Cinderella (1950) Свали субтитрите
Ти си тъй прекрасна, също като своето име
Пепляшке
Ти си залез в рамка
Макар и облечена в парцали
Ти имаш царствена осанка
Всеки може да види
че тронът е точното място за теб
Пепеляшке
Ако дадеш шанс на сърцето си
то ще те отведе
до романтичното царство,
където твоите мечти ще се сбъднат
Пепеляшке
Пепеляшке
В най-прекрасната приказка, някога разказвана.
Имало едно време... в далечна земя
едно малко царство.
Спокойно, процъфтяващо
и богато на любовни истории и традиции.
Тук, в един великолепен замък,
живеели един овдовял благородник
и неговата малка дъщеря, Пепеляшка.
Въпреки че бил добър и всеотдаен баща
и обграждал любимото си дете с лукс и комфорт,
той осъзнавал, че тя се нуждае от майчина ласка.
И така, той се оженил повторно,
избирайки за своя втора съпруга жена от добро семейство
с две дъщери на възрастта на Пепеляшка,
които се казвали Анастасия и Дризела.
След ненавременната смърт на този добът човек обаче
истинският характер на мащехата се разкрил.
Студена, жестока и язвително ревнуваща
от чара и красотата на Пепеляшка,
тя била твърдо решена да защитава интересите
на своите непохватни дъщери.
Така, с течение на времето,
замъкът се рушал,
семейното богатство било прахосано
за суетните и егоистични доведени сестри,
докато Пепеляшка била нагрубявана, унижавана
и накрая - принудена да се превърне в прислужница в собствения си дом.
И въпреки всичко
Пепеляшка останала все така мила и добра,
като с всяка нова зора тя се надявала, че накой ден
нейните мечти ще се сбъднат.
- Е, да те обслужват добре означава да пресъсват най-хубавите ти сънища.
Да, знам, че е прекрасна сутрин, но...
беше прекрасен сън също така.
Какъв сън?
Ъ-ъ. Не мога да ви кажа.
Защото ако кажа, той няма да се сбъдне.
И все пак...
Мечтата е желанието
на твоето сърце.
И когато заспиваш,
в съня си ще се сбогуваш с всяка мъка.
Каквото и да си пожелаеш,
продължавай
да имаш вяра в своите мечти
и някой ден
твоята дъга ще изгрее.
Колкото и печално да е твоето сърце
ако продължаваш да вярваш,
твоята мечта
ще се сбъдне.
О, този часовник! Винаги разваля настроението!
Чувам те. Казваш: "Хайде! Ставай!
Време е да започне новият ден".
Дори и той ме командва.
Е, все пак...
не могат да ме накарат да спра да мечтая.
И може би някой ден...
твоята мечта
ще се сбъдне.
- Хайде! Хайде! Побързай!
Хайде, Жак!
- Ла, ла... а-ха... ла, ла...
Колкото и нечално да е твоето сърце
ако продължаваш да върваш,
твоята мечта
ще се сбъдне.
- Виж какво намерих.
- Чакайте! Чакайте!
Един по едни, моля!
Жак, за какво е цялата врява?
- Нова мишка в къщата.
Нова-новиничка. Никой не я е виждал досега.
Посетител, посетител!
- О, посетител.
Значи ще има нужда от рокля.
- Не, не, не.
-Тя е той!
- О, това вече е различно.
Ще му трябват яке, обувки...
- Трябва да излезе! Трябва да излезе!
В капан!
- В капан!
- Къде? В капан?
Защо не казахте така?
Така, така... Успокойте се всички.
О...
Горкото малко животинче, изплашено до смърт.
Жак, може би ти ще му обясниш по-добре.
- Да, да, Пепеляшке.
Така...
Виж, малки приятелю,
успокой се. Няма за к'во да се тревожиш.
Ние те харесваме.
Пепеляшка също те харесва. Тя е добра.
Много добра. Така е по-добре.
Хайде, де...
- Е, така е по-добре.
- Хайде да ти вземем размерите.
Малко е тясно,
но трябва да ти стане.
Сега името.
Сетих се... Октавиус!
- Но накратко ще му викаме Гус.
- Харесва ли ти, Гус-Гус. Харесва ли ти?
- Ъ... Гус-Гус.
- Сега трябва да бързам.
Дръж го далеч от неприятности, Жак.
И не забравяй да го предупредиш за котката.
- Ти... ъ... някога виждал ли си котка?
-Ъ... котка?
- Дам! Котка! Това е Р-уцифи.
Подъл... промъкващ се... Нахвърля се върху теб.
Нахвърля се! Голям, голям! Голям като къща!
Р-уцифи?
- Ъ... Р-уцифи.
- Мац, пис-пис.
Хайде котенце, ела.
Луцифър! Ела тук!
