Seven Wonders Of The Industrial World - Part 3 - Bazalgette's London (2003) Свали субтитрите
елате насам, за да видите чудото.
Такава огромност, такава необятност,
такава невъобразима чудовищност.
До сега не е имало подобно нещо през цялата човешката история.
Вижте... Лондон!
Първият в света многомилионен град.
Най-големият, най-богатият и най-гъсто заселеният град на земята.
Работническите улици, Дами и Господа, съвременните роби...
Населението на Лондон нараства два пъти за 50 години.
Всички са въвлечени в този водовъртеж.
В Лондон има повече ирландци отколкото в Дъблин,
повече католици отколкото в Рим.
Но това струпване на хора причинява криза,
която заплашва да обхване цялата столица...
Реки от човешки екскременти запушват лондонските канали.
Зловонният въздух едва се диша.
Изведнъж плъзва непозната болест, от която почиват хиляди.
Лондон е заплашен от гибел, удавен в собствените си нечистотии.
Но един човек вярвал, че знае отговора.
Непознат инженер, с визия за подземния свят.
Той щял да започне най-големия строеж в Англия,
който щял да се превърне в борба, продължила цял живот,
с викторианския свят, не приемащ схващанията му за модерна столица.
Името на непознатия инженер е Джоузеф Базалджет.
ЛОНДОНСКАТА КАНАЛИЗАЦИЯ
СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ СВЯТ
Филмът е базиран на реални събития.
Думите на актьорите са адаптирани по исторически записи.
През 1848 година най-големият град на света е скован от страх.
Неизвестно зло вилнее из него.
Това е времето на холерата,
най-страшното избухване на болестна епидемия
от времето на чумата.
Болестта била мистерия.
Никой не знаел лек за нея, нито причините за заразата.
Но имало предположения.
Холерата ударила, когато Лондонската санитарна система се проваляла,
градът смърдял на човешки изпражнения.
Хората започвали да подозират, че има връзка между двете.
Темза се е превърнала в канализационен канал,
пълен с мътна кафява течност,
едва ли би могло да има повече нечистотии.
Около мостовете фекалиите се събират на толкова дебели облаци,
че смрадта на екскременти се носи над града.
Тя причинява дизентерия, коремен тиф и най-опасното - холера.
Ние се гордеем с индустрията, империята и цивилизацията ни,
но без хигиена ние не сме много повече от животните.
Решение на лондонската криза се опитват да намерят
в градската комисия по хигиената.
Въпреки добрите им намерения, те само спорят, разделят се и пак се събират,
но не постигат съгласие за нищо. И нищо не е направено по въпроса.
Тогава, през август 1849 година, те взимат необичайно вдъхновено решение.
Назначен е нов помощник-топограф... Джоузеф Базалджет.
Първата му задача е да оразмери старите канали.
Те са били създадени само за отвеждане на водата.
Нечистотиите се изхвърляли в септични ями
или се извозвали с каруци през нощта.
Но след разрастването на Лондон,
старата система вече не можела да се справи.
Ново изобретение, водните тоалетни, влошило още повече нещата.
Съдържанието им се изливало в старата канализация.
Това създало непредвиден и отвратителен проблем.
Старата канализация се излива в реките и потоците на Лондон.
С разрастването на града каналите се препълниха.
Това е в основите на проблема.
Тези проводи и деривации са предназначени само за дъждовна вода,
а не за постоянни потоци от нечистотии.
Когато има обилни валежи, каналите не могат да поемат
увеличеният обем на отпадните води
чието ниво се вдига и те наводняват сутерените.
Нечистотиите се връщат обратно,
просмукват се през дъсчените подове и бедните понасят последствията.
В отчаянието си 54 души пишат писмо до "Таймс".
Сър.
Молим за Вашата закрила.
Сър, ние живеем в мизерия, и сигурно това ще продължи,
докато останалата част на Лондон не научи нещо за нас,
или пък богатите и влиятелни хора не се загрижат.
Ние живеем сред мръсотия и боклуци. Нямаме нито клозети,
нито кофи за боклук, нито запаси от вода,
няма канализация из целия район.
Смрадта на канавките е отвратителна.
Всички ние страдаме, а много са и болни.
Живеем като прасета и не е честно да бъдем толкова лошо третирани.
