The Station Agent (2003) Свали субтитрите
Добро утро.
Каква е програмата за днес?
Д-р Крос ще иска да вземе
онези 629 Пулман.
и 630 Обзрвейшън.
Няма да има проблеми.
Кой номер?
423.
Ще го получа до две седмици.
Е, добре.
Здрасти!
Здравей!
Забрави ли нещо?
Не.
Добре! Отличен удар.
Отличен.
Ей, прятелче, къде ти е Снежанка?
Ей, ти там!
Лорейн, виж.
Спри, ще те чуе!
Госпожице!
Хартиена или найлонова?
Хартиена.
- Извинeте.
Не ви видях.
В брой или с карта?
- В брой.
Кой ще прожектира днес?
Карл.
Талазите от пушек приближават.
Жена ми бе в колата, на топло,
а аз седях на капака.
Минаваше покрай много хора.
Движението, разбира се,
спираше да изчака...
Сега снимам отвън
в Канада.
Така е в Канада. Студ на кутийки!
Сняг.
Беше забележително!
Понеже влака се движи напред,
димът остава назад.
Не духаше много, но се носеше на талази.
Сега влизаме в тунел.
Да, в тунел.
За около минутка.
Застудя като влязохме.
Беше един от най-тъмните в Канада.
Обяд.
Добър човек беше.
Не мисля, че се познаваме.
Да, но съм ви виждал.
Искам да кажа, че щях да ви запомня.
Тук сте за да обсъдим завещанието.
Хенри ви завещава
недвижим имот в Нюфаундленд, Ню Джърси.
Около половин акър земя
и един стар кантон.
Ето оценката на имота.
А какво ще стане с магазина?
- Сградата е продадена.
"Голдън Спайк" ще затвори.
Всичко това, разбира се,
е в сътветствие с желанието на Хенри.
Кога?
Ако няма затруднения,
такова нещо отнема около 6 седмици.
Трябва да подпишете тези формуляри.
При нас са ключовете от кантона.
Били ли сте някога в тази част на Ню Джърси?
Не.
Минавал съм от там.
Красиво е, но няма нищо.
Нищо.
И къде отиде?
Разбирам.
Аха.
И какво друго?
Анди, ти защо не наминеш?
Пощурявам, братко!
Божичко!
Ще ти звънна по-късно!
Чао!
Как си?
Добре.
Имаш ли кафе?
Мексиканско капучино. Специалитета.
- Ще ти хареса.
- Добре.
Имам хотдог и кроасани.
Наблизо ли живееш?
Да.
- Не съм те виждал.
Откъде си?
Хобокън.
- Сериозно?
Аз съм от Манхатън.
Какво те води насам? Работа?
Семейство?
Колко ти дължа?
О, да! Извинявай.
Много дърдоря.
Има ли магазин наблизо?
Да. След миля и половина отдясно.
Това е камиона на татко, между другото.
Много е болен. Затова съм тук.
Не може да стане и аз се грижа за това.
От шест седмици е така.
Вече пощурявам.
Благодаря.
Тук съм всеки ден от 7:00 до 3:00.
Аз съм Джо Орамас. А ти?
Фин.
Фин?
Да.
Хей, наблизо ли живееш?
Да.
О, мамка му!
O!
A!
О, Боже мой!
О, Боже мой!
О, Боже мой! Стой тук!
Не мърдай!
Не ставай!
O, толкова съжалявам!
Боже!
Добре ли сте?
- Добре съм.
Можете ли да си движите всичко?
- Да.
Сигурен ли сте?
Да.
Добре съм.
Боже!
Добре съм, добре съм.
Да ви закарам до някъде?
Не.
Сигурен ли сте?
Да.
Съжалявам...
Хей.
Ехо!
Добър ден, Оливия.
- Здрасти.
Едно капучино с две захарчета пристига!
Как си днес?
- Добре.
Ето.
Чу ли?
Някой се е нанесъл в кантона.
O, чудесно!
Да. Интересен тип.
Всъщност е джудже.
По дяволите!
Това ли е?
Два пакета "Дръм" и малко говежда пастърма.
Вземи си я.
По дяволите! Ето го!
