Kabhi Khushi Kabhie Gham (2001) (Kabhi Khushi Kabhi Gham - cd1.sub) Свали субтитрите
колко много го обича?
Никога не може да го|прегърне и да каже 'Обичам те сине'?
А майката?
Тя го повтаря непрекъснато,|независимо дали сенът й я слуша или не.
Но това не азначава, че|бащата обича сина си по-малко.
Никой не може да измери любовта,която|една майка изпитва към сина си...
дори и майката.
Защото майчината любов |е безгранична.
Това е само едно емоция, която|може само да бъде почувствана...
майчино чувство.
Рахул, моя син... моя живот!
Мачът между Удсток Интернешънъл|и Манор Хаус...
прие много интересен обрат.|5 пробега между вратите и една топка...
Може ли 9 годишнта|поред победа на Удсток
да бъде прекратена само с една топка?
Вълнението между|учениците нараства.
Напрежението расте.
Манор Хаус трябва да направи|5 пробега с една топка... Ще успее ли Рохан?
Сега всичко зависи от Рохан.
Удсток печели 9 години подред... |Загубата им е невъзможна.
Нищо не е невъзможно.|Цялата игра лежи на плещите на Рохан.
Отборът на Манор Хаус|е сигурен, че той ще успее!
Ако искаш да бъдеш някого в живота,|ако искаш да постигнеш нещо...
ако искаш да победиш,|винаги слушай сърцето си.
А ако сърцето ти|не ти дава отговор,
затвори очи и помисли|за родителите си.
И тогава ще преодолееш|всички трудности...
и всичките ти проблеми ще изчезнат...|победата ще бъде твоя.
Само твоя.
Хей, Мамо, татко...|спечелих, спечелих...
Бях героя на мача...|Хей татко,...
Гледах те по CNN.|Изглеждаше супер.
Сега знам от къде|съм взел хубавата външност.
Както и да е, приключих с|последния си семестер и...
си идвам за Дивали.|Нямам търпиние да ви видя.
С много обич Рохан.
P.s., P.s... Преди да си дойда ще мина през|Харидвар да вида двете си любими приятелки.
Харидвар?|Кои са тези две приятелки в Харидвар?
Бабите ми...|майчината и бащината!
... 8 сутринта.
Пак ли гледаш|снимката и плачеш?
Да плача ли?
Разбира се, че не...|Ти, да плачеш?
Това е едната истина, а другата е,|че си ужсно млада...
Спри да се шегуваш|с мен рано сутрин...
Какво има Ладжо?
Тези дни често|се сещам за Рахух.
Да, аз също.
Но през последните|няколко дни...
споменът за него|не ми дава мира.
Но защо?
Слушай...|Ние изживяхме живота си.
Говори само за себе си...|Мен ме чакат още много гидини живот!
Да...Но някой ден|ще се срещна с Бог на небето...
Как да се изправя|лице в лице с Него?
Как ще Му обясня зящо не успях|да сърера разбитото си семейството?
Че не успях да|върна внука си в къщи?
С какво лице да|застана пред Него?
Не се тревожи.
Така или иначе няма да се срещнеш с Бог...|- Защо?
Защото Той не се|среща с никого в ада...
Боже... пак шегите ти|рано сутрин...
Хей сладурани...
Рохан!
Бабо.|- Детето ми.
Какво става бабо?|Изглеждаш много секси.
Зная. Всички ми го казват.
Бог да ти даде дълъг.
Много си отслабнал сине.
Не всички могат|да са здрави като теб.
O! Млъквай.
Какво не е наред бабо?|- Какво има? Плаче ли?
Всичко е наред.|Притеснявам се, когато не плаче.
Виждаш ли... Рохан!|- O вие двете, спрете веднага...
Ладжоджи моля те спри да плачеш...|Моляте спри.
Твоите сълзи ще породят|много въпроси у Рохан...
за които ние нямаме отговори.
Какво да правя Каур?|Какво да направя?
Когато видя Рохан,|си мисля още повече за Рахул.
Не мислиш ли, че трябва|да му кажем всичко?
Как да му кажем?|Яш ни предопреди.
Рохан дори не беше в града,|когато Рахул си тръгна...
Той нищо не знае.
Мисля, че трябва|всичко да му разкажем.
И от къде да започнем?|Какво да му кажем?
Той дори не знае, че Рахул не е|роден син на Яш и Нандини.
Че е осиновен.
Рахул беше само на 2 дни, когато|Яш и Нандини го доведоха в къщи.
Неговите мънички стъпки оставиха|следа в сърцата на всички ни.
Той изпълни целия живот на Нандини|и осъществи мечтата на Яш.
9 години по-късно, с твоето раждане...
почувствахме, че семейството|ни вече е завършено .
Все още си спомням,|когато онзи астролог ни каза...
че си се преборил със|самата съдба да се родиш.
Че ти ще бъдеш нашата сила.
Рахул знаеше ли, че е...?
Беше на 8 години, когато разбра.
Именно тогава Яш реши, че...
този въпрос никога повече|няма да бъде споменаван...
Никога повече...
Рахул беше наш син.|Най-големият син в семейството.
Истина, която никога|не може да бъде променена.
Но този въпрос се спомена отново...|Внезапно.
И това беше последното|Дивали на Рахул със семейството му...
Домът на Райчанд| Празника Дивали преди 10 г.
O Aлах! Станал си толкова дебел Рохан...
че вече нищо не ти става.
Какво е Ди Джей? Кажи Дайджан.
"В сълзи или в смях"
"Винаги ще бъдем заедно,|и в сълзи и в смях."
"Осещам те във всеки свой дъх..."
"моя живот е в твоята сянка"
"Осещам те във всеки свой дъх..."
