Peter Pan (1953) Свали субтитрите
и ще се случва отново.
Но този път се случи в Лондон.
Случи се на тиха уличка в Блумсбъри.
Къщата на ъгъла ето там е домът на семейство Дарлинг.
И Питър Пан избра точно тази къща...
защото там имaше хора, които вярваха в него.
Това е г-жа Дарлинг.
-Джордж, скъпи ,побързай! Не трябва да закъсняваме за партито!
Г-жа Дарлинг вярваше, че Питър Пан е духът на младостта.
Но г-н Дарлинг...
-Мери, освен ако не си намеря копчетата за ръкавели
няма да отидем на партито.
А ако не отидем, никога вече няма да мога да се появя в офиса.
А ако никога...Ауч!
Е, г-н Дарлинг беше практичен човек.
Както и да е... Момчетата - Джон и Майкъл,
вярваха, че Питър Пан е истински човек
и го превърнаха в героя от своите детски игри.
-Дявол да те вземе, Питър Пан!
-На ти това! Предаваш ли се, капитан Кук? Предаваш ли се?
-Никога! Ще те науча аз теб, задето ми отряза ръката!
-О не, Джон! Била е лявата ръка.
-О да! Благодаря ти, Уенди!
Уенди ,най-голямата, не само вярваше,
тя беше най-добрият познавач на Питър Пан
и всички негови невероятни приключения.
-О Нана, винаги ли трябва да пием този гаден сироп?
Нана, бавачката, понеже беше куче
държеше мнението си за себе си...
и гледаше на всичко, което се случваше, с известна толерантност.
-На ти това!
-Нахално хлапе! Ще те накълцам на парцали!
-Ще те нарежа на парчета!
-Аха!
-Оуч!
-Внимавай, Майкъл,очилата ми!
-Извинявай, Джон!
Никога няма да се измъкнеш от този кораб жив!
-О напротив, ще се измъкна! На ти това!
-Oткажи се, момче! Ще ти разпоря корема!
-О не! Няма!
-Назад, назад, назад, разбойник такъв!
-Нахлно кутре!
-Зъл пират!
-Аха, хванах те!
-Не, не си! Дори не ме докосна!
-На ти това и това! И това!
-Момчета, момчета, по-малко шум, ако обичате!
-О, здравей, татко.
-Ти стар морски плъх!
-К-к-какво? Виж сега, Майкъл...
-О, не ти, татко! Той е Питър Пан.
-А Джон е капитан Кук.
-Да, да, разбира се.
Виждали ли сте ми копчетата...
О, Нана, за бога!
Къде са тези копчета за ръкавели?
-Копчета за ръкавели ли, татко?
-Да, златните.
-Майкъл, заровеното съкровище. Къде е?
-Не знам.
-Картата тогава.
-Къде е картата на съкровището?
-Изгуби се.
-Господи, нагръдникът ми!
-Ура! Намери се!
-Намери се?
-Да, намерих го.
-И отсега нататък... Не ме пипай, Майкъл.
-Това е единственият ми чист.. Не! Не!
-Джордж, скъпи, наистина трябва да побързаме или ще закъснеем...
-Мери, виж!
-Джордж!
-Това е само тебешир, татко!
-Майкъл, защо?
-Той не е виновен. Такава е историята.
-И Уенди казва...
-Уенди? История?
-Трябваше да се досетя. Уенди!
-Уенди!
-Да, татко?
-Би ли била така добра да обяс...
-О, мамо!
-Изглеждаш просто прекрасно.
-Благодаря ти, скъпа.
-Уенди.
-Просто преправих старата си рокля.
-Но е станала чудесна, нали...
-Мери, ако не възразяваш.
-Бих искал...
-Татко, защо...какво си направил с ризата си?
-Какво съм направил с... О!
-Сега, Джордж, сериозно. Виж, излиза.
-Това не е извинение.
-Уенди, не те ли предупредих? Да пълниш главите на момчетата с тези глупави истории.
-О, но те не са глупави.
-Аз казвам, че са.
-Капитан Крук! Питър Пират!
-Питър Пан, татко.
-Пан! Пират! Глупости!
-О, не, татко. Татко, ти...
-О, ти не разбираш.
-Пълни глупости! И нека ти кажа, тези глупави...
-Хайде, Джордж!
-"Хайде, Джордж".
-"Хайде, Джордж"!
-Tака, "Хайде Джордж" ще се изкаже.
-Моля те, скъпи.
-Мери, детето порасна.
-Крайно време е тя да има собствена стая.
-Татко!
-Джордж!
-Какво!
-Не!
-Говоря сериозно!
-Млада госпожице, това е последната ти нощ в детската стая.
-И това е последната ми дума по отношение...
-Не!
-Не!
-О!
-Горката Нана.
-"Горката Нана"?
-Това е последната капка на търпението!
-Вън! Вън, казах!
-Не, татко, не!
-Да!
-Повече няма да има кучета бавачки в тази къща!
-Сбогом, Нана.
-"Горката Нана". О, да, "Горката Нана".
-Ами, "Горкият татко"? О, не!
-Да му се не види! Къде е въжето?
-О, благодаря.
-По дяволите, Нана, не ме гледай така!
-Нищо лично. Просто...
-В крайна сметка ти не си бавачка.
-Ти си, ами, куче.
-А децата не са кутрета. Те са хора.
-И рано или късно, Нана, хората трябва да пораснат.
-Но, мамо, аз не искам да порасвам.
-Скъпа, не се тревожи за това повече тази вечер.
-Той нарече Питър Пан "пълна глупост".
-Сигурна съм, че той нямаше това пред вид, Джон. Татко беше разтроен.
