Devour (2005) Свали субтитрите
Добре ли сте, госпожице?
Не си спомням кога за първи път имах кошмари в будно състояние.
Прекалено тревожни са, за да ги нарека фантазии.
С никого не съм говорил за тях.
Никога не съм откривал смисъл в тях...
...докато не открих Пътя.
Сега ми се изясниха до един.
Закуска за шампиони.
Кога за последно си спал?
Добре, че още се държа на краката си, човече. От три дни не съм мигвал.
Баща ти ще ти разкаже играта ако провалиш нещо.
Откога му трябва извинение за да го направи?
Поне си извън къщата.
Хей, с удоволствие бих си разменил мястото с теб.
- Какво става, Джейк?
- Дариъс.
Какво става?
Значи ще играеш следващата година?
- Не знам, човече.
- Хайде де.
Така каза и миналия срок, пич.
Момчетата от салона ми казаха, че си истинско съкровище.
- Какво си ме зяпнал?
- Това не е твоят джип, красавецо.
- Леко.
- Каква работа има той тук, Джейк?
- Нищо, човече.
- Глупости.
Пусни го.
- Я си сдържай нервите.
- Добре.
Какво по дяволите щеше да направиш, да го застреляш ли?
Споко. То ми каза само да го сплаша.
"То"? Какво е "То"?
Просто ми го върни.
Не, човече, не. Да не си луд? Какво, да не искаш да те арестуват?
Откъде го взе?
Не сега.
Честит рожден ден.
Джоузеф Кембъл вярвал, че силата на легендата...
е свързана с определени световни ценности, които намираме във всички култури:
нуждата да почитаме Господ, да защитаваме семейството...
да сме в хармония с природата.
Точно от тези идеи са произлезли легенди...
които са предавани от поколение на поколение...
като всяка си има главен герой.
Искаш ли да видиш пропуснатото?
Ако исках да го видя, нямаше да го пропусна.
Кембъл нарекъл тази прославена пътека-
- Само се опитвах да помогна.
- Засрами се.
Мислех, че искаш да спиш с мен.
Това е моят рожден ден.
Имам предимство.
Но нещо повече от историите с които сме отраснали...
и традицията те да се преразказват...
е това, което свързва дори и най-западналите общества.
Честит рожден ден, красавецо.
- Как се чувстваш на 21?
- Сякаш съм на ръба на пропаст.
Г-н Грей, да не прекъсвам празненство?
Съжалявам, професор Хартни.
Кажи ми, Дакота, какво ще правим относно това Дионисиево предложение?
Мимози.
Добре. Достатъчно за днес. Благодаря ви.
- Значи ще го изпием довечера?
- Много повече от това.
Дакота.
В кабинета ми след 30 минути.
Изведи ме от този град.
Ти трябва да си Джейк.
Да. Откъде позна?
Хей, Джейк, тази дама се нуждае от помощ за лаптопа си.
Добре. Какъв е проблемът?
Просто спря да работи.
Правят такива неща.
Добре, да видим.
- Ето как изглежда там.
- Какво очакваше?
Тълпа дребосъци, които търчат да изпълнят задачите ми.
Добре.
Има малко червен восък.
Восък. Картите ми за таро.
- Какво?
- Паля свещи, когато гледам на таро, така че...
С тях можеш да видиш бъдещето, нали?
Да, и миналото.
Добре.
Става.
- Какво ти дължа?
- Безплатно е.
- Наистина?
- Да.
Толкова мило от твоя страна. Благодаря.
Джейк.
Можеше да вземеш $75 за работата.
- Беше само парче восък.
- Така ли?
Е, ще ти го удържа от заплатата.
Откъде накъде?
Защото твоето време ми струва пари.
И внимавай със шибаните си приказки.
Няма ли да кажеш нещо?
Ще ми изпееш ли "Честит рожден ден"?
Спрях да пея от деня, когато ме изритаха от църковния хор.
Ходи ли да видиш майка си?
