Ni Vu Ni Connu (1958) Свали субтитрите
НИ ЧУЛ НИ ВИДЯЛ
МОНПАЯР
НАЙ-СПОКОЙНОТО ГРАДЧЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ
Да, господа, нищо не може да наруши спокойствието на нашето малко градче.
Тук, в Монпаяр, времето на революцията е отминало.
Никакви безредия. Никога в малкото ни градче.
Защо е така? Защото не позволяваме да се осмива властта!
- Пак ли Язовецът?
- Да, да. Ще го пипна.
- Ще го пипна.
- Да.
Властта е уважавана от всички. И зачита малкия бизнес.
- Какво му е на Паржу?
- Отново Язовецът, господин съдия.
Все същото.
Това са инциденти, които няма да позволим.
Спокойствието е най-важно за нашето население.
Господин, директоре, как са нещата във вашия затвор?
Една дузина добри момчета. Много е спокойно.
Спокойно? Спокойствието на вулкана.
Този град е барутен погреб.
Призовавам ви да се обединим за да ударим злото.
Това звучи много добре.
Да.
- Господин кмете...
- Е, Паржу, какво ново?
- Нищо, господин кмете.
- Много добре. Продължавайте.
- Господин кмете, искам да кажа...
- Какво?
- Това е работа на Язовеца, нали?
- Да, господин кмете.
Е, Паржу, за какво носите пистолет?
Знам, господин кмете. Но е по-лош от дявола.
Е, да. Язовеца е много хитър и все ви скроява по нещо, бедни ми Паржу.
Е, да, господин кмете.
Я мирно!
По-сериозно!
И да живее Монпаяр!
Свободно!
- Добро утро, господин кмете.
- Добро утро.
Е, хайде де. Време е за бридж. Очакваме ви.
- 47.
- 48.
- 47.
- 48.
Амеде, кажете.
44.
- Помните как си подсказваме, нали?
- Да.
Като кажа три това значи...
- Три кари...
- Пет пики.
- Добро утро, скъпи кмете.
- Добро утро, скъпа госпожо.
Здравей, татко! Здравей, мамо! Здравейте, господа!
Арабела, детето ми!
- Ама че е дявол малката. Все тича.
- Във галоп, драги. Във галоп.
Е, скъпи Дюбеноа, какво ново?
Фазанът, госпожо. Ротшилд или с портокали?
Язовецът, нали? Разбира се?
- Дивечът е деликатес.
- Язовецът е страхотен.
Какво знаете за Язовеца?
Язовеца? Това е...
Това е Язовеца!
Ела тук, бълхичке!
- Прав сте.
- Духът на добрия морал.
Бракониерството няма място в Монпаяр!
- Добро утро, госпожо графиньо.
- Добро утро, господин Флешар.
- Арабела вече ви очаква.
- Благодаря, госпожо графиньо.
Какво е това? "Един мъж ви обича в сянка."
Да?
- Госпожице...
- А, малкият Шопен.
Госпожице, донесъл съм един подходящ сонет на Шуман... за теб...
- За кого?
- За теб, госпожице.
Да видим тогава.
На работа, госпожице.
С двете, като малки чукчета...
Като малки чукчета!
О, извинете!
Малко... за Бълхичка. Малко за Люсиен.
Малко е тръпчиво, а?
Хапнахме и сега на работа. Нали, Люсиен?
- Язовеца е хубав.
- Да, да.
Ето така. Готово.
- Язовеца е хубав.
- Да, това вече го каза.
Язовеца е хубав.
Много е хубав Язовеца.
Е, хубаво.
Много е хубав Язовеца.
Да, да, знам. Стига вече.
- Много е хубав Язовеца.
- Да, да. Достатъчно вече.
- Много е хубав Язовеца.
- Да, хубав е. Добре. Какво има?
Благодаря, Люсиен.
Паржу! Ела тук, Паржу! Хайде.
Да ти е сладко, Паржу.
Вкусно ли е, Паржу? Хайде, хапни си.
Добре охранен съм, мадам.
Ела, ела тук. Слушай, слушай...
Ела тук. Ела, бълхичката ми. Ела, малката ми.
Тук ли си вече, а?
Изморена си от тичане, а?
Да.
Като те гледам, понаедрял си в талията.
Ще те пипна, Язовец!
Виж, една мухичка. О, извинявай.
Любов или раздяла... Това е моето страдание. Ама че глупост.
