Lexx - 02x17 - The Net (1997) Свали субтитрите
Сценаристи:[br]Джефри Хиршфийлд[br]Пол Донован
Режисьор:[br]Крис Болд
Аз съм Лекс. Аз съм най-мощното[br]оръжие за унищожение в двете вселени.
Какво правиш тук?[br]- Търся си шапката, какво мислиш?
Не мисля, че ще я намериш под душа.[br]- Страхотно. Ще умра без шапката си.
Всички ще умрем, но вие поне ще[br]сте облечени. Душ ли си взимаше?
На какво ти прилича?![br]- Всъщност прилича на нещо много хубаво.
Стенли?[br]- Обърни се, моля те.
Знаеш ли, Зев, може да съм последния останал жив[br]човек в тази вселена. Ако още не съм, скоро ще съм.
Нали? Така че... Нали знаеш...
Отговорът е не.[br]- О, хайде Зев!
Нямаш шанс, Стен.
Стенли?[br]- Да, Лекс, идвам.
Виж, Зев, не искам да си играем игрички повече.[br]Това може да е последният шанс и за двама ни.
Знам, но това не променя чувствата ми.
Чувства! Пазиш си чувствата за някой, който изобщо[br]няма такива? Аз имам чувства, истински човешки чувства.
Просто си помисли, Зев. След два дни ще сме в[br]центъра на вселената. Там сигурно ще умрем, а ако не
стане там, Ментрид ще ни пипне няколко дни по-късно.
Виж, Зев, само аз и ти сме.[br]Само ние останахме.
Стен!
Остават само 2 дни?[br]- Да, това е всичко.
Стен?[br]- Не сега, Лекс!
Пак ще си говорим като стане един.[br]- Добре. Хубаво. Съгласен съм. Хубаво.
Добре, Лекс, какво има?[br]- Искам да сменя курса.
Защо?[br]- Виждам паяжина, Стен.
Какво?![br]- Голяма паяжина.
Къде?[br]- Право напред.
Нищо не виждам.[br]- Моите очи я виждат.
Страхувам се от паяжини, Стенли,[br]на тях може да има паяци.
Ти си твърде голям, за да се притесняваш от паяци. И ако[br]виждаш толкова добре, защо не ми кажеш къде ми е шапката?
Бих искал да завия, Стенли.[br]- Не и преди някой да ми каже къде ми е шапката.
Трябва да завия, Стенли,[br]преди да стане прекалено късно.
Опа![br]- Опа какво? Опа какво, Туидъл?!
Ще се блъсна в паяжината, Стенли.[br]- Направи нещо?
Лекс, завий сега.
790?
790? 790!
790, говори ми.
790!
Зев, сладкишче, добре ли си?[br]- Добре съм, мисля.
Как се озовах тук?[br]- Знаеш, колкото мен.
Събудих се в спалнята си и също не знам как попаднах там.[br]- Аз... аз...
Какво?[br]- Имам много лошо предчувствие.
Зев, спомням си звуци, образи. Не знам[br]какво означават, но знам, че не са на добре.
Страхувам се за теб.[br]- Да, аз също.
Има ли някой тук?
Къде сте?
Стен, събуди се.
Какво е това нещо?[br]- Слуз на пазач.
Не го пипай, Зев. Убий го![br]- Тихо, 790, не съм в настроение.
Сериозен съм, Зев! Наистина този път. Нещо странно се е[br]случило с Туидъл. Ако той оцелее ще си в голяма опасност.
Откъде знаеш това?[br]- Роботска интуиция.
Никога не съм чувала за такова нещо.[br]- Истинска е, Зев! Наистина я имам!
Е? - Няма му нищо физически, освен очевидния факт,[br]че е абсолютно противен във всички отношения.
Обаче...[br]- Да?
Мозъкът му изглежда е изключен. Няма следа от[br]познавателна дейност. Стенли Туидъл е в мозъчна смърт.
Стен е мъртъв? Не![br]- Да. Въпреки, че тялото му изглежда доста живо.
Бих искал да отбележа, че за Стенли Туидъл мозъчната[br]смърт не е важна промяна от нормалното му състояние.
Продължавай, 790. Трябва да разбереш,[br]какво му е. И трябва да дадеш всичко от себе си.
Къде отиваш?[br]- Да видя какво става отвън.
- Моля те, Зев! Остани с мен и остани жива!
Моля те, Лекс, отвори.[br]Трябва да изляза и да видя къде сме.
Научи ли нещо?[br]- Не.
Не знам какво друго да опитам, затова ще пробвам с това.[br]- Да! Да наелектризираме Стен!
Може да направи нещо.[br]- О, ще направи.
Няколкото хиляди волта ще изпържат остатъка от нервната[br]му система и ще го довърши. Горещо го препоръчвам.
