Broken Wings (2002) Свали субтитрите
"Сънувам, че съм още дете...
"Сънувам отминалото време...
"Как искам с теб да поговоря,
"но ти все повече и повече се отдалечаваш...
Усилете малко звука? Нищо не чувам.
Достатъчно беше, освен вас имам още 8 групи.
Конкурсът започва след 3 часа, освобождавайте сцената.
Добре дошли на нашия конкурс за млади изпълнители.
Не мога да си тръгна, още не е свършило.
Ще дойда веднага след нашето изпълнение.
Няма да чакам резултатите. Ами вземи ги с теб!
Какво съм виновна аз, че са те извикали.
Мамо, няма да дойда. Чу ли какво ти казах!
Нека те уволнят! Нали ме чу: няма да дойда.
Мая.
- Йорам, недей.
Ще има и други концерти...
ПРЕЧУПЕНИ КРИЛЕ
Хайде, Бари, излизай.
Знаеш, че трябва да тръгвам, нали?
Ще ме заведеш ли утре в детската градина?
Нали ти обещах?
Честно-честно?
- Честно-честно-честно.
Мая, прости ми. Умолявах ги да извикат някой друг.
Нима искаш да ме уволнят, Мая? Мая!
Мразя те.
Така ти се пада.
Как обичам тези наши разговори,
трябва по-често да си бъбрим.
- Мая, прости ми.
Върви на работа, мамо, бебетата чакат.
Бари, какво става?
Не можеше да заспиш?
Хайде, ела да си легнеш.
Добър