Stargate SG-1 - 03x13 (1997) Свали субтитрите
- Бил е заловен от Сокар.
- О, Господи.
Ако Селмак е още жив... пратен е в Ада.
- Говорим за спасителна мисия?
- Никой не се е измъквал от Нету.
Никой освен Джолинар.
Никога не съм имала повече от проблясъци от нейните спомени.
Ток'ра имаме техника спомагаща извикването на спомени.
- Изключи го! Изключи го!
- Направи го!
Била е измъчвана... толкова много.
Става въпрос за баща й. Тя знае какъв е залога.
- Но ако Саманта не може да си спомни...
- Вече е правено.
Може да бъде направено пак.
Атмосферата е непробиваема за кораб.
Единственият начин да се достигне повърхността е в спасителните капсули.
Със сигурност не е Смарагдовия град.
Дошли сме да видим Байнар.
- Кой пита за мен по име?
- Аз!
Хвърлете ги в ямата.
- Сам...
- Татко?
- Вие луди ли сте?
- Очевидно.
Флотата на Сокар е десет пъти по-голяма от очакваното.
Разбери какво искат...и ги убий.
Не. Чакай.
Има транспортни пръстени в покоите на Байнар.
Тил'к, приемаш ли?
Трябва да тръгваме.
Коленичете пред На'онак!
Няма да ме наричате На'онак повече.
От днес нататък, ще приема старото си име:
..Апофис.
И сега, развръзката.
Нали разбираш, че не се радваме много да те видим?
Вашата наглост е музика за ушите ми.
Когато ви видях тук, разбрах, че съм открил изхода си от заточението.
Вие ще бъдете средствата с които ще възвърна полагащите ми се сила и място.
Половинката ти Амунет е мъртва.
Съжалявам, че ти развалих деня.
Не, всъщност греша за това. Не съжалявам.
Сокар ми прати вест за смъртта на Амунет. Не го повярвах.
Е, повярвай. Истина е.
Тогава Тил'к трябва да е убиеца.
Това би напаснало нещата доста удобно за теб.
Защо шол'ва не е с вас?
Този крие нещо.
Комуникационно устройство.
Тил'к, това е твоят бог, Апофис.
Възкръснал от пламъците на Нету.
Съдбата на приятелите ти ще бъде приятна в сравнение с това, което планирам за теб.
Върнете ги в ямата.
Кинтак.
Ти ще бъдеш моят първенец.
За мен е чест.
Претърсете ги и направете всичко необходимо, за да не избягат пак.
Но не ги убивайте.
Когато свършат службата си при нас, ще имам това удоволствие за себе си.
Предупредих ви, че Апофис може да бъде съживен със саркофаг.
Сокар предпочита повече да гледа жертвите си да страдат, отколкото мъртви.
Не изглежда да страда много.
Той гори.
Какво си мисли Апофисg? Не може да се надява да се защити от Сокар.
На мен ми изглеждаше доста уверен.
Апофис има един шанс. Трябва да убеди Сокар да не го убива.
Ако причината е достатъчно основателна, може да съумее да откупи свободата си.
- С нас?
- Информацията, която имаме.
Тайните на Земята и Ток'ра.
Тишина, кучета!
Апофис говори!
Байнар е мъртъв. Сокар ще дойде.
Боите се, че ще излее гнева си върху нас.
Но той не може да направи съществуванието ни по-лошо от това.
Може да дойде с кораб и да ни заличи от космоса!
Аз мога да ни измъкна от това място.
Аз убих слугата на Дявола!
- Аз ще унищожа Сокар!
Онези, които ме последват и ми служат, ще бъдат отведени към свободата.
До ново владение!
Такова, в което бог Апофис, въздигнал се от дълбините на подземния свят,...
..ще управлява всичко разделено някога между Гоа'улдите.
Тези преживявания не изглежда да са го смирили много.
Зората на избавлението е пред нас!
Нямайте страх!
Преклонете се пред Апофис, избавителя!
Да. Сокар ще дойде.
Аз казвам: нека дойде!
Господарю, товарен кораб беше забелязан в орбитата на Нету.
Два плъзгача го преследваха, но той навлезе в хиперпространството и избяга.
Трябва да приемем, че на кораба е имало шпиони.
Атаката срещу Вселенските Господари ще започне по-рано от планираното.
- Ще приготвиш флотата за два дни.
