Intacto (2001) Свали субтитрите
ЛЕОНАРДО СБАРАЛЯ
ЕУЗЕБИО ПОНСЕЛА
МОНИКА ЛОПЕС
АНТОНИО ДЕЧЕНТ
МАКС ФОН СЮДОВ
Залагайте, господа.
Край на залаганията.
27, червено.
Залагайте, господа.
За персонала.
- Благодаря.
Край на залаганията.
24, черно.
Край на залаганията.
30, червено.
Испански клиент направо ни обира. Маса 1 2, стол номер 6.
Старият иска да действаме както обикновено.
Носи синьо сако и вратовръзка на райета.
Извинете, взех ви за другиго.
29, черно. Няма победител.
Режисьор ХУАН КАРЛОС ФРЕСНАДИЙО
Федерико?
- Отидоха си.
Колко дължини направи днес?
Шест.
- Не си във форма.
Дойдох да се сбогувам.
През последните дни в гърдите ми се появи една болка.
Не мога да дишам.
Малко ми остава.
- Няма да умреш от старост.
Мислиш, че ще ме победят?
- Все още играеш...
Грижа се за бизнеса.
- Все повече го застрашаваш.
Повярвай ми, няма да загубя.
Казиното, парите, пленниците, всичко ще е твое.
Не искам нищо, което не съм спечелил.
Искаш за затвориш цикъла ли?
Искаш да играеш срещу мен? Нямаш шанс.
Дарбата ти не е достатъчно силна.
- Не можеш да знаеш това.
Познавам те, откакто оцеля при земетресението.
Или някой друг те приюти, изучи те и те направи човек?
Спаси ме късметът ми.
- Не искам да те жертвам.
Аз те научих как да използваш. Повече късмет от мен ли имаш?
Отгледал съм глупак. Седни!
Само на теб позволих да видиш лицето ми.
Вечеря ли?
- Не.
Вземи си душ, каня те на вечеря.
- Не мога.
Имам други планове.
Федерико, ще тръгнеш, без да ме прегърнеш ли?
Не го прави.
Аз открих дарбата ти, аз ще ти я отнема.
Сега може за тръгваш.
Сбогом, Федерико.
Старецът му отне дарбата, може да го изключим от играта.
СЕДЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Казва се Томас Санс. Пътувал е сам.
Какво е това? Разрежи го.
Сестра!
Три месеца живях с тъща си. Най-накрая тя умря.
Съдружникът й даде чек за 500 хил. песети, който жена ми загуби.
Каза, че аз съм виновен, носел съм лош късмет.
Развиках й се, че не е така.
Имаш ли нейна снимка?
- Ще намеря.
Изгоних я от къщи. Тя тръшна вратата и всички хартии литнаха из стаята.
И изведнъж чекът за 500 хил. песети падна в ръцете ми.
Какво ще кажеш, Федерико? Късметлия ли съм?
Ще го задържиш ли?
- Кое?
Чекът.
Ти как мислиш?
- Хорасио Капарос, ти си късметлия.
Не, ще ми го дадеш по-късно.
Обажда се Клаудия, вдигни.
Намерих свежа плът в самолетната катастрофа.
Жалко. Понеже си на почивка, дадоха случая на мен.
Кофти късмет, а? Този път ще ти струва двойно.
Всички ли са загинали?
Само за мизерните 50 млн песети. Ако оцелее - само половината.
Ако имаше застраховка при нас, щеше да получи 5-6 пъти повече.
Около 200, дори 300 млн. Това се казва пари, нали?
Благодаря. Клаудия!
Здравей, старче.
- Здравей.
Достатъчно ли са?
Процедурата го изисква.
Арестуван е за грабеж.
- Знам.
Ще получи ли някакви пари?
Оцелял е при ужасна катастрофа. Тези пари са негови.
Изчакай да даде показания.
- Моля те...
На всяка цена трябва да подпише.
Колко?
- Какво?
Колко ще получи?
- 25 млн.
Ще компенсират ли травмата му?
- Такава е премията му.
А авиокомпанията? Момент...
Добър вечер.
Представлявам застрахователите.
- Трябва да ви претърся.
Ето чека. Подпиши и е твой.