-Горката Нана, тя е навън съвсем сама.
-Стига сълзи, Майкъл. Нощта е топла.
Тя ще се оправи.
-Мамо.
-Какво има, скъпи?
-Заровеното съкровище.
-Деца.
-Не съдете баща си твърде строго.
-В края на краищата той наистина много ви обича.
-О, не го заключвй, мамо. Той може да се върне.
-"Той"?
-Да, ъ, Питър Пан.
-Открих нещо, което му пренадлежи.
-О? И какво е то?
-Неговата сянка.
-"Сянка"?
-Ммм, Нана я намери.
-Но!
-Аз я прибрах.
-О? Да, разбира се.
-Лека нощ, скъпа.
-Но, Джордж, мислиш ли, че дацата ще са в безопастост без Нана?
-В безопасност. Разбира се. Защо не?
-Ами, Уенди спомена нещо за сянка и аз...
-Сянка? Чия сянка?
-На Питър Пан.
-О, Питър Пан... Питър Пан!
-Не думай. Господи, какво ще правим?
-Но, Джордж...наистина, аз
-Вдигнете тревога!
-Обадете се на Скотланд Ярд!
-Все пак трябва да е имало някого.
-О, Мери, от всички невъзможни детски измишльотини
точно Питър Пан. Как можем да очакваме децата да пораснат и да бъдат практични...
-Джордж, скъпи.
-когато са толкова лоши.
-Моля те.
-Нищо чудно, че на Уенди и хрумват такива налудничави идеи.
-Насам, Тинк, в нейната къща.
Там ли е?
Трябва да е някъде тук.
Тинк! Шш!
Спри да си играеш и ми помогни да си намеря сянката.
Сянке. Ей, сянке.
-Ъ?
Аха!
-Питър Пан! О, Питър!
Знаех си, че ще се върнеш. Запазих ти сянката.
О, надявам се не е смачкана.
Знаеш ли, изглеждаш точно така, както си те си представях.
-Е, може би малко по-висок. Но тогава...
О, не можеш да я залепиш със сапун, Питър.
Трябва да я зашия. Само така ще стане.
Макар че, като се замисля, досега не съм помисляла за това преди.
Да шиеш сенки, имам предвид. Разбира се веднага щом я видях, разбрах, че това е твоята сянка.
И си казах:"Ще я прибера, докато той се върне.
О, той със сиругност ще се върне". И ти се върна, нали Питър?
Все пак човек не може да остави сянката си и да не му дотрябва рано или късно.
Не си ли съгласен? Но това, което още не разбирам, е как Нана успя да я намери.
Тя наистина не е...О, седни. Няма да отнеме много време.
Тя наистина не е лоша. Тя е прекрасна бавачка.
Макар че татко казва...
-Момичетата говорят прекалено много.
-Да, момичетата говорят прекалено... Хмм? О.
-Хайде по-бързо де, момиче.
-Ъ, името ми е Уенди.
Уенди Мойра Анджела Дарл...
-Уенди стига.
-О, ъ, как Нана успя да ти вземе сянката, Питър?
-Скочи върху мен предната вечер през прозореца.
-Ами ти какво правеше там?
-Дойдох да слушам историите.
-Моите истории?
Но те всичките са за теб.
-Разбира се.
Затова ги харесвам. Разказвам ги на Изгубените Момчета.
-Изгубените момчета... О, спомних си.
Те са твоята банда.
-А-ха.
-Толкова се радвам, че се върна тази нощ. Можеше никога повече да не те видя.
-Защо?
-Защото утре трябва да порасна.
-Да пораснеш?
-Тази нощ е последната ми в детската стая.
-Но това означава, че няма да имаповече истории.
-Мм-хмм.
-Не!
Няма да го допусна. Хайде!
-Н-н-но къде отиваме?
Към Never Land.
-Never Land!
-Там никога няма да пораснеш.
-О, Питър, ще бъде толкова прекрасно.
Но чакай. Какво ще каже майка?
-Майка? Какво е майка?
-Майката е някой, който... който те обича и се грижи за теб.
-И... И ти разказва приказки...
-Добре! Ти можеш да бъдеш нашата майка.
Хайде.
-Момент, аз...
Нека да видя. Какво трябва да взема.
О, и трябва да оставя бележка кога ще се върна. Разбира се не мога да остана прекалено дълго.
А също ще трябва и да... О, Never Land.
О, аз... Толкова съм щастлива, че...
...че ми се иска да...те целуна.
-Какво е...да те целуна?
-О, ами, ъ, ще ти покажа.
-О!
-Престани! Престани, Тинк!
-Джон, Джон, събуди се! Той е тук.
-Хъ? Божичко!
-Оо, какво беше това?
-Тинкър Бел. Не знам какво и става.
-Здравей, Питър Пан, аз съм Майкъл.
-А аз съм Джон. Как си?
-Здравейте.
-О, вижте, светулка.
-Фея.
-Удивително!
-Какво прави светулката?
-Говори.
-Какво казва?
-Тя казва, че ти си голямо грозно момиче.
-О. Аз пък мисля, че тя е прекрасна.
-Хайде, Уенди, да вървим.
-Къде отиваме?
-Към Never Land.
-Never Land!
-Питър ще ни води.
-"Ни"?
-Ами разбира се. Не мога да тръгна без Майкъл и Джон.
-О, много бих искал да кръстосам шпаги с истински морски разбойници.
-Да, а също и да се бием с пирати.
-Добре тогава, но ще трябва да се подчинявате на заповедите ми.
-Тъй вярно, сър.
-Аз също.
-Но, Питър, как ще стигнем до Never Land?
-Ще летим разбира се.
-Да летим?
-Лесно е. Всичко, което трябва да направите, е да...е да...
