Monty Python's Life Of Brian (1979) Свали субтитрите
- Трима мъдри мъже.
- Какво?
- Трима мъдри мъже.
И защо се моткате в 2:00 през нощта из оборите?
Това не ми звучи много мъдро.
Ние сме астролози. Идваме от Изтока.
Това някаква шега ли е?
Искаме да се поклоним пред бебето.
Да му отдадем почит.
Почит? Вие сте се напили. Отвратително!
Вън! Вън! Заблуждавате ме с приказки за ориенталски гадатели.
- Хайде, вън.
- Не, не. Трябва да го видим.
- Върви се прекланяй пред някое друго хлапе.
- Звездите ни отведоха дотук.
По-скоро бутилката. Вън.
Трябва да го видим. Носим му подарък.
- Вън!
- Злато, тамян, смирна.
Така кажете. Ето го там.
Съжалявам, че е толкова разхвърляно.
- Какво е смирна все пак?
- Това е скъпоценен балсам.
Балсам? Защо ще му давате балсам? Може да го ухапе.
- Какво?
- Това е опасно животно.
- Не, не е.
- Напротив.
- Има големи...
- Не, това е мехлем.
Има животно, наречено балсам... или си съчинявам?
Е, вие сте астролози, нали? Какъв е той тогава?
Каква зодия е?
- Козирог.
- Козирог? Какво е това?
Той е Божия Син, месията.
Крал на евреите!
- Това е Козирог, нали?
- Не, това е той.
О, щях да кажа, че в противен случай стават много хора.
- С какво име го наричате? - Браян.
Ние те боготворим, о, Браян, ти, който си наш крал.
Прекланяме се пред теб и нашия баща. Амин.
- Често го правите, нали?
- Какво?
- Прекланянето.
- Не, не.
Е, ако пак се отбиете, обадете се.
И благодаря за златото и тамяна.
И не се тревожете толкова за смирната следващия път, нали?
Благодаря. Довиждане.
Е, не са ли чудесни?
- Далеч от кървавите им мисли, но...
- Виж това!
Това си е мое! Той е още бебе!
Млъквай.
" Brian "
" The babe they called Brian "
" He grew "
" Grew, grew and grew "
" Grew up to be "
" Grew up to be "
" A boy called Brian "
" A boy called Brian "
" He had arms and legs "
" And hands and feet "
" This boy "
" Whose name was Brian "
" And he grew "
" Grew, grew and grew "
" Grew up to be "
" Yes, he grew up to be "
" A teenager called Brian "
" A teenager called Brian "
" And his face became spotty "
" Yes, his face became spotty "
" And his voice dropped down low "
" And things started to grow "
" On young Brian and show "
" He was certainly no "
" No girl named Brian "
" Not a girl named Brian "
" And he started to shave "
" And have one off the wrist "
" And want to see girls "
" And go out and get pissed "
" A man called Brian "
" This man called Brian "
" The man they called Brian "
" This man called "
" Bri "
СЪБОТА СЛЕД ОБЯД
ОКОЛО ВРЕМЕТО ЗА ЧАЙ
Блажен е онзи, който знае, че е Бог.
Блажени са скърбящите. Те ще намерят утеха.
Блажени са благородните духом.
Те ще завладеят Земята.
Блажени са онези, които
превъзмогват глад и жажда.
Ще ги утолят.
Блажени са онези, чиито сърца са чисти.
Те ще видят Бог.
- По-силно!
- Тихо, мамо.
Ама нищо не чувам. Хайде да ходим на пребиване с камъни.
Можем да отидем там по всяко време.
- О, хайде, Браян.
- Ще замълчите ли?
Не си чопли носа.
Не го чопля, чеша се.
Чоплеше го, докато говореше с дамата.
- Не съм.
- Остави го. Дай му почивка.
Внимаваш ли? Не мога да чуя нито дума.
Какво, бе? Говоря на мъжа си.
Иди му говори на друго място. Не чувам нито една проклета дума.
Не ругай жена ми.
Само я молех да говори по-тихо, така че да чуваме, Голям Нос.
- Не наричай съпруга ми Голям Нос.
- Е, той има голям нос.
Ще млъкнете ли? Какво е това?
Зает съм да говоря на Голям Нос.
Мисля че каза: "Блажени са правещите сирене."
Какво им е специалното на сиренарите?
Очевидно не е искал да бъде буквален.
Отнася се за всички произвеждащи млечни продукти.
Ако не бяхте се заяждали, щяхме да чуем това, Голям Нос.
Кажи го още веднъж и ще ти смачкам проклетата мутра.
Ти по-добре слушай. Може да каже "Блажени са Големите Носове."
Остави го.
И ти не си лош, Мидо!
Откъде сте вие двамата, от града на носовете?
Повтори го и ще трябва да се переш.
Езика! Не си чопли носа!
Не съм си чоплил носа. Удрях го.
Чухте ли това? "Блажен е гръка."
- Гръка?
Очевидно той ще наследи Земята.
- Чу ли някой името му?
- Никой няма да удряш.
Ще го ударя ако пак ме нарече "Голям Нос".
- Млъквай "Голям Нос".
- Предупредих те.
- Наистина ще те прасна яко.
- О, смирените!
"Блажени са смирените" Страхотно, нали?
Доволна съм, че и те получиха нещо, защото все са ощетени.
Виж, аз просто казах истината. Имаш много голям нос.
Носът ти ще е три фута широк щом свърша.
А кой удари твоя? Големият брат на Голиат?
Е, добре. Това ти е последно предупреждение.
О, я понижи тон.
Тъпа кучка, разкарай се!
О, хайде. Да отидем на пребиване с камъни.
Добре.
Блажен е всеки със силен интерес към статус quo.
Тези, които Исус не е оценил, са всъщност заблудените и са проблем.
Да, абсолютно вярно.
Хайде, Браян. Ще го построят докато отидем.
Добре.
Отвратително.
Вината е на този с големия нос. Той започна.
Мразя да нося тази брада.
Защо не е позволено на жените да ходят на пребиване с камъни?
Написано е. Затова.
Брада, мадам.
О, нямам време за такива неща.
Той пак не е добре.
Камък, сър?
Не, има ги навсякъде наоколо.
Не такива, сър. Вижте тези.
Вижте качеството на тези, сър. Това се казва майсторство.
Е, добре. Искаме два с точки и онзи голям плосък ей там.
Мога да предложа този, мамче.
- Ъъ, тате.
- Добре.
Два на точки, два плоски и пакет пясък.
Пакет пясък. Ще е добре днес.
- Кой е?
- Местно момче.
- О, добре.
- Приятно прекарване.
Матиас, син на Второзаконието от Гат?
- Да кажа ли "да"? - Да.
- Да.
Обвинен сте, от най-възрастния в града...
в изричане на името на нашия Бог.
И като богохулник...
ще бъдете пребит до смърт с камъни.
Виж, вечерята беше страхотна
и всичко, което казах на жена си беше:
"Тази мръвка от камбала става и за Йехова".
Богохулство! Пак го каза!
Чухте ли го?
Наистина!
Има ли днес някакви жени?
Много добре. По силата на даденото ми право...
Още не сме започнали!
Хайде! Кой го хвърли?
Кой хвърли този камък? Хайде.
Тя! Тя!
Той! Той!
Извинете, помислих, че сме започнали.
Върви отзад.
Все така става. Е, докъде бяхме.
