Men At Work (1990) Свали субтитрите
Успокой се, Джак. Само още два дена и изместваме цялата операция на север
извън твоята юрисдикция.
Обеща ми тези варели да бъдат водонепропускливи поне за сто и петдесет години.
Малка грешка в сметките. Виж, просто е.
Аз имам задължението да произвеждам разредители за бои.
Ти имаш задължение да осигуриш на разположение място за отпадъчните продукти.
Не ме е страх вече от теб, Потердам.
Ако трябва да разкрия цялата операция, Ще го направя. Ще накисна всички ни.
Мислех те за по-умен, Джак.
Не ми плащаш достатъчно, Макс.
Сбогувай се с надеждата да те изберат за кмет, г-н Градски Съветник.
Това е по-важно от изборите, Макс.
Шефе?
Господа, има си време и място за всичко.
Ти имаш задължение да осигуриш на разположение място за отпадъчните продукти.
Пипнах те.
Добро утро. Слушате, Бедния човек от световно известната станция KROQ.
Все още имате време да се обадите на горещата ни линия,
където в 5 часа, да си го кажем направо, можем да си говорим за абсолютно всичко.
На живо, без цензура, дори не използвам копчето за прекъсване
защото това е праймтайм радио,
шоуто от два до шест, когато големите мениджъри спят.
Трябва да тръгвам за работа.
Ще си оставиш ли сърфа? По-късно мога да вляза.
Сърфа ми?
Да. Снощи ми обеща.
Да, можеш да го ползваш.
Без прекъсване. Ето ни на горещата линия. Добро утро. В ефир сте.
- Здравей, Бедни човече.
- От къде се обаждате?
- Южния залив.
- Какво мога да направя за теб?
Ами, приятелят ми ме остави И сега съм разстроена, защото много го обичах.
Защо те остави?
Сбара ме в леглото заедно с най-добрият си приятел.
Какво друго очакваш щом те е сбарал на калъп с най-добрия си приятел?
Не знам. Може би малко повече разбиране.
Е, имаш си проблем, който трябва да решиш.
Но не и в моето шоу.
Мразя политиците.
Да.
Ще идвате ли на работа днес, г-н Тейлър?
Да, Уолт. Сега излизам.
Да видим дали любимата ми малка стюардеса вече е станала.
Добре изглежда.
Опа!
Провал.
Забравяме за тези прелести.
Ето това е перфектната връзка.
Я, чакай. Здрасти.
Какво зяпаш, приятел?
Добро утро.
Време за топла ява. Кафенце. Три лъжички захар, моля.
Добър избор на вина.
Хубаво Калифорнийско Шардоне, бутилка Дом Периньон.
Няма евтини марки в тази къща.
Само най-доброто.
Няколко резена папая, ако и е сезона.
Мамка му! Манго. Трябваше да се сетя.
Искаше ми се да и знам името.
Карл. Мислех, че няма да се появиш.
Почти. Благодаря.
Фрост и Лузински?
Да.
Ей, не знам за вас задници, но ние имаме разписание. Движение!
Джина ме напусна снощи.
- Наистина ли?
- Да. Изнесе си целия багаж.
Опитваше се да се измъкнеш от тази връзка от доста време.
Да, но не очаквах да е така внезапно.
Отмъщението е на път, Джеймс!
- Видя ли ми ръкавиците, амиго?
- В жабката са.
- Господине!
- Млъквай, задник.
Да, все още съм на линия. Сега, относно писмата.
Първо, сгрешил си цвета, но няма да му обръщам внимание защото съм добър човек.
Сега ми кажи, при задаващи се след една седмица избори,
защо писмата закъсняват?
Ако не са изпратени до утре, ще изтегля парите от сметката.
Чао.
Скапаняк.
Трябва да я скрия.
- Един куп документи чакат за подпис.
- Не могат ли да изчакат?
Не, а имам и касета на групата, която можем да използваме в кампанията.
Тъй като времето ни притиска, чуй ги и реши.
Нямам време за това. Ако ти харесват -използвай ги. Доверявам се на преценката ти.
Затова те наех за мениджър на кампанията. Трябва да се доверяваш на екипа си.
- Добре ли си?
- Да.
Виж...
- Вършиш дяволски много работа.
- Благодаря, Джак.
- Не съм мигнал снощи.
- Защо не?
Джина.
Джина, Джина. Джина!
Остави я, човече. Забрави я.
Знам, знам. Тя е история.
Тя няма да прекара остатъка от живота си с боклукчия.
Няма да си вечно боклукчия. Не си ли и казал за сърф магазина ни?
Казах и. Мисля, че семейството и я притиска.
- Баща и никога не те е харесвал.
- Какво знае той?
- Ами, живота е несправедлив, нали?
- Такава е истината!
Казвам ти, Карл, това е последната година през която хвърляме боклука.
- Каза го и миналата година.
- Тази година имах предвид.
Имаше същото предвид и миналата година.
- Ей, Карл, твой ли е?
- Не, не е моя цвят.
Това е сутиен, Джеймс.
Виж тази мръсница.
И ако това не е най-хубавото на Южния залив.
Какво e станало, Майк? Да не са ви задигнали моторите?
Виж, това са от отрепките наоколо с които трябва да свикнеш.
Джеф е нов в отряда, така, че го развеждам наоколо.
