Monanieba - Pokayanie (1987) (Monanieba (1987) CD1.srt) Свали субтитрите
П О К А Я Н И Е
Завършващ Филм на трилогията:
>, >, >
Автори на сценария:
Нана ДЖАНЕЛИДЗЕ, Тенгиз АБУЛАДЗЕ, Резо КВЕСЕЛАВА
Режисьор Тенгиз АБУЛАДЗЕ
Оператор Михаил АГРАНОВИЧ
Художник Георгий МИКЕЛАДЗЕ
Музикално оформление Нана ДЖАНЕЛИДЗЕ
Във фирма са използвани фрагменти
от произведения на класически композитори
В главните роли:
Варлам Аравидзе, Авел Аравидзе - Автандил МАХАРАДЗЕ
Гулико - Ия НИНИДЗЕ Торнике - Мераб НИНИДЗЕ
Кетеван Баратели - Зейнаб БОЦВАДЗЕ Нино Баратели - Кетеван АБУЛАДЗЕ
Сандро Баратели - Дишер ГИОРГОБИАНИ
Михаил Коришели - Кахи КАВСАДЗЕ Елена Коришели - Нино ЗАКАРИАДЗЕ
Кетеван Баратели (като дете) - Нато ОЧИГАВА
Авель Аравидзе (като дете) - Дато КЕМХАДЗЕ
Великолепна торта, уважаема Кето.
Благодаря.
Боже мой! Какво нещастие!
Какво се случи, Аполон?
Какъв велик човек загубихме!
Боже мой... Боже мой!
Твой роднина ли е?
Повече от роднина!
По-близък от него нямах.
Щастливец.
Свърши моето щастие! Загубихме скъпия Варлам!
Все пак ти провървя на тебе, че познаваше такъв човек.
Никога вече няма да имаме такъв градски управник.
Надявам се, че ти добре се учиш?
Какъв човек загубихме само! Каква голяма загуба!
О, каква тъжна дума смърт, каква тъжна дума!
Моите съболезнования.
Впрочем, защо не го погребавате в пантеона??
Вероятно сам не е пожелал?
Възхитително, Варлам винаги се е отличавал със скромността си.
Благодаря.
Съчувствам на вашата скръб.
Много съм ви признателен.
Варлам не е умрял, не.
Неговата душа е тук, над нас, тя витае във въздуха.
Церецо дойде.
Изправете се!
Безкрайно благодаря, покровителю, много съм Ви признателен.
Да приветстваме нашия благодетел Церецо! Да ръкопляскаме, господа!
Дами и господа!
Още няколко минути,
и ще зазвъни камбаната на раздялата.
Ще предадем на майката-земя
праха на великия син на отечеството, човека с извисена душа,
светъл ум и добро сърце,
любимият на всички,
дълбокоуважавания Варлам Аравидзе.
Навярно много от вас са обърнали внимание на дълбоко вълнуващия,
мъдър надпис на венеца от другарите на покойния.
>.
Добрия Варлам имаше много достойнства,
трудно е да изброиш всичките.
Той притежаваше необичайния дар
да превръща врага в приятел и приятеля във враг.
Да, това е качество на малцина!
Ето го гроба, като шведска маса,
стои в просторна зала.
И лицата помръкват в замъглените огледала.
Но няма смърт,
а само салто-мортале на грешната плът
и предсмъртен страх.
Спи спокойно, неуморими труженико!
Да бъде пух за тебе родната земя.
Той си отива, друг ще дойде в този цветущ свят.
Воистина!
Защо не пожела твоята възлюбена да се яви на погребението?
Не говори глупости.
Впрочем, и без нея всичко премина добре.
Хубаво, помълчи.
Мое скъпо момче! Сиротинка моя!
Бедни Авел...
Какво ти става? Престани с щутовщината, стига.
Защо е тук тоя портрет?
Але-е-хоп!
Защо вие, проклетото?
Лежи, аз ще погледна.
Авел!
Какво се е случило, какво ти става?
Там е Варлам! Не отивай там, Авел!
Не отивай, Авел!
Авел!
- Варлам!
- Какво?
Труп.
- Да го арестуваме.
- Ясно.
Кой го видя пръв?
Гулико.
Здравейте, уважаема Гулико. Кога го видяхте?
Сутринта се събудих, виждам - стои бедния, подпрян на дървото.
- Ще се наложи да арестуваме покойника.
- Как така да го арестуваме?
- Ще е необходимо за следствието.