Виж, не мисля че съм богохулник. Просто казах "Йехова".
Само усложняваш нещата.
Усложнявам нещата? Може ли да е по-лошо?
Йехова! Йехова! Йехова!
Предупреждавам те, ако кажеш пак "Йехова"...
Добре. Кой хвърли това?
Хайде. Кой хвърли това?
Той. Той.
- Ти ли беше?
- Да.
- Добре.
- Ти каза "Йехова".
Спрете! Ще спрете ли?
Спрете! Чуйте, никой никого няма да удря
докато не надуя свирката.
Разбрахте ли? Искам да ви стане ясно.
Дори да кажат "Йехова".
Добър удар! Браво!
- Имам ли голям нос?
- О, спри да мислиш за секс.
- Не мисля за секс!
- Само за това мислиш - сутрин, обед, вечер.
"Ще бъдат ли момичетата като тези? Ще бъдат ли момичетата като тази?"
"Много ли е голямо? Много ли е малко?"
Ето, колега.
- Бог да ви благослови, сър.
- Помощ за бедняка.
- Помощ за прокажения.
- Помощ за бившия прокажен.
Проклет магаретар. Всички са еднакви, нали?
Нищо различно. О, виж.
- Отделете талант за един бивш прокажен.
- Чупка!
Отделете талант за един бивш прокажен.
Талант? Това е повече, отколкото той печели за месец.
- Тогава половин!
- Не, разкарай се.
- Хайде, Голям Нос. Да се спазарим.
- Моля?
Ти започваш с 1 шекел. Аз започвам с 2 000. Приключваме на 1 800.
- Не.
- 1 750?
- Махай се.
- 1 740?
- Остави го.
- Добре, 2 шекела.
- Не е ли забавно?
Няма да ти даде никакви пари, така че чупка!
- Добре. Половин шекел за един бивш прокажен.
- Бивш прокажен ли каза?
16 години. Гордея с това, сър.
- Какво се случи?
- Бях излекуван, сър.
- Излекуван?
- Проклето чудо.
- И кой те излекува?
- Исус, сър.
Надявах се, грижех се за бизнеса си.
И изведнъж, той се появи и ме излекува.
Почакай, аз съм прокажен по професия,
но ми взе хляба.
"Излекуван си, друже." Проклет филантроп.
Защо не отидеш да му кажеш, че искаш да си бъдеш прокажен.
Щях, да, щях да отида сър, предполагам.
Щях да го помоля да ме направи малко куц с единия крак.
Нали знаеш, нещо просяшко, но не проказа.
Браян! Ела си почисти стаята!
- Ето.
- Благодаря, сър.
Половин денар? О, проклет живот.
Няма благодарност у някои хора.
Точно това каза и Исус, сър.
Добър ден.
Здравейте, офицер.
Ще бъда с теб за малко, става ли, скъпи?
- Какво прави тоя тук?
- Не започвай, Браян. Върви си почисти стаята.
- Проклет римлянин!
- Виж, Браян.
Ако не беше той нямаше да имаш всичко това.
- Не го забравяй.
- Нищо не дължим на римляните, мамо.
- Е, не е точно така.
- Какво имаш предвид?
- Беше ме питал за твоя...
- Моя нос.
Да. Има причина да изглежда така.
Каква?
Е, предполагам щях да ти кажа отдавна.
- Какво?
- Е, Браян...
баща ти не е мистър Коен.
- Никога не съм мислил, че е.
- Не и с твоето нахалство!
Той беше римлянин, Браян.
Беше центурион в римската армия.
- Искаш да кажеш, че си била изнасилена?
- Е, в началото, да.
- Кой беше?
- Казваше се Максимус.
Обеща ми целия свят, да.
Бях отведена в Рим, настанена във Форума
роби, магарешко мляко,
толкова злато, колкото мога да нося.
И тогава, след като ме имаше...
- Бум, като плъх в акведукт.
- Копелето!
Да, после ти дойде.
Не забравяй, че си един от тях.
Не съм римлянин, мамо. И никога няма да бъда.
Аз съм евреин, чифутин.
Аз съм кашер! Дошъл съм от Червено море и се гордея с това!
Секс, секс, секс. Само за това мислят.
Е, как сте офицер?
КОЛИЗЕУМА, ЙЕРУСАЛИМ
ДЕТСКО МАТИНЕ
Дами и господа, следващата борба...
е между...
Франк Голиат, македонският детеубиец
и Борис Минебург.
Език от чучулига. Черен дроб от орехче.
Мозък от сипка. Ушички от ягуар.
Чипс от вълчи цицки. Купете си, докато са топли.
Камилски бисквитки, само половин денар. Пържени прилепи.
Чувствам, Редж, че всяка антиимпериалистка групировка, като нашата...
трябва да отразява различните интереси на които се основава силата й.
- Страхотно, Франсис?
- Мисля, че еврейските искания са съвсем постижими
при положение, че движението никога не забравя, че...
- е неотменна част от всеки мъж.
- Или жена.
- Или жена!
- За да спаси него си!
- Или нея си!
- Или нея си!
- Съгласен.
- Благодаря, братко.
- Или сестро.
- Или сестро.
Докъде бях стигнал?
- Мисля, че приключи
- А, да.
Освен това то е рождено право на всеки мъж...
- Или жена.
- Защо не млъкнеш?
Жените имат абсолютно право да участват в движението ни.
Защо винаги си за жените, Стан?
Искам да съм.
- Какво?
- Искам да съм жена.
Отсега нататък искам да ме наричате "Лорета".
- Какво?
- Това е мое мъжко право.
И защо искаш да си Лорета, Стан?
Искам да имам бебе.
Искаш бебе?
Право на всеки мъж е да има бебе, ако го иска.
- Но ти не може да имаш бебе.
- Не ме потискай.
Не те потискам. Ти нямаш матка.
Къде ще се развива зародиша?
Ще го съхраняваш в кутия?
Имам идея.
Предполагам сте съгласни, че не може да има бебе,
щом няма матка, за което дори римляните не са виновни,
но има право да има бебе?
Добре идея, Джудит. Ще се бием с тираните
за твоето право да имаш бебе, братко.
- Сестро. Извинявай.
- От каква позиция?
- Моля?
- На каква основа ще се борите за правото му да има бебе,
щом като той не може да има бебе?
Това е символ на борбата ни с тираните.
Символ на борбата ни срещу реалността.
Навън е опасно.
Езици от чучулиги. Носове от видри. Далаци от оцелоти.
- Имаш ли ядки?
- Никакви, съжалявам.
- Имам черен дроб от орехче, далак от язовец,
- Не, не, не.
- Нос от видра?
- Не искам римски боклуци.
- Защо не продаваш нормална храна?
- Нормална храна?
Да, а не тези богаташки вкусотии.
Не ме обвинявай. Не съм искал да продавам тези неща.
Добре, де. Пакетче носове от видра.
- Нека са две.
- Благодаря, Редж.
- Две.
- Да не би да сте от Юдейския Народен Фронт?
- Мамка му.
- Моля?
- Юдейския Народен Фронт.
Ние сме Народния Фронт на Юдея.
- Юдейския Народен Фронт!
- Копелета!
- Мога ли да се присъединя към вас?
- Не. Разкарай се.
- Не съм искал да продавам тези неща. Това е само работа.
Мразя римляните както всички останали.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно сигурен.