Той е новият ми партньор, така, че внимавайте с него.
Прекрасно.
Ще ти хареса тук, Джеф.
Въздуха е чист, жените прекрасни и полите къси.
Повечето от хората в Ла Плая здраво се трудят мислейки за бъдещето,
с изключение на тези двама клоуни.
Те са част от тези дето като ги погледнеш и си мислиш ''Боже дано не ми се случи това'' .
Едно предупреждение, мои приятели боклукчийчета,
от вашия приятелски настроен квартален офицер.
Държа ви под око. Ако не сте нарушили закона досега,
разума ми казва, че е само въпрос на време да го сторите.
И може да се обзаложите и на последния си долар, че ще съм на мястото за да ви опандизя.
- Ръкопляскане?
- Ръкопляскане.
''Скъпи Джон. Съжалява, че нещата между нас непотръгнаха.''
''Ти си сладур, и винаги ще те обичам.''
Това е едно от нещата които ме влудяват.
- Като епидемия е.
- Кое?
Жените, обвързванията, всичко това.
Никога не съм имал проблеми с това.
- Здрасти, Джеймс.
- Добро утро, скъпа.
- Това е защото ти липсва сърце.
- Какво?
Нямаш сърце. Коя ти беше последната сериозна връзка?
Бетси Сабета.
Бетси Сабета? Това беше в девети клас и тя имаше заешка уста.
- Нямаше.
- Имаше.
- Нямаше!
- Имаше, имаше.
- Какво ли знаеш за нея?
- Знам, че имаше заешка уста.
Какъв прелестен ден.
Топло слънце, красиви жени.
А въздуха е точно за наливане.
Би ли хвърлил едно око на живота който кипи надолу, Карл.
Близо е, човече. Виждам го.
Точно тук, точно на брега.
Магазинът за сърфове на Карл и Джеймс.
Това е злато. Злато е, Джеймс. Това е златна мина.
Мисли за работата ни като боклукчии като за преходна спирка по пътя ни към нирвана.
Може би сега когато остана сам, ще вложиш повече време и енергия в начинанието ни.
Чакай, задръж. Само за секунда.
Влагам достатъчно енергия за да направим нашия магазин.
И щяхме да сме доста напреднали, ако не само аз вършех цялата работа.
Моля? Да не забравяме, че аз избрах банката от която ходихме да теглим заем.
Дори не ни отпуснаха такъв.
Не си правил никакво проучване. Просто избра името от "Жълти страници".
Какво точно...
Мили Боже!
Какво точно се опитваш да кажеш?
Това което се опитвам да кажа, Джеймс е, че понякога си напълно безнадежден.
- Наистина ли?
- Да.
- Ей, Карл.
- Да.
- Какво разбираш под безнадежден?
- Имам предвид точно това което казах.
Все още не разбирам.
Да видим как се изговаря думата.
Без надежда. Никаква надежда. Ето какво си ти.
Частично или напълно безнадежден съм?
Бих казал напълно. Защо питаш?
- Ще се променя.
- Не, няма.
Трябва да говоря с теб, Лео.
Здрасти. Радвам се да те видя.
Нужна ми е помощта ти, Лео.
Знам кой е виновен за изхвърлянето на токсични отпадъци при Ла Плая,
и съм замесен в това.
Господи, Джак.
Никога не съм предполагал, че това ще стигне толкова далеч.
Виж, всичко е на касетата. Чуй го.
Какво е това? Някаква шега?
Това не е касетата.
Тя е взела погрешна касета!
- Какви ги плещиш?
- Касетата!
Ей, чакай.
Хайде. Да свършим мръсната работа.
- Трябва ли да го правим?
- Страхувам се, че трябва.
- Гадно!
- Гадно!
- Гадно!
- Гадно!
Да, Долтън е. Виж, Джак Бъргър беше тук,по-рано днес.
Твърдеше, че знае кой е отговорен за замърсяването на Ла Плая.
Твърдеше, че има някаква касета с която може да го докаже.
Не знам. Може да не е нещо сериозно, но смятам, че би искал да знаеш.
Правилно постъпи, капитане. Сигурен съм, че не е сериозно, но оценявам обаждането ти.
- На твоите услуги.
- Благодаря.
Касета.
Проклетата касета.
Хитър ход, Бъргър.
Ей, момчета! Къде остана оригиналността?
Това е война, човече.
Ей, това са лайна. Лайна!
Махни ги от мен, Фрост! Махни ги! Това са лайна!
Настъпи време за разплата, лайньовци!
Господа, влезте.
- Какво има, Уолт?
- Нищо заслужаващо внимание.
Имам оплакване за търкаляне на кошовете за боклук по Пи стрийт в шест часа сутринта.
- Да знаете нещо за това?
- Не, сър.
Да знаете кой е търкалял боулинг топка по авенюто?
Не можем да ти помогнем и за това.
За двете години които работите тук,
нарушихте всички правила на градската управа за този вид дейност.
Е, трябва да признаеш, че добре се посмяхме.
Радвам се, че имате чувство за хумор,г-н Сейнт Джеймс.
За нещастие, по-голяма част от общинарите нямат.
Колкото лично до мен, аз ви харесвам.
Затова ви давам още един шанс.
От утре, момчета към вас ще е прикрепен трети човек.
Какво?
Реших да пратя наблюдател, който ще се движи с вас по маршрута ви.