След час ще получите уважаемия Варлам цял и непокътнат.
Тогава действайте.
Само с ръкавици.
Ех че времена... Самия Варлам арестуваха.
- Е? Беше ли там?
- Бях.
- И какво?
Не ме приеха.
Изпревариха ни.
Дълбокоуважаеми съседе Авел!
Наистина ли се надявате на тяхната помощ?
А какво предлагате да правим?
- Какво се вре тоя?
- Глупак.
Ето моя съвет:
поставете на гроба железна клетка,
поставете на вратичката ключалка, затворете го,
ключа в джоба, и нека тогава да копаят.
Затвори лъва в клетката. Нека тогава някой посмее да го пипне.
И на фараоните не са издигали такива пирамиди.
Вашата група - зад този гроб!
Без моя заповед ни крачка, тук аз съм старши!
А вие застанете тук.
Не пушете, не разговаряйте, дръжте ушите и очите си отворени!
Всички по местата! Бързо!
Авел, сам господин префекта присъства на операцията.
Да, сърдечен човек, не ме остави сам в беда.
Авел, виждаш ли зад гробището осветените прозорци?
- Да, виждам ги.
- Там живее мой роднина.
Като разбра, че ще бъдем на две крачки от неговия дом,
приготови царска вечеря.
Ще се обиди, ако не идем у тях.
Как, да зарежеме граба?
До полунощ никой няма да се появи. А ако има нещо, дежурните ще ни извикат.
- Не знам, попитай префекта.
- Значи си съгласен? Аз тръгвам.
- Филип, Мелитон.
- Да, шефе!
Виждате ли тая къща, където свети голямата крушка?
Тъй вярно!
Ние отиваме там,
а ако има нещо, веднага ни позвънете, ясно?
Ясно, шефе!
- А ти кога отказа пиенето?
- Вчера.
Вчера? Господи, упокой душата на моя другар Филип.
Млъкни, да пукнеш дано!
Такъв живот не струва и грош.
Пий, поспи, и отново пий!
Лукреций?
Моля за извинение, уважаеми господине! Тука няма нужда!
Какъв поет, а? Цар на поетите!
Стой, не мърдай! Ще стрелям!
Ще те удуша, мръснико!
Пуснете ме! Пуснете ме!
Значи ти оскверняваш нашия гроб, негоднико?!
Пуснете след него кучетата!
Господи, та нима това е жена!
Обвиняемата Баратели!
На предварителното следствие вие сте признали,
че трикратно сте разравяли и пренасяли покойния в неговия дом.
Потвърждавате ли този Факт и признавате ли се за виновна?
Факта подтвърждавам, но за виновна не се признавам.
Но на следствието сте признали.
Това е лъжа, по време на следствието не съм се признавала за виновна.
Тази лопата ваша ли е?
Да, с тази лопата изравях покойния.
Но къде е куршума, който извадихте от ръката ми?
- Значи вие сте изравяли покойния?
- Да.
В това се изразява и вашата вина, самия Факт на престъплението.
Да, аз го изравях от гроба, но не смятам себе си за виновна.
Седнете.
Аз ви моля да седнете и да спазвате съдебния ред.
Съдът вече се състоя и присъдата е произнесена!
Седнете!
Докато аз съм жива, Варлам Аравидзе няма да лежи в земята.
тази присъда е окончателна и не подлежи на обжалване.
Тя е произнесена от провидението за двамата: и за мен, и за Аравидзе.
Не три пъти, триста пъти ще го изровя!
Седнете!
Уважаеми съдия, обвиняемата е развълнувана, и това е естествено.
Искам думата!
Думата има защитника на обвиняемата.
Уважаеми съдия, уважаеми граждани!
Днес ние имаме дело с безпрецедентен случай.
Покойника трикратно е изравян от гроба. Трикратно!
Това, че обвиняемата не е действала с цел ограбване, е безспорно:
ценностите, заровени заедно с покойния, не са докоснати.
Каква е работата, с каква цел е извършено престъплението?
Аз се опитах да говоря с обвиняемата, но тя мълчи.
Затова тук ние днес и ще се запознаем с делото, и ще проведем разследване.
И, разбира се, ще произнесем присъда.
Ето защо аз моля съда внимателно да изслуша обвиняемата.
Думата се дава на обвиняемата.
За всички вас, разбира се, е интересно защо аз преследвам покойния.
Единствиното, за което мечтая, -
това не е да си разчистя сметките с мъртвеца.