Канализационната компания на Гръцката улица в Сохо
не обръща никакво внимание на нашите оплаквания.
Градските управници в Сохо обръщат внимание,
но просто не знаят какво да направят.
Затова те също пишат до "Таймс" и молят читателите му за идеи.
Базалджет имал незавидната задача да прегледа
137 налудничави проекта.
Това е предложение от видния продавач на вестници У. Смит.
Той има странната идея да извозва нечистотиите извън Лондон с влакове.
Тази предлага построяване на тунел под Темза...
...надлъжно.
Опасявам се, че някои са работа на чудаци и болни мозъци.
Но аз не съм обезсърчен.
Базалджет прави първите си стъпки като инженер
по време на върха на железопътното развитие.
Но неговата мания почти струвала живота му.
Минали са само 2 години от неговата ужасна болест.
Напрежението при железниците го разболя толкова,
че трябваше да отидем в провинцията за една година докато се възстанови.
От седемнайсетгодишен той е зает с неговото инженерство.
И има толкова малко време за всичко друго.
Обича децата си много, но ги вижда толкова рядко.
Понякога си мисля, че не е много бляскаво да работиш в канализацията,
но той е много отдаден на работата си.
От всичките 137 плана нито един не предлага изгоден
и практичен начин на извеждане на каналните води извън Лондон.
Хиляди лондончани умират, а все още няма съгласие по никой план.
Междувременно, холерата плъзва навсякъде.
Според много хора самата миризма от каналите можела да умъртви човек.
Те били убедени, че гъстата мъгла над Лондон разпространява болестта.
Нарекли я "миазма".
В това вярвали и Флорънс Найтингейл, и други здравни авторитети,
между които и Едуин Чадуик, и Уилям Фар.
Миазмата е във всичко около нас.
Тя се поражда от миризмата на 2 милиона души,
на канализация и помийни ями, на смърт и кланици.
Веднъж тя носи холера, а друг път - скарлатина,
грип, дребна или пък едра шарка.
От векове тя се носи над Лондон като ангел на смъртта.
Нещата са прости - лошата миризма е болест.
Едуин Чадуик бил толкова убеден, че болестта се причинява от миризма,
че допуснал ужасна грешка.
Ние ще премахнем миризмата от Лондон
като прочистим каналите пускайки реката да тече по тях.
Ако контролираме миризмата, ще контролираме и холерата.
Какво означава това за обикновените хора, Мистър Чадуик?
И Чадуик промива старата канализация.
За една нощ нечистотии и отпадъци, трупани с години,
се изливат директно в Темза,
но това не помогнало. Смъртността продължила да нараства.
Болестта поваляла жертвите си невероятно бързо.
Първият симптом на холерата е остро стомашно разстройство.
Следва обезводняване, с което се отслабва черният дроб.
Кожата добива сиво-синкав цвят.
Смъртта често настъпва две денонощия след това.
Гробищата се препълват.
В Ийст Енд избухнали бунтове,
защото бедните не можели дори да погребат мъртвите си.
Често труповете оставали непогребани със седмици.
Семействата ядели и спели край мъртвите си роднини.
Те ограждали труповете с лук, за да разсеят миризмата.
Живеем във време, в което детската смърт е всекидневие.
Защо трябва да е така?
Майка ми загуби четири деца - две мои сестри и две братчета.
Скръбта понякога е непоносима.
Сега се страхувам за собствените си деца
Холерата е безмилостна и без определена цел.
Деца умират ежедневно в този велик град.
Почистването на Лондон е най-важната ни грижа, и все пак...
парламентът не ни отпуска нужните средства,
за да изпълним тази задача.
До края на епидемията през зимата на 1848 година
умират над 14,000 лондончани.
Но болестта си останала мистерия.
Никой не знаел причините за нея,
нито как да я спре, ако се завърне.
Холерата победила най-ярките умове на викторианската медицина.
Но един лекар от Сохо събирал доказателства
за нова теория за причината на болестта.
Джон Сноу - пионер в областта на анестезията и епидемиологията.
Човек изпреварил времето си.
Алкохоличка.
Сноу е първият усъмнил се в теорията за миазмата.
Разпространението на заразата
обикновено се приписва на вредните изпарения във въздуха.
Но как е възможно това, след като тя е толкова неравномерно разпределена?