...е да...
-Ха! Старнно.
-Какво има?
-Не знаеш ли как?
-Занм разбира се.
Просто.... никога преди не съм се замислял за това.
Това е! Помислете си за някоя щастлива мисъл.
-Каквато и да е щастлива мисъл?
-А-ха.
-Като например играчки за Коледа?
-Шейна със звънчета, сняг?
-Дам! Гледайте сега. Ето така!
Фасулска работа.
-Той лелти!
-Той лети!
-Той полетя!
-Сега опитайте вие.
-Ще си помисля за лагуна с русалки...
къпещи се на лунна светлина.
-Аз ще си представя, че съм в пещерата на пиратите.
-Аз ще си представя, че съм индиански вожд.
-Сега опитайте всички.
Едно, две, триии!
-Ние летим! Ние летим! Ние летим!
-Така няма да стане. Какво не ви е наред на вас?
-Трябва само да имате вяра.
О! и нещо, което забравих. Прах!
-Прах?
-Прах?
-Дам, малко вълшебен прах.
Сега си намислете най-щастливите неща.
-Същото е като да имаш криле.
-Хайде всички да опитаме още веднъж.
-Вижте! Отеляме се от пода.
-Майчице!
-Боже! Ние летим!
-Ти литиш!
-Ние летим!
-Хайде всички. Да тръгваме!
Напред към Never Land!
-Хайде, Нана!
-Ето я там, Уенди. Втората звезда вдясно и право напред до сутринта.
-Добро утро, моряци.
-И какво му е доброто, г-н Смии?
-Ето ни - събираме рачета на този жалък остров.
докато негова светлост играе на развален телефон с Питър Пан.
-Внимавай! Може да гръмне.
-Трябва да се грижим за бизнеса с плячкосването на кораби.
-Защо, аз почти забравих как се прерязва гърло.
-По-добре изчезвай.
-И кажи на капитана...
че искаме да вдигнем котва.
-Питър Пан...
-Проклет да е този Питър Пан!
Само ако можех да открия скривалището му щях да го хвана в капан в бърлогата му.
-Но къде е тя?
При лагуната с русалките?
Не, там вече търсихме.
Претърсихме Залива на канибалите.
Т-тук! Не. Не, не,не!
Това е индианска тери...
Но чакай.
Тези червенокожи познават острова по-добре отколкото аз познавам собствения си кораб.
А....
Чудя се.
-Добро утро, капитане.
-Сетих се!
Тигровата Лилия, Смии!
-Т-тигровата Лилия ли, капитане?
-Дъщерята на вожда. Тя знае къде се крие Пан.
-Н-н-но, но дали ще проговори, капитане?
О, едно малко убеждение може да бъде подходящо
-Така, нека видим.
-Да я сварим в олио?
-Да я влачим под кила на кораба? Да я изоставим на пустинен остров?
-Да видим, докъде бях стигнал?
-О боже, боже, боже, капитан Кук.
-Да застреляш човек по средата на песента му?
- Това не е прилично, нали разбираш.
-"Не е прилично" ли, г-н Смии? Дяво; да го вземе приличието!
Пан прояви ли приличие, когато ми стори това?
- Защо, капитане, отрязването на ръката ви беше само детска лудория, така да се каже.
-Да! Но да я хвърли на крокодила!
Този проклет звяр хареса моя вкус толкова много,
- че ме следи от тогава, точейки зъби...
за останалата част от мен.
- И досега да те беше хванал, капитане...
-Ако не беше глътнал онзи будилник.
-Сега, когато е наблизо, ви предупреждава така да се каже със своето тик-такане...
тик-так, тик-так.
-Смии? Смии!
О, спаси ме Смии! Не му позволявай да ме хване, Смии!
Моля те не му позволявай да ме хване, Смии! Смии!
-Ей ти, засрами се! Разтройваш горкия капитан.
- Днес няма да има милостиня. Сега къш, къш!
- Хайде, хайде, марш! Изчезвай! Върви си, върви си, махай се!
-Отиде ли си, Смии?
-Да, капитане, отиде си.
Няма за какво да се притеснявате.
--О, Смии, Смии.
Не издържам повече. Казвам ти, не издържам.
-Хайде, хайде, капитане. Просто се оптуснете.
Това, от което се нуждаете, е бръснене.
- Едно хубаво успокояващо бръснене. Така.
-Капитане, знаете ли, не мога да не отбележа...
-че напоследък не сте същия веселяk.
- И екипажът става доста неспокоен, капитане.
Това е, което остана от него.
Защо не отплуваме в открито море? Да напуснем Never Land.
Забравете Питър Пан. Така.
-Бихме били много по-щастливи, а също така и много по-здрави.
Капитане? О, боже! Никога преди не съм го бръснал толкова гладко.
Не се тревожете, капитане. Трябва да е тук някъде.
-Изправи се, идиот такъв!
-Тъй вярно, сър.
Оо! Открих я, капитане.
Също като нова.
-Ах ти некадърен глупак!
-Питър Пан на фронта!
-Какво? Какво? Къде?
- Три румба вдясно на борд.
- Да му се не види! Това е Пан!
-Отправил се е насам с още няколко от онези долни хлапета!
- Г-н Смии, съберете екипажа!
- Тъй вярно, сър. Съберете екипажа, съберете екипажа.
- Всички моряци на палубата!
-Всички моряци на палубата!
-Всички моряци на палубата!
-Всички моряци на палубата!
- По-живо, мързеливци!
-Този път го пипнахме, г-н Смии.
-Този път наистина го спипахме, капитане.
Съберете екипажа гадни плъхове такива!
- С години чаках това.
-Като не броим празниците.
