Stargate SG-1 - 03x11 (1997) Свали субтитрите
Изглежда не е бил използван изобщо.
Ами, може дори да не знаят какво е порталът.
- Може да е само артефакт за тях.
- Възможно е.
Може да стоиш тук с месеци, натискайки символите, и да не отвориш тунел.
О'Нийл.
Приличаше на експлозия, Орнър. Чух я.
- Нямаше никаква експлозия.
- Чух нещо. Беше голямо...
- Голямо какво?
- Здравейте!
Чули сте нас.
Откъде дойдохте?
- Как влезнахте тук?
- Вратата беше отворена.
Има ли някой наоколо, който може да бъде... смятан за... шеф?
Аз! Покажете ми документите си.
Всъщност нямаме никакви документи. Ние сме пътешественици. Дойдохме да се срещнем с вас.
- С мен?
- Не с Теб!
Всъщност, имах предвид хората ви.
Аз съм Даниел. Това е Майор Картър и Джак О'Нийл, и Тийл'к.
Кой би ти дал името Тийл'к?
Баща ми ми го даде. Значи сила.
Помниш баща си?
От първата си глътка въздух.
Тогава не си бил тук по време на Ворликса.
Ворликс. Не ми напомня нищо.
Това беше денят, който всички ние знаем, че ни беше отнет.
Можем само да помним дните след Ворликса.
Преди това... нищо.
Не засичам нищо необичайно, сър.
MALP-ът също не засече. Мисля, че всичко е наред.
MALP-ът е безполезен. Ще видите.
Не се тревожете, приятелю.
Ки'ра казва, че, каквото и да е причинило Ворликса, е пристигнало и напуснало преди година.
Най-малко година. Може би повече.
В първите дни след Ворликса имаше паника и объркване.
Трудно е да бъдем точни.
Значи всички вие сте се събудили един ден без да знаете кои сте.
Как става това?
Първият ми спомен след Ворликса е как ужасен бягам по улиците.
Тя... която и да бе... бягаше точно зад мен.
Прилича на някакъв вид масова амнезия, сър.
Случи се на приятел по време на Войната в Залива. Разбиха й главата.
Когато се свести, спомените и личността й от преди удара бяха изчезнали.
Значи всички са били ударени по главата?
Не, сър. Аз... не съм сигурна какво може да причини амнезия в такъв мащаб.
Никога не съм срещал такова явление.
- Всичките ни старци са изчезнали.
- Помните ли ги?
Не, но има техни снимки във всяка къща.
- Децата също са изчезнали.
- Ако някога сме имали деца.
Едва ли сме пораснали по дърветата.
Тогава защо имаме снимки на старци, но нито една на дете, а?
Гламаво.
Но, ако имате някаква информация, трябва да се срещнете с Ки'ра.
За втори път споменавате това име.
Не знаете коя е Ки'ра!
Министър на здравеопазването, науката и преустройството на Виас.
- Заето момиче.
- Всички ние сме заети.
Но без нея бихме били изгубени. И ти го знаеш.
Ами... След вас.
Не е необходимо да я превъзнасяш, когато не е в стаята!
- Аз ще ги заведа. Ти се прибирай.
- Не очаквай вечеря!
Никога.
- Ки'ра, едни хора искат да те видят.
- Ще трябва да почакат, Орнър.
- Това помага ли?
- Не.
Не мога да... дишам.
Хората с хранителни алергии не могат да си ги спомнят.
Изглежда, че тя изпада в анафилактичен шок.
Дишай.
- Тук. По-добре ли е?
- Да.
- Благодаря.
- Почини си малко.
Орнър, щеше да представяш приятелите си.
Те са пътешественици от много далеч, Ки'ра.
Мога да видя това.
О'Нийл, Картър, Даниел и Тийл'к.
Предполагам си била, или си лекар.
Изглежда, че преди Ворликса съм помагала на другите.
Това е всичко, което чувствам.
- Вие?
- Доктор? Не... не.
Ами, да.
Аз съм доктор по археология. Изучавам миналото.
Тогава си най-желаният посетител тук, Даниел.