По време на последната епидемия
къщите от тази страна на улицата бяха опустошени,
докато от тази страна няма нито един фатален случай.
Техните обитатели дишат един и същи въздух.
Определено, ако холерата се причиняваше от миазма,
двете страни щяха да бъдат засегнати еднакво.
Не е ли странно?
Въпреки че само една улица ги разделя,
Сноу и Базалджет прекарват години в разнищването на проблема,
но от две различни гледни точки.
Иронията е, че те никога не се срещат.
Но през 1853 година болестта се завръща.
Смъртността в този район
най-вероятно е такава, каквато е навсякъде в страната.
През последните няколко седмици тук са починали повече хора,
отколкото през цялата чума.
От началото на новата епидемия
Сноу прецизно очертава разпространението на болестта.
Разпространението е странно.
Къщите маркирани в черно, са засегнати от холерата.
Епидемията е концентрирана тук, на Броуд Стрийт, близо до помпа,
която е известна с вкуса и чистота на вода й.
Има още единайсет помпи в областта,
около които, на практика, няма холера.
Офицер от армията обядвал в Сохо,
пил вода от помпата и починал след няколко часа.
Собственичка на магазин за кафе доставила на нейни клиенти
от същата вода вечерта. Девет починали на следващия ден.
Фабриката за капсули на Броуд Стрийт
дава на своите работници вода от помпата.
Осемнайсет от тях са мъртви.
Докато в пивоварната, която е в съседство,
работниците пият само бира и няма нито един смъртен случай.
Но най-убедителен е случаят на вдовица и нейната племенница,
които се обадиха от Хампстед, висока и незасегната част на града.
Когато двете дами заболяха от холера в началото на заразата,
аз нямах никаква идея за причината,
докато не интервюирах сина на вдовицата, който ми каза,
че неговата майка е живяла в Сохо,
и тя толкова харесвала водата на Броуд Стрийт,
че й доставяли бутилка вода, всеки ден с пощенската кола.
Двете дами пили от водата в четвъртък, а починаха в събота.
Следователно, холерата не може да бъде причинена от миазмата,
атмосферните изпарения или лош въздух.
Това несъмнено доказва, че тя се разпространява чрез водата.
Холерата е болест разпространяваща се чрез водата.
Но теорията на Сноу, че холерата се разнася с питейната вода,
била прекалено крайна за някои.
И когато той я представил пред здравните експерти,
те я отхвърлили веднага.
Сред невярващите бил и Уилям Фар,
член на комисията за научно изследване на холерата.
Ние сме се запознали с откритията на д-р Сноу,
но не сме склонни да приемем неговото предположение,
че заразата в Сохо се дължи на заразяването на отделен кладенец.
Ако помпата на Броуд Стрийт беше източникът на заразата,
то това не се дължи на замърсяването й с вредните изпражнения,
а просто на факта, че нечистите й води участват
в атмосферното заразяване на района.
Както всички знаем,
холерата се причинява от вредните изпарения.
Въпреки тези официални възражения,
Сноу все пак ги убеждава да се махне лостът на помпата на Броуд Стрийт.
За няколко дни болестта започва да изчезва от този район.
И въпреки това властите настояват, че причината за холерата е миазмата.
Но най-накрая нещата започват да се променят.
През 1856 г. Базалджет става главен инженер на нова организация...
Столичната комисия по строежите.
Създаването на нова канализация сега било негова задача.
Той изучавал този проблем години.
Запознал се и с идеите на други хора.
Схемата, която развива, се основава на един прост принцип...
гравитацията.
Лондон е построен на склоновете на долината.
Ако можем да пресрещнем каналите
преди да излеят съдържанието си в реката,
ние ще можем да следваме линиите на долината на Темза
и да използваме силата на гравитацията
за да отведем каналните води извън града.
Според плана на Базалджет, старата канализация
няма вече да излива мръсотиите си в лондонската река.
Той решава да направи нови канали, които да отвеждат нечистотиите
до устието на реката, откъдето те да отидат в морето.
Първо той трябвало да изчисли ъгъла на наклона и скоростта на течението.
Ако е прекалено бързо, тръбите ще се износят,
а ако пък е прекалено бавно утайките няма да помръднат.
Изчисленията показват,
че средна скорост от 2,5 км/ч е достатъчна.
