Stargate SG-1 - 03x16 (1997) Свали субтитрите
Температурата е 26°С, налягането - нормално.
Няма явни следи от цивилизация.
P4X-884 изглежда като недокоснат рай, сър.
Външността може да е заблуждаваща.
- "Върхът за един е низина за друг."
- "Раят на лудия е ад за мъдреца."
"Не си играй с огъня"?
- Опитвате се да кажете нещо ли, майоре?
- Да, сър.
Трябва да проведем разузнавателна мисия.
Минерално и биологично проучване, за да видим
дали 884 е обещаваща за изследователска колония.
- Много добре. Можете да тръгвате.
- Минерално проучване. Любимото ми!
- Полковник.
- Знам, генерале.
Всичко е забава и игри, докато някой не си строши главата.
Оревоар, мон женерал.
- Не съм запознат с този термин, О'Нийл.
- "Оревоар". На френски значи "довиждане".
"Чао" значи "адиос". "Ауфидерзейн". "Сайонара".
Които – буквално преведени – означават...
"довиждане"?
Свободно.
Какво стана?
- Какво стана?
- Току-що и аз те попитах същото.
Някой ще бъде ли така добър да обясни?
Генерале, току-що тръгнахме. Минахме през портала и се върнахме... тук.
Майоре, нямаше ви 15 часа.
Ърго Епизод 18, сезон 3
Субтитри: Les'O-Nir Коректор: Victory
Циркулацията на кръвта е нормална.
Дотук вашите изследвания са добри.
Ами липсващото време?
Може ли да сме били упоени с нещо, без да останат следи?
Няма следи върху кожата ви нито от инжекции, нито от борба.
Какво е последното, което си спомняте?
Изкачвахме рампата.
О'Нийл обясняваше значението на "чао".
Преминахме през портала и... се оказахме обратно.
Това е... което се случи от наша гледна точка.
Тъй като не се върнахте, изпратихме втора MALP-сонда.
Тя показа същия образ на чуждата планета, дето беше и преди това.
Нямаше и следа от вас, нито отговор на радио-повикванията ни.
Ето защо имаше два MALP-а в залата с портала.
И двете сонди се върнаха преди вас. Решихме, че вие сте ги изпратили.
Не сме били ние, сър.
Tова е трансмисията от Марк II.
- Това е, което видяхме, майоре.
- Да, сър. Същата като първата.
Но къде е MALP-а?
Ако това е вторият MALP, би трябвало да видим първия близо до Старгейт.
Не се ли предполага това нещо... поне малко да изследва?
Ами тогава би трябвало да има следи, сър, но няма такива върху този образ.
Нека видим какво става, когато пуснем плейбека кадър по кадър.
Там.
- Ехо.
- Какво е това?
Не съм сигурна. Тяхната технология е доста пред нашата.
- Значи предишната картина е фалшива?
- Няма друго обяснение, сър.
Образите на тази планета трябва да са били изфабрикувани...
и след това излъчени към нас.
- Защо?
Вероятно с очевидната цел да ни примамят там.
Видяхте ли? Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина.
О, това кафе е великолепно.
Точно същото си мислех и аз.
- Да, това канела ли е?
- Това е... цикория.
Ммм, цикория.
Тийл'к?
Ааах!
- Не е ли горещо?
- Изключително.
Просто... стойте в базата.
Междувременно ще трябва да ви държим под око известно време.
- Чувствам се добре.
- Аз също, Даниел Джаксън.
Като някой, който току-що е изпил половин галон вряло кафе!
Точно така.
- Гладен ли си?
- Да.
Опитай пая.
И така, започвам пълна диагноза на това...
- О!
- О, да.
- Най-вкусният пай, който някога съм ял.
- И какво му е различното?
- Същият стар пай.
- Абсолютно възхитителен.
- Защо са толкова вкусни?
- Не знам.
Всичко, което знам е, че... дори не обичам кисело мляко.
SG-1, явете се в медицинска лаборатория № 3.
Чакай, чакай. Извинявайте.