"моя живот е в твоята сянка"
"Ще ти се моля докато съм жива"
"Всичко е дар от теб...|и сълзи и смях"
"Винаги ще бъдем заедно...|и в сълзи и в смях"
"Палим лампите на любовта,|в твоите крака"
"Виждамете навсякъде,|във всичко, което погледнем"
"Устните ни изричат|само твоето име"
"Нека сърцата ни са изпълнени|само с твоята любов"
"Всичко е дар от теб...|и сълзи и смях"
"Винаги ще бъдем заедно...|и в сълзи и в смях"
Хей мамо... Как винаги осещаш|присъствието ми много преди да дойда?
Рахул... кажи ми само едно нещо...|И-мейли, писма, факсове...
Изпротих ти всички, а ти не отговори|на нито един... много невъзпитано.
MBA е трудна работа, Нейна!
Само заради MBA либеше толкова зает?|Или имаше и нещо друго?
Искам да кажа някой друг.
Ами... Беше повече от една... познаваш ме...
Ha... You stud you.|- Ya... me stud me.
Кажи ми Рахул.|- Ти как мислиш?
Мисля...|- Какво мислиш?
Мисля Рахул...|- Какво мислиш, Нейна?
Рахул не мисля, че някоя друга|освен мен би си губила времето с теб.
Във всеки случай какво знаеш ти|за отношението към едно момиче.
O така ли?|Това прави ли се на едно момиче?
Спри Рахул...|- Кажи ми...
Сещаше ли се за мен изобщо?
Истината ли да ти кажа или да излъжа?|- Излъжи...
Ако трябва да излъжа, тогава трябва да кажа...|, че не се сещах за теб изобщо...
Колко мило!|- Нека поговорим за теб.
Все още ли си си същата или има|някой луд, който се интересува от теб?
Ти как мислиш?|- Мисля...
Какво мислиш Рахул?
Мисля...|- Какво мислиш Рахул?
Мисля Нейна...|Че ще те изпревяря до онази врата.
Наистина ли?|- Наистина.
Не залагай на това.
Да.... Да....|Не трябва ли да тръгваш за училище?
Благодаря... Хайде|изяш това... Какъв е резултата?
104 за 6... Не е ли супер?|- Добра година. Колко обиколки още?
Боже братко...Мисля, че|Индия ще смачка Англия.
Всичко може да се случи|в последната минута.
Не можеш да разчиташ много на тях.|Никога не се знае с Индия, Рохан.
Ето... вземи това...|Аут аут...Какво толкова?
Англичаните се махнаха от Индия през 1947.
Ди Джей... това беше Пи Джей...
O Aлах...|Какво е това? Крака или...?
Още ли не се е научил как|да си връзва връзките на обувките?
И какво от това? Все още е дете...|Ще се научи...
Но ако не му даваш да го прави сам|как ще се научи, Дебеланко.
Защо се върна от Лондон?
Какво става тук?
Мамо прехранила си Рохан|и си го превърнала в тиква.
Да, да смейте ми се...|Когато отида в пансиона...
всички ще си спомните за мен.|Никой не ме обича.
Между другото Дебеланко...|Мама ме обича повече отколкото теб.
- Ди Джей.. Само га виж.|- Успокой се. Завижда ти.
Липсваше ми мамо.|- И ти ми липсваше миличък.
Няма отново да ме|оставиш и да си тръгнеш?
Няма, но ми обещай, че няма да ме|храниш така както храниш тази тиква.
Нандини! Нандини!
Да... Идвам.
Забрави за мен веднага|щом си дойде сина ти.
Кой ще ми завърже вратовръзката?|- Дори и това ли не можеш без мен?
Ето... Сега вече изклеждаш|като г-жа Яшвардан Райчанд.
Това е за теб сине.
От днес, Империята Райчанд е твоя.
Упс, Съжелявам татко.|Това е дядо ти. Поздрави го.
Знаеш ли Рахул,|преди 30 г. той ми каза...
някои неща в същата тази стая,|които сега ще ти повторя.
Животът ти предлага|много пътеки.
Но ти винаги трябва да|избираш правилната...
тази, по която не трябва|да се превиваш... да падаш.
Никога не прави|крачка в живота, която...
ще посрами семейното|име или престиж.
Всеки може да печели пари,|но не всеки можи да спечели уважение.
Никога не забравих думите му.
Ти също не трябва.
Обещай ми, че ще следваш|традициите на нашето семейство.
Обещай ми, че никога няма да правиш компромис|със самоувожението на нашето семейство .
Обещавам татко...
че винаги ще пазя|името на семейството ни.
Обещавам ти татко винаги|да те правя щастлив... винаги.
Победихме.
Пуджа, Пуджа|- Какво се е случило?
Спечелихме мача.
Боже, Сачин игра супер...|100 пробега вътре.
Добре слушай сега, грижи се за|магазина аз ей сега се връщам.
Халдирам!
Каква игра!|Каква игра! Каква игра!
Каква игра!! Каква игра|играем между другото?
Индия спечели мача!|- O значи сме спечелили... Колко хубаво.
Щам не знаеше,|тогава защо танцуваше?
Танцувах, защото жена ми всички ладуси...
продаде всички ладуси.
Всички? И как така?
Имаше един клиент, който|ми каза, че иска да яде ладуси...
които направо да го сбъркат.
Нейните ладуси лекуват лудите...
а тези които са нормални се...|- Clean bowled!
Само се шегувах...|- Спри вече...
ще даже не съм и започнал...|- Стига де...
Руксар!|- Не викай толкова високо...
Роднините на младоженеца|са дошли да я видят.
Седни. Поздрави ги.
Бабо... събуди се...|булката дойде.
O! Maша Aлах Maшa Aлaх...
Лицето й свети като пълна луна.
Точно такава си я представях.
Ами... не аз съм... |Това е дъщеря ми, Руксар.
Какво? Букар (треска)?
Не букар (треска)... майко,|Тя е Руксар!
O Руксар!
Какво има?|- Спечелихме мача.
Дъщеря ми е|много тиха и спокойна.
Спечелихме.|- Aлaх! Какво стана?