Арабела, моя любов.
Нула. Всичките са нули.
- Какво му е на малкия Жербер?
- Нула.
- Ами онзи, политикът?
- Нула.
- Бернард де Гарсон?
- Плоска нула.
Монпаяр протестира!
Това е обида.
Целият градски съвет!
Чели ли сте, господине, статията публикувана във вестникът на Монпаяр?
Вестникът на Монпаяр не е достоверен източник!
Прекалено високо стоя над обидите ви!
Много са ви бедни възможностите!
Какво казахте?
Истината, господине!
Чух ви, господине.
Надявам се, господине.
Кой е той, господине?
Язовецът!
Язо... вецът!
Идеално, господине!
- Гражданството...
- Язовецът е язва! Имаме полиция!
Внимавайте, господа. Това са опасни води!
Ако не внимаваме, може да потънем завинаги!
Това е положението!
Паржу!
Ку, ку, Паржу!
Хайде, насам. Имам пресни гъбки!
Насам, на пресните гъбки! Имам гъби и гъбки.
Добър ден, мадам Пасие. Какво ще желаете?
- Както винаги.
- Хубаво.
Искате ли гъби, Паржу?
Водни гъбки.
- Изгубихте ли нещо, Паржу?
- Ах, ти, негодник!
- Къде са?
- Какво искате, господине?
- Май го е напекло слънцето, мадам.
- Ще те пипна, Язовец! Ще те пипна!
Пресни гъби, гъбки, гъбчици!
Как е възможно да правите такива глупости?
О, малка Арабела. Как е баща ви?
- Много добре.
- А майка ви?
- Много добре, благодаря.
- Радвам се. Хайде!
- На онзи ред, там.
- Вече знам, благодаря.
А, ето тази не съм я чела.
- Почакайте да видя за друга.
- Здравейте, господин Флешар.
- Здравейте, господин Флешар.
- Здравейте, госпожице.
- Какво желаете?
- Мускули.
Свършило е.
Май ще взема тази, а онази ще оставя.
- Колко е всичко?
- 12 франка.
- Мач пристигна ли?
- Очакваме колата.
- Довиждане, господин Флешар.
- Довиждане, госпожице.
Розата и тези там.
О, моята бележка.
Е, какво, Тарзан?
На работа. Госпожице, на работа.
Днес ще прегледаме нещо ново. Алегрето аморозо.
Обърнете внимание. Повече страст.
- За какво мислите?
- За нищо.
Мислете... знам ли. За мъжа когото обичате.
Този човек още го няма. Още не се е появил.
Мъж като за мен.
Във Монпаяр... Всички са кръгли нули.
Благодаря много, госпожице. Не знаех, че съм нула.
- Но къде отивате?
- Далеч от тук.
Е, жените...
Е, господа, познавам една жена на която дължа кариерата си.
Запознанството с нея ми даде много неща.
- И коя е тя?
- Племенничка на един министър.
- Племенничка?
- Да, чичо и е министър.
Когато се пенсионира последният директор на затвора в Монпаяр...
Сложиха за директор мен.
Не съм ял пъстърва от... Кога беше откриването на сезона?
Откриването на риболова е в неделя.
Доротея!
Язовецът, нали?
Мислех, че ще е удоволствие за господинът.
Що за хрумване! Отнесете това!
Ама ето го, господа. В ръцете ми е, престъпникът.
- Колко е наказанието за това?
- Максимална присъда шест месеца.
Шест месеца. Това е то. Пипнах го.
Каквото търсило, това намерило.
Шест месеца за бракониера и три за съучастниците.
Така, всичките вътре!
Съучастници се всички, които ядат дивеча на Язовеца.
До населението. Утре. Във връзка с откриването на риболова.
Организира се от управлението на Монпаяр голям конкурс по...
По риболов.
Първа награда 100000 франка.
Втора награда 40000 франка.
Трета награда 10000 франка.
Утешителна награда, една превъзходна шапка.
Паржу, а нещо малко...
Информация и записване в кафенето на Дюкар.
- Здравейте.
- Здрасти, Язовец.
- Кой ли ще спечели конкурса?
- Аз. Не виждам съперници.
Аз в такива неща не участвам.
- Защо не, Язовец?
- Тези конкурси са майтап работа.
- Ти си, Язовец.
- Не е за мен. За миличката ми.
Хубаво да я подстрижеш и внимавай край ушите.