Сканирането има процент на грешка. Прилича на объркан пиксел.
Обаче е на едно и също място върху всяка снимка.
Да. Благодаря ти.
И трябваше да направя сравнителен анализ, за да съм сигурна.
Намира се на едно и също място в мозъка на всеки от вас, но...
Говорим за нещо по-малко от главичка на топлийка.
Едва колкото да го засекат рентгеновите лъчи.
Така е. Ето защо трябваше да направя и електронно-резонансно сканиране, и...
Това е... увеличено няколко хиляди пъти, сър.
Значи това нещо е във всеки от нас?
Боя се, че да.
Могат ли да се премахнат тези устройства?
Не и без да се причинят непоправими щети на мозъка, сър.
А каква е лошата новина?
Как са били имплантирани, без да повредят мозъчната кора, е извън моите познания.
Каква заплаха представляват?
Очевидно всички десерти в базата са в смъртна опасност.
Излъчва се електромагнитно поле. Но не съм сигурна какво значи това.
Забелязахме само повишен апетит и изостреност на сетивата ни.
Особено обонянието и вкуса.
Докато не разберем истинското предназначение на тези обекти,
ви слагам под карантина с 24-часова охрана.
Скука!
- Кой каза това?
- Не бях аз.
Какво ще кажете да отидем да направим нещо?
Тийл'к?
- Чу ли това?
- Да.
- Кой е там?
- Добре!
Ще направя така, че всички да ме виждате, но само защото помолихте.
- Всички ме виждате, нали?
- Очевидно.
О, добре, толкова се радвам. Здравейте, здравейте...
- Сега вие го кажете.
- Здравей, Ърго.
Всички изглеждате по-добре отвън, отколкото отвътре.
Отвътре е толкова объркано. О, моля ви!
Войник!
Можеш ли да дойдеш тук?
Виждаш ли някъде в тази стая нарушител?
Не, сър.
Добре. Свободно.
- Е, какво си ти?
- Ърго.
Което обяснява защо всички ние току-що казахме "Здравей, Ърго."
- Не, не сънувате.
- Да не ни четеш мислите?
Без паника. Само това, което си мислите в момента.
Разбира се. Ти всъщност... си в главите ни, нали?
Такава умница си, Саманта. Обичам това твое качество!
Картър?
Технологията, имплантирана в мозъците ни, сър.
Виждаме визуален комуникационен интерфейс: контролирана халюционация.
Значи...
Аз...
- Какво?
- Той се обърка!
Между другото, коя е Мери Стийнбърген?
Невероятно. Устройствата трябва да са свързани по някакъв начин.
Д-р Фрейзър каза, че излъчват слабо ел-магнитно поле, като радио честота.
Тоест устройствата в мозъците ни са един вид интернет?
Да, една невероятно сложна мрежа, способна да работи на големи разстояния.
Всички бяхме притеглени в столовата, когато полковник О'Нийл ядеше десерт.
- Дали може ли да ни контролира?
- Не, никога.
Въпреки нещата, които си мислите - никога.
Но можеш да внушаваш, нали?
- И да усилваш сетивните ни възприятия.
- Като да направиш нещата по-вкусни.
- Е, не са ли?
- Добре де, защо не?
Той е затворен в нашия мозък. Кара ни да го виждаме и чуваме.
Отегчително! Между другото, кой е обзавеждал тази стая?
Толкова е безцветна!
Не ми казвайте, че цялата ви планета е такава. Не и цялата планета!
Хей, дали не можем да идем на друго място, което да не е тук?
Някъде, където...
другаде?
Крий!
Както и да е. Скука.
А как изглежда?
Като известен тенор.
Какво е това?
И всички виждате едно и също нещо, по едно и също време?
Да.
- Какво е това?
- Това е дефибрилатор.
А, интересно. Благодаря.
Дефибрилира ли сега?
Той, ъ... изглежда, трупа нов опит.
С тях се прави електрошок на хора, на които сърцето бие неравномерно.