Тиха и спокойна... а?
Между другото на колко години е?
Сто.|- Бабо тя каза...
- че е на сто години.|- Какво? На 9 години ли?
Скоро ще навърши 21.|- Ех... тази младост.
Всъщност ние живеем в Лъкнау.|Но това е Чанди Чок,
предполагам... както и да е... забравих|да ви кажа, че си на ми се казва Ашвак.
Сачин!|- Сачин?
Сачин? В случай, че има|някой друг в живота й....
Не! Не! Моля не|говорете такива неща.
Това е.... Чичо й Сачин...|починалия й чичо Сачин.
Беше много привързана към него.
Винаги си го спомня|на щастливи поводи.
Сачин...|Горкия Сачин...
Хайде момичета...|Ще ви науча аз вас...
Боже, наред ли е всичко?
Не се безпокой за мен...|Питай ме нещо друго.
Много добро предложение за брак|щеше да ни се изплъзне.
Какво?
180 на 100...|кръвното Ви е високо.
Кръвното му е високо!
Да, високо е|и 'защо' заради теб.
Увеличих дозата.|Моля купете лекарствата.
Братко, трябва да се грижиш за себе си.|- Това няма да помогне...
Да, лельо...той изобщо|не се грижи за себе си.
Ти да мълчеш...|Не искам да говоря с теб...
Защо?|- Защо? Вярно ли е това, което казва Сейда?
O! Не говорех сериозно.|Само се шегувах.
А какво идненада...|Разглезила си двете ми дъщери...
Не са ли те и като мои деца?|Както и да е, остави това сега.
Добрата новина е, че|харесаха това лудо момиче...
приеха предложението за брак.|- Приели са?
Не те ли огледаха добре?
Млъквай!
Значи ще ни оставиш|и ще тръгнеш...?
Някой ден всички момичета|трябва да напуснат бащиния си дом.
Няма начин да оставя моя татко|и да отида някъде другаде.
И аз.|- Тогава аз ли трябва да си отида?
Защо говориш така, татко?
Някой ден трябва да се ожениш.
Единственото нещо,|за което моля Бога е...
мъжа, който ще се ожениш|да те обича повече дори и от мен.
О а стига...
Не мисля, че такъв мъж съществува...
Не съм ли тук?
Не яде, не танцува и дори|не говори с никой на партито.
Дори не ми каза|колко съм красива тази вечер.
Много си красива, Нейна.
Наистина? Колко мило!
Освен, че съм мил,|съм и добър лъжец.
Слизай...|- Не.
Хей Нейна, много си красива.
Истината ли казваш или лъжеш?|- Ти как мислиш?
Мисля...|- Какво мислиш?
Мисля Рахул...|- Какво мислиш?
Рахул, мисля че е време да слизаш.
Така или иначе не възнамерявах|да дойда с теб. Но мерси за предложението.
Чао... Излъгах те.
Коя е най-дългата река в света?|- Нил
Сигурен ли си? Убеден ли си?|- Млъквай
Татко, мамо, бабо... дебеланко|- Тотко!
Рахул престани!|- Съжелявам.
Какво става мамо?
Нищо особено освен, че планира|парти изненада за татко .
Нищо не остава в|стомаха на това дете.
Това е защото|вече е прекалено пълен.
Рахул, защо се връщаш|толкова рано?
Мамо... Тези светски партита|са ужасно скучни.
Нима?
В такъв случай|не си се метнал на баща си.
Той обожаваше|такива партита...
защото беше пълно|с момичета на тях...
Нандини.
Беше много щастлив|да ги гледа.
Нандини... Ако не гледах|тези хубави момичета...
как щях да те видя?|- Ти пък какво си направил?
Баща ти донесе|предложението на Нандини...
Когато я видя за първи път,|остана много доволен...
И я одобри.
Но каза, че трябва да искаме зестра.
Настоя, че момичето трябва|да донесе от бащината си къща...
много любов и дълга,|дълга стълба.
Това е велика традиция.
Възрастните в къщата|да избират снаха си.
Човек не може да|вярва на тезе луди деца.
Не, Майко... Това беше преди.
Днес всичко е различно.|- Нищо не се е променило Нандини.
Но сега децата сами избират...
Нищо не се е променило Нандини.
Исках да кажа, че...|- Нищо не се е променило.
Но...|- Кахах вече... нали?
Достатъчно!
Твоята хубост ще открадне съня му...
Млъквай!|- Ти млъквай!
Къде е твоя Ашвак?
Все още не съм го веждала.
Запознай ни.|Искам да видя как изглежда.
Той пристига днес от Лъкнау...
и ще дойде да се запознаете веднага.
Кажи ми после|какво мислиш за него.
О, я стига с тази свенливост...
Между другото,|с какво се занимава в Лъкнау?
Поет е.|- Поет?
Значи ще се разберем чудесно.
Наистина ли? И защо?
Защото и аз пиша по малко поезия.
О да... Устад Анджали Aли Kан.
Нека ви кажа няколко куплета...|- Давай... давай.
През каква болка|преминах заради теб...
През каква болка|преминах заради теб...
От едната страна е Руксар,|а от другата Леля...
Млъквай.
Знаете ли, че в|сутрешния вестник има снимка...
- на шефа ми и на сина му?|- Наистина? Мога ли да Видя?
Първо си измил ръцете...|- O Господи!
Утре е 50-тият му рожден ден.
Ще има голямо празненство.|И много хора.
Много ясно намекнах|на господарката, че десертите...
...ще дойдат ат Чанди Чок.|Специално ноправени от скъпата ми Анджали.
Наистина? И какво каза тя?|- Съгласи се.
Но постарайте се|да не оплескате нещата.
И ти и Руксар елате|на празненството с кулфи.
О да. Боже, но утре|и татко има рожден ден.
И какво от това?|Ще дойдете малко по-късно.
Така или иначе тяхното празненство|няма да започне рано.