Лъжалявам ако негово величество възразява за ранната закуска
Идеята да те храня пръв определено не е моя.
Такива са заповедите. Хайде.
- Ъ... Р-уцифи. Това ли е Р-уцифи?
- Р-уцифи. Тава е той.
Гус-Гус, виж Р-уцифи.
Виж го.
Чакай! Не, Гус-Гус, не!
Слушай сега. Р-уцифи не веселяк.
Р-уцифи зъл.
- Бруно...
Бруно!
Отново ли сънуваш?
Как преследваш Луцифър?
- Хвана ли го този път?
Това е лошо.
Сигурно са те чули горе.
Знаеш какви са заповедите.
Така че ако не искаш да изгубиш хубавото си топло легло,
по-добре се отърви от тези сънища.
Знаеш ли как?
Просто се научи да харесваш котки.
Говоря сериозно.
И Луцифър си има своите добри страни.
Поне за едн нещо той...
Ами... понякога той...
Хмм...
Все трябва да има нещо хубаво у него.
Бруно!
О, Бруно.
Хайде сега, навън.
Знам, че не е лесно,
но поне трябва да опитаме да се спогаждаме.
Това включва и вас Ваше Величество.
Време за закуска! Ставайте всички!
- Бързо! Бързо!
- Хайде всички. Закуска, закуска!
-Хайде всички, закуска!
-Закуска!
- Закуска?
Оо, закуска!
- О-о!
-Р-уцифи! Как ще се измъкнем?
Внимавай!
Слушайте всички! Имам идея.
Някой трябва да се промъкне...
...Р-уцифи ще го подгони...
... той ще изтича към ъгъла и там ще набие Р-уцифи.
Тогава всички ще се измъкнем навън.
- Навън!
- Сега да изберем този, който ще го направи.
Всички, хоп!
-Хоп!
- Ъ, хоп.
- Опашки горе!
-Хоп!
- Сега...
Хоп, хоп, хоп!
- Ъ... ъ, хоп!
- О, ето ви и вас.
Чудех се.
Добре, закуската е сервирана.
- Ъ... я се разкарай.
Ъ... Пусни! Пусни!
Пус...ни...
- Стига. Къш, къш, къш. Хайде, къш.
Горкият малък Гус.
Ето,
заповядай.
- Хмм... Няма Гус-Гус.
Явно е избягал.
- Пепеляшке!
- Идвам. О, боже.
Сутрин, обед и вечер.
- Пепеляшке!
- Идвам!
Идвам!
- Пепеляшке!
- Идвам!
- Пепеляшке!
- След минута.
- Пепеляшке!
- Пепеляшке!
- Добро утро, Дризела. Добре ли спахте?
- Все едно че ти пука.
Вземи тези дрехи за гладене и ги върни след час.
Един час!
Чу ли?
- Да, Дризела.
Добро утро, Анастасия.
- Е, време беше! Не забравяй дрехите за кърпене!
Нито пък ги бави цял ден!
- Да, Анастасия.
- Кх-хм.
- Влез, дете.
Влез.
- Добро утро, мащехо.
- Събери прането и се връщай на работа.
- Да, мащехо.
- Майко! О, майко, майко!
Майко! Ти го направи!
Направи го нарочно! Майко!
- О, майко, майко, майко!
- Сега пък какво си направила?
- О!
Тя я сложи там!
Голяма грозна мишка...
под чаената ми чаша!
- Добре, Луцифър.
Какво направи с него?
Не можеш да излъжеш никого.
Ей сега ще разберем.
Хайде! Пусни го.
Сега другата. Хайде! О...
горкият малък Гус.
О Луцифър, няма ли да се научиш най-после?
- Пепеляшке!
- Да, мащехо.
- Сега ще си изпатиш!
- Затвори вратата, Пепеляшке.
Ела насам.
- О моля ви, нали не мислите, че...
- Замълчи!
Сега...
Изглежда, че разполагаме с много време.
- Но аз само се опитвах да...
- Тишина!
... Време за лоши практически шегички.
Може би ще успеем да го използваме по по-добър начин.
Така... да видим.
В трапезарята има един голям килим.
Изчисти го!
И прозорците на двата етажа.
Измий ги!
О, да...
и гоблените и завесите.
- Но аз току-що ги изчис...
- Изчисти ги отново!
И не забравяй...
градината, после почисти терасата, измети стаите
и стълбите, изчисти комините.
И разбира се има и дрехи за кърпене,
за шиене, за пране.
А да, и още нещо.
Погрижи се луцифер да бъде изкъпан.
- Но, но, но...
- Без "Но"!
- Синът ми прекалено дълго отбягва своите задължения.
Крайно време е да се ожени и да се задоми.
- Разбира се, Ваше Височество.
Но трябва да сме търпеливи.
- Аз съм търпелив!