А! И по-добре ли се чувстват след това? Приятно ли е? Боли ли?
- Боли!
- Според мен.
- Нека го пробваме.
- Не, не мисля така.
Защо не? Няма да ви убие, нали? Или ще ви убие?
То ви говори?
Изучава нещата чрез нас, използвайки сетивата ни, за да събира информация.
Опитайте с плочките.
И какво, чувствате ли нещо... физически?
Хей!
- Тийл'к!
- Ще се отпуснеш ли?
Хей... отпуснат съм.
Той няма пълен контрол над нас. Само силата на внушенията.
Може също така да повиши удоволствието или преживяването, за да ни мотивира.
Наистина?
- Не отговаря на директни запитвания.
- Не. Не, това не е истина.
Аз човъркам в мозъците ви. Вие може да човъркате в моя. Ще ви кажа всичко.
Питайте. Питайте ме за каквото и да е. Какво? Какво?
- Как да те извадим от мозъка ни?
- О... с изключение на това!
Ти каза "каквото и да е".
Защо искате да ме извадите? Аз съм в мозъците ви.
Знам, че ме харесвате. Не можете да ме излъжете.
Не, Ърго. Не те харесваме.
- О, признай си! Поне мънчико?
- Даже мъничко не.
Няма да те обвиня. Имам си добри качества.
- Той няма да съдейства, О'Нийл.
- Защо...!
След години, когато си спомните за мен, ще казвате...
"Как съм я карал без този чудесен верен спътник?"
Уф!
- След години ли?
- Уф?
Няма начин да ме извадите от мозъците си. Забравете!
Първо на първо, какво правиш там?
Ами... Тя ви каза. Ти им каза.
Тук съм да се обучавам. Да изуча вашия свят.
Значи сме били белязани - както правим с дивите животни, когато ги изучаваме.
- Ние не сме диви животни.
- Говори за себе си, голямо момче.
Задръж малко. Расата, която те е създала и е сложила тези неща в мозъците ни.
Те ще поискат информацията, която събираш.
- Предполагам.
- И как ще я вземат?
- Не бихте искали да знаете.
- Нека кажем, че искам.
Никога няма да се наложи да разберете.
Не си ли програмиран? Как можеш да се опълчиш срещу създателите си?
Защото те са зло, страшно зло, и ние не искаме да имаме нищо общо с тях.
Ако се свържем с този, който е създал технологията...
Това ще е лошо. Много лошо.
- Защо трябва да ти вярваме?
- Добре.
Знам, че ме харесвате мъничко, но аз ви харесвам много и не искам да умрете.
- Да умрем?
- Да, като смърт. Те ще ни убият.
Ще отворят мозъците ви с гигантска отварачка за консерви
и ще ме изгребат с голям черпак.
Така става.
Изборът е смърт... или аз.
Аз или смърт. Вие решавате.
Аз... или смърт.
Е?
Мислим.
Мен, мен, мен, мен...
Мен, мен, мен, мен...
Мен, мен, мен, мен...
Мен, мен, мен, мен...
- Ще спреш ли?
- Исусе!
Моля.
Значи тази технология съществува чрез вас.
Предлагам да рискуваме и да се върнем на планетата.
Ами ако казва истината за своите създатели?
- Няма начин да го извадим от нас тук.
- Не. Няма начин.
- Не.
- Виждате ли? Тя знае.
Може би има друг начин. Не съм изучила технологията,...
но обмислям как да го изключим.
- Да ме изключите?
- Моля.
- Не си губете времето. Невъзможно е!
Имам идея. Защо да не поиграем на криеница?
Вие се криете, а аз ще... знаете...
Няма да мамя. Нали се сещате, защото мога... Но не съм...
Едно, две, три...
- Каквото ви трябва, майоре. Свободни сте.
- Благодаря.
...шест, седем, осем,...
...девет, десет.
Нямам време за игра, Ърго. Не ми пука дали съм "то".
Имам работа!
Не, не съм гладна. Върви да ядеш пай с полковник О'Нийл.