O Aлaх! O Aлaх!|Имам ли?
Не!|- Нищо не разбираш.
Моля ви облечете се подходящо.
Да мамо, ще си облека новото|блестящо, бродирано пенджаби.
Разбира се... Трябва.
В крайна сметка всички на|партито ще умират да разберат...
какво ще носи Руксар Бегам...|- Наистина?
Хайде Руксар... бандата... Моля те.|- Не... не днес.
Моля те Руксар.|- Не... Мама не се чувства добре.
Ще го върна.
Годеникът ти ще дойде|да ни види днес, нали?
Къде дойдохме? Колко е мръсно!
Досадник. Мама изпрати|лекарства на Дайджан.
Сега се връщам.
Мамо... Стига вече|и заспивай...
Върни се.|- Идвам татко.
Къде се дяна батко?
Магазина е затворен.|Ще бъде отворен след 10.
Ашвак Мия.
Нека рецитирам един куплет.
Какво ако лошите желания вредят...|нищо не може да се случи.
Единствената воля,|която триумфира е Божията.
Твой ред е...
Ей, Виж там горе.
Eй, Ладу...|Не можеш да влезеш в Чанди Чок.
Защо?|- Ами...
Ако искаш да влезеш,|трябва да кажеш следното:
Чичото но Чанду нахрани лелята на Чанду|през пълнолунна нощ в Чанди Чок
с Чантни в сребърна лъжица...|Кажи го бързо.
Какво точно трябва да кажа?
Няма значение... Не казвай...|Мога ли да кажа още един?
Любовта не е лестна пътека,|знайте всички...
А е огнена клада, която|трябва да се прескоче смело.
Чанду... лъжица... чичо...
Дойде да се видиш|с мен,нали...?
Не точно...|Дойдох да видя Дайджан.
Значи вече я наричаш|на галено Дайджан?
Разбира се...|Тя ме отгледа.
Отгледала те е?
В такъв случай значи с тебplayedсъм си играла в скута й.
Лъжицата на Чанду... сребърен чичо...|Вижте там горе!
Дръжте го.
Кога е сватбата?|- Чия?
Твоята и нейната разбира се.
Как мога да се оженя за Дайджан?
Имаш страхото на чувство за хумор.|И си сладък също.
Батко... спаси ме.
Ще кажа на Руксар, че съм|харесала нейния Ашвак Мия.
Кой е Ашвак Мия?
Питаш ме кой е Ашвак Мия?
Имаш страхото на чувство за хумор...|Имаш страхото на чувство за хумор...
Знаете ли къде живее|Сейда Бегъм? Не?
Знаеш ли?|- Какво да знам?
Изглежда ти тази,|която знае всичко.
Познаваш ле леля ми?|Бъдещата ти тъща...
Сейда Бегъм...|Знаеш ли къде работи тя?
При едни голями бизнезмени.
Чувал ли си за семейство Райчанд?|Как може да си ги чувал?
Тяхна снимка излезе в днешния вестник...
Нима?|- Да...
Виждал ли си я?|- Не...
Тогава ела с мен...|Ще ти я покажа...
Не чета вестници.|- Ето я.
Яшвардан Райчанд...|голям сноб!
И сина му... Боже!|Той изглежда точно като теб.
Дай да видя.|A Aшвак Мия.
Аз съм една мъртва патка...|- В никакъв случай...
Имаш страхото на чувство за хумор.|Имаш страхото на чувство за хумор.
Братко... Едни разбойници|тичат след мен.
По-малкия ми брат.
Слушай...Ти наистина имаш|страхотно чувство за хумор.
Добар ден... Аз съм Ашвак.|- Аз пък съм кралицата на Джанси.
Преди да вдигна|този тост за татко...
Искам да кажа нещо но всички ви.
Имам една мечта още от детството си...|Мечтая да бъда като татко.
Да вървя като него, да говоря като него,|да седя като него...
Да правя всичко по начина,|по който той го прави.
Например начина,|по койкойто стои сега...
Не мога да го направя.|Зная, че не мога.
И може би никога няма да|успея да га направя защото...
няма втори като|баща ми на този свят.
зная, че някой там горе е щастлив, че ми е дал правото ...
че ми е дал правото да се|наричам син на Яшвардан Райчанд.
Казвам го о огромна гордост.
Искаме просто да ти кажем,|че много те обичаме.
Сега ще отида да видя.|Бабо ти ела с мен.
Дами и господа... О забравете!
Това е за теб Рахул.|И за теб любов моя.
"Твоята красота блести,|като златните ти гривни"
"Те мелодично звънят за да|покорят сърцата на милиони"
"Почернените ти очи|говорят тайнствен език "
"безсмъртният език на любовта"
Кажете "шава шава"|приятели кажете "шава шава"
"Моята красота блести,|като златните ми гривни"
"Те мелодично звънят за да|покорят сърцата на милиони"
"Почернените ми очи|говорят тайнствен език..."
"безсмъртният език на любовта"
Кажете "шава шава"|приятели кажете "шава шава"
"От мига, в който те зърнах..."
"сърцето ми бие по-бързо|със всяка изминала минута"
"Какво ми стори?|O Боже, какво ми стори?"
"От сладките ти думи|колената ме се подкасяват"
"Мисля, че се влюбвам в теб"
"Ще умра без теб"
"O Боже, ще умра без теб"
Кажете "шава шава"|приятели кажете "шава шава"
"Нека последния ми дъх|бъде в твоите крака"
"Нека лобовта ми към теб|да надмине и божията"
"Да ми прости Бог,|да ми прости бог"
"Ти си сърцето и душата ми"
"Ти си моята земя и рай"
"Какво бих правила без теб"
"О Боже, какво|бих правила без теб"
Кажете "шава шава"|приятели кажете "шава шава"
"Твоята красота блести,|като златните ти гривни"
"Те мелодично звънят за да|покорят сърцата на милиони"
"Почернените ти очи|говорят тайнствен език"
"...безсмъртният език на любовта"
Кажете "шава шава"|приятели кажете "шава шава"
Достатъчно.|Вече прекали.