Не са били тук по време на Ворликса.
Направил си най-правилното нещо, довеждайки ги тук, Орнър.
Благодаря.
Той пламенно вярва, че сме съпруг и съпруга...
и, че не трябва да чакаме да си върнем спомените, за да подновим отношенията си.
Може би можете да ни помогнете.
Моля, последвайте ме.
Тази стая съдържа всичкото познание, което успяхме да преоткрием.
Прекарала съм тук всеки възможен час, четейки, търсейки...
Отделяйки всяка полезна информация, която намеря.
Ако можете да помогнете, знам, че народът ни ще ви бъде вечно благодарен.
- Изглежда всичко е под контрол.
- Точно обратното, сър.
Разпадаме се. Индустрията и земеделието на Виас отиват към колапс.
И, когато дойде зимата, ще настане бедствие.
- Вие не сте от Виас.
- Какво ни издаде?
Агентът, който причини Ворликса изчезна, но последиците му бяха пандемични.
Ако знаете кои сте, тогава не може да сте от този свят.
Знаете ли големият пръстен скрит в склад надолу по пътя?
Значи е транспортно устройство.
- Да.
- Наричаме го Старгейт.
Старгейт, да.
Д- р Зирвис споменава тази дума в трудовете си.
Въпреки че загубих надежда да намеря този Д-р Зирвис сред народа ни,...
документацията му ми каза много.
Тук.
"Посетителката ни твърди, че е дошла от отвъд звездите,...
обаче не мога да разбера технологията на това Старгейт устройство, което използва."
Изучавах това устройство, но не можах да го активирам.
Ки'ра, може ли да се върнеш на частта за посетителката?
Тя е спомената на много места в архива.
- Какво можеш да ни кажеш за нея?
- Била е нещо като аптекар.
- И не е преживяла Ворликса.
- Откъде знаете?
Телата на старец и старица бяха открити дни по-късно...
в сграда, унищожена от експлозия - единствените останки на старци, които намерихме.
Заключихме, че мъжът трябва да е бил Д-р Зирвис...
а жената отговаряше на оскъдното описание, което бележките му дават за нея.
- Какво е името на тази старица?
- Споменато е.
Тук, да. "Тя се назова Линея. "
Полковник.
О, здрасти. Как се казваш?
Казах на Д-р Фрейзър, че това може да е планетата, където избяга Линея.
Възможно. Искам да знам с какво си имаме работа тук.
Звучи като глобален случай на амнезия.
- Провери тези хора, става ли?
- Да, сър.
Нека, ъъ... се установим тук.
Продължавам да намирам отметки към нещо наречено Даргол.
Да. Разбрах, че Даргол бил химикал, някога използван като пестицид.
Изглежда имал влияние върху природата и бил забранен.
Да, имахме подобен проблем на моя свят с химикал наречен ДДТ.
Натрупваше се в хранителната верига, докато цели видове биваха заплашени.
Първоначално повярвах, че Даргол е свързан със загубата на памет,...
но доказателствата за това са малко.
Намерих следи само в телата на двамата умрели по време на Ворликса.
Какво?
Понякога образите на хора ми изглеждат познати.
Чудя се дали съм познавала него или нея.
Все още има толкова много въпроси. Защо няма снимки на деца?
Къде са отишли старците ни?
През вашия Старгейт, вероятно.
Ами, възможно е народът ти да е предвидил бедствие...
и да е изпратил най-слабите на безопасно място.
Не, Даниел. Каквото и да е станало е било бързо, без предупреждение.
Откъде знаеш това?
Защото, ако предвидите бедствие, бихте оставили бележка?
Нещо като... "може да пострадат"?
Сър?
Мислех за амнезията.
Не върви напълно с прякора на Линея.
- Разрушителката на светове.
- Да. Този.
Ами, всъщност, епидемията върви.
Ки'ра каза, че това общество е на ръба на колапса. Този свят е в беда.
Може би Линея е експериментирала с други начини за разрушаване.
Разнообразието е основата на живота и всичко, а?
Истината е, сър, че ние пуснахме Линея от затвора на Хандент.