Истински стълб на обществото.
- Кой ще е?
- Зет ми.
Считайте, че сте на изпитателен срок.
Предполагам, че ще дадете най-доброто от себе си.
Какво нахалство, да ни праща на работа с проклета бавачка.
Не се тревожи за това.
Какво... изследва и интерпретира френолога?
- Размера на задника на Уолт.
- Грешка.
Не, френолога изследва и интерпретира подутините по главата ти, черепните издатини.
Много добре.
Кой беше началник екип на президента Никсън в края на аферата Уотъргейт?
Опра Уинфри.
Не, беше... Александър Хейдж.
Точно така.
Какво прави газолинът...
Джак! Джак!
Касетата! Какво направи с касетата?
Исусе Христе!
- Какво правиш?
- Мразя задници които тормозят жените си.
- И какво смяташ че трябва да направим?
- Да ги застреляме.
- Какво?
- Въпрос на принцип, Джеймс.
С въздушна пушка? Какво смяташ да постигнеш като я използваш?
Позволява ми сериозно да се намесвам в ситуацията
без да променям хода на историята.
Освен това жили като оса.
Е,радвам се, че всичко свърши.
Карл, какво правиш? Нещата се успокоиха.
Нищо лично.
- Къде мислиш, че го удари?
- Изстрел в задника.
Никога няма да и посегне отново.
Задник! Не бих гласувал за теб.
- Спри! Спри!
- Какво?
Ако го застреляш в главата, мозъка му ще се пръсне навсякъде.
Бинго! Касетата!
Гениално.
Човече, тежичък е този. Трябва да почна да работя допълнително.
- Трябва да походиш на фитнес.
- Мразя тежестите.
- Поработи над кръвообращението си.
- Какво е това?
- Вземи някое от онези колела.
- К`во е пък това?
- Стационарно колело.
- Така ли? Как са?
Супер са. Имат си... автомати показващи къде минаваш.
Хайде, вкарвай го вътре. Искам да ходя да хапна нещо.
Хайде, хайде.
Готово. Пали колата.
Добре, Джак, донесох касетата.
Джак?
Джак?
Докосни го пак и се кълна в Господ, че ще те убия.
Какво толкова направих?
Да караме малко по-бързо, без да ме изхвърлиш през предното стъкло.
Къде по дяволите съм?
Време е за работа!
Джеймс, направи ни услуга.
Каквото и да правиш,
не трови живота на наблюдателя.
Искам да кажа, че ако се държим прилично,
и му покажем, че сме добри момчета,
ще се отървем бързичко от него.
Добре.
От това което знаем...
може би е някакъв полудял ветеран от войната.
Караш твърде бързо.
Е, Луис, значи си зет на Уолт. Това е супер. Говори добре за теб.
Какво ли знаеш ти?
Уолт е готин.
Сестра му трябва да е хубава. Никога не съм я срещал.
Когато искам да говоря с теб, ще те погледна.
Схванах.
Нещо за нас ли рисуваш? Съжалявам. Съжалявам.
Това вони.
Какво каза, синко?
Името ми е Джеймс.
Е, Джеймс, ако искаш да си запазиш работата,
надявам се да ми кажеш какво точно си мънкаше.
Джеймс.
Казах, че това вони.
А така също и ти.
Ти малък... Ще ти покажа как се говори с мен!
Ей, ей! Дяволите да го вземат!
Този Луис е цял кошмар.
Нека ти кажа, Джеймс. Той не си пада по игрички
Да, и се чувствам зле заради това, Карл.
Не толкова зле колкото аз.
- Джеймс, обещай ми нещо.
- Какво?
Каквото и да правиш, не го провокирай.
- Обещавам.
- Сериозно.
Обещавам.
- Как е носът ти?
- Добре е.
Все още дължа един удар на очаквания получател.
Знаеш ли, човече, ти си същински цирей на...
Виж, Джеймс, Луис ще е с нас в следващите няколко седмици.
Приеми го като даденост.
Момчета защо не си стиснете ръцете и спрете да се карате като деца?
Сложи го отзад на врата си.
Има някои свещени неща които за нищо на света не трябва да пипаш.
И едно от тях са пържените картофи на друг мъж.
Запомни това и ще имаш дълъг и щастлив живот.
Джеймс.
- Джеймс.
- Какво?
По-добре да дойдеш да хвърлиш един поглед.
Какво има, Карл?
Просто погледни.
- Какво по дяволите е това, Карл?
- Мъртво човешко същество, Джеймс.
Така ли? И какво прави по маршрута ни?
O, я вижте. Изглежда някой е видял сметката на доброто бяло момченце.
И е одрал кожата на този тип.
Прецакани сме.
Какво искаш да кажеш с това ''ние''? Ти дръпна спусъка, приятелче.
Виж, Луис, трябва да поговорим.
Виж, Луис, Карл го познава.
- Е и?
- Не, че точно го познавам.
- Това което исках да кажа е, че той го застреля.
- С въздушна пушка.
- Но той мислеше, че го е прострелял в задника.
- Така беше.
Изглежда двамата здраво сте нагазили в лайната.
Трябва да пийна нещо.
Виж, Луис, знам, че не съм убил този мъж.
Този биеше старото си гадже, така, че взех нещата в свои ръце и сложих край на спора.
- И го застреля?