Е, господин кмете, ще участвате ли?
Никога не пропускам случай да представя администрацията.
Само гледайте да не я изложите. Дюкар, запишете и мен.
Дюкар, ще има риболов на китове!
Ще се лови на плувка.
Разрешава се само по една въдица на участник!
- Да те запиша ли?
- Да.
Господа, пия за риболова. Спорт демократичен...
Символ на свободата и равенството. Да живее риболова!
Ами да. Хванах шест таранки. Толкова големи.
- На портфейл?
- Не, господине! С моята въдица!
И аз веднъж хванах десет добри парчета.
Това е като случая на Огюст.
Точно така. Хванах една такава. Чудовище!
- Колко казваш беше голяма?
- Толкова.
Толкова.
Стига бе, Язовец. Лесно е да се лови в забранен сезон.
Да. Лесно е да се приказва.
На бас, че мога да ви бия всичките!
Паржу! Паржу...
Запиши ме в списъка.
Един бракониер? Никога!
Внимавай, Паржу, че ще ме ядосаш.
Спрете! Полицай, запишете Язовеца.
В името на декларацията за човешки свободи, запишете Язовеца!
Петдесет и две. Тротон.
Петдесет и три. Господин Дюбеноа.
- Господин кмете!
- Здравейте.
- Ето пликчето ви, господин кмете.
- Петдесет и четири.
Е, Паржу, петдесет и четири?
- Язовеца.
- Язовеца?
Аз до Язовеца? Това никога!
Господин кмете, правилата на конкурса трябва да се зачитат. Нали са за това.
След вас, господин кмете.
Уловените екземпляри да се поставят в хартиения плик.
Внимание, внимание! Конкурсът по риболов започва.
Готови за захранване!
Вторият изстрел ще бъде знак за хвърляне на въдиците.
Пригответе се за хвърляне!
Вижте, Паржу. Какво и става?
Извинете за малкия инцидент. Всичко е наред.
- 54.
- Петдесет и четири.
- 54.
- Петдесет и четири.
- 54.
- Петдесет и четири отново.
54!
- Не знам дали тази не беше моята.
- А, не. Извинете. Тази е моята.
Дванадесет!
Петдесет и три!
- Ето ви отново.
- 54.
ЯЗОВЕЦЪТ ПОБЕДИТЕЛ
- Е, така е.
- Добър ден, господа.
Е, господин Гийош, хубаво са изкарали нашия кмет.
Така е. То си е от стойката.
Ще ги науча аз тези негодници!
Господин кмете, Язовецът!
- Не!
- Да!
- Къде е?
- Елате с мен.
- Подигравате ли се с мен, Паржу?
- Не, съвсем не.
- Тогава какво?
- Това е кучето на Язовеца.
Това куче ще ни заведе до следите на престъплението.
Във галоп, госпожице! Във галоп!
Не, не, не, не! Казах ви не така! Край!
- Господин Флешар, само малко сбърках.
- Няма значение.
Ама вие не сте се държали никога така с мен. Вие сте галантен.
Не, аз съм като всички други тук. Нула, пълна нула. Хайде вън.
- Ще кажа на мама.
- Точно така. На мама. Хубаво.
Арабела, влизам в действие! Внимавай!
Госпожице...
Отчаяният, който ви обича в сянка...
Ще ви очаква тази вечер, в полунощ...
В парка, при фонтана. Подпис...
Червеят влюбен в една пеперуда.
Бълхичка! Ела тук, миличка. Ела тук! Бълхичка!
Дебело прасе такова.
Ще ми платиш за това. Скъпо. Много скъпо.
Хайде! Хайде, търси! Търси!
Голямо нарушение! Пипнах го.
Върви при господаря си!
Къде е Язовеца? Хайде, малкото ми кученце!
Хайде, хайде! Иди при него! Занеси му хубавия заек!
А, ето го!
Язовец, пипнах те в голямо нарушение!
Почакай, голямо прасе. Ще видиш ти!
Хванах го! Хванах го!
О, не! О, не.
Ела тук, миличка! Ела тук!
Ще те пипна, Язовец! Ще те пипна!
- Приятно къпане, Паржу!
- Ще те пипна, Язовец!
Не!
Язовец!
Язовец!
Не ставай лош!
Паржу! Какво означава това?
- Язовецът, господин кмете.
- Свети боже! До кога ще търпя това?
