Monanieba - Pokayanie (1987) (Monanieba (1987) CD2.srt) Свали субтитрите
А може би и таланта на художника не довод за тях?
Те имат предвид неговата позиция.
Какво говориш!? Таланта е доброта, а добротата вече е позиция!
Разбирам, Сандро Баратели е ваш приятел и възпитаник.
Между впрочем, вие знаете ли, че той е мой родственик?
Не... не знаех това.
И даже близък.
Напишете протест, уважаеми Михаил.
Баратели е арестуван, но не е осъден.
Аз само изпълних волята на народа, нали зад писмото стоят хора, маса.
А всяка дума, излизаща от масите, за мен е светая светих.
Напишете протест, уважаеми Михаил.
Да напиша?
Да, нямам нищо против.
Чакай, Чакай, какво значи "ти не си против"?
Какво можеш да имаш против истината?
Против истината? Нищо.
Ще напиша!
Напишете. Само имайте предвид и това писмо.
Защо това писмо? Защо тази мерзост?
Тая провокация?!
Не е провокация, а документ, зарегистриран на хиляди места.
- Преувеличаваш, къде е зарегистриран.
- Не бива така, уважаеми Михаил.
А съм длъжен да знам позицията на болшинството, та нали болшинството решава всичко.
Какво болшинство, какви ги дрънкаш?!
Един разумен човек превъзхожда хиляди идиоти.
Аз разбирам, че вие мислите за мен.
Застъпете се. Защитата на един човек не е голяма работа.
Но помнете - в очите на авторите на писмото вие защитавате врага.
Да, този ваш приятел и мой родственник сега е наш враг.
А ние - негови жертви.
Кой е враг?
Кой е враг?!
Деца без рeд пускат, деца без рeд.
Пропуснете ни, пропуснете.
Деца без рeд!
- Баакашвили.
- Вашите документи.
Пратката е приета.
Корели, Елизбар.
Заточен без право на кореспонденция.
Къде са го изпратили, къде? На какво място?
По-добре кажете, че го няма сред живите, той е мъртъв.
Не ни мъчете! Кажете ни, че е мъртъв...
Пратката е приета.
Баратели.
Заточен без право на кореспонденция.
Скъпа моя, не можете да отидете там.
Михаил Коришели е арестуван.
Вървете си, иначе сама ще пострадате.
Уважаеми Варлам!
Помогнете ни, помогнете, моля ви!
Сандро загива.
Пощадете го!
Умолявам ви, уважаеми Варлам!
Помогнете, уважаеми Варлам!
Лельо Нино, докараха трупи на гарата.
Говорят, на тях са изписани фамилии
и адреси на заточени.
Може би и чичо Сандро е написал своето име.
Мен мама ме изпрати.
Кети, ставай! Бързо, бързо, да тръгваме.
Амиран Абашидзе
Намерих го.
Намерих го, мамо! Мамо!
Седнете в креслото. Може да запалите.
Благодаря, не пуша.
Повярвайте, искреното признание ще облегчи вашата участ.
Ръководителят на тайната организация, самия Михаил Коришели
назова вашата Фамилия като един от активните членове.
Безнравствено е да очерняте честния човек,
за да изтръгнете лъжливи показания.
Нравствено е това, което е полезно за общото дело.
Каква е ползата за общото дело от наказания на невинни хора?
Има точни сведения, че всеки от > е враг на нацията.
Например аз.
Вие не ми ли вярвате?
Как да не ви вярвам,
когато лично мен ме арестуваха без всякакъв повод, за нищо
и прибягвате към всякакви средства,
за да ме заставите да подпиша лъжливо показание.
Лъжливо?
А ако ви направя очна ставка с Михаил Коришели,
какво ще кажете тогава?
Никой не може да ме убеди, че Михаил Коришели е враг.
Ако арестуват такива честни хора,
то цялата страна трябва да арестуват.
Доведете Михаил Коришели.
Вие бяхте ли шпионин на Понтос?
Да.
Какви агентурни задачи имахте?
