The Prophecy - Uprising (2005) Свали субтитрите
Не ме интересуват тираните, нито героите.
Бих предпочел животите на обикновените хора.
Тези които стоят отзад.
Източна Европа
Източна Европа 25 години по-късно
Здравей, Шърбан... Помниш ли ме?
Нека те попитам...
Как сме днес?
Въпросът е риторичен.
Какво имаме тук?
Шърбан, Шърбан...
Трябва да разбереш...
Това никак не ме улеснява.
Ако се справя с уличен боклук с оръжие,
това става още една грижа на плещите ми. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
Просто кимни.
Добро момче. Сега...
Какво друго имаш?
Пак ли? Стига си си крил нещата в гащите.
Това ме кара да се чувствам неловко.
Това ли е всичко?
Честно?
Добре тогава...
Мисля, че с това завършва тазвечерната дажба.
Шърбан...
До скоро.
Кажи ми...
Наистина ли животът минава пред очите ти?
Трябва да разбера.
До следващият път, Шърбан.
Повярвай ми, ще има следващ път.
Разчитай на това.
Разкарай се от колата ми.
Искаш ли нещо?
Дани Симонеску?
- Кой се интересува?
Йоан Райгърт, Интерпол.
Изпрати ме началника ви...
Капитан Радесгиаску?
Трябва ми помощ за един случай
и според него вие сте най-подходящият за работата човек.
Защо аз?
- По две причини.
Първо - живял сте в Лондон. Това ще ми помогне да ви разбирам по-лесно.
И второ - казват, че имате, как да го кажа по-деликатно...
Че се разбирате добре с тукашният уличен живот.
Сериозно?
Не съм заинтересован.
- Не знаете какво предлагам.
Ще ти кажа нещо, Йоан.
Първото правило на улицата е...
Познавай хората.
Предполагам, че не участвате в много преследвания по магистралата?
Можеш да се прибираш, Алисън.
Няма проблем, отче.
За мен има.
Приятен ден. Не забравяй да заключиш.
Отче?
Покажи ми още... Покажи ми още...
Покажи ми как свършва света.
Не... Не може да бъде.
Отче Константин?
Боже мой.
Защо се върнахте в Букурещ?
Сигурен съм, че сте чел досието ми.
- Пише, че сте роден тук.
Но не останах с впечатлението, че сте носталгичен тип.
Родителите ви са били убити от Секуритате шест години преди революцията.
Сигурен съм, че това е тежък удар за дете на каквато и да е възраст.
Сигурно ви е било странно да се върнете при всичките тези промени.
Да ви оставя ли някъде или какво?
Какво беше това?
Възможно убийство.
Полиция.
Хвърлен е от горе.
Полиция. Дръпнете се.
Някаква местна традиция ли е да оставяш монети за мъртвите?
Да, точно така.
Плащаш за пътя им към Рая.
Старомодно.
Познавах го.
Беше... Беше дилър.
Задържал съм го няколко пъти.
Исусе...
Какво е станало със сърцето му?
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Сигурен ли си?
- Казах, че съм добре, мамка му!
Мисля, че ще откриете, че сърцето е извадено преди да падне.
Това е част от случая ти, нали, Йоане?
Не стреляйте, в църква сме.
Извинявай.
Кой е партньорът ти, Дани?
ЙоанРайгърт от Интерпол.
Мирон Йордани.
А това е Валиморан Бадила.
Можете да ни наричате Лорел и Харди. Всички го правят.
Гълъби.
Големичък трябва да е.
Махайте се!
Ще доведа помощ.
Какво?
Ще доведа помощ, ясно?
Просто стойте тук.
Благодаря ви.
Проверих мъртвия. Шърбан Бачу.
Надявам се, че нямаш нищо против.
- Защо да имам?
Каза, че си го задържал няколко пъти. Предполагам за наркотици.
Само дето не можах да намеря доклад за задържане.
Така е защото тук не обръщаме голямо внимание на документацията.
Да.
Какво е "ротисоар"?
"Ротисоар".
Когато имаш потенциален заподозрян го завиваш в килим
и го смазваш от бой. Няма рани, няма контузии,
само малко вътрешни кръвоизливи.
Но ти вече знаеше това, нали, Йоане?
Да, мисля, че беше споменато в жалбата на Шърбан
до главния инспектор.
Не съм го направил аз, ако питаш за това, Йоане.
Разбира ли, обичам да гледам лицата им.
Държиш се като рицар за човек в твоето положение.