- Почти го пипнах, скъпи господин кмете.
- Внимавайте много, Паржу!
Рано или късно ще ни падне в ръцете! Търпение, Паржу, търпение. Това е всичко.
Въпросът е да действаме веднага.
Да не се издъните отново с Язовеца! Разбирате ли?
- Ясно, господин кмете.
- Хайде, действайте. Тихо!
В полунощ, при фонтана в парка.
Добре, да видим.
Ще те пипна, негоднико!
Значката ми!
Внимавайте, Паржу! Загубата на тази значка е нещо много сериозно!
Да, господин кмете.
- Да хванем Язовеца. И по-бързо!
- Беше много тъмно и стана много бързо!
- И какво общо има тъмното?
- Ама...
Аз ли съм кмет на Монпаяр? Или сте вие, Паржу?
- Вие сте кметът, господин кмете.
- Хайде, да свършим останалото.
Ало, префектурата ли е? Пратете ми подкрепление!
- Какво става?
- Идват да заловят Язовеца.
О, добра ще я е забъркал.
Малко са се поизсилили от префектурата. Ама какво да се прави.
Подкреплението, господин кмете.
- Кажете, те със вас ли са?
- Не, господин кмете.
- Това са големите маневри.
- А, големите маневри. Абе казвах им аз...
Чу ли новината?
Снощи при фонтана в парка Язовецът нападнал пазача и сега го търсят!
О, значи е бил Язовецът!
- Но това е лъжа! Аз съм невинен!
- Успокойте се, Язовец.
Паржу, разпознавате ли този човек?
- Но защо обвинявате мен?
- Тишина, Язовец!
Паржу, разпознавате ли този човек?
Да, господин съдия.
Язовец, усмирете кучето си!
Тя е много послушна, господин съдия.
Язовец, отстранете любимката си докато трае делото.
Но тя е свидетел за алибито ми.
Казвате, че имате алиби.
- Можете ли да го докажете?
- Напълно.
Бълхичка, аз виновен ли съм?
Уважаеми адвокате, имате думата.
Ще завърша пледоарията си така: Наказание или прошка?
- Прошка или наказание?
- Много добре.
Съдът...
Осъжда обвиняемият Язовец на затвор.
Но аз съм невинен!
Вие самият знаете, че сте виновен.
Заслужавате наказание. И съвсем не леко.
Наказание? Заслужавам наказание? Аз?
Не съм аз, скъпи ми Язовец, който нарушава законите.
Вие сте, който ловува в забранен сезон.
Стража, отведете осъдения.
Аз съм невинен! Аз съм невинен!
Добре дошъл, скъпи Язовец!
Отдавно ви очакваме! Голямо удоволствие е за нас.
Вие сте свободни. Вървете.
- Заповядайте, мили Язовец.
- Но, господин директор...
Настоявам. Щом сте при мен, вие сте като у дома си.
- Позволявате ли?
- Малко съм смутен...
Очаквам, скъпи ми Язовец, че през времето, отредено ви от Републиката...
Ще можем да прекараме чудесни мигове.
Господин директоре, аз съм лесен за убеждаване.
Браво!
Кажете, скъпи приятелю, сигурно не ви е било лесно. Той е доста здрав...
Да, това е така. Ама аз наистина съм невинен.
Е, недейте сега, Язовец. Тази защита не е издържана.
- Добър ден, малките ми.
- Добър ден, господин директор.
- Как е гърлото ви?
- Продължавам гаргарите, господин директор.
Я отворете да видя!
Още е зачервено. Продължавайте с лечението.
- Добри новини от жена ви?
- Да, благодаря, господин директор.
Добре тогава. Продължавайте с работата.
Внимавайте, скъпи Язовец.
Както виждате, моята затворническа система е много здравословна.
Държа моите хора, да практикуват това, което им харесва.
- Добър ден, господин директор. Добър ден.
- Добър ден, Грегори.
Това е нашето дърводелче.
Добър ден, господине.
Превъзходен педикюрист.
Я стига. Млъквай!
Той е превъзходен педикюрист.
- Добър ден, Антоан.
- Добър ден, господин директор.
Нашият шивач.
Скъпи Язовец, няма голям избор в момента, но визитата ни изненада.
Но вината е моя, господин директор.
Влезте да видите тази.
Хубаво изложение, но е малко тесничко.
Нищо друго ли нямате?