Нищо ли не чувстваш към Стен?[br]- Само отвращение. Всичките ми позитивни чувства са за теб.
Не искам да убия Стенли, искам само да съживя мозъка му.[br]- Все някой ще спечели, Зев.
Или Туидъл се събужда и ти си щастлива,[br]или умира и аз съм на седмото небе!
Да! Така! Нека си го получи!
Виж![br]- Това са само електрически импулси, не спирай.
Това са само гърчове,[br]не им обръщай внимание, давай докрай!
Не, опитва се да каже нещо.
Стен, Стен, какво искаш да кажеш?
Стен, бавно.[br]Кажи ми го бавно.
Кай ли каза?
Да извикам Кай?
Да среже кордата?
Да срежа кордата на Кай?
Стенли, Стенли, не знам къде е Кай,[br]можеш ли да ми кажеш?
Коридор?
Не мога да те разбера.
Аз мога. Говори за коридор, успореден[br]на първичния ганглий на Лекс.
Побързай. То ни убива.
Какво, Стенли?[br]Какво ни убива?
Стенли, какво ни убива, кажи ми.
Още диша.[br]- За съжаление.
Трябва да прекратим тази мисия, да се върнем[br]при Туидъл и да го убием незабавно.
Не ми помагаш.[br]- Помисли, Зев.
Туидъл - най-големият идиот, първо забелязва, че[br]първичният ганглий на Лекс е успореден на този коридор,
а после ни го съобщава в състояние на[br]мозъчна смърт. Не намираш ли това за странно?
Винаги си подценявал Стенли.[br]- Невъзможно.
Това е номер![br]Капан на Туидъл!
Внимавай, Зев.
Кай, какво е станало с теб?
Какво е това?[br]- Не! Не го докосвай! Може да е опасен.
Какво искаш да направя?[br]Да го оставя така ли?
Винаги избирай робота пред мъртвеца.
Добре, Стен каза да срежа кордата.
Как попаднах тук?[br]- Ти ми кажи.
Не знаеш ли?[br]- Не, Стен ми каза къде си.
Всъщност, каза ми да те намеря и да срежа кордата.[br]- Къде е Стенли?
Зев. Кай. Роботе.
Добре ли си?[br]- Да, добре съм, ти как си?
Как се озовах тук?[br]- Довлякох те от тоалетната.
790 каза че си в мозъчна смърт.[br]- И още смятам така.
Някой да ми каже какво става.
Та откъде знаеше къде е Кай?[br]- Моля?
Ти ни насочи към него.[br]- Какво съм направил?
Не помниш ли?[br]- Не!
Каза ми да срежа кордата, помниш ли?[br]- Какво да срежеш?!
Нека да обобщим.[br]Никой не помни нищо за случилото се, така ли?
Последното, което си спомням, беше стоенето на[br]мостика, преди да започне аномалията. - Аз също.
Скъпа, нещо не е наред тук.[br]Усещам го с всяка сглобка, която имам.
Екранът![br]- Какво за него?
Беше празен. Опитах се да изведа молец навън,[br]за да проверя ситуацията, но вратата не се отвори.
Лекс, къде сме?[br]- На ден и половина път от центъра на вселената, Стен.
Какво стана, когато ударихме голямата паяжина?
Бях заплетен в нея известно време, но успях да[br]се освободя и сега се чувствам много по-добре.
Това ли е всичко?[br]- Аз... Чувствам се много по-добре сега.
Виждате ли? Ето.[br]- Питай Лекс дали е понесъл някакви повреди.
Лекс, понесе ли някакви повреди?[br]- Не, Стен.
Може би, като доближаваме центъра на вселената, започва[br]да ни влияе Принципа на Несигурността. - О, това е страхотно!
Още не сме там, така че не може да е той. Това, което[br]ни влияе е Принципа за Некомпетентност на Туидъл!
Стига толкова, 790. - Трябваше само да обърне Лекс, но[br]той просто си стоя, чакайки някой да му намери тъпата шапка.
790, достатъчно обиди към[br]Стен засега! И това е заповед!
Съжалявам.[br]- Забрави.
Та, ако не Принципът на Несигурността[br]ни е повлиял, тогава какво?
А защо 790 не може сам да[br]задейства кратката си памет?
Още една мистерия.
Какво е това?[br]- Направи нещо!
Не знам какво съм си мислел.[br]- Казах, да забравиш, Стен.
Очи... Плейбек... очи...
Това е страшно плашещо.
И така. Сега какво?
Всичко това е ужасяващо![br]- Съгласен съм.
Виж, остава само ден и половина, докато стигнем центъра.[br]Не мисля, че трябва да оставяме мостика без надзор дотогава,
трябва да сме готови да действаме,[br]ако още нещо странно се случи.
Добра идея.
Не го слушай. Доказал е, че е неспособен да действа. А и[br]каквото хвана нас, още държи него. Не може да му се вярва.