Стига толкова!
Да си изясним едно нещо...
Разбирам когато някой се опитва да ме натопи и това не ми харесва.
Така, че ако имаш да ми казваш нещо, кажи ми го в лицето
или просто се разкарай от колата ми.
Не мисля, че си виновен за друго освен за
леко отклонение в морално отношение.
Мрачен, малък аванпост накрай Римската Империя.
Колко обикновено.
Хубава престилка, Белиале.
Харесва ли ти?
Трябва да си намериш тяло, Симоне.
Страхотно е. Наистина.
Ядеш, чукаш, убиваш.
После се прибираш и пишеш поеми за това.
Не, благодаря. Не ми трябват изкушения.
Не знаеш какво изпускаш, малко хористче.
Нито пък ти.
Не си падам много по пеенето на химни, миличък.
Не мога дори и мелодията да хвана.
Е...
Обиколих половината свят в търсене на книгата,
само, за да открия, че ти през цялото време си знаел къде е.
А мислех, че сме приятели.
От много време не сме приятели, Белиале.
Стари дрязги, любов моя.
Хайде, навън настъпи нов ден.
Възползвай се.
Добра работа.
Винаги е хубаво да имаш някоя маймуна която да ти върши работата, нали?
Въпросът е да избереш точната маймуна.
Къде е? Къде е "Лексикон"?
Няма го.
Предполагам, че не знаеш къде е?
В сигурни ръце е.
Ще получа тази книга, Симоне.
Алисън, майка ти се обажда.
Брат ти Дерек каза, че пак напускаш града.
Трябва да продължиш да си взимаш лекарствата.
Моля те, Алисън. Вдигни телефона, ако си там.
Моля те, Алисън.
- Недей.
Обичам те.
За теб книгата е всичко което имаш.
Нищо друго няма значение.
Пази я.
Не заглушавай гласовете в главата си, Алисън.
Не и когато имаш най-голяма нужда от тях.
Идва някой.
Когато разпознаеш лицето му ще е прекалено късно.
Винаги се променя, за да не го разпознаят.
Не можеш да останеш тук. Разбираш ли?
Той ще те разкъса.
Дай ми някакъв знак, че разбираш какво ти казвам.
Браво, момичето ми.
Тук.
Къде точно живееш?
Точно зад ъгъла.
Ще се видим в управлението. В 8 часа.
Какво е станало?
Мисля, че си отрязах пръстите.
Защо?
Той ми каза да го направя.
Кой?
Мъжът с черното палто.
Ще ви закарам в болницата.
Невероятно.
Лорел, Дани се обажда.
Искам да провериш Йоан Райгърт в базата данни на Интерпол.
Виж какво ще излезе. Той не ме е проверявал, нали?
Мисля, че се разбрахме за 8 часа.
- Не. Ти каза 8.
Разстроен си. Случило ли се е нещо миналата нощ?
Не съвсем.
Само дето някакъв клошар си беше отрязал пръстите с ръждива консервна
кутия, само защото някой му бил казал да го направи.
Все същите истории.
- Добре.
Да продължим.
Какво имаме?
Казва се Кармен Маковей.
Продавала е дрехи втора употреба на "Силверстру",
Съпругът й я е обявил за изчезнала преди три дни.
Изглежда е използвала пиличка за нокти върху себе си.
Добра работа.
Не се опитвай да намериш сърцето.
Винаги го взима.
Казват, че в него е човешката душа.
Мога ли да ви помогна?
Къде е отец Константин?
Съжалявам, но още го приготвяме за опелото.
Не се допускат посетители.
Как издържате?
- Моля?
Всичката тази смърт?
Мисля, че помагам на мъртвите да отидат на по-добро място.
Ето, опитай това по-добро място, Глория.
Аз черпя.
Прости ми, отче, защото съгреших.
Много пъти.
Какво правя ли?
Търся си нова кожа...
...Флорин.
Точно така.
Да, да, полицай съм.
В базата данни има ли някой с липсващо сърце.
Да, има.
Добре, добре.
Каква е символиката?
- Това прави тялото необитаемо.
От какво?
От видове.
Какви видове?
Можеш да ги наричаш както си поискаш.
Хайде, Джо, искам да знам как ги наричаш ти.
Ангели.
Добри или лоши?
Всички ангели са ужасяващи.
Какво? Какво за тях?
Какво искаш да кажеш с това?
Трябва да тръгвам.
Не, не, не, не. Не си тръгвай, Джо, не си тръгвай.