Олеле!
O!
Боже!
О, Боже!
О, Боже!
О, Боже мой! Не мога да повярвам!
Не мога! Съжалявам!
Стой там!
Видях те!
Опитах да си оставя капучиното,
и се полях.
Изгорих се и затова се отклоних.
Може ли поне да те закарам?
Човекът с хотдозите ми каза къде живееш.
Не, благодаря.
Сигурен ли си?
Да.
Добре ли си?
Ти си...
Oх.
Да?
Пита ли за мен?
Какво й каза?
Не й казвай това!
Не знам. Измисли нещо.
Ще ти звънна после. Чао!
Хей, Фин. Тук ли живееш?
Да.
Е, значи сме съседи. Прекрасно.
Какво ти се е случило?
Нищо.
Слушай, какво ще кажеш
да пийнем по бира по-късно?
Не, благодаря.
Не пиеш ли?
- Пия.
Значи не искаш да пиеш с мен?
Не харесвам много баровете.
- O!
Да те взема в шест? Може да пием и тук.
Не, благодаря.
Какво ще правиш?
Ще се разходя.
О, гот.
Нещо против да дойда?
Имам нужда от движение.
Превръщам се в дебелак.
Обикновено ходя сам.
Добра компания съм.
Предпочитам да съм сам.
Добре, добре.
Може би друг път?
Знаеш къде да ме намериш!
Здрасти!
В безопасност си. Без кола съм.
Не се запознахме.
Оливия Харис.
Това е за теб.
Това нещо като подарък за извинение.
Благодаря.
Тъмно е.
Имаш ли чаши?
Или ще посръбваме от бутилката?
Имам чаши.
На 19 преспах с един,
защото сам си свиваше цигари.
Наздраве.
Не си каза името...
Фин.
Тове е добро име.
Може да вдигнеш ако искаш.
Моят е изключен.
По дяволите! Моят е!
Винаги забравям, че имам.
Съпругът ми ми го даде за всеки случай.
Разделени сме.
Нямаш ли телефон?
Не.
Чудесно! Мразя телефоните!
Имам два. Не отговарям на нито един.
Как откри това място?
Наследих го.
Много е хубаво.
O! Прекрасно е!
Какво е?
Стара кутия за билети.
Я виж ти!
Внимавай....
Съжалявам.
O, Боже мой!
Може ли да седна за момент?
Кой ти остави това?
Приятелят ми Хенри.
Кога почина?
Преди три седмици.
Съжалявам.
Синът ми, Сам, почина.
Преди 2 години.
Нещо против да не ме гледаш за малко?
Оливия!
Метрото ли изпусна снощи?
Здраво!
Нося ти капучиното.
Мерси.
Е, какво стана?
В смисъл?
Тук съм от 6 седмици. Дума не си ми обелил...
А само за 24 часа вече спиш нея?
Донесе ми бутилка бърбън.
Стига бе!?
Вдигни. Сигурно е тя.
Телефонът ми е изключен.
Нещо звъни.
Оставила си е телефона. Супер!
Е, какво стана?
Ей, сега идвам!
Чакай!
Хайде! Кажи какво стана.
Няма да излизаш никъде днес, нали?
Бих искал да й го върна. Знаеш ли къде живее?
Аз я бойкотирам... Но такъв съм си.
Щастливец си ти! Тя е много красива!
Притежава чара на по-възрастните жени.
Знаеш ли къде живее?
На Грийн Понд Роуд. Три мили по-надолу.
Слушай!
Ако ходите някъде по-късно, може ли да дойда и аз?
Никъде няма да ходим.
Знам. Но ако все пак ходите?
Няма!
И все пак?
Добре!
- Гот!
Ей! Ти си човекът!
Ти си!
Здрасти, остави съобщение.
Оливия?
Там ли си? Лив?
Виж, наистина искам да поговорим!
Важно е, моля ти обади ми се!
... и надявам се си добре.
Добре.
Чао.
По дяволите!
Джанис?
Здрасти!
Здравей!
- Имах клиент.
Мислих да се отбия.
- O, хубаво!
Знаеш, че ми е неприятно, но трябва да бягам.