Ние й казахме всичко, което искаше да знае за Старгейт,...
за да отиде където поиска.
- Знам.
Ние сме отговорни, сър.
Знам.
Кажи ми за Линея.
Ами, най-общо - срещнахме я на визита в друг свят,...
по време на която бяхме затворени несправедливо, и Линея ни помогна да избягаме.
Ами, сигурно няма нищо лошо в това, ако сте били затворени несправедливо.
Тя бе затворена справедливо.
След като избягахме разбрахме, че тази мила стара дама...
е вдействителност една много, много лоша стара дама, извършила ужасни престъпления.
Какви престъпления?
Създала болест, която почти затрила един цял народ.
Нарекли я Разрушителка на Светове.
Тя намери вашия свят заради нас, чрез един от нашите компютри.
И за това ние ще направим всичко възможно, за да помогнем.
Знам.
Може би имам нещо.
Какво?
Мисля, че е дневника на Линея. Спомням си, че съм я виждал с него.
Диагнозата ти е разбита, Майоре. Сега, сър...
мога или да отделя няколко седмици, установявайки лаборатория тук...
и връщайки се в базата за компютърен анализ,...
или ще се приберем с доброволци, ще направим няколко MRl-та...
и ще получим отговори доста по-бързо.
Ще се радвам да участвам. Другите също.
Докато взимаме правилни карантинни мерки не би трябвало да има проблем, сър.
Добре. Връщам се да уведомя Хамънд.
Вярвам, че мога да помогна.
Сигурна съм, че можеш.
Вървете напред и им покажете колко е лесно.
Ще се видим от другата страна.
- Аз... не мога.
- Вярвай на тези хора, както на мен.
- Добре ли си?
- Невероятно.
- Цял ли съм?
- Да, Орнър. Малък, но цял.
- Генерал Хамънд, това е Ки'ра.
- Приятно ми е, Ки'ра.
От името на правителството на Виас,
Ви благодарим за великодушието и помощта, Генерале.
Даниел, ще ги заведеш ли до лазарета?
Благодаря.
Полковник, а, ако Д-р Фрейзър е неспособна да премахне болестта?
Не знам.
Ако погледнете в сините области, ще видите, че имате еднакви прегради...
във временния дял и хипоталамоса на мозъците си.
Не съм сигурна какво е, освен, че е нещо като остатък между синапсите.
Може спомените ви да не са засегнати. Само да са недостъпни.
- Значи спомените им са само блокирани.
- В общи линии.
А съвпада ли този материал с остатъка от Даргол, който ви дадох?
Ще потвърдим това бързо.
И, ако може да бъде премахнат без да се увредят нервите...
Тогава можем да бъдем излекувани.
Трябва само да намерим точния лек, който да разгради остатъка.
- По-трудно е отколкото изглежда.
- Тогава трябва да започнем незабавно.
Ки'ра, занимаваме се с това доста време, а все още имам да направя някои тестове...
- Така, че защо да не те разведа?
- Да.
Благодаря.
Комплексът ви е невероятен, Даниел. Вашата технология.
Не съм и сънувала подобни чудеса.
- Благодаря.
- Радвам се.
На повърхността сутрин ли е или нощ? Можем ли да видим сами?
Не, не още. Скоро, надявам се.
И аз се надявам.
Това е. Ъ... Няма много за гледане, но има всички необходими удобства...
Бяхте много мили.
Благодаря.
Има дрехи в... гардероба.
- Ъъ, някои са...
- Дрехите ми неподходящи ли са?
Не! Не, не, не.
Те са... Не, теi, ъм... дабре са си.
Аз просто, ъъ...
Гладна ли си?
Защото...
мога... мога да кажа да изпратят нещо.
Ти си гладна. Аз съм гладен. Нека поръчаме нещо. Искаш ли нещо?
- Да.
- Добре.
След Ворликса, близките контакти станаха... почти табу.
Страхувахме се, че ако някога си върнем спомените...
Ще се събудите до грешния човек.
Но ти... не си от Виас.
Не, аз не съм от... там. От Виас, не. Не.