Не. Днес не се чувства добре, затова ще отида утре.
Как вървят нещата в завода?
Все още съм на работа.
Ако те изритат, ще трябва да закрият завода.
Благодаря.
Довечера ще излизаш ли с Конрад и Дакота?
Вече съм пълнолетен.
Те не могат да се мерят с теб, Джейк.
Но все пак дъждът ви застигна.
Какво означава това?
Внимавай да не се намокриш.
Трева? Екстази?Каква е отровата ти, любовнико?
- Как вървят нещата - добре или зле?
- Била съм и по-добре, Джейк.
- И какво се случи?
- Хартни пак се заяде с мен.
- Какво каза той?
- Ще ме прецака или аз сама ще се издъня.
Звучи добре.
Е, аз избягах от кабинета. Спечелих си още няколко дни.
Защо не подадеш оплакване? Той постоянно се държи така.
- Деканът Глик няма да направи нищо.
- Защо не?
Имам едно предположение.
Казвай де.
По дяволите.
Майната му. Да ви смачкам и двамата ли искаш?
- Не съм се обаждал за подкрепление.
- Няма нищо.
И така, Валери Гейнс, зад салона...
абитуриентка.
Вие сигурно си мислихте, че сме отишли да си напудрим носовете.
Носът й беше под полата ми.
Човече!
Джейк, какъв е пощенският ни код?
98133.
Чувал ли си това?
Лично аз го намирам депресиращо.
Това е защото не си бил там.
Точно така. През коя година си роден?
Същата като теб, тъп задник такъв.
Кой е най-шантавият ти семеен празник?
Майната му на това. Ще бъдем тук цяла нощ.
Кой е най-шантавият ти семеен празник?
Денят на благодарността, преди няколко години.
Правех рампа за инвалидната количка на майка ми...
и отец Мур дойде да ни види.
Всички бяхме в къщи и гледахме футбол, Далас срещу Тампа. Далас загуби.
Това ли е най-шантавия ти семеен празник?
Държах чук в ръката си...
и когато погледнах, отец Мур ми се усмихваше...
и изведнъж ми се прииска да му размажа главата.
Да удрям, да удрям, а след това и по главите на родителите ми.
След това поне на половината ми познати, просто...
И тогава се замислих, какво още искам да направя?
И тази идиотщина ми дойде наум.
Какво стана после?
Направих рампата и ядохме пуйка.
Пич, дори и на мен ми звучи изчанчено.
Пич, кастрирала съм баща си насън 112 пъти.
Значи станахме трима ненормалници, а?
Хайде да играем една истински шибана игра.
" Добре дошли на Пътя"
Пътят.
Никога не съм я играла.
Дакота, това е тайна.
Е, не чак толкова голяма тайна, щом ти я знаеш.
Сериозно.
Даваш му телефонния си номер и други неща...
и То ти се обажда и ти поръчва да правиш странни неща.
Какви странни неща?
Е, няма да разбереш, ако не играеш.
- И как започваш?
- Вече си започнал.
Честит рожден ден.
О, по дяволите. Това е целият ми живот.
Не ти ли харесва?
Пич, никога няма да станеш президент.
Изключи го. Някой може да го прочете.
Никой не го е грижа за $243, които са ти останали в банковата сметка.
Спрете,спрете.
Майната му!
Боже, толкова съм пияна.
Искам още едно питие.
ОО,телесно привличане.
- Ще дойда след минута.
- Приятно прекарване.
Какво правиш?
Твоята благодетелка остави това за теб.
А остави ли телефонен номер?
Случайно да ти приличам на секретарка?
Между другото си уволнен.
Да бе. Закъснях само 10 минути.
Виж, племенникът ми излезе от кафеза, Трябва му работа.
- И на мен ми трябва.
- О, не знам.
Продавай трева като племенника ми. Направи състояние преди да го хванат.
Трябват ми ключовете.
Сигурно се шегуваш.
