Stargate SG-1 - 03x10 (1997) Свали субтитрите
- Сине мой, ти дойде!
- Да, получихме съобщението ви.
- Тя взе бебето. Те го взеха.
- Момчето?
Синът на моята дъщеря. Тя взе момчето.
Даниел, трябва да тръгваме.
- Каза, че тя го е взела.
- Там!
Задръж хората си заедно. Отидете с хората от Таури.
Отстъпвай! Отстъпвай!
Даниел!
Ша'ре.
Тийл'к!
Не мърдай.
Къде е момчето?
Където вие и Господарите на Системата няма никога да го намерите.
Недей!
Недей!
- Не, Ша'ре. Бори се!
- Гостоприемникът ми не може да ви помогне.
Ша'ре...
Какво стана?
Не помниш ли?
Не съм сигурен.
Бяхме на P8X-873.
Освобождавахме Абидонците, които Гоа'улдът е взел за роби.
Касуф ни повика.
Ша'ре беше там.
Да.
Тя е мъртва, Даниел.
Съжалявам.
Как?
Аз съм отговорен.
Бях принуден да стрелям и прекратя живота на Ша'ре.
Обаче, уверявам те, беше, за да спася живота ти.
Не.
- Не?
- Не.
Имат саркофаг.
Пазачите й са я сложили в саркофага.
Тя все още е жива някъде там.
Какво?
Докторе, можем ли да го изкараме от лазарета?
Ще трябва да скрием системата му. Ще уредя количка.
- Аз ще го изведа, сър.
- Аз също ще ви придружавам.
- Касуф.
- Сине мой.
- Това е тъжен ден за всички ни.
- Не.
Трудно ти е да разбереш, Касуф, но...
демонът в твоята дъщеря ще й помогне да възкръсне отново.
Това истина ли е?
Не и този път.
Съжалявам.
Защо не я оставихте там?
- Те щяха да я спасят.
- Там нямаше останали "те".
Бяхме победители, Даниел Джаксън.
Не беше останал никой, който да занесе Ша'ре до саркофага.
Докарахме Касуф да подготви тялото й според Абидонската традиция.
Добрите новини са, че успяхме да спасим повечето Абидонци.
А за това ние ще сме вечно благодарни.
Трябваше да изчакаш повече.
Щях да стигна до нея.
- Тя е опитвала да те убие.
- Не, тя не опитваше да ме убие.
Амонет опитваше да ме убие.
Виждал съм много хора да бъдат убивани от Гоа'улдски лентови устройства.
Щеше да си мъртъв след секунди, ако не бях действал.
Тийл'к е действал правилно, Даниел.
Съжалявам, че Ша'ре е мъртва.
Въпреки, че си мой приятел.
Ако трябваше да го направя отново, щях да направя същото.
Здрасти.
Здравей.
Донесох ти някои от тези шоколадови ореховки.
Благодаря.
Изучавала ли си някога една от тези?
Химикалки?
Прекарах години в изучаване на историята на писмената реч,...
как култури записвали неща през годините,...
от чуковете и длетата до перата и мастилото.
Но никога не съм признавал изобретателността...
в това малко просто парче технология, което използваме.
След като първият екип ме остави на Абидос, Ша'ре ме видя да пиша в дневника си
и реши, че писалката, която използвам е магия.
Малък инструмент като тази химикалка бе голямо чудо за нея.
Простите неща бяха чудо за нея.
Даниел, полезно е да овладееш тези спомени.
Не можах да я спася.
Всичките тези чудеса, с които разполагаме, а аз не можах да я спася.
Ще поспя малко, ако не възразяваш.
Добре.
Уведоми ме, ако се нуждаеш от нещо.
Благодаря.
Добре.
Чуй ме, Даниел.
Даниел, буден си.
Той е буден!
Как се чувстваш?
- Объркан.
- Обзалагам се.
- Можеш ли да ми кажеш името си?
- Даниел Джаксън.
- А рождения си ден?
- 8 юли.
- Ша'ре.
- Да, съпруже.
- Ти си жива.
- Да.
Както и повечето от хората ни, благодарение на теб.
Благодарение на всички вас.
- Какво стана?
- Амонет те хвана с нейното лентово устройство.
- Нямах друг избор освен да стрелям в нея.
- Занесохме я при Ток'ра.
Те имаха пленен саркофаг и начин да премахнат Гоа'улда.
Тогава съм сънувал.
Какво?
Нищо.
Може би ние трябва...
Радвам се да видя, че си добре, Даниел.
- Ще се оправи ли?
- О, изглежда, че да.
Има толкова много неща, които искам да ти кажа...
Даниел.
Дойдох само да ти кажа за момчето.
Какво за него?
Даниел?
Добре ли си?
Не.
- Тук ли е Ша'ре?
- Не.
Имаш предвид...?
Не сме отнесли тялото й на Абидос.
Това ли имаше предвид?
Влез.
Д-р Джаксън! Радвам се да Ви видя отново на крака.
Да. Д-р Фрейзър току що ме изписа.
Мога ли да Ви помогна с нещо, Д-р Джаксън?
Да, сър.