Не си тръгвай.
По дяволите!
Изглеждаше толкова погълнат от работата си. Не исках да ти преча.
Да те закарам ли искаш?
- Само ако не си много зает с чата.
Би ли ми напомнил къде точно беше отседнал?
Къде искаш да те оставя?
- Продължавай.
Да, но миналия път те оставих...
- Сега съм отседнал на друго място.
Гений.
Завий тук.
За какво е всичко това?
Вземи лост.
Гледай да има нещо общо със случая, ясен ли съм?
Тук няма никой.
- Ще има.
Какво точно търсим?
Навремето това е било имение на богати хора.
Прав ли съм?
Да.
Само, че е било нещо повече от това, нали?
Било е неофициална щабквартира на Секуритате.
Дани...
Малко светлина би ми свършила работа долу.
Давам ти точно десет секунди
да ми обясниш какво правим тук,
в противен случай си тръгвам.
Моля те, опитай да поддържаш професионалното си безпристрастие.
Девет...
Осем...
Миналото ни говори.
- Седем...
Шест...
Пет...
Четири...
Три...
Помниш онзи ден.
Имало е човек с черен костюм и кръгли очила. Казвал се е Трептов.
Срещнал се е с родителите ти в чакалнята.
Изглежда родителите ти са били обвинени в подривна дейност.
Обществени врагове.
Така и не са разбрали в какво са обвинени...
Нито от кого.
Но в онзи момент
са знаели, че никога вече няма да се видят.
Това което не са могли да знаят
е как техните маловажни животи един ден ще нарушат баланса във вселената
започвайки с едно малко, ужасено момиченце.
Майка ти би умряла преди да даде малката.
Малкото момиче имало ужасна рана на лицето си.
Но тази рана я спасила,
тъй като това позволило на сестрата да я изведе оттам.
Детето било изведено от страната още на следващия ден.
Показано било като сираче на 1000 майки.
Знаеш защо не бе убит през онзи ден
заедно с майка си и баща си, нали?
Разбира се, че знаеш.
Ти ги предаде.
- Не.
Но не можеш да бъдеш винен.
Ти беше просто дете, правещо това на което са го учили в училище.
Учили са те да забелязваш враговете и местата където може да се крият.
Колкото по-близо до дома...
Кой си ти?
Чудно ли е, че все още извършваш мъчения
по време на работата си?
Мислиш ли, че с връщането ти тук след като е паднал комунизма,
всичко ще бъде забравено?
Сигурно майка ти я е изпуснала докато са я отвеждали.
Какви, по дяволите, бяха тези неща?
Казах ти - миналото.
- Какво?
Ти вероятно ги наричаш призраци.
Разбери, тази къща не оставя мъртвите, Дани.
Зверствата извършени тук ще ехтят во веки между тези стени.
Благодаря ти, че дойде чак дотук, Йон. Не знаех на кой друг да се обадя.
Нощта в която умря отец Константин...
- Мир на прахта му.
...в ръката му имаше книга. Библия.
Но не беше написана с обичайната писменост.
Думите се пишеха сами.
Алисън, Алисън.
Два пъти "Алисън"? Това звучи грубо.
Добре.
Увери се сам.
Чак отзад, края на Откровенията.
Не го виждаш, нали? Наистина съм луда.
Не е това.
- Какво тогава?
Мисля, че ще припадна.
Значи го виждаш.
От векове съществува едно много крайно учение.
Йон, ти...
Често се случва. Няма проблем.
Както и да е, смята се, че...
Откровения не е просто последната глава на Библията.
Че все още е недовършена.
Недовършена ли? Как така?
Чака по-нататъшно диктуване от Бог.
И ти мислиш...
- Трябва да е тази книга, ясно?
Нарича се Лексиконът на Пророците.
Който е избран да го носи, на практика...
На практика какво?
Държи съдбата на човечеството в ръцете си.
Не, не и аз.,
Не аз.
Не ме гледай така.
Просто...
Извини ме за малко.
Ей сега се връщам.
Побързай, Йон.
Хайде.
Той идва.
Той е демон на име Белиа и ще те убие.
Белиал.
Не се чуди как и защо.
Просто тръгни.
Щом преди си вярвала на гласовете в главата си - повярвай им и сега.
Алисън.
Алисън.
Симон.
Трябва да тръгваме.
Трябва да намерим сестра ти.
Сестра ми ли?
Тя е жива.
Живее в този град.
Жива ли е?