Господи... Лудо момиче...|Ела сега...
Аз съм една мъртва патка...|Аз съм една мъртва патка...
Руксар, този е...
Извинете сър!
Това е нашата Анджали.|Дойде да Ви се извини.
Да се извини?|O... Няма нужда.
Чакай! Чакай!
Сър не говорете така?|Причини толкова голяма загуба...
Трябва да се извини.|Да Ви кажа голяма лудетина е.
Дори в собствената си къща...|- Лельо! Мога ли аз да говоря?
Да... давай... извини се.
Знаете ли сър,|като слушам филмови песни...
влизам в малък филм.
А и този номер с Кандала|е един от любимите ми.
Млъквай!|- Какво толкова казвам?
Какво искаше да кажеш,|а какви ги говориш сега?
Извини се.
Ти?|Хайде изчезвай веднага от тук.
Аз?|- Не... не... не Вие.
O! Аз счупих голямата Ви кана.
Ваза.|- Да, ваза... каквото и да беше там.
Готова съм да платя за него.
Колко струва между другото?
Сега... не зная...|Сейда ти й обясни.
Млъкни!|- Да млъкна?
Всичко стана заради теб.|- Заради мен?
Не... не... не заради вас.|Боже, всичко се обърка.
Виждате ли сър...
Моя татко казва, че никой|не става по-малък искайки прошка.
А този, който прощава|има голяма сърце...
Вие имате голямо сърце, нали сър?|- Ами...
Значи ми прощавате?|- Да... прощавам ти.
Голям бизнес на голями хора.|Добре ще си вървя сега.
Моля поздравете мадам от мен.
Нека Бог винаги да|пази семейството Ви.
Довиждане. |На теб също!
Тихо... тихо...
Кана... Не,|Не кана... Ваза.
Сейда... Изведия от тук...
Хайде тръгвай... хайде...|- Не кана... ваза. Съжелявам.
Кана!
Това не е ли училището на Ладу?
Хайде да отидем да го ступаме.|- Да... Хайде.
Това са същите разбойници,|за които ви гворех.
Наистина ли?|Да не са от подземния свят?
Не, не те са от Чанди Чок.|Чанди Чок!
Вижте дрехите й колко са мръсни!|Косата й е толкова мазна!
Хей, можеш да говориш|хинди поне, нали?
Каквоt? И ти нищо не направи?
Бяха прекалено много како...|Нищо не можах да направя.
Наоколо бродиш като кралица.|Какво ти стана там?
O! Како.|- O! Како.
Но откакъв зор е отишла|в онова училище?
Боже Всемогъщи!|Какви ги говориш?
Само е влязла в училището...|не е убила някой.
Те пък от какъв зор са й|казали всички онези неща?
Ако бях там, щях да ги|ступам всичките едно хубаво.
Да. Наранили са сестра ми.
Нека само да се срещна с|този Ладу, с този Дебеланко...
Кълна се в Сачин Тендулкар,|че ще го обеса с главата надолу...
по средата на Чанди Чок. В противен|случай да не се наричам твоя дъщеря.
Анджали!
Ти не знаеш татко...|Няма да си намери място и при Бога...
Добре казано.|Сама ли го измисли?.
Да.
Добър вечер.|- Добър вечер.
Анджали идват ни|на гости за първи път...
Донеси им нещо за ядене.
Сигурна съм, че са|яли преди да дойдат...
Не виждаш ли размера?
Не се безпокойте господине, яли сме.
Не говорете така.|Ей сега ще ви донеса нещо.
Не. Не сър,|Не се безпокойте.
Ти също... не се безпокой.
Как се казва?|- Рахан!
Не ти, тя...|- Пуджа...
Ти наистина си Ладу. Хайде.
Никога не бива да нараняваш|чувствата на другите.
Особено тези на младо момиче...|не и когато...
тя е толкова красива.|Хайде, извини се сега.
Освен това, един човек ми каза...
че извинението не прави|никого по-малък.
И че този, който прощава|има голямо сърце.
Нали?
Какво гледаш?|Хайде извини се, Ладу.
Извинявай Пуджа.|- Всичко е наред.
Приятели?|- Приятели.
Щом тези двамата могат да|бъдат приятели, защо не и ние?
Приятели?|- Да...
Искам само да бъдем приятели...|Нещо против?
Наистина?|- Приятели? Хайде протегни си раката.
Не виждам баща ти...|Влезе да донесе малко храна...
Татко е вътре...
Казвам ти Руксар...|Има нещо съмнително в цялата работа.
Анджали мислиш ли, че той е...|- Какво?
Той е...|- Да... и аз си мисля същото.
Не мислиш ли?|- Правилно.
Дори и ти си мислиш същото, нали?|- На прав път си Руксар.
Иска да ми отнеме магазина.
O Алах!
Какво да правя с това лудо момиче?|Искам да кажа, че той...
може да е влюбен в теб...|- Влюбен?
Уау, Риксар Бегъм,|ти си наистина невероятна!
Да не мислиш, че всички други|момичета в Дели са мъртви...
...та той да се влюби точно в мен?
Мен тук в Чанди Чок|никой не ме обича...
Защо сина на Яшвардан Райчанд|ще се интересува от мен?
Несе шегувай с това,|казвам ти.
Да да...|все ми казваш...
Взимай я.|- Какви ки говориш?
Беше шега.|- Стига.
Значи не искаш да купиш бонбоните?
Ред Форт не е тука, в Агра е.
Кога се е преместил там?
Ред Форт се премести в Aгра|много отдовна, а...
лудницата от там се премести тук.
Няма и стотинка в джоба, а иска да|разбере къде се намира Ред Форт.
Магазин за сладки Барат.|Сладки за всички поводи...