- С въздушна пушка.
Така казваш ти.
- И откъде го простреля?
- От апартамента ми.
Тогава как по дяволите се е намерил тук?
Защо не го попиташ?
- Вземи. Ще ти успокои нервите.
- Нервите ми са си добре!
Каква е максималната присъда за убийство?
Не съм убивал никого! Господи, Джеймс, на чия страна си?
- Не взимам страна.
- Напротив взимаш.
Вече ме осъди.и ме прати на бесилката.
Хайде, Карл.
Нека ти кажа, загазил си толкова колкото и аз.
Беше там. Това те прави съучастник.
Виж, копелдако,не съм искал да го правиш. Бях против това.
- Опитай да кажеш това на съдията.
- Няма да обяснявам нищо на никой.
- Това е твоята игра, Карл.
- Ти си задник!
- А ти си стрелящ идиот!
- Няма сам да гния в затвора.
Няма да ми съсипеш живота, кучи сине!
Хей!
Ти и глупавата ти пушка!
- Махни се от мен!
- Ще те убия!
Глупак! Малък глупак!
Достатъчно! Спрете!
Ей, вие! Казах да престанете!
Вижте сега, освен ако някой от вас не е извадил въже или жица
и не го е удушил, и двамата сте чисти.
Откъде по дяволите знаеш?
Може да се види по следите по врата му. Вижте.
Немарлива работа.
Не е добра идея да го държим на открито.
Не ми харесва това, Карл. Не ми харесва.
- Отивам при ченгетата.
- Какво?
Изглежда те идват при нас.
Мразя ченгетата.
Я виж ти. Още един прекрасен ден на бунището, а приятелчета?
Кои са приятелите ви? Не съм ви виждал тук преди.
Луис работи за компанията.
Ще се вози с нас няколко седмици за да наблюдава дейността ни.
- Вярно ли е това?
- Да, сър, офицер, сър.
- Ами ти?
- Той е...
Не съм те питал, боклукчию.
Питам пънкаря, който изглежда като, че е попрекалил с алкохола.
Какво по дяволите му има? Прилича на мъртвец.
Момчето имаше тежка вечер. Той е... братовчед на Джеймс.
Идва от... Тексас. Прекарахме си добре снощи.
Откъдето и да се е пръкнал, не трябва да е на улицата в такъв вид.
Мога да ви окошаря, но засега ще се разминете само с предупреждение.
- Много мило от ваша страна, офицер.
- Да, така е.
Вкарайте го в камиона и го дръжте там докато не изтрезнее.
- Ясно ли се изразих?
- Кристално ясно, сър. Да вървим.
Не бързайте толкова.
Цялата полиция в Ла Плая е по следите на двама ви.
Може и да ми се измъкнете този път,
и това което ще ви кажа е ''Наслаждавайте се на момента, господа.''
Това е грешка. Грешка! Трябваше да им кажем.
Да им кажем какво?
Че сме намерили тяло в боклука
и че случайно това е Джак Бъргър, мъжът който прострелях с въздушна пушка?
Полудя ли? Тези момчета само си търсят причина да ни опандизят.
Да се измитаме от тук. Ще скрием тялото, ще се върнем на работа и после ще измислим какво да правим.
Кучият му син!
Не мога да повярвам. Загубихме тялото.
Ей, успокой се. Не сме го загубили.
В голям жълт варел е. Как можем да го загубим?
Какво искате да кажете с това, че сте загубили тялото?
Изпаднало е от багажника.
Е...Добре.
- Намерете го, намерете го!
- Да, сър.
Животът ви зависи от това, господа.
- Какво по дяволите чакаш?
- Открихме касетата, сър.
Благодаря ти Боже.
Свободни сте.
- Чакай. Момичето.
- Какво момиче?
- Момичето с което се биеше Бъргър .
- Какво тя?
Ами, може би има нещо общо със смъртта му.
Да, удушила го е, набутала във варел и го е захвърлила по крайбрежието?
Трябва да се шегуваш, Карл.
Знаете ли...
Приятелчето почна да понамирисва. Хрумна ли ви нещо момчета?
Карл изглежда смята, че момичето на Бъргър е замесено.
Последния път когато видяхме Бъргър жив беше при сбиването в отсрещния апартамент.
- Това не е достатъчно.
- От там трябва да започнем.
Ами да отидем в полицията? Това е първото нещо което трябваше да направим.
Карл е прав. От там трябва да започнем.
Няма да постигнем нищо, висейки тук.
Така, че момчета или сте с мен или не.
Мислех, че знаеш как да монтираш това нещо.
Следвах инструкциите.
Нещо за ядене?
- Мога да поръчам пица.
- Звучи добре. Пиперони с допълнително кашкавал.
Може би трябва да го преместим някъде където да не бие на очи.
Голяма пиперони с допълнително кашкавал,
улица Крайбрежна 828, апартамент 405.
Фамилия, Тейлър.
Да.
Колко прави всичко?
Ей, Карл.
Здрасти.
Прилича на хладнокръвен убиец.
Сега какво, перковци?
Защо не се качим при нея да и кажем,
че тялото на приятеля и е в кенефа ни?
Какво да правим?
Да стоим тук и да я зяпаме като някакви чекиджии?
Не.
- Отивам там.
- Какво?
- Отивам там.
- Защо?
