Vanishing Point (1971) Свали субтитрите
Чудя се какво става. Идват от новините на CBS. Трябва да е нещо важно.
хеликоптер 2473 обади се.
До хеликоптер 2473.
Заподозрения спря. Не може да се изммъкне.
Добре. Добре, продължавам да наблюдавам.
Ковалски! И милата ми колица.
Добре дошли и двамата.
- Имаш ли пратка към Фриско?
- Няма да се връщаш довечера, нали?
Ей, знаеш ли, някой път ще се убиеш.
- Знаеш ли?
- Да , да.
Виж, защо не останеш до понеделник, а ?
- Значи тръгваш веднага?
- О, да точно преди полунощ.
Ей, знаеш ли какво? Когато часовника покаже 12, колата ми се превръща в тиква.
- Ей, Санди. Знаеш ли, ти си роден актъор?
- Да, да, сигурно.
Това ще каже жена ми, когато и кажа, че съм те чакал цяла нощ.
Ей, слушай, сериозно. Защо не преспиш тази вечер?
- Забрави.
- Хайде де, колко му е да дремнеш малко?
Виж Санди, трябва да тръгвам сега. Коя кола да взема?
Коя...?
Ей, К.
К'во става? К'во става? Какво ти трябва?
- Нещо, което да държи.
- Защо не? Дръж. Как си?
- Добре, а ти?
- Изглежда добре. Кажи кога.
- Ухаа. Т'ва е готино.
- Даам.
- Ей, човече, дръж. Ще ти донеса малко вода.
- Добре съм. Забрави.
- Сигурен ли си?
- Да, ще се разцепя.
- Отбий се за малко.
- Ох. Трябва да се движа.
"Трябва да се движа', трябва да натисна педала." Глупости.
К'во ще кажеш за ония двечките там, ще те поспрат ли?
- Да, готини са.
- Ами излизай и се присаедини към купона.
Бих, но трябва да съм във Фриско утре в три.
- Стига, занасяш ме.
- Иска ми се да бях.
К'во се ебаваш. Няма да успееш.
- Искаш ли да се хванем на бас?
- Трябва да си се побъркал.
- Да, стрелката откача на 160.
- Ухаа! Но дори и така...
Ще се обзаложа за местенцето на Бени.
Ще съм във Фриско, и ще ти се обадя от там утре в 3.
Ако ли пък не, ще завартим двойна зделка с теб.
- Хващаш ли се на баса?
- Хващам се.
Успех, пич!
Ааах, здравейте слушатели
аз съм ваш искрен Супер Супер Душа...
Ей, отбий се!
Събуди се. Ей, отбий се!
Отбий се! Кучи син.
Един падна от мотора си и се движи към него.
Има жълт флаг в това състезание Всички състезатели ще запазят мястото си.
Ковалски също падна и тръгва към мотора си, запалва го и е отново на тресето.
- Добре ли си?
- Добре! Хвани го! Хвани го!
И сега да видим топ 10 класацията от 70десетте ...
- 123, каква е позицията ви?
- бяхме с два мотора на кол 53.
- Десет четри. Колко сте далече?
- На около пет мили от Томсън.
- Можеш ли да ми опишеш колата?
- 1970 бял Challenger.
Номерът му е от Колорадо OA-5599.
- Десет четри. Има ли пострадали?
- Не, няма.
- Десет четри. Тогава се върни в станцията.
- OK.
Ние сме на път, но по-добре изпратете камион за другия мотоциклет.
Ей, Суп. Виж това човече.
"Внимание до всички патрулки."
"Заподозрян, 1970 Dodge Challenger, бял на цвят."
Кола номер 71 току що блъсна номер 63.
Това е сблъсък. Осем коли... девет!
Ох, боже, това е номер три, Ковалски!
Вижте как продължава да върви по покрива си.
Поздрави, сър. Да се състезаваме.
Имаш ли нещо изобщо под капака?
Кучи син.
- Кола номер 24 до останалите.
- Да, кола номер 24.
Изгубихме го на границата на Невада. Нека те да се оправят с него. Този тип е откачен.
Десет четири. Ще съобщим на невадски патрул.
Да, казвай.
Номерът е OA-5599 от Колорадо.
И какво е сторил този, момчета?