Знаеш ли, дължиш ми заплата за 2 седмици.
Ами съди ме.
Кучи...
Какво?
Шефът ти те уволнява, а ти само срита едно бюро?
Кой е това?
Знам какво те карат да направиш гласовете в главата ти.
Не знам кой е. Нямам време да играя игрички.
Нямаше да позволиш Конрад да те запише...
ако не си търсеше разтуха от смотаното си ежедневие.
Честит рожден ден.
Това ли е Пътят?
Днес ще намерим начин да отмъстим на един задник по твой избор.
- Имаш ли някого предвид?
- Шефът ми.
-Какво искаш да направиш с него?
- Да го убия.
Така само ще му направиш услуга.
Наслаждавай се на първия си свободен ден...
и се върни утре да видиш какво прави Пътят за теб.
Някой да е поръчал орхидея?
Не очаквай бакшиш.
Значи си мислеше за мен?
Само между часовете по танци.
- Как я караш?
- Добре.
- Така ли?
- Да.
Как върви работата ти?
Страхотно.
Разбираш ли се с баща си?
Да, както обикновено.
Толкова ли е зле?
Може би трябва да се върна да живея в къщи.
Това място направо ни разбива.
Не. Няма кой да се грижи за теб по цял ден.
Татко и аз се разбираме чудесно.
Винаги си бил ужасен лъжец.
Къде е одеалото ти? Ще ти донеса едно. Чакай.
Извинете, сестро. Можем ли да вземем одеало за моята...
- Марисол.
- Джейк.
Какво правиш тук?
Вие двамата познавате ли се?
Да, тя дойде в магазина за компютри.
Джейк ми спаси живота.
Беше само един превключвател.
Значи ти си този, който носи на Кати орхидеи?
Да.
- Искаше одеало. Ще ти донеса.
- Благодаря за картите.
- Няма защо.
- Светът е малък, нали?
Да. Но ми харесва така.
Дръж се прилично, мамо.
Защо да почвам сега?
Ето го. Това момче ме ограби.
- Арестувайте го.
- Не се притеснявайте.
Не. Аз го уволних вчера. А снощи се е върнал и ме е ошушкал.
Просто минах да си взема парите. Дължи ми заплата за две седмици.
- Бяхте ли тук снощи?
- Не.
Добре. Знаете ли какво?
Да проверим скритите камери за наблюдение и да видим.
Не знаеше, че имаме такива, нали, Джейк?
Ще пусна това от момента когато снощи си тръгнах.
Какво по...
Не може да съм аз.
Ти си подправил записа.
Пишлеме такова. Не виждаш ли?
Той е страшно умен.
Боже, ти ме прецака, Грей!
Как го направи, а?
И така, кои са онези хора на видеозаписа?
Не знам. Затова се опитвам да разплета загадката.
E, които и да са те, не бих ги ядосвала.
Да.
По дяволите.
Откога се занимаваш с вуду?
Те са духовни интерпретатори на универсални идеи.
Така пишеше и на кутията.
И какво каза то за тези хора?
''Фигурите сочат младост, любов и девственост...
'преди да са покварени от желание.''
Помниш ли как ми отне девствеността?
Доколкото си спомням, ти отне моята.
Подробности.
Да запалим свещ или какво?
Стига толкова гушкане.
Е, Джейк, получи каквото искаше...
и аз трябва да продължа да играя Пътя.
Ти прави любов с мен само защото Пътят ти е казал?
Не, Джейк, чуках те само, защото Пътят ми каза.
Кога започна да играеш Пътя?
Сякаш те е грижа.
Сякаш някога изобщо те е било грижа за мен, Джейк.
Сякаш изобщо някой е бил загрижен за мен.
Ще се видим в университета.
Ало.
Объркан ли се чувстваш?
По-добре е от гледането на телевизия.
Готов ли си за ново изпитание?
Мислех си, че то е за Дакота.
Освен това, не ни е за първи път.
За първи път тя контролира нещата.