Разбирам. Имам нещо за вас.
Малката 4.
Скъпи Язовец, представям ви Виктор. Шефът на нашата охрана.
- Приятно ми е.
- Добре дошъл.
Добре дошъл в нашия скромен дом. Бих казал... Как да го кажа?
В нашия семеен затвор.
Виктор... Малката 4.
- Скъпи Язовец, всичко хубаво. До по-късно.
- Благодаря, господин директор.
- Как желаете кафето, черно или с мляко?
- Смесено.
Така може да останем без сервизи.
Правят ги много трошливи.
- Искаш да се омъжа?
- Да.
- Колкото може по-скоро?
- Да.
- Добре, уредено е.
- Най-после.
- Направих избора си.
- Идеално.
Всички мъже, които искат ръката и са идеални и очарователни.
Малката е избрала Язовеца!
Забранено е държането на животни в района на затвора. Това е...
Ако питат, ще кажа че не знам.
Не беше той!
Не е той!
Аз съм невинен.
Арабела!
- Какво правиш, момичето ми?
- Пакет за годеника ми, татко.
Какво?
Подръж, татко.
Благодаря, татко.
Не. Часовникът не.
ЛАТЮД или 35 години затвор.
Вие не ме познавате...
Вкусете и не казвайте нищо.
- Е, Паржу, какво ново?
- Нищо, господин кмете. Съвсем нищо.
- Нищото е спокойствие, добри ми Паржу.
- Така е, господин кмете.
Язовецът е на топло.
- Е, господин Гийош, как е Язовецът?
- Добре, господин кмете.
- В живота не всичко е мед.
- Истината ще победи.
Идеално. Това искам и аз.
- Е, господин Дегийе, как са нещата?
- Спокойни. Твърде спокойни.
Идеално, идеално, идеално.
- Шефе!
- Идвам.
- Шефе, три пъти заек с гарнитура.
- Нямаме зайци, господине.
- Фазан за всички.
- Нямаме фазан, господине.
- Тогава бекас фламбе.
- Няма бекас фламбе, господине. Няма нищо.
Нямаме нищо вече.
Защото...
Да?
- О, господин Блюет!
- Е, как сме?
А, почакайте. Една пуричка? Дарение.
- О, мили Язовецо, много ви глезят.
- Но това е нормално. Аз съм невинен.
Добре, добре. Да говорим сериозно. Кажете...
Какво ще кажете за малко действие?
- Аз организирам.
- Идеално. Продължавайте.
Имам тук малко работа за организиране. След мен, ако обичате.
- Добър ден, господин директоре.
- Добър ден, деца мои.
Елате, скъпи Язовецо.
- Господин Блюет, какво мислите за раците?
- Обожавам ги.
- Аз организирам.
- Организирайте, приятелю! Организирайте!
- Язовец!
- Да?
- Един пакет за теб.
- Отново?
- От Паржу.
- Това е много изискано.
Сега пък кой ли е?
От твоята... Какво? От твоята обожателка?
За господин Язовеца.
- Язовец! Още един пакет за теб.
- От Паржу?
Защита на невинните. Ами да, аз съм невинен.
Е, да, знам. Ние също.
- Кажи му! Кажи му, ще разбере.
- Не.
- Господин Блюет е добър човек.
- Не, неудобно ми е.
- Той ни има като собствени деца.
- Какво става, добри ми Язовецо?
Кажи му. Хайде!
- Господин Блюет, тази вечер е пълнолуние.
- Е, и?
Ами заложил съм някои уреди и може да има някоя котка.
Виждам на къде биете. Не, Язовец. Не!
Но ще се върнете преди полунощ. Закълнете се!
Господин Блюет, заклевам се.
Язовец...
Може ли да дойда с вас?
- Ама това е лудост.
- Доставете ми това удоволствие.
Наистина не знам...
О, това е прекрасно!
Това е то. Не мога повече.
Имам видения.
46!
Хубава работа...
Ама какво сега? Господин Блюет, не, не!
- А, скъпи ми Блюет!
- Господин кмете.
- Е, държите здраво проклетия Язовец, нали?
- Ами стягам го...
Не трябва никога да нарушава спокойствието на Монпаяр.
Господин кмете, нали ме познавате? Аз със желязна ръка...
Само така. Знам аз, как се разправяте с такива типове.
Никаква милост за такива.
- Е, довиждане, скъпи ми Блюет.