- В момента съм много заета.
- Майоре?
- Здравейте. Тъкмо говорех с Ърго, сър.
- Виждам.
- О, иска ми се да можехте...
- Ърго, майор Картър би искала...
Ъ, Джанет, той е... тук.
Добре тогава. Ърго, майор Картър би искала да бъде оставена сама.
Джанет, оценявам това, което правиш, но моля те...
- Ърго, това е грубо!
- Какво каза?
Ако ме извините, имам работа за вършене.
Докторе, напълно ли сме сигурни, че членовете на SG-1 са... Каква е думата?
- Нормални?
- Точно тази.
Да, сър. Всичко, което виждаме или чуваме, се обработва в мозъка.
Ърго създава свой образ, на който те реагират.
Щом казвате.
Прекалено далеч си. Даже не се приближаваш.
Нямаш шанс. Забрави.
- Картър.
- Мисля, че намерих решение, сър.
Моля!
Електромагнитното поле показва, че устройствата се базират на електроника.
- Толкова умна и толкова... неправа.
- Не мисля.
Един електромагнитен импулс ще свърши работа, сър.
- Ау!
- Ох, ох.
- Ърго, това е горещо!
- Не беше нарочно.
Не, нарочно беше. Сега престани.
Ърго се опитва да ме разсее, откакто започнах да обмислям онова...
така че вероятно съм на прав път.
Надявам се, че не съм те наранил. Наистина съжалявам.
- Ще оживея.
- Тя ми прощава.
Силен електромагнитен импулс може да разруши повечето електронни технологии.
За нас ще бъде безобидно, но ще обезсили Ърго.
Може ли, ъ... да повториш това?
- Направи го.
- О, моля те. Не го прави!
Хей, слушай, не исках да те опаря. Харесвам те, наистина.
Моля. Беше инцидент.
Стаята е екранирана, така че няма да повреди нищо в базата.
Моля ви, не правете това. Какво да направя, че да ме харесате?
- Сигурна ли си, че това няма да ни нарани?
- Не. Ще нарани мен.
- Няма дори да го почувстваме.
- Но аз ще го почувствам.
Предавам се на милостта ви. Моля ви, имайте милост!
О, знам! Мога да бъда по-малък.
- Така как е?
- Готови?
Тук съм. Вижте колко съм мъничък!
Как би могло нещо толкова мъничко да навреди на някой?
Чакайте! Мога да бъда и скучен. Искате ли да бъда?
Какво хубаво сиво! Искате ли малко бял хляб с майонеза? А да гледаме голф?
- Ще завъртиш ли ключа?
- Не. О, а това?
Можете ли да устоите на това?
О, не прави това! О, дявол да го вземе!
Топя се. Топя се! Какъв свят! Какъв свят...
Импулсът не е активиран все още. На таймер е.
О! Колко време имам...
- Това ли е?
- Да.
- Не се чувствам различно.
- Слушайте.
Какво?
Именно.
Браво, Сам.
Ще видим.
Устройствата все още са там, но електро- магнитното поле, което излъчваха, го няма.
Всичко друго изглежда наред.
Искам разрешение SG-1 да се върне на работа... сър.
- Дайте си седмица.
- Седмица?
Ами... всичко изглежда нормално.
- Как се чувстваш?
- Чудесно. Просто искам да се върна на работа.
Следващият уикенд Касандра и аз ще идем до езерото...
и ще си наемем лодка. Искаш ли да дойдеш?
- Да, ще се радвам.
- Чудесно.
- Може ли да поканиш и Даниел?
- Да. Добре.
Греби, греби на своята лодка, бавно, надолу по реката.
Безгрижно, безгрижно, безгрижно. Животът е...
Безгрижно, безгрижно. Животът е всичко, но не и сън.
И ти греби, греби, греби на своята лодка...
Греби, греби на своята лодка, бавно, надолу по реката.
Безгрижно, безгрижно, безгрижно...
Безгрижно, безгрижно. Животът е всичко, но не и сън.