Ей, Суп. Залових сигнала.
Да е гати човека. Но момчета знаете, че в нищо не може да го обвиним.
освен опасно каране и отказ да спре.
Да ....
Но ти ми го каза веднъж, другарю.
Но онзи дребния с ягуара подаде ли оплакване?
- Не, не е.
- Ето. Това е още по-тъпо.
- Какво ще направите по въпроса?
- Още не ни е безпокоял.
Той е единствения който ще го направи няма смисъл да се притесняваме.
- Успех.
- Да, не се безпокой. Ще го хванем.
Мога ли да ви помогна, сър?
Мога ли да ви помогна?
- Да, напълнете резервоара, моля.
- Благодаря, сър.
Хайде де, ще се успокоиш ли?. Няма да те нараня.
Хайде, скъпа.
Ако си поиграеш с мен, ще те пусна, а?
Хайде, кажи ми. Откаде взе това чудо?
От коя къща? Хайде, хайде.
Излизай.
Разкарай се. Хайде!
И ето върви състезателят, преследван сини, сини следи от гуми.
Порочните полицейски коли са по петите на самотен шофъор,
последният американски герой, електрическият Шинта,
полубогът, супер шофорът на златния запад.
Две грозни нацистки коли са близо по петите на самотния шофъор,
полицейските номера стигат по-близо и по-близо до душата на героя и душата на колата.
Да, бейби. Те са на път да го блъснат. Те ще го удрят, смачкват,
и изнасилват, последната свободна душа на тази планета.
Но е писано:
"Ако злия дух на дявола удари тигъра с нокти,
Браман ще даде криле за гълъб."
- Чу ли това?
- Да.
Откъде подяволите е взел толкова информация?
Също от кадето и ти, Чарли.
- Имаш предвид нашите честоти?
- Точно така.
От колко време следи?
От година и полвина, две.
Мамка му, това е против закона.
- Значи си има транзистор.
- Е това е нещо различно.
Но никога не казва нещо което да го заподозре.
Мозъци и адвокати, Чарли.
Докато законът е такъв, той е чист като Kleenex.
Това е истината приятели.
Нова информация за нашия състезател герой
е че е счупил пръстена на дявола ...
Луд педал ...
Внимание. Кола номер 44.
Внимание кола 44, чуваш ли ме?
Дай ми т'ва.
Тук кола 44 чувам ви чисто и силно, край.
Къде си, кола 44?
Ние сме на 80, на около 10 мили от Аргента, край.
Това е добре. Наблюдавайте за Challenger, с номер OA-5599.
От Колорадо. За последно е видян на Думфи US 40 с поразяваща скорост.
Имаме основание да смятаме, че е суперчарджнат, затова си отваряйте очите за него.
Като го видите се обадете за инструкции. Край и вън.
Да тръгваме.
Хайде, да тръгваме.
- Какво си мислиш, че е направил?
- Незнам.
Е, тогава какво мислиш, че ще направи?
Според мен ще отиде с колата до Куба!
- Не бъди смешен.
- Подяволите Чарли, незнам.
Можеби е убил някого.
Може да е откраднал колата.
А можеби и двете.
Ей, к'во прави тоя?
Божичко. Внимавай. Внимавай! Внимавай!
Махни се. Дай на мен!
Пусни ме. По-бързо!
Ще хвана т'ва тъпо копеле. Ще го хвана мамка му!
Ало, Невада? Ало, Невада?
Невада, тук полицейски патрул Колорадо.
Това е специален въпрос, зададен от полицейския главен патрул в Юта.
Тъй вярно. Но по-късно казаха
информацията да бъде дадена на вашите момчета, така че бъдете готови за малко инфо.
Пусни всички твои записи и всякъкъв тип джаз, а?
Този маниак на тема скорост, който преследвате на ваша територия
не е случаен човек. Той е състезател и се казва Ковалски.
К-О-В-А-Л-С-К-И.
Повтарям, Ковалски. Първото му име не се знае, друга информация също няма.
Всичко, което знаем е, че служи на фирмена верига за доставки в Денвър.
В момента кара Dodge Challenger, с номера от Колорадо OA-5599.
Това не е крадена кола. Той я кара към Сан Франциско за доставка до понеделник.
