Kabhi Khushi Kabhie Gham (2001) (Kabhi Khushi Kabhi Gham - cd2 .sub) Свали субтитрите
Сейда... Щом Рахул и Рохан могат|да ти бъдат като синове...
тогава не могат ли и твоите|деца да са като мои?
Разбира се...|Но това е твърде много...
Само ми кажи в колко часа|започва сватбата?
Рохан... чуй ми внимателно.
Гледай да се храниш и спиш добре .
Рохат е пристигнал в училище.
Хей! За какво е всичко това?
Утре е сватбата на Руксар...|Така, че ние двамата...
Поздравления Сейда!
Ако имаш нужда от нещо само кажи|- Благодаря Ви сър...
...много ще се радвам ако Вие с мадам|присъствате на сватбата утре...
Помолих Рахул да присъства,|той ще е там.
Добре.
Рахул трябва вече да се е върнал...
Ще отида да проверя.|Веднага се връщам.
Чуй ме.
Утре е много важен ден за Сейда.
Мисля, че и ние трябва да отидем...|- Как можем да отидем там Нандини?
Разбирам... Но все пак...|- Не можем да отидем там.
Моля те помисли пак...|- Казах вече, нали? Достатъчно!
Eй! Какво стана с Чандни?
Халдирам какво има?|- Какво има ли?
Слушай... нека кажа един куплет.
'Нито куртата от Лъкнау,|нито шалварите правят мъжа...
Този, който отдава|сърцето си е истински мъж...
а този, който не го прави...|кой знае?'
"O украсените ръце на булката"
"O окичената й с бижута премяна"
"O изглежда като цвете"
"O почернените й очи"
"O тя изглежда най-красива от всички"
"O шаферката...|Прилича на копринена нишка"
"Наднича изотзад,|и поглежда крадешком"
"Независимо дали си го признава,|тя открадна сърцето ми"
"Боже, тази девойка,|о Боже мой тази девойка"
"Никога няма да оставя|тези улички на своето детство"
"Вкарайте малко акъл|в главата на този луд мъж"
"Нахвърля ми се"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"Независимо дали устните ти говарят..."
"очите ти разказват всичко"
"Не можеш да криеш любовта..."
"Не можеш да криеш любовта..."
"Забулената тишина|повече казва и от 100 думи"
"Думите не винаги|са справедливи приятелю"
"Какво има в сърцето,|само то си знае"
"Или Бог"
"Боже, тази девойка,|о Боже мой тази девойка"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"Не можеш да искаш раката в годеж"
"Двойките са предопределени|от небесата"
"Двойките са предопределени|от небесата"
"Водейки сватбена процесия,|ще те взема от прага на къщата ти"
"Така е предопределено|от небесата..."
"Спри да сънуваш на яве и си върви"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"O шаферката...|прилича на копринена нишка"
"Наднича изотзад,|и поглежда крадешком"
"Независимо дали си го признава,|тя открадна сърцето ми"
"Боже, тази девойка,|о Боже мой тази девойка"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"Боже, тази девойка,|о Боже мой тази девойка"
Приемам!
Приема!
Прие!|- Дори и аз приемам.
Обичаш я, нали?|- Да татко.
Не ти ли казах Нандини?|Какво ти казах?
Много съм щастлив Рахул... много.
Обещай ми, че ще я|правиш много щастлива.
Че ще правиш снаха ми много щастлива.|-Да татко
Ще правиш Нейна много щастлива.
Лицето ти така е помръкнало|все едно вече сме женени.
Мъжът придобива такова|изражение само след брак.
Eй Рахул, Какво има?
Как се казва тя?
Нейна!
Де да беше това името.|Но не е.
Нейна... просто...|- Рахул!
Винаги съм те обичала...
Много съм те обичала.|Но виното не е твоя.
Това, че си мечтаех да се оженя за теб|не означава, че ти трябва да се ожениш за мен .
А ако се тревожиш,|че ще бъда нещастна...
...да ще бъда.
Ще се чувствам много зле...|и ще ме боли много.
Но живота продължава,|нали Рахул?