Мъстта не се превръща за мен в щастие.
Тя е беда.
Тя е моят кръст.
Но аз няма как да се отърва от това.
И така, кой е Варлам Аравидзе?
Аз бях на 8 години, когато той стана градоначалник.
Малко преди смъртта си Айнщайн за последен път
издигна глас и показа на света трагедията на съвременния учен.
Ето какво той завеща:
>.
Предаването > завърши.
Послушайте концерт лека музика.
Вибрацията е повредила не само Фреските.
Появили са се пукнатини в стените на храма.
Ако продължава така,
храма ще рухне.
Между впрочем, храмът стои на пилони.
Ние молим незабавно да се спрат лабораторните опити в церквата
и, по возможност, да се ускори строителството на ново здание
за научно-изследователско учреждение.
Значи вие сте против науката и прогреса?
Ние сме против такава наука, която разрушава паметници на изкуството.
Уважаеми Варлам!
Само вие, като кмет на града, можете да спасите тоя храм.
Ние се надяваме на вашата помощ.
Доксопуло, какво е това разпореждане за храма?
Става дума за полуразрушената църква.
- А кой казва, че тя е разрушена?
- Почти разрушена.
Почти. Чувате ли, почти!
Сградата е почти разрушена,
не отговаря на санитарните изисквания.
В основите и са се развъдили змии и гущери.
Никой вече не ходи във вашата църква.
Минаха времената, когато се твърдеше, че човек е създаден от Бога.
Дълго скриваха от нас, че всички ние сме произлезли от маймуната.
Затова е решено църквата да се срине и на нейно място и от същия материал...
Почакай, Доксопуло!
Уважаеми Доксопуло!
Храмът на Богородица е
един от най-забележителните паметници на ранното христианство.
Паметник на културата!
Ако го разрушим -
това ще прекъсне живителните корени,
които подхранват и духовно обогатяват народа.
Така хвърляте в огъня произведенията на Руставели, Данте!
Нека да не звучат Бах, Бетховен, Верди.
Да разрушим храма на св.Петър, Нотр-Дам, Светицховели...
Уважаеми Варлам!
В нашия храм е имало уникални реликви.
Много векове нашите предци са ги пазили за да достигнат до наши дни.
Те са загубени безследно.
Сега и сградата се руши.
Но ние...
Доксопуло, дай тук моето разпореждане за лабораторията.
Ето, господа, какво е написано тук:
>.
Така че това ни безпокои и нас.
Но, видимо е, да отлагаве не трябва и вие ме убедихте в това.
Доксопуло! Ти имаш ли майка?
Имам.
- На колко години е?
- Стара е.
Нима ти не си длъжен да се грижиш за нея?
Така и този храм, паметник на вековете,
е наша гордост, наша история.
Да оставищ болната майка без грижи не е достойно за сина.
Запомни добре.
Ние трябва да благодарим на тези благородни хора,
че ни отвориха очите, казаха ни истината.
Честна дума, аз няма да пожаля сили, за да доведа това дело до край.
А опитите, както знам, се провеждат с минимална мощност.
Така и ще продължи до построяването на новата сграда.
Ако инсталациите за високо напрежение заработят на пълна мощност,
не само храма, но и целият град ще избухне.
Какво казахте?
Аз унищожавам този документ във ваше присъствие.
Свободен си.
- Какво друго да направя за вас?
- Това е всичко, благодарим Ви.
Тогава позволете да уточня някои биографически детаили.
Вашите биограФии, уважаема Мириам и уважаеми Мосе,
видни представители на синята кръв, са ми добре известни.
Що се отнася до уважаемия Сандро, ме интересува един въпрос.
Драги Сандро!
Чували ли сдте нещо за някой си Тараси Тарасконели?
Че как, Тараси Тарасконели е мой прадядо.
Оказва се, че ние имаме един предшественик.
Та нали и аз съм потомък на Тараси Тарасконели.
- Но как така?
- Да.
Но за това после. сега ето какво ми кажете.
Нали вие живеете на градския площад в двуетажна къща?
По време на церемонията момиченце пускаше сапунени балони от прозореца.
Там ли е вашето жилище?
Да.
Всичко виждам, всичко забелязвам.
Така че пазете се от мен, бъдете внимателен.
Но това е малка шега. В същност това е животът.
Едни правят сапунени балони, други преследват враговете на народа.
Вие, художниците, сте в постоянно творческо горене.
Просяците просят, убийците убиват, блудниците, простете, блудстват.