Ки'ра...
- Разбирам.
- Не. Не разбираш.
Имам предвид... добре.
Чувствам се много, много... много...
Но, ъъ...
Истината е, че твърде наскоро загубих съпругата си.
И, ъъ... Добре, това не е напълно истина. Всъщност я изгубих преди много време.
Но истината е, че не мисля, че ще си повярвам достатъчно да...
- Съжалявам. Прекъснах те.
- Не, не е така. Не, ъъ...
- Нямаше да кажа...
- трябваше да направя това.
Трябваше да го направя в случай, че...
когато паметта ми се върне, се намеря свързана с някой друг...
и съм неспособна да го направя отново.
Ясно. Разбирам. За това...
За това най-вероятно трябва да направя това.
- Търсила си ме?
- Да, сър..
Изучавах дневниците на Линея.
Намерила е връзка между Даргол - това е химически пестицид - и дълголетието.
Какво общо има спрей за буболечки с дълголетието?
Изглежда е имал ефект на забавяне процеса на стареене.
Не особено силно, но безспорно достатъчно забележимо.
- Късметливи буболечки.
- Да и не.
Спрели да го използват преди 20 години. Той афектирал фертилността им.
- Значи няма деца.
- Правилно.
Линея е опитвала да увеличи живото-удължаващите качества на Даргол
за да създаде Изворът на Младостта.
- Опитвала се е да се подмлади?
Според последната й записка, Линея е щяла да проведе някои експерименти,...
използвайки силен концентрат на изменен Даргол, върху двама старци.
Мъж и жена.
И?
И... тук свършва дневникът.
- Може би Ворликса?
- Точно.
А, ако е имало лабораторен инцидент?
Масивна верижна реакция от концентриран газ Даргол, която е изненадала Линея.
Цялата популация се подмладява за една нощ.
Осъзнавате, разбира се, заключението.
Не.
Старците им не липсват, сър. Те са старците.
Изворът на Младостта е проработил. Амнезията е била само страничен ефект.
Почакай малко.
Линея е мъртва, нали?
Ами...
Ако двете тела, които Ки'ра е намерила, са старците, с които е експериментирала...
- Не го казвай, Картър.
- Сър, нямаше как да я разпознаем.
Недей. Недей. Ла ла ла...
Сър, тя има познанието по химия, медицинските умения.
Мисля, че най-малкото трябва да приз- наем възможността Ки'ра да е Линея.
Тя също ли е жертва на амнезията?
- Съвпада.
- Съвпада.
Ами тялото на старата жена, което намерили и което съвпада с описанието на Линея?
Първата жертва на Линея.
Даниел, ти видя резултатите от тестовете. Какво повече ти трябва?
ДНК-то на Ки'ра съвпада с пробите, които взех от Линея. Неоспоримо е.
Неоспоримо! Добре! Тогава нека просто да я затворим и да хвърлим ключа.
Или да я изпратим там, където я намерихме.
Линея, Даниел.
Тя е била Линея.
Късметлии сме, че не ни е избила още.
Въпрос. На кого ще повериш живота си повече, отколкото на всички други на света?
Няма да се обидя, ако не избереш мен. Би ли бил това Тийл'к?
Със сигурност.
Тийл'к, опресни ми спомените. Каква беше предишната ти работа?
- Бях Първенецът на Апофис.
- Вярно.
- Тогава си правил лоши неща, нали?
- Виждаме какво се опитваш да намекнеш.
Не, не виждате.
Тя не е същата личност.
Не е тази, която е била.
Нека не я осъждаме за това, което може да е била в миналото.
Мисля, че трябва да я държим затворена в стаята й...
докато не разрешим Вианската криза.
- Полковник О'Нийл, може би ще я...
- Аз ще я уведомя!
Даниел!
Какво не е наред?
- Имаме да вършим работа.
- Има... карантинни процедури,...
за които Генерал Хеймънд настоява.
- Трябва да останеш тук за малко.
- Но аз не съм заразна.
- Знам.
- Тогава защо?
Не мога да ти кажа всичко, но Ворликса е бил повече от загуба на паметта ти.