за годежи и сватби.|- И двете ще се случат, когато му дойде времето...
Защо това бързане?|- Кой се обажда?
Кой ли? Аз съм, кой друг?|- Кой си ти?
Как така, кой?|Това съм аз, новият ти приятел.
Децата мислят да ходят на панаира...
чудех се дали можеш да се присъединиш|към нас, голяма веселба ще е!
Какъв панаир?
Панаирът на Чанди Чок, кой друг?
Този панаир ли?|Не мислиш ли, че...
с вашето посещение важноста му|ще скочи до небето?
Всъщност, важността ми ще се увеличи|многократно ако и ти присъединиш.
Утре, 4 следобед.
- Чао.|- Чао.
Млъквай!
Чичото но Чанду нахрани лелята|на Чанду през пълнолунна нощ
в Чанди Чок с Чантни в сребърна|лъжица. Хайде кажи го.
Стига!
Носейки обувки и костюм|Канайя е дошъл да свири.
Wow! Пееш много добре.
Да... Между другото винаги ли|носиш такива дрехи?
Да... Когато съм с дрехи|нося такива.
В противен случай по голямата|част от времето съм гол...
Не...Не... Попитах защото ние тук|си имаме поговорка,
'Този който носи курта от Лъкнау|и шалвари от Патани...
е истински мъж, а който|не носи, кой знае?'
Много добре! Между другото косата ти|изглежда мног красива пусната.
Не е ли голямо съвпадение, че бащите и на|двама ни имат рожден ден не една и съща дата?
Близнаци?|- Разбира се. Единият с голямо сърце...
А другият с голям потофейл|да плаща сметките.
Шега.| Ха-ха много смешно!
Остави я.|Изгледжа красива.
Гривни? 'Бели са китките ми...|накарай ме да носа тези зелени гривни...'
'... Направи ме твой, любов моя...'
Ти... Съжелявам.|Исках да кажа господине...
О! Не бъди формална...|Кажи 'ти'... караме да те чувствам по-близка.
По-близка? Това вече е прекалено...|Чуйте ме г-н Райчанд...
Искам да Ви кажа нещо...|- Слушам...
Искам да Ви кажа, че не мога|да Ви дам това, което искате.
И защо не?|- Просто не мога.
Поне опитай.
Не мога...|Татко няма да позволи...
Аз ще го поискам от баща ти...
Боже спаси ме! Че защо баща ми|ще ти дава магазина ни?
Какво тол....? Магазин?|Какъв магазин?
Нашият магазин за сладки Барат, кой друг?|- За какъв магазин говориш?
С приятелството всичко беше наред,|но за какво е цялата тази интимност?
Промъкна се в къщата ми.|Бог да ме опази, дори това свърши.
В крайна сметко дори приятелството|има граница, нали?
Млъкни!
Има много други връзки|освен приятелството.
Връзки, които ние не разбираме...|които няма нужда да разбираме.
Не те боли надявам се.
Връзки, които нямат име...|а трябва просто да бъдат изживяни.
Не те боли надявам се.
Връзки, които нямат граници...
намат лимит.|Не те боли надявам се.
Връзки, които свързват сърцата...
връзки на страст...|връзки на любов.
Боли ли те? ...Мен също!
Още нещо...
Със сигурност ще взема магазина ти да сладки!
"Слънцето намалява до здрач"
"Луната засиява ярко"
"Стоя неподвижен докато земята|се върти около мен"
"Сърцето бие все по-бързо|и дъхът се учестява"
"Това ли е повика на първата любов?"
"Любима, това ли е повика|на първата любов?"
"Слънцето намалява до здрач,|луната засиява ярко"
"Стоя неподвижена докато земята|се върти около мен"
"Сърцето бие все по-бързо|и дъхът се учестява"
"Това ли е повика на първата любов?"
"Любими, това ли е повика|на първата любов?"
"Припомни си тези прекрасно моменти,|когато всичко се промени"
"Нашите мечти се смесват|с реалността"
"Чудя се дали нашата любов,|пътувайки през вековете..."
"ни е свързала с копринените си нишки"
"Нека този сезон на Любовта|остане вечен"
"Нека да се срещаме живот|след живот както днес"
"Стоя неподвижен докато земята|се върти около мен"
"Сърцето бие все по-бързо|и дъхът се учестява"
"Това ли е повика на първата любов?"
"Любими, това ли е повика|на първата любов?"
"Цветовете на нашите души се сляха в едно"
"Не мога да кажа кое от мен си ти|и кое от теб съм аз"
"O любими, именно вълните на|нашата любов ме заливат цяла"
"преди да ме пренесът на брега"
"Това е жаждата на океана,|това е илюзията на ноща"
"Пламъците в нашите|сърца бяха запалени"
"Стоя неподвижена докато земята|се върти около мен"
"Сърцето бие все по-бързо|и дъхът се учестява"
"Любима, това ли е повика|на първата любов?"
"Любими, това ли е повика|на първата любов?"
"The sun dims into twilight,|moon beams simmer brightly"
Тя е леко луда.|Всъщност е напълно луда.
Прави станни физиономии,|и говори много.
Има и някои симпатични маниери.
И където и да отиде чупи ваза, кана.
Кана?|- Така нарича вазите.
Но когато съм до нея,|незнам какво ми става.
Обичам я мамо.
Но е малко луда.|Всъщност е напълно...
Луда.
Как се казва тази лудетина?
Нейна. Тя е идеалното момиче|за това семейство.
Исках да знам мнението ти.
Този съюз много би ми зарадвал.|Нейна е много мило момиче.
Говори ли с Рахул за това?
Няма нужда да говоря с него.|Той не може да вземе такова решение.
Нейна ще бъде снахата в|тази къща... нашата къща!
Ди Джей... Там кой ще прави всички тези неща за мен?
Татко, Защо не мога|да остана тук с вас?
Защо ме пращате в пансион?
Традиции, детето ми...|традиции...