Слушай, ако искаш да се присъединиш към НФЮ,
то трябва истински да мразиш римляните.
- Мразя ги.
- Така ли? Колко?
Много.
Добре. Вътре си.
Слушай. Единствените хора, които мразим повече от римляните
са шибания Юдейски Народен Фронт.
- Да!
- Отцепници!
- И Юдейския Популярен Народен Фронт.
- Да. Отцепници!
- И Народния Фронт на Юдея.
- О, да! Отцепници!
- Какво?
- Народния Фронт на Юдея.
Ние сме Народния Фронт на Юдея!
О. Мислех, че сме Популярния Фронт.
Народния Фронт!
- Какво стана с Популярния Фронт?
- Той е тук.
Отцепник!
О! Мисля, че получих удар.
Ужасно.
Братко! Как ти е името?
Браян. Браян Коен.
Вероятно ще имаме малко работа за теб, Браян.
Какво е това? "Romanes eunt domus"?
"Хора, наречени римляни си отиват вкъщи"?
Пише "Римляни идете си".
Не, не е вярно. Как е на латински "римлянин"?
- Хайде!
- "Romanes"?
- На какво прилича?
- "Annus"?
- Как е множественото число на звателен падеж на "annus"?
- "Anni"?
"Romani".
- "Eunt"? Какво е "eunt"?
- "Тръгвам".
Спрегни глагола "тръгвам".
"lre, eo, is, it, imus, itis, eunt".
Така че "eunt" е?
Трето лице, множествено число, изявително наклонение. "Те тръгват".
Но, "Римляни, вървете си" е заповедно, така че трябва да използваш...
- Повелително наклонение.
- Кое?
"i"
- Колко римляни?
- Множествено, множествено.
- "Ite".
- "Ite".
"Domus"? Именителен падеж?
"Идете си". Това е движение, нали, Браян?
Дателен!
Не, не е дателен.
Винителен, винителен!
"Domum", сър. "Ad domum". Освен когато "domus" е...
- Локатив, сър.
- Как точно?
- "Domum".
- "Domum".
"Um".
- Разбра ли?
- Да, сър.
Сега го напиши 100 пъти.
Да, сър, благодаря, сър.
Ако не е готово до изгрев ще ти отрежа топките.
О, благодаря, сър.
Свърших!
Добре. И да не се повтаря.
Хей, проклети римляни!
Минаваме през подземната отоплителна система тук,
през главната зала, тук,
и спалнята на жената на Пилат, тук.
Отвличаме жена му, съобщаваме му, че е под наша опека,
и веднага представяме исканията си.
- Въпроси?
- Какви точно са ни исканията?
Ще дадем на Пилат три дни, за да разглоби...
целия апарат на Римската Империя
и ако не се съгласи моментално я екзекутираме.
- Режем й главата?
- Цялата я нарязваме на парченца.
Ще му ги пращаме на час, на всеки час.
И разбира се, ще му покажем, че те носят...
пълна отговорност щом я накълцаме...
и така няма да е изнудване.
Никакво изнудване!
Проливат кръвта на нас, белите, копелетата. Взеха ни всичко.
И не само от нас, а и от нашите бащи и от бащите на бащите ни.
И от бащите на бащите на бащите ни.
- И от бащите на бащите на бащите на бащите ни.
- Не усложнявай нещата.
И какво сме получили в замяна?
- Акведукта.
- Моля?
- Акведукта.
А, да, да. Дадоха ни го.
И канализацията.
А, да, канализацията, Редж. Помниш ли какъв град беше?
Да, акведукта и канализацията са двете неща, които са направили.
- И Пътищата.
- Да, очевидно и пътищата.
Искам да кажа, че пътищата си ги има, нали?
Но освен канализацията, акведукта и пътищата...
- Напояването.
- Медицината.
- Образованието.
- Да, добре. Достатъчно.
И виното.
Да, това наистина ще ни липсва, ако римляните си отидат.
- Обществените бани.
- И спокойното разхождане по улиците нощем.
Да, пазят реда. И са единствените, които успяват на място като това.
Добре, но освен канализацията, медицината,
образованието, виното, обществения ред, пътищата,
прясната вода, общественото здравеопазване
какво друго са направили за нас?
- Донесоха мир.
- О, мир. Млъквай!
Аз съм беден човек. Погледа ми е слаб.
Краката ми са стари и уморени.
Всичко е наред, Матиас.
Чисто е.
Е, къде е Редж?
О, Редж. Редж, Джудит.
- Какво не е наред?
- Първият удар - успешен.
- Написа ли лозунга?
- Сто пъти.
Със 10 футови букви, навсякъде около палата.
О, страхотно. Страхотно.
Нуждаем се от изпълнители, Браян,
но преди да се появиш си казвахме:
Никой от нас не би посрещнал с усмивка смъртта...
за да избави веднъж и завинаги страната си от римляните.
О, да, тук има един.
Но иначе сме сплотени. С нас ли си?
Да.
Отсега нататък ще се наричаш "Браян, наречен Браян."
Разкажи му за нападението на палата на Пилат, Франсис.
Добре. Това е планът.
Това е палата на Цезаровия площад.
Нашите командоси ще се приближат откъм Рибната улица под прикритието на нощта
и ще отводнят пътя ни към северо-запад.
Ако попитат, ние сме кални работници на път за съвещание.
Редж, нашият велик водач и основател на НФЮ
ще бъде координатор консултант в главната тръба
и няма да взема участие в никакви терористични действия...
понеже има болки в гърба.
- Няма ли да дойдеш с нас?
- Сплотеност, братко.
О, да, сплотеност, Редж.
Там, в канала подбора ще е от значение.
Има римляни, които празнуват по-късно, така че трябва да се движиш бързо.
И не носи най-хубавите си сандали.
Завивайки наляво влизаме в Цезаровия канал,
а оттам директно към римската баня.
Тъкмо я облицоваха, така че терористи, внимавайте с оръжията.
Тогава ще сме директно под самата зала.
Това е момента Хабакук да извади длетото си.
Кампания за свободна Галилея.
Народен Фронт на Юдея, чиновници.
Какво правите тук?
Ще отвлечем жената на Пилат и ще поставим исканията си.
- И ние. Това е нашия план.
- Моля?
- Ние бяхме тук първи.
- Какво искаш да кажеш?
- Първи го измислихме.
- Не, ние.
Да, преди две години. Ние бяхме.
Добре. Значи сте отрепетирали всичките си искания.
- Естествено.
- И какви са те?
- Няма да ти кажа.
- О, хайде.
- Не е важно.
- Ние го измислихме преди вас.
- Не сте.
- Напротив.
Копелета, планирали сте това от месеци.
Е, много съжалявам за теб, рибешка мутро.
Братя, трябва да се борим заедно.
Не трябва да се бием едни срещу други.
Трябва да се обединим срещу общия враг.
Юдейският Народен Фронт!
Не, не, римляните!
А, да, да.
Да, прав е!
Добре. Докъде бяхме? Щеше да ме удряш.
Братя!
Какво?
Ти си щастливец.
Кой е?
Ти си щастливо, щастливо копеле.
- Моля?
- Ние сме истински домашни любимци, нали?
- Какво искаш да кажеш?
- Трябваше да му бутнеш няколко шекела.
Да му бутна няколко шекела? Видя го че се изплю в лицето ми.
О, какво не бих дал, за да бъда заплют в лицето.
Понякога, нощем, си вися буден и си мечтая да бъда заплют.