Може ли?
Прекрасна е.
Какво ще правиш с парите?
Моля?
- Как ще ги похарчиш?
Може да го осребриш до два дни.
- Добре.
Няма да ти е нужен там, където отиваш.
Когато съм притеснен, вадя картите.
Така убивам времето и си прояснявам мислите.
Понякога само разбъркването прогонва притесненията ми.
Ако изтеглиш асо, ще те измъкна от тук.
Не залагаме нищо.
Томас Санс, ти си късметлия.
Да бе!
- Не се съмнявай.
Шансът самолет да се разбие е едно на милион.
А ти да си единственият оцелял от колко... от 23 7 пътници...
Шансът става едно на 23 7 милиона.
Още веднъж.
Без залози?
Ще играеш за мен и ще си свободен.
Да играя? На какво?
Времето ви свърши.
- Почти свършихме.
Ще подпишеш или не?
Първо ще заложим твоята компенсация.
След това ще играем с печалбата.
Накрая ще делим всичко наполовина.
Ами ако загубя?
- Няма да загубиш.
Но ако стане?
- Може да си тръгнеш.
Колко време ще продължи?
- Най-много две седмици.
Не знам как се играе.
- Не ти трябва специален талант.
Запомни две неща:
Никога не ме докосвай...
Защо?
- Така искам.
И никога не ме снимай, не ти трябвам за спомен.
Запомни ли?
Добър вечер. Започнаха ли?
- Не.
Да ви покаже ли документите си?
- Да, не го познавам.
Самолетът изгубил контакт с кулата 1 2 минути след излитането.
Откритата черна кутия ще хвърли светлина върху инцидента.
Броят на жертвите е 231 пътници и 6 члена на екипажа.
Единственият оцелял Томас Санс беше арестуван...
По собствено желание ли сте тук?
Какво е усещането, когато самолетът пада?
Бях заспал.
- Стига.
Будалкаш ме.
- Какво е това?
Каква е тази миризма?
- На меласа.
Любимата му.
- Добре.
Залозите ви, моля.
Извинете.
Федерико, не може да останеш.
- Той е нов.
Щом започне, излизаш.
- Вземи.
Какво е това? Не се залагат пари.
Не са пари, а скъпоценност.
Компенсацията на оцелял при самолетна катастрофа.
Знаех, че съм те виждала...
Няма да играя срещу него.
- Дори това не стига.
Един от пръстите ти ще бъде чудесен трофей.
Ако приеме, играем.
- Добра идея.
Е, Федерико.
- Да играем.
Чакай!
- Забрави!
Не си давам пръста.
Няма да загубиш.
- Разкарай се.
Тези са пълни аматьори.
Спечелили са на бинго, или са паднали от втория етаж.
Нямат шанс срещу теб.
Няма да го направя.
- Мамка му!
Оцеля при катастрофа, измъкнах те от болницата!
Това не е ли късмет?
- Е, и?
Тук ти трябва само късмет.
- Не съм толкова глупав...
И дори можеш да го контролираш.
Ти си откачен, остави ме.
Иначе ще те докосна. Дръпни се.
Защо оцеля само ти?
В самолета е имало добри хора.
Кое спаси един крадец? Божията намеса ли?
Случайността!
- При теб няма такова нещо.
Имаш дарбата да крадеш късмета на другите.
Иначе щеше да си мъртъв.
Да бе!
- Аз вярвам в теб.
Но ако ти не вярваш в себе си, няма какво да говорим повече.
Задръж парите.
- Ядоса се заради един пръст,
който трябваше да заложим.
Твой е.
Махнете превръзките.
Не мърдай.
Ало?
Играеш ли още?
- Кой се обажда?
Играеш ли още?
Ти как мислиш, Федерико?
- Няма да умреш от старост.
Защо се смееш?
- С една буболечка на главата
за една нощ спечелих повече, отколкото за цял живот.
Можеше да загубиш пръста си.
- Ти също.
Не, щях да избягам, щом отрежеха твоя.
Може да избягаш от тях, от мен - не.
- Радвам се, че играта ти харесва.
Как ще си я поделим,умнико?
Есента и зимата са за теб, пролетта и лятото - за мен.
