Stargate SG-1 - 03x17 (1997) Свали субтитрите
Скоро. Бъдете търпеливи.
О, аз съм търпелив... Аз съм самото търпение.
- А кога ще започне?
- Винаги ли е такъв?
- Доста често.
- Браво, Тийл'к.
Лейра, не видяхме никакъв огнен дъжд през изминалите няколко нощи.
- Как е възможно да падне точно тази вечер?
- Започва на тази вечер всяка година.
На една и съща вечер всяка година? Това е нелогично.
Освен, ако планетарната орбита не минава през астероиден пръстен, в такъв случай...
Моля те! Не ни разваляй удоволствието.
- Съжалявам, сър.
- Когато бях дете,...
баща ми ми казваше, че огненият дъжд са сълзите на нашите предци,
копнеещи да бъдат обединени отново.
Падаща звезда. Така наричаме огнения дъжд там, откъдето идваме.
В културата ни, се очаква да си пожелаеш нещо.
- На Чулак го наричаме "тал пак рийд".
- Което значи, ъъ...
падаща звезда.
Какво мислиш, Джак? Струваше ли си чакането?
О, определено... Да, аз съм голям фен на фойерверките.
Картър... Колко близо беше?
- Доста, сър.
- Колко голямо беше?
- Доста.
- Така и помислих.
Бях... доста обезпокоена за минута, сър.
- Не разбирам. | - Лейра, това наричаме близко попадение.
Ако това бе ударило вместо да отскочи от атмосферата...
- И това е годишно събитие?
- Да.
Обаче става все по-ефектно с всяка година.
До утре вечер цялото небе щ...
Какво не е наред?
Ще направя още някои наблюдения тази вечер, сър.
На сутринта ще проверя геологическите следи.
Аз ще... си пожелая нещо.
Виждаш ли тази блестяща точка? Тя представлява твоя свят, Едора.
Тя обикаля слънцето ви в огромен кръг като този...
и преминава през астероиден пояс тук при най-широката му точка.
Докато минавате през отломъците, някои от тях изгарят в атмосферата на Едора.
- Като огнен дъжд.
- Точно.
Проблемът е, че астеройдният пояс не е еднороден.
Така, че орбитите през някои години минават през поле по-богато на късове.
Помниш ли някога огненият дъжд да е удрял земята?
Не и от както се помня. Баща ми също. Но има легенда на предците.
За далечна буря на втория ден от огнения дъжд,...
когато хоризонта се възпламенил - сякаш слънцето не можело да залезе.
- Преди колко време е било това?
- Преди много, много години.
Добро утро, лагерници. Кой отива с Даниел на малко геологическо пътуване?
Гаран!
Той може да ти покаже пътя до пещерите.
Той и едно младо момиче ходят там от време на време. Не знам защо!
Майко!
Ползотворен ден. И се пазете!
Сър, бих искала да се върна на Земята и да въведа събраната информация в датабазата.
Давай.
- Ползотворен ден, Лейра.
- Ползотворен ден.
Сигурна съм, че искаш да обсъдим договора.
Между нашите два свята.
Че как... Нека го направим.
Различният разпад на накуада между слоевете е около 150 години...
- Какво е накуада?
- Минерална субстанция.
Ето, задълбоченият анализ на набраздената повърхност...
.. ще ни позволи да изучим миналото на Едора.
Тези пластове са различни.
Те представляват прах от накуада от различни периоди.
Яко.
Ъъ... Джак казва това.
Да, казва.
Не съм много сигурен, че "яко" приляга на това.
Вижте, нещо подобно се е случило на моя свят и почти не затрило всичко живо.
- Това ли ще се случи тук?
- Знаем само, че се е случвало...
с различна степен на разрушение на всеки 150 или повече години.
А изглежда е изминало точно толкова време от последния сблъсък.
Не виждам причина да крием истината от тези хора, Даниел Джаксън.
Има ли нещо, което можем да направим, за да го спрем?
Не.
От наблюденията, които направих, близкото попадение е бил само първия
от стотици астероиди с размери на кола разположени по пътя на Едора, P5C-768.
- Нощното небе е пълно с тях.
- Не можем да евакуираме цяла планета.
Това са единствените потомци...
на хората, донесени на Едора от Гоа'улдите преди хилядолетия.
Може да се стигне само до няколко локални удара.
В такъв случай, бихме могли да ги изпратим обратно след няколко дни.
Ако ли не, ще спасим последните от един древен народ, сър.
Пейнан. Това е Джак.
Те казват, че сте дошли през каменния пръстен.
Трудно е да накараш човек да повярва.
Знам какво имаш предвид.
Някакъв успех?
Тук няма нищо друго освен това, което виждате.
Нивите ни, тези няколко сгради... Децата ни.
Нуждаем се от всичко, което имаме.