И какво общо има тя с това, Йоане?
Всичко е свързано с нея.
Тя е в сърцето на пророчеството.
Пророчество ли?
Какво?
За какво, по дяволите, говориш, Йоане?
Да кажем, че по някакъв странен и неразбираем начин
тя изтегли късата сламка.
Знаеш ли какво? Писна ми.
Писна ми от това.
Не ми говори, не ме следвай.
Всъщност, дори не ме поглеждай!
Казах ти да се разкараш!
Махай се!
Трябва да намерим сестра ти.
- Остави ме на мира.
Телефона.
- Какво?
Ало.
Къде беше. Цял ден се опитвам да се свържа с теб.
Какво имаш?
- Имам...
информацията за която ме помоли.
И доклади от седем различни случая.
Твоят човек е истински турист. Малта, Афганистан,
Куба, Тибет.
- И?
Шест от седемте случая са от последните няколко години.
Ами другата?
- Тази е много странна.
За мен няма никакъв смисъл.
От досиетата на Секуритате е.
Тук в Букурещ. Сниман е през ноември 86-та.
Не.
Не е възможно. Трябва да е друг Йоан Райгърт.
Не и според снимката която гледам.
Майка ти не плачеше за теб, Дани.
Поне тогава не.
Но сега плаче.
Чуваш я всеки път когато затвориш очи, нали?
Кажи ми кой си?
Сигурен ли си, че искаш точно това?
Съжалявам, отче.
Това е лудост. Защо трябва да ти вярвам?
Защото ако не ми повярваш нищо вече няма да има смисъл за теб.
Трябва ми помощта ти, Дани.
Но преди всичко - ти имаш нужда от моята.
Трябва да го разбереш. За ангелът, точно както за човека, светът е всичко.
И ние като вас сме водели войни за него.
И също като вас сме се делили
така както не би ти се сторило много удобно.
Като... Като Рая и Ада ли?
Да, но сега има една книга.
Версия на вашата Света Библия, която може да сложи край на този спор завинаги.
Защото в нея е същността на последното слово - последното Откровение.
Още не е завършена, но когато това стане, който държи книгата
ще има голямо предимство над останалите.
Да.
Ще знае на кой кон да заложи преди да е свършило предното състезание.
Или пък кой кон да убие ако иска различен край, нали?
Говориш като ангел.
Тази книга ще реши бъдещето на всички ни.
И казваш, че книгата е в сестра ми?
Да.
И откъде я е получила?
Избрал я е ангел на име Симон.
Ангел на име Симон ли?
И защо? Защо тоя Симон е избрал сестра ми?
Разорените хора правят най-добрите залози, Дани.
Да кажем, че вярвам на половината от това което казваш.
Откъде да знам ти на чия страна си?
Дали си от добрите или от лошите?
Огледай се наоколо.
Погледни себе си, Дани.
Мислиш ли, че тези различия важат още?
В момента, за твое добро и за доброто на твоя вид, трябва да гледаш на мен
като по-малката от две злини.
Дерек, Алисън се обажда.
Искам само да те питам нещо.
Какво знаеш за Белиал?
Да, демонът Белиал.
Не, моля те, не ме питай защо. Моля те.
Просто трябва да ми помогнеш, ясно?
Благодаря ти, Дерек, благодаря ти. Страхотен си.
Да, обади ми се на този номер. Стая номер 8.
Благодаря.
Защо направи това?
Защото след три часа той ще умре от свръхдоза.
Плащам пътя му до Рая.
Ти си бил...
Ти си бил там...
През онази нощ.
В църквата.
Ти си убил Шърбан. Ти си го бутнал от кулата.
Исках да се почувстваш лично замесен в случая.
Кучи син. Използвал си ме.
Просто довърших това което започна ти.
Както казваш ти - един боклук по-малко на улицата.
Ти си ги убил всичките, нали?
- Не. Само един.
Трябва да поговорим.
Извинете ни.
Какво имаме?
- Хванахме един.
Няколко свидетели са го видели в тоалетната малко преди последната жертвата да бъде открита
с лице в мивката и извадено сърце.
Бил е гробар
който липсва от вчера следобед, разбираш ли ме?
Не, не те разбирам.
- Няма значение.
Въпросът е, че заподозреният може да признае, че е убил гробаря.
И разбери едно - той е свещеник.
Това ми прилича на някакъв култ или нещо подобно.
Искам да говоря с него веднага.
- Ще говори само с Райгърт. Насаме.