Още е само събота. За к'во бърза?
Това е информацията, която ни беше нужна, така че догатките ви бяха добри като нашите. Десет-четри.
- Добре ли си?
- Да.
44 до останалите. 44 до останалите.
- Той е... Изгубихме го.
- Какво?
- Тръгна към Тонопа.
- К'во става, Колинс?
- Къде подяволите си сега?
- Луд ли си?
Поправка. По дирите му сме, не сме го згубвали. Хайде да тръгваме!
Стой точно където си. Тръгваме към вас!
Хайде!
Тръгвай, тръгвай.
Дай ми т'ва.
- Кола 44 до останалите.
- Кажи, 44.
Слезна от главния път и тръгна през пустинята.
Ще го оставя да се попече. Няма каде да ходи.
К'во се опитва да докаже сега?
- Всеки момент, Супер.
- Да, да. Пусни запис.
- Вече го пуснах два пъти.
- Да не си сляп, или кво?
Не виждаш ли, че мисля?
Луд.
Ковалски.
Ковалски, чуваш ли ме?
Чуваш ли ме, Ковалски?
Така, знам че ме чуваш Ковалски. Сигурен съм, че ме чуваш.
Точно сега.
Сега, слушай ме много внимателно.
Всичките полицейски патрулки в Невада са по петите ти.
Чакат те да се покажеш.
Да, сега някои хора се заблъждават, че ще минеш през Мъртвата пустиня към Сан Франциско.
А други се хващат на бас, че ще умреш в пустинята.
Малцина ще са просто щастливи, ако изчезнеш за добро там.
Факса е пълен със съобщения.
Главата ми бръмчи от телефонни обаждания
от хора, които желаят да успееш през пустинята,
независимо накъде тръгнеш.
Иска ми се да ти помогна, но не мога.
Мисля, че никой не може да успее, освен ти с твоя луд късмет.
А сега ще ти е нужен още по-голям късмет.
Целия късмет на земята, пък и повече.
Можеш да победиш полицията, можеш да победиш пътя и дори времето.
Но не можеш да победиш пустинята.
Никой не може. Просто не можеш.
Ходи по дяволите.
Чакай!
Обичам те.
Няма ли да е смешно, след всичко това да трябва да ме арестуваш?
В смисъл, аз да те измамя , но да не се хванеш и да ме вкараш в затвора.
Харесва ми.
Обичам този белег.
Мразя го, но го обичам.
Не, не го мразя. Просто ми напомня какво означава.
А какво означава?
Само ако отвърнеш на лошото с лошо, ще победиш.
Обичам те! Обичам те!
- Ти си луда да сърфираш насред зимата.
- Отивам пак за малко.
Можеби ще хвана осем метрова.
Ще карам в твоя чест!
Сайонара. Помни ме.
Ето ни и в самото начало, където започна преследването с Ковалски.
Сега ще интервюираме, Г-н Холи Макас,
и един от колегите му, Санди МакКиис.
Санди, ти го познаваш най-добре. Какво мислиш за Ковалски?
- Страхотен шофъор е.
- Какво бил?
- Какво казахте?
- Казах, че е страхотен шофъор.
- Това го знам.
- Никъде няма да намерите шофъор като него...
Но като професионалист, никога не стигаше висотите.
И знаеш ли защо? Защото никога не го е искал.
Доколкото знам, той беше номер едно тогава, и е номер едно сега.
Не може да се намери шофъор с неговия потенциал. Защо не го оставите намира?
Оставете го намира! Виж, той никога не е предизжиквал щети.
Това беше Боб Палмер с новините от Денвър.
Супер Сърдечния няма нужда да го представям като наш номер едно дуджей,
но той е на път да стане национална звезда и без престъпление,
- Като невидимият водач на Ковалски.
- Слепият води слепия.
Ковалски е заммесен в национално преследване, което започна в Денвър, Колорадо.
Стой точно там където си, момко.
Не мърдай страннико, не мърдай.
Ще я хвана. Ще я хвана!
Хайде, набутай малката си главичка, точно от там, мила.
Ето това е. Сега я хванахме.
Сега вземи оная кутия.
Виж я. Жива е и се гърчи. Не е ли красива?
О, да!
Все пак е дебеличка, а?