Мислех, че идеята е да ме забавляваш.
Не, идеята е да видя какво има в главата ти.
Вечерята е готова.
Опитваш се да ми счупиш ръката ли?
Какво става, номера ли играеш?
Просто хвърли проклетата топка.
Дай да видя.
- Дариъс ли го направи?
- С малко помощ.
По дяволите, Кони, не мога да те пазя ден и нощ.
А кой те е молил?
Не ми ги разправяй тия. Прикривам те откакто станахме на девет.
И защо не спреш вече?
Добре.
Съжалявам, човече.
Мисля, че лекарството вече не ми действа.
Да, според мен и двамата затъваме.
Чуй това. Миналата вечер бях в мазето.
Обадиха ми се от Пътя.
Обръщам се. Някакво голямо същество ме зяпа.
Същество.
Полу-мъж, полу-жена.
Както и да е, сънувам, че се качвам горе...
и застрелвам баща си в тила.
На теб случвали ли са се такива халюцинации?
Всеки божи ден.
Страхотно.
- Няма да те притискам.
- Добре.
- Ало.
- Джаки.
Има две момичета в стаята ми.
- Не мога да ги накарам да си тръгнат.
- Чудесно, човече.
Защо не ми свирна?
Да бе, как пък не.
Щяха да те погледнат само веднъж и да ми изритат задника от леглото.
Нещо не е наред ли?
Не знам, човече. Като изцеден съм.
Добре, пич. Внимавай.
Защо сутринта не закусиме заедно?
Добре. Ще ти се обадя сутринта.
- Хей, Джейк.
- Да.
Да ти го начукам.
Пич, какво по дяволите искаш сега?
Никой не знае колко си скапан.
И никой не го е грижа, нали?
Какво по дяволите!
Кони.
Кони, да отидем да закусим.
По-скоро да обядваме.
Кони, събуди се.
Чичо Рос.
Не ми прозвуча добре. Трябваше да намина.
Можеше и ти да си мъртъв.
Конрад не беше психопат.
Но беше на път да стане. Случилото се с Дариъс просто му е дошло в повече.
Не. Тези хора се бият, а на следващия се надрусват.
Сигурен съм, че родителите им ще се радват да чуят това.
Помогна ли на Конрад да открадне онзи пистолет?
Какво?
Серийния номер отговаряше на един 38 калибър откраднат от спортен магазин"СИД" миналата седмица.
- Невъзможно.
- И защо?
- Защото хвърлих пистолета в езерото Коув.
- Какво си направил?
Взех един пистолет от Кони...
Не исках да си има неприятности, така че го хвърлих в езерото.
Как Конрад си е взел пистолета обратно?
Невъзможно е.
Недей да ме лъжеш.
Не те лъжа.
Мислиш, че не искам да разбера какво се е случило там ли?
Ти ли ще кажеш на сестра ми, или аз?
Да, искам сега да отида до болницата, ако може.
Аз съм ти чичо, знаеш.
Можеше да донесеш пистолета на мен.
Добре ли си?
Това е най-черният ден от живота ми.
Искаш ли да поговорим за това?
Не тук.
Чакай ме отпред след 5 минути.
Става ли?
Добре.
Не искам да свърша като баща ми.
Да отивам на работа в 6:00, да се връщам в 20:00. И все същото на другия ден.
Какво искаш да правиш?
- Де да знаех.
- Мислил ли си да заминеш оттук?
- Кой ще носи орхидеи на мама?
- Сигурно много обича и пощенски картички.
Като че ли обичаш да пътуваш.
Да.
Обичам да колекционирам разни неща.
- Как попадна тук?
- Един човек.
Извинявай, не исках да любопитствам.
Не, няма нищо. Просто сега ми е приятно.
А ти? Виждаш ли се с някого?
Чак сега попита.
- Приемам, че отговорът е не.
- Не.
Но кой знае, винаги мога да срещна някого когато най-малко очаквам.
Това никога не се случва.