Не мисля, че беше приятелско. Те ме оковаха.
Оковаха?
Представата ми за рай е да бъда окован,
поне за няколко часа.
Сигурно си мислят, че си късметлия.
О, остави ме. Уморен съм.
Уморен си? Аз съм тук от 5 години.
Само ме попреместиха ме вчера, така че...
Добре, добре.
Сигурно си мислят, че си Господ, Всевишния.
- Какво ще направят с мен?
- О вероятно ще те разпнат.
- Разпване?
- Да, за първо провинение.
Разкарай се с това разпване. Това е...
- Най-доброто, което римляните могат да направят за нас.
- Моля?
Ако не бъдем разпнати в тази страна ще настане проклета бъркотия.
- Стража!
- Приковете го!
- Стража!
- Приковете го!
Какво искаш?
Искам да ме преместите в друга килия.
Виж ти! Проклето протеже!
- Я млъквай!
- Извинете.
Влез ми в положението. Провесиха ме преди 5 години.
Всяка нощ ме свалят за 20 минути, после пак ме качват,
което смятам за съвсем честно, предвид това което направих.
И ме научи да уважавам римляните,
и че в този живот няма да отидеш никъде другаде...
ако не можеш да си честен.
О, млъквай.
- Тук.
- Пилат иска да те види.
- Мен?
- Хайде!
Пилат? Защо иска да ме види?
Мисля че иска да разбере как искаш да бъдеш разпнат.
Страхотно! Хареса ми.
- Млъквай!
- Добре, добре.
Много добре, римляни. Страхотно!
- Само един оцелял, сър.
- Хвъълете го на пода.
- Какво е това?
- Хвърлете го на пода.
Как ти е името, евреино?
- Браян, сър.
- Буаян?
Не, не, Браян.
Малкият мошеник има хауактер.
- Какво има?
- Хауактер.
А, да, има.
Не, не. Хауактер, хуабуост, твъъдост.
Около 11, сър.
Как смееш да ни теуоуизиуаш?
Какво, сър?
Удауете го центурион, много гуубо.
И да го хвъълим на пода ли, сър?
- Моля?
- Пак да го хвъълим на пода ли, сър?.
А, да. Хвъълете го на пода, моля.
Сега, еврейски вагабонтин...
Не съм евреин. Аз съм римлянин.
- Уймлянин?
- Не, не. Римлянин.
Значи баща ти е бил уймлянин. Кой е той?
Бил е центурион в йерусалимския гарнизон, сър.
Сериозно? Как се казва?
Максимус.
Центурион, имаш ли някой с това име в гарнизона?
Не, сър.
Изглеждаш много сигурен. Проверил ли си?
Не, сър. Мисля, че това е шега, сър.
Като "Тъпус Содомитус" и "Голямус Курус", сър.
Какво му е смешното на "Голямус Курус"?
Ами... това е шеговито име, сър.
Имам много добър приятел в Рим наречен Голямус Курус.
Тишина! Каква е тази наглост?
Ще откриеш себе си в гладиаторското училище твъъде бързо
с подобно отвуатително поведение.
Мога ли да си тръгвам, сър?
Почакай докато Голямус Курус разбере за това.
Пуавилно! Отведете го.
- Сър, той...
- Искам да се бие с диви, яуостни животни.
Да, сър. Тръгвай.
Не искам да имам приятели на които войската се подиграва.
Май някой иска да се изкикоти...
когато имам предвид "пуиятеля",
Голямус...
Курус?
Ами ти? Намираш ли го смешно...
когато кажа името...
Голямус... Курус?
Той има жена, нали знаеш?
И знаеш ли как се казва?
Казва се Континенция.
Континенция Гъзус.
Млъквайте! Какво е това?
Достатъчно ми беше това гуубиянско, бунтааско поведение.
Тишина! Тихо! Пуетоуиански гардове!
Дръжте го! Дръжте го! Издухайте си носовете и го хванете!
О, копеле, късметлия си.
И ще бъде огромен и черен...
А очите му - червени от кръвта на живите!
И блудницата от Вавилон...
ще яха триглав змей!
И навсякъде из страната ще се получат...
Демона ще носи меч с девет остриета.
Девет. Не две или пет или седем, а девет
с които ще владее всички грешници, като вас, сър.
И блудството ще е на почит.
И ще плъзне мълва за неща, които заблуждават,
и ще настане голямо объркване за това къде е истината.
И никой няма да знае, къде се намират
онези малки неща...
направени от някакво лико.
И в същото време приятел ще загуби приятелския чук.
и децата няма да знаят къде са...
нещата принадлежали на техните бащи...
които техните бащи заровили преди една нощ, около 8:00.
Да, написано е в книгата на Сирил...
по времето...
Колко? Бързо. За жена ми е.
- 20 шекела.
- Добре.
- Какво?
- Ето ги.
- Я почакай.
- Какво?
- Предполага се че трябва да се пазарим.
- Не, не. Трябва да тръгвам.
- Как така не?
- Нямам време.
- Тогава ми го върни.
- Не, не. Платих го.
- Бърт, този не иска да се пазари.
- Не иска да се пазари?
Добре. Съгласен съм.
- Искам 20.
- Току-що ти ги дадох.
- Да не би да казваш, че не струва 20 шекела?
- Не.
- Виж качеството. Да не е от козата ти!
- Давам ти 19.
- Не, не, не. Прави го както трябва.
- Моля?
- Пазари се. Това не струва 19.
- Но ти ми поиска 20.
О, скъпи мой. Хайде, пазари се.
- Добре. Давам 10.
- Така по-бива.
10? Обиждаш ме.
О, бедна ми, мъртва бабо! 10?
- Добре, де. Давам ти 11.
- Започна да схващаш.
Добре лик чух? 11? Това ми струва 12. Искаш да ме разориш?
- 17?
- Не, не, не. Седемнайсет.
- 18.
- Не, не. 14.
- Добре. Давам ти 14.
- 14? Шегуваш ли се?
- Ти ми каза да го кажа!
- О, скъпи.
Кажи ми моля те какво да кажа.
- Предложи ми 14.
- Давам ти 14.
- Той ми дава 14 за това!
- 15.
17. Последната, ми дума. Да умра ако сваля и с пени.
- 16.
- Дадено.
Удоволствие е да се работи с теб.
- Ще прибавим и това.
- Не ми трябва, но благодаря.
- Бърт.
- Добре, добре.
- Е, къде са ми 16-те шекела?
- Дадох ти 20.
- Добре. Тогава това са 4-те, които ти дължа.
- Добре.
Тук някъде ги сложих. Четири за кратуната?
Четири? За кратуната?
Струва 10, когато се оценява в шекели.
- Ти ми я даде безплатно.
- Е, да, но струва 10.
Добре, добре.
Не, не, не. Не струва 10.
Предполага се че ще спориш. "10 за това? Трябва да си луд!"
О, постоянно се раждат такива.
- Даниел.
- Даниел.
- Работа.
- Работа.
- Джошуа.
- Джошуа.
- Съдии.
- Съдии.
- И Браян.
- И Браян.
Предлагам всичките седем бивши братя...
да бъдат запознати набързо с проверката на мъчениците за каузата.
- Подкрепям това, Редж.
- Благодаря, Лорета.
Братя и сестри, нека не се надъхваме веднага.
Една тотална катастрофа, като тази...
тъкмо започва.