Но вече съм прекалено стар.
Искам да видя внуците си, преди да си отида от този свят.
- Разбирам, Ваше Височество.
- Не, не, не знаеш какво означава да виждаш
как единственото ти дете расте и се отдалечава
все повече, повече и повече от теб.
Самотен съм в този запустял стар замък.
Аз...
Аз искам да чуя отново трополенето на малки крачета.
- Успокойте се, Ваше Височество.
Може би ако го оставим сам...
- Да го оставим сам?
С-с-с неговите глупави романтични идеи?
- Но, но, Ваше Височество, що се отнася да любовта...
- Любов... Ха!
Просто момчето среща момичето при подходящите условия.
Така че ние ще уредим условията.
- Но, но, Ваше Височество ако принцът заподозре...
- Да заподозре?
Ха! Виж сега
момчето се връща удома днес, нали?
- Да, Ваше Височество.
- Ами тогава какво би било по-естествено от един бал,...
за да отпразнуваме неговото завръщане?
- Н-нищо, Ваше Височество.
- Ако всички девойки в моето кралство, отговарящи на изискванията, просто...
се случи така че да бъдат там,
той все ще прояви интерес към някоя от тях, нали?
Нали?
- Д-д-да, Ваше Височество.
- Когато си избере някоя...
приглушена светлина, романтична музика,...
цялата украса.
Няма начин да се провали!
Нали?
- Д-д-да, Ваше Височество. Н-н-не, Ваше Височество.
Много добре, Ваше Височество. Ще подготвя бала за...
- Тази вечер!
- Тази вечер? О, но, Ваше Височество...
- Тази вечер!
И се увери, че всички девойки, отговарящи на условията, ще дойдат!
Разбрано?
- Да, Ваше Височество.
- О! О, Луцифър!
Ти старо подло същество!
Ще се наложи
да те науча аз теб.
- Отворете в името на краля!
Спешно съобщение от Негово Високо Благородство.
- Благодаря.
- От краля!
Какво пише, Пепеляшке?
- Ъ...ъ...ъ... Какво пише, а?
- Не знам.
Каза, че е спешно.
Може би трябва да прекъсна ...ъ...
музикалния урок.
- Много си непохватна! Направи го нарочно.
- Я, стой мирно!
- Ти винаги...
- Момичета, момичета!
- Тя е виновна, майко.
- Преди всичко...
самоконтрол.
Да!
Пепеляшке!
Предупредила съм те никога да не ни прекъсваш, докато...
- Но това току-що пристигна от двореца.
- От двореца!
- Дай го тук!
- Дай го на мен!
- Не, мое е!
- Не...
-Аз ще го прочета.
Ами...
Ще има бал.
- Бал!
- В чест на Негово Величество принца.
- О, Принца!
- И по заповед на краля
всички девойки, отговарящи на условията, трябва да присъстват.
- Ами, това сме ние!
- Аз също отговарям на условията!
Това означава, че и аз мога да дойда!
- Ха! Представям си я да танцув с принца!
За мен е чест, Ваше Височество.
Бихте ли ми подържал метлата?
- Защо не?
В крайна сметка аз все още съм член на това семейство.
Освен това се казва:" По заповед на краля
всички девойки, отговарящи на условията, трябва да присъстват".
- Да... Така е.
Не виждам пречка защо да не дайдеш,
ако си свършиш цялата работа.
- О ще я свърша! Обещавам!
- И ако намериш нещо
подходящо за носене.
- Сигурна съм, че ще намеря!
О, благодаря ти, мащехо!
- Майко! Осъзнаваш ли какво каза току-що?
- Разбира се.
Казах:"Ако..."
- О, "Ако..."
- Не е ли прекрасна? Беше на майка ми.
- Хубавичка е, но е стара.
- Е, може би е малко старомодна, но
ще я преправя.
- К-к-как ще го направиш това, а?
- Чакайте малко.
Трябва да има
някои добри идеи тук.
- А-ха.
Ето тази.
- О, много хубаво.
- Харесва ми!
Можем да го направим.
- Ще бъде лесно.
- Трябва да скъся ръкавите. Ще ми трябва шал,
воал и нещо за яка.
И после ще...
- Пепеляшке!
- О, сега пък какво искат?
- Пепеляшке!
- Пепеляшке!
- Е, явно роклята ще трябва да почака.
- Пепеляшке!
- Пепеляшке!
- Добре! Добре! Идвам.
- Горката Пепеляшка.
Всеки път когато намери свободна минутка,
се започва:
"Пепеляшке, Пепеляшке
- Пепеляшке!
Пепеляшке, Пепеляшке"
Ден и нощ - все Пепеляшке.
Запали огъня, приготви закуската,
измий чиниите и подовете,
измети и избърши праха.