Остави ме на мира, може ли?![br]- Млъкни. Или ще те изключа.
Виж, аз ще поема първата смяна.[br]Дължа ти го. Ти поспи.
Добре. Наистина съм уморена.
Ти не си ли?[br]- Не.
Добре тогава.
Кай, какво ти е на ума?[br]- На ума ми е това, което липсва от него.
Разбирам те, приятел. Нямаше да се вцепеня така, ако[br]шапката си беше у мен. Ти никога ли не си се вцепенявал така?
Не.
Събуди се![br]Събуди се, Зев!
Мислих, че ще стоиш на мостика.[br]- Стоях. Докато чух шум. Изкара ми ангелите.
Да, и аз го чух, както и 790.[br]Заради него дойдох.
Да. Мисля, че дойде оттам.
Не знам.[br]- Имам една идея.
Хрумна ми, докато гледах мъртвеца с робота.[br]Гледай.
Лекс, къде съм сега?[br]- На мостика, Стен.
И какво правя?[br]- Стоиш там с жената.
Откъде дойдох?[br]- От коридор.
Кой от двата?[br]- Не помня.
Е, понякога не си спомня.
Лекс, покажи ни как дойдохме до мостика току-що.[br]- Както заповядаш, Стен.
Добре, Лекс. Сега ни покажи, какво стана, когато[br]удари голямата паяжина. - Както заповядаш, Стен.
Може да го направи, знам, че може!
Добре, Лекс, още веднъж.
Лекс може да не е много умен, но успява накрая, нали, Лекс?[br]- Правя каквото заповядаш, Стен. - Браво, момче.
Всички ли сте готови?[br]- Прекрати церемониите и започвай, Туидъл!
И не мисли, че ще ме заблудиш с игричките си.[br]Знам, че си зъл и че си обладан от нещо още по-зло!
Добре, Лекс, покажи какво имаш.
Бих искал, да завия, Стенли.[br]- Не и преди някой да ми каже, къде ми е шапката.
Трябва да завия, Стенли,[br]преди да стане прекалено късно.
Опа![br]- Опа какво? Опа какво, Туидъл?!
Лекс, обърни сега!
Оттам и Лекс не помни.[br]- Това не ни казва много.
Ами нещата, които са се случили след това?[br]Насоките на Туидъл към Кай, нещата по лицето му,
глупостите със "срежи кордата", странните шумове...[br]Единственото, което знаем е, че капитанът ни се
разхожда, докато е в мозъчна смърт.[br]Не съм доволен!
Мисля, че имаме късмет да сме живи.[br]- Някои от нас.
Знаете ли, колкото и да не ми се иска да призная,[br]роботът може да е прав. Не се връзва.
Та какво ще кажете, да опитаме да[br]погледнем навън още веднъж? А?
Лекс, отвори, чуваш ли ме?
Нищо не разбирам.
Лекс, покажи ни какво виждаш отвън.
Когато Лекс вижда нещо, какво става с него?[br]Къде отива образът от очите му?
Там.[br]- Лекс има много очи.
Ако успея да прикача 790 към някой от тези[br]оптични нерви, ще успеем да прихванем образ.
Тук трябва да е.
Какво е това?[br]- Не знам. Но Лекс не е щастлив.
Погледнете в екраните за очи на 790.
Това ли вижда Лекс?[br]- С това око, да.
Очевидно Лекс не се е освободил от паяжината.[br]Тя го контролира. - Как?
Може би е жива, или нещо такова.[br]- И е умна. Почти е хванала и нас,
но е била прекъсната от нещо.[br]- И защо не контролира нас?
Очевидно ни контролира.[br]Поне Туидъл. Убий го веднага, Кай!
Може би, когато, каквото и да е, се е[br]опитало да влезе в Кай, се е прецакало.
Защото Кай се е оказал мъртъв.[br]- И е реагирало отрицателно на неживото ми състояние.
Следователно не е могло да функционира нормално[br]отново, докато връзката му с мен не е била прекъсната.
Значи е контролирало теб, Стен.[br]Поне за малко. Затова си знаел, къде е Кай.
Да, сигурно.[br]Не бях на себе си.
Това нещо изглежда се нуждае от директна връзка[br]с паяжината. Сигурно е проникнало в мозъка на Лекс.
Също както се е опитало[br]да направи с теб, Кай. И с теб.
Мозъкът на Лекс е над мостика.[br]Там ще намерим, каквото го контролира.
Това не е обикновено нещо със сигурност. Да подправя[br]образи, да имитира гласа на Лекс, бях манипулиран!
Всички бяхме манипулирани.[br]- Още сме. От Туидъл.
Остави ни намира, 790![br]- Умно е. Много е умно.
Трябва да е някъде там горе.[br]- Никога няма да го видим в тази бъркотия.
