Intacto (2001) (Intacto CD2.sub) Свали субтитрите
Победителят взима залозите и пленниците. Превръзките.
Спокойно, това е най-хубавата част.
Добре, да започваме.
Изчакайте.
Госпожице, пристъпете напред.
Дайте си ръката, моля.
Шест и четири - десет.
Ръката ви, моля.
Три и две - пет.
На земята!
Играта е анулирана.
Тя беше в болницата, когато се свестих.
Спокойно.
-Два пъти насочва пистолет към мен.
Но не те е арестувала.
Кучка! Прецака ме!
Трябваше да го арестуваш след играта.
Не заслужаваш дарбата си.
Какво да правя с това?
- Тя е наша.
Хора ли ще залагаме вече?
Имаш нещо против ли?
- Какво ще стане с това момиче?
Вероятно ще умре от студ.
- Стига!
Не знам. Снимката, целувката... Сигурно си пада по теб.
Какво?
Чрез снимката открадна късмета й. Вече е твоя.
Занапред ще залагаме чуждия късмет.
Повече снимки - повече късмет за теб.
Не ми вярваш, нали?
На някакви откачалници им харесва да залагат снимки на хора.
Това е най-лесният начин да направиш пари и да изчезнеш.
На мен не ми харесва.
Няма да играя така.
Не виждам друг начин.
От теб зависи.
Приемаш и играеш, или отиваш да ограбиш друга банка.
Но решавай бързо, ченгето скоро пак ще те подгони.
Копеле!
- Само се грижа за бизнеса.
ХОРАСИО КАПАРОС
Залогът ви, моля.
Изчакай ме в гората.
Готов ли си?
Всичко ли заложи?
- Играя, за да спечеля.
И чека ли?
От утре няма повече да бягаме,
няма да спим в колата и да ядем гадна храна.
Утре ще отидем в Уканка за последната игра.
Там ще спечелим нещо много по-голямо.
Достойно е да получиш каквото искаш и да заслужиш уважение.
Това ми харесва.
Кое,уважението ли?
Харесва ми, че имаш мотив да го направиш.
Щом спечелиш в Уканка, ще си най-големият късметлия в света.
И работата ни ще е свършена.
- Тогава ще ме черпиш едно.
Може и десет.
- Сега опитай да се концентрираш.
Всеки тук би убил, за да отиде в Уканка.
Бягай!
По-бързо!
Не спирай!
Останаха само двама!
По-бързо!
Спри, Алехандро!
Ти си победителят.
Федерико?
Федерико?
Искам някой да ми отвори вратата.
Искам някой да ми отвори вратата.
Тя е широко разтворена.
Моля ви, закарайте ме до най-близката гара.
Тя какво търси тук?
Защо е тук, по дяволите?
Върни я където беше.
Сложи я в куфарчето.
Съжалявам, но тя е моя.
Слизай, изчезвай!
Съжалявам, това не трябваше да се случи.
Съжалявам, това не трябваше да се случи.
Нямаше да си тук, ако бяхме намерили Томас.
Ана, трябва да ми помогнеш.
Разкажи ми.
Да започнем от началото.
Защо не се качи в самолета?
Не си спечелила, че си го оставила и си избегнала катастрофата.
Не си спечелила, че си го оставила и си избегнала катастрофата.
Той е оцелял, но виж докъде те докара.
Томас е виновен за лошия ти късмет.
Да върви по дяволите.
Не ти вярвам.
Той ми попречи да се кача в самолета.
На летището ми каза:
"Вече не те обичам. "
Така ми спаси живота.
Какво каза?
- Вече не те обичам.
Какво има?
Защо досието на Капарос е копие?
Защо досието на Капарос е копие?
От съда изискаха оригинала.
- Защо?
Бившата му завела дело. Той се самоубил,
а тя иска парите от застраховката. "Ван Куил Лайф" отказва да и плати.
"Ван Куип Лайф"?
Застрахователите и при самолетната катастрофа.
Застрахователите и при самолетната катастрофа.
Това е мое.
Добър вечер. Вие ли сте Клаудия?
- Да. Не затваряйте.
Вие ли отговаряте за случаите Капарос и Санс?
Вие ли отговаряте за случаите Капарос и Санс?
Да.
- В болницата говорих с другиго.
Кучи син!
Гаден късмет, а?
Какво ще стане с Ана?
- Може да си я върнем.
Как?
- Като спечелим снимката й.
Но онзи отиде с нея в Уканка.
- Тя вече не е негова.
А чия е?
- На Самюел Берг... Евреина.
Откъде знаеш?
Той е Царят на късмета.
От 30 г. никой не е оцелял в Уканка.
Негодник! Там щеше да ме заведеш, нали?
Не трябваше да загубиш. Затова заложих Ана.
Каква е играта?
Даватти пистолет с 5 патрона.
Ти стреляш пръв.
Ако го убиеш, печелиш. Ако ли не...
Евреина стреля по теб.
Пет към едно...
Можеше да е по-зле.
Онзи, който спечели, вече е мъртъв.
Аз взимам решенията.
Кого ще заложиш?
Качиха се на самолет за Уканка.
Защо ми водиш неудачник?
Недей да играеш.
Херард ми каза, че си заложил гаджето му, без да му кажеш.
Никой не е идвал тук заради любов.
Момчето ти заслужава да играе.
Обикновено не говоря с тези, с които играя.
Но този път искам да направя изключение.
Виж това.
Всяка сутрин вратата на бараката се отваряше и извеждаха някого.
Първо най-старите, после родителите, след това братята и сестрите...
За две седмици останахме само 50-ина деца.
Изведнъж спряха да идват.
Докато един ден...
се появи един мъж. Той не беше от охраната.
Беше с бежов безупречно чист костюм.
С черна кърпичка закриваше носа си.
Не миришехме на хубаво...
Един по един ни хващаше за ръка...
и си записа в тетрадката номерата ни.
Каза, че щели да ни пратят при родителите ни.
После си тръгна и не се появи отново.
Но охраната се върна.
Строяваха ни и извикваха номер.
Поглеждах ръката си... не бях аз.
На тръгване избраният се обръщаше и ни гледаше с радост,
защото е спечелил. После изчезваше. Така беше.
Всеки ден - нов номер. Или два.
Или никакъв.
Понякога само ни оглеждаха и си тръгваха.
Накрая, за 4 дни останахме само двамата с Даниел.
Говорихме си.
Даниел знаеше много неща.
Помагал на баща си във фабриката за часовници.
Ако се вгледаш добре в минутната стрелка, ще видиш как се движи.
Снимката е на сестра му Хелена.
Даниел знаеше, че няма да отидем при родителите си.
Когато вратата отново се отвори,
хванах ръката на приятеля си...
затворих очи и се молех да не кажат моя номер.
Когато Даниел ме пусна, не можех да отворя очи.
Не исках да го погледна в очите.
Той каза само: "Твоя я" и излезе.
Остави снимката в ръката ми.
Когато вратата пак се отвори, влязоха мъже в други униформи.
Ако си готов,да почваме играта.
СПЕЧЕЛЕТЕ ДЖАКПОТА!
Открих асансьор, който води към подземието.
Роберто?
Карлос, Хавиер, чувате ли ме?
Федерико,трябва да излезеш.
- Имай вяра.
Помни, че ще излезеш невредим.
Вече не те обичам.
Да се махаме оттук!
Ти си свърши работата. Изчезвай.
- И ти нямаш работа тук.
Да тръгваме.
Спечелихме.
Не, ти спечели.
Пази се.
Сара, там ли си?
НА БАЩА МИ
Превод и субтитри drago@vizia. org