И нима това е нормално?
Нима е нормално?!
Така е било, но повече така няма да бъде.
Ние ще превърнем нашия град в рай!
С ваша помощ, господа, с вашето съдействие.
Приема приключи.
Може би Аравидзе да не знае нищо за това?
Но защо арестуваха тези старци, можете ли да го обясните?
Намериха също шпиони.
Те за нищо не са виновни.
Разбира се, това е свързано с храма.
Успокой се.
Той отомсти за своето разпореждане.
Аз ще отида при него, нека незабавно да освободи старците
или да задържи и мене заедно с тях!
Успокой се, драги Сандро. Закакво си тук?
Аз ги заведох при Аравидзе, по моя вина ги арестуваха, заради храма.
- Не в храма е работата.
- А в какво де, в какво?
- Не зная.
- Не знаеш?
Сандро, успокой се.
Честна дума, ще се заема с това.
Варлам ще разбере и ще ми докладва.
Какво ще разбере? Какво?
Не трябва така, Сандро. Какво искаш от Аравидзе?
Та нали него го нямаше...
Не бълнувай.
Върви си в къщи, аз всичко ще оправя...
Да, Варлам.
Варлам, по тия въпроси трябва да сме внимателни.
Не. Да. Разбира се.
Благодаря. Бъди здрав.
Странен човек си, Сандро.
Просто чудак.
Варлам разбра всичко и ги освободи.
Какво ще кажеш сега?
Майко.
Не зная, прилича ли Сандро Баратели на великия Ботичели,
но Нино Баратели ми напомня на божествената мадона на Ботичели.
Не ви ли уплаших, мила Нино?
Ръка се целува на обикновените смъртни,
а на богините и светиците се кланят в краката.
Скъпа Нино, толкова съм слушал за вас,
за художника Сандро Баратели и за неговата красива съпруга.
Отдавна мечтаех да се запозная с вас, да разгледам картините.
Но в очакване на Михаил и Елена...
Клевета, уважаеми Варлам.
Вие постоянно сте зает, особено в последно време.
Дораги Сандро, искам да се извиня за моите прилежни помощници.
Добре, че вие навреме се застъпихте за несправедливо обидените старци.
- Колко престояха те там?
- Денонощие.
- Горките, трябва да са се уплашили?
- Не много, те не са от плашливите.
Старата гвардия все пак, нали? Уважаеми Мосе, прекрасна Мириам.
А това е главният член на семейството - Кети Баратели.
Уважаема Кети!
Уважаема Кети, моля!
Благодаря.
Кети. покани Авел в своята стая и там поиграйте.
С уважаемия Кайосро Доксопуло Сандро вече се познава.
Що се отнася до Гено РиктаФелов...
...фамилията му ви напомня риктаФела, детска игра за закрепване
на дървен чеп, който удрят с пръчка.
Но за сметка на това двамата мои спътници са първокласни певци.
Браво!
Това също е талант, талант, мила стопанке.
Извинете ни че сме малко развеселени,
много говорим, пеем, даже се заваляме малко.
Ние няма да ви притесняваме дълго.
Сандро!
Всяка от вашите картини би украсила и най-добрия музей на света.
Извинете, Нино.
На нас именно такава живопис е нужна:
сериозна, замислена, дълбока.
Дораги Сандро!
Не е ли вече време,
нашите съвременници да имат
такива одухотворени, вдъхновени лица,
а не прекопираните, бездушни, приличащи една на друга физиономии?
Защо да не може да се изобрази труженичката във вид на мадона?
Какво може да бъде по-красиво от трудещия се човек? Нищо!
Макар че ще имате и много противници, не е ли истина, Елена?
Разбира се, самата истина.
Ще кажат: "За какво ни е такова изкуство?
Това е камерна, будуарна живопис.
Тя, Фактически, е бягство от действителността".
А аз бих им отговорил:
"Понякога бягството от действителността
означава преминаване в още по-голяма действителност.
На народа е нужна велика действителност".
Макар че знаете как могат да изтълкуват това нашите врагове?
Като призив към анархия. Към пълна анархия, да, да.
А това кой е?
Браво, Сандро, браво!
А ето и нашата Нино. Великолепна работа!
Интересно би било да се загледаш в техните умове. Какво става там?
Драги Сандро, те нима са грамотни.
А с какви невежи се налага да общуваме!
- Не е ли истина, мила Елена?
- Самата истина.
Сега именно такива художници като вас трябва да бъдат заедно с нас.