- За това ли има пазачи отвън?
- Не. Това е стандартна процедура.
- Щом казваш.
- Казвам.
Тогава... Ще дойда да те видя по-късно, става ли?
Д- р Фрейзър още ли работи върху лек за амнезията?
Да... Работи.
- Значи мога да почина спокойна?
- Да.
Има отчетлива липса на оптимизъм в тази стая.
Работим върху разтварянето на химикала в мозъка...
без нараняване на околните тъкани и не е лесно.
- Какво научихте?
- Че би могло да отнеме години, сър.
Нямаме толкова време.
Освен, ако не поискаме помощ.
От...?
Ки'ра, сър.
- В никакъв случай.
- Сър.
Идеята не ми харесва повече, отколкото на Вас.
Но без нейното познание по биохимия, особено за Даргола,...
може да не премахнем амнезията навреме, за да предотвратим катастрофата на Виас.
Докторе, искате да разреша известен убиец-маниак...
да работи с потенциално смъртоносни субстанции.
Да, сър. Но, с цялото ми уважение, Даниел може да е прав.
Ки'ра може би е една напълно различна от Линея личност без нейните спомени.
Извинете ме! Проверка на амнезията.
- "Разрушителката на светове"?
- Сър...
Ки'ра иска само да помогне на народа си.
Докато не вземе антидота...
- Няма да има такъв без нейна помощ.
- Така че... зависи от вас.
Мисля, че трябва да бъде взета някоя и друга мярка, сър.
Прав сте за това, Полковник.
Всичко е наред.
- Какво съм направила, Даниел?
- Нищо.
Те само ще ни ескортират до лабораторията. Ще остана с теб.
Д- р Фрейзър се нуждае от помощта ти.
Бъди внимателна, Ки'ра. Това може да стане нестабилно или дори взривоопасно.
Небалансирана смес може да изпусне отровен газ.
Не трябва да надвишава 3% в разтвора.
Добре. 3%.
- Тя е брилянтна.
- Да, такава е.
Толкова е пред нас, Даниел, това е плашещо.
Има известна опасност. Бих искала да го тествам върху себе си.
- Това не е възможно.
- Мога ли да попитам защо?
Защото, ако е неефективно, ще се нуждаем отново от помощта ти.
Ако е неефективно, някой може да умре. Никога няма да си простя.
Тогава ти прощавам от сега.
Знам колко е важно това за народа ни.
Трябва да бъде инжектирано директно в сънната артерия. Точно там.
Готов ли си?
Как се чувстваш? Ефектът би трябвало да е почти незабавен.
Чувствам нещо.
Спомняш ли си нещо?
Помогнете да го задържа.
Не диша. Няма пулс. Код "Синьо"!
Едно, и две, и три, и четири...
Хайде.
Изчакайте. Стабилизира се.
Помогнете да го изправим.
Там.
Ки'ра.
Помниш ли?
- Съжалявам.
- Следващия път ще проработи.
Вярвам, че знам къде сгреших в изчисленията. Може ли да започнем отново?
Нека видим как ще се чувства след известно време.
Ефектът трябва да бъде незабавен. Трябва да опитаме отново.
Д- р Фрейзър е права. Трябва да си починем.
Както желаете.
- Даниел, може ли да говорим насаме?
- Да.
Ще остана за минутка.
- Ще те придружа.
- Тийл'к.
Загрижен съм само за благоденствието ти, Даниел Джаксън.
Знам.
- Така да бъде.
- Благодаря.
- Вярват, че съм Линея.
- Да.
Ти?
Ворликсът е направил популацията на Виас по-млада.
Години по-млада.
Не бихте могли да намерите старци, защото... старците сте били вие.
Как можеш да вярваш в това?
Има тест. Той сравнява това, което наричаме ДНК.
- Той доказва, че ти и Линея сте един човек.
- Тестът греши. Аз не съм Линея.
Не, ти не си.
Сега си Ки'ра.
Ки'ра е чудесна.
И докато останеш същата личност, това няма да се промени.
Казваш ми, че никога няма да може да взема антидота.