Славната им смърт ще ни обедини в...
Вижте!
Матиас?
- Редж?
- Върви си.
Редж, аз съм, Браян.
Разкарай се. Стига глупости.
- Стан!
- Чупка.
- Да. Чупка.
- Върви си.
Мамка му!
Идвам.
Да, това наистина е написано в книгата на Обадиа,
човека ще удари своето магаре и магарето на внука си.
Очите ми са слаби. Не виждам.
- Ти ли си Матиас?
- Да.
Имаме основание да вярваме, че криеш Браян от Назарет,
член на терористичната организация Народен Фронт на Юдея.
Аз? Не. Аз съм просто беден старец.
Нямам време за закононарушители.
Краката ми са престарели. Ушите хич ги няма.
Очите ми са уморени.
Замълчи! Глупак.
Стражи, претърсете къщата.
Знаеш ли наказанието...
за укриване на престъпници?
- Не.
- Разпване.
- Гадно, а?
- И по-зле може да бъде.
Как така "И по-зле може да бъде"?
Е, може да бъдеш промушен..
Промушен? Отнема секунди. А разпването трае часове.
Това е бавна, ужасна смърт.
Е, все пак е на открито, на въздух.
Ти си особняк.
Не, сър. Нищо не открихме.
Не се тревожи. Ще се видим пак, откачалник.
- Голям Нос.
- Внимавай.
Това беше късмет.
Съжалявам, Редж.
О, всичко е наред. Той съжалява.
Съжалява, че доведе Пети легион право в щаб квартирата ни.
Е, тогава всичко е наред, Браян. Седни.
Настани се. Чувствай се като у дома си. Смотаняк!
Тъпак, овчи мозък, плоскоглавец...
Краката ми са стари и уморени.
Слухът ми е отслабнал. Да.
Има едно място, което не сме проверили. Стражи!
Аз съм само беден старец.
Носът ми хич го няма.
Виждал ли си някога разпнат?
Разпването е лесна работа.
Не го казвай пак.
Намерихме тази лъжица, сър.
Добре, сержант.
Ще се върнем, чешит такъв.
Отворете!
Не ни даваш време да се скрием.
В това време той ще те промуши...
Кучки, вие носите децата на Джъмбо джетове.
Не съди другите,
защото може да бъдеш осъден.
- Какво?
- Казах не съди другите...
защото и ти може да бъдеш осъден.
- Кой, аз?
- Да.
- Много ти благодаря.
- Не само ти. Всички вие.
- Хубава кратуна.
- Моля?
- Колко искаш за кратуната?
- Вземи я.
- Да я взема?
- Помислихте ли за кремовете.
- Не искаш да се пазарим?
- Не. Не полето.
- Какво става?
- Нищо. Вземи я.
- Помислихте ли за кремовете?
- Добре де, за птиците.
- Какви птици.
- Каквито и да са.
- Защо?
- Ами, имат ли си работа?
- Кой?
- Птиците.
Имат ли си птиците работа?
- Какъв е този?
- Казва че птиците са муфтаджии.
Работата е, че птиците вършат всичко както трябва, нали?
- Е, да им пожелаем късмет.
- Да, много са симпатични.
Добре. Но вие сте много по-важни от тях, нали?
Така че за какво се притеснявате. Ето. Виждате ли?
Притеснява ме, че ти си против птиците.
Нямам нищо против птиците.
- Помислете за кремовете.
- Сега пък се прехвърли на цветята!
- Дай шанс на цветята.
- Давам ти един за нея.
- Твоя е.
- Тогава два.
Вижте, имаше един човек с двама слуги.
- Как им викаха?
- Какви бяха имената им?
Не знам, но той им даде няколко таланта.
- Не знаеш?
- Добре де, няма значение.
Той не знае как са се казвали!
- Казвали са се Саймън и Ейдриън.
- Каза, че не знаеш!
Това наистина няма значение. Работата е, че наистина имало двама слуги.
- Само замазва положението.
- Не е вярно.
И той им дал... Почакайте, не бяха ли трима?
Това е отвратително.
- Били са двама или трима.
- О, я се разкарай.
Чуйте това! И били те благословени...
Трима. И присвоили магаретата на съседите си.
- Заради това ще забранят юларите.
- Боклук!
И само на тях ще им бъде даден...
само на тях...
ще им бъде даден...
Какво?
- Какво ще им бъде дадено?
- Нищо.
- Какво щеше да кажеш?
- Нищо.
- Щеше да кажеш нещо.
- Не, свърших.
- Кажи ни преди да си тръгнеш.
- Свърших.
- Не, не си.
- Защо не искаш да ни кажеш?
Не искаш да кажеш! Да не би да е тайна?
Иначе щеше да ни кажеш. Кажи ни.
- Оставете ме намира.
- Каква е тайната?
- Да не е тайната на вечния живот?
- Не иска да каже.
Ако знаех тайната на вечния живот не бих я казал.
- Оставете ме.
- Само ни кажи.
Ние бяхме първи.
- Разкарайте се!
- Кажи ни, господине.
- Това неговата кратуна ли е?
- Да и се продава.
Това е неговата кратуна.
- Десет!
- Неговата кратуна.
Ще се грижим за нея, господарю.
- Господарю?
- Отиде си.
Изпари се.
Изпари се!
- Девет.
- Не, ето го, ей там.
Виж.
Той ни даде знак.
Даде ни обувката си.
Обувката е знак. Да последваме примера му.
- Какво?
- Нека като него да вдигнем по една обувка!
Всички, които искате да го следвате, правете като него.
- Да!
- Не. Обувката е знак...
че трябва да съберем обувките заедно.
Захвърлете обувките. Следвайте кратуната.
Не, нека съберем обувките заедно.
Не, това е знак, че не трябва да мислим за тялото си...
а за лицето и главата.
- Дай ми обувката си.
- Разкарай се!
Следвайте кратуната, Светата Кратуна, Йерусалимска.
- Кратуната!
- Вдигнете сандала, както той ни заповяда.
- Това е обувка!
- Това е сандал!
- Не е.
- Разкарайте се!
- Сложете го!
- Махай се!
Сложете обувките и го следвайте!
Върнете се! Спрете!
Нека... Нека се помолим.
Да, той ни разпръсна...
като житни зърна.
Господарю! Господарю!
Има ли друг път надолу?
Има ли друга пътека надолу, към реката?
Моля те, моля те, помогни ми. Трябва да...
О, крачетата ми!
О, по дяволите!
- Съжалявам!
- О, по дяволите!
- Съжалявам.
- Не ми шъткай!
18 години пълна тишина, а ти ми шъткаш!
- Какво?
- Пазя обет от 18 години...
Нито едно единствено, членоразделно звукче не е излязло от устата ми.
Може ли да помълчиш за пет минути?
Вече няма значение. По-добре да се бях забавлявал.
През последните 18 години исках да извикам...
и да изпея и да изкрещя името си!
О, жив съм!
Жив съм! Жив съм! Здравейте, птици. Здравейте, тревички!
Жив съм! Жив съм!
Господарю! Господарю!
- Господарю!
- Господаря! Тук е!
Обувката му ни отведе при него!
Говори! Говори ни, господарю!
Вървете си!
Благословия! Благословия!
Как да си тръгнем, господарю?
Просто си тръгнете и ме оставете!
Дай ни знак!
Той вече ни даде знак! Доведе ни на това място!
Не съм ви довел. Вие ме проследихте.