Постоянно я разиграват
А тя се върти в кръг,
докато не и се завие свят.
А те продължават да викат.
Все и намират работа.
- Да... Намират и работа.
- Знаете ли какво?
Пепеляшка няма да отиде на бала.
- Какво?
- Няма да отиде?
- Какво каза?
- Ще видите. Ще я излъжат.
Работа, работа, работа.
Няма да успее да преправи роклята.
- Г-горката Пепеляшка.
- Хей! Ние можем да я преправим!
Ние можем да го направим.
Можем да помогнем на нашата Пепеляшка.
Можем да разкрасим роклята.
Нищо работа.
Ще завъжем шала около кръста
Ще сложим пандека посредата
Когато танцува на бала,
ще е най-красивата от всички
с прекрасната рокля, която ще направим за Пепеляшка.
Бързо, бързо, бързо!
Ще помогнем на нашата Пепеляшка
Няма време за разтъкаване
Трябва да започваме
Аз ще режа с ножицата
А аз мога да шия
Остави шиенето на жените
Върви да намериш някаква украса
Ще направим прекрасна рокля за Пепеляшка
Ще направим прекрасна рокля за Пепеляшка
- След мен Гус-Гус. Знам къде да търсим.
Ще намерим хубава украса, ако можем.
Хо-хо-хо Пепеляшка има нужда от помощ.
Изненада, изненада! Хубава изненада за Пепеляшка!
- И това също, Пепеляшке, пантофите ми. И не забравяй...
- Пепеляшке, вземи роклята ми!
- Вземи да зашиеш илиците.
- Изглади ми полата и внимавай с воланите. Ти винаги...
- И, Пепеляшке...
- Да?
- Когато приключиш и преди да се захванеш с тоите си работи,
има само още няколко неща.
- Много добре.
- Майко, не разбирам защо
всички други имат такива хубави неща за носене,
а аз винаги се озовавам в тези парцали.
Този шал!
Дори и мъртва не искам да ме видят с него.
- Ами аз! Тази огърлица! Омръзна ми да я нося!
Боклук! О, как мразя...
- Защо да не мога да имам...
- Хайде! Не се тревожи!
- Ъ...ъ...да-да-да, не се тревожи.
- О-хо-хо! Това можем да го използваме, Гус-Гус!
- Ъ... хубавичко, хубавичко...
- Шшш! Виж го!
Р-уцифи!
- Ъ...ъ...ъ... виж.
- О, огърлица! О-хо-хо!
Много хубава огърлица! О-хо-хо!
Шшш!
- Мечтата е желанието на твоето сърце
И когато заспиваш
в съня ще се сбогуваш с всяка мъка
Каквото и да си пожелаеш...
имай вяра в своите мечти и някой ден
Колкото и печално да е твоето сърце
ако продължаваш да вярваш,
твоята мечта ще се сбъдне.
- Добре. 1-2-3-4-5-6-7-8.
- Каквото и да си пожелаеш, продължавай...
- Добре.
Раз-два, раз-два!
Раз-два!
- Мммм мм мм да вярваш
и твоята мечта ще се ...
ще се сбъдне...
- Да?
- Каретата е тук.
- О.
Но Пепеляшке, ти не си готова, дете.
- Няма да идвам.
- Няма да идваш? О, колко жалко.
Но разбира се, ще има...
и друг път и...
- Да. Лека нощ.
И какво като е кралски бал?
В крайна сметка сигурно ще бъде
ужасно досадно... и...и скучно
и...и... напълно...
напълно прекрасно.
- О, но това е моята...
- Изненада!
Изненада! Изненада!
- Изненада!
- Ъ...ъ... Честит рожден ден!
- Не, не, не!
- О, никога не съм и мечтала...
Каква изненада!
О!
Как изобщо ще...
О, благодаря ви от сърце!
- И запомнете - когато ви представят на Негово Величество,
бъдете сигурни, че...
- Чакайте!
Моля ви... изчакайте ме!
Не е ли прекрасна?
Харесва ли ви?
Мислите ли, че е подходяща?
- Пепеляшке!
- Майко, тя не може!
- Ти не би...
- О, не! Ти...
не можеш да я пуснеш!
- Момичета, моля ви!
В крайна сметка сключихме сделка.
Нали, Пепеляшке?
А аз не се отказвам от думата си.
Колко изобретателно,
тази огърлица.
Как ти подхожда.
Не мислиш ли, Дризела?
- Не, не мисля! Мисля, че тя...
Ах ти, малка крадла!
Това си е моята огърлица! Дай ми я!
- О, не!
- О... вижте, това е моят шал! Тя не може да носи моя шал!
- О, недейте! Моля ви, спрете!
- Моята панделка!
- Ах ти, крадла такава!
- Слугиня!
- Ти неблагодарно, малко...