Аз не пеех. Щях да знам, ако съм пял.
Дори не знам думите на...
...безгрижно. Животът е всичко, но не и сън.
Греби, греби на своята лодка, бавно, надолу по реката.
Добре, щом му викаш "пеене" на това...
Ърго.
Не можах да се въздържа!
Не!
- Бях толкова сигурна, че ще проработи.
- Проработи. Не се чувствай гадно.
Проработи за малко. Всичко изчезна. Беше много тъжно.
И тогава изведнъж отново се оказах в мозъците ви, където ми е мястото.
Системата трябва все някак да може да се рестартира. Съжалявам!
Аз също съжалявам, защото докато това устройство ви влияе,
сте освободени от активна служба.
- Генерале, това необходимо ли е?
Все едно дали го признавате или не, вие бяхте компроментирани.
Истината е, че извънземно същество има контрол над вас - колкото и да е ограничен той.
- Не знаем на какво е способен.
- Не може да ни накара да направим нищо, сър.
Тогава защо лекувах ръката ти от изгаряне? Не каза ли, че Ърго е виновен?
- Не беше нарочно.
- Не е било нарочно.
Не беше негова умисъл.
Изказах мнението си.
Хайде, Ърго, бъди готин. Как да се отървем от теб?
Нямам представа. Наистина... не знам.
- Може наистина да не знае, сър.
- Как може да не знае?
- Той е само една програма.
- Програма?
Вашият софтуер не знае как работи компютърът ви.
Моят софтуер не ме кара да пея "Греби, греби, греби на своята лодка".
Не се бийте. Тук съм. Какво е различното сега?
Няма да вдигам повече врява. Няма даже да надничам. Нищо.
Ще бъда тих като малка мишчица, без да надничам. Вижте!
Имам идея! Защо да не поиграем на една чудесна игра?
Нещо с речник. Ще бъде весело.
Дето изтегляш дума и... пишеш какво означава според теб.
Носи много смях и знание. Наистина е приятна. Мисля, че ще ви хареса.
Шеврон 7 - декодиран и заключен.
- Какво е това?
- Всъщност това е наша версия на теб.
Но не толкова вежлив и сложен, нали?
Екипиран е със сензори, видео камера, микрофон.
- Прави изследвания, като теб...
- Картър.
Съжалявам. Не знам защо му казах това.
Ехо!
Колко красиво! Може ли да идем там?
Това е илюзия. Създателите ти я правят, за да примамват хора в капана си.
Виждате ли? Нали ви казах, че са подли. Това е подло!
MALP-ът е на линия, генерале.
Говори генерал Хамънд от планетата Земя.
Знаем, че изпращаните образи са фалшиви. Искаме да говорим с вас.
Моля, отговорете.
Защо той прави това?
Искаме да говорим със създателите ти.
Не. Лошо. Не.
Това е последната ни алтернатива, преди да решим да се върнем там.
Току-що си мислеше за Мауи, с големите плажове и малките бански.
Трябва да отидем там, защото е приятно и топло, вместо да стоим тук.
Кой дръзва да предизвиква Тогар?
Този глас. Това е той!
Д- р Джаксън?
Говори Д-р Джаксън. Не искаме да ви предизвикваме.
Намерихме вашите устройства в мозъците си.
Бихме искали да ги махнете. Него.
Него?
- Ърго.
- Откъде знаете това име?
Той ни каза.
- Той контактува с нас.
- Побърква ни!
Това е грешка.
Върнете субектите. Ърго ще бъде премахнат.
- Чухте човека.
- Сър, може би рискуваме живота си.
Добре. Нека си зададем въпроса: искаме ли да оставим SG-1 ...
и да обикаляме света до края на живота си с него, мотаещ се в главите ни?
Да. Кажи "да".
Или... искаме да се опитаме да се отървем от него, за да можем да си върнем живота?
- Не. Кажи "не".
- Съжалявам... Ърго.
Достатъчно. Тийл'к?