- Довиждане, господин кмете.
- Наздраве.
- Мерси, господин кмете.
Хайде, ще трябва да почукаме.
- Внимание!
- Какво пък сега?
- Е, хубаво, Виктор!
- Господин директоре!
Добър вечер, господин директор.
- Какво означава това?
- Позволих си, да ги заведа на кино.
- Да не сте луд?
- Ама в киното е тъмно!
- А, добре. Хайде отваряйте.
- Да, господин директор.
- Хубава работа...
- Не ми казвайте че...
- А, не! А, не! Не!
- Ще отворим с вашите, господин директор.
- Да, но истината е че...
- Ако позволите...
- Браво.
- О, това ми е работата.
- Кажете... Как беше киното?
- Тази вечер даваха бандитски филм.
О, вече сте по-добре. Но спазвайте диетата.
Но аз се храня добре, докторе.
Да, това е проблема на Язовеца в затвора.
- Язовеца?
- Да. В момента е по-болен от вас.
Вие как сте, скъпи Язовец?
Чувствам се подут.
Аз също. Стомахът...
Не искам да виждам храна.
Носите това на Язовеца?
Защо?
- Това е моя тайна.
- Арабела. Искам да знам истината.
- Пуснете ме, господин Флешар.
- Но, Арабела... Госпожице...
Убийци! Убийци!
- Язовецът е невинен.
- Нима?
- Аз набих Паржу.
- Вие? Да бе.
- Ето доказателството.
- Какво е това?
- Аз съм мъжът в сянка.
- От къде знаете това?
- Аз написах бележката.
- Вие?
- Но защо?
- Защото ви обичам!
- Какво?
- Обичам ви!
- Кое?
- Обичам ви!
Обичам ви!
Вие ли сте били? Вие?
Да.
Какво става тук?
- Това е прекрасно.
- О, мила Арабела.
- Ще влезете ли в затвора?
- Да. Не...
Ако влезете в затвора, ще ви идвам на свиждане.
В затвора?
Отивам.
- Ще направите това за мен?
- Да, Арабела.
- Веднага ли?
- Моментално.
- Блюет.
- Флешар! Флешар!
- Къде отивате?
- Отивам да призная престъплението си.
Какво престъпление в Монпаяр?
Аз набих Паржу. Язовецът е невинен.
Какво говорите?
Истината, господин кмете. Казах я.
- Но това е съдебна грешка.
- Няма съдебни грешки в Монпаяр.
- Но това си е чист скандал.
- Няма скандали в Монпаяр!
Е, сега ще има. Аз ви го гарантирам.
Не, не, не, не, не, не!
Освен това, за ваше сведение, аз съм във ваканция.
Но това може да се уреди за един ден!
Браво! За вас ваканциите нищо ли не значат?
- Що за поколение сте вие, младите?
- Но аз настоявам да вляза в затвора!
Мислите си, че така се влиза в затвора? Хубава работа.
- Настоявам да вляза в затвора тази вечер.
- Не, господине.
Вие ще влезете в затвора някоя друга вечер.
- Но кога?
- Когато ви осъдят.
- За кого е този колет?
- За годеника ми.
- Нали излиза от затвора?
- Не, влиза.
- Кой?
- Годеникът ми, татко.
Не, не, не, не!
- Значи, вече съм свободен?
- Да. Е, довиждане, скъпи Язовецо.
И не ни забравяйте.
- Ще мина да ви донеса нещичко.
- Язовецо, хайде сега...
Нещичко от следващото пълнолуние.
Знаете, че винаги сте добре дошъл.
Вие сте чудесен служител, господин директоре.
- Хайде, до скоро, господин Блюет.
- До скоро, добри ми Язовецо.
Какво е пък това сега?
- Довиждане, Виктор.
- Довиждане, Язовец.
- Бихте ли дошли, скъпи ми Язовец?
- С удоволствие, господин директор.
Докато истината бъде установена, да е на разположението на правосъдието.
А, Язовец... Какво ще кажете, ако ви кажа, че сте невинен?
- Ами аз това го знаех.
- Имахте право, Язовец.
- Вие сте невинен.
- Кой е виновният?
Флешар. Учителят по пиано.
- И какво ще стане сега?
- Пратили са ми едно писмо.
След съответните формалности, да се пусне на свобода възможно най-бързо.
- Ама нали вече съм свободен?
- Възможно най-скоро.