Сега ще я вкараме тука.
Мерси, момче. Това е, хванахме я.
Мерси. Колко имаш вътре?
Имам три гърмящи змии, две странично сплеснати, и сега хванахме така наречения диамантен гръб.
- Какво правиш с тях?
- Правя зделки.
Разменям ги за кафе, захар, тютюн, сол, масло и боб.
Много боб, момко!
И живееш тук?
Виж, загубих се и се нуждая от помощта ти.
Внимание Ковалски. Имам важно съобщение за теб.
Ковалски, слушаш ли ме? Слушай сега.
Вертолети са изпратени в пустинята да те намерят и заловят.
Слушай внимателно. Вярваш или не, те се опитват да ти помогнат.
Наистина. Чу ли?
- От теб зависи, момче
- Какво?
Каза, че се нуждаеш от помощта ми. Така че зависи от теб, първо трябва да ми помогнеш.
Да ми помогнеш да занеса това там, където беше...
да го занеса там, накъдето се бях запътил.
Един от тях ... идва точно сега.
Не мога да видя нищо от тук.
На бас, че дори не виждаш камиона ми, а той е... точно там.
- Хайде, да се омитаме от тук?
- Не, това не е най добрия начин. Това не е...
Това не е добар начин да се ометеш.
Не, най-добрия начин, според мен, да се ометеш, е да се скриеш там където си.
Просто се скрий.
Току що минаха? Да но стой още.
Следи. Слез по надолу да видим на къде водят.
Трябва да са видяли камиона ми. Обикалят там някъде.
Това е камион!
Изоставен е. Сигурно е тук, от времето на депресията.
Поеха на север. Добре.
- Накъде сега?
- Само напред!
Име, Ковалски.
K-O-В-A-Л-С-K-И.
Първо име...
Първо име, плоското ми ходило. Какво е това?
- Какво е това?
- Вярващи. Не се доближавай повече.
- Ще ме чакаш в автомобила, чу ли ме?
- Добре, колега.
Тия много не обичат непознати, особено техния дякон, Джеси Ховах.
Той е ... той е най важния.
- Да, да не забравиш бензина.
- Спокойно, няма.
- Закъсня.
- Г-н Ховах, камиона ми се развали.
- Какъв е онзи човек там?
- Както ви казах камиона ми се...
вече е много стар и...
- Кой е този човек?
- Приятел.
Приятел, а? Откъде знаеш?
Не е ли красива, а? Не е ли красавица?
Да, страхотна е.
Но вече не са ни нужни.
Виж, нали ти казах, че тези срещи са тайни.
- Защо доведе този непознат тука?
- Г-н Ховах, аз не съм го носил.
Той ме донесе.
- Защо?
- Ами, има нужда от малко бензин.
Бензин.
Взимай си бензина и го махай от тук.
Но, Г-н Ховах, няма ли да ми дадете кафето, захарта и другите...
Да, ще ти ги дам.
...всичко, което ми обеща?
- Ще го получиш.
Просто не се нуждаем от змии повече. Имаме си музика.
Така че ние...
безплатни усойници!
Мисля че е доста по напълнена сега.
Да, така е.
- Е, можеш да тръгваш, момко.
- Как?
Ами просто последвай следите.
- Какви следи?
Имам предвид, никога не изпускай лъча на слънцето, и никога не губи сянката си.
И после, когато видиш много високи кактуси,
не ги изпускай от поглед и тях, защото те са сянката.
Слънцето и сянката ще те заведат обратно по правилния път.
значи ... това е пътят?
Да, това е пътя.
Май започваш да го схващаш, момко.
Може би, мерси старче.
Мерси за всичко.
Няма защо.
Надявам се пак да те видя.
! Vaya con Dios!
Постъпва в американската казарма в 1960.
Служи и във Виетнамската война.
Ранен в Меконг Делта.
Напуска армията в 1964.
Има медал за чест в тежка битка.
Постъпва в полицията в Сан Диего в 1964.
Два пъти е отличен, детектив първи клас в 1966.
Нечестно е уволнен.
Има и поверителни документи само за специалния персонал.
Участва в дерби състезания и авто каскадъор в 1967, '68.
Книжката му за шофиране е взета в 1968.
Отказва да даде тест за алкохол.