Ако искаме да останем в служба на този свят,
Ърго трябва да бъде премахнат.
Сам. Сами.
Ти ме харесваш. Напомням ти за твоя чичо Ървинг.
Гъди-гъди!
Дали ми напомняш?
Да. Предполагам, донякъде.
Картър.
Съжалявам. Съжалявам...
- Предполагам, че... ще отидем.
- Тогава е решено.
Какво според теб имаше предвид Тогар под "грешка"?
Че Ърго не е трябвало да взаимодейства с нас.
Моля ви. Моля ви, не тръгвайте. Той ще ви убие. Наистина.
Той е зъл. Това ще бъде бавна и болезнена смърт.
Честно.
Добре. Добре.
Той ще ме убие. Чухте го!
За Бога, хора! Нямате ли чувства?
- А ти?
- Картър! Защо му се връзваш?
Той е програмиран да се самозащитава.
Сър, този глас - Тогар - каза, че това е било грешка.
Вероятно дори не е трябвало да знаем, че е тук.
Не е било предвидено да взаимодействаш с нас.
Ами, всъщност, когато първоначално, ъ...
и ние станахме пр... технически?
Не.
- Можеш ли да опишеш как се чувстваш?
- Аз ли? Нервен. Развълнуван.
Малко гладен.
- Изплашен?
- О, разбира се.
- От какво?
- Да не изчезна, като миналия път.
Да нямам преживявания. Да не съм тук с вас.
- От смъртта?
- О, да. Разбира се.
Той ще ме убие, затова... Мисълта за смъртта не спира да ме измъчва.
- Сър...
- Картър.
- Почакай, Джак.
- Даниел.
Какво превръща една форма на живот в съзнателна?
- Самосъзнанието. Светоусещането.
- Аз съм аз. Няма съмнение в това.
- Какво друго?
- Способността да мисли независимо.
Аз съм независим. Просто, нали знаете, обичам компанията.
- Страх от смъртта?
- И това го имам!
Няма да ме убедите, че той е жив. Гледайте!
Хей, хей, хей, хей.
Той не е наистина тук. Тук е. В главите ни.
Много форми на живот се нуждаят от други форми на живот, за да живеят.
Тогава си паразит. Като Гоа'улдите.
Паразит. Като Гоа-оохите.
Или Ток'ра. Това, че си паразит по рождение, не те прави наследствено зъл.
- Той е машина.
- Това боли.
Сър, той е изкуствен интелект,
но това, че някой го е направил, не означава, че не е жив.
- Чуй я!
- И какво намекваш?
Намеквам, че трябва да го обмислим.
Може би тази грешка не е била грешка, а форма на висша технологическа еволюция.
Раждане на една напълно нова форма на живот.
- Не мога да повярвам, но съм съгласен със Сам.
- Какво?
- Ами, сър, това е само...
- Не! Хамънд го каза.
Ние бяхме компроментирани.
Ще обясним ситуацията на Тогар.
Нека той се разправя с Хюго, веднъж щом го извади от главите ни.
- Ърго.
- Ърго.
Да тръгваме.
О...
Обречен съм.
Мразя, когато става така.
О, това е лошо! Много лошо.
Много лошо.
Не мърдайте или ще ви пратя в безсъзнание!
Ако е необходимо.
Вие ли сте Тогар?
Да. Тогар!
Толкова хубав, колкото и зъл.
- Няма причина да се страхуваш от нас.
- Не се страхувам.
О, той е луд. Той е един зъл, страшен, луд човек. Бягайте!
- Чувам те. Мълчи.
- Чакайте. Чувате ли го?
Да. Чувам и виждам.
Тогава можете да видите, че той се бои.
Преместете се.
Тогар, бих искал да отбележа, че когато те нарекох "луд"...
имах предвид най-добрия възможен смисъл на думата.
Елате.
Елате по-близо.
Още по-близо.
Стойте.
Гледайте.
Ърго... е това.
Субектът е невредим.
Както ще бъдете и ве.
- Ами Ърго?
- Ще бъде унищожен.