Беше ми възложено да прокопая тунел от Бомбай до Лондон.
Кой ви помагаше в това?
- Целият състав на заговорниците.
- Конкретно?
- Колко души?
- 2700.
Фамилии вие, разбира се, не помните?
Существува списък на заговорниците. Мисля, че вие ще го намерите лесно.
А с какви диверсионни задачи се занимавахте?
С цел унищожение на населението ние поставяхме отровена царевица.
Беше ли Сандро Баратели член на вашата организация?
Беше.
Вие сега си побеседвайте.
Аз за малко ще ви оставя. Ще си свърша работата и ще се върна.
Слушай, Сандро.
Аз много мислих. По цели нощи мислих.
Ние трябва да посочиме като врагове на нацията колкото се може повече хора.
Няма да могат да арестуват всички.
А когато броя на обвинените стане астрономически,
там, най-горе, ще се замислят, ще свикат извънредно заседание
и ще порицаят всички зломишленици,
които са въвели правителството в заблуждение, разбираш ли, Сандро?
Това е тактика.
Хитра, лукава тактика.
Ще подписваме всичко, ще доведем всичко до абсурд, до пълна безсмислица.
Хиляди нелепи показания.
Тунел от Бомбай до Лондон и подобни брътвежи.
Най-накрая правителството ще разбере всичко.
Ще се възмути,
със своята железна ръка ще сграбчи за гърлото злодеите
и ще ги унищожи.
Всичко това ми го подсказа мъдростта на въображението.
Разбра ли, Сандро?
Ние не трябва да се доверяваме на човек,
нито на негавите дела, нито на неговите думи!
Ние трябва да сме бдителни и да можем да разпознаваме врага.
Това е нашата най-важна задача. И това не е лека работа, господа!
Усложнява я и това, че на всеки три души четвъртият е враг.
Не се учудвайте! Един враг по количество е повечеот един приятел.
Винаги е било така.
Така е и сега.
Родината е в опасност, господа!
Нека нашият народ се превърне в свит юмрук,
в такава китайска стена,
за преодоляването на която врагът няма да има сили.
Няма да бъде излишно да припомним и една китайска мъдрост.
КонФуций е казал:
"Трудно е да се хване черна котка в тъмна стая,
още повече ако вътре няма котка".
Безспорно пред нас стоят трудни задачи.
Но за нас няма прегради.
Само да поискаме...
ще хванем котката в тъмната стая.
Даже и ако я няма там.
Нино.
Колко добре, че дойде. Какво ново?
Сега всичко ще разбера.
З-1 7, моля.
Ника, аз съм. Нино е при мен.
Нищо ли не се чува за нашите?
Да, ясно. Добре.
Всичко ще бъде така, както го искаме.
Арестуването на Сандро и Михаил, разбира се, е грешка.
Трябва да се въоръжим с търпение и двете.
Виждаш ли, Нино, всичко ще се изясни. Ще разберат и двамата заедно ще ги пуснат.
Бъди силна, Нино.
Помни, че имаш Кети. Ти си отговорна за нея.
Аз съм уверена, всичко ще се оправи, всичко ще бъде добре.
Няма да е честнно, ако не се разбере истината и не бъде пуснат Сандро.
Разбира се!
Нино, сега аз за твоето момиченце мисля.
Кети трябва да стане добър гражданин и достойна жена.
Твоето нещастие не трябва да я отклони от нейния път.
Не забравяй.
Ние служим на велико дело.
За нас с гордост ще си спомнят бъдните поколения.
И колкото по-грандиозни са мащабите, толкова по-големи ще бъдат и грешките.
Може да се случи даже невинни да станат жертви.
Но аз вече чувам нашата любима бетовенска "Ода на радостта",
която скоро неминуемо ще зазвучи по цялата земя.
Какво се е случило, мамо?
Ние вече нямаме татко...
Какво?
Взривиха църквата.
Защо се стряскате? Там няма никого, Елена я задържаха.
Не виждате ли, че жилището е запечатано.
Да, разбрах.
Ясно.
