Roswell - 02x16 - Heart Of Mine (1999) Свали субтитрите
Аз съм Лиз Паркър и мисля, че разбрах защо
не съм писала в дневника си почти година.
Ирочнично е да разбера нещо толкова дълбоко от най-малко дълбокия човек в Америка.
Искаш ли да отидем на боулинг?
Мисля, че е затворено.
До публичния боулинг. Имам достъп.
Да, но е през седмицата, така че по добре не трябва
да извършвам престъпление.
Добре, може би някой друг път.
Виж, Шон, въпреки това, което хората казват,
мисля, че си много свястно момче.
Има нещо в теб, Лиз.
Какво??
Винаги съм си мислил, че има нещо в теб,
нещо специално.
Благодаря ти, Шон,
много...
Лека нощ.
Лека нощ, Лиз.
[2x14] Heart of Mine
В един момент му отказвах, а в следващия той ме целуваше.
Какво трябваше да направя?
Не знам, първото, което ми идва на ум е бърз ритник.
И знаеш ли кое е най-досадното в всичко това?
Не мога да спра да мисля какво би си помислил Макс.
Имам предвид - защо? Ние не сме заедно.
Прекарах 2 години от живота си замесена в това нещо с Макс,
а дори нямам среща за бала.
И сега се чувствам винова. Защо, защо трябва да се чувствам винова?
Не трябва да се чувстваш виновна,
това не е било целувка, не е като да си му отвърнала.
Нали?
Ще повърна!
Значи наистина си спомняш планетата ни?
ДА!
Какви са мацките там?
- Ако няма да се отнасяш сериозно...
- Сериозно искам да знам какви са мацките там.
Не е толкова буквално,
само образи са.
От една страна, имам много ясно чувство за всичко.
А от друга, всичко изглежда толкова ефемерно. Сещаш се...
... краткотрайно, мимолетно, преходно,
Знам какво значи "ефемерен". Това е животът ми.
Майкъл, спомням си всички. Теб, Изабел...
По някаква причина, споменът за Тес е най-ясен.
Али, знам, че сме приятели от доста време и аз, не искам нищо да развали това.
Но аз просто, започвам да чувствам, че сме повече от приятели.
Наистина ли?
Да, както и да е,
чудех се дали би искала да дойдеш на бала с мен.
Разбира се! Нямам търпение да си купя рокля...
Убий ме сега.
Няма да ходя на балове. Не вяврам в тях.
Не вярваш в тях?!
Цялата работа е толкова фалшива. Напълно неестествено е.
Знаеш ли какво?
Аз намирам, че е напълно неестествено, че ти си наполовина извънземен войн и наполовина дядо ДЮпри!
Знаех си, че ще направиш голям проблем от всичко това.
Това би трябвало да е една от 5-тте най-велики вечери в живота ми!
И ако няма да свършиш своята част от работата да ми осигуриш това, тогава
аз ще потърся други възможности. Това ще направя.
Какво казваш, че можем да се срещаме с други хора?
Боже мой, толкова си досаден!
- Добре, можем да се срещаме с други хора!
- Хубаво!
Още ли четеш тези простотии за индуизма?
Това е будизъм.
И ако се интересуваш от душевното ми пътешествие, поласкан съм.
Всъщност, чудех се дали то ще ти помогне да се вмъкнеш в панталоните на Тес Хардинг.
Не, сериозен съм.
Още колко време ще оставиш тази
блондинка да живее в дома ти, без да направиш нещо?
Има нещо, което искам да ти кажа.
Балът...
Изглежда, че Майкъл и Мария няма да ходят.
Може би е прекалено рано да се каже.
Много е странно.
Преди година бях толкова сигурна, че ние четиримата ще отидем заедно.
Винаги съм си представяла този момент, как влизаме през вратите заедно...
Дори си купих рокля.
Наистина?
Беше по времето, когато ние
се целунахме за пръв път и нещата бяха толкова...
...по-прости.
Макс, знам, че ние не се срещаме и го приемам, наистина.
Но това е моят бал,,
наистина означава много за мен. Вложила съм много чувство в него.
Ами, можем да отидем.
Можем ли?
Да, имам предвид, добре,
не сме заедно, но не сме и с никой друг.
Да. Не е нужно това да бъде нещо толкова огромно.
Можем просто да отидем и да си прекараме добре.
Много бих искал. И аз също.
Имаше нещо, което искаше да ми кажеш.
Вярно. Започвам да си спомням неща. За моята планета,
за животът ми,
предишният ми живот.
Странно е,
за пръв път си спомням нещо.
Какво e било чувстото да си там...
Това е страхотно.
Умирах да ти кажа.
Трябва да е много вълнуващо. Спомняш ли си определени хора?
Майкъл, Изабел?
По-скоро енергията им, отколкото как са изглеждали.
Ами Тес?