Може би след няколко години|ще се смея на факта, че...
обичах един Рахул,|който не можа да бъде мой.
Защото никога не е бил! И моята|любовна история остава недовършена.
Направи ми една услуга Рахул.
Моля те довърши|твоята любовна история.
Ще го направиш, нали?|Заради мен.
Сега кажи нещо преди|да съм се разплакала още повече.
Аз също.
Райчанд.
Дължим името и уважението|към нас на предците ни.
Да ги почитаме и уважаваме|е най-важния ни дълг.
Никога не бих позволил|едно обикновено момиче...
да попречи на изпълнението|на този дълг.
Дори и за миг не си помислил ...
за произхода на това момиче,|за нейния статус... за възпитанието й.
Дори и за миг не си помислил дали|това момиче ще успее да разбере...
нашата култура... нашите традиции.
Ще успее ли това момиче да разбере|нашите ритуали... нашите обреди?
Ще успее ли това момиче да разбере|нашата етика и принципи?
Ще спазва ли ценностите|на нашето семейство?
Ще го направи ли...?
Как въобще си посмял да си мислиш,|че тя може да стане част от това семеството?
Може ли тя да бъде част|от моето сечейство?
Какво си мислеше?
Какво си мислех ли татко?|Не мислех изобщо.
Просто обичах...обичам.
Любов?
Колко жалко. Мислех,|че познавам сина си.
Мислех, че и той ме познава.
Че разбира традициите|на това семейство.
Че разбира чуствата ми...|че разбира всеки мой дъх.
Заблудих се... заблудих се|толкова много.
Наистина се гордеех с теб.
Ти беше моето самоуважение.|Ти беше моята сила.
Отне ми всичко... всичко.
Нарани ме,
Нарани ме.
Никога не съм искал да те нараня.
Исках единствено|да те направя щастлив.
Какво сторих?
Как можах да те разплача?
Как можах?
Не ми прощавай.
Но моля те не казвай,|че съм те наранил.
Не ми прощавай.
Ще направя каквото кажеш|каквото кажеш.
Татко... Татко...
Моля те не ни оставяй.
Стани татко...|Не ни оставяй татко...
Ще успее ли това момиче да разбере|нашата култура... нашите традиции.
Ще успее ли въобще това момиче да разбере|нашите ритуали... нашите обреди?
Ще разбере ли това момиче|нашата етика и принципи?
Ще спазва ли ценностите|на нашето семейство?
Днес...
... днес доказа, че не си моя кръв.
Не си моя кръв.
Доказа, че не си мой син.
Татко!
Загуби правото|да ме наричаш така!
Направи ме непознат само за миг.|Направи ме непознат само за един миг.
Това означава ли, че повече|нямам място в тази къща?
Прав съм... нали мамо?
Прав съм нали?
Тогава пусни ме да си вървя... Мога ли да си вървя?
"В сълзи или в смях"
"Винаги ще бъдем заедно,|и в сълзи и в смях."
"Благословията ми е с теб..."
"да те защитава от зли очи"
"Пожелавам ти..."
"където и да отидеш"
"да бъдеш винаги щастлив,|целувам краката ти"
"Всичко е дар от тебе"
"Винаги ще бъдем заедно,|и в сълзи и в смях."
"В сълзи или в смях"
Обещай ми, че никога няма да позволиш|той да бъде нещастен...обещай ми.
Сега вървете!
Рахул...не взехме благословия от татко.
Нямаме благословията на татко...|Рахул ние не...
Върви Сейда.|Върви със сина ми.
Където и да отиде...
Не искам да му липсва|топлината на майчината любов.
Ако искаш да бъдеш някого в живота,|ако искаш да постигнеш нещо...
ако искаш да победиш,|винаги слушай сърцето си.
А ако сърцето ти|не ти дава отговор,...
затвори очи и помисли|за родителите си.
И тогава ще преодолееш|всички трудности...|всичките ти проблеми ще изчезнат.
победата ще бъде твоя.|Само твоя.
Ще запомниш това, нали Рохан?
Защо си тръгваш батко?|Защо? Моля те не си отивай.