- Господарю, най-доброто което можем...
Флотата ще бъде готова, господарю.
- Колко ме следват?
- Триста.
Останалите бяха изпратени на повърхността. Ще променят решението си или ще умрат.
Откри ли нещо като претърсваше нарушителите?
Само това.
Дори всички да те последват, не можеш да биеш Сокар с прости оръжия.
Байнар каза, че има един ден да открие самоличността на нарушителите и да докладва.
Значи имаме един ден преди Сокар да изпрати кораба си да ни заличи.
Не и ако имам нещо, което желае.
- Ще откриеш самоличността на натрапниците.
- Аз вече знам самоличността им.
Докато Сокар пристигне, ще знам много повече.
Доведи ми жената.
Жената ще дойде с мен.
Хм...аз не мисля така.
Добре. Добре.
Раната изглежда обгорена, но може да има вътрешен кръвоизлив.
О, Господи...
Леко!
Ах, ти...!
Използвала си това устройство, за да проникнеш в спомените, които Джолинар е оставила в ума ти.
Така сте разбрали как да избягате.
Аз ще го използвам, за да те накарам да ми кажеш всичко, което искам да знам.
- Не работи по този начин.
- Знам как работи.
Активирано, прави спомените ти лесно достъпни за будното ти съзнание.
Няма да ти кажа нищо.
Кръвта на Сокар ще замъгли ума ти.
Веднъж под нейното влияние, ти ще ми кажеш всичко.
Сам?
Ще бъдеш ли готова скоро?
Може ли да поговорим?
Сам, не си казала и две думи от... ...от злополуката.
Брат ти показа съвсем ясно как се чувства.
- Той вини теб.
- Аз виня себе си.
Работата ти винаги е била по-важна от нас.
Знаеш, че това не е вярно.
Не искам да ми прощаваш. Не знам дали бих могъл да го приема все още.
Просто искам да рабереш.
Ти трябваше да вземеш мама. Ти закъсня.
Тя хвана такси. Стана катастрова. Разбирам.
- Нямаше как да знам, че ще се случи.
- Но мама е мъртва.
Нищо, което направя или кажа няма да я върне.
Всичко, което мога да направя е да се уверя, че нещата които обичаше най-много няма да умрат с нея.
Сам, без теб и брат ти, моят живот е свършил.
Нищо друго не означава повече за мен.
не ми прощавай.
Просто ми кажи, че един ден ще сме ОК.
- Той вини теб.
- Аз виня себе си.
- Но мама е мъртва.
- Просто ми кажи, че един ден ще сме ОК.
Просто ми кажи, че един ден ще сме ОК.
Не.
Аз ти простих отдавна.
Защо съм заседнала в това? Същия спомен отново и отново.
Предполагам, че ако не бяхме провели този разговор, никой от нас нямаше да е в тази каша сега.
Аз щях да продължа напред, мразейки теб и военните.
Никога нямаше да се включа в програмата Звездна Врата.
Ти щеше да умреш от рак.
- Сам, аз умирам.
- Какво?
Аз умирам точно сега... урмирам точно сега.
Само ти можеш да ме спасиш.
- Кажи ми как да се прибера у дома.
- Какво?
Кажи ми пътя до дома, до Земята.
Не, чакай.
Това не е правилно.
Ще ме загубиш завинаги ако не ми кажеш кодовете за ириса.
- Това не е истинско.
- Кажи ми.
Кажи ми.
- Кажи ми!
- Не!
Кажи ми как да проникна през Земната Звездна Врата.
Кажи ми веднага... или ще убия баща ти.
Тил'к, това е твоят бог, Апофис.
Възкръснал от пламъците на Нету.
Съдбата на приятелите ти ще бъде приятна в сравнение с това, което планирам за теб.
Тогава разбрах, че няма да успеят да изпълнят плана за бягство.
Аз влязох в хиперпространството, за да избегна засеклите ме плъзгачи.
Трябва да си държал двигателите на пълна мощност, за да дойдеш толкова бързо.
Ситуацията беше спешна.
Разбирам, че искаш да докладваш плана на Сокар за атака срещу Вселенските Господари...
..възможно най-скоро.
Може да се окаже без стойност.
Дойдох да потърся помощ за спасяването на приятелите си и вашите събратя Ток'ра.