Това означава понижаване на нивото с над 60 сантиметра
на всеки километър и половина.
За да може да се поддържа наклон, който може да отведе нечистотиите
далече от Лондон, означава да се слезе доста под нивото на реката.
Но това би създало нов проблем.
Хиляди тонове нечистотии ще трябва да се изпомпват обратно,
за да се изхвърлят в реката.
Няма машини, способни да изпомпат такива огромни количества.
Машините трябва да изпомпват нечистотиите в огромни резервоари.
Така ще бъде възможен гениалният му ход -
контролирано изпускане на каналните води в реката.
Точно след прилива, с отдръпващите се води...
точно тогава ще може да се освободят правилните количества канални води
в правилното време.
Най-важни за този проект
са местата при устието на Темза, където ще излизат каналите.
Всеки допълнителен метър канали ще значи още изпомпване и разходи.
Заради това Базалджет трябвало да намери място близо до Лондон.
А от там приливът ще отнесе нечистотиите в открито море.
Всичко зависело от изчисленията му за приливите и отливите.
Мистър Базалджет изследва течението на Темза,
за да открие най-доброто място за оттичане на тръбите.
Ако нашите изчисления са верни,
нечистотиите ще са отнесени достатъчно надолу по течението,
и отливът ще може да ги отнесе в морето.
Приливът идва, а също и се оттегля
така че ако изчисленията ни са грешни дори и с 30 метра нагоре,
течението на реката ще върне нечистотиите обратно в Лондон.
Базалджет се изправил пред сложна дилема,
правителството настоявало изхвърлянето да стане по-далеч,
за да няма риск от връщане на мръсотиите в Лондон.
Но би изисквало много повече време и средства.
Но канализацията се финансирала от обществени фондове
и Базалджет бил принуден да съкращава разходите.
Ако изпуснем нечистотиите при започването на отлива,
те ще бъдат носени между 20 и 25 км към морето размивайки се по пътя.
Точно заради това изследваме течението.
Ако изчисля времената точно, ще може да ги изпускаме 20 км по-нагоре
и да оставим отливът да свърши останалото.
А 20 километра канали по-малко ще спестят много хиляди паунда.
На 18 февруари 1856 година,
убеден, че е удовлетворил всичките условия на правителството,
Базалджет започва чертаенето на плановете.
Предлагам да се направят 3 големи канала северно от реката.
Високи канал, започващ от Хампстед и следващ течението на Флийт.
Среден канал, започващ от Нотинг Хил и преминаващ под Оксфорд Стрийт.
И нисък канал, започващ от Челси и движещ покрай Темза.
Три подобни канала ще има и от южната страна на реката.
Те ще бъдат помощни,
като ще улавят и отнасят надалеч постоянния приток на вода и отпадъци,
а дължината на новите канали ще бъде почти 150 км.
За тях ще са необходими 318 милиона тухли
и изкопаването на три и половина милиона тона земя.
Помощните канали ще са като големи булеварди
високи 3 метра и половина и минаващи под града.
За да бъдат достатъчно здрави да поемат цялата тежест на Лондон,
тунелите имат елипсовидно сечение,
възможно най-здравата форма.
Това също ще гарантира, че дори и да падне нивото на водата,
потокът ще продължи да тече и каналът ще се почиства сам.
Когато започнат да действат,
новите канали ще изхвърлят повече от 2 млн литра отпадни води всеки ден.
И, ако всичко работи както трябва, никой няма и да се замисли за това.
Всичко, което трябва да направим сега, е да го построим.
Три пъти наздраве за г-н Базалджет!
Базалджет вярвал, че планът му ще спести време, пари
и спаси човешки животи.
Проектът му дори надминава изискванията на правителството,
но политиците не са убедени.
Проектът на г-н Базалджет наистина има много достойнства,
но ние не вярваме, че плановете му ще осигурят
отвеждането на нечистотиите извън Лондон.
Ето защо, като председател на комисията аз трябва да ги отхвърля.
Новогодишната нощ, 1856 година
Джоузеф, на практика, не прави нищо друго през последните седем години.
Дори той е загубил броя на пречертаванията на плановете.
Месеци на изследване, изчисляване и ласкаене.
А сега трябва да започне отново.
Работата по дългоочакваната нова канализация
се отлагала, и отлагала, и отлагала...