- Удвоете барута и скъсете фитила.
-Скъсете барута и удвоете фитила.
- Прекрасна гледка, г-н Смии.
- Ще ги застреляме като мътещи патици.
- Добре! Прицелване 42.
-"Прицелване 42"
- Височина 65.
-"Височина 65".
-Три градуса на запад.
-"Три градуса на запад".
-Прогответе се! Готови!
-О, Питър, всичко е такова, каквото винаги съм си представяла, че ще бъде.
-О, виж, Джон, там е лагуната с русалките.
- Дявол да го вземе! И индианския лагер!
-О, вижте, там са капитан Кук и неговите пирати.
-Пазете се!
-Бързо, Тинк, отведи Уенди и момчетата на острова.
- Аз ще остана тук, за да привлека вниманието на Кук.
-Кук! Кук! Вмирисана риба такава! Насам!
-Тинкър Бел? Не бързай толкова. Моля те, Тинкър Бел.
-Не можем да те настигнем.
Тинкър Бел! Чакай!
-Ауч!
-Така значи!
-Ти кого блъскаш,бе?
-Ти кого блискаш, бе?
-Вас! Ето кого!
- Сега ще ти покажа!
-А? Заповеди от Пан?
-Спрете момчета!
-Какви са заповедите, Тинк?
-Ужасна какво?
-Птица Уенди.
-"Птица Уенди"?
-Идва насам?
-Заповедите на Пан са...
-Какво? Да я размажем?
-Да я сритаме?
-Да я убием?
-Да я убием?
-О! Да я свалим!
-Да я свалим!
-Да!
-Да, да я свалим!
-Хайде, да следваме Тинк!
-Следвайте Тинк!
-Да вървим!
-Да, хайде! Да вървим!
-Ще я хванем"
-Виждам я!
-И аз!
-И аз!
-Готови, прицели се...
огън!
-О, Питър, ти ми спаси живота.
-Ранена ли си, Уенди?
-Не, Майкъл.
-За бога, Уенди, можеше да те убият.
-Хей! Хей! Пан!
-Изпълнихме заповедите ти, Пан!
-Хей, Пан, аз я свалих!
-Не, не си! Ние я свалихме1
-Аз я свалих, Пан! Аз я свалих!
-Не! Аз я свалих!
-Внимамие! Така...
- Със сигурност се гордея с вас глупаци!
-Водя ви майка да ви разказва истории...
-Майка?
-А вие я свалихте.
-Ами, Тинк каза, че тя е птица!
-Какво е казала Тинк?
-Ами, тя каза, че ти си казал да я свалим!
-Тинкър Бел. Тинк!
- Ела тук. Обвинена си в сериозно предателство, Тинк.
- Виновна ли си, или не си?
Виновна? Не знаеше ли, че можеш да я убиеш?
Тинкър Бел!
- В резултат на това те прогонвам завинаги.
-Моля те, не завинаги.
-Добре, за седмица тогава. Хайде, Уенди, ще ти покажа острова.
- О, Питър, русалките?
-Оо, да вървим на лов!
-За тигри?
-Нее, за мечки.
-Нее, за мечки.
-Лично аз бих предпочел да видя аборигените.
-И индианците също.
-Добре, момчета!
Да вървим да заловим няколко индианци.
-Джон, ти ще водиш.
-Ще се постарая да бъда достоен за поста си.
Напред! Ходом марш!
-Хайде, мечо!
-О, Майкъл, внимавайте.
-Хайде, Уенди. Ще ти покажа русалките.
- Индианци!
-О, племето на Черната стъпка.
- Принадлежат към групата на Алгонкините.
-Тихи диваци.
-Да вървим да ги хванем.
Хайде! да ги хванем!
-Господа, господа.
-Първо трябва да планираме стратегията си.
-Ъ, каква стратегия?
-План за атака. Началната фаза е обходна маневра, ето така!
-Джон! Индианци! Индианци!
-Пуснете ме!
- Сега запомнете, индианците са хитри...
-Хей...
-... но не са интелигентни.
-Следователно просто ще ги обградим и ще ги изненадаме...
-Ужасно съжалявам, момчета. Вината е изцяло моя.
-О, всичко е наред, Wildcat.
-Нямаме нищо против.
-Няма проблем.
-Хау!
-Ъ, х-хау, вожде!
-Хау!
-От много луни червенокожите се бият се бледолики Изгубени момчета.
-А-ха.
-А-ха, а-ха.
-Понякога вие печелите.
-Понякога ние печелим.
-Добре, вожде.
-Ъ, вие победихте този път. Сега ни освободете.
-"Да ни освободят"? Искаш да кажеш, че това е само игра?
-Естествено! Когато ние победим, ги освобождаваме.
-Когато те победят, те ни освобождават.
-Освобождават ни.
-Този път няма освободи.
-Хъ?
-Хъ?
- Вождът е голям майтапчия.
-Аз не майтапчия.
Къде крие пинцеса Тигрова Лилия?
-Ъ, Тигрова Лилия?
-Принцесата не е при нас.
-Аз със сигурност не съм я виждал.
-Нито пък аз.
-Често не сме я виждали.
-Купчина големи лъжи.
-Ако Тигрова Лилия не върне до залез...
- изгори на клада.
-Само си представи, истински живи русалки.
-Искаш ли да се запознаеш с тях?
-О, Питър, много бих искала.
-Добре, хайде.
-Това е Питър.
-О!
-Здравей, Питър!
-Здравей, Питър!
-Здравей, Питър!
-Здравей!
-Здравей, Питър!
-Здравейте, момичета.
-Толкова се радвам да те видя.
-Защо те нямаше толкова дълго време? Липсвах ли ти?