Обещай ми Рохан,|че никога намо да питаш...
защо съм си тръгнал и къде съм отишъл...|обещай ми.
Грижи се за мама.
Влез в отбора по крикет.
И така егото на Яш|и ината на Рахул...
разделиха семейството на две...|разделиха семейството на две...
Ще те върна братко.|Ще те върна в къщи.
В твоя дом... нашия дом.
Нандини...|-Да?
Сина ти си дойде и|ти веднага забрави за мен.
Къде е Рохан?
Не знам, излезе рано сутринта.
Поздравления за Id.|- Поздравления за Id .
Поздравления и на вас.|-Направо сияеш.
Много се радвам, че дойдохте.|Поздравления за Id.
Боже! Колко е пораснал.|- Да... И двамата пораснаха доста.
Стига...|-Само се шегувах.
Как се казва Халдирам?|- Гаситарам!
Здравейте!|Поздравления за Id.
Поздравления и на вас.|-Позна ли ме?
Ами...|- Аз съм от ... там.
О да... да.
Говори небивалици. Иска само да се|възползва от безплатните напитки.
Не виждам майка ти...
Това ми напомня...Има ли новини от Анджали?|-Всички са добре.
Говорих с тях сутринта.|- Прати им много поздрави от нас.
Руксар!|- Вие си говорете... Ей сега се връщам.
Какъв живот Анджали!|От Чанди Чок в...
Да. От Чанди Чок в...?|- В...
Къде...?|- Какво къде? Чанди Чок? Намира се в Дели.
Казахте, че е отишла някъде.|Къде е отишла?
Братко... Къде да е отишла?
Къде е отишла?|-Къде да е отишла?
Къде-е-отишла?|-Къде-да-е-отишла?
Не казахте ли, че е отишла някъде?|Вероятно в Америка или...
O! В Америка ли са отишли?
Но по-рано не живееха там.|- Именно.
Къде са живеели по-рано?|- В Чанди Чок.
След това... Къде?|- Америка... Нали така каза?
А между двете?|- Между кои две?
Между двете...|- Какво има между двете?
Какво има между двете?|- Другото място между двете...
Кое е мястото между двете?|За какво говори той?
Опитвам се да ви кажа за мястото...
За какво мяста говориш?|-Какво място? Къде?
Тишина! Наведи се.
Халдирам си е загубил ъкъла.
Тя отиде в Лондон.|Някой ден и аз ще отида там.
Току що се върна, а искаш|отново да заминеш?
Чувствам се непълноценен тук татко!
Защо не учиш MBA тук?|Има много уневерситети тук.
Защо искаш да отидеш чак в Лондон?|- Традиции татко... Традиции.
Дядо е ходил, ти си ходил...
батко също... Мога ли да нарушавам|традициите на тази къща?
Не мога, нали?|- Да.
И така какво да донеса на мама от там?
Какво иска майчиното сърце?
Майчиното сърце? Иска|единствено синът й да е щастлив...
независимо къде е... независимо|какво прави... само да е щастлив...
А щастието на един син е в|смеха на майката... в нейната усмивка...
в това, което не може да види.
Обещавам ти мамо.|Смеха ти ще се върне...
усмивката ти ще се върне.|Това е обещание на син.
Ина брат!
Много боли,когато любимите ти|хора отиват надалеч, нали?
Боли още повече когато любимите ти|същества сами създават дистанция .
Рохан, сега това е|моето семейство.
Това са моите хора.|Това е моя свят!
А домът, за който говориш ... никога не е бил мой...
и никога няма да бъде.
Връщай се обратно при мама и татко... .|Ти...
Видях те отново,|и това ми е достатъчно.
Връщай се.
Помниш ли, когато бях малък ми казваше...
Че мама те обича|повече отколкото мен.
Не ми харесваша да го чувам.
Ядосвах се.
Но днес искам да ти кажа,|че беше прав.
Мама те обича повече|отколкото мен.
Обича те прекалино много.|И винаги ще те обича.
Винаги|- Знам.
Не е забравил думите на татко.