Базалджет и екипът му се превърнали от герои в посмешище.
Четяхме още един вестник,
който го обвиняваше в неспособност
да осъществи този проект.
Аз не можех да повярвам, че отново го критикуват
за това че се опитва да направи едно добро нещо,
като просто не му позволяват да продължи и да го направи.
Базалджет и екипът му пречертават плановете 5 пъти,
за да угодят на правителството.
И 5-те пъти плановете са отхвърлени.
През това време нечистотиите се трупат.
Страшната смрад обхваща Лондон.
През лятото тя става непоносима.
От страх, че холерата ще се завърне, повечето депутати напускат града.
Ползваме този разтвор на вар, за да спрем миризмата,
която идва от реката заради изпражненията в нея,
но според мен разтворът е много по-лош
от това, което би влезнало.
Въздухът в парламента сега е отровен.
Въздухът е замърсен.
Икономът на сградата на Парламента
каза че вече не може да бъде отговорен за благосъстоянието му.
Въпреки че няма холерна епидемия през това лято на 1858,
миризмата е по-лоша от всякога.
Страшната смрад надвива над парламента
и подчинявайки се на обществения натиск лордовете приемат закон,
който дава карт-бланш на Базалджет.
След 7 години планиране,
безкрайни спънки, отхвърляния и разочарования
му отпускат 3 милиона лири със заповед да започне незабавно.
Главната канализация на Лондон и отделянето на пътя на нечистотиите
далече от Темза най-после е започнало.
Лопатите и кирките
са заели мястото на химикалките, мастилото и дебатите.
Задачата, която се изправя пред Базалджет, е наистина титанична.
318 милиона тухли са необходими,
за да се построят 1,700 километра канали,
по които ще минават над 140 милиарда литра канални води годишно.
Това ще бъде част от по-високия дренаж спускащ се от Хампстед,
В момента пред вас виждате е малка част от това,
което след време ще бъде 8 километров канал.
Най-евтиният начин за изпълнение бил методът на копаене и зариване -
изкопава се канавка, построяват се каналите и се покрива отгоре със земя.
Копаенето било изключително опасно.
Отначало, единственото нещо, което предпазвало работниците
да не бъдат погребани живи били дървените подпори.
След завършването й цялата система разчитала на здравината на тухлите
и, най-вече, на спойката, който ги държала.
Планът на Базалджет бил да изгради мрежа от канали под целия Лондон.
И при най-малката слабост градът щял да се срути върху тях.
Изборът на спояващо вещество бил изключително важен
и Базалджет решил да използва нов, неизпитан материал с името...
"Портланд цимент".
Знам, че изтъкнатите ми колеги г-н Брюнел и г-н Стивънсън
се съмняват в него.
Да, наистина е много по-скъп,
но тази спойка е перфектна за целта.
Тя се втвърдява с водата
И ще издържи наистина много години.
Аз строя не само за това поколение, а и за идните поколения.
Цялата репутация на Базалджет зависела от този му избор.
Проблемът е,
че и най-малката промяна в сместа ще намали здравината му значително.
Ако сместа се направи грешно, би било катастрофално.
Въпреки това Базалджет продължава да разчита на "Портланд цимент".
Но за да намали риска, той създава строга система за изпитания
и така, на практика, създава съвременния контрол на качеството.
Аз тествам проба от всяко бъркало още преди да можем да го докоснем.
Над 150 километра...
Работниците се оказват точно на огневата линия
на тренировките на Кралската артилерия.
Дадени са нареждания артилерийските тренировки да се провеждат в Улич,
за да се гарантира, че няма да има повече стрелби
по посока на строежа на канализацията.
Въпреки тези проблеми, първоначалният прогрес бил добър.
Северният по-висок канал е завършен.
От Хампстед до Олдфорд - на дължина 13 километра.
Средният канал напредва добре
изпитвайки само малки пречки минавайки през оживени места като
Пикадили и Оксфорд Стрийт.
Но след година работата спряла.
А всяко закъснение взима своя дан от Базалджет.
Трябваха ми 7 години, за да мога да започна работата.
Сега, скоро след като е започнала, зидарите не искат да работят.
С това може да се провери търпеливостта на всеки.
Зидарите искат повишаване на заплатите от 5 на 6 шилинга дневно.