Доведох го, уважаеми Варлам.
Непременно.
Да... Всичко добро.
Кого си довел?
Този Дарбаисели. Вашето разпореждане е изпълнено.
Кой Дарбаисели?
Когото вие поръчахте да доведа.
Аз да съм поръчвал? Да не си полудял?
Уважаеми Варлам, вие ми заповядахте да проуча
и доведа всички Дарбаисели.
Къде са те?
В колата.
Сега ги пусни да си отидат по домовете.
Аз си мислех, че ще ми благодарите. Пълна кола с врагове докарах.
А вие вместо поощрение...
РиктаФелов един шпионин проследи и получи квартира и грамота.
Върви им на някои хора!
Прави каквото ти казвам.
Че вместо тях ти ще попаднеш зад решетките.
Незабавно ги пусне по домовете!
Уважаеми Варлам.
Нима напразно съм се трудил?
Цял месец тичах след тези проклетници, с мъка ги събрах.
Да ги заключим в мазето, ако не днес - утре може да потрябват.
Ще идеш да се извиниш пред тези хора и ще ги пуснеш.
А като се върнеш, ще седнеш на тая маса и ще напишеш...
На тая маса?
И ще напишеш заявление за напускане на работата.
Но вие знаете - аз съм неграмотен.
Марш оттук!
Не не позволявай на Доксопуло да напусне. А ти ела при мене.
Обясни какво значи всичко това?
Доксопуло, драги, моля ви.
Е добре, върви по дяволите заедно с тях, ще ги задържим всичките.
Благодаря, уважаеми Варлам!
Не се бойте, слушайте ме внимателно.
Тая нощ ще дойдат за вас.
Ето пари и билети за влака.
Побързайте, може да се спасите.
Мамо, коя е тая жена?
Кети, стягай се бързо, ние трябва да заминем!
- Къда ще ходим?
- На село.
На село?
Да, на село. Побързай!
- Скоро ли ще се върнем?
- Да.
Мир на тоя дом. Вие ли сте Нино Баратели?
Да.
Дръпнете си ръката, пуснете я!
Мамо! Мамичко!
Кети, не се бой!
Мамо!
Нино Баратели завинаги се сбогува със своето минало.
Аз завърших своя разказ.
От свое име
и от името на всички несправедливо наказани аз искам
близките на Варлама Аравидзе
да го изкопаят от гроба със собствените си ръце.
Аз протестирам!
Всичко, което вие чухте тук, е лъжа, клевета!
Клевета? Докажете, че аз клеветя!
Няма ли да погребете покойника?
Не, не сме длъжни, вие го погребете!
Оставете го враните да го разнесат!
Да го предадеш на земята - това значи да му простиш,
да си затвориш очите за всичко, което е свършил.
Още веднъж публично заявявам:
ако вие не го изкопаете,
аз ще се добера до него, в земятя няма да го оставя!
Тя е побъркана,господа, тя е побъркана!
Защо и е съд? Тя е ненормална, тя на всичко е способна, кучка!
Незабавно напуснете залата!
Да я напусна? Седите тук със зяпнали уста, и слушате тая глупачка!
Ние също сме живели на тоя свят и разбираме това-онова!
Има ли въпроси към обвиняемата?
Тогава разрешете с това да приключим днешното заседание.
Никой не е безгрешен, моето момче. Ние всички с грях сме се родили.
Помогни ми, Торнике. Слънцето изгрява! Слънцето!
Не се бой, дядо, тук е тъмно, нищо не се вижда.
Вън има лъч, не виждаш ли?
Какво иска той от мен, защо ме тормози?
Дай да го затъмним, защото иначе ще ми изтече кръвта.
Защо ще изтече, дядо?
Погледни пръстите ми. Виждаш ли - капе кръв?
Когато залезе слънцето, кръвта ми ще изтече.
Бързо да затулим светлината, иначе всичката ми кръв ще изтече.
Престани, дядо! Веднага престани, успокой се!
Защо ме измъчваш?!
Защо в душата ми се завираш?
Какво в мен ровиш?