Да, и нея си я спомням.
Страхотно
Искаш ли да те закарам?
Не, не е нужно.
Паркър, за онази вечер...
Направих грешка Помислих, че усетих нещо.
Ами, не е вярно.
Позволи ми..
Няма да има автобус поне половин час
Нека те закарам до училище.
Приеми го като извинението ми.
Защо спираш?
До училище има 2 пресечки.
Само до тук мога да стигна.
От правна гледна точка.
Какво? Шегуваш ли се?
Това е условие на изпитателния срок.
Не ми е позволено да се приближавам на по-малко от 300 метра.
Ако искаш да те закарам до вас,..
мога да те изчакам
Не, ще хвана автобуса.
Слушай, за онази вечер..
Знам, че направих грешка
Но искам само да ти кажа, че
когато се целунахме, за пръв път се почувствах
като у дома си, в този град.
Виж Шон, ще отида на бала с Макс.
Трябваше да ми кажеш, че отново сте заедно.
Не сме заедно, просто ще отидем на бала.
Шапка му свалям.
Какво трябва да означава това?
Нищо, просто, ..
Той може да си прави каквото иска, но не те дава на друг.
Изобщо не става това, Шон.
Ти си нямаш идея кой е Макс, ясно?
Защото ако го познаваше, щеше да знаеш, че той е над такъв начин на мислене.
Той е изклЮчително почтен.
Снощи не дойде на работа.
Извънземни работи.
Ами и двамата не сме на работа днес, така че
съм склонна да ти позволя да ме заведеш на вечеря и на кино,
за да можеш да компенсираш за вчера.
Което, междувпрочем, мисля, че е голям жест от моя страна.
Тази вечер не мога.
Не можеш?
Не, имам планове.
Мисля, че Били Сориан ще ме покани на бала.
Сигурна ли си?
Защото чух, че ще ходи с Ейми Грийн.
Идеята е, че щях да откажа.
Ами ти Алекс? Някой специален?
Не в момента.
Наистина?
Може би някой специален от миналото ти,
която сега е готова, а тогава не беше...
Да те заведа на бала би било най-голямата ми мечта.
Но знам, че ще се събудя на другата сутрин и
ти ще продължиш напред, а аз ще стана пак
какъвто бях преди Швеция.
Вманиачен, жалък и влЮбен.
Затова мисля си, изумително,...
че отговорът ми е не.
Няма да те заведа на бала.
Какво става?
Миналата година отидох на бала с Труди Макентайър.
Труди, тя е сладка.
Отидохме и всичко беше наред,
но аз не я познавах много добре,
така че нямаше много за какво да говорим, нямаше какво да си кажем.
Но осъзнах, че познавам теб.
А да познавам момичета е необичайно за мен,
както и да е ...
не се притеснявай да откажеш, да се изсмееш, вбесиш или каквото и да е, но
искаш ли да отидеш на бала?
С мен?
Много бих искала, Кайл.
Благодаря ти.
Не мога да повярвам, че нахълтваме в апартамента на Майкъл
Повярвай го.
Знам, че ще съжаляваме за това.
Ако не открием някакви доказателства.
За какво??
Че се среща с някоя друга! Ехо!
Всичко това изскочи вчера. Как би могъл вече да си има друга приятелка?
Точно това ми е идеята, Лиз.
Очевидно е, че вече си е имал тази, без да знам и сега просто си търси извинение да скъса с мен.
Мисля, че преувеличаваш.
Не мога да повярвам, че Майкъл се среща с друга,..
Просто няма да го повярвам...
Не мога да повярвам какво се случва с теб и Майкъл, с мен и Макс..
Какво приказваш? Ти и Макс ще ходите заедно на бала.
Просто чувствам, че Макс и аз се движим в различни посоки.
И сякаш не е възможно пътищата ни да се разделят...
Всичко това те кара да осъзнаеш колко лесно нещата се променят.
Защото хората срещат други хора.
Аз мога да срещна друг.
Или Макс може да срещне друго момиче...
Или Майкъл може да срещне друга жена...
Само мисли за всичко, което си спомняш.
Как е изглеждало всичко?
Как си го усещал?
Как е миришело?
Не си концентриран.
Съм.
Нещо ти пречи.
Какво става?
Всъщност има нещо, което вероятно трябва да знаеш.
Лиз и аз ще ходим заедно на бала.
Е и?
Макс, не се интересувам от тези неща.
Не това е важното.
Това е важното и ние можем да го направим.
Да опитаме отново.
Добре съм, добре съм.
Добре.
ЗАЩО?!
Защо?!
Не разбирам, ще ми се
да не бях виждала това,
Ще ми се да не го бях разбирала..
Не сме сигурни, че нещо наистина е станало.
Можем да грешим.
Затова трябва да отидеш и да питаш Макс.