Ще потърся спалнята.
Аз съм Ана, оставете съобщение.
Ана, аз съм. Там ли си?
Обади се...
Добре тогава...
Надявам се, че си добре.
Слава Богу, че не дойде с мен.
Не трябваше да хващам проклетия самолет.
Радвам се, че и двамата сме живи.
Много се радвам.
Липсваш ми.
Съжалявам...
Съжалявам.
Бягай!
Качвай се!
Не мога, твърде съм стар.
Хайде!
Дай ми чантата.
Бързо,дай я!
Не ме докосвай!
- Дай я!
Не ме докосвай никога повече!
Мислех, че няма проблем да се обадя от автомат.
Занапред ми казвай какво правиш, за да не се дъним.
Как се казва?
- Ана.
Момичето на снимката, нали?
- Да.
Трябваше ли да е с теб?
- Изпусна самолета.
Какъв късмет. Защо го изпусна?
Трябва ни телефон, за да предупредим торерото.
Страхът прави интересна борбата с бика.
За истинския тореро това не е страхът от загубата,
а от страданието - твоето собствено и на тези около теб.
Този страх те кара да се биеш истински.
Защо се отказахте? Не сте пострадали.
Загубих страха си от биковете. Без него не можеш да си тореро.
Здравейте.
Алехандро Домингес.
- Знам. Може ли да поговорим?
Извинете ме за момент.
- Моля.
Не ми е за първи път.
- Алармата не се е включила.
Забравям да я включа. Почвам да остарявам...
Няма нужда да се оправдавате. Ще се бавите ли?
Не, ще свърша бързо.
Благодаря.
Оставете го там, моля.
Сара...
В колата открихме отпечатъци на Томас Санс.
А на съучастника му?
- Не.
Няма разбити врати и прозорци.
Как са влезли?
- През стената... или с ключ.
Показахте ли ни цялата къща?
Домингес има чисто досие, не е свързан с тях.
Добре.
Сбогом, красавице...
Остави ме.
Защо беше тръгнал към Мартиника?
Бягах.
Какво щеше да правиш там?
-Да започна бизнес на плажа.
Когато приключим, ще имаш пари да купиш Карибите.
Какво ще заложим сега?
Още не съм решил.
Чакай.
Аз оставам. Благодаря за всичко.
Добър вечер.
Ти си счупил прозореца.
- Моля?!
Обърни се, разкрачи се и сложи ръцете си на капака.
Какво става тук?
- Чу ли ме?
Ще ти сложа белезници.
Първо дясната ръка...
- Не ме докосвай.
На гърба...
- Спри да ме докосваш!
Пусни ме!
Ще ми докараш същото, което причини на мъжа си и дъщеря си.
Какво?
- Белегът... Носи ти се славата...
Трябваше да си мъртва, но се спаси.
Къде е Томас Санс?
Ти вадиш късмет за сметка нещастието на някого, нали?
Томас Санс.
- Нека сключим сделка.
Водя те при него и забравяш за мен.
Похарчила си парите от застраховката за това?
Ще свърши ли работа?
- Да.
Какво ти е направил Томас?
Изчакай, докато стигне до Евреина.
До кого?
-До Евреина.
Оцелял е от концлагер и сега живее в казино.
Ако те докосне, губиш дарбата си.
Ставаш нормален. Но аз не вярвам на това.
Такива сме, каквито сме.
Тази вечер ще играем с пленници...
Глупаци, които са съгласни да им донесем лош късмет.
Докосваш ги колкото се може повече, за да отнемеш и малкото им късмет.
После се хвърлят зарове. Най-големият сбор печели.
Ще вали като из ведро.
Трябваше да вземеш по-топли дрехи.
- Лоша мама...
Какво има?
Нямаш ли какво да кажеш?
Документите, моля.
ЗА СМЪРТТА НА СЪПРУГА... ЗА СМЪРТТА НА ДЕТЕТО...
Залозите ви, моля.
Оригинал ли е?
Какво ще заложим?
- Къщата ми.
Какво трябва да правя?
По време на играта мисли за нещо хубаво.
Добре е да си отпуснат.
Мисли си за щастливите моменти в живота ти.