Базалджет е принуден да отстъпи...
в Лондон има предостатъчно работа, за висококвалифицирани работници.
Тогава, когато подземният свят на Базалджет започнал да се оформя,
започнали и инцидентите.
Газопровод бил спукан от копачите, по време на работата
по северният среден канал в Шордич, Източен Лондон.
Газът експлодирал убивайки минувач.
В Кларкънуел работата по първата подземна железница
текла точно до канализацията следваща течението на Флийт.
Железопътните работници разкопали прекалено близо до каналите.
Стените се спукали, жп линията била наводнена и Базалджет бил обвинен.
И тогава в южен Лондон...
Фатален инцидент се случи вчера на строежа на канализацията в Детфорд.
В седем часа сутринта
голяма земна маса се срути върху хората работещи в дълбок изкоп.
Липсвали шестима. Те били погребани живи.
След часове неистово копаене,
спасителните екипи успяват да спасят трима.
С още по-отчаяни усилия те откриват четвърти,
но той е мъртъв.
Мъжете дори започват да копаят с ръце,
но отново, когато намират следващият човек, той също е мъртъв.
След 15-часово търсене един работник все още продължавал да липсва.
Базалджет преживявал всяка загуба тежко.
В сравнение с останалите инженери,
той имал най-високи изисквания за безопасност.
През целия строеж на канализацията смъртните случаи са по-малко от 10.
Но въпреки това пресата го очернила.
"Таймс" бил язвителен.
"Мъркюри" обявил комисията по строежите за напълно безполезна.
И Базалджет решава да спечели пресата.
Той кани репортерите да наблюдават съединяването на две части
на тунела при Улич.
Репутацията му е поставена на карта.
Добре дошли, господа.
Надявам се, че обстановката не ви е прекалено некомфортна.
Не, въобще даже.
В момента се намирате в южния изходен канал,
свързващ Гринуич и блатата на Ерит, разстояние от над 11 километра.
Поканих ви тук днес,
за да бъдете свидетели на свързването на две части от тунела.
Едуард, би ли продължил?
Сър.
Базалджет поема огромен риск.
Изчисленията му може и да са били прецизни,
но няма гаранция, че изпълнителите на проекта са били толкова точни.
Никой не бил сигурен, че двата тунела ще се срещнат.
Би трябвало да видим някакви знаци всеки момент.
Ако не видели, той знаел, че вестниците ще го съсипят.
Ето, преминахме!
Извадка от "Мъркюри":
Плановете бяха толкова точни, че при срещата на двете групи,
тунелите не се разминаваха дори и с половин сантиметър.
Няма възхвали, които г-н Базалджет да не заслужава.
След завършването тунела при Улич,
вече можело да почне отвеждането на нечистотиите на цял Южен Лондон
към помпената станция "Кроснес".
Според Базалджет това е най-добрият вариант за отвеждане на каналите.
Правителството се е противопоставяло години на реализирането на този план.
Но сега всички политици идват да аплодират неговото инженерно чудо,
и в частност най-големите помпи, създавани някога.
Компанията "Джеймс Ват" проектира и построи
тези четири великолепни парни двигателя.
Най-големите от този тип в целия свят.
Тези двигатели ще изпомпват каналните води
на височина от 3,5 метра към резервоари,
в които нечистотиите ще стоят докато дойде приливът.
Негово Кралско Височеството Принцът на Уелс
ще ги пусне буквално за първи път.
В бързината да бъдем готови за днес
не можахме да направим всички тестове, които искахме.
Винаги има възможност да не проработи.
Ваше Кралско Височество,
изтъкнати гости, дами и господа,
От името на комисията по строежите
бих искал да благодаря на всички ви, че дойдохте днес тук.
Преди няколко години смрадта и епидемиите
бяха навсякъде из нашия велик град.
Ужасната епидемия от холера
отне животите на хиляди наши съграждани.
Въпреки че все още има различни мнения за причините за болестта,
на всички е ясно, че нашата нова дренажна система
вече е довела до огромно подобрение на хигиената в Лондон.
Сега моля Негово Кралско Височество да включи двигателите.
Мисля, че жена ми ще се съгласи, че по принцип
не ми харесват преувеличенията,
когато става дума за такива неща. Но...
изглежда доста изумително, нали?
Но радостта е преждевременна.