Не знам. Ще подуша наоколо да видя дали мога да измъкна нещо.
Карл, това не е игра. Ами ако тя няма нищо общо с това?
Джеймс, звучиш все едно наистина се тревожиш за мен.
- Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
- Няма да правя нещо неразумно.
Зависи с коя глава взимаш решения.
Ще ти пазим гърба. Ако нещо се случи не се притеснявай да викаш за помощ.
Добре. Запазете ми едно парче.
Знаеш ли къде си държи пушката?
Какви ги върши?
Какви ги върша?
- Не ме убивай!
- Какво?
Какво? Съжалявам.
- Добре ли си?
- Добре съм. Никога не съм бил по-добре.
- Тук ли жив...
- Съжалявам ако съм те...
Първо ти.
- В сградата ли живееш?
- Да, живея тук.
От пет години живея тук.
Странно. Не съм те виждала тук преди.
Ами, водя доста... затворен начин на живот.
Аз съм... a... френолог.
И с какво точно се занимава един френолог?
Ами, изследвам и интерпретирам размера на Уолтовият задник... Имам предвид, черепните издатини.
Уоу.
Не искам да се натрапвам, но ще е добре да влезем вътре и сложим малко лед на глезена ми.
- Къде вътре?
- В апартамента ти.
Ами твоя?
Не, машината ми за лед е развалена, а твоята е под ръка.
Да не би да отказваш на ранен човек ужасно нуждаещ се от помощ?
- Не.
- Благодаря.
- Не ти разбрах името.
- Тед Бланстън, трети.
Сюзън Уилкинс, първа.
Той е вътре. В апартамента и е.
Загаси тази лампа.
Какви по дяволите ги върши Карл?
- Не ми харесва това, човече. Не ми харесва.
Задник!
Майната му. Обаждам се в полицията.
Никви ченгета. Мразя ченгетата.
Съжалявам, кой глезен беше?
Този подутия.
- Оценявам това.
- Не се безпокой.
Приятел ли си с Клотърс?
- Мисля, че...
- От втория етаж?
- Рон и Ан?
- O, разбира се.
Така си помислих, щом и двамата сте доктори.
Правилно. Доктори сме.
Къде ти е кабинета?
Имам малък кабинет в лекарския квартал...
Бих пийнал едно питие.
- Само едно.
- Аз също.
Благодаря.
- Съжалявам.
- Щях да ти го донеса.
Благодаря.
За болката е.
Рядко пия. Може ли още едно?
Не мога да повярвам. Правят си шотчета за Бога.
Не мога да повярвам, че не съм те срещала преди.
Мислех, че познавам всеки, който живее в тази къща.
Както ти казах живея доста затворен начин на живот.
Доста затворен. Да.
Знаеш ли, че си много красива.
Винаги съм си го мислил.
Какво искаш да кажеш с това"винаги"?
Искам да кажа, че вероятно винаги си си била хубава
и е срамно, че чак сега го разбирам.
Съжалявам. Не съм искал да те карам да се чувстваш неловко.
Е, направи го. Искаш ли да отворим шампанско?
Разбира се, ако Дом Периньона е охладен, ще е просто перфектно.
Откъде знаеш, че имам Дом?
От къде знам ли? Не знаят ли всички?
- Къде тръгна?
- Отивам до банята, Луис.
Господи! Карл прекарва вечерта с красива жена
а аз съм прикован тук с един лунатик и един труп.
Не мога да повярвам кви ги върши.
Не мога да се изпикая докато ме зяпаш.
- Кой е?
- Пици и палачинки"Педро".
Добре.
- Голяма пиперони с допълнителен кашкавал.
- За нас е.
- Колко?
- Единадесет долара.
Добре. Един, два,
три, четири...
- Какво става тук?
- Гледай си работата.
Добре. Благодаря, сър.
Видя твърде много.
- Какво по дяволите правиш?
- Видя те с тялото.
- Може да ни навлече неприятности.
- Така, че ще го отвлечеш? Прекрасно решение.
Ето, вземи парите. На никого нищо няма да кажа!
Можеш да се обзаложиш!
Какво по дяволите?
С допълнителен кашкавал?
- Ти си луд.
- Той ме провокира.
Положението излиза извън контрол.
Върни си при прозореца и прикривай Карл.
- Какво по дяволите ще правим с него?
- Нужно ни е въже.
Ще го вдигнеш ли?
Ало?
Първо, загубихте тялото,
а след това ми доставихте и грешната касета.
Сега, не смятам, че има нещо лично в това
че се опитвате да сринете компанията ми.
Но ви изпратих с проста задача. която успяхте да оплескате.
Сега..., очевидно,
Бъргър имаше връзка с мениджъра на кампанията му,
Сюзън Уилкинс, 825 Крайбрежна.
Там убихме Бъргър, шефе. Знам къде е.
Ами...
Да ви е идвало на ум идиоти такива, че касетата може да е в нея?
Смятам, че иска от нас да убием още някой.
OK.
Ако моята пушка беше тук, можех да я гръмна лесно.
Добра е. Ти ли си я правил?
..репортаж от Хилтън Ханой. Кучета, по добре се предайте.
Войната е загубена. Джейн Фонда беше права.
Гладен ли си? Искаш ли?
- Не му давай и залъче, Джеймс.
- Защо не? Може да е гладен.