Веднага да ми се махнеш от главата!
Сега ще те унищожа!
Ето, затъмнихме.
Съвсем загасна.
Дядо умря!
Мамо!
Мамо! Дядо умря!
Драга Гулико, простете, аз съм принуден да ви изоставя.
Говорят, че баща ми бил лош, аз ще отида, за да го изкопая!
Ти знаеше ли всичко това?
Кое?
За дядо.
Дядо ти нищо лошо не е правил.
Тогава беше сложно време. Сега е трудно да се обясни всичко това.
Какво значение има тук времето?
Такова!
Беше друга обстановка.
Решаваше се въпроса да бъдеш или да не бъдеш.
Нас ни обграждаха врагове. Те се бореха с нас.
Според теб ние трябваше да галим враговете по главата ли?
Нима Баратели е бил враг?
Беше.
Той беше художник, може би беше добър, но много неща не разбираше.
Аз не казвам, че не сме допускали грешки.
Но какво значи живота на един, когато въпросът опираше до щастието на милиони?
Пред нас стояха по-големи задачи.
Затова трябва да се помни и да се гледа на нещата по-широко.
Към човешките съдби вие сте подхождали с аритметически мерки.
Главното са пропорциите, нали?
Няма защо да иронизираш, умнико!
Време е да знаеш, че за длъжностното лице обществените интереси
винаги стоят по-високо от частните съображения.
Да, по-високо от частните съображения!
Човек се ражда човек, после става ддлъжностно лице.
Ти витаеш в облаците, а в действителност не всичко е така.
Варлам винаги се ръководеше от интересите на обществото.
Но понякога действаше не по своя воля.
А ако на дядо му бяха заповядали да унищожи света, той би ли го унищожил?
Знаеш ли какво!
Дядо ти сам, собственоръчно, никого не е убивал!
А ти си стрелял в човек! За какъв морал ми говориш?
Аз не знаех в кого стрелям.
Какво значение има това? Ти си стрелял в човек?!
Да, стрелял съм... И това задълбочава нашата вина.
- Чия вина?
- На дядо, моята и твоята.
А ти мене в какво виниш?
В това, че ти ще оправдаеш дядо и ще тръгнеш по неговите стъпки.
Ти си убиец като мен, и даже по-лошо, защото тебе не те е жал за тази жена.
Кого трябва да жаля, ти си откачил?
Ти си готов да я удушиш, а не да молиш за прошка.
Оказва се че ти освен другото си и идиот!
Тя изкопава баща ми от гроба, а аз да съм длъжен да и искам прошка?
Да, аз ще я удуша, и тебе с нея, ако не се вразумиш.
Няма да позволя подигравки с покойника!
Ненавиждам те.
Ненавиждам!
Никой не е безгрешен... Всички сме родени в грях...
Психиката на младежа е много неустойчива.
Отрицателните емоции, безсънието,
нарушението на жизнения режим...
Даже за възрастен е тежко всеки ден да вижда мъртвец.
Нужен е покой, това лекарство
давайте три пъти на ден.
Торнике е здраво момче, не се бойте.
Обикновено шоковото състояние не продължава дълго.
Мисля че утре той вече ще започне да контактува с вас.
Съдът, разбира се, ще произнесе някакво решение.
Но аз какво да правя, всеки ден да погребвам баща си ли?
Нека й присъдят това, което й се полага.
Я остави това, тя и година няма да поучи, ще се отърве само с глоба.
Какво, ще заплати глобата и веднага ще я пуснат?
Господи, що за закони!
На нас покойника ни подхвърлят,
а престъпницата не слагат в затвора.
Авел, ако само още веднъж видя изровения Варлам, ще полудея.
Наистина ще полудея!
Слушай, старче.
Аз ще й изпратя моите момчета, и тя ще стане послушна като агънце!
Нищо няма да се получи.
За нея ще стане и по-лошо , ще я заколя като прасе на гроба на Варлам!
Добре, зарежи...
Авел, всичко си има границиl, време е да се решим на нещо сериозно.