-Разкажи ни някое от приключенията си.
-Нещо вълнуващо.
- Искате ли да ви разкажа как отрязах ръката на Кук и я хвърлих на крокодила?
-О, винаги съм обичала тази история.
-Аз също.
-Така. Бях на пустинната скала, обграден от...
-О, Питър!
-40 или 50 пирата.
-Коя е тази?
-Ъ? Ря ли? О, това е Уенди.
-Момиче?
-Какво прави тук.
-Освен това е облечена с нощница.
-Хайде, скъпа. Ела да поплуваш с нас.
-О, моля ви. Не съм облечена за плуване.
-О, но ти трябва да дойдеш.
-Настояваме!
-Не, не, моля ви!
-Прекалено си добра за нас, а?
-Питър!
-Ако посмеете да се доближите отново...
-Уенди! Уенди!
Те просто се забавляваха, нали, момичета?
Това е всичко.
-Само се оптвахме да я удавим.
-Виждаш ли?
-Ако си мислиш...
- че ще се примиря с... Шш. Тихо, Уенди.
Дам, това е Хук, добре.
-Хук!
-Хук!
-Хук! О!
-Бързо, Уенди.
Хванали са Тигрова Лилия.
Изглежда, че са се отправили към скалата череп.
Хайде, Уенди. Да видим какво са намислили.
-Така. Скъпа принцесо ето моето предложение -
ти ми казваш къде е скривалището на Питър Пан...
- а аз ще те освободя.
-Ах ти, куче.
-Горката Тигрова Лилия.
-Аз не съм ли човек на думата си, г-н Смии?
-О да, винаги, капитане.
-По- добре говори, скъпа моя, скоро приливът ще настъпи...
и тогава ще бъде твърде късно.
-Сега ще му покажа на вмирисаната риба. Стой тук, Уенди, и се заавлявай.
-"Да се забавлявам"?
-Запомни...
намя път през водата...
към сушата.
Това е последният ти шанс, Тигрова Лилия!
-Манатоа, великият дух на всемогъщото море говори!
-Пази се, капитан Кук!
Пази се! Пази се!
-Чу ли това, Смии?
-Това е зъл дух, капитане.
- Не мърдай от тук, Смии. Аз ще отида да поогледам.
- Вликият дух на всемогъщото море, а?
-Пст! Уенди. Гледай сега.
- Г-н Смии!
-Ъ, да, капитане?
-Освободи принцесата и я отведи обратно при племето и.
-Тъй вярно, сър. Да освободя принцесата...
Но...Но, капитане...
-Това е заповед, г-н Смии!
-Тъй вярно, сър.
-Е, най-накрая капитан Кук си възвръща разума.
-Странно!
- През цялото време му повтарях, че вие индианците няма да предадете Питър пан.
-И какво по-точно си мислиш, че правиш, г-н Смии?
-Точно това, което ми наредихте, капитане. Изпълнявам заповедите ви.
-Моите заповеди?
-Да, защо, капитане? Нали току=що казахте да...
- Върни я обратно, жалък идиот такъв!
- Моите заповеди. От всички несръчни...
-Г-н Смии1
-Какво по-точно си мислиш, че правиш?
-Връщам я обратно, както казахте, капитане.
-Не съм казал нищо подобно!
-О, но, к-капитане, не сте ли? Помислих, че...
-За последен път, г-н Смии.
Върни принцесата обратно на племето и.
Разбра ли? Разбра ли? Разбра ли? Разбра ли?
-Ъ, тъй вярно, сър.
-О, и още нещо.
Когато се върнеш на кораба, кажи на целия екипаж...
да се почерпят с най-добрия ми ром.
-Питър!
-Ето го твоя дух, Смии!
-Ама това е Питър Пан!
-Долен плъх!
-Благодаря ви, капитане.
-Слез долу, момче, ако искаш да опиташ студената стомана.
-Гледай сега, Уенди.
-О, Питър, внимавай.
-Ще си опиташ ли късмета, г-н Смии?
- Нека посмее!
- Хайде, идиот такъв!
-Дявол да го вземе!
-Ето тук, г-н Смии.
-Не стреляй, глупак такъв! Не! Не!
-Капитане?
-О, колко ужасно.
-Колко жалко, г-н Смии. Боя се, че изгубихме скъпия ни капитан.
-Капитане!
-В гръб ли, капитане?
-Дайте му да се разбере, капитане!
- Прободете го в сърцето!
-Този път те пипнах, Пан.
-Я виж, вмирисана риба на кука.
-Ще си платиш за това, Пан, ако ще да е последното нещо, което ще направя!
- Капитане, чувате ли нещо?
-Не.
Не!
Не!
-Г-н крокодил, обичате ли вмирисана риба?
-Обичате?
-О, Питър, недей!
Не!
-Смии! Дръжте се, капитане!
Ъ, стойте там, сър. Ще ви спася, сър.
-Смии!
Смии!
Смии!
Ау!
-Капитане! Капитане!
-Смии! Смии!
- Пусни го!
-Смии!
Греби към кораба! Греби към кораба...
Уаа!
Смии!
-Питър, ами Тигрова Лилия?
-Тигрова Лилия? О, Тигрова Лилия.
-Помош...
-Питър, чакай ме.
-Този проклет Питър Пан.
Направи ме на глупак.
О, главата ми.
- Горещата ви вода, г-н Смии.
-Шш!
- Горкият капитан има ужасно главоболие.
- Не бива да го безпокоим.
Е капитане, хубаво е да ви видя да се усмихвате отново.
- Връща спомените от доброто старо време, когато водихме по-здравословен и нормален живот.
- Да пячкосваме кораби, да режем гърла. О, капитане...