- Дойдох да подам оставката си.
- Няма да я приема.
Не съм военен, сър, и това е свободна страна. Поне беше.
Очевидно сте в емоционален срив в момента.
Правите прибързани решения.
Вземете си почивка. Вижте как се чувствате.
Това няма да е необходимо, сър.
Присъединих се към тази програма, за да намеря жена си. Намерих я.
Край на историята.
Трябва да се срещнеш с блестящото хлапе, което ще те замества докато си навън.
Робърт Ротхман. Той беше мой научен асистент, докато правех дисертацията си.
Умно хлапе.
Имал е добър учител.
- Зубър.
- Да. Наричаше ме така.
Говорех за теб.
Колко дълго ще сме с него?
Какво имаш предвид?
Колко дълго няма да те има?
Генерал Хеймънд не ти ли каза?
Какво? Че напускаш?
Да, каза ми.
Но,... стига де...
И двамата знаем, че не можеш да стоиш настрани.
Тогава предполагам и двамата грешим, защото... си тръгвам.
Дай си седмица. Ще ти липсвам.
Да, всички остри, дразнещи забележки, всички нелогични доводи...
Добре. Ще ти липсват Картър и Тийл'к.
Картър ще ми липсва.
Ще ти липсват и силните усещания.
Всичките нови култури за изучаване, живата история.
Това са неща, от които не можеш да се откажеш.
Джак...
Досега, всеки път, когато прекрачвах този портал, си мислех за съпругата ми.
Може би ще я видя този път. Може би сега е времето.
Сега, всеки път, когато премина, ще бъде просто към поредното място...
където е била тази надежда.
За това не мога повече.
Надявам се разбираш това.
"SGC може би е единственото най-важно човешко усилие...
за бъдещето на човешкия вид. "
Не е лошо, а?
Ти каза това.
SGC ще продължат без мен.
- Моля те махни се от пътя ми,Тийл'к.
- Добре. Но първо трябва да ме изслушаш.
Имам доста точна идея какво ще кажеш.
Няма ли някакъв човешки ритуал, с който мога да поискам прошка?
Не.
Благодаря.
Пак заповядай.
- Значи.
- Значи...
Значи...
И сега какво?
Сега се връщам към живота си.
- Какво ще правиш?
- Надявам се да отида някъде... далеч.
До възможно най- отдалечените разкопки.
Ще те видим ли отново?
На погребението.
Сега, ако ме извиниш...
Изглежда имам много работа.
Добре.
Беше удоволствие да работя с теб.
Д- р Джаксън.
Чуй ме, Даниел.
Болен ли си, съпруже?
Очевидно.
Заспивай.
Утре ще станеш и ще се върнеш към пътуванията си през Чаапа-аи.
Не, няма.
Не трябва.
Вече те намерих.
Трябва да продължиш, за да намериш момчето.
- Къде е той?
- За да продължиш странстванията си,...
първо трябва да простиш на Тийл'к.
Той постъпи правилно.
Когато те уби?
Да.
- Но ти си тук.
- Да.
Сега заспивай.
Аз говоря от името на Ша'ре, която не може повече да говори сама.
Никога не съм изрекла лъжа, нито съм си служила с измама.
Веднъж бях обладана от демон,който направи тези неща против волята ми.
Демонът си отиде и сега съм без грях.
Дай ми място в благословения си дом.
Ако сърцето ми тежи повече от перце, душата ми все още носи грях.
Ако не, душата ми може да отиде при бог.
От съдът на Големите Скали, сърцето ти е светлина.
Твоята душа бе призната за добра.
Сине мой.
- Беше красива церемония, татко мой.
- Беше.
- Сърцето все още ме боли.
- Защо? Дъщеря ти е с бог.
Да. Но ти все още не си я чул.
Не разбирам.
Това, което тя има да каже е важно за бъдещето на всички ни.
Върви при нея.
Даниел.
Трябва да простиш на Тийл'к.
- Да, вече ми каза това.
- И заедно трябва да намерите момчето.
Защо?
Защото той е Харсизис. Единственият, който държи тайните.
Момчето е син на два Гоа'улдски приемника.
Той носи всички тайни на Гоа'улдите. Трябва да го намериш.
Как?
Чуй ме, Даниел.
Това е Д-р Джаксън. Трябва да говоря с Майор Картър.
Даниел.
Добре, стари Док-Джаксън! Какво правиш тук?
Трябва да говоря със Сам... насаме.
Генерале, трябва да говоря... с Вас...
насаме.
- Как се отнасят с теб, Робърт?
- О, добре.
Мисля, че биха предпочели Вас. Особено Полковник О'Нийл.
Не се оставяй на Джак да те засегне. Той просто се страхува от теб...
защото си, много по-умен от него.
Радвам се да те видя, Даниел Джаксън.
Тийл'к.
Постъпи правилно.
Какво става?
Колко добре разбираш устройството за ръка на Гоа'улдите? Как работи?
То използва модифицирана версия на енергийния източник на бластернити тояги
чиято енергия насочва през усилващи кристали...
Не. Имах предвид...
- Работи чрез умствен контрол, нали?
- Да, това е един начин да го включиш.