- Момичета, момичета.
Достатъчно.
Сега побързайте, и двете.
Няма да позволя да се разтройвате.
Лека нощ.
В мечтите си ще забравиш мъката
Каквото и да си пожелаеш продължавай
- О, не. Не е вярно.
Имай вяра в мечтите си и някой ден
- Просто няма смисъл.
Твоята дъга ще изгрее
- Никакъв смисъл.
Колкото и тъжно да е сърцето ти
Ако продължаваш да вярваш
- Вече не вярвам. Твоята мечта
- Вече няма в какво да вярвам.
Нищо.
- Нищо ли, скъпа моя?
О, нали наистина не мислиш това.
- О, напротив!
- Глупости, дете!
Ако беше изгубила вярата си, аз нямаше да съм тук.
А аз съм тук!
Хайде, изтрий тези сълзи.
Не можеш да отидеш на бала в този вид.
- На бала? О, но аз няма да...
- Разбира се, че ще отидеш.
Но трябва да побързаме,
защото дори чудесата изискват време.
- Чудеса?
- Ъ-хъм. Гледай!
Къде се дяна тази вълшеба причка?
Сигурна съм, че...
- Вълшебна пръчка ли?
- Странно... Аз... Аз винаги...
- Значи ти трябва да си...
- Твоята вълшебна кръстница? Разбира се.
Къде е тази пръчка? Аз...
О, забравих.
Прибрала съм я.
- Виж какво направи!
- Ъ...ъ.. Как го направи?
- Така, да видим. Хммм...
Мисля, че най-напред ти е нужна, ъм... една тиква.
- Но... тиква?
- Аха. Сега, ъм...
Сега.. вълшебните думи.
Ъ...О...
Кх-хъм!
-О, виж, виж!
- Не е ли страхотно?
- Нали, а?
- О, колко е красива!
- Да, нали?
- За елегантна каляска като тази разбира се
ще ни трябва само... ъ... една мишка!
- Ъ...ъ... мишка?
- О, това наистина е хубаво.
Когато приключим, ще имаме каляска и половина.
С едно замахване на пръчицата ще довърша този фокус.
Боже, какво направих?
Сигурна съм, че бяха четири.
Трябва да има още една.
О, ха-ха. Ето къде си бил.
- Къш!
- О, горкият Луцифър.
- Така му се пада, ако питаш мен.
Така... ъм... докъде бяхме стигмали?
О, боже, да.
Не може да отидеш на бала без... ъм...
кон!
- О-още един?
- Но тази вечер за разнообразие ти ще държиш юздите
и ще седиш на предната седалка.
И вместо кон се появява кочияш.
- Ами, мисля, че това е всичко.
С изключение на... о, да, финалният елемент...
и това си ти. Да, Бруно, точно така!
Тази вечер ти ще бъдеш лакей.
- Хайде, хайде, качвай се, мила. Не бива да губим време.
- Но... ъ...
- Хайде, хайде..
няма нужда да ми благодариш.
- О, аз нямаше да.. искам да кажа... щях, но...
но не мислиш ли, че роклята ми...
- Да, прекрасна е, скъпа.
Прек... Боже мой, дете! Не можеш да отидеш с това.
Така, ъ... да видим, мила.
Твоят размер... и сянката на очите ти. Ъ-хъм.
Нещо скромно, но същевременно и предизвикателно.
О, остави на мен!
Само каква рокля ще излезе!
- О, колко красива рокля!
Виждали ли сте някога толкова красива рокля?
И вижте - стъклени пантофки!
Всичко е като в сън.
Един прекрасен, сбъднат сън!
- Да, дете мое, но като всички сънища
ами, боя се, че не може да продължи завинаги.
Ще имаш време само до полунощ.
- Полунощ? О, благодаря ти!
- О, почакай малко.
Трябва да разбереш, мила моя.
Когато часовникът удари за 12-и път, магията ще се развали
и всичко ще си върне предишния облик.
- О, разбирам, но...
Това е повече, отколкото някога съм се надявала.
- Благословена да си, дете.
Аз... Божичко! Става късно!
Побързай, скъпа! Балът не може да чака.
Изкарай си добре, танцувай, бъди весела!
Сега тръгвайте.
- Принцеса Фредерика Южени дьо ла Фонтен.
Мадмоазел Августина Дюбоа,
дъщеря на ген. Пиер Дюбоа.
- Аах... момчето не проявява интерес.
- Мадмоазел Леанора Мерседес де ла Тор,
дъщеря на полковник и мадам де ла Тор.
- Не разбирам.
Трябва да има поне една от тях, която ще излезе подходяща майка.
- Шшш! Ваше Величество!
- Ъ... подходяща съпруга.
- Госпожиците Дризела и Анастасия Тримейн,
дъщери на лейди Тримейн.