Какво съвпадение. Искам да напусна града, а ти тъкмо пристигаш.
Трябва да се срещнем някъде по средата.
Добре.
Е, беше права. Денят вече не е толкова черен.
Съжалявам за приятеля ти.
Ще се опитам да бъда безразличен и да не ти се обаждам поне един час, става ли?
Добре. Чао, Джейк.
Чао.
Спомням си как ти и Кони се срещнахте в неделното училище.
Пиеш ли?
Е, не казвам молитви.
Ще пропилееш пет години просто така?
Мислиш, че не знам какво сте правили двамата с Конрад ли?
Мислиш, че не знам?
Стореното от Конрад няма нищо общо с мен.
Той отиде по дяволите.
Не искам да чувам подобни неща.
Чакай малко, Джейк. Чакай малко.
Вече не можем да те спасим.
Не ми проповядвай с чаша в ръка, татко.
Ти, неблагодарно копеле.
Осъзнаваш ли, че сме жертвали всичко за теб?
Жертвали? Ти си жертвал нещо?
Можех да отида другаде, да правя други неща...
но останах тук заради теб, останах тук заради мама.
И от какво си се отказал заради мен?
От красивата си съпруга.
Какво означава това?
- Мислех, че мога да го направя, но не мога.
- Да направиш какво?
Какво се опитваш да ми кажеш? Обвиняваш ме за състоянието на мама...
за катастрофата ли? За това ли ще ме обвиниш?
Ще ме обвиниш за това в деня след самоубийството на най-добрия ми приятел?
Не е чак толкова много, Джейк.
Когато най-много се нуждая от теб, когато търся помощ, когато имам нужда от баща си...
ще направиш това?
Засрами се.
Джейк?
Не знам да плача ли или да викам.
Знам какво имаш предвид.
Обаждах ти се 6 пъти.
Наистина съжалявам за случилото се миналата вечер.
Не се притеснявай за това.
- Защо не ми се обади?
- Бях с една приятелка.
Коя е тя?
Казва се Марисол.-
- Звучи екзотично.
- Тя е различна.
- Страшно съм закъсняла.
- Хей, Дакота.
Чу какво си е сторил Конрад, нали?
Постоянно мисля за това.
Е, миналата вечер, след края на разговора ми с Пътя...
имах видение, в което сторих същото със себе си.
Мислиш, че Пътят е замесен в случилото се с Конрад?
Да, може би. Още ли играеш?
Не ме е молило да сваля някой друг, ако питаш за това.
Добре. Направи ми една услуга.
- Само кажи.
- Спри.
Разбира се.
Ела довечера в Томахок. Вечерята е за моя сметка.
И доведи приятелката си.
Сигурен ли си, че искаш компания?
- Не, но ми е приятно да съм с теб.
- Добре.
Добре, вече ревнувам.
- Марисол, това е Дакота.
- Приятно ми е да се запознаем.
- Боже, Марисол. Такова красиво име.
- Благодаря.
- Какво означава?
- На испански означава "море и слънце".
О, родителите ми ме нарекли на мястото, където съм зачената.
Наистина искам да остана и да си бъбря с вас...
но шефът ми ме юрка страхотно.
Няма нищо. Ние ще си вземем за в къщи.
Два бургера, две порции картофи и две бири.
- Няма ли да останем?
- Не. Имам изненада за теб.
Е, сега е моментът да ми стане лошо.
Извинете. Търся мъжкия тоалет.
Знаете къде е мъжкият тоалет, професоре. Два пъти седмично ядете тук.
Е, помислихте ли относно разговора ни след часовете?
Професоре, ако още малко завъртите този пръстен, пръстът ви ще се откъсне.
Имам още много.
Задник!
- Томахок.
- Дори Хартни знае, че си слаба.
Всички го знаят.
Защо, според теб, Джейк не остава при теб повече от една нощ?
Знае, че си чукала всичките му приятели.
Кой иска такова момиче?