Е, гадна работа.
- Знам.
Шантав живот.
Как си?
Добре, добре.
Тръгвам.
Аха, добре. Май трябва да си уредим среща.
Със сигурност.
- С удоволствие.
O, забрави си телефона.
Остави го. Чао!
Aаа!
Съжалявам!
O, Боже! Не знаех, че има някой!
Мога ли да помогна?
Ще отметнете ли книгата?
Добре.
Имате ли картон?
Не.
Добре, в града ли живеете?
Да.
Добре, но искам доказателство за адреса.
Ако може да ми донесете писмо до този адрес,
ще ви издам карта.
Можеш да запишеш на моята.
Здрасти!
- Здрасти!
Не, благодаря! Ще се върна.
Сигурен ли си?
Да.
Съжалявам за снощи. Злоупотребих с гостоприемството.
Чао.
Чао.
Ей, Емили!
Боже! Току-що изкрещях в лицето му.
Няма проблем.
Оливия го остави.
Ти си моя идол, пич!
Ей, Фин!
Искаш ли една студена?
Е, и какво?
Фин, вдигам гълъбите!
До утре, сладур!
Какво правиш?
Търся фирмено лого.
Това са влакове, не камиони.
МПС-та на релси се наричат камиони.
В кой клас си?
Завършил съм.
Ти джудже ли си?
Не.
Къде живееш?
В кантона.
Казвам се Клио.
А аз - Фин.
Чао.
Фин!
Ставай, сладурчо!
При камиона съм.
Гепи, Джо!
Големият Джо!
Какво става, приятелчета?
Я виж! Рон Джереми.
Благодаря.
Ще ви донеса кафетата.
Знаеш как го пием.
Добре.
- Мерси.
Как е стареца?
Оправя се.
Дай една!
Кога ще се върне?
По дяволите! Виж това!
Това е шибано мъниче!
Хей!
Фин!
- Познаваш ли го?
Фин!
"Ей, шефе! Ей, шефе!"
Млъкни, по дяволите!
Ей!
- Кво?
Млък!
Що не се отпуснеш, Джо?
- Два кинта!
Имам.
Джо, все още играем софтбол всеки петък.
Що не наминеш?
Ела.
Колко ще е гот, а?
Заедно на терена, а?
"Дай тука! Дай тука!"
До скоро, Джо.
- До скоро.
Здравей, Оливия!
Здрасти!
Капучиното ти пристига!
Мерси!
Идваш при Фин?
Какво? O, не! Току-що го подминах.
Къде?
Край езерцето.
Нека ти кажа.
За сметка на заведението, ако ми помогнеш.
Как?
Харесва ли ти тук, Оливия?
Аха.
Как се забавляваш?
- Не се...
Нито аз! Гадничко, а?
Няма много готини хора наоколо.
Сама ли живеш?
- Аха.
Не ме ли харесваш?
Защо?
Не си много любезна.
Няма ли да го поздравиш?
Продължавам.
Искаше да ти благодари за книгата.
Чао, Джо.
Ей!
Как е?
Оливия ти праща поздрави!
Докара ме.
Какво става?
Гледам влаковете.
Какво е това?
Наръчник.
Може ли да разгледам?
Кога мина последния?
Преди час и 23 минути.
Така ли?
Отегчаващо.
Нещо против да запаля?
Не.
Гладен ли си?
- Не.
Жаден?
Не.
Ти май не говориш много, а?
Май не.
Май не.
Ей, я виж!
Оливия!
Здрасти!
Пропусна един готин ден за влако-гледане.
Може би друг път.
Оливия!
Да?
Можеш ли да ни хвърлиш? Подуха ми се краката.
Само го опитайте и
ще си оближете пръстите!
Кой иска?
Не, благодаря.
Фин.
Всички пафкат.
Тук е, ако се решите.
Фин, да те питам нещо.
Какво мислиш за Амтрак?
Не знам. Не съм се качвал на Амтрак.
Никога?
- Никога.
Странно?
Мислех, че си.
Как е баща ти, Джо?
Подлудява ме, но се оправя.
Благодаря.
Chuleta con cebolla, con arroz con frijoles.