Но разберете бе, хора, аз сина си губя, сина!
Той замалко не полудя при смъртта на дядо си, а сега и ново убийство!
Ти не се крий зад сина си. Моето момче не е страхливец.
Той пръв се хвърли с оръжие срещу оная мръсница!
Разбирам те, Авел, ти защитаваш сина си.
Но един ден той ще те попита, защо си стоял със скръстени ръце
когато дядо му от гроба са разравяли.
Грешиш, той няма да те пита.
Ще пробваме ли още веднъж да се договориме с нея?
Изкючено, тя побесня, когато чу за парите.
Мисля си, че тя действително не е с ума си.
Я кажи тя психически, изследвана ли е?
Да, здрава е.
Медицинското заключение е едно нещо, а фактите - съвсем друго.
Може ли да се счита поведението й за нормално?
Подигра ви се тя всячески, поруга бедния Варлам,
тебе пред целия град опозори.
Какво още и трябва? Май вече постигна своето!
А тя си знае своето: "Все едно, ще го изровя! " Луда!
Сега какво значение има това?
Та нали експерта установи, че е психически здрава.
Чакай, чакай, как какво значение има?
Ако обвиняемата е душевно болна
никога няма да има съдебен процес.
ще я изпратят в болница да се лекува... завинаги...
- Чакайте, как става това?
- Много просто.
Адвокатът на Авел, господин Джуй, ще изиска повторна експертиза.
- А кой е главния експерт?
- ДороФей.
Авел, чуваш ли, нашия ДороФей.
Странно, че за това не помислихме.
Кой допускаше, че всичко ще се усложни толкова?
Уважаеми съдия, уважаеми прокуроре, уважаемо общество!
Изчакайте, ние още не сме пристъпили към същината.
Затова и моля за внимание!
Процесът не може да продължи. Обвиняемата е болна.
Медицинското заключение се намира в делото.
Медицинското заключение в делото има № 76.
Тук е казано:
"Обвиняемата не е душевноболна.
Тя е психопатическа личност,
склонна към афектни действия".
Аз поставям въпроса:
може ли в такава личност да се развие делирична идея?
Разбира се, може!
На процеса аз внимателно слушах изказването на обвиняемата.
Някои моменти на нейната тъжна съдба
даже извикаха у мен сълзи.
Но упоритото заявление на обвиняемата, че, даже и да й присъдят сто години,
тя, все едно, ще изкопае покойника,
е изречено със странна категоричност
и отива отвъд маниакалните идеи и се превръща просто в бълнуване.
А бълнуването се явява признак на психическо разстройство.
А да се съди душевноболен е забранено от закона.
Необходимо е нашите авторитетни лекари и експерти
да кажат своята дума.
Аз настоятелно моля съда
да изпрати обвиняемата в болница за повторно изследване.
Уважаеми съдия!
Аз съм удивен от повърхностните съждения на моя колега.
"Може ли да се развие делирична идея у обвиняемата? " -
поставя тной неочакван въпрос.
И сам оттоваря на този въпрос: "Разбира се, че може".
Той рисува портрет на обременен от делирични идеи човек,
за когото е направено категоричното заключение: "Не е душевно болен".
Да ме извини колегата, но такова повърхностно разсъждение
за съдбата на многострадален човек е явно светотатство.
Тежка душевна травма, ненормални условия на живот
са разклатили здравето на обвиняемата
и, както казват психиатрите, са изродили нейния характер.
Но тези дейсквия не са осъществяване на съзрявало с години решение,
а състояние на афект, не психоза, а реакция на протест!
Уважаеми судия и заседатели!
Аз не ви моля за снизхождение, а настоявам пред вас,
да вземете под внимание гореизложеното от мен
и на това основание произнесете оправдателна присъда за подсъдимата.
Господи...
Какво има, синко?
Дойдох да се изповядам, свети отче.
Грешен съм, раздвоена е мойта душа.
Човек е раздвоен от мига, в който е изял забранения плод
и познал доброто и злото.
Но това не е голям грях.