Виждам го. Там![br]Срежи кордата, Кай!
Добре ли си?[br]- Да.
Стенли, опитай пак.[br]Кажи на Лекс да стреля.
Лекс?[br]- Да, Стенли?
Стреляй, Лекс, откъсни[br]се от мрежата веднага!
Ако всичко може да се случи в центъра на вселената,[br]значи има шанс ти да се върнеш към живот там.
Може би е възможно.[br]А може би невъзможно. Неизвестно е.
Предполагам, че е по-вероятно ти да намериш[br]смърт, отколкото аз живот. - Защо?
Животът е по-труден за постигане от смъртта.
Да кажем, че стигнем там. Аз оцелея,[br]а ти оживееш, ще се радваш ли?
Не знам. Трябва да съм жив,[br]за да мисля по този начин, а аз не съм.
Добре. Но ако оживееш и можеш да мислиш и[br]чувстваш като жив човек, тогава ще се радваш ли?
Не знам.
Някой да ти е казвал, че си най-разочароващият[br]жив мъж? Искам да кажа нежив?
Не.[br]- Такъв си.
И ако вселената наистина достига своя край,[br]тогава може би просто трябва да се отдам на Стенли.
Стенли би се зарадвал на възможността.
790, ти беше на пода. Видял си я.[br]- Нямам интерес да я виждам, центре на вниманието ми!
Туидъл не заслужава да му помагам.
Лека нощ, Кай.[br]- Лека нощ, Стенли.
Колко още, докато стигнем центъра на вселената?[br]- 1 ден, 2 часа, 13 минути и 11 секунди, тиквичке на любовта!
Уморена съм. Мисля малко да полегна.
Аз ще съм ти възглавница.[br]- Не няма.
Ти ще наглеждаш вместо мен.[br]- Зев, скъпа, моля те!
Роботската ми интуиция пак се проявява[br]и не ми харесва какво ми казва.
Здрасти.
Зев, какво правиш тук?
Ами, знаеш ли...[br]- Какво не е наред?
Просто се страхувам, какво ще стане като[br]стигнем центъра на вселената. - Да, и аз.
Може би имаме и друга възможност.[br]- Иска ми се, но не виждам такава. Плашещо е.
Ще намерим начин, да се измъкнем, нали?[br]- Да, ще намерим! Ако някой може, това сме ние!
Има ли нещо друго, за което искаш да поговорим?
Ами остава само 1 ден докато стигнем центъра.[br]- Да, така е.
И...[br]- И?
И мислих, че може да искаш да...[br]- Да? Какво?
Да ти я дам!
Все пак това значи много за теб[br]и не бих искала да минеш без нея.
А и имаме толкова малко време.[br]- Толкова малко време, твърде малко време.
Какъв е проблемът?[br]- Какво ти става? Недей!
Твърде късно! Ти каза, че ще ми я дадеш![br]- Да, но имах предвид...
Ще ми я дадеш, ще те консумирам![br]- Не, Стен!
Няма "не, Стен", ще се случи![br]- Какво ще се случи?
Ти ще ми я дадеш![br]- Не, казах че...
И аз бягам от Ментрид. Ти ще си новият ми приемник[br]и ще ме заведеш до центъра на вселената.
Казах ви, че е зъл!
Превзел съм капитана ви.[br]Ако ме нараните, ще го убия!
Какво чакаш, Кай? Убий ги и двамата![br]- Аз съм в мозъка му, ще го убия!
Какво искаш?[br]- Искам да живея.
Отвратителен паразит![br]- Това повтарям, откакто се запознахме.
Не искам да живея като теб. Ти почти[br]ме уби, когато докоснах мозъка ти.
Убий го, Кай.
То е в Стенли. Трябва да убия първо него.[br]- Няма да убиете капитана си, значи няма да убиете и мен.
Откъде си толкова сигурен?[br]- Защото сте хора!
Ще направя, както ми кажеш.[br]- Ако ме убиете, няма да можете да управлявате Лекс.
Лекс ще отиде в центъра, както му е наредено.[br]- Прав си, каквото и да си.
Човекът в мен не би убил Стен, но аз съм отчасти гущер[br]от ГРОЗДА и Стен е вече мъртъв, така че убий го, Кай!
Къде отиде?
Там!
Добро попадение, кралице на прекрасните!
О, мамка му! Аз...
Къде ми е шапката?
Шапката ми?[br]Това е шапката ми! Шапката ми!
Шапката ми! Леле, това е шапката ми!
Не искаш ли да знаеш къде беше?[br]- Не, не, не ме интересува.
Щом е на главата ми, значи всичко е наред!
Не за дълго.
Превод и субтитри: n5-kopele[br]n55501204@abv.bg
info.datacom.bg/pesholexxera[br]free.datacom.bg/browse/pesholexxera