Вярвам, че Сокар скоро ще научи, че Апофис е елиминирал Байнар...
..и ще предприеме действия за възвръщане на контрол.
Чакай тук. Ще се консултирам с Висшия съвет и скоро ще се върна с план за действие.
О! Господи...!
Майор Картър беше много общителна.
Тя не ти е казала нищо.
Между другото, аз също няма.
Ти не си тук, за да доставяш информация. Ти си тук за мое забавление.
О! Господи, не!
Добре, Добре, Добре...
Чарли!
Сигурно умираш да утолиш жаждата си.
О! Господи!
Татко?
Той, не е особено добре, но все още е с нас.
Апофис каза, че ще го убие.
Не. Той,... те донесе обратно и взе Джак.
Добре ли си?
Дадоха ми нещо, което нарече Кръв на Сокар.
Тя е легендарна.
Силен наркотик предизвикващ много реалистични халюцинации.
Доста съм сигурна, че не издадох нищо.
Сам?
Тук съм.
- Тук съм.
- Сам, неприятно ми е да звуча негативно тук...
Пести си силите.
- Не мисля, че ще успея.
- Не.
Това е неприемливо.
Мисли за повторна среща с внуците си.
Не прави така, че аз да трябва да им обяснявам това.
Мартуф... ако дойдат за теб...
- Понасял съм мъчения и преди.
- Това не е като нищо, което можеш да си представиш.
Всичко изглежда истинско.
Чувства, усещания.
Сякаш наистина си там, в миналото си.
И тогава внезапно всичко ти изглежда грешно.
Ума ти се изкривява.
Просто не позволявай на Апофис да използва Джолинар срещу теб.
Как би могъл?
Трябва да си ядосан за това, което Джолинар е трябвало да направи, за да избяга оттук.
Мартуф,...
..тя те е обичала.
Чарли! Извинявай, че закъснях.
Спрях се да ти взема нещо. Вътре ли си?
Мъртъв си! Мъртъв си!
- Откъде взе това?
- Джеф Айсен ми го даде. Воден е.
- Няма значение.
- Ти имаш пистолет.
- Това е различно.
- Защо?
Чарли... Чарли!
Къде отиваш?!
- Вътре.
- Почакай малко. Донесох ти нещо.
- Хайде. Да поиграем малко хващане.
- Не това се случи, татко.
Променяш всичко, само за да го направиш по-добро.
Знам.
Не може ли просто да поиграем?
Това, което се случи, бе че ти ми се ядоса и аз влязох вътре.
Преди две седмици, аз се прострелях с твоя пистолет.
Ние не играхме на този ден и никога няма да играем.
Защо?
Защо не може просто да поиграем?
Ще играя... ако ми кажеш... ако ми кажеш.
Какво искаш да знаеш? Ще ти кажа всичко.
Кажи ми как се свърза с Асгардите.
..Асгардите.
- Какво?
- Ти представляваше Земята в преговорите...
..между Асгардите и Вселенските Господари.
- Откъде знаеш?
- Няма нищо татко. Можеш да ми кажеш.
Кажи ми адреса на планетата на Асгардите.
Не го знам.
Светът, където познанието на древните се записа в мозъка ти.
Това беше яко, нали?
Ти не може да знаеш това.
- Това не си ти.
- Разбира се, че съм.
Хайде, татко. Ще поиграем.
Точно както искаш.
Не.
Не.
Наредено ми е да се върна на Нету.
- Какво има в контейнера?
- Оръжие.
За каква цел?
Висшия съвет смята, че издигането на Апофис представлява ключова възможност.
Сокар ще изведе кораба си в орбита около Нету и ще възстанови реда там.
Това оръжие е предназначено за Сокар.
Да, но за съжаление нямаме оръжия способни да пробият...
..щитовете на Гоа'улдски кораб-майка.
- Тогава как ще подейства това оръжие?
- Аз трябва да го изстрелям към луната,...
..през една от дупките на повърхността и в ядрото.
Ще предизвика основните елементи към катаклизмична верижна реакция.
Луната ще се взриви, отнасяйки и кораба на Сокар.
- Заедно с всичко останало.
- Ток'ра няма алтернатива.
На Сокар не може да се позволи да добие върховна власт.
Това би убило шансовете ни за победа над Гоа'улдите.
А спасяването на приятелите ми там?
Аз имам своята мисия.