Той е затворник, и трябва да го третираме като такъв.
Напълно ли си загуби разсъдъка?
Не сме войници и той не ни е враг. Разносвач на пица е.
Във Фу Бей,
щеше да е мъртъв още в секундата в която почука на вратата.
Щях да пречупя врата му като вейка. Нямаше и да разбере от къде му е дошло.
- Луис, Луис, успокой се.
- Никва храна за копелето!
- Да.
Да, наистина.
Навътре.
Определено навътре.
Да.
Тук има една интересна.
Също и тази.
Родила си се чрез цезарово сечение?
- Не съм.
- Разбира се, това не е точна наука.
Очевидно не е.
Манго. Обичаш манго.
- Как разбра?
- Ами, всичко си е в очертанията.
Значи, това е френологията.
Увлекателно е, нали?
Не. Странно е.
Знаеш ли какво? Първо, да махнем това.
И да направим нещо.
- Ние правим нещо.
- Да излезем навън и да направим нещо.
- Например?
- Не знам, но ще е забавно.
От къде този прилив на енергия? Глезенът ме боли убийствено.
Хайде бе.
- Искаш ли да го взема?
Винаги ли гледаш в боклука на хората?
Понякога това е най-добрия начин да опознаеш някого.
Не, не, не. Искам да съобщя за убийство и отвличане.
- Убийство и отвличане.
- Tочно така.
- Взели ли са тялото?
- Не, не, не. Тялото е при мен.
- Дали съм го убил?
- Не съм го убивал аз.
- Отвлечен сте?
- Не съм този който е отвлечен.
- Знам, че звучи странно...
- Не мисля, че можем да ви помогнем, сър.
Мамка му! Не се ли очаква от полицията -да помага на хората?
- Казвам ви...
Излизат. Да вървим.
Мамка му!
Да вървим! Хайде!
Клоуна с пицата идва с нас. Вдигни го на крака. Аз ще взема другия.
Искам да знаеш, Джеймс, че ще отразя всичко в рапорта.
Чудесно, Луис. Просто се увери, че правилно си ми написал името.
Не ме предизвиквай, Джеймс.
Добре, да ступаме курвата и да вземем касетата.
Господи. Това е Бъргър.
Какво по дяволите?
Обратно тук, тъпчо.
- Кой е тоя с клоунските дрехи?
- Не знам.
Господи! Исусе!
Тези копелета ще си платят.
O, да. Ще си платят.
Ето я курвата. Излиза от там.
Хайде, глупако.
Закъсняваме ли за някъде?
- По-бързо, Джеймс, по-бързо.
- Натискам до дупка, Луис.
- Кои са тези?
- От къде да знам по дяволите?
И откъде са задигнали тялото ни?
Хайде, губиме ги.
Господи.
- Мамка му.
- Почти очаквах това.
Виждаш ли? Това усложнява нещата.
Не обичам да убивам ченгета.
Забрави за тялото. Те са тези които го возят.
Казвам да останем с момичето. Според Потердам касетата може да е у нея.
Биф, помогни ми. Кой ритна чукалата и те провъзгласи за крал?
Марио, какво ще кажеш за това? Майка ти го направи.
Не споменавай майка ми повече.
Майка ти, майка ти го направи, Марио!
- Как ще се оправим с това?
- Просто отбий.
Добре. Дръжте се естествено.
Я виж ти кой си имаме тук.
Точно сега не съм в настроение за това, Майк.
Просто драсни един фиш така, че всички да си облекчим живота.
Може би не съм склонен да те пусна толкова лесно, Джимбо.
Виж, караше с 65 при ограничение от 35, а и мина на червено.
Това безразсъдно каране дори и за мен.
Кои са другите с теб, Джимбо?
Какво по дяволите става тук?
Ти... няма да повярваш, Майк.
Аз... ние, ами...
Тотално се заплетох. Не мога дори да измисля добра лъжа.
Какво ти казах, Джеймс?
Знаех, че ще се издъните и, че ще ви пипна рано или късно.
Веднага всички излизайте от колата.
- Не го прави!
- Не стреляй!
- Въоръжен е.
- Не стреляй! Моля те, недей!
Да, ченге. Познавам ви, човече.
Знам какво си мислиш. ''Имаме си още едно въоръжено лудо негро.''
Е, нека ти кажа, че в момента човешкият живот означава малко за мен.
Виж, израснал съм в мизерия. В джунглата тя беше всичко което имахме.
Но нещата са различни тук в цивилизацията, или поне така изглеждат.
На никой не му се говори за болка и страдание.
Всички искат всичко да е хубаво и цивилизовано.
Е, добре тогава. Да бъдем добри и цивилизовани.
Пуснете оръжията преди да съм натиснал спусъка и да си развалим отношенията.
Ченгето отзад би ли било така добро да пусне и неговия?
Явно, вие ченгетата си мислите че съм толкова глупав колкото изглеждам.
Не знаете ли, че когато фенерче падне на земята,
издава съвсем различен звук от падането на револвер?
Бъдете добри момчета, и правете това което ви казвам.
Сега, искам г-н Подлост да се домъкне тук и да се присъедини към г-н Смотльо.
Съжалявам, пичове.
Ще увиснеш на бесилката, Джеймс. Не се шегувам!
Не знам според вас момчета, но според мен са много сладки.
Какво мислиш?