Е, това вече е добър знак, по всички стандарти.
Господарю, хората ти са вървели много мили за да бъдат с теб!
Изтощени са и няма какво да ядат.
Не съм виновен аз за това, че няма какво да ядат.
Няма храна в тази висока планина!
Ами онази хвойна ей там?
Чудо! Чудо!
Той сътвори плодоносен храст!
Хвойнови плодове.
Естествено! Нали е хвойна! Какво очаквате!
Покажи ни още едно чудо.
Не го изкушавайте, плиткоумници!
Не ви ли е достатъчно чудото с хвойната?
Това са си мои хвойни!
- Те са дар от Бога!
- Те са всичко, което имам за ядене!
Казах, оставете ми храста! Махайте се! Вървете си!
Господарю, страдам от плешивост!
Аз съм излекуван! Господарят ме излекува!
Не съм го докосвал!
Бях сляп, но прогледнах!
Чудо! Чудо!
Кажи им да престанат.
Не бях изричал и дума, докато той не се появи.
Чудо! Той е Месията!
Той ми удари краката!
Удари ги! И моите!
- Да живее Месията!
- Не съм Месия.
Казах, че си, аз би трябвало да знам. Следвал съм няколко.
Да живее Месията!
Не съм Месията! Моля ви, слушайте!
Не съм Месията! Не разбирате ли? Честно!
Само истински Месия би се отказал от божествеността си.
Какво? Какъв друг шанс имам?
Добре. Аз съм Месията.
Той е! Той е Месията!
А сега, начукайте си го.
Как точно да си го начукаме, господарю?
Просто ме оставете!
Ти каза на тези хора да ядат от моята хвойна!
Ти ми прецака краката, обета за мълчание...
а сега опитай да ги разкараш от хвойната ми!
Махай се! Това е Месията, Избрания!
- Не, не е!
- Неверник!
Неверник! Убийте еретика!
- Дръжте го!
- Оставете го!
Оставете го!
Оставете го!
Пуснете го! Моля ви!
- Браян?
- Джудит?
Кукуригу!
Вижте, ето го! Избрания се събуди!
Браян!
- Браян!
- Идвам, мамо!
- Здрасти, мамо!
- Не ми се здрависвай!
Какво правят всички тези хора тук?
- Ами...
- В какво си се забъркал?
Трябва да са изникнали отнякъде.
Изникнали? По-скоро са се нароили.
Навън е цяла тълпа.
Те започнаха да ме следват вчера.
Е, трябва да ги спрем веднага.
Веднага спрете да следвате сина ми!
Трябва да се засрамите от себе си.
Месията! Месията! Покажи се!
- Кой?
- Месията!
Няма никакъв месия.
Само бъркотия, така че си тръгвайте.
Браян! Браян!
Добре, момченце. Какви си ги забъркал?
- Нищо, мамо.
- Хайде, казвай.
Ами, те си мислят, че съм Месията.
Какво си им казал?
- Нищо, само...
- Само си влошил нещата.
- Мога да ти обясня.
- Нека ви обясня, мисис Коен!
Сина ви е роден лидер.
Тези хора долу го следват, защото му вярват.
Вярват, че може да им даде надежда. Надежда за нов живот,
нов свят, по-добро бъдеще.
Коя е пък тая?
Това е Джудит. Джудит, майка ми.
Месия! Месия! Месия!
Месия! Покажи се!
Сега ме чуйте. Той не е Месията!
Той е много непослушно момче. Сега си вървете.
- Коя си ти?
- Майка му, ето коя.
Вижте, майка му! Вижте, майка му!
Поздрави на теб, майко на Браян!
Благословени са уменията ти! Осанна!
Хвала на тебе, сега и завинаги!
Добре, но не си мислете, че може да ми се моткате наоколо.
Той няма да излезе и това е последната ми дума.
- А сега се разкарайте.
- Няма.
- Чухте ли какво казах?
- Да.
Значи се разбрахме.
- Да!
- Ами добре тогава.
Може да го видите за една минута, но нито секунда повече.
- Разбрахте ли?
- Да.
- Обещавате ли?
- Ами... добре.
Добре, ето го. Хайде, Браян. Ела и говори.
- Но, мамо, Джудит...
- О, остави намира тази уелска курва..
Ама аз не искам.
Браян! Браян! Браян! Браян!
- Добро утро!
- Благословия!
Не, не. Моля. Моля, слушайте.
Имам да ви кажа едно, две неща.
Кажи ни, кажи ни ги и двете!
Вижте, погрешно схващате нещата.
Не ви трябва да ме следвате.
Не ви трябва да следвате който и да било.
Трябва да мислите за себе си.
Всички сте личности.
Да, всички сме личности!
Вие сте различни.
Да, различни сме!
Аз не съм.
Трябва да работите над себе си.
Да, трябва да работим върху себе си!
Точно така.
Кажи ни още нещо.
Не! Това е. Не позволявайте на никой да ви казва какво да правите.
Или...
Достатъчно. Достатъчно.
Това не беше минутка!
- Напротив, беше!
- Напротив, не беше!
Престанете и си тръгвайте.
- Извинете?
- Да?
- Девица ли сте?
- Моля?
Ако не е твърде лично - девица ли сте?
Ако не е твърде лично?
Колко по-личен може да бъде?
Разкарайте се!
- Девица е.
- Да, определено.
Добро утро, Спасителю!
Сложи ръце върху мен, бързо!
Не блъскайте Избрания, моля.
Не тикай това бебе в лицето на Спасителя.
Ще може ли само да видите жена ми?
Страхувам се, че трябва да почакаш.
Имаме официален обяд.
Прокажените са на опашката.
Деверът ми е бивш кмет на Гат!
Браян, нека ти представя човека, който ни накара да изкачим планината в неделя.
Не се бутайте! И по-тихо!
Тези са обладани от дявола, дръж ги под око.
Неизлечимо болни, ще трябва само да почакате малко.
Грешни жени, ще се подредите ли покрай стената?
Браян? Браян, беше фантастичен.
И ти не беше зле.
Не. Това, което каза току-що. Беше забележително.
Какво?
Не ни трябват лидери. Прав си.
- Редж ни командваше твърде дълго!
- О, да.
- Това трябваше да се каже и ти го каза, Браян.
- Много си привлекателна.
Това е нашата революция. Всички ние ще успеем.
- Мисля... Мисля...
- Всички сме зад теб, Браян.
- Революцията е в ръцете ти!
- Какво?
Не, нямах това предвид!
Арестуван си, стари приятелю.
Хайде.
Престани.
Е, Буаян, устрои ни добуа гонитба.
Но сега, гауантиуам ти, няма да избягаш.
Стражи, имаме ли запланувано уаспване днес?
139, сър. Специално тържество. Пасха, сър.
Добре, тогава на 140. Хубаво кръгло число, нали, Голямус?
Да живее Цезар!
Тълпата навън става неспокойна, сър.
Разрешете да ги разпръснем.
Да ги разпръснете? Още не съм им произнесъл реч.
Знам, сър, но...
Уечта ми е апогея на пасхата.
Пуиятелят ми, Голямус Курус е дошъл чак от Уим.
Не си...
А мислили ли сте да освободите някой тази година, сър?
Да освободя?
Ами... в доста добро настроение са, сър.
Сеуиозно ли, центууион. Изненадан съм да чуя, че мъж като вас...