Интересуваме се само от честна търговия.
Много от хората ми са любопитни да знаят какво имаме...
което бихте могли да искате.
Ами, помниш ли колко развълнувана беше Картър, когато дойдохме?
- Нещо в почвите ни.
- Това е минерал наречен накуада.
Нямаме такъв на Земята. Той е... Добре, той е много важен за нас.
Защо?
Той е силен.
И в замяна на изкопаването на този накуада от почвите ни?
Има много неща, с които бихме могли да ви помогнем.
Медицина, технология, образование. Ще станем приятели.
Ние вече сме приятели.
По-близки приятели?
Майка ми веднъж ми каза да се пазя от мъже, искащи да бъдем по-близки.
Ако искаш, ще преговарям по договора с нея.
Така няма да има конфликт на интереси.
Никога не съм виждала огнения дъжд на дневна светлина.
- Някой видя ли това?
- Говори Картър, сър. Аз да.
Мисля, че това е само началото, сър.
Виж това.
Това е готварско пособие.
Което вероятно значи, че хора са живели тук.
Вероятно тази пещера е позволила някои Едоранци да преживеят последната бомбардировка.
Предците.
- Тийл'к, Даниел. Връщайте се в селото. Веднага!
- Разбрано, О'Нийл.
Хора, мислим, че огненият дъжд скоро ще започне да удря земята.
Като предпазна мярка, искаме да ви заведем на нашата планета, докато заплахата премине.
Няма заплаха.
Само един голям метеор да се приземи на няколко километра от тук
експлозията ще затрие цялото селище.
Година след година огненият дъжд идва и си отива без да нарани никого.
Не виждате ли какво правят? Искат да напуснем, за да превземат земите ни.
- Това не е истина.
- Ако отидете с тях,...
никога няма да видите земите си отново.
За Бога. Винаги има един задник като теб в тълпата.
Искаш да останеш? Остани.
Трябваше да опозная тези пътешественици.
И макар техният свят да изглежда далеч, е само на крачка от нас.
Аз ще направя тази крачка. Честно.
Ако искате да ни последвате, елате при каменния пръстен.
А, ако не искате, нека предците са с вас.
Вземете само това, което можете да носите. Там ще има много храна и вода.
Добре, хора. Влакът потегля. Да си изнасяме задниците!
Гаран? Не забравяй молитвения синджир, който ти даде баща ти.
Гаран?
О, не.
Виждал ли си Гаран?
Даниел, Тийл'к. Гаран с вас ли дойде?
- Трябва да е тук, О'Нийл.
- Пещерите.
Говорехме си за оцелелите от последните поколения предци.
Вие тримата вървете. Отведете тези хора оттук.
- Ще намерим децата и ще ги домъкнем.
- Сър?
Вървете!
- Кода на SG-1, сър.
- Ето ги и тях, хора.
- Докторе, готовност за поемане на бежанци.
- Да, сър.
Не се бойте. Другите ви очакват от другата страна.
Сър, говори Картър. Започнахме евакуацията. Кога се връщате?
Полковник, има голяма метеоритна активност тук. Моля отговорете.
Нищо.
Това е последният. Останалите поискаха да останат.
- Колко?
- Една трета от селото.
Какво?
Защо не отидеш да уведомиш Едоранците, че всичко е наред?
Полковник, моля отговорете.
Гаран. Нейта.
Майко! Тук са се спасили предците. Донесохме храна, вода..
Гаран, опитайте по моя начин.
- Става твърде опасно, Тийл'к.
- Ще остана докато се върне О'Нийл.
Той може да набере Земята, когато дойде.
Губим стабилност на тунела.
О'Нийл отиде да помогне на някои селяни. Чакахме до последния момент.
Знам. Почти ви загубихме.
Генерале, искам да се върна със спасителен отряд.
Последният удар беше върху Портала. Ще излезеш в огнена буря.
- Искам да поема този риск.
- Не искам да ти го позволя.
Бихме могли да почакаме 24 часа и да изпратим MALP.
Майор Картър е права. Ако утре всичко е наред, всички ще отидете.
Картър? Тийл'к?
Все още е доста топличко горе. Ще трябва да останем тук.
Има добри новини. Вали.
- Ще поугаси огъня.
- Можа ли да видиш селото?
Не.
Гаран, имахме план.
Даниел каза, че не можете да направите нищо.
Изплашихме се.
Аз също.
Шеврон шест - вписан.
Шеврон седем...
затворен.
- Тунел отворен.
- Благодаря ти, Боже.
- Готовност за разгръщане на MALP-а, сър.
- Изпратете го.
MALP-ът ще достигне Едора след четири... три... две... едно.
Би трябвало сега да получим телеметрия, сър.
Няма сигнал.
Околната среда не предава телеметрия.
Свръзване. Никаква телеметрия.