Няма да нараня никого, Даниел.
Вярваш ли ми?
Да.
Чух, че тестът не минал особено добре.
Тя ще се справи.
Слушай.
Не казвам, че първата жена, по която си хлътнал след Ша'ре не е красавица,
но, ако си спомни коя е, ти ще умреш първи.
800-микролитра са готови за тестване.
- Може ли аз?
- Да.
Действа.
- Права си.
- Пози потенциал ще усили антидота.
Чудесно. Благодаря, Ки'ра. Ние ще поемем от тук.
Но аз мога да асистирам.
Ъъ... Ки'ра...
Ще трябва да извършим теста още веднъж, за да сме сигурни.
Мисля, че е по-добре да го направим сами. Благодаря ти.
Разбирам.
Може ли да дойда по-късно да наблюдавам теста?
- Разбира се.
- Благодаря.
Този път ще проработи.
Чувстваш ли някаква болка?
Нещо. Не болка.
Добре ли си?
Истинското ми име е Нодаал.
Помня всичко. Благодаря ви.
И все пак, женени ли сме?
Не.
Боя се, че съм женен за Леал.
И кой е това?
Ти. От 43 години!
Преди Ворликса, ти и аз не сме се срещали.
Радвам се за теб.
Трябва да вземеш антидота веднага.
Не мога.
Те ще обяснят.
Какво ще стане с мен?
Ако не вземеш антидота, не виждам причина да не се върнеш на Виас.
- Длъжен съм да ги попитам.
- Те ще се страхуват от мен. Аз бих.
Те ще бъдат благодарни за всичко, което си направила за тях.
Всички дългове вече са платени.
Ще се върна, след като получа шанс да говоря с хората ти.
Ще ми липсваш, Даниел.
- Взела си антидота.
- Върви си, Даниел.
Каза "Всички дългове вече са платени. " Това беше посланието, което Линея остави.
Беше ли?
- Взе ли антидота?
- Трябваше да знам! Не ти повярвах!
- Ки'ра.
- Аз не съм Ки'ра, нали?
- Аз съм убиецът, който казахте, че съм била.
- Не, не си.
Трябва само да счупя тези две шишенца, за да създам отровен газ.
Искам да нараня само себе си. Не искам да си тук. Моля.
Ще трябва да убиеш и мен, защото оставам.
Добре, Леал. Ти си следващата.
Полковник, липсват шишенце и ампула.
Заслужавам да умра.
- Не вярвам в това.
- Ти не разбираш.
Част от мен е загрижена за теб, Даниел.
Повече отколкото ме е било грижа за всеки, който съм познавала.
Но друга част от мен би се радвала да гледа как умираш!
- Отстъпи, Даниел.
- Недей! Има и друг начин.
Движение!
- Дай ми шишенцата. Не трябва да го правиш.
- Има двама души в мен.
И един от тях е чудовище.
Някой ден, тя ще победи.
Няма да ме нараниш, защото има и друг начин, Ки'ра.
Аз не съм тя!
Не, не си.
Но можеш да бъдеш отново.
Можеш да забравиш.
Трябва само да забравиш.
Ки'ра...
Всичко е наред.
Ти си сред приятели.
Помниш ли нещо?
Не.
Името ти е Ки'ра.
Ти беше посетител тук.
Сега е време да се прибираш.
- По своя воля ли направи това?
- Да.
С нейна помощ, успяхме да синтезираме малко количество от концентрирания Даргол..
и го вляхме обратно в кръвта й.
Паметта й изчезна отново.
Ки'ра, това са мои приятели - Тийл'к, Джак, Генерал Хамънд, Сам.
А това са твои приятели. Те дойдоха да те отведат у дома.
- Познавате ли ме?
- Да, Ки'ра.
Разбираме, че си изгубила паметта си.
Знай, че си велик лидер на нашия народ и си добре приета.
Чувствам, че сме се познавали добре преди паметта ми да бъде изгубена.
Така ли е?
Не.
Не, наистина никога.
Довиждане, Ки'ра.
Довиждане.
Субтитри: Les'O-Nir Редакция: Babilon