Например с Ана.
Защо не играеш ти?
- Нямам дарба.
Сигурен ли си?
- Нямаш ли я, ти си никой.
Спътникът на Томас е по-възрастен.
- Изберете си пленници.
Ще дойдат. Следващата игра е след 2 седмици.
Да се махаме.
- Не.
Завинаги ще те отстранят от играта.
- Пристъпете напред.
Само така може да го хванем.
Мъжът със сивата коса.
Мъжът със сивата коса да пристъпи напред.
По-близо до прозореца.
Избери този, който най-много те възбужда.
Мъжът с оранжевия пуловер.
Мъжът с оранжевия пуловер да пристъпи напред.
Победителят взима залозите и пленниците. Превръзките.
Спокойно, това е най-хубавата част.
Добре, да започваме.
Изчакайте.
Госпожице, пристъпете напред.
Дайте си ръката, моля.
Шест и четири - десет.
Ръката ви, моля.
Три и две - пет.
На земята!
Играта е анулирана.
Тя беше в болницата, когато се свестих.
Спокойно.
-Два пъти насочва пистолет към мен.
Но не те е арестувала.
Кучка! Прецака ме!
Трябваше да го арестуваш след играта.
Не заслужаваш дарбата си.
Какво да правя с това?
- Тя е наша.
Хора ли ще залагаме вече?
Имаш нещо против ли?
- Какво ще стане с това момиче?
Вероятно ще умре от студ.
- Стига!
Не знам. Снимката, целувката... Сигурно си пада по теб.
Какво?
Чрез снимката открадна късмета й. Вече е твоя.
Занапред ще залагаме чуждия късмет.
Повече снимки - повече късмет за теб.
Не ми вярваш, нали?
На някакви откачалници им харесва да залагат снимки на хора.
Това е най-лесният начин да направиш пари и да изчезнеш.
На мен не ми харесва.
Няма да играя така.
Не виждам друг начин.
От теб зависи.
Приемаш и играеш, или отиваш да ограбиш друга банка.
Но решавай бързо, ченгето скоро пак ще те подгони.
Копеле!
- Само се грижа за бизнеса.
ХОРАСИО КАПАРОС
Залогът ви, моля.
Изчакай ме в гората.
Готов ли си?
Всичко ли заложи?
- Играя, за да спечеля.
И чека ли?
От утре няма повече да бягаме,
няма да спим в колата и да ядем гадна храна.
Утре ще отидем в Уканка за последната игра.
Там ще спечелим нещо много по-голямо.
Достойно е да получиш каквото искаш и да заслужиш уважение.
Това ми харесва.
Кое,уважението ли?
Харесва ми, че имаш мотив да го направиш.
Щом спечелиш в Уканка, ще си най-големият късметлия в света.
И работата ни ще е свършена.
- Тогава ще ме черпиш едно.
Може и десет.
- Сега опитай да се концентрираш.
Всеки тук би убил, за да отиде в Уканка.
Бягай!
По-бързо!
Не спирай!
Останаха само двама!
По-бързо!
Спри, Алехандро!
Ти си победителят.
Федерико?
Федерико?
Искам някой да ми отвори вратата.
Искам някой да ми отвори вратата.
Тя е широко разтворена.
Моля ви, закарайте ме до най-близката гара.
Тя какво търси тук?
Защо е тук, по дяволите?
Върни я където беше.
Сложи я в куфарчето.
Съжалявам, но тя е моя.
Слизай, изчезвай!
Съжалявам, това не трябваше да се случи.
Съжалявам, това не трябваше да се случи.
Нямаше да си тук, ако бяхме намерили Томас.
Ана, трябва да ми помогнеш.
Разкажи ми.
Да започнем от началото.
Защо не се качи в самолета?
Не си спечелила, че си го оставила и си избегнала катастрофата.
Не си спечелила, че си го оставила и си избегнала катастрофата.
Той е оцелял, но виж докъде те докара.
Томас е виновен за лошия ти късмет.
Да върви по дяволите.
Не ти вярвам.
Той ми попречи да се кача в самолета.
На летището ми каза:
''Вече не те обичам.''
Така ми спаси живота.