Аз за друго раздвоение говоря.
Съзнанието ми е раздвоено, съзнанието.
Проповядвам атеизъм, а сам кръст нося.
Може би затова се обърка живота ми...
По принцип след проповед на атеизма
е добре да дойдеш в църквата, да се покаеш за греховете.
Не, вие не ме разбрахте.
Безпокои ме това, че аз постепенно губя своите морални принципи.
Аз вече не виждам разлика между доброто и злото.
Вярата си загубих, вярата!
Каква вяра?
Готов съм на всички всичко да простя
и всяка мерзост да оправдая:
донос, коварство, малодушие, измама, низост.
Излиза, ти Христе, сине мой! На теб ли да се оплаквам?
А ти не лъжеш ли?
Не... самата истина казвам.
Ти така си мислиш?
Кого лъжеш, лицемер такъв?
Ти ще отъркаш в прахта всеки, който застане на твоя път.
Ако те ударят по бузата, ти другата няма да подложиш,
а така ще замахнеш, че челюстта ще избиеш!
Такива не са способни да се раздвояват!
Тебе не ти пука за доброто и злото.
Не раздвоение те беспокои тебе, а страх те гнети, страх!
Какъв страх?
Ти от самия себе си се боиш.
Цял живот за престиж си се бъхтил, с примерно семейство си се гордял,
и изведнъж всичко се разпада.
- Не!
- Да.
Баща ти от гроба изравят,
властта от ръцете ти се изплъзва, сина ти възстава срещу тебе.
Всичко, на което се крепеше името Авел Аравидзе, ти се изплъзва.
И ти ще останеш сам, безпомощен и слаб.
- Не, не!!!
- Да, боиш се ти!
Страх от самотата те завладява.
Макар че невярващият в самотата
само за смъртта мисли.
Да, боя се!
Има някаква пустота край мене.
Цял живот се опитвам да избягам от тази пустота, притворствам, лъжа.
И семейство, и работа -
все тази самозаблуда, за да не остана насаме със себе си.
За да не мисля.
За какво?
За най-главното.
Кой си ти всъщност?
Заради какво живееш? В какво е смисъла на твоето съществуване?
Кой си ти? Заради какво си живял?
А ти?
А ти?
А ти кой си?
Кой си ти, Авел Аравидзе?
Авел Аравидзе, Авел Аравидзе...
Кои сме ние, защо сме се появили на този свят и накъде отиваме?
Знаеш ли какво ще ти кажа? Зарежи всички тия глупости.
Утре всичко ще си дойде на мястото и ти ще заживевеш както преди.
Греховете ли се опитваш да изкупиш?
Страхливец си ти - ето какво!
Стига да зависеше от мен, бих те изпратил право в ада!
Кой си ти? Кой си ти, те питам?
Не ме ли позна, синко?
Ти какво, да се изповядаш на дявола ли пожела?
Авел, какво ти е?
Какво е това?
Какво е?
Няма истина, край на всичко... Свърши живота.
Лошо ли ти е?
Вземи това. Дръж се в ръце, сега всички ни гледат.
Какво ще каже господин прокурора?
Аз изисквам делото да се върне за повторно разследване,
да се доведе по законен път до съда
и насетне да се нарече "дело Аравидзе - Баратели".
Аз, все едно, няма да оставя Аравидзе в земята.
Веднага, щом изляза на свобода, отново ще го изкопая.
Аз не искам да мисля, че госпожа Баратели е примитивно създание,
което вярва, че чрез безнравствени постъпки,
оскърбяване на покойника, може да достигне високонравствена цел.
Възможно е, защото Аравидзе не е мъртъв!
- Вие считате, че е жив?
- Да, жив е!
И докато вие го защитавате, той живее и продължава да разлага обществото.
Една минута, моля!
Моля за извинение, значи вие твърдите, че той е жив?
Да.
Уважаеми съдия, уважаеми заседатели, уважаеми прокурор!
Аз категорично изисквам обвиняемата Баратели да се изпрати
в психиатрическа болница за изследване.