Дядо ти е ходил,|аз ходих, също и брат ти.
Не можеш да нарушаваш традициите|на семейството ни, нали?
Не...
Татко виж...|Рахул!
Хей Ладу, много те обичам.
Винаги помни едно...
Мама ме обича повече отколкото теб.
Татко!
Стига Рахул!|Съжелявам, съжелявам.
Вече ми дадохте толкова много...|Не мога да приема всичко това.
Сейда... Щом Рахул и Рохан могат|да ти бъдат като синове...
тогава не могат ли и твоите|деца да са като мои?
Разбира се...|Но това е твърде много...
Само ми кажи в колко часа|започва сватбата?
Рохан... чуй ми внимателно.
Гледай да се храниш и спиш добре .
Рохат е пристигнал в училище.
Хей! За какво е всичко това?
Утре е сватбата на Руксар...|Така, че ние двамата...
Поздравления Сейда!
Ако имаш нужда от нещо само кажи|- Благодаря Ви сър...
...много ще се радвам ако Вие с мадам|присъствате на сватбата утре...
Помолих Рахул да присъства,|той ще е там.
Добре.
Рахул трябва вече да се е върнал...
Ще отида да проверя.|Веднага се връщам.
Чуй ме.
Утре е много важен ден за Сейда.
Мисля, че и ние трябва да отидем...|- Как можем да отидем там Нандини?
Разбирам... Но все пак...|- Не можем да отидем там.
Моля те помисли пак...|- Казах вече, нали? Достатъчно!
Eй! Какво стана с Чандни?
Халдирам какво има?|- Какво има ли?
Слушай... нека кажа един куплет.
'Нито куртата от Лъкнау,|нито шалварите правят мъжа...
Този, който отдава|сърцето си е истински мъж...
а този, който не го прави...|кой знае?'
"O украсените ръце на булката"
"O окичената й с бижута премяна"
"O изглежда като цвете"
"O почернените й очи"
"O тя изглежда най-красива от всички"
"O шаферката...|Прилича на копринена нишка"
"Наднича изотзад,|и поглежда крадешком"
"Независимо дали си го признава,|тя открадна сърцето ми"
"Боже, тази девойка,|о Боже мой тази девойка"
"Никога няма да оставя|тези улички на своето детство"
"Вкарайте малко акъл|в главата на този луд мъж"
"Нахвърля ми се"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"Независимо дали устните ти говарят..."
"очите ти разказват всичко"
"Не можеш да криеш любовта..."
"Не можеш да криеш любовта..."
"Забулената тишина|повече казва и от 100 думи"
"Думите не винаги|са справедливи приятелю"
"Какво има в сърцето,|само то си знае"
"Или Бог"
"Боже, тази девойка,|о Боже мой тази девойка"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"Не можеш да искаш раката в годеж"
"Двойките са предопределени|от небесата"
"Двойките са предопределени|от небесата"
"Водейки сватбена процесия,|ще те взема от прага на къщата ти"
"Така е предопределено|от небесата..."
"Спри да сънуваш на яве и си върви"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"O шаферката...|прилича на копринена нишка"
"Наднича изотзад,|и поглежда крадешком"
"Независимо дали си го признава,|тя открадна сърцето ми"
"Боже, тази девойка,|о Боже мой тази девойка"
"Боже, този младеж, о Боже мой"
"Боже, тази девойка,|о Боже мой тази девойка"
Приемам!
Приема!
Прие!|- Дори и аз приемам.
Обичаш я, нали?|- Да татко.
Не ти ли казах Нандини?|Какво ти казах?
Много съм щастлив Рахул... много.
Обещай ми, че ще я|правиш много щастлива.
Че ще правиш снаха ми много щастлива.|-Да татко
Ще правиш Нейна много щастлива.
Лицето ти така е помръкнало|все едно вече сме женени.
Мъжът придобива такова|изражение само след брак.
Eй Рахул, Какво има?
Как се казва тя?
Нейна!
Де да беше това името.|Но не е.
Нейна... просто...|- Рахул!
Винаги съм те обичала...
Много съм те обичала.|Но виното не е твоя.
Това, че си мечтаех да се оженя за теб|не означава, че ти трябва да се ожениш за мен .
А ако се тревожиш,|че ще бъда нещастна...
...да ще бъда.
Ще се чувствам много зле...|и ще ме боли много.
Но живота продължава,|нали Рахул?
Може би след няколко години|ще се смея на факта, че...
обичах един Рахул,|който не можа да бъде мой.
Защото никога не е бил! И моята|любовна история остава недовършена.
Направи ми една услуга Рахул.
Моля те довърши|твоята любовна история.
Ще го направиш, нали?|Заради мен.
Сега кажи нещо преди|да съм се разплакала още повече.
Аз също.
Райчанд.
Дължим името и уважението|към нас на предците ни.
Да ги почитаме и уважаваме|е най-важния ни дълг.
Никога не бих позволил|едно обикновено момиче...
да попречи на изпълнението|на този дълг.
Дори и за миг не си помислил ...
за произхода на това момиче,|за нейния статус... за възпитанието й.
Дори и за миг не си помислил дали|това момиче ще успее да разбере...
нашата култура... нашите традиции.
Ще успее ли това момиче да разбере|нашите ритуали... нашите обреди?
Ще успее ли това момиче да разбере|нашата етика и принципи?
Ще спазва ли ценностите|на нашето семейство?
Ще го направи ли...?
Как въобще си посмял да си мислиш,|че тя може да стане част от това семеството?
Може ли тя да бъде част|от моето сечейство?
Какво си мислеше?
Какво си мислех ли татко?|Не мислех изобщо.
Просто обичах...обичам.
Любов?
Колко жалко. Мислех,|че познавам сина си.
Мислех, че и той ме познава.
Че разбира традициите|на това семейство.
Че разбира чуствата ми...|че разбира всеки мой дъх.