Какво каза?
- Вече не те обичам.
Какво има?
Защо досието на Капарос е копие?
Защо досието на Капарос е копие?
От съда изискаха оригинала.
- Защо?
Бившата му завела дело. Той се самоубил,
а тя иска парите от застраховката. "Ван Куил Лайф" отказва да и плати.
''Ван Куип Лайф''?
Застрахователите и при самолетната катастрофа.
Застрахователите и при самолетната катастрофа.
Това е мое.
Добър вечер. Вие ли сте Клаудия?
- Да. Не затваряйте.
Вие ли отговаряте за случаите Капарос и Санс?
Вие ли отговаряте за случаите Капарос и Санс?
Да.
- В болницата говорих с другиго.
Кучи син!
Гаден късмет, а?
Какво ще стане с Ана?
- Може да си я върнем.
Как?
- Като спечелим снимката й.
Но онзи отиде с нея в Уканка.
- Тя вече не е негова.
А чия е?
- На Самюел Берг... Евреина.
Откъде знаеш?
Той е Царят на късмета.
От 30 г. никой не е оцелял в Уканка.
Негодник! Там щеше да ме заведеш, нали?
Не трябваше да загубиш. Затова заложих Ана.
Каква е играта?
Даватти пистолет с 5 патрона.
Ти стреляш пръв.
Ако го убиеш, печелиш. Ако ли не...
Евреина стреля по теб.
Пет към едно...
Можеше да е по-зле.
Онзи, който спечели, вече е мъртъв.
Аз взимам решенията.
Кого ще заложиш?
Качиха се на самолет за Уканка.
Защо ми водиш неудачник?
Недей да играеш.
Херард ми каза, че си заложил гаджето му, без да му кажеш.
Никой не е идвал тук заради любов.
Момчето ти заслужава да играе.
Обикновено не говоря с тези, с които играя.
Но този път искам да направя изключение.
Виж това.
Всяка сутрин вратата на бараката се отваряше и извеждаха някого.
Първо най-старите, после родителите, след това братята и сестрите...
За две седмици останахме само 50-ина деца.
Изведнъж спряха да идват.
Докато един ден...
... се появи един мъж. Той не беше от охраната.
Беше с бежов безупречно чист костюм.
С черна кърпичка закриваше носа си.
Не миришехме на хубаво...
Един по един ни хващаше за ръка...
... и си записа в тетрадката номерата ни.
Каза, че щели да ни пратят при родителите ни.
После си тръгна и не се появи отново.
Но охраната се върна.
Строяваха ни и извикваха номер.
Поглеждах ръката си... не бях аз.
На тръгване избраният се обръщаше и ни гледаше с радост,
защото е спечелил. После изчезваше. Така беше.
Всеки ден - нов номер. Или два.
Или никакъв.
Понякога само ни оглеждаха и си тръгваха.
Накрая, за 4 дни останахме само двамата с Даниел.
Говорихме си.
Даниел знаеше много неща.
Помагал на баща си във фабриката за часовници.
Ако се вгледаш добре в минутната стрелка, ще видиш как се движи.
Снимката е на сестра му Хелена.
Даниел знаеше, че няма да отидем при родителите си.
Когато вратата отново се отвори,
хванах ръката на приятеля си...
затворих очи и се молех да не кажат моя номер.
Когато Даниел ме пусна, не можех да отворя очи.
Не исках да го погледна в очите.
Той каза само: ''Твоя я'' и излезе.
Остави снимката в ръката ми.
Когато вратата пак се отвори, влязоха мъже в други униформи.
Ако си готов,да почваме играта.
СПЕЧЕЛЕТЕ ДЖАКПОТА!
Открих асансьор, който води към подземието.
Роберто?
Карлос, Хавиер, чувате ли ме?
Федерико,трябва да излезеш.
- Имай вяра.
Помни, че ще излезеш невредим.
Вече не те обичам.
Да се махаме оттук!
Ти си свърши работата. Изчезвай.
- И ти нямаш работа тук.
Да тръгваме.
Спечелихме.
Не, ти спечели.
Пази се.
Сара, там ли си?
НА БАЩА МИ
Превод и субтитри drago@vizia.org