се пуитеснява от тълпа гууби уазмиуници.
- Развилнели са се, сър.
- Отведете го.
Аз съм римлянин! Мога да го докажа! Честно!
И добре да го разпнете.
Голямус.
- Наистина не бих...
- Махнете се от пътя ми, центууион.
Нека дойда ф теб, Понтиуф.
Може би фте помогна, ако фъсникне криза.
Точка четвърта: Постигане на световно господство през следващите пет години.
- Франсис, ти си работил върху това.
- Да, благодаря, Редж.
Честно казано, братя и сестри, смятам пет години за твърде оптимистичен срок...
освен ако не унищожим Римската империя през следващите 12 месеца.
- 12 месеца?
- 12 месеца.
Когато империята падне, това е най-важното,
ще яхнем магаретата си и ще спрем просто да си говорим за това.
Слушайте! Слушайте! Действията имат значение, не думите.
И сега ние се нуждаем от действия!
Прав си. Не можем да стоим тук цял ден,
да си говорим, да вземаме решения.
Това няма да промени ни един римски войник.
Така че стига сме плямпали за това. Съвсем безсмислено е.
- И до никъде не ще ни отведе.
- Правилно.
Съгласен съм. Това е абсолютна загуба на време.
- Арестуваха Браян.
- Какво?
Отвлякоха го! Искат да го разпнат!
Да! Това изисква незабавно обсъждане.
- Моля?
- Незабавно!
Да. Нов подход?
Абсолютно нов.
Незабавни действия.
Беше прието. Очевидно беше прието.
- Не може да влияете на решението, преди да сте гласували.
- Редж, нека започваме, моля.
- На фона на новите сведения от сестра Джудит.
- Не толкова бързо, Редж.
Редж, за бога! Много е просто!
Всичко, което трябва да направите е да излезете веднага от тук...
и да се опитате да спрете римляните.
Случи се, Редж. Наистина нещо се случи.
Не можеш ли да разбереш?
Малко, феминистко представление.
- Какво?
- О, извинявай, Лорета.
Би ли го прочел пак, моля?
Следващия? Разпване?
- Да.
- Добре.
Излизате през вратата, вляво, един кръст по-нататък.
Следващия? Разпване?
- Да.
- Добре.
Излизате през вратата, вляво, един кръст по-нататък.
Следващия? Разпване?
- Не. Освобождаване.
- Моля?
Освобождаване. Казаха че нищо не съм сторил,
така че мога да си вървя и да живея на някой остров.
Това е страхотно. Тогава вървете.
Не, само те пързалям. За разпване съм.
Аха. Много добре, много добре.
- Излизате през вратата...
- Да, знам пътя. През вратата,
един кръст по-нататък, вляво.
Вляво. Благодаря.
- Разпване? - Да.
- Добре.
Народе на Йеуусалим,
Уим е ваш пуиятел.
За да засвидетелстваме пуиятелството си, споуед обичая...
ще освободим някой от зтавоуниците.
Кого ще освободим.
Освободете Уоджър!
Освободете Уоджър! Освободете Уоджър!
Много добуе! Ще освободя Уоджър.
Сър, нямаме Роджър.
- Какво?
- Нямаме никой с това име, сър.
Нямаме Уоджър.
Ами тогава Уодеуик?
Освободете Уодеуик. Освободете Уодеуик.
Ценууион, защо така се хихикат?
Някаква еврейска шега, сър.
Да не би да се заяждат с мен.
О, не, сър.
Много добуе. Ще освободя Уодеуик.
Сър, и Родерик нямаме.
- Нямаме Уоджър, нямаме Уодеуик.
- Извинете, сър.
Кой е този Уодж, кой е този Уодеуик, за който говоуите?
Той е уазбойник!
Той е изнасилвач!
И джебчия!
Млъквайте.
- Звучи като истински пуестъпник.
- Нямаме такъв сър.
Има ли някой въобще в затвоуа?
- О, да, сър. Имаме Самсон.
- Самсон?
Самсон , садистичния удушвач, сър. Силиус, асирийския атентатор.
И колцина бунтовнически писатели.
- 67...
- Нека аз да гофоря.
- О, не.
- Добра идея Голямус.
Граждани, имаме Фамфон, фадифтичния удушвач,
Филиуф, афирийфкия атентатор.
Колцина бунтовнически пифатели.
Следващия.
- Разпване?
- Да.
Излизате през вратата, вляво, един кръст по-надолу.
- Затворник.
- Извинете, станала е някаква грешка.
Само един момент, може ли? Затворник, колко минаха?
Какво?
Колко минаха?
- Какво?
- Трябва...
да говорите малко по-високо, сър.
Той е глух. Глух е. Глух е като пън, сър.
А, да.
Колко минаха?
- О, господи.
- Преброих деветдесет и пе...
детведесет и пе...
детведесет и шест, сър.
Това е толкова безсмислена загуба на човешки живот, нали?
Не, сър.
Не и тези копелета, сър.
Разпването е тъкмо за тях, сър.
Как може да кажеш, че е тъкмо за тях. Това е отвратително.
О, не е толкова от...
не е толкова отвратително, като това което си мисля.
- Добре. Разпване?
- Имали някой с когото мога да говоря?
Е, знам къде да те заведа ако искаш.
- Какво?
- Не се тревожете, сър.
Той е... Той е...
- Той е глух и луд, сър.
- Как получи работата?
Проклето протеже на Пилат.
Мърдай, Голям Нос. Тук хората чакат да бъдат разпнати.
Мога ли да се видя с адвоката си?
- Имаш ли адвокат?
- Не, но съм римлянин.
Кога ще го преразглеждат? Имаме много време.
- Я млъквай!
- Тъп римлянин, без чувство за хумор.
Съжалявам, побързай.
Ще излезеш ли вън? Вляво, един кръст по-отдолу. А сега...
Какво толкова казах?
Тишина!
Този човек командва пъъвокласен легион.
Той се науежда заедно с уимляните.
Купон с разпване.
Добро утро. Ще участваме в шоуто, като минем през града
така че не се отпускайте.
Спазвайте права линия, три дължини помежду вас
и човека отпред - хубава, стегната крачка.
Кръстове през ляво рамо,
и ако си държите гърбовете много изправени
няма да стигнете навреме.
Добре, центурион.
Купонджии. Пригответе се.
Купонджии, с ляво рамо, напред!
Късметлийско копеле!
Късметлийско копеле!
Нека ти помогна с товара, братко.
О, благодаря.
Какво си мислиш, че правиш?
- Това не е моя кръст.
- Млъквай и продължавай!
Получи си го, а? Това да ти е за урок.
Добре.
Ще ви дам още един шанс.
Този път не искам да чувам нито Уубенсовци,
нито Уеджиналдовци,
нито уачо уеже уибовци.
- Нито Фпенфър Трейфовци.
- Или няма да освободим нито един.
- Освободете Браян!
- О, да. Този става.
Освободете Буаян! Освободете Буаян!
Много добуе. Това беше.
- Сър, имаме Браян, сър.
- Какво?
Тъкмо го изпратихте на кръста, сър.
Чакайте, чакайте. Имаме Буаян.
- Вървете и го пуснете.
- Да, сър. Да, сър.
Много добуе.
Аз ще... освободя Буаян!
- Я се размърдай!
- Или какво?
- Или ще загазиш.
- О, боже.
Искаш да кажеш, че може да ме разпнат следобед.