защо не отплаваме към морето?
- Нещо лошо се крои на острова.
-Някакъв проблем с жени.
- Не бих искал да продължавам нататъка, но...
готвачът ми каза, че нрговият най-добър приятел му казал...
че е чул как Питър Пан е прогонил Тинкър Бел.
Уаа!
-Ах ти, изкуфял слабоумник, ... Да не би да ми казваш, че Пан...
е прогонил Тинкър Бел?
-Тъй вярно, сър. Това казвам.
-Но защо?
-Ами, заради Уенди, капитане.
- Тинк се опитала да я очисти. Тинк е ужасно ревнива.
-Така, така.
-Затова трябва да тръгваме, капитане.
Това не е място за почтени пирати.
-Това е, Смии! Това е!
-Радвам се, че сте съгласен, капитане.
-Бързо, палтото ми. Най-хубавото ми палто.
- Тъй вярно, сър. Колкото по-рано тръгнем, толкова по-добре.
- Ревнивата жена ще се хване на всяка лъжа.
-Кутията с куките ми! Тъй вярно, сър.
-Заповядайте, сър. Неделният ви комплект, сър.
-Ако впечатлим феята, ако я убедим, че сме нетърпеливи да и помогнем...
- момичето може да ни покаже пътя към...
определено скривалище.
- Най-доброто ни скривалище е североизточното крайбрежие на Южна Америка, сър.
-Ще отида да задам курса...
-Къде си мислиш, че отиваш?
-Д-да кажа на момчетата, че отплуваме с прилива, сър.
-Ще отидеш на брега, ще хванеш Тинкър Бел...
и ще ми я доведеш.
- Разбра ли?
-Тъй вярно, с-с-сър.
-Хау!
-Хау!
-Какво прави вождът, Джон?
-Произнася тържествено слова с езика на знаците.
-Какво казва?
-Той казва...
"Питър Пан могъщ воин".
"Спасил Тигрова Лилия".
- "Направил големия вожд много доволен".
Ами, със сигурност не изглежда "много доволен".
- Направи Питър Пан голям вожд.
- Ти сега Малък Летящ Орел.
-Ура за Летящия Орел! Летящия Орел!
-Ура!
-Ура!
-О, колко е чудесно!
-Ура!
-Разкажи им бледолики братко всичко за червенокожите.
- Добре, това би било най-поучително.
-Ъ, какво прави червенокожите червени?
- Кога за първи път са казали "Ъгх"?
-Кога за първи път са казали "Ъгх"?
- Защо казват "Хау"?
-"Защо казват 'Хау'?"
Защо казват "Хау"
Някога индианците не знаели всико, което знаят днес
Но индианците със сигурност са научили много
Това е така, защото са казвали "Хау" (как)
Ние превеждаме за теб
Хана означава това, което означава и мана, а ганда означава същото
-Бледолика не танцува.
- Бледолика донесе дърва за горене.
Кога за първи път са казали "Ъгх"
Кога за първи път са казали "Ъгх"
В индианската книга се разказва как първият смел женен индианец
извикал силно "Ъгх", когато видял тъща си
Какво прави червенокожите червени
Какво прави чевенокожите червени
Да се върнем назад преди милион години когато първият индиански принц
- целунал девойка и започнал да се изчервява и оттогаяа всички ние се изчервяваме
Сега знаеш всичко от вожда
Истинската история за червенокожите
Каквото и да е писано или казано, няма значение
Сега знаеш защо чевенокожите са червени
-Уа-хуу!
-Джон!
- Бледолика вземе индианче.
-Уа- хуу!
- Майкъл!
-Бледолика донесе дърва за горене.
-Бледолика не донесе дърва за горене!
-Бледолика отива вкъщи.
- Съжалявам, г-це Бел...
но катипан Кук иска да говори с вас.
-Да, г-це Бел, капитан Кук си признава поражението.
Утре напускам острова и никога вече няма да се върна.
-Радвам се да чуя това, капитане. Ще кажа на екипажа и ...
-И затова те поканих, мила моя...
за да кажеш на Питър, че не тая лоши чувства.
О, Пан със сигурност е грешил.
Да доведе тази Уенди на острова например
Опасна работа е това.
Според слуха тя вече е застанала между теб и Питър.
Но какво е това? Сълзи?
Значи е вярно. О, Смии.
- Това е съдбата на девойката.
Да отнеме най-хубавите години от живота и, а после...
- да я захвърли настрана като стара ръкавица!
- Каква срамота!
Но не трябва да съдим Питър твърде стого, мила моя.
Уенди трябва да виним.
Г-н Смии трябва да спасим момчето от самия него.
Но как?
Имаме толкова малко време. Отплаваме на сутринта.
Да отплаваме! Това е, Смии!
Ще упоим Уенди.
-"Ще упоим Уенди" ли, капитане?
-Ще я вземем с нас в морето. С нейното изчезване Питър скоро ще забрави увлечението си по момичето.
Ела, Смии, трябва да тръгваме незабавно. Да обкръжим дома на Питър...
-Но, капитане, ние... ние не знаем къде живее Питър Пан!
- Да му се не види, прав си, Смии!
Какво има, мила моя?
Можеш да ни покажеш пътя. Брей, никога не съм се замислял за това.
Записвай, Смии.
-"Записвай, Смии".
Тъй вярно, капитане.
-Тръгваме от носа Дървения крак.
-"Тръгваме от носа Дървения крак".
- 40 крачки западно от скалата на Слепия.
-"Скалата на Слепия".
-Да, да. Подминаваме и прескачаме Крокодилския залив.
-След това един румб източно от север едно, две, три.
Е, хайде по-бързо, де... Продължавай, мола моя.