Никога няма да се върне.
Ще се върне Рохан.|Със сигурност ще се върне.
Познавам девер си.
Само направи така, че да се|срещне с майка ти и баща ти.
Ще можеш ли да го уредиш?
Добро утро татко.|- Хей Рохан, какво става?
Знаеш ли татко...|Сънувах странен сън тази нощ.
Сънувах, че с мама сте дошли|до лондон да ме изненадате.
Наистина? А после какво стна?|- Ти как мислиш?
Часовникът звънна... Тоест...
защо ти и мама не дойдете|до Лондон да ме изненадате?
Рохан....|- Идвам, идвам
Трябва да вървя.|Ще се чуем по-късно.
Обичам те татко. Лепсваш ми. Чао|- Чао сине.
Готово.
Хей татко? Какво правиш?|Какво става?
Познай къде сме.|- Къде татко?
Лондон.|- В лондон! Не мога да повървам!
Няма начин сина ми да мечтее|за нещо и аз да не то изпълня.
Кажи ми къде си сега,|ще се видим веднага...
Ще ме видиш след толкова|много време. Трябва да ми купиш подарък.
Подарък? Сега...|... тук...
Да се срещнем в 5 следобед|в търговския център "Синя вода".
Но поне ми кажи какво искаш.
Там като отидеш ще|разбереш какво искам, татко.
Търговски център "Синя вода", да,|да Джони... Ще ти звънна по-късно.
Знаеш ли дали има камера?|Не, не! Как се казва?... "Ай пек".
Не? Да влезем там.
Какво става тук?|- Търся разписките.
Какви расписки?|- Да върна дрехите.
Защо изобщо си ги купила|като искаш сега да ги връщаш?Индийци!
Най-хубавата страна в света|е Индия... Нали мамо?
Мамино синче!
Записа ли на касета този индийски сериал,|Kyon Ki Saas Bhi kabhi bahu thi.
Страхотна развръзка!|Сино умира.
O Боже! Наистина? O не...|Успоко и ме.
Г-жо Чарда! Г-жо Чарда!|- Какво правиш?
Че ме прегръща добре...|но той не спира и да ме целува!
Мен никога не си|ме целувал толкова много.
Ела да вървим в къщи,|скъпа... и ще видиш...
Извинете... извинете...
Лъжи! Излъга ме.
Да татко... излъгах те.
Какво щях да спечеля|ако ти бях казал истината.
Нямаше да мога да пречупя|егото ти така или иначе.
Какво друго е ако не его, татко?
Как се нарича това, което разделя майката от детето й...
което разделя двама братя...|и баща от син...?
Той не емой син!|Не вярвам, че ми е син
Изпълни ли|задълженията си на син? Не!
Напротив изпълни ги,|татко... изпълни ги.
Винаги ги е изпълнявал.
Допусна само една грешка...|Влюби се.
Ако това е престъпление|според твоя закон, така да бъде.
Но не е ли твое задължение|като по-възрастен да му простиш?
Вместо това ти го наказа.
Какво наказание е това татко?
Що за наказание е това?
Погледни ме в очите и кажи, че...
не те боли от раздялата ти с него.
Кажи, че си го забравил.
Кажи, че не го обичаш.
Кажи го татко. Кажи го.
Не го обичам.|Не го обичам.
Казах го нали?|Достатъчно!
Бог те е благословил|с всичко татко... С всичко.
Иска ми се да ти беше дал и сърце!|- Млъкни!
Непочтително дете!
Обичаш го.
Много го обичаш.|Много го обичаш.
Получих своя отговор.|Наистина го обичаш.
Нека се върнем Рахул.
It's too much now...|Индия е нашата страна.
Тези хора тук не са наши.|Установихме се тук...
но замислял ли си се що за дом е това...
без майчина топлота|и бащина благословия?
Нека се върнем Рахул.|Мама и татко са тук...
Тук са.|По-възрастни са.
Да, малко са ни ядосани,|но ние ще ги помолим за прошка.
Рахул... Зная, че и те се|чувстват толкова непълни без нас...
колкото и ние без тях.