Новата система може и да функционира в по-голямата част от Лондон,
но не и в Ийст Енд.
По-малко от три месеца след голямото откриване в "Кроснес"
холерата се завръща.
Здравните експерти отново прибягват до отчаяни мерки.
Вещите на жертвите се опушват със сяра
в напразен опит да се спре разпространението на болестта.
Уилям Фар отново получава тежката задача да регистрира мъртвите.
Той бил в недоумение:
"Канализацията е почти готова и най-лошите миризми са изчезнали.
Защо тогава холерата се е върнала?"
Този резервоар доставя питейна вода на източната част на Лондон.
От Източно лондонската водоснабдителна компания ме увериха,
че реката, която го захранва, се филтрира цялостно, за да бъде чиста.
И, въпреки това, по-рано днес видях нещо много странно.
Това странно нещо било основната следа,
която по-късно довела Фар до истинската причина за холерата.
Водоизточникът на семейство Ръсел в Поплар внезапно спрял.
След пет дни без вода г-н Ръсел отвил тапата
и открил змиорка дълга 35 сантиметра.
Тя беше полуразложена и смрадта, която идваше от нея, беше ужасна.
От тогава две от децата му и жена му са болни.
Това са змиорки уловени днес в този резервоар.
Ако има змиорки в резервоара, той не може да се филтрира
и така нечистотиите отиват във водоизточниците
и разпространяват болестта,
а не чрез въздуха, чрез миазмата, както си мислех преди.
Всичко, което съм направил за обществената хигиена
е било на основата на лъжа.
Обществено разследване разкрило,
че Източно лондонската водоснабдителна компания е доставяла
нефилтрирана вода замърсена с нечистотии.
Никой не се е съмнявал във връзката между холерата и нечистотиите,
но само д-р Джон Сноу разбрал как са свързани.
Както много други аз винаги съм вярвал в теорията за миазма,
че болестта се пренася чрез миризмата.
Сега разбрах, че съм грешал, а д-р Сноу е бил прав.
Холерата се пренася чрез водата.
И откакто е построена канализацията холерата е изчезнала,
а навсякъде здравето се е подобрило.
Мислех си, че тя помага, защото е премахнала миризмата,
заразата и следователно болестта.
Това беше нашият приоритет.
Пречистването на водата е било винаги второстепенно,
но точно то е важната промяна за моите съгражданите.
Това е голямата ирония в историята на Базалджет.
Той строи каналите, защото всички вярват в теорията за миазмата,
и целта му е да спре миризмата.
Но с премахването на нечистотиите, той случайно осигурява
защитата на бъдещите поколения лондончани от страшната болест.
Той спасява града.
Списанието "Касел", 30ти Август 1890
Ако злите духове, които днес наричаме "холера", "тиф" и "едра шарка",
се отправеха срещу човека, който е най-смъртният им враг в цял Лондон,
то те биха отишли в дома на Джоузеф Базалджет.
Точността на наблюденията на Джон Сноу е вече доказана.
Холерата е болест, която се пренася чрез водата.
Но за съжаление той не доживява да види приемането на теорията си.
Когато най-после тя е доказана, Джон Сноу е бил мъртъв от 8 години.
Ефективността на труда на живота на Базалджет се вижда от всички
на 26 юли 1867 година.
През нощта над Лондон се излива еквивалентът на двумесечен дъжд,
но каналите на Базалджет се справят и с последната капка.
В последната част от изграждането на канализационната система трябвало
да се укрепи на брегът на Темза и да се построи крайбрежната улица.
Сам по себе си гигантски инженерен проект.
Улицата покрила северния нисък канал
и лондонската подземна железница.
Благодарение на укрепването реката станала по-бърза и по-чиста.
И ако всичко работи както трябва никой няма да си помисли...
Когато завършва канализацията,
Базалджет насочва вниманието си към самия Лондон.
Мостовете му се простират над реката при Пътни, Батърси и Хамърсмит.
Той заменя тесните улички с широки булеварди.
Създава паркове из цялата столица.
Повече от всеки друг Базалджет създал съвременния Лондон.
А холерата не се завръща никога след завършването на канализацията.
Можем само да предполагаме колко живота е спасил той.
Превод: Roben & Kwatee Редакция: Kwatee
http://www.kolibka.com © 2005 г.