Виждате ли? Какво ви казах? Моля ви! Не го оставяйте да ми причини това.
Тийл'к? Помощ.
Крий! Скочи му.
Приложи му един двоен Джаффа-Джаффа ритник. Давай!
- Технологията ви е много напреднала.
- Да.
Те са прекалено изплашени, за да почувстват нещата...
Достатъчно!
Благодарни сме, че ще извадите Ърго от умовете ни.
Но мислим, че Ърго всъщност може да е жив.
- Той е грешка.
- Може би е.
- Друга дума за това може да е "чудо".
- Това е смешно.
Е, това, което наричате "грешка", някак е предизвикало живот.
Той има самосъзнание, мисли независимо, страхува се от смъртта.
Според коя да е дефиниция той е жив.
Казваме само, че може би има начин да направите това без... да го убиете.
- Няма!
- Добре. Трябваше да попитам.
Не разбирам. Защо не?
Обектът трябва да е в живо същество. Не може да съществува самостоятелно.
Трябва да има начин. Вие сте го създал.
- Ще убиете нещо, на което сте дал живот.
- Татко...
Това е ужасна идея. Предпочитам страшна и болезнена смърт.
Беше само мисъл.
Искам да живея. Искам да изучавам вселената и искам да ям пай.
- Кой не иска?
- Достатъчно. Обяснете.
Мислех си само, че може би... бихте поискал да сложите Ърго във Вас.
Не! Няма да го направя. Предпочитам да бъда в това... с очите и... Не!
Предназначението на технологията е да наблюдава и изучава.
Но сега технологията е различна.
Не ви познаваме, но имам чувството, че Ърго е всичко, което вие не сте.
Можеш да го повториш.
Но мисля, че той е всичко, което вие бихте искали да бъдете.
Дружелюбен, авантюристичен...
Досаден.
Това ще е шанс за промяна.
Шанс да изживеете неща, които се боите да опитате сам.
Не! Не се страхувам.
Защо сам не изследвате светове чрез Старгейт?
Би могло да ми помогне да разбера как е станала грешката.
- Тогава... ще го направите ли?
- Бих могъл да опитам.
Мен не ме бройте. Не искам. Той е ограничен и скучен, и... ограничен.
Даваме ти шанс.
- Той или смърт!
- Не, аз...
- Смърт или той.
- О, скъпа.
- Е?
- Мисля.
Той е толкова... толкова... ъ...
- Ограничен?
- Да.
Отегчителен?
- Тогава го промени.
- Аз да го променя?
Ха-ха-ха-ха.
Добре. Ще го направя.
Ърго мисли, че това е великолепна идея. Със сигурност ще се радвате на присъсвието му.
Ето, знаех си. Знаех, че ме харесваш. Бях прав.
Може би... малко.
- Една прегръдка?
- Не прекалявай.
Ърго?
- Ърго е тук.
- Тук съм! Тук съм!
Благодарим за гостоприемството. Оценяваме го.
Ще ви върна на планетата ви.
Момент. Тогар... Откъде да знаем, че Ърго наистина е жив?
- Тук съм! Тук съм! Кажи им!
- Ще го направя веднага щом млъкнеш.
Жив е.
Ърго казва... "довиждане", а аз казвам... благодаря.
Чао, Ърго.
Сега, след като се опознахме и взаимно си помогнахме,
може би бихме могли да обменим информация за...
О, ще ми липсват!
- Ей, знам. Защо да не...
- Не!
- Защо не?
- Не!
- Забавно е.
- Не.
Сигурен ли си, че мислим за едно и също нещо?
- Определено.
- Но ти не знаеш какво изпускаш!
Свободно.
- Готовност за карантина.
- Радвам се, че сте добре, SG-1.
Беше ли успешна мисията?
Ъ...
Генерале, ние току-що...
Нямаше ви повече от 10 часа, майоре.
- О, пак ли?
- Явете се в лазарета.
Да, сър.
Subtitles: Les'O-Nir Коректор: Victory