Ще ги помолим за прошка.|Нека се върнем.
Никога нама да разбереш.
Да превърнеш един непознат в най-близък човек...
а после отново да го превърнеш в непознат...
Не би могла да разбереш болката.
Съгласен съм,|че са по-възрастни...
но дори и те нямат право|да разбият нечие сърце.
Дори и те нямат право|да разбият нечие сърце.
Мисля, че е време|да го повикаме.
Яш, последното й желание|беше Рахул да е тук...
Изчакай малко... Знам, че|със сигурност ще дойде.
Няма нужда да|чакаме никой... Рохан.
Рахул и Анджали си тръгват.
Тръгват си утре.
А дори не дойдоха в къщи.
Ако им кажеш...
Знаеш ли... Майка ми винаги е казвала...
че съпруга е като Бог.
Независимо какво казва...|независимо какво мисли...
той винаги е прав.
Ти донесе един ден Рахул в къщи...|вярно.
Дадохме му много любов... вярно.
Той стана част от нашето семейство.
Той стана моя живот... вярно...|съвършено вярно!
Тогава... един ден той си отиде.
Грешно
Ти го остави да си тръгне... грешно
Ти раздели майка|от детето й... грешно.
Семейството ни се разби|на парчета... грешно.
Тогава как един|съпруг е като Бог?
Бог не върши|грешни неща, нали?
Моят съпруг е само съпруг...|само съпруг... Не е като Бог.
Не е като Бог.
Нандини!
Казах вече нали?|Достатъчно!
Братко...
От деня, в който си тръгна...
мама те вижда|само през Неговите очи.
Той е този, който даде на мама...
необходимата сила за да|стои далече от сина си.
Закълни се в Него...
че ще си дойдеш|в къщи поне веднъж.
Поне веднъж братко.
Дори и само за момент.|Дори и само за ден.
Позволи на Анджали|поне веднъж да почувства,
че е снаха в това семейство.
Тя е част от семейството.
Поне позволи на сянката ти|да падне върху снимката...
която пазваше жив спомена за теб|в очите на мама през последните 10г..
Поне веднъж братко.|После можеш да си вървиш.
Никой няма да те спира.|Никой няма да те спира.
Със силата на този|единствен спомен...
на този един миг... Мама ще|живее до края на живота си.
Можеш ли да направиш|това за мама?
Взе думите ми толкова|присърце,че си отиде.
Дори веднъж не погледна назад.|Не се върна дори веднъж.
Не се върна.
Where did you call|me back, Papa?
Трябваше ли да те викам обратно?
Не съм ли по- възрастен?|Трябваше ли да те викам?
Не съм ли по- възрастен?
Мислех, че не ме обичаш.
Мислех, че не ме смяташ|за свой син.
Как можа да си го помислиш?|Как можа?
Аз те доведох в тази къща|за първи път с тези две ръце.
Те направе семействата ни цяло.|Ти сбъдна мечтите ни.
Как можа да си помислиш...?
Мислех, че не ме обичаш...|не ме обичаш.
Много те обичам сине... много.
Просто... не можех да го кажа.
През тези 10г. всеки ден,|всеки миг си мислех за теб.
Толкова много си мислех за теб, че ми искаше да те прегърна...
казвайки ти|колко много те обичам.
Просто... не можех да го кажа.
Гневът на по-възрастните е част...|от тяхната любов.
Взе го толкова присърце|, че се разгневи и напусна дома си...?
А аз дори не те|повиках обранто.
Защо да ме викаш?|Трябваше сам да се върна.
Да...|- Трябваше сам да се върна.
Тогава защо не се върна?|Защо не се върна?
Tова е твоя дом...|Ти си по-големият син в семейството...
Ти си мой син... мой син.
Остарях сине.
Остарях.
Поне сега ми прости.
Поне сега ми прости... Поне сега.
Ела тук сине.
Сине...
Понякога по-младите|в семейството...
показват правилния път|на по-възрастните.
Години наред те държах|далеч от брат ти.
Моля те прости ми ако можеш.
Простете ми... простете ми.