Знам. Грешката не е твоя.
Баща ти беше чудовище.
Но нека си говорим честно.
Много момичета имат лоши бащи, но не свършват като теб.
Свиквай.
Ако позволиш на Хартни да те прецака...
цял живот ще работиш в такива дупки.
- Това ли искаш?
- Да ти го начукам.
Да го начукам на всички!
Така те искам! Нали беше добре?
Не разбираш ли, че искам да ти помогна...
да те накарам да се почувстваш по-добре...
да ти помогна да си го върнеш на Хартни, преди да е станало късно.
Да.
Не се страхувай. Време е да играем.
Когато бях на 9 месеца, родителите ми се преместили тук от Сиатъл...
за да са край чичо ми, братът на мама.
Имало виелица и баща ми изгубил контрол над колата...
Оцелели сме по чудо.
Над вас бди по-висша сила.
Тя добре ли е?
- Ще й се обадя по-късно. Закъсняваме.
- За какво закъсняваме?
Заслужава си да го изтърпиш. Сигурна съм.
Искам още лекарство, сестро.
- Готов ли си?
- Да.
Едно, две, три, хайде.
Надявам се, че можеш да се биеш. Никога не съм давал орхидея на друг човек.
За майка ми е, Уолт.
Добре, сега вече разби сърцето ми.
Съжалявам.
Вчера спрях цигарите.
Страхотно.
Джейк.
В какво си се забъркал с приятелите си?
Нищо.
Първо Конрад, а сега Дакота убива професора ти и се обезобразява.
Не е просто съвпадение.
Може да си следващият. Няма да позволя това да се случи.
Добре, можеш ли да го заведеш в къщи? Да го накараш да поспи малко?
Чуй ме. Утре сутринта ще се срещнем в колибата ми.
Там никой няма да ни безпокои.
Но няма да тръгнем докато не ми кажеш всичко, което знаеш.
Чичо Рос.
Девет точки?
Не те чух кога пристигна.
Е, как е, държиш ли се?
- Добре съм.
- Наистина ли?
Какво има в пръстта?
След лов заравяме останките от животното.
Индиански ритуал, на който научих Джейк, когато беше дете.
Връща душата на животното на Земята.
Е, влизай.
Когато започнахме, Пътят беше просто игра...
която имаше странната способност да знае какво мислим.
Но след това Конрад използва пистолета, който аз хвърлих в езерото...
а след това си отряза езика...
и на мен ми бе казано същото от едно кошмарно видение.
Мисля си, че не е било видение. Може би не е само игра.
Чувствам, че полудявам.
Не, мисля, че просто търсиш несъществуващ отговор на нещо прекалено ужасно.
Тук ми харесва.
Спокойно е.
Благодаря.
Е, трябва да се срещна с ФБР в офиса ми след няколко часа.
Ще ги помоля да проверят тази компютърна игра.
Защо не останеш тук тази нощ?
Може да ти подейства добре.
Шериф Норт.
Какво има?
Нещо не е наред.
Съжалявам, мисля, че трябва да тръгваме.
Добре.
Джейк, говори ми.
По дяволите.
Дай мир, Господи, на своя слуга при твоите светци.
Където няма тъга и болка.
Нито въздишки, само вечен живот.
Само ти си безсмъртен, създателят и творецът на всички нас.
Ние сме смъртни, направени от пръст...
и в пръст ще се превърнем.
Защото така си заповядал, когато ни създаде, и каза:
''Вие сте пръст, и във пръст ще се превърнете.''
Всички ние се връщаме към пръстта...
и дори на гроба пеем своята песен.
Алилуйя, алилуйя, алилуйя.
Ти каза, че има по-висша сила, която ме пази, нали?
Е, сега се нуждая от нея. Но тя не е тук.
Джейк, какво има?
Трябва да отида да видя един стар приятел.
Джейкъб, откъде този ненадеен интерес към Сатаната?
Мислиш ли, че наистина съществува?