Заблудих се... заблудих се|толкова много.
Наистина се гордеех с теб.
Ти беше моето самоуважение.|Ти беше моята сила.
Отне ми всичко... всичко.
Нарани ме,
Нарани ме.
Никога не съм искал да те нараня.
Исках единствено|да те направя щастлив.
Какво сторих?
Как можах да те разплача?
Как можах?
Не ми прощавай.
Но моля те не казвай,|че съм те наранил.
Не ми прощавай.
Ще направя каквото кажеш|каквото кажеш.
Татко... Татко...
Моля те не ни оставяй.
Стани татко...|Не ни оставяй татко...
Ще успее ли това момиче да разбере|нашата култура... нашите традиции.
Ще успее ли въобще това момиче да разбере|нашите ритуали... нашите обреди?
Ще разбере ли това момиче|нашата етика и принципи?
Ще спазва ли ценностите|на нашето семейство?
Днес...
... днес доказа, че не си моя кръв.
Не си моя кръв.
Доказа, че не си мой син.
Татко!
Загуби правото|да ме наричаш така!
Направи ме непознат само за миг.|Направи ме непознат само за един миг.
Това означава ли, че повече|нямам място в тази къща?
Прав съм... нали мамо?
Прав съм нали?
Тогава пусни ме да си вървя... Мога ли да си вървя?
"В сълзи или в смях"
"Винаги ще бъдем заедно,|и в сълзи и в смях."
"Благословията ми е с теб..."
"да те защитава от зли очи"
"Пожелавам ти..."
"където и да отидеш"
"да бъдеш винаги щастлив,|целувам краката ти"
"Всичко е дар от тебе"
"Винаги ще бъдем заедно,|и в сълзи и в смях."
"В сълзи или в смях"
Обещай ми, че никога няма да позволиш|той да бъде нещастен...обещай ми.
Сега вървете!
Рахул...не взехме благословия от татко.
Нямаме благословията на татко...|Рахул ние не...
Върви Сейда.|Върви със сина ми.
Където и да отиде...
Не искам да му липсва|топлината на майчината любов.
Ако искаш да бъдеш някого в живота,|ако искаш да постигнеш нещо...
ако искаш да победиш,|винаги слушай сърцето си.
А ако сърцето ти|не ти дава отговор,...
затвори очи и помисли|за родителите си.
И тогава ще преодолееш|всички трудности...|всичките ти проблеми ще изчезнат.
победата ще бъде твоя.|Само твоя.
Ще запомниш това, нали Рохан?
Защо си тръгваш батко?|Защо? Моля те не си отивай.
Обещай ми Рохан,|че никога намо да питаш...
защо съм си тръгнал и къде съм отишъл...|обещай ми.
Грижи се за мама.
Влез в отбора по крикет.
И така егото на Яш|и ината на Рахул...
разделиха семейството на две...|разделиха семейството на две...
Ще те върна братко.|Ще те върна в къщи.
В твоя дом... нашия дом.
Нандини...|-Да?
Сина ти си дойде и|ти веднага забрави за мен.
Къде е Рохан?
Не знам, излезе рано сутринта.
Поздравления за Id.|- Поздравления за Id .
Поздравления и на вас.|-Направо сияеш.
Много се радвам, че дойдохте.|Поздравления за Id.
Боже! Колко е пораснал.|- Да... И двамата пораснаха доста.
Стига...|-Само се шегувах.
Как се казва Халдирам?|- Гаситарам!
Здравейте!|Поздравления за Id.
Поздравления и на вас.|-Позна ли ме?
Ами...|- Аз съм от ... там.
О да... да.
Говори небивалици. Иска само да се|възползва от безплатните напитки.
Не виждам майка ти...
Това ми напомня...Има ли новини от Анджали?|-Всички са добре.
Говорих с тях сутринта.|- Прати им много поздрави от нас.
Руксар!|- Вие си говорете... Ей сега се връщам.
Какъв живот Анджали!|От Чанди Чок в...
Да. От Чанди Чок в...?|- В...
Къде...?|- Какво къде? Чанди Чок? Намира се в Дели.
Казахте, че е отишла някъде.|Къде е отишла?
Братко... Къде да е отишла?
Къде е отишла?|-Къде да е отишла?
Къде-е-отишла?|-Къде-да-е-отишла?
Не казахте ли, че е отишла някъде?|Вероятно в Америка или...
O! В Америка ли са отишли?
Но по-рано не живееха там.|- Именно.
Къде са живеели по-рано?|- В Чанди Чок.
След това... Къде?|- Америка... Нали така каза?
А между двете?|- Между кои две?
Между двете...|- Какво има между двете?
Какво има между двете?|- Другото място между двете...
Кое е мястото между двете?|За какво говори той?
Опитвам се да ви кажа за мястото...
За какво мяста говориш?|-Какво място? Къде?
Тишина! Наведи се.
Халдирам си е загубил ъкъла.
Тя отиде в Лондон.|Някой ден и аз ще отида там.
Току що се върна, а искаш|отново да заминеш?
Чувствам се непълноценен тук татко!
Защо не учиш MBA тук?|Има много уневерситети тук.
Защо искаш да отидеш чак в Лондон?|- Традиции татко... Традиции.
Дядо е ходил, ти си ходил...
батко също... Мога ли да нарушавам|традициите на тази къща?
Не мога, нали?|- Да.
И така какво да донеса на мама от там?
Какво иска майчиното сърце?
Майчиното сърце? Иска|единствено синът й да е щастлив...
независимо къде е... независимо|какво прави... само да е щастлив...
А щастието на един син е в|смеха на майката... в нейната усмивка...
в това, което не може да види.
Обещавам ти мамо.|Смеха ти ще се върне...
усмивката ти ще се върне.|Това е обещание на син.
Ина брат!
Много боли,когато любимите ти|хора отиват надалеч, нали?
Боли още повече когато любимите ти|същества сами създават дистанция .