Какво мислиш?
Как си?
Добре съм.
Мисля, че от алкохола тялото ми ще изпадне в шок.
Всъщност бих искал да приседна.
За какво беше това?
Не ти ли хареса.
Не, хареса ми... даже много.
Тогава млъквай.
Май се движим в кръг. Карл би могъл да е навсякъде.
Искаш ли?
Обещаваш ли, че няма да крещиш и ревеш, ако ти махнем кърпата?
Ако лъжеш, Луис ще те размаже.
Разбра ме, нали?
Благодаря. Благодаря.
- Нужна му е захар.
- Какво?
Нищо.
Нещата не изглеждат добре, а?
- Отказваш ли се?
- Никога не се отказвам.
Никога, Джеймс.
Ще ни върна на крайбрежна.
- Изглежда ми като изстрел напосоки.
- В този момент, всичко е такова.
Не виждам нищо. Дай ми огънче, Фрост.
Това е тъпо, Лузински.
Закачката ни е с Карл, не с момичето.
Просто правя малка корекция - нищо сериозно.
Ще ги пораздруса малко. Сега, мога ли вече да получа огънче?
Благодаря.
- Хайде. Побързай.
- O, да.
Сега да открием Джеймс, и да дадем урок на тъпото копеле.
Здравейте, деца. Забавлявате ли се?
- Тед, какво става?
- Кои по дяволите сте вие?
Ей, я млъквай!
Какво по дяволите е това?
- Това е "Taser".
- Какво?
"Taser". 65,000 волта ток.
Прави жертвата безпомощна без да я умъртвява. Купих го на разпродажба.
Хайде. Движение.
Вдигни си ръцете.
Тед, трябва да направиш нещо.
Ако ти хрумне някаква идея, моля те кажи ми.
Имаме право да знаем какво става.
Затвори си устата, сестро. Нямаш никакви права.
А ти, купуваш проклето лазерно оръжие.
- "Taser".
- Каквото и да е там.
- Винаги трябва да си различен.
- Не съм в настроение. Просто престани.
- Няма, трябва да си градивен.
- Казах да престанеш.
- Когато кажа ''сега'',
- тичай.
Ти си изумителен. Не знаеш абсолютно нищо.
Сега чух достатъчно.
Задръж, скъпа.
Чуй ме добре, италиански копелдако и ме чуй добре.
Денят в който ми кажеш, че не знам нищо и аз ще оставя това да мине покрай ушите ми
- е денят в който океана ще замръзне.
- Това е. Свършен си.
Сега!
- Това е колата ми!
- Изглежда неизползваема. Хайде!
Хайде, давай!
Тед!
- Тед, какво по дяволите става?
-Пропуснах да ти кажа някои неща за мен.
- Чакам да ги чуя, кучи сине.
- Първо, не се казвам Тед. Казвам се Карл.
От сега нататък ако изпаднеш в паника ми викай Карл.
Има ли и още?
Снощи с Джак Бъргър се бихте в апартамента ти.
Откъде по дяволите знаеш това?
Виж, Сюзън, не живея в сградата.
Аз съм боклукчия. Живея от отсрещната страна на улицата.
Наблюдавам те от шест седмици.
Чакай! Чакай! Шпионирал си ме?
- Не бих го нарекъл шпиониране.
- А как?
Нека свърша! С Джак се биехте след което ти излезе ядосана.
На следващата сутрин открих тялото на Бъргър в боклука.
- Тялото на Джак?
- Някой го е убил, Сюзън.
- За известно време мислих, че си била ти.
- Джак не е мъртъв.
- Джак беше снощи в апартамента ми.
- Повярвай ми, Джак е мъртъв.
Джак дойде защото нещо се е объркало с касетата
и аз слязох до колата си за да я взема... Касетата, касетата.
Затова Джак така се разстрои. Трябва да я занесем в полицията.
- Какво по дяволите беше това?
- За това, че ме излъга. Мразя лъжците!
Мрази лъжците?
А това, че си ме шпионирал!
Хайде!
Какво стана?
Случи се нещо. Удари те светкавица.
- Наистина ли?
- Светкавична буря.
- Полиция!
- Слава богу.
- Полиция!
- Има ли някой!
Ето тук, на детската площадка.
Съжалявам, момчета.
Чакай! Не е това което изглежда. Моля те, помогни ни.
Не, не си падам по тези неща, но благодаря все пак за поканата.
Карл! Хайде бе, Карл. Всичко което съм ти казвал досега беше на шега.
Той само се шегуваше.
Няма да ни оставиш така, нали? Това ще е...
- Хайде, отваряй вече!
- Има хиляда ключа тук.
- Опитай с този.
- Опитвам.
Ей, ей, ей!
- Успях!
- Внимавай.
Аз съм на ход, задник!
- Какво прави тоя?
- Какво правиш?
- Катастрофирам!
- Наведи се!
Върнах се.
Да вървим, скъпа.
Шефе, хванахме ги. Намерихме ги.
Позволете да ви се представя. Максуел Потердам - трети.
Може би сте чували за мен. Местния вестник ми отдели място на страниците си.
Като изключим няколкото грешни цитата,
мисля, че се получи добра статия.
Както и да е, всичко това... не е важно.
Това е... което е важно.
Да вкараме тези приятелчета в колата
и да отидем на някое по-тихо местенце.