Не, не мисля, че това е добра идея.
Моля те!
Виждам те.
Плуваш по гръб.
Водата е доста по-плътна от водата на Земята.
По-тежка е.
Не е течност, но не и твърда.
Като плуваш,
водата си променя формата около тялото ти и се чувстваш, като че плуваш...
в желе.
Спомням си.
Помня.
Помня водата.
Ти го направи. Спомних си.
Ама ти си навсякъде!
Мисля, че разбрах нещо за теб, Паркър.
Знаеш ли какво? Не ме интересува!
- Може да оправи проблема ти.
- Кой е казал, че имам проблем?!
Ами погледни се. Изглешдаш сякаш ще повърнеш
след секунда.
Знаеш ли какво? Това сега не ми трябва, ясно?
Не искам да чувам повече от глупавите ти, безсмислени забележки.
Не искам да чувам още от малките ти теории върху живота
И не искам да си пиша скапаното име с горчица!
Животът ми се разпада!
- Искаш ли да отидем някъде?
- Да.
Стъпка, стъпка, стъпка
наклони се,
хвърляй.
Много съм зле..
Не, това беше ..
определено имаше напредък.
Искаш ли да си разделим бира?
Не..
Не довършвай това изречение. Ето, вземи кола.
Благодаря.
Мога ли да ти кажа теорията си?
Мога ли да те спра?
Ти и аз, ние сме много различни хора.
Това ти е теорията?
Но ако сме толкова различни,
защо чувствам толкова много всеки път, когато те погледна?
Не е само от моя страна, нали?
Този град...
Всички винаги ме гледат...
Ето го Шон, тъкмо се върна от затвора.
Какво лудият Шон ще направи сега?
И това открих за теб.
Ти не си толкова различна.
Това споразумение, което имате с Макс,
не сте зедно, но не сте и разделени.
Сигурен съм, че и не можеш да говориш с мен, без да се чудиш
какво ще си помисли Макс.
Но междувременно, ти не получаваш от него това, от което се нуждаеш, нали?
Ти се задушаваш, Лиз.
И двамата се задушаваме.
Как беше това?
Добър удар, Паркър, Бързо се учиш
Какво правиш?
Ходя по алеята.
Какво значи това?
Правех това, което работех тук..
Това, което средният американец не знае
е, че по всяка алея има около милиони капчици масло, така че
ако си по чорапи, можеш да се пързаляш вечно.
Освобождаващо е.
Искаш ли да опиташ?
Може би следващият път.
Ще разчитам на това.
Какво друго си спомняш?
3 луни,
светейки оранжево,
никакви облаци,
много сЮрреалистично, като картина.
Какво друго?
Трябва да си почина.
Отнема време.
Всичко отначало е замъглено,
но с времето образите стават все по-ясни и по-ясни.
Колко ясни са твоите спомени?
Повечето още са мъгливи,
но няколко,
няколко са по-ясни и истински от всичко останало в този свят.
Мен помниш ли ме?
Да.
Какъв бях?
Спомням си, как се просягаш
и ме докосваш посред нощ и как ме прегръщаше.
Кой е?
- Извинявай.
- Няма нищо.
- Мога ли да вляза?
- Да, извинявай
Миналият семестър, г-жа Райксдейл ми каза, че
трябва да взема само още един предмет, за да завърша.
И го направих.
Значи завършваш?
Ти си единственият, който го знае.
Значи, отиваш в колеж?
Нямам идея.
Но сигурното е, че завършвам.
И това е единственият ми шанс да имам бал.
Алекс, моля те не ме оставяй да седя така.
Изабел Еванс, ще дойдеш ли с мен на бала?
- Гледа ли?
- Не, концентрирай се.
Какъв идиот, заклевам се, дано е самотен тази вечер.
Напитка?
Да, ако обичаш.
Добре, аз ще отида да седна там.
Добре, а аз ще ти донеса напитката.
Мисля, че изглежда страхотно, Лиз.
Не, ще отида да...
- Здравей.
- Здрасти.
Може ли 2 коли?
Хванах ги да се натискат на дивана.
Пич, аз ги хванах да се натискат в килера с провизиите в кухнята.
- Ужасно е.
- Знам, но няма какво да направим.
Това са просто хормони
Ами вие с Тес...?
Не знам всъщност...
тя е готина, но
по някаква причина чувствам, че не искам,
че не мога да направя нищо.
Ами, може би си гей.
Не, не...
-Красива си.
-Благодаря.
И ти изглеждаш много добре.
Мария е сама тази вечер, така че няма проблем тя да е с нас, нали?
Разбира се.
Хайде, трябва да се снимаме. Хайде.
Лиз, изглеждаш прекрасно.
Мария, изглеждаш абсолЮтно перфектноt.
Изабел, Алекс, Тес, хайде да се снимаме.