- Млъквай!
- Би било страшен удар, нали?
Нищо не мога да направя. О, благодаря ти.
Заминаха ли?
От това имаме цицини отзад.
- Какво?
- О, не се тревожете за него, сър.
Той е... Той е...
- Той е луд, сър.
- Заминаха ли?
О, хайде.
Да, сър.
Разказвай по нататък. Знаех, че тя не го е харесвала истински, но...
Добре.
Това е решението, един въздържал се.
Предлагам да не се суетим повече. Съгласни ли сте?
Да тръгваме.
О, не!
- Проклети римляни!
- Внимавай!
Още няколко кръста наляво.
Увисна, Голям Нос.
- Ще ми платиш за това, копеле.
- Да, бе.
- О, да. Не се тревожи, не забравям лица.
- Сериозно?
Предупреждавам те, че ще те цапна много яко!
Я млъквай, еврейско лайно!
Кой си ти че да ме наричаш евреин? Аз не съм евреин!
- Аз съм самарянин.
- Самарянин?
Предполага се, че си от еврейския лагер.
Няма значение. За ден два ще умреш.
За теб може да няма значение, но за нас има, нали, скъпа?
- О, да!
- По време на римското робство
ние сме наречени да бъдем разпвани на непорочната еврейска земя..
фарисеите се отделят.
И шведите се отделят от Уелш!
Добре, добре. Сега ще оправим нещата.
Да вдигнат ръка тези, които не искат да бъдат разпвани тук.
Добре. Следващия.
- Виж. Това не е моя кръст.
- Какво?
Кръста не е мой. Взех го от един човек.
Я лягай. Няма да се разправяме цял ден.
Разбира се Мразя да създавам бъркотия.
Виж, много сме заети. Има още 140 като теб.
- Евреин ли е?
- Ще замълчиш ли?
Не искаме повече самаряни наоколо.
- Млъквай!
- Ще ме свалите ли, когато той се върне?
Да, да. Ще те свалим. Следващия.
Не трябва да правите това. Не трябва да изпълнявате заповедта.
Обичам заповеди.
Виждаш ли? Не е толкова зле след като увиснеш.
Ще бъдеш спасен после, нали?
Малко е късно за това, нали?
О, имаме два дни тук.
Много време. Много хора са били спасени.
Да, обикновено брат ми ме спасява,
ако успее да се измъкне за повече от 20 минути.
Ранди, малкия мръсник.
Ха нагоре, ха надолу - като Асирийската империя.
Охо. Семейството ти пристигна.
Редж!
- Здравей, братко, Браян!
- Благодаря на Бог, че дойдохте!
Първо трябва да ти кажа, че ние не сме комитета по освобождаването.
Въпреки че бях помолен да прочета следния бюлетин
в името на движението.
"Ние сме Народния Фронт на Юдея, скоба чиновници скоба,"
"така ние изразяваме своите искрени братски и сестрински поздравления..."
"към теб, Браян, по повод твоето мъченичество."
- Какво?
- "Твоята смърт ще стане символ...."
"в продължаващата борба за освобождаване на родната страна..."
"от ръцете на римските, империалистически агресори,"
"изключая тези, ангажирани с канализацията, медицината, пътищата, строителството,"
"образованието, лозарството, и др."
"свързани с благополучието на евреите от двата пола и хермафродитите."
"Подписано в името на НФЮ и т.н."
Искам да добавя личното си възхищение...
от това, което направи за нас, Браян,
и за трудностите, които преживя.
- Редж, какво ще...
- Сбогом, Браян, и благодаря.
- Добре, Браян.
- Горе главата, момче.
Страшна работа, Браян!
Добре. И...
" For he's a jolly good fellow "
" For he's a jolly good fellow "
" For he's a jolly good fellow "
" And so say all of us "
" And so say all of"...
Копелета!
- Копелета! Лицемерни копелета!
- Къде е Браян от Назарет?
- Имам заповед за освобождаването ти.
- Глупави копелета!
- Аз съм Браян от Назарет.
- Какво?
- Аз съм Браян от Назарет.
- Свалете го.
- Аз съм Браян от Назарет.
- Аз съм Браян.
- Аз съм Браян.
- Аз съм Браян.
- Аз съм Браян.
- Аз съм Браян, а това е жена ми.
- Аз съм Браян.
- Аз съм Браян.
Свалете го и го пуснете.
- Само се шегувах. Не съм Браян.
Само се шегувах. Изпързалях те.
Шегувам се! Не съм! Само ви будалкам! Върнете ме!
Проклети римляни! Не разбират от шега.
Юдейския Народен Фронт!
Юдейския Народен Фронт!
Напред!
Хайде! Юдейския Народен Фронт!
Юдейския Народен Фронт!
- Ние сме Юдейския Народен Фронт! Елитен Самоубийствен Взвод.
Самоубийствен Взвод, в атака!
Ще видят те!
Тъпи, нещастници.
Браян! Браян! Браян!
- Джудит!
- Страхотно, велико!
Редж ми обясни всичко. Мисля че е страхотно това, което правиш.
Благодаря, Браян.
Никога няма да те забравя.
Ето къде си бил!
Трябваше да се сетя, че ще свършиш така.
Като помисля за цялата обич, която пропилях за теб.
И ако това е, както ти би казал, бедната ти стара майка,
в залеза на живота й,
искам само да кажа: разкарай се, така ти се пада!
Виждаш ли, ако ме беше грижа, можех да се сетя...
Мамо!
- Мамо!
- Не знам накъде отива света.
Горе главата, Браян. Знаеш какво казват хората.
Някои неща в живота са лоши.
Наистина могат да те побъркат.
А други само те ядосват.
Когато преглъщаш трудностите на живота
Не мрънкай, а си свиркай
И това ще ти помогне да подредиш нещата по най-добрия начин.
И...
" Always look on the bright side of life "
" Always look on the light side of life "
" lf life seems jolly rotten there's something you've forgotten "
" And that's to laugh and smile and dance and sing "
" When you're feeling in the dumps "
" Don't be silly chumps "
" Just purse your lips and whistle, that's the thing "
" And always look on the bright side of life "
" Always look on the bright side of life "
" For life is quite absurd "
" And death's the final word "
" You must always face the curtain with a bow "
" Forget about your sin "
" Give the audience a grin "
" Enjoy it, it's your last chance anyhow "
" So always look on the bright side of death "
" Just before you draw your terminal breath "
" Life's a piece of shit when you look at it "
" Life's a laugh and death's a joke, it's true "
" You'll see it's all a show People laughing as you go "
" Just remember that the last laugh is on you "
" And always look on the bright side of life "
" Always look on the right side of life "
Хайде, Браян. Горе главата.
" Always look on the bright side of life "
" Always look on the right side of life "
По лошите неща се случват на плаване, нали знаеш?
" Always look on the bright side of life "
Какво имаш да губиш? Идваш отникъде.
И отиваш наникъде? Какво губиш?
Нищо! " Always look on the right side of life "
Нищо, идващо от нищото. Знаеш, казват:
" Always look on " Cheer up, you old bugger.
" The bright side of life " Give us a grin. There you are.
Виждаш ли? Филмът свърши. Случайно, тези записи останали във фоайето.
" Always look on the right side of life "
Кой мислиш плати за този боклук?
" Always look on the bright side of life "
Казах му: "Бърни, никога няма да си върнеш парите".
" Always look on the right side of life "