Кубинска изненада, с други думи.
Хванете се.
Моля?
Молитвата.
Сериозно?
- Да, табва да благодарим.
Хайде!
Хванете се!
Кой ще я каже?
- Ти.
Боже, Благодарим Ти за храната, която ни даваш.
Моля Те, пази ни!
Нека баща ми оздравее
'щото ме подлудява.
Някой ще каже ли нещо?
Не.
Амин.
Да започваме.
Оливия.
Фин?
Ще те питам нещо, Фин.
Имате ли някакъв клуб?
В смисъл?
Ами като "Влак на месеца" например.
Да, има нещо такова.
И какво правите?
Ами, събират се,
разглеждат стари снимки,
някой филм.
Филм? Супер!
Извинявайте.
Какви филми?
Хората ги наричат "преследвачи на влакове."
Следват някой влак и го снимат.
Ти правиш ли го?
Не.
Защо?
Не мога да шофирам.
А нямам и камера.
А трябва!
Ще ви оставям.
Тръгваш ли?
- Да.
Баща ми...
нe може да си намери лекарствата.
Гадост.
Беше приятно, нали?
Да.
Пак ще се съберем нали?
Наздраве.
Наистина е вкусно.
Да.
Не е нужно да говорим. Може просто да ядем.
Добре.
Ей, Санчо Панса, как му се вика на това?
Вървене по пътя.
Как се справям?
Бива.
Казах ти, че съм добър.
Дай още един.
Този?
Здрасти!
Здрасти!
Още ли нямаш поща?
Не.
Чао.
Ти просто си непоправим.
Предполагам не искаш бира?
Не, благодаря!
Трябва да превъзмогнеш тая омраза към баровете.
Наистина.
Качвай се! Билети, моля!
Следващи спирки, Кливланд, Чарити,
Нюарк, Сан Диего,
Калифорния, Уинстън.
И Сан Диего, Калифорния.
Следващи гари. Благодаря ви.
Всички да се качват!
Здрасти!
Здрасти!
Какво правиш?
Търсех Фин.
Как се казваш?
Клио. А ти?
Оливия.
Майката на Фин ли си?
Не.
Не, негов приятел съм.
Искаш ли да видиш колекцията?
Не знам. Каква колекция?
Модели на влакове?
Звучи интересно.
Бих искала.
Хайде.
Трябва ли ми билет?
Не.
Наистина?
- Да.
Внимателно.
А, какво ще кажеш за филм от Л.А. до Сан Франциско?
Среднощният експрес.
Ще бъде много яко!
Мисля, че "Зефир" звучи по-добре.
Зефир? От къде минава?
През Скалистите планини.
Велики планински проходи.
Фин!
Оставиха нещо за теб.
Какво?
"Приятно снимане! Оливия."
За какво?
Влако-гонство.
Не.
Да, така е.
Може ли и аз?
- Не.
Знам. Закъснях.
Баща ми кашля цяла нощ.
Не можах да спя.
Ще ми помогнеш ли със столовете?
Въпросче.
Защо не сядаш тук?
Тук?
Тук.
Обичам да чета докато се храня.
Не можеш на верандата?
Ще ми говориш.
Няма, ако не искаш.
Фин, обещавам.
И аз ще чета. Имам си книга.
Тук.
И аз ще чета.
Не е зле, нали?
Аха.
За влакове ли четеш?
Да.
Знаеш ли...
Трябва да почнеш работа в железниците.
Нали каза, че няма да говориш ако седна тук, Джо.
Не съм казвал нищо, около 20 минути.
9.
Засичаш ли ми?
Лошо.
Ще се разходим ли днес?
Не.
Утре?
Да.
Свържете ме с Оливия Харис на Грийн Понд Роуд.
Благодаря.
Какво? Чети си книгата.
Не мисля, че трябва да го правим.
Защо?
Хайде. Можеш.
Страшничко е.
Наистина е прекрасно, Фин.
Сигурно ли е, че няма влакове тук?
Релсите свършват там.
Гладен съм.
Говежда пастърма?
С удоволствие.
Била е при теб през цялото време?
Искаш ли?
Ще пропусна.
Вкусно!