- Предавам се!
Дори не мога да очаквам, че...
- Ами, ако мога так да се изразя, Ваше Величество
опитах се да ви предупредя, но Ваше Величество вие сте неизлечимо романтичен.
Без съмнение сте си си представяли нещата така:
Младият принц
се кланя на присъстващите.
Изведнъж спира,
поглежда нагоре, за да види,
че там стои момичето от мечтите му.
Коя е тя или кога е дошла...
той не знае, нито пък го е грижа.
Но сърцето му му подсказва, че тук....
тук е девойката предопределена да стане негова съпруга.
Хубав сюжет за приказка, Ваше Величество,
но в истинския живот... о, не... не.
Този хубав сюжет е обречен на неуспех.
- Неуспех, а?
Я погледни надут бърборко такъв!
Коя е тя? Познаваш ли я?
- Не, Ваше Величество!
Никога преди не съм я виждал.
- Точно това е интригуващото.
Валсът! Бързо, валсът!
Намалете светлината!
Светлината!
Аха! Неуспех, а?
Тъкмо за един хубав сън.
- Тачно така, Ваше Величество. Мисля, че и аз ще си...
- Ти оставаш тук.
Гледай да не ги притеснчват.
И когато момчто предложи...
оведоми ме незабавно!
- Оведоми ме незаб...
- И запомни...
ако нещо се обърка...
Ла... ха...
- Но коя е тя, майко?
- Познаваме ли я?
- Знам, че аз никога не съм я виждала.
- Нито пък аз.
Но тя определено е...
- Чакайте...
струва ми се позната.
- Кх-хм.
Значи това е любовта
Значи това е любовта
Значи това прави живота
смислен
Цялата пламтя
и вече знам
И вече знам
Ключът към нашия рай е мой
Сърцето ми има криле
и мога да полетя
мога да докосна звездите
на небето
Значи това е чудото,
за което копнеех
Значи това е любовта
- О! О, боже!
- Какво има?
- Полунощ е!
- Да, така е, но...
- Сбогом!
- Не, не, почакай! Не можеш да си отидеш. Това е само...
- О, моля ви, трябва непременно да тръгвам.
- Но защо?
- Ами, аз...аз...
О, принца. Още не съм се запознала с принца.
- Принца? Не знаеш ли...
- Сбогом!
- Не, чакай! Върни се!
Моля те, върни се!
Дори не знам как се казваш. Как да те намеря?
Чакай! Моля те, почакай!
- Сбогом.
- Млада госпожице!
- Коя е тя?
- Чакай!
- Коя е тя?
- Не е ли красива?
- Мадмоазел!
Сеньорита!
Момент!
Спрете! Спрете!
Спрете тази каляска! Затворете портите!
Следвайте тази каляска!
Отворете портите!
- Съжалявам.
Май... забравих за всичко.
Дори за времето, но...
но беше толкова прекрасно.
А той беше толкова красив.
И когато танцувахме...
О, сигурна съм, че дори самият принц...
не би могъл да бъде по-...по-...
Е, всичко свърши и...
- Пепеляшке! Виж! Виж!
Пантофката, пантофката!
- Да, пантофката.
- Пантофката ти, Пепеляшке.
- Да, пантофката ти.
-О!
Благодаря!
Благодаря ви много за всичко!
- Ваше Величество, няма да го увъртам.
Със съжаление трябва да ви съобщя,
че младата дама изчезна,
оставяйки само тази стъклена пантофка.
Да, ще го направя.
Не, просто не мога.
- Е? Влез!
Влизай!
- Ваше Величество...
- Значи вече и предложи!
Разкажи ми всичко.
- Ами, Ваше Величество...
- Коя е тя? Къде живее?
- Ами, аз не успях да...
- Няма значение.
Имаме по-важни неща за обсъждане.
Организирането на сватбата, поканите, национален празник.
И всички подобни работи.
- Но, но, Ваше Величество...
- Ето, запали си пура. Вземи си още няколко.
Ха...
- Но, но, но...
- Хубаво е да се упражнявам да ги раздавам, а?
- Но, но, но, ако само...ме изслушате.
- А за вас, приятелю мой...
- Ваше, Ваше Величество, м-моля ви.
- ...рицарство!
Посвещавам ви в рицарство като Сър...
Ъ...ъм...
Между другото какво звание предпочитате?
- Ваше Величество, тя избяга.
- Тя избяга ли?
Странно име, но ако е това, което...
Тя какво?
Ах, ти, ти... предател!
- Ваше Величество, внимавайте - кръвното ви налягане.
- Предател!
- Не, Ваше Величество, не!
- Саботаж!
През цялото време си бил в заговор с принца!
- Опитах се да я спра,
но тя направо се изпари!
- Колко изтъркано!
- Но е вярно, Ваше Величество!