MALP-ът трябва да е бил унищожен вед- нага щом е излязъл от другата страна.
Изключете го.
Докато не намерите решение на проблема, спасителната мисия се отлага.
Уведомете гостите ни, че ще останат с нас, докато не направим правилна оценка.
Да, сър.
Пейнан?
Лейра!
- Всичко е наред.
- Един удари къщата на Талмар.
Вътре имаше три семейства.
Останахме само ние.
Защо останахте?
На третия ден вече не издържахме.
Побягнахме към каменния пръстен...
Към мястото, където беше.
Беше?
Няма го.
Никога няма да видя хората си отново.
Те никога няма да се върнат удома.
Да.
А ти?
Благодарни сме на предците си, че сме живи и имаме покрив над главите си.
Благодарни сме на предците си, че имаме храна, с която да се нахраним.
Това е всичко, което остана от нашите хора, заради вас.
Майка ми и баща ми...
Вие ги отведохте през това нещо и сега него го няма.
Това нещо вероятно е спасило животите им.
И, ако бяхте млъкнали и ме чули, нещата нямаше да са такива.
Това е моят дом - ти си желан тук.
Трябва да хапнеш.
Благодаря.
Няма сигнал от радио предавателя, сър.
Ако Старгейта на Ендора е бил погребан, как се отвори тунел?
Метеорът удари докато тунелът беше активен.
Възможно е стопеният накуадах да се е втвърдил върху хоризонта на пристигане.
- Като ирис.
- Да.
- Сержант, изключи го.
- Да, сър.
Това беше последният опит, хора. Слагам край.
- Обявявам го изчезнал при мисия.
- Може да има други пътища до Едора.
- Ток'ра могат да изпратят кораб.
- Или Толан.
Нека се свържа със съюзниците ни, способни на междузвездни пътувания,
и да видя искат ли да помогнат.
Много добре, Докторе.
Помислих, че една чиста работна риза ще ти хареса. Съпругът ми не я е носил.
Направих я за него точно преди да умре.
- Има шанс Старгейт да е само...
- Трябва да престроим всичко преди жътвата.
А останахме много малко хора.
Физиката на тунелите - наука, Майоре, в която Вие сте пионерът -
показва, че при тези условия, материята няма дори да се рематериализира от другата страна.
- Няма начин да променим това.
- Мисля, че има, сър.
И не аз съм този, който го измисли, а Сокар.
Когато опита да пробие ириса, бомбардирайки го с поток от частици.
Частици достатъчно малки, за да се рематериализират, освобождавайки енергия.
- Което накара ириса да се нагрее.
- Точно. Ако направим същото,...
бихме могли да стопим втвърдения накуада и да създадем мехур от пренагряти газове.
- И тогава?
- Само трябва да отворим тунел.
Нестабилната вихрушка, която се получава...
Ще може да се разтвори в мехура и да създаде дори по-голяма пещера.
Някой би могъл да отиде там и да изкопае тунел до повърхността, сър.
Най-спокойно можем да предположим, че Тийл'к ще поиска, но...
Нямаме генератор на поток от частици. Ще трябва да построим един.
Тогава най-добре започвайте.
Изпусна вечерята. Донесох ти нещичко.
Не бях гладен.
Добре, но ще бъдеш. Работиш цял ден на полето.
Бяха ми останали няколко часа дневна светлина.
Съжалявам.
- За какво?
- Не можеш да си отидеш удома.
- Аз съм виновен.
- Не, не си.
- Пак работиш през нощта, а?
- Да. Много работа за вършене. Благодаря.
Виж, Сам, няма никакво съмнение, че ще се справиш с този проблем,
но трябва да приемеш факта, че ще отнеме време.
Да, ама, ако мисля по този начин, би могло да отнеме месеци.
Даниел казва, че кораб на Толан би могъл да стигне до Едора рано догодина.
Няма да е необходимо да чака толкова много.
Липсва ти.
Да.
- Това проблем ли е?
- Не.
Разбира се, че не.
Добре.
- Лека.
- Лека.
Мнозина от нас се страхуват, че огненият дъжд ще дойде отново.
- А ти?
- Не.
Ако Даниел е бил прав, а той винаги е,...
ще минат нови 150 години преди това да се повтори.
Това е доста време.
Точно се чудех в коя ли посока е домът ми.
На там.
- Не, имах...
- Знам какво имаше предвид.
Хайде.
Нека се порадвам на компанията ти.
Самият аз не харесвам компанията си точно сега.
Отново ще си щастлив.
Такава е загубата.
Оплаквах съпруга си 100 дни.
Не напусках дома си. Не говорех с никого.
И след това?
Напуснах дома си.
И говорих с хората.
Повърви с мен.
- Забрави това удома.
- О, да. Да.
Пейнан те покани на вечеря.