Кой изпускам. Майкъл. Хайде.
Джим, ела, до кого ще седя аз? Това ли са всички?
Шон.. Ще ни снимаш ли?
И ето ни.
Всички заедно, с всичко, което преживяхме за последните 2 години.
Битките, които водихме,
връзките, които създадохме,
чувствата един към друг, по-силни от всяко чувство, което сме си мислели, че може да съществува
И някак си, в този момент
усетих много силно, разстройващо чувство,
че това ще е последният път, когато ще сме всички заедно.
Трябва да кажа, и говоря обективно,
че си изклЮчително красива тази вечер.
Не трябва да казваш това.
Знам, че не трябва.
Алекс, благодаря ти.
Това означава много за мен, знам, че не искаше да идваш, затова ти благодаря.
Просто трябва да ми обещаеш да не бъдеш повече омагьосваща, защото иначе
ще се върна там където бях.
Сериозен съм...
- Да танцуваме...
- Да танцуваме.
Това е, това е голямата вечер.
Да, така е.
Завиждам ти, Валенти.
Хубаво.
Погледни й малкото компактно тяло.
Добре.
Бас държа, че е огън.
Не мога да зная.
Но ще узнаеш, скоро.
Какво ще кажеш, да ми я хвърлиш за няколко часа след като си готов?
Да не си посмял да говориш така за сестра ми!
- Искаш ли да танцуваме?
- Разбира се.
Искам да ти кажа, че се чувствам много странно.
Какво имаш предвид?
Имам предвид, че те видях с Тес.
Какво си ме видяла с Тес?
Видях те с нея.
Дойдох до вас снощи да те питам нещо и ти беше с нея.
Ние само се опитвахме да си спомним неща за планетата ни, това е всичко.
Знам, знам, ти продължаваш да
повтаряш това.
Но ти забравяш този много важен факт, че си бил женен за нея.
Чувствам, че животът ми през последната година е бил в очакване на някакви ужасни новини.
О, междувпрочем, Лиз, аз си спомням Тес и я обичам.
Парализиращо е.
Знам, че не е лесно.
Но може да бъде. Може да е много, много лесно.
Ако и двамата спрем да се преструваме.
Какво искаш да кажеш?
Може би и двамата се държим за нещо, което никога няма да бъде.
Просто трябва да престанем.
Толкова страдах.
През цялата тази година.
И се чувствам, че се задушавам
Трябва да отида при Мария.
Да.
Тя е сама тази вечер.
Върви.
Отиди.
Тес, ти си,
- ти си красива.
- Кайл, не казвай това.
И работата е, че ти не си просто някое момиче,
мен ме е грижа за теб.
Мисля за теб, като за роднина,
като за сестра.
И не мисля, че може да имаме романтични отношения.
Разбирам.
Разочарована съм,
но разбирам.
- Отиди там.
- Не, аз и ти, ние сега сме двойка.
Отивай!
Какво правиш тук?
Дойдох да танцувам.
Трябваше да доведеш Хуанита.
- От къде знаеш за нея?
- Проследих те до лЮбовното ви гнездо.
Хуанита ми е учителката по танци.
Учителка по танци...
Да, аз не мога да танцувам.
И знаех, че за теб това е важно,
затова взимах уроци по танци.
О, боже мой..
Чакай, ти да не си помисли, че Хуанита е някоя мацка, която забивам?
Боже мой...
И от къде по дяволите разбра за нея?
Аз съм най-глупавият човек на света.
Хуанита ме обяви за тежък случай, но ако искаш да рискуваш да се нараниш...
Ще се видим вътре след минута, става ли?
Разбира се.
Изглеждаш тъжен.
Мисля, че наистина всичко свърши.
Имаш предвид с Лиз?
Предполагам, че на някакво ниво съм осъзнавал, че нещата отиват натам.
Мисля, че наистина всичко свърши.
Алекс, ще направя нещо, което казах, че няма да направя.
Недей.
Помолих те да не го правиш.
Спомних си нещо друго.
Не знам какво да мисля за това.
Какво си спомни?
Първата ни целувка.
Беше на парти...
късно през нощта.
И ти...
Аз се наклоних към теб...
и ти прошепнах...
и тогава ти докосна бузата ми...
и тогава ние просто...
Какво правиш тук, Паркър?
Предполагам, че това е пристрастяващ спорт.
Опитваме се да живеем отговорно, логично живота си.
Но не можем да кажем на сърцето си как да се чувства.
Понякога сърцата ни ни водят на места, на които никога не сме искали да ходим.
И понякога сърцето ни може да бъде най-сладкото и нежно нещо.
Понякога сърцата ни могат да ни накарат да се чувстваме
нещастни, ядосани, развълнувани и объркани
наведнъж
Но поне сърцето ми е отворено.
И пиша отново.
Чувствам.
Дишам
By Cyber-ka