Работи като минъор и други работи, свързани с шофиране от 1970 до сега.
Няма допълнителна информация.
- Готов ли си?
- Не още, не сега.
- Добре, само ми кажи кога.
- Аз съм готов, но той не е.
- Какво?
- Забрави, ще ти кажа кога съм готов.
Боже господи.
Ох, хайде де.
- Бутай.
- Ми, бутам.
Идва кола.
Идваме, само да махнем колата от пътя.
Ох, какво облекчение.
Да, благодаря ти. Много си любезен.
Няма защо.
Извинете ме. Бихте ли ми казали накъде сте се запътили, моля?
- Аз съм към Фриско.
- Ааа, перфектно, мерси.
Нещо да не е фред?
- Не, защо? Трябва ли?
- Ами толкова сте тих и муден.
Може би е просто в природата ми.
Защо се смееш?
- Не се смея.
- Да, смееш се.
Вътре дълбоко в себе си се смееш.
Защото сме гейове, нали?
Ей...
Това е обир.
Обир?
Защо се смееш, Мери?
Хайде кажи ми, кажи ми де!
Не, не, не. Боли мамка му.
Ох, косата ми!
Ох, кучка!
- Хей, братко K.
- Здрасте.
- Хубаво е да те чуя, как си ?
- Уморен.
Oh, I bet you're tired. I bet you're tired.
- Е, искаш ли да знаеш какво става?
- Да, какво става?
Големия братко не гледа толкова, колкото слуша,
както явно вече си разбрал.
Но вероятно това, което не знаеш е че намериха онези двамата,
нека ги наречем "дженталмени" на пътя.
Бяха доста яко попребити.
Да, те трябва да са имали инцидент или нещо такова.
Един умник ги натиска да те обвинят в едно мазно и голямо обвинение.
Нека кажем нападение и грабеж.
Но двамата пичове отказали да се оплачат.
Или просто ги е страх заради оръжията в тях.
Слушай ся, едни купонджии
доста сериозно ти подготвят посрещане в щата Съншайн.
Главните входове, пък и няколко странични,
са разкрасени с гоблини и хвърчащи феи.
- Сещаш се, нали?
- Да, сещам се к'во искаш да кажеш.
Дръж се братле, дръж се.
Добре, всички да се махнат от улицата и никой няма да пострада.
Ей, ей негър!
Ей, голямоустия негър!
Ще ти запуша голямата черна уста! Да го хванем!
Ковалски! Здрасти!
Драсте.
- Ей, имаш ли малко нужда от помощ?
- Не, мерси.
- Сиурен ли си?
- Да, да.
- Успех човече.
- Ей! Чакай малко.
- К'во?
- Имаш ли малко хапчета?
- Имаш предвид нещо готино?
- Да.
Да, имам, но малко назад по пътя.
- Колко е далеч?
- На около миля.
Значи да се връщаме а?
Мерси.
- Искаш ли още вода?
- Не, добре съм.
- Нека ти останат тези. Имам цял кашон от тях.
- Ааа, не, не, немога да ги изям всичките.
Ами, тогава вземи колкото ти трябват.
- Мерси.
- Добре.
Ковалски, търся Ковалски. Ковалски, там ли си.
Чуваш ли ме, Ковалски?
Да те информирам за последните развития на нещата.
Трябва малко да се коригирам за казаното.
Всички главни врати са затворени, освен една. Онази която води към Сенора.
Ти успя човече. Това е само няколко минути надолу по пътя.
Ще успееш Ковалски.
Да, последния шанс.
Да, ухх... не ти ли се струва странен гласа му?
Супер Душата? Да. Защо?
... магистрали, второстепенни и черни пътища. казах черни пътища...
- Незнам.
- Това е Супер Душата.
... нашия герой е сам сега...
- Можеби е настинал, но това е неговия глас.
- Помогнете на човека.
- Наистина ли мислиш така?
- Проследете го и ни кажете каде е той...
- Чакай малко.
- ... за да мога точно да предам съобщението...
- Ей! Ела тука!
- ... за твое добро е, мой герой.
- Слушаш ли ме?
- Хайде!
Ще ти помогнем. Чуваш ли? Всички ние.
- Слушай.
- Да, приятели, обаждайте се.
- Да?