Много църковни служители възприемат Дявола съвсем буквално...
но аз го считам за символ на изкушението, а не за звяр с тризъбец и рога.
Какво пише в Библията за обсебването и обезобразяването?
Мислиш, че и двамата ти приятели са били обсебени?
Може би.
Ето в Евангелието на Марко, 9:25:
''Когато Исус видя, че тълпата бяга към мястото, той порица лошия дух.
'''Ти, дух глух и ням,' каза той. Заповядвам ти да излезеш от него"
Още веднъж, съжалявам за приятеля ти.
Благодаря.
Кога спря да почиташ Сатаната?
Преди 10 години. Сега съм християнин.
Има повече милосърдие.
Защо изобщо започна?
Някои хора искат това, което Господ не им дава:
Пари. Власт.
Аз? Просто исках секс.
Има повече мераклийки на Черна литургия отколкото на концерт на Металика.
Какво се случва на Черната литургия?
Хората се събличат.
След това принасят жертва.
Котка или куче.
Сатаната ви награждава, че убивате куче?
Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
Какво става, ако убиете човек?
Моята група се състоеше предимно от банкери и домакини...
търсещи малко по-различен пикник.
Познаваш ли някой, който е по-отдаден на това?
Не можеш да противоречиш на хора които желаят да дадат душата си.
Кажи ми, моля.
Да, познавам един.
Направи ми услуга.
Не му казвай, че аз те изпращам.
Идва. Сами.
Г-н Райз, аз съм Джейк Грей.
Обадих се преди около час и казах, че ще намина.
Да.
Вземам по $50 за час консултации.
Точно така.
Би трябвало да вдигна таксата.
Човекът, който ми оправя колата, взема по $80.
Едва ли знае къде са свещите, камо ли да призовава Велзевул.
Продавал ли съм ти книги?
Не.
Казваш, че се нарича "Пътят"?
Да. Защо?
Защото така наричаме връзката между Дявола и обсебените.
И как съм устоял?
Често не подозираме каква сила притежаваме, докато не ни подложат на изпитание.
Защо Дяволът трябва да ползва компютри или игри?
Помисли.
Това е много ефективен начин за предаване на съобщения.
Представи си ако Хитлер имаше на разположение Интернет.
Може би Сатаната е намерил някой друг да го замества.
Виждал съм този човек...
във въображението си.
И аз също.
Какво те кара да мислиш, че той може да призове Сатаната?
Защото аз го научих как.
Когато Ейдън Кейтър дойде при мен да научи черна магия...
беше просто смотаняк, живеещ в каросерията на камиона си.
Спрях да преподавам след няколко години...
но дотогава той вече бе станал много умел.
Защо спря?
Щях да ставам баща.
Щеше?
Ан Килтън беше моя ученичка преди да се оженим.
Изкара тежка бременност.
Имаше лошо предчувствие...
и ме помоли да принеса жертва за здравето на детето.
Жертвоприношение на човек.
Отказах.
И Кейтър зае твоето място.
Върнах се в къщи една вечер и видях петоъгълник в двора си.
Навсякъде имаше кръв.
Отначало си помислих:
"Ан сигурно е принесла в жертва някакво животно."
Но и Ан я нямаше.
Когато след 2 дни откриха окървавените й дрехи в една канавка, разбрах...
Ейдън Кейтър беше принесъл в жертва жена ми и нероденото дете.
Съжалявам.
Какво каза полицията?
Полицаите много ми помогнаха.
Станах главния заподозрян.
Прекарах следващите 5 години в опити да докажа, че не съм го извършил аз.
И това е всичко, което ми остана от тях като спомен.
Празен гроб.
Дяволът използва Пътя за да обсебва хора.
И след това ги принуждава да убиват...
и да се самоубиват?
Тя ги прелъстява.
Дяволът е жена?
Не знам. Може да бъде всичко, което счете за уместно.
Или каквото ти искаш да бъде?
Аз не исках да бъде жена.