Всичко, което намерихме, беше тази стъклена пантофка.
- Всичко е било един заговор!
- Но, Ваше Величество, той я обича.
Няма да има мира докато не я намери.
Решен е да се ожени за нея.
- Какво? Какво каза?
- Принцът, Ваше Величество, се кълне, че ще се ожени само за онази,
на чийто крак стане пантофката.
- Това ли каза той?
Хаха! Спипахме го!
Яхуу!
- Но, Ваше Величество, тази пантофка може да стане на много момичета.
- Това си е негов проблем. Той е дал дума.
Ще го задължим да я спази.
- Не, не, Ваше Величество.
Аз нямам нищо общо.
- Ще изпробваш пантофката на всяка девойка в моето кралство
и ако стане на някоя,
доведи я тук!
- Д-д-да, Ваше Величество.
- Пепеляшке! Пепеляшке?
Пепеляшке!
О, къде е това...
- Да? Тук съм.
- О... дъщерите ми, къде са?
- Мисля.. мисля, че все още спят.
- Добре, де! Не стой просто така.
Донеси всичи закуски няведнъж и побързай!
- Ъ-о! Чудя се какво ли и става.
-Ъ...ъ... Какво и става?
- Не знам. Ела да разберем.
Хайде!
- Дризела! Дризела!
- Какво?
- Ставай! Бързо! Веднага!
Нямаме време за губене.
Анастасия? Анастасия!
Ставай, Анастасия!
- За какво? Защо?
- О, всички говорят за това - цялото кралство. Побързайте!
Ще пристигне всеки момент.
- Кой?
- Великият херцог. Той обикаля цяла нощ в търсене.
- В търсене?
- На онова момиче.
Онази, която изгубила пантофката си на бала снощи.
Говори се, че е лудо влюбен в нея.
- Херцогът ли?
- Не, не, не! Принцът!
- Принцът!
- Непохватна малка глупачка!
Изчисти това веднага и помогни на дъщерите ми да се облекат.
- Защо?
След като е влюбен в онова момиче, какво ни засяга това нас?
- Сега и двете ме чуйте!
Все още има шанс една от вас да се омъжи за него.
- Какво? Една от нас?
Майко, какво искаш да кажеш?
- Ето това. Никой, нито дори принцът,
знае кое е това момиче.
- Ние знаем! Ние знаем! Пепеляшка, Пепел...
- Стъклената пантофка е единствената следа.
Хецогът е заповядал тя да се премери на всяко момиче в кралството
и ако пантофката стане на някоя, тогава
според кралската заповед това момиче ще бъде неговата бълка.
- Булка... Булка!
Пепеляшке, събери ми нещата.
- Не и обръщай внимание, оправи моите!
- Не и преди да ми изглади роклята!
- Оправи тези.
- След като ми излъска обувките.
- Но първо ми донеси новата...
К-к-какво и става?
- Събуди се, глупачке!
- Трябва да се приготвим!
- Да се приготвим... О, да...
Трябва да се облечем. Не бих допуснала...
херцогът да ме види облечена така.
- Майко, видя ли я какво направи?
- Просто така ли ще я оставиш...
- Тишина!
- Значи това е любовта
- Какво е намислила?
- Шшш! На знам.
Внимавай. Хайде!
-Ла, ла...
- Пепеляшке, Пепеляшке!
- Пепеляшке!
- Внимавай, внимавай!
- Значи това е чудото,
за което копнеех
- Пепеляшке, внимавай!
- Зад теб, зад теб!
- Виж зад теб, Пепеляшке!
- Какво?
О! О, не!
Не, моля ви!
О, не можете! Просто не можете!
Пуснете ме! Трябва да ме пуснете!
О... о...
Не може да ме държите тук!
Моля ви...
- Не, не! Не може да постъпва така!
Не може да заключва Пепеляшка! Сега ще...
- О, моля ви, моля ви.
- Трябва да вземем ключа, Гус-Гус. Трябва само да вземем ключа.
-Уоо!
Той е тук, той е тук! Херцогът, херцогът!
- Ъ...ъ... кой?
- Великият херцог с пантофката.
Трябва да вземем ключа, бързо!
- Ключа, ключа! Бързо, бързо!
- О, майко, майко. Той е тук!
- Той е тук!
- Великият херцог!
Добре ли изглеждам? Толкова се вълнувам, че просто...
- Момичета, помнете,
че това е последният ви шанс. Не ме разочаровайте.
- Представям ви Негово Императорско Сиятелство Великият Херцог.
- Посещението ви е чест за нашия скромен дом, милорд.
- Кх-хм. Така е.
- Нека ви представя дъщерите си,
Дризела и Анастасия.
- Ваше сиятелство.
- Дами, очарован съм.
- Негово сиятелство ще прочете кралската прокламация.