Да не наранявам Питър?
Мадам, капитан Кук ти дава дума...
да не го докосва с пръст...
или с кука.
А, Дървото на обесения.
Значи това е входът към неговото скривалище.
Благодаря ти, мила моя. Много ни помогна.
- Какво прави чевенокожите червени
- Голям вожд Летящ Орел поздравява своите воини.
- Хау!
-Ъ, хау, вожде.
-Хау, вожде! Хау!
-Хау.
-Хау.
-Голям вожд поздравява малка майка.
-Хау!
-Ъ!
-О, Уенди, само това ли ще кажеш.
Всички останали смятат, че съм страхотен.
-Особено Тигрова Лилия.
-Тигрова Лилия?
-Джон! Майкъл!
Махнете тази боя и се пригответе за лягане.
-За лягане?
-Воини не спят.
Не спят в продължение на дни.
-Но, момчета, насутринта си отиваме вкъщи.
-Вкъщи!
-И...
-О, Уенди, не искаме да си отиваме вкъщи.
- Не отива вкъщи. Остава много луни. Прекара весело много време.
-Питър, престани да се преструваш и бъди практичен.
-Вожда Летящ Орел каза.
-О, господи. Моля ви, момчета.
Искате ли да останете тук и да пораснете като...като диваци?
-Разбира се.
-Но не можете.
Имате нужда от майка. Всички имаме нужда.
-Ти не си ли наша майка, Уенди?
-Разбира се,че не, Майкъл!
Нали не си забравил нашата истинска майка!
- Тя имаше ли меки уши и не носеше ли кожено палто?
-О не, Майкъл. Това беше Нана.
-Мисля, че някога съм имал майка.
-Как изглеждаше тя?
-Как изглеждаше тя?
-Забравих.
-Аз имам бял плъх!
-Това не е майка!
- Хей, кого блъскаш, бе?
-Не, не, момчета! Мля ви. Аз ще ви кажа какво е майката.
-Да, кажи ни.
-Да, кажи ни.
-Моля те, Уенди.
Ами, майката, истинската майка...
е най-прекрастият човек на света.
Тя е ангелският глас...
който ви казва лека нощ...
целува бузата ти...
прошепва:"Спи в кош".
-Шш!
-Искам да видя мама.
-Да, Майкъл.
-Предлагам да тръгнем за вкъщи веднага.
-Може ли и аз да дойда? А, Уенди?
-Може ли и аз, Уенди!
-Хайде! Пуснете ме!
-Добре, момчета. Добре. Сигурна съм, че майка много ще ви се зарадва.
Ъ, дано Питър няма нищо против.
-Вървете! Върнете се и пораснете!
Но ви предупреждавам. Веднъж пораснете ли...
никога повече не може да се върнете!
-Никога!
-Боже.
-Добре тогава, ще тръгваме ли?
-Да, хайде. Да вървим!
-Да!
-До скоро, Питър.
-Ще се върнат.
-Питър.
Сбогом, Питър.
-Добре, момчета. Отведете ги.
А сега, Смии, да се погрижим за господин Питър Пан.
-Но, капитане, няма ли да бъде по-човечно, ако му прережем гърлото?
-Така е, г-н Смии.
Но дадох дума да не докосвам с пръст...
или кука Питър Пан.
А капитан Кук винаги спазва обещенията си.
- Опитай живота на крадеца
- Просто опитай живота на мошеника
Няма момче, което не би се радвало
Да работи за капитан Кук
Най-изветния мошеник на света
Специална оферта за деня
Ще ти кажа какво ще направя
Всички, които подпишат, без да отлагат
Ще получат безплатна татуировка
Това е като парите в банката
Присъедини се, ще бъда честен
- Ако не искаш, ще вървиш по дъската
Ти избираш
Ти избираш
Животът на крадеца ще ти хареса
Ще вкусиш живота на мошеника
Има тонове забавления за всички
И ще имаш огромни съкровища
Така че се подпиши в книгата
Присъедини се към капитан Кук
-Хей, аз искам да се присъединя.
-Моля ви, момчета!
-Искам да бъда пират.
-О боже, пират!
-Момчета, не се ли срамувате от себе си?
-Но капитан Кук е много настоятелен, Уенди.
-Да! Казва, че ще вървим по дъската, ако не подпишем.
-О не, няма. Питър Пан ще ни спаси.
-Питър Пан щял да ги спаси, Смии.
Питър Пан щял да ги спаси.
-О, капитане, вие го направихте.
-Хиляди извинения, мила моя.
Мисля, че вие участвате в нашата малка игра.
Вижте, ние оставихме подарък за Питър.
Нещо като изненада, така да се каже.
В този момент си представям нашия малък приятел...
- как чете нежната бележка.
"За Питър с любов от Уенди.
Не отваряй преди 6".
-Хм. Какво ли има вътре.
Ако моеше да види какво има в кутията...
щеше да открие една малка джаджа.
Нагласена така, че когато стрелките застанат така...
Питър Пан ще бъде изстрелян...
навън от Never Land завинаги.
-Не!
-Времето тече.
Остават 18 секунди.
15 секунди.
13 секунди.
12 секунди.
-Е, предполагам, че вече мога да го отворя.
Хей, Тинк. Виж какво ми даде Уенди.
Хей, престани! Спри! Какво ти става?
Хук? Бомба?
Не ставай смешна!
-И така си отиде един достоен противник.
Амин.
Хук! Било е бомба!
Ако не беше Тинк... Тинкър Бел!
Тинк? Тинкър Бел?
Къде си, Тинк?
Тинк? Тинкър Бел!
Тинк. Добре ли си?
Уенди? Момчетата?