По-скоро... умствен контрол, усилен с емоции.
- Значи има връзка с ума.
- Да, определено.
Значи е възможно да изпратиш мисъл през него...
ако имаш някой в една от тези хватки? Както Ша'ре имаше мен?
До колкото знам, Даниел, то е създадено да убива.
Добре, но може и двете.
Да, предполагам, че би могло. Защо?
Не съм сигурен.
Знам, че може да звучи като самозалъгване, но...
мисля, че Ша'ре е опитвала да ми изпрати съобщение през устройството за ръка.
Какво съобщение?
Не съм сигурен.
Здравей, Даниел.
Здрасти.
Как влезе тук?
Напусна базата преди да те хванем. Решихме да те навестим тук.
- Как влезе тук?
- На Бог му писна да чакаме и ни пусна.
Нуждаеш се от нова ключалка, между другото.
Сине мой, важно е да говоря с теб.
Какво има, татко мой?
Полковник О'Нийл казва, че напускаш племето му.
Че не възнамеряваш повече да минаваш през Чаапа-ай. Така ли е?
- Да.
- Това много ме тревожи.
Носи сигурност на хората на Абидос да знаят, че си сред боговете,...
защитавайки ни.
Съжалявам, татко мой. Присъединих се към SGC с надеждата да намеря Ша'ре.
Тази цел вече е недостижима
Така че вече не мога да бъда сред боговете. Надявам се, че разбираш.
Но, Даниел, дъщеря ми иска да пътуваш сред боговете.
- Така ли?
- Да. За да намериш момчето.
Прости ми, татко мой. Откъде знаеш това?
Ша'ре ми каза. Върви! Питай я сам.
Ша'ре.
Ела, Даниел.
- Прекъсвам ли нещо?
- Радвам се да те видя, Даниел Джаксън.
Тийл'к...
Какво става, ако два Гоа'улдски приемника имат дете?
Това е строго забранено. Наказва се със смърт.
Наистина. Защо?
Ако два приемника се съвъкупяват и направят дете,...
то ще носи всичкото познание на Гоа'улдите.
Значи генетичната памет, която Гоа'улдите имат в ДНК-то си...
преминава в човешкото потомство?
Правилно. Тези деца се наричат Харсизиси.
Тези деца биват преследвани и унищожавани безнаказано от Гоа'улдите.
Значи потомството - Харсизисите - ще носят цялото познание,...
всички тайни на Гоа'улдите...
- Да, Даниел.
Даниел Джаксън.
За мен е чест, че отново оцени познанието ми.
Генерале, този има два леви крака. Казвам Ви, той забавя екипа.
- Дежа ву?
- Дежа ву?
Дежа ву?
Знаеш ли, Ротхман беше двукратен шампион по десетобой в колежа.
- Ротхман?
- Два леви крака, а?
Опитваш да се отървеш от Робърт, а?
Ами, да.
Някакъв шанс това да стане, сър?
Единствено, ако размислиш.
Добре.
Добре! Значи Ротхман си отива...
- Какво?
- Добре.
Шегуваш ли се?
Не. Помислих за това и реших, че искам да се върна.
Какво промени мнението ти? Беше абсолютно непреклонен.
Не знам. Нека кажем, че има нещо отвъд Старгейт...
което все още трябва да намеря.
Виж, не вдянах. Нямам идея какво значи това, но го приемам.
- Какво казвате, Генерале?
- Все още не съм предал оставката му.
Добре! Значи е в отбора.
Е, Брус Дженър...
- Остави това, а?
- Ъм, аз ли?
Защо?
Беше преместен в друг екип.
Защо?
Добре, замениха те.
Защо?
Защото ме е страх от интелекта ти. Какво не е ясно?
Даниел.
Даниел Джаксън, връщаш се в SG-1.
Да.
Благодаря.
Шеврон едно, вписан.
Картър, хващай си пробите.
Тийл'к, стой с нея. Ще проверя този дървесен фронт.
Даниел, UAV-ето не показа големи знаци за цивилизация - човешка, Гоа'улдска или друга.
Значи искаш да търся малки знаци за цивилизация.
Ала-бала артефакти и...
Добре е пак да си с нас.
- Къде отиде?
- Адресът изчезна преди да пристигна.
Най-накрая дойде.
Да.
Ти си единственият, който може да спаси детето, Даниел.
Той е Харсизис. Той носи цялото им познание.
Амонет използва Абидонците за прикритие,...
за да не може Херу'ур да узнае истинската й цел.
Да вземе момчето.
Тя изпрати най-доверените си хора да го скрият.
Къде?
Кхеб.
Знам за Кхеб. Има реферат в Бъдж.
Това е митичното място, къде го Озирис се скрил от Сет.
- Кхеб е мит.
- Не.
Къде се намира?
Обещай ми, че ще спасиш детето.
Обещавам.
Обичам те, Даниел.
Съжалявам, Даниел Джаксън.
Постъпи правилно, Тийл'к.
О, Боже.
Тийл'к?
Даниел Джаксън ще се оправи.
И аз те обичам.
Субтитри: Les'O-Nir Редакция: Babilon