Дай ми парче.
Екстра!
Добра е.
На това му викам аз разходка.
Защо му се казва "ходейки направо"?
Сложно е. Нали знаеш...
Ще оставя Фин да обясни. Фин?
Когато железницата била построена,
правителството национализирало много частна земя
с обяснението, че трябва да мине направо
през собственоста.
Може ли да си купим сода?
Затворено е!
... но може да поиграем футбол.
Наслаждава се на живота.
Дай ми!
O!
Добре ли си?
Аз... Аз ще тръгвам.
До скоро. Чао.
Чао.
Оливия!
Оливия!
Къде отива?
Това е Джо Орамас на живо
от страхотния хотдог павилион.
Отворено всеки ден от 7:00 до 3:00.
Оператор... Обърни я, обърни към теб.
Финбар МакБрайд!
Преследваме влак!
На живо от влака Съскечуан!
Този влак е огромен!
Да!
Здрасти! Остави съобщение.
Оливия, как си? Обаждат се Скорсезе и Копола.
Виж, направихме филма.
Искаме прожекция.
Можем да го направим при Фин в жалкото подобие на къща
или в твоя прекрасен дом
с твоята красива личност.
Върни се при нас.
По дяволите!
Идвам!
Подранихте.
Така ли?
Не.
Не сме.
Има бира и вино в хладилника
и концентрати в барчето на ъгъла.
Ей сега идвам.
По дяволите!
Чу ли, Джо?
Какво? Говорих просто за гледката.
Глупости!
Просто са малко...
Не искам да знам, Джо.
Какво мислиш?
Какво?
Оливия!
Имаш ли преса за чесън?
Не.
Как може да нямаш?
Така.
Добре. Говорете си...
Ще готвя без преса за чесън.
Не сам свикнала да има някой в къщи.
Особено пък шумен.
Хубава къща.
Да.
Дейвид я купи като място за почивка, но...
Аз се изнесох тук и избягах.
Къде живееше?
В Принстън.
Не стигнах далеч.
Просто не можех да остана и минута там.
Всички ме наблюдаваха. "Горката тя, чийто син умря."
А ти?
Какво те накара да дойдеш в Нюфаундленд?
Исках да съм близо до Джо.
Ще дойдете ли тук? Забавлявате се без мен.
Финбар МакБрайд!
Преследваме влак!
Влаковете са готини.
Така си е.
Като конете.
Какво?
Просто си мислех.
Дай ми джойнта!
Тоза влак е огромен!
Бил ли си влюбен, Фин?
Аха.
Какво се случи?
Бях млад...
И, ъъъ...
много ядосан.
За какво?
Ами...
Че съм джудже.
Нали знаеш...
смешно е как...
Хората...
ме възприемат.
Защото аз просто съм един много обикновен човек.
А ти?
Още ли обичаш Дейвид?
Да.
Мисля, че не помръдва.
Ще го събудя.
Не, няма да имаш късмет.
Май трябва да тръгвам.
- Не, не.
Недей. И давамата оставате тук.
И без спорове, защото съм гроги.
Искаш ли вода?
Не, благодаря!
Може да влезеш под завивките.
- Не.
Добре съм си и така.
Донесох ти вода.
И кърпа.
Това е Сам, нали?
Да.
Падна от решетките.
Обърнах глава за секунда.
Изглежда щастливо дете.
Беше.
Е...
Лека нощ.
- Лека.
Здрасти!
Кой си ти?
Фин.
Къде е Оливия?
Мисля, че спи горе.
Ти си бившият й съпруг.
Видях твоя снимка в кухнята.
Да.
Аз съм Джо.
Мисля, че Оливия още спи, умори се снощи.
Дейвид?
Здрасти!
Какво правиш тук?
Исках да поговорим. А ти не ми се обади.
Не ми се говореше.
Да, да. Това съм го чувал.
Момчета, ще ни оставите ли насаме?
Благодаря.
Добре ли си?
Искаш ли да ми обясниш?
Не.
- Не, какво?
Просто искам да знам какво става.
Дойдох чак до тук,
защото не вдигаше телефона.
Няма какво да ти обяснявам!
Не бягай от мен. Чуваш ли?