- Как така "възможно най-скоро"?
- О, скъпи Язовец, не бързайте.
- Добре, сега си отивам.
- А, не.
- Как така не?
- Не.
Бяхте осъден като виновен. Добре.
Но... Разбираме, че сте невинен.
Наш дълг е да изпълним необходимите процедури.
И как става така, че съм невинен и продължавам да съм в затвора?
Грешката си е грешка.
Чиста формалност. Не е необходимо да сте виновен.
Пускайки ви на свобода, оставате завинаги съмнително невинен.
Само още няколко дни.
Един бонбон?
Да, влезте.
А, ето ви отново, Флешар.
Моите поздравления. Какво желаете?
- Искам да вляза в затвора.
- Имате ли документи?
- Не, господин директоре.
- Не ли? Съвсем нищо?
Не, не знам какво трябва.
И си представяте, че може да влезете така, без нищо?
Как си представяте тази работа?
- Значи, не мога да вляза в затвора?
- Не разбира се.
Всичко е с връзки, а?
- Господин директоре.
- А, Язовец. Какво има сега?
Не искам да безпокоя, но... Не може ли да изляза под гаранция?
Невъзможно. Не мога да ви пусна на свобода.
Значи така! Аз съм невинен и не мога да изляза на свобода?
Да. А аз съм виновен и не искат да ме задържат.
Вината не е на затвора.
- Майната му на правосъдието!
- Ама вие чувате ли се?
- Чувам се. Искам да изляза!
- Искам да вляза!
- Искам да изляза!
- Искам да вляза!
Я млъквайте!
- Виктор!
- Господин директоре?
Господин Язовеца вътре! С господин Флешар се заемам аз.
Аз съм невинен! Невинен съм!
Прасета такива! Аз съм невинен!
Скандал в Монпаяр. "Аферата на Язовеца". Тежка съдебна грешка.
Почакай ти, Дюбеноа!
Язовецът е невинен! Знаех си аз!
Един невинен лежи в затвора!
Ние, децата на свободата, искаме правосъдие!
Нашите бащи не са се борили за нищо!
Нашият вестник "Събуждане на Монпаяр" иска освобождаването на Язовеца!
Да се обединим под призива: "Освободете Язовеца!"
Долу упадъчното управление!
Свобода за Язовеца, невинна жертва!
Бедни ми Паржу! Монпаяр вече не е най-спокойното градче на Франция.
ПРОСТИ НИ ЯЗОВЕЦО
Скъпи съграждани, искам да ви кажа няколко думи.
Нашият вестник, "Събуждане на Монпаяр"...
Призова всички тук! И Монпаяр е тук!
Да изразим подкрепата си, към невинната жертва...
...на беззаконието и тиранията на градското управление!
Да приветстваме с топло "Добре дошъл"
...с цялото чувство и страст на света.
В израз на чувствата, които всички изпитваме...
Прости ни, Язовец!
- И да живее Язовеца!
- Да живее Язовеца!
ДА ЖИВЕЕ ЯЗОВЕЦА
- Всичко това е за вас, Язовец!
- Но нямаше нужда!
- Вижте там!
- Ама и това ли е за мен?
Ама много съм смутен!
Хайде сега! Наздраве!
Колко хубаво и интересно, а?
Какво казвате, господин кмете?
Много съм доволен, като чувам да викат не "Да живее Гийош", а "Да живее Язовеца".
Това е нормално. Аз не съм жертвата.
Следващият кмет На Монпаяр няма да се казва нито Дюбеноа, нито Гийош.
Ще се нарича Язовец! Много добре, скъпи адвокате!
Гийош, фактурата за виното.
- Хайде, стига шегички.
- Ще те пипна, Язовец!
Едно!
Две!
Две и половина!
Три!
- Арабела, търсих ви.
- Още ли не сте в затвора?
- Не.
- Защо?
- Не зависи от мен.
- Още по-малко от мен.
- Но аз ви обичам, Арабела.
- Докажете го.
- Чудесно е, господин съдия.
- Скъпи Язовец, вие сте кралят на Монпаяр.
И заслугата за това е моя.
- Моля?
- Много е просто.
Ако не бях ви осъдил невинен никой нямаше да ви знае.
- Имате право.
- Надявам се не храните лоши чувства?
О, няма защо. Това ви е работата.
Вие трябва да осъдите виновния, а адвокатът да докаже невинноста.