Хайде, движение.
Ей.
Това са те. Влизат в лимузината.
- Какво по дяволите става?
- Не знам, но ще трябва да разберем.
Знаех си, че няма да е лесно.
Ще трябва сами да свършим повечето работата.
Въздушна пушка? Държал си ме за заложник цяла вечер с въздушна пушка?
- Млъквай.
- Това е прекалено.
Трябва да намерим начин да влезем.
Аз.. имам план.
Това трябва да им даде да се разберат.
Бих искал да видя как копелетата се набират на педала.
Бих платил милион песос да видя лицата им докато се опитват да спрат това бебче.
Приятелю, следващия път когато видим Карл и Джеймс,
ще е когато Уолт им връчва оставките.
Някой идва.
Хайде!
-Хайде.Качвай се.
- Добре, качвам се.
Живеем в забележително време.
Готови сме на всичко за да си свършим работата.
Разрушаваш околната среда и дори не ти пука за това.
Как го правиш? Как се търпиш?
Господа.
Въпреки, че бих предпочел да ви изхвърля
заедно с останалите отпадъци на дъното на океана,
преждевременното прекъсване на операцията ни, създаде проблем,
и сега ландшафта на Ла Плаяс ще бъде последното ви жилище.
- Погребани живи?
- Няма за какво да се безпокоиш.
Вероятно ще останете без кислород преди да стигнем до изхвърлянето.
Запечатвайте ги.
Не!
Дръжте се!
Ей!
Нещо не е наред. Не спираме.
- Какво?
- Не можем да спрем!
- Какво по дяволите беше това?
- Размърдайте си задниците и разберете.
Не, вие двамата останете. Искам тези варели запечатани. Вие двамата.
- Всички добре ли са?
- Да.
Мамка му.
Разкарай се от мен.
Хайде, да вървим.
Не, не, не. Не, не, не.
Не съм някакъв супермен от комиксите. Аз съм разносвач на пица.
- Стой тук и не отделяй очи от него.
- Да, добре.
Искам камионите незабавно да тръгват.
Искам всички проклети варели да бъдат изхвърлени преди изгрев слънце.
Добре, Г-н Потердам.
От тук!
Исусе!
Мамка му!
Добре, ще го взема на връщане.
- Здрасти, Карл.
- Здрасти, Джеймс. Как си?
Не съм бил по добре.
Сюзън! Хайде.
Давай! Не трябва да ги губим!
- Няма да успеем.
- Ще успеем.
Охрана, замръзнете по местата си!
Доброволци. Мразя и доброволците.
Карл! Какво по дяволите правим?
Мисля, че обичам това момиче.
Наистина ли? Как разбра?
Остави ме да изследвам издатините по главата и.
- Изглежда лоста се счупи!
- Без майтап!
- Закачи го.
- Добре.
Дървета! Дървета!
- Карл!
- Какво?
- Как се справяш?
- Лесна работа.
- Трябва ти специализирана помощ.
Карл!
Джеймс!
Ей, Карл!
Мисля, че имам проблем тук.
Добре, нека измисля нещо.
Ей, Джеймс, още не съм се сетил за нищо.
Ей, Карл! Определено си имам проблем тук!
Идвам.
Г-н Потердам?
Май ни превъзхождат.
Имам идея. Следвай ме.
- Какво по дяволите правиш?
- Защитавам околната среда.
- Замръзни.
- Какво...
Всички замръзнете по местата си или ще му пръсна мозъка!
- Ще го направи.
- Не се шегувам.
- Не го притискайте.
- Говоря сериозно.
Превъртял е.
Вие там с оръжията. Пуснете ги!
Да, човече, ясен си ми.
Знам, че си мислиш. ''Още едно лудо въоръжено бяло момче.''
Е, нека ти кажа нещо, в момента човешкия живот не означава нищо за мен.
Успокой се, Джеймс, ченгетата са тук.
Полиция. Пуснете оръжията.
Да. Да, ти! Ти там с въздушната пушка,
пусни я или със сигурност ще ти отвея задника, приятелче.
Въздушна пушка? Да не смятате, че ще използвам въздушна пушка за случай като този?
Хванете ги!
Трябва да намеря Сюзън.
Сюзън!
Сюзън!
Спрете ги преди да са избягали!
Сюзън! Сюзън!
Сюзън!
Помощ!
Сюзън.
- Къде сме?
- Не искаш да знаеш.
Карл! Карл, тук! Наведи се!
Хайде. Да се измъкваме.
Движение! Всички в колата.
Задръж вратата.
- Запали колата.
- Не иска да запали.
- Излизайте от колата!
- Мамка му!
Внимавай
Висок поздрав!
Колата ви, сър.
Усмивка, задник.
Ей, не е това което изглежда.
Ние сме уважавани пазители на реда.
Това е просто една голяма шега.
Не!
Къш! Къш!
Махай се от тук!
Добро утро.Слушате Бедният човек на отворената линия.
Да дадем думата на следващият ни слушател. Здравейте, на горещата линия сте. Давайте.
Да, здравейте. Казвам се Стейси.
Имам приятел с когото излизам от две години.
Вечер работи като разносвач на пица.
Снощи изобщо не се прибра
и съм напълно сигурна, че спи с друга жена.
Ами, определено мисля че е време да му теглите шута
Субтитри IVECA