Фин!
Ето, Фин.
Това е покана да четеш лекция в моето училище.
Не мога да дойда, Клио.
Можеш.
Избери си някой петък.
Съжалявам. Не мога.
Защо?
Това не е нещо, което мога.
Но трябва!
Съжалявам.
Но вече казах на всички, че ще дойдеш!
Съжалявам, Клио.
Не, не съжаляваш.
Ако съжаляваше, щеше да дойдеш.
Какво става?
Предполагам, ще сме без Оливия днес.
Май да.
Не ме изкефи тоя.
Кой?
Бившият.
Стегнатия белушко.
Може ли да те питам нещо?
Да.
Спал ли си с жена?
Да.
С нормално високо гадже?
Да.
Да, с такова.
Спал ли си с някоя като теб?
Не.
А искаш ли?
Не ми се говори за това, Джо.
Защо?
- Просто... не искам.
Здрасти!
Здрасти!
Ето сметката ми.
Чудесно!
Сега мога да издам карта.
Попълни това.
Ето и картата.
Казваш се Финбар?
Да.
Аз съм Емили.
Здрасти!
Здрасти!
Имате прекрасна брадичка.
Благодаря.
Прекрасна брадичка?
Да.
Сериозно?
Аха.
Чудна работа!
Това е Оливия.
Хей! Оливия!
Тя беше, нали?
Така мисля.
Какво беше това?
Можеше да ни позрави поне!
По дяволите!
Баща ми! Ще ходим в Мил довечера.
Иска да те поканя.
Добре.
Наистина?
Да.
Добър ден.
Да, добре. Вашият адрес?
Грийн Понд Роуд 34. Да. Име?
Харис.
- Добре.
Да. Две от тези.
Да.
Добре. Това ли е всичко?
Доставчика ми е на адрес,
така, че ще отнеме около 2 часа.
Да, добре. Чао.
Прощавайте!
Доставка за Оливия Харис? Аз ще я занеса.
Моля?
Тя ми е приятелка и аз...
Съм в тази посока.
Ще трябва да платите.
Няма проблеми.
- Предварително.
Добре.
Здравей.
- Здрасти.
Нося ти покупките.
Бях в магазина като се обади,
та реших да ти ги донеса.
Благодаря. Колко?
Как си?
Добре.
Колко?
20 долара.
Мога и сама.
Благодаря. Чао.
Да те черпя нещо?
Да. Бира.
Нещо друго?
Нещо весело си спретваш, а?
Не. Чакам приятел.
Аз също!
Нещо против да седна тук?
Видях те пред павилиона за хотдог.
Живея в кантона.
Така ли?
- да.
Ти си като в оня филм
с телеграфите...
Нещо такова.
Извинявай за малко.
Къде си?
И не можа да се обадиш?
Не, няма проблеми.
Не идвай! Аз... не...
Просто прави каквото си искаш.
Не, всъщност, срещнах приятел, и пием по едно, та...
Трябва да свършвам.
Тоя е такъв тъпанар!
Да ти сложа ли тук картофките, сладурче?
Да, благодаря.
Бременна съм.
Още не съм казала на никого.
Дори на Крис.
Щях да му казвам днес. Сигурно ще откачи.
Не се чувствай длъжен да казваш нещо.
Просто исках да го кажа.
Благодаря.
Заповядай. Вземи си от моите картофки.
Къде е приятеля ти?
Не знам.
Искаш ли да те закарам?
Не, благодаря.
Благодаря за всичко.
Моля ти се, за нищо!
Здрасти!
Това ли ти е приятелчето?
Начукай си го, Крис! Изчезвам!
Емили.
Емили, почакай!
Остави ме!
- Хей!
Не прави това!
Не е твоя работа, ясно?
Няма ли да се махнеш?
Моля те, престани! Престани!
Фин, бягай! Просто се махни!
Какъв му е проблема на тоя?
Откачалка.
Ти си голям тъпанар!
Емили. Какво?
Здрасти!
Как е?
Нося ти кафе.
- Благодаря.
Приятелю, съжалявам за снощи.
Баща ми имаше болки,
и беше много зле.