Така е то.
Хайде, да идем да пийнем.
- Хайде, елате с нас, скъпи кмете.
- Да вървим, Язовец.
Хайде Гийош, елате с нас. Стига сте се мръщили.
За правосъдието! За невинноста!
Е, Паржу, какво ще кажете?
Е, да се сдобрим с големия пазач на Монпаяр.
Ето ти ръката ми, другарю мой!
Каква популярност, а? Язовецът може да се кандидатира за депутат.
Депутат? Но какво говорите?
Мадам, бихте ли желала, да извършите лудост...
Да се впуснете във вихъра на танца със мен?
Колко е галантен. С голямо удоволствие, приятелю.
Е, Гийош, сладолед,а?
- Весело е, нали?
- Забавно, а?
Не знам за вас, господа... Но аз се чувствам глупак.
- Разбирам ви, адвокате.
- Така е... Какво да се прави?
Добра работа. Но зле обмислена.
Ей, Флешар!
Така ли ще зарежете празника?
Това е. Няма затвор, няма сватба.
- Я ми кажете...
- Какво ви става?
Значи обичаме да си играем? Да отчайваме хората, а?
Хайде, прегърнете, вашия герой!
Не, не. Не мен. Него.
Хубаво. Много добре. Виждам, че двамата можете и без мен.
Арабела, не знам какво да кажа.
- Колкото до затвора...
- Забравете за затвора.
Въпреки, че ви обичам, Арабела, от тази вечер решавам аз.
Да, моя любов.
- Добре е да внимаваме.
- Да моя любов.
Не е хубаво в затвора.
Позволете, господа, да поднеса извиненията си.
Здрав съюз, срещу катаклизмите в управлението на страната ни.
Като този Язовец!
Флешар?
Арабела! Но това е прекрасно! Трябва да го кажа на мъжа си.
Леон! Леон!
- Господин Язовецът ми каза...
- Да, знам.
Никога! Арабела, прибирай се бързо!
- Леон!
- Оставете на мен. Ще се погрижа за него.
Господин съдия...
- Този Флешар, виновен ли е?
- Без съмнение.
Направете ми услуга. Искам го в затвора, възможно най-бързо.
Пикня, не вино!
- Какво? Моето вино, пикня?
- Котешка пикня.
- Моето вино, котешка пикня?
- Ето, вземете. Опитайте сам.
- Превъзходен вкус.
- Добре. Опитайте го пак.
- Е как ви се струва?
- Много си е добро.
Да така ще кажете. Нали е ваше.
- Много, много добро.
- Хайде сега, опитайте другото.
- Но превъзходно е!
- Я да видим това.
- И това е добро.
- Хубаво, а?
- Ето...
- Ами...
Сега другото. Вземете.
Ами прекрасно е!
- Много сте мил.
- Наричай ме Леон.
- Моля те, скъпи Леон...
- За тебе всичко, скъпи Язовец.
Моля те, Леон, скъпи мой...
Да ми дадеш ръката на дъщеря си.
Давам ти я, мой Язовецо!
Ама не е за мен.
- Не е за теб?
- Не.
За Флешар.
Този Флешар... Каквото ти кажеш, мили Язовецо.
Добре. За Флешар ще е. Флешар!
Ето! Така сте прекрасни!
Внимание! Никой да не мърда!
- Добре ме подредихте, а?
- Направих каквото можах.
Усмихнете се!
Идеално! Не мърдайте вече!
Едно, две, три!
- Господине, искахте затвор. Ето, имате го.
- Женя се!
Ето. Вие в затвора, а аз във ваканция.
Почакайте малко, сърце мое.
Господин Блюет!
- Господин Блюет!
- Не, не, не и не!
- Не. Не!
- Господин Блюет!
- Не!
- Как можете да оставите така тази женичка?
Ама... правилникът!
Ето. Е, сега става ли?
- Да. Но никой да не разбере!
- Никой!
- Никой?
- Никой!
Влезте, сладка малка госпожо!
- О, господин Язовец...
- Е, хайде, хайде.
- Готово!
- Да живее булката!
НАЙ-ВЕСЕЛОТО ГРАДЧЕ НА ФРАНЦИЯ
Вземи! Това е за теб.
Ама много съм смутен!
- За мен ли е?
- Да, да. За теб е.
Пипнах те, Язовец!
КРАЙ
Превод (приблизителен) и субтитли PGN