Ако възнамеряваш да застанеш на пътя ми, ще настоя да останеш тук на Вораш.
Аз ще те придружа.
Тогава трябва да тръгваме незабавно.
- Джак.
- Не...
Не искам да ходя на училище.
- Добре ли си?
- Не.
Те,... те отведоха Мартуф.
Те ми сложиха онова проклето паметно нещо.
И ми дадоха нещо...
..което ме накара да си спомня седемдесетте.
Кръвта на Сокар.
Даниел...
- Да?
- Аз ще припадна пак.
Ако Сокар не е в орбита около Нету когато пристигнем,...
..спасяване може все още да се опита.
Да.
Но ако вече е в орбита, трябва да действаме бързо и да изстреляме оръжието.
Не харесвам това повече от теб. Но все пак това е война.
Ако Сокар се издигне до пълновластие,...
..последствията ще са много по-големи от загубата на няколко добри хора.
Разбирам.
Точния момент е особено важен. Веднъж изстреляно, оръжието...
..ще отнеме 12 минути реакцията да достигне критична стойност.
Ако Сокар бърде предупреден достатъчно навреме,...
..ще има време да се измъкне от обсега на експлозията.
Не, моля.
Джолинар е била твой партньор.
Кажи ми местонахождението на Ток'ра съпротивата или тя умира.
- Не го прави, Мартуф.
- Тишина.
Моля...
Кажи ми сега.
Аз не съм Джолинар. Не му казвай нищо.
Кажи ми.
- Не мога да го оставя да те убие.
- Не, Мартуф.
Не, Мартуф.
Ентак.
Ток'ра съпротивата е базирана на планетата Ентак.
Върнете ги в ямата. Доведете ми Даниел Джаксън.
- Говори.
- Флотата ви е готова, господарю.
Ти се справи добре.
Байнар все още не е докладвал, както пожелахте.
Ще взема кораба си и ще прочистя подземния свят...
..така, че пламъците му да се преродят.
След това ще започна атаката срещу Вселенските Господари.
Скоро цялото царство на Гоа'улдите ще ми служи...
..или ще изпита съдпата на обречените.
Знаех, че си ти.
Не трябваше да го правиш, Мартуф.
Не можех да го гледам как те убива, Саманта.
Излъгал си.
Ентак е примитивна планета. Няма Ток'ра там.
Беше много убедителен. Аз ти повярвах.
Ако Апофис вярва, че знае местонахождението на Ток'ра...
..какво иска тогава от Д-р Джаксън?
Хей!
- Само исках да видя как си.
- Добре.
Хубаво.
Казуф ми изпрати някои от нещата на Ша'ре след погребението. Каза, че...
Е, каза че тя би искала да ги взема аз.
Двамата пихме от тази чаша на сватбата.
- Знам, че не трябваше да се надявам, но...
- Хей. Никога не можеш да се откажеш.
- Какво ще кажеш за сега?
- Особено сега.
Ша'ре не би искала просто да се предадеш, нали?
Доколкото помня, тя иска да намериш момчето.
Ти не повярва, че Ша'ре ми е изпратила послание през ръкавицата.
Аз грешах за много неща.
И знам, че не винаги звуча, сякаш ти вярвам, но вярвам в теб.
Как каза е нарекла момчето?
Харсезис.
Искам да кажа, момчето държи всички знания на Гоа'улдите предци, нали?
Да.
То може да е ключа към изритването на задниците на онези лигави змийски глави вън от галактиката.
Да, и Ша'ре това каза.
Всичко, което трябва да направиш е да се сетиш къде го е изпратила Амунет.
Името?
Името на мястото където Амунет е пратила момчето.
- Не.
- Какво?
Не, няма...да ти кажа.
Хайде. Познаваш ме. Просто немога да си спомня... не мога да си спомня.
Не.
- Ти ми каза преди.
- Не!
Това не е истинско.
Чуй ме, Байнар.
Защо предизвикваш своя бог, Сокар?
Байнар умря от моята ръка.
Аз съм Апофис, и жителите на Нету ме следват.
Ще излея пълната мощ на оръжията си долу върху теб.
Ще умреш в адски огън.
Първо ще ме изслушаш.
Трябва да се придържаме към сянката на луната за да останем незасечени.
Преди да стреляш срещу нас, знай това: Аз изтезавах нарушителите.