- Всички поданици на Негово императорско величество
се уведомяват с кралската прокламация по отношение на една
стъклена... пантофка. В този ден се заповядва...
- Но това е моята пантофка!
- Не е вярно! Това... това е моята пантофка!
- Не, не! Това е пантофката на Пепеляшка, на Пепеля...
- Как е възможно тя...
- Момичета, момичета!
Обноските ви.
Хиляди извинения, ваше сиятелство.
Моля, продължете.
- Да, разбира се.
В този ден се заповядва да започне издирването
надлъж и нашир в нашето кралство...
и специалната цел на споменатото издирване да се проведе както следва:
Всяка неомъжена девойка в нашето кралство
без изключения ще премери
гореспоменатата стъклена пантофка.
И тази, на чийто крак
стане пантофката,
ще бъде считана за обекта на това издирване
и незабавно ще бъде обявена
за единствената и истинска любов на Негово Кралско Височество
нашият обичан син и наследник
благородният принц.
Споменатият благороден принц смирено и на колене
ще поиска, ще настоява и ако се наложи ще умолява
въпросната девойка да даде ръката си,
след което
тя би следвало да подходи благосклонно към неговата молба.
Тогава щастливата двойка ще даде своя обет за вярност...
пред... ъ...
... и когато дойде времето на неизбежното прехвърляне на трона
Негово Кралско Височество и Високо Благородство Кралят
ще им предаде престола, за да царуват над цялата земя
като крал и кралица в нашето обично кралство.
Оф... Така да бъде.
- Сигурно сте изморен, ваше сиятелство.
Нека ви предложа малко чай.
- Какво? Чай?
Не, мадам, благодаря.
Трябва да продължим с... процедурата.
- Разбира се. Анастасия, скъпа.
- Ето! Знаех си, че това е моята пантофка.
Точно моят размер.
Винаги нося един и същи размер.
Веднага щом я видях, си казах...
О! Явно кракът ми се е подул.
Нали знаете... Танци цяла нощ.
Не разбирам защо.
Преди винаги ми е ставала идеално.
Не мисля, че дори се опитвате!
Майко, можеш ли...
- Шшш! Тихо, скъпа.
Не бива да притесняваме негово сиятелство.
- Млади човече, сигурен ли сте, че я пробвате на правилния крак?
- Това е правилният крак, но сигурно нещо се е свила.
Невинаги можеш да разчиташ на стъклени пантофки.
- Хайде, Гус-Гус. Побързай! Нагоре по стълбите!
- Нагоре по стълбите!
- Не можеш ли да стоиш мирно поне за минута?
- Достатъчно!
Следващата млада дама, моля.
- Чу ли, Гус-Гус? Чу ли?
- Дам.
- Бързо! Да побързаме!
Хайде, хайде! Бързо!
Гус-Гус, Гус-Гус. О, хайде. Виж, още малко остава.
Хайде!
Идваме, Пепеляшке.
Идваме! Ще те измъкнем.
- Взели сте ключа! Как успяхте?
Луцифър! Пусни го, Луцифър!
Моля те, пусни го!
- Пусни го.
- Пусни го! Пусни го!
Пусни го! На ти! На ти, Р-уцифи!
- Бруно!
- Да! Бруно!
Бързо! Доведете Бруно! Доведете го!
- О, малък глупав идиот!
Сама ще я пробвам!
Махни се от мен!
Ей сега ще ми стане!
Ето!
- Става и!
- Става ли и?
- О, ваше сиятелство, ужасно съжалявам.
Няма да се повтори.
- Именно, мадам.
- Хайде, хайде! Ставай, Гус-Гус!
Ставай, ставай!
- Няма, няма, няма, няма.
- Пусни, пусни!
- Вие сте единствените дами в къщата надявам се... предполагам.
- Няма никой друг, ваше сиятелство.
- Добре тогава. Приятен ден.
- Приятен ден.
- Ваше сиятелство!
Ваше сиятелство!
Моля ви, почакайте! Нека и аз да я премеря!
- О, не и обръщайте внимание.
- Това е просто Пепеляшка.
- Миячката на чинии.
- От кухнята.
- Това е нелепо.
- Невъзможно.
- Тя е полудяла.
Да, да. Дете с богато въображение.
- Мадам, заповедта е всяка девойка.
Ела, дете.
О, не! О, не, не, не!
О, не! Това е ужасно. Кралят!
Какво ще каже кралят?
Какво ще направи?
- Може би това ще помогне...
- Не, не. Нищо не може да помогне вече, нищо.
- Но вижте, у мен е другата пантофка.
Имай вяра в мечтите си и някой ден
Твоята звезд ще изгрее
Колкото и тъжно да е сърцето ти
Ако продължаваш да вярваш
Твоята мечта ще се сбъдне.