А аз със същата категоричност повтарям: обвиняемата е здрава!
то е установено от експертиза и потвърдено от заключение,
което е прикачено към делото.
Какво ще кажат заседателите?
Аз мисля същото.
По решение на членовете на съда заседанието ще бъде отложено.
Желая ви всчко добро, уважаеми членове на съда.
Уважаемо общество.
И все пак аз ще го изкопая.
Вечер, пролет, сенки стъпващи,
От клонка на клонка подскача птичка.
На нова мечта искам да се отдам.
Луната се умори да се любува на земята.
Аз съм Торнике Аравидзе. Внук съм на Варлам Аравидзе.
Какво искате от мене?
Аз дойдох... дойдох да поискам прошка.
Аз не съм Господ Бог, че да опрощавам греховете.
Аз стрелях по вас. Аз съм убиец.
Боже, под каква съдбоносна звезда съм родена.
Даже теб, невинното момче, превърнах в убиец.
Вечер, пролет, сенки стъпващи,
От клонка на клонка подскача птичка.
Присмивате ли ми се?
Та нали съм побъркана. Побъркана.
Понастоящем съм побъркана.
Утре ще дойдат, ще ме вземат подръка
и ще ме заведат в лудницата.
В лудницата?
Татко, какво си направил?
Какво значи всичко това? В какво ме обвиняваш?
Съдът реши, че тя е луда и постанови да я настанят в болница.
Аз не съм искал това.
Тя не е луда, не е! И не е виновна.
Как така!
Докога ще се успокояваш с лъжи?
Ти искаш заради тази мръсница дядо ти от гроба да изкопая?
Ох, колко противно е всичко това! Нямам сили да изтърпя толкова лъжи.
- Торнике, успокой се.
- Оставете ме!
Нима никак не ви е съвестно пред самите вас и пред хората?
За да запазите благополучието си, вие сте готови да прегризете гърлото на всеки.
Невинния ще обявите за престъпник, нормалния - за луд!
Нима нищо свято няма за вас?!
Не ви ли мъчи съвестта?
Знаеш ли защо дядо се криеше в бункера?
- Замълчи, занемей!
- Понеже го беше срам!
- Торнике, престани!
- Оставете ме!
Ненавиждам ви, всички ви ненавиждам! Това не е дом, а гроб!
Да се задавиш дано, мамка ти!
Ти не си мъж след всичко това.
Торнике, отвори веднага вратата! Чуваш ли?
Торнике, отвори вратата, на тебе говоря!
Торнике, отвори вратата. Отвори я.
Авел...
На моя любим внук, от дядо Варлам
Да бъде проклето името ти...
живота ти и делата ти, Авел Аравидзе!
Какво направи ти?
Чудовище!
Нека кръвта ти...
да стане на вода...
а хляба ти...
в земя да се превърне!
Нека в адски пламъци...
изгори твоята плът...
и да не се удостои тя...
като на твоя родител...
със земно погребение!
Защо си се родил...
адово изчадие...
Авел Аравидзе?
А твоя баща защо се е родил?
А твоя син?
Как се стъмни, каква тъмнина!
Господи, как е безсмислено всичко това!
"Изпълнил своя дълг, си отиде от нас верният син на родината,
образцов гражданин и безупречен човек.
Светлата памет за него завинаги ще се съхрани
в сърцата на неговите другари и съратници".
Значи, ти си познавал отблизко Аравидзе?
Той беше с 15 год. по-голям от мене.
Днес щеше да навърши 78.
Голям, съдържателен живот изживя.
Добър човек беше, велик!
А говорят, че греховете му покой не му давали.
Какво говориш, мила! Ех, какво ли не дрънкат хората.
Друг такъв чист,
отзивчив човек на целия свят не е имало.
Само за едно нещо беше загрижен - как на хората полза да принесе.
Кажете, този път води ли към храма?
Питам този път към храма ли отвежда?
Не, тази улица е " Варлам", и не тази улица води към храма.
Тогава за какво е нужна тя?
За какво е един път, ако той не отвежда към храма?