Трима Таури и Ток'ра.
Научих много, включително местоположението на Ток'ра съпротивата.
Байнар беше слаб.
Некадърен.
Гоа'улд с твоята висша мощ заслужава повече.
Аз желая да ти служа.
Предлагам информацията, която събрах като доказателство.
Позволи ми аудиенция, за да ти покажа своята почит...
..като се преклоня в краката ти.
Ще ти позволя тази молба.
Аз съм завинаги в твоя служба.
Отведете го.
Побързай!
Сокар ще умре от ръката ми и аз ще управлявам владенията му.
Със сигурност той няма да ти позволи да отидеш на кораба му въоръжен.
Мислиш ли, че съм глупак?
Планирам това, от момента, в който попаднах тук.
Ще убедя Сокар да ме направи новият господар на Нету.
Той ще слезе тук от трона си, за да ме жигоса със своя печат,...
..и когато се приближи достатъчно...
По моя команда, върни това - там.
Някой се прехвърли от Нету на кораба на Сокар.
Оръжието е готово за пускане. Корабът на Сокар е почти на позиция.
Кораба на Сокар е в орбита. Апофис отиде да се види с него.
Съумях да отмъкна това.
Хубаво.
- Би ли могъл Сокар да прехване съобщението?
- Сигнала е кодиран.
- Тил'к, Картър е. Чуваш ли ме?
- Чакай!
- Майор Картър, това съм аз.
- Благодаря на Бог.
Спри!
- Какво по дяволите е това?
- Сокар атакува!
Тил'к, какво става?
Имате 12 минути преди Нету да бъде разрушена.
- Какво? Защо?
- Аз съм тук с Ток'ра Алдуин.
Той изстреля оръжие в луната, което ще я взриви,...
..разрушавайки кораба на Сокар, който е в орбитата й.
Висшия съвет трябва да вярва, че това е единствения избор...
- ..или не биха ни жертвали така.
- Все още не сме мъртви.
Имам идея.
Помогнете ми да опаковам това. Напълнете този отвор. Колкото камъни можете.
Натъпчете ги хубаво.
Времето прекарано в страдания ми показа силата на твоето могъщество, господарю.
Кажи ми информацията, която си измъкнал от натрапниците.
Умолявам те да ми дариш привилегията да управлявам Нету.
Байнар не беше достоен за такава чест.
Кажи ми местоположението на бунтовниците Ток'ра.
Това е само едно от многото ценни неща, които научих.
Защо изпитваш търпението ми?
Кажи ми и ще изпълня молбата ти...
..и ще те дамгосам Господар на подземния свят.
Ток'ра са разположени на планетата Ентак.
- Какво означава това?
- Наскоро превзех Ентак.
Там няма Ток'ра.
Убий го.
Бавно.
Имаме по-малко от 9 минути.
Ако останем повече, рискуваме да бъдем хванати от експлозията.
- Ще поема този риск.
- Дори ако Мартуф и приятелите ти...
..се доберат до транспортните пръстени,...
..корабът на Сокар е на пътя на потока от материя.
Няма начин да ги прехванем.
Тил'к, пусни ме! Тил'к!
Тил'к, това е самоубийство.
Тил'к!
Върви!
На път сме!
Точността е критична, Даниел Джаксън. Кажи ми точно като сте готови.
Тил'к, слушай внимателно!
За да прехванеш потока, трябва да прелетиш с товарния кораб...
..между кораба на Сокар и луната.
Ако не спреш напълно, може да изтървем част от потока.
Приятелите ти ще загинат.
И това е само ако Сокар не ни отнесе.
Заемете позиция!
Почти сме готови, Тил'к.
Простете ми! Адските огньове на Нету изригват, господарю.
- Какво?
- Ядрото на луната е нестабилно.
Това е невъзможно. Аз контролирам Нету!
Трябва да отместим кораба.
Марти?
Готови сме, Тил'к!
Те са тук! Давай! Давай! Давай!
Избягахме.
Студен чай.
Климатик.
Вода.
Мерси.
Съжалявам, че се усъмних в теб.
Аз съм изненадан колтото теб, че оцеляхме.
Благодаря ти.
Да имаш отпуска скоро?
Да, малка.
Мислех да си направим малка баща-дъщеря почивка заедно.
Би било чудесно, татко.
Чувам, че в Аляска е студено по това време на годината.