- Ваш верен, Супер Душа...
- чий е този глас?
- Супер Душата, кой друг?
- Сигурна ли си?
- Много ясно, че да.
- Абсолютно?
- Ами...
Чакай малко.
Брато К, повярвай ни, братле,
и ще те заведем право към славата.
Да, звучи някак странен. Звучи някак ... по твърд и груб.
Звучи механичен.
- Да не ти готвят капан, човече?
- Да, може би.
- Чакай тук, докато се върна.
- Къде отиваш?
Просто чакай тук.
Ще останеш ли при нас?
Не, не мисля така.
Мога ли да направя нещо за теб?
- Например, какво?
- Например ... всичко което поискаш.
Не, не мога да се сетя за нищо.
- Не ме ли харесваш?
- О, да, да много дори.
- Тогава защо не се позабавляваме?
- Мерси, мерси, просто не.
Добре...
- Наистина ли няма какво да ти дам?
- Да.
Какво ще кажеш за една цигара?
- Добре, хвърли една.
- Не, не не.
Не такава.
Да.
Добре.
Ето, дръж останалото.
Мерси.
- Заеш ли ... не си се променил много.
- А?
- Казах, че не си се променил много.
- Така ли?
Ето.
Това беше доста отдавна.
Знам, направих го като дойдох.
Когато ги рязах и...
нещо не си се справила добре, а?
Мамка му, топло е.
Прав си, човече, продал те е.
Повече ченгета, отколкото някога съм виждал! Прецакаха те.
- За кво ти е т'ва?
- Т'ва е големия ти шанс.
Полицията е ... изчистете пътя! изчистете пътя!
Махайте колите оттук!
Т'ва е той! Т'ва е той! Махайте тези коли оттук!
Махайте тези коли оттук! След него! След него!
Махайте тези коли! По-бързо, по-бързо
- Мамка му!
- Ей, тва е моята кола!
Тук Калифорния. Тук не ги наричаме господ на пътя или болни по скоростта.
Но ще направим това, което вие не сте могли. Ще го спрем за добро.
Да, вече бяхме информирани за всичко.
Благодаря, Невада.
Е, вече не съм ти нужен.
Вече си в Калифорния.
Вече си почти в къщи.
Ще успееш ли с това?
Залагам на задника ти, пич.
Внимавай Ковалски.
Ей, К. Знаех си че няма да успееш. К'во става?
Ти си звезда човече. Навсякъде във вестниците си по големите заглавия.
Ето едно заглавие. "Бивш състезател замесен в голямо преследване."
Да, дори са сложили историята за горката Вера, плюс снимката и.
Ей, човече. За к'во караш като луд човече?
Знаеш, че ще загубиш баса.
И без това не е заради колата. Какво се опитваш да докажеш? Да не си напушен или к'во?
Ей, К. Там ли си още?
Виж, само кажи на Санди да не се тревожи.
Аз съм добре, а колата също ще е доставена на време, в понеделник.
- Напушен си човече.
- Не, слушай...
Иначе ще има двойна далавера следващия път, а?
Ей, човече. Не прави глупости, чу ли?
- Внимавай.
- Добре, ще се видим, амиго.
Десет секунди, Супер.
Добреее! Добро утро на всички слушатели.
Неделя сутрин е, с доброжелателни хора,
и малко лоши ще бъдат оценени от господ.
Всички мирни християни се готвят за църква тази сутрин,
и ето ме и мен, ваш искрен, Супер Душа, ви разсмивам в полу безсъзнание
и ви подбирам хубава музика
за всички вас, слушатели.
Но в неделя аз съм тук за първи път в живота си,
а и за пръв път КОВ радио започва,
Не само с музика, но и със малка история, която ще ви разкажа.
Нека започнем от начало. Но преди да започна,
ето малко неделна, събуждаща музика.
И днес, направен добър жест от хубави хора,
в хубавия краен квартал,
това радио го нарекохме КОВалски, в чест на нашия американски герой,
за когото скоростта, означава свобода на душата.
Въпросът е не къде ще спре, а кой ще го спре.
Ехо, Ковалски.
Моля те, слушай, Ковалски.
Ох, няма смисъл.
Изключи, веднага.
Спри!
Subtitles by ..::::>::::..