Повиках лекар. Вече е добре.
И когато се обадих в Мил, вече те нямаше.
Трябва да те вземат във "Формула 1", братче!
Е, как беше там вчера?
Никак.
Нещо за Оливия?
Нищо.
- Нещо за довечера?
Не.
Какво ти е, по дяволите?
Казах, че съжалявам! Какво повече искаш от мен?
Искам да ме оставиш сам, Джо.
Става ли?
Това искам.
Добре. Стой си сам!
Здрасти! Остави съобщение.
Вдигни телефона!
Лив?
Започваш да ме плашиш.
Оливия?
Вдигни шибания телефон!
Щях да почукам. Съжалявам.
Заповядай!
Тук е страхотно!
Може ли...
Е, мислиш ли да го оправиш?
Не знам.
Предполагам.
- Трябва.
Би могъл да го направиш много красиво.
То и сега си е красиво, но...
Къде спиш?
На кушетката.
Аха.
Аз дойдох да ти се извиня.
Крис се държи отвратително като е ядосан,
но не е лош човек.
Просто...
Господи, колко приятно и тихо е тук!
Сега, като съм бременна,
всичко в къщи ме изнервя.
Мислих да се преместя при Крис, но...
Тук ли е живял кондуктора?
Не. Той работи на влака.
Кантонерът работеше тук.
Какво е правил?
Много неща.
Влаковете докарвали поща, той я е прибирал.
После я доставял.
Продавали са провизии.
Подстригвали са.
Наистина ли?
Да.
Да не отваряш салон?
Всъщност съм пенсионер.
Не си ли малко младичък за пенсия?
Не. Джуджетата ги пенсионират рано.
Просто факт.
Да, мързеливци.
Може ли да остана тук тази вечер?
Просто да спя?
Хей, Фин!
Това гаджето ли е?
Не.
Тогава онази жена ли е?
Оливия ли имаш впревид?
Мхм.
Не.
Харесвам я.
И аз.
Кога се връща?
Не знам.
Какво?!
Нищо!
Нямаш право да казваш това.
Просто се появаваш и ми казваш това?
Познавам те от 17 години!
От 17 години,
и ти... Нямаш идея?
Не, Дейвид. Какво?
Какво може...
Какво може да е по-важно от това? Какво?
Как можа?
Върви на майната си!
Оливия.
Изчезвай!
Добре ли си?
Не те искам тук, Фин. Махай се!
Моля те, Оливия!
- Виж...
Нито съм ти гадже, нито майка, ясно ли е?
Знам.
Добре ли си?
- Не си дете!
Махай се оттук и ме остави!
Две.
Остави го спокойно.
Ето ме!
Виж!
Виж!
Оливия?
Оливия?
Оливия?
Пила ли си от тези?
Той има друго дете.
Всички ли изпи?
Боже мой!
Искам...
Искам...
Искам си Сам.
Искам си го обратно!
Искам!
Може да влезете, г-н МакБрайд.
Моля, слушайте внимателно
г-н МакБрайд.
"Тук съм за да ви разкажа за влаковете.
Първият истински влак у нас
е направен от Питър Купър през 1829.
Знае ли някой как е наречен?"
"Палецът на Том."
"От времето, когато
влаковете правеха тази държава, каквато е сега.
Много отдавна...
Хората не напускали града си, защото пътуването било тежко."
Да?
Колко си висок?
Джейкъб!
Ами... Около 135 сантиметра.
Аз съм по-висок.
Джейкъб, ела с мен!
Съжалявам!
Тук съм след минутка.
Тъпак!
А цепелините?
Те са изобретени по-късно.
Кога?
Не знам с точност.
Цепелините са готини!
И влаковете.
Да, и двете са добри.
Влакове и цепелини.
Някой да иска десерт?
Аз преядох.
И аз.
Има още.
Ще има за обяд утре.
Кога са изобретени цепелините?
Нямам представа.
Нито пък аз.
Може да отидеш в библиотеката и да питаш онова гадже.
Готина е.
Тя е фантастична.
Сваля очилата... пуска си косата...
Книгите се разхвърчават...
Тя не носи очила.
Купи й тогава! Струва си.