Което ни връща на въпроса:
Кой, по дяволите, е Джон Райгърт?
Не ми казвай. Първият който мигне губи... и всички си отиваме в къщи.
Знам къде е тя.
Въпрос на време е.
Добра ли се до нея?
- Нямах възможност...
Все още.
Но ще го направя.
За кого говорят?
Все още можеш да се върнеш.
Всичко това може да свърши.
- Не, не може.
Добър ход, между другото. Да вземеш братът на момичето.
Не бих се сетил за това.
Честно казано, очаквах по-голяма битка,
но все пак тук си доста ограничен.
Едва ли ще стане забавно.
Не се тревожи. Мисля, че мога да поддържам интереса.
Надявам се.
Заради старите времена.
На мен ли ми се струва или тук става много студено?
Последна възможност, Белиал.
Денят в който ти се подчиня ще бъде много студен,...
Джон.
Много, много, много студен.
Този кърви.
Получи пристъп!
Доведете лекар! Бързо!
Сигурно е от нещо което съм изял.
Какво, по дяволите...?
Видяхте ли какво удари огледалото?
Някой да ми каже, че е видял същото!
Не е нужно. Мисля, че ще ти трябва това.
Къде отиваме?
- Трябва да тръгвам.
Защо говориш така?
- Съжалявам, но трябва да вървя.
Има ли нещо?
- Не, нищо.
Сигурен ли си?
- Разбира се, че съм сигурен.
Какво трябва да кажа на капитана?
Кажи му каквото искаш.
Това беше ли нужно?
Повярвай ми, не искаш да видиш живо тяло след като душата е изоставена.
О, не, не, не, не.
Вървете.
Някой би ли ми дал кърпа?
Трябва да разбереш нещо.
Какво?
Ако продължаваш да ме следваш
когато стигна до горе,
ще ти вкарам един куршум в главата.
Какво ти става, по дяволите?
Нали разбираш, че ще те задържат
докато не измислиш някакво правдоподобно обяснение
защо държеше нечие още биещо сърце в ръката ти?
Някакви предложения?
Не.
Не, не мога да те измъкна от това.
А и не можеш просто да си тръгнеш оттук.
Може би сега е момента да се измъкна.
Дерек?
Какво имаш за мен?
Добре.
Това означава, че е от легионите на Сатаната.
Сигурен ли си?
Не, просто...
- Помисли, Алисън.
Спомни си.
Няма никакъв смисъл за мен, Дерек, не разбирам.
Как може той да е по-чисто зло от Сатаната?
Да, знам, че това са бълнувания на пияни монаси, но...
Тук не си в безопасност.
Дерек, трябва да затварям.
Не, не можеш да ми се обадиш тук защото няма да съм тук.
Да, ще ти се обадя. Обещавам. Ще ти звънна при първа възможност.
Добре, кажи на мама и татко, че съм добре.
Чао-чао.
Добро момиче. Сега погледни надолу.
Боже мой.
Студен ден.
Идеално.
Е, кого точно търсим?
Този който наричаш Лоръл.
- Откъде си сигурен, че е в него?
Той е единственият в неизвестност.
Моля те, не ме карай да върша и твоята работа. Имам си достатъчно.
Тук завий на ляво.
Ще се опита да убие сестра ти преди да стигне до имението.
Защо?
- Защото там няма контрол.
Завий на ляво.
Страхотно.
Просто ги разбутай.
Това са хора, Йоане, а не овце.
Ако настояваш мога да ги разпръсна.
- Всъщност, да.
Този прилича на овца.
Има какво да се желае от инстинктите ти за посока.
Много от инстинктите ми са притъпени от тази форма.
Ще видя ли някога истинската ти форма?
Евентуално.
Това обещание ли е?
О, да, обещание е.
Следвай таксито.
- Какво?
Недей, просто недей.
С какво мога да ви помогна, полицай?
Просто бъди послушен и карай.
Било е голям купон. Ти трябва да си била там, Алисън.
Режимът е паднал за една нощ.
Никой не е бил пощаден.
Никой освен теб.
Ти си оцеляла с непокътната душа.
Късметлийка.
Кои сте вие?
Защо съм тук?
Казах ти всичко това в деня в който се роди.
Не помниш ли?
Съжалявам, че закъснях. Трябваше да спрем да заредим с бензин.
Каква загуба...
Наистина можеше да постигнеш повече с това място.
Злото което се е раждало тук... Каква възможност.
А ти я остави да се изплъзне.