Защо? Той дори не ме харесва.
Той е много благодарен за помощта, която си оказал при възстановяването на къщата му.
Само зачуках няколко пирона.
Е, първо ги направих, а после ги зачуках, но...
Все пак, си се трудил здраво. Благодаря ти.
Ако мога с нещо, помагам.
Има нещо.
Така ли? Какво?
- Не. Твърде е рано.
- Не, давай. Кажи.
Какво?
Ще знаеш, когато му дойде времето.
Вече на мен ми трябва помощ. Жокер.
Това помага ли?
Малко.
Започвам облъчването... сега.
Потокът от частици действа на 112% от предвидената ефикасност.
- Колко дълго трябва да го поддържаме?
- Колкото по-дълго, толкова по-добре.
Най-важното нещо ще бъде, след като изключи, бързо да наберем отново.
Е, какво мислиш?
Пълно менте.
Още, моля.
Какво стана току що?
Предците го напътсваха в избора му на годеница.
Ама той надничаше.
Какво?
MALP-ът трябва да пристигне на Едора след три... две... едно.
Получаваме телеметрия.
- Не, чакайте. Изгубихме го. Няма сигнал.
- Какво стана?
- Трансмисията прекъсна при MALP-а.
- Върни видео записа.
Там. Виждате ли?
Както предположихте, Порталът е хоризонтален, Майор Картър.
MALP-ът се е плъзнал обратно в хоризонта на пристигане.
Значи вихрушката е издълбала частичен път към повърхността.
Ще трябва да се закрепиш над хоризонта на пристигане веднага щом пристигнеш.
- Ще трябва да носиш всичко необходимо.
- Разбирам.
Надявам се, синко. Защото не успееш ли да изкопаеш път до повърхността,...
това ще е еднопосочно пътуване.
- Гаран?
- Само ние сме.
Е, очевидно трябва да очаквам здраво главоболие на сутринта.
Така, че най-добре да заспивам.
Помниш ли, когато ти казах, ме има нещо, което можеш да направиш за мен?
Искам да ми направиш дете.
Дете?
Исках да съм търпелива.
Исках да чакам докато се отърсиш от живота, който е останал отвъд.
Докато не разбреш, че принадлежиш на това място.
Тази вечер... го виждам в очите ти.
Лейра...
Трябва да знаеш...
част от мен никога няма да се отърси от това, което е отвъд.
Е...
Това не е частта, която искам.
Тя е прекрасна жена.
Да, така е.
Отне ти много време да го забележиш. Страхувах се, че ослепяваш.
Не. Ако съм ослепявал,...
то е от онова, което пихме вчера.
Толка.
- Здраво хапе.
- Да.
Генерал Хеймънд, закрепих се.
Разбрано, Тийл'к.
Започвам незабавно.
- Къде отиваш с това?
- Помислих, че повече няма да ти трябват.
Задръж. Някои от тях са доста добри. Якето е, ъъ...
Напомня ли ти за дома?
Изхвърли го.
Сигурен ли си?
Да.
Докъде стигна, Тийл'к?
До най-трудната част, Даниел Джаксън.
Тунелът ще се разпадне автоматично след... 60 секунди.
Няма да можем да го отворим отново.
Вихрушката ще изпари всичко в пещерата.
Ще имаш кислород максимум за четири часа, след като Порталът се затвори.
Ако не достигнеш повърхността за това време...
Тогава може да ми пожелаете "рел тор'ки".
Успех, Тийл'к.
15 секунди до срив.
10 секунди до срив.
Пет секунди.
Кърлинг. Много важна игра там, откъдето идва дядо ми, северна Минесота.
Хвърляш голям, кръгъл, нещо като парче скала... по плоча от лед,...
.. и го плъзгаш...
Какво?
Когато отнасях нещата ти днес,...
ми се стори, че чух от това да излиза звук.
Може би глас.
Говори Полковник Джак О'Нийл. Отговорете.
- О'Нийл.
- Тийл'к! Къде си, по дяволите?
Опитвам да достигна повърхността. Остава малко кислород, О'Нийл.
Хванах те по RDF сигнала.
Намирам се точно над теб!
Тийл'к! Ти си един инатлив кучи син!
Когато MALP-ът изпрати само няколко секунди телеметрия,...
узнахме, че Порталът е хоризонтален, и...
Той добре ли е?
Напълно. Мисля, че просто не е очаквал да си отиде отново удома.
Сигурно си много щастлив, че се пребираш у дома.
Не, не съм.
Не се налага да...
Ела с мен.
Тук е моето място.
Ще се върна. Скоро.
Все още имаме един договор за обсъждане.
Разбира се. Нашите два свята ще бъдат приятели.
Близки приятели.
Ползотворен ден. И се пазете!
Субтитри: Les'O-Nir Редакция: Babilon