Мислиш, че Конрад и Дакота са искали да умрат така?
Поне частица от тях е искала.
Ти дори не си ги познавал!
Не казвам, че ти си виновен. Според мен си ядосан, защото-
Да, яд ме е.
Приятелите ми са мъртви! Яд ме е!
Но не съм луд. Зад всичко стои този Кейтър...
и трябва да направя нещо. Не мога просто да стоя и гледам.
Какво ще направиш? Ще го поръсиш със светена вода? Ще го изгориш на кладата?
Ти ми повярва, когато ти казах, че съм видял нещо.
Да. Повярвах, че си имал видение, може би, или е бил призрак.
Кучката беше в мазето ми!
Добре. Знаеш ли какво?
За момента ми дойде малко в повече.
Обожавам те, но вече става прекалено.
Предполагам, че не трябваше да идвам.
Съжалявам.
Шибана история.
Вече не можем да те спасим.
Ти си пръст, и на пръст ще се превърнеш.
Той е вече в ада.
Къде отиваш с тези, Джейк?
При майка си и баща си ли?
Не можеш да го направиш, човече.
Ще провалиш всичко.
Джейк.
Нямах избор.
Никой от нас няма избор.
В ада ли сме?
Не.
В ада не е толкова зле.
Ще видиш.
Знаеш ли, напомняш ми за самия мен когато бях на твоите години.
Умен.
Яростен.
Отчаяно се опитвах да докажа, че в мен има нещо добро...
но дълбоко в себе си знаех, че не е така.
Изобщо не съм като теб. Не убивам хора.
Не, само сънуваш, че го правиш.
Така ли хвана Конрад и Дакота?
Промиваш им мозъците, докато почнат да правят каквото им казваш?
Беше едно изпитание.
Те се провалиха. Ти го издържа.
Ти погледна Дявола право в очите...
и не отмести поглед.
Но когато най-накрая сведе очи...
разбрахме, че сме те открили.
Използвали сте Пътя да ме откриете?
Защо?
Защото те откраднаха от нас...
и ни трябваше начин да те върнем обратно.
Откраднаха?
Кой?
Хората, които наричаш родители.
Те окриха майка ти в скривалището, където се криеше в нощта на твоето раждане.
Беше прекалено слаба да им се противопостави.
Ти си ненормален.
Взеха те от истинската ти майка в нощта на раждането ти.
Истинската ми майка?
Ан Килтън.
Глупости.
Ан не е имала деца. Ти си се погрижил за това.
Всеки син иска да вярва в баща си...
но инсценировката на смъртта на Ан скри истината от Иван.
Ти ни принадлежиш.
Винаги си ни принадлежал.
Ан имаше план...
но когато Пол и Кати се намесиха...
ти от Принц на мрака...
стана поредното объркано дете.
Виж.
Целият ти живот е една лъжа.
Защо ми причиняваш това?
Защо?
Не се страхувай.
Тя ще ти обясни всичко.
Къде е тя?
Знам коя си сега.
Защо?
Не!
Има по-висша сила, която те закриля.
Трябваше да бъда сигурна, че синът ми ми принадлежи.
О, Боже.
Трябваше да убиеш, преди да мога да ти се покажа.
Взеха те от мен...
но съжалявам, че ти причиних това.
Това не е твоята кръв.
Изпий това.
Приеми същността, каквато си роден да бъдеш...
или се върни към живота, който мразиш.
Ще бъдеш ли с мен?
Ще бъда всичко, което ти искаш да бъда.
Ти си чудовище.
Боже, те мислят, че аз съм ги убил?
Дяволът не можеше да убие детето си, и така тя ме кара да си платя...
желанието да бъда човек.
Но може би са прави.
Може би няма никакъв Път.
И всичко е фантазия, която създадох за да живея с ужасните неща, които съм сторил.
Изведи ме от този кошмар.
Моля те. Помогни ми.
Превод: MamaV valentinagosp@yahoo.com Редакция blufen