На вас е предопределена велика мисия.
Ние сме длъжни да просветим народа, да повдигнем неговото културно ниво.
Драги Варлам!
Нима аз със своите картини
или вие със своето старание
ще можем да просветим народа, създал "Витяза в тигрова кожа"?
Народа ще просвети само неговия духовен пастир.
Нравствения герой.
Скромността краси човека.
И, да го кажем направо, Сандро, какъв духовен пастир съм аз.
Но имайте малко търпение, не ни спешавайте.
Дайте ни време. Герои времето ще роди.
Възможно е скоро да настъпи време за изпитание и за вас, и за мене.
За какво беше измъчван Христос?
За истината.
Ти не се бой, Христос не е мъртъв.
Той възкръсна и като птичка излетя в небето. И сега той е на небето.
Там са само добрите хора, лошите там не попадат.
- Защо?
- Лошият е тежък.
- От какво е тежък?
- Не знаеш ли? От грехове.
Аз съм добра - чиста душа, лека, като птичка, не е трудно да летя.
- Ти откъде знаеш?
- Мама ми каза.
Знаеш ли, този кръст е чудотворен.
Ако преди сън или в новолуние го помолиш за нещо,
всичко ще се изпълни.
- Всичко?
- Всичко.
Наистина ли всичко ще се изпълни?
Всичко!
А мама той може ли да съживи?
Ти нямаш майка?
Твоята майка те обича.
Тя е жива, тя е на небето с ангелите и през цялото време те гледа.
Тя мисли за тебе.
- Нино, за минутка!
- Сега!
Браво!
Време е, детето вече трябва да спи.
Авел!
Авел!
Ще помоля баща ти да ти разреши да останеш още у нас.
Чичо Варлам, може ли Авел да остане още за малко?
- За малко може.
- Благодаря.
Но само за малко.
Уважаеми Варлам, попейте.
Попейте още нещо, моля ви.
Не отказвайте, уважаеми Варлам!
С удоволствие.
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата. /превод Валери Петров/
Уйлям Шекспир, 66-ти сонет.
Режима си е режим.
Авел, але-хоп!
Аз пак ще дойда при тебе.
Мамо, той скочи!
Комедиант. Грахов шут.
Извинете, Нино, пак съм аз.
Моето глупаче взело вашия кръст, казва, че Кети му го подарила.
Вярва, че той ще съживи майка му. Хубаво, че го забелязах.
Вземете, това е голяма ценност.
Мила Нино.
Включете ме, моля ви, в списъка на вашите поклонници.
Моля ви се!
Сандро!
- Какво има?
- Ужасен сън сънувах, Сандро.
Дай да заминем оттук, да се заврем в някоя пустош.
Да заминем още по-надалеко.
Ако решат, и из под земята ще ни намерят.
Господи, именно това сънувах! Какво да правим?
Нино, ти ми приличаш на заек, който бяга през глава.
"Къде бягаш?" - го питат.
"Вълците, - казва, - ловят".
"Че ти от какво бягаш?"
"Като те хванат, после доказвай, че не си вълк".
Ех ти, трепетлико моя!
Сандро, това са те. Сандро...
Ами вероятно са те!
Мир на този дом. Вие ли сте Сандро Баратели?
Да.
Вие трябва да дойдете с нас.
Моля, щом искате.
Здравейте, уважаеми Михаил.
На какво основание са арестували вчера Сандро Баратели?
Какво е това?
Прочетете.
"В последно време цапаниците на някои лъже-живописци
носят чертите на индивидуализма.
Този, имащ се за художник хулиган...
Той е свързан с поети-анархисти.
Онзиден в компанията на художници той публично заплашваше,
че със старинен кинжал ще отреже ръката на всеки,
който дори с пръст докосне храма Богородица.
Пита се, кой покровителства...
този маниак и му урежда самостоятелни изложби?
Изкуството на анархиста Баратели е позорно петно върху нашата култура.
То е опасно за нашето общество.
Ако вие не се заемете с таази тъмна личност,
ние ще се обърнем където трябва!
Група художници."
И това писмо е повод за арестуването на Баратели?
Тебе те питам.
И заради този боклук, заради тази мърсотия вие сте го арестували?
Наши врагове са тези, които са написали това.
Съвсем са побеснели. Загубили са си ума!
Баратели е мой приятел.
Нещо повече, той е мой възпитаник, и аз се гордея с това.
Какво се получава, приятелю...
и моя възпитаник е враг?