И какво ти остана?
Само клетата луда.
И полицайът.
който мисли, че може да си купи спасение с парите които краде от нарко дилърите.
И се чудиш защо съм те изоставил?
Помниш ли първата война? Онази голямата.
Стояхме на укреплението дълго след като разбрахме, че каузата ни е изгубена.
До самия край заедно отблъсквахме ордите на Михаил.
Когато ти падна, паднах и аз.
Когато ти се изправи в огненото езеро, бях до теб.
все още непокорен, все още горд и противопоставящ се на Бог.
Обичах те...
Като мой учител.
Така както някога ти обичаше твоя.
Но с времето, границите се замъглиха, нали?
Нямаше сборове, нямаше отмъщение.
Нямаше черно, нито бяло.
Само безкрайни сиви сенки.
Какво стана с теб?
Умори ли се? Или просто се отегчи?
Няма значение. Няма проблем.
Тук съм, за да оправя всичко това, с малко помощ от книгата, разбира се.
Виж, не се преструвам, че обичам вашия вид.
Само ти предлагам начин да възстановиш баланса.
Да го направи както си беше. Когато имаше светци и истински демони
и можеше да ги различиш.
Искам само всичко пак да си дойде на мястото. Нищо повече.
Всичко което трябва да направиш е да ми дадеш книгата.
Недей.
Не го прави, Лучия.
Какво си ти? Поредният демон ли?
Почти.
Това е брат ти.
Давай. Докосни белега на лицето си. Може да ти помогне да си спомниш.
Скъпи ми Дани,
ти предаде собствените си родители на Секуритате
и така ги осъди на страшна смърт.
Лучия...
Недей...
Толкова...
съжалявам за това което направих.
Не съм Лучия.
Всичко което искам...
Всичко което съм искал винаги е прошка.
Само това.
Само да ми бъде простено.
Казвам се Алисън
и не те познавам.
Никога не съм те познавала.
Моля те, стига мелодрами. Просто ми дай книгата.
Книгата е оръжие, Алисън.
По причини които никога няма да разбереш...
Не я давай.
Нека се изразя по друг начин. Дай ми книгата
иначе ще ти извадя сърцето и ще го дам на кучетата отвън.
Лъже. Не може да те докосне.
Откъде да съм сигурна?
Защото тази къща, прости ми за метафората, е Адът на Земята.
Делата които съм извършил тук я правят мое владение.
Моята къща...
Моите правила.
Ами ти?
Не искам книгата.
Тя ме отвращава.
Предпочитам ти да я задържиш.
- Идеално...
Дори не се и опитваш да победиш? Колко жалко.
Самият Сатана не иска да участва.
Винаги ще има нов ден, Белиа.
Не ми се иска да си тръгваш, Алисън,
но щом се налага - чао.
Знай, че в момента в който излезеш през вратата,
няма да си под закрилата ми.
Защитата на Дявола?
Разбира се, можеш да останеш тук.
Гледай на това като на посолство в което можеш да получиш подслон за колкото време искаш.
За десетилетия... За цяла вечност.
Все пак времето не е от значение за малко ангелче като теб?
Просто ми дай книгата и ще си тръгна...
или посрещни вечността тук... Сама, с знаеш кого.
Какво избираш, мила.
Мислех, че си разбрал, Дани.
Убиваш тялото и аз просто се премествам в следващото.
И кое ли ще е то?
Да видим...
Предполагам, че ще си ти.
И аз така си помислих.
Останаха само два куршума.
Точно така.
Един за теб и един за мен.
Знаеш какво казват за самоубийството, приятелю.
Отиваш право в Ада.
Мога да го променя.
- Не можеш.
Толкова добре познаваш човешката природа.
Ти ми кажи.
Още е тук.
Не може да остане дълго без тяло.
Толкова е лесно
да си имаш работа с тези маймуни.
Може би, но все още можем да хапем.
Никога не си имал нужда от прошката ми, Дани.
Не и така както аз имам нужда от твоята сега.
Сбогом.
Свърши се...
...засега.
Къде е той?
Белиал ли?
Там където му е мястото.
С мен.
Бог създаде света за седем дни.
Това е осмият.
Не забравяй...
има още много които те презират.
Даже и от твоя вид.
Защо?
Заради това което си.
И заради това
което можеш да станеш.
Ами ти?
Ти презираш ли ме?
Приятни сънища...
Алисън.
превод StraightEse Поправки: Sataniel
BULGARIA TEXT ‘2005