Но Първо ще спася теб.
Дръж се, Тинк! Дръж се!
Не си отивай. Не разбираш ли, Тинк?
За мен ти значиш повече от всичко на този свят.
-А сега, какво ще бъде? Моливът или дъската?
-Капитан Кук, ние никога няма да се присъединим към вашия екипаж.
-Както желаете. Дамите първи, мила моя.
-Сбогом, момчета.
-Сбогом, Уенди.
-Сбогом, Уенди.
-Бъди смел, Джон.
-Ще се постарая, Уенди.
-Сбогом, Майкъл.
-Сбогом, Уенди.
-Хайде!
-Връщай се обратно!
-Тръгвай, госпожице. Тръгвай!
-Не ни създавай главоболия!
-Хайде! Хайде! По-живо, де!
-Мърдай!
-Капитанът чака!
-Уенди! Уенди!
-К-капитане нямаше цоп.
-Нито звук.
-Нито вълничка.
-Това е лоша поличба.
-Нямаше цоп.
-Нито следа от момичето.
-Чухте ли цоп? Казвам ви, момчета, днес е черен ден.
-Запомни ми думите. Ще си платим за това.
-Корабът е омагьосан.
Нямаше цоп, капитане.
-Значи искате цоп, г-н Старки.
Ще ви дам цоп!
Кой е следващият?
-Ти си следващият, Кук!
-Този път прекали.
-Това е Пан! Питър Пан!
-И Уенди!
-Не може да бъде!
- Това е неговият кървав призрак.
- Кажи си молитвата, Кук.
Ще ти покажа, че този призрак има кръв във вените си.
- Ще го промуша! Оо!
На ти това!
Проклета кука!
Хайде всички!
Побързай, Майкъл! Побързай!
-Какво стоите нещастни плъхове такива!
- Хванете тези долни хлапета!
След хлапетата, момчета!
- Това не е истинско момче.
- Аз се бия с някакъв дух. Летящ дявол!
-Задръжте огъня.
-Хванете ги!
-Пригответе се, момчета. Готови.
Огън!
- Назад, негодници!
-Ура!!
-Право в целта, Майкъл.
- Да, мечка убиец!
-Мечка убиец!
-Лети! Лети! Лети! Страхливец такъв!
-Страхливец? Аз?
-Ха-ха-ха! Не би посмял да се биеш със стария Кук като мъж с мъж!
Ще отлетиш като страхливо врабче!
-Никой, който е нарекъл Пан стахливец, не е оживял!
Ще се бия с теб като мъж с мъж с ръка зад гърба.
-Значи няма да летиш?
-Не, недей, Питър! Това е номер!
-Давам ти дума, Кук.
-Доре, да приключваме тогава!
Сега, нахални младежо, приготви се да умреш!
-Полети! Полети, Питър! Полети!
-Не! Дадох дума.
-Мой си, Кук!
- Прободи го в сърцето!
- Не би наранил стария Кук, нали момче?
Ще се махна завинаги. Ще направя каквото кажеш.
-Ами, добре. Ако кажеш, че си смрадлива риба.
-Аз съм смрадлива риба.
-По-високо!
-Аз съм смрадлива риба!
-Ура!
-Кук е смрадлива риба. Смрадлива риба, смрадлива риба
Кук е смрадлива риба, смрадлива риба, смрадлива риба.
-Добре, Кук...
свободен си да си вървиш. И никога не се връщай!
-Питър!
-Смии! Смии!
Смии!
Смии! Смии!
Смии-ии-ии-ии-ии-ии-ии-ии!
Капитане!
Капитане! Капитане!
Ура!
Ура за капитан Пан!
- Добре, моряци, на мачтата!
- Вдигаме котва! Вдигнете въжетата!
-Но, но, Питър... О, всъщност капитан Пан.
-На вашите услуги, мадам.
-Бихте ли ми казал, сър, накъде отплуваме?
-Към Лондон, мадам,
-О, Питър.
-Майкъл! Джон! Прибираме се удома!
- Попълнете екипажа!
- Вдигаме котва!
Вълшебен прах!
-Джордж, радвам се, че си промени мнението за Уенди. В крайна сметка тя е все още дете.
- Пфу, Меру. Нали знаеш, че не говорех сериозно.
Нали, Нана?
-О! Уенди!
Уенди, какво за бога правиш там?
-Ммм. Хмм?
-О, мамо, ние се върнахме!
-Върнахте?
-Всички с изключение на Изгубените Момчета. Те не бяха съвсем готови.
-Изгубени Мом... Готови?
-Да пораснат.
Затова се върнаха в Never Land.
- Never Land?
-Да, но аз съм.
-Ъ, "си"?
-Ъ, готова съм да порасна.
-О! О! Ъ!...
-Добре, скъпа моя, но всичко с времето си.
- Може би ние бяхме прекалено...
-О, но, мамо...
беше такова прекрасно приключение.
Тинкър Бел и русалките и Питър Пан.
О, той беше най-чудесен от всички.
-Дори когато ни отвлякоха,...
-Отвлякли са ви!
-Мм-хмм. Знаех си, че Питър Пан ще ни спаси и го направи.
-И всички го нарекохме вмирисана риба!
Ъ, капитан Кук имам предвид.
- А сед това отплавахме с кораба в небето.
-Хмм. Мери, отивам да си лягам.
-О, мамо. Той наистина е чудесен, нали?
Виж колко добре управлява кораба.
-Джордж. Джордж!
-Сега пък какво има, Мери?
Нана, в-видя ли...
Знаете ли имам странното усещене...
че съм виждал този кораб и преди.
Много отдавна...
когато бях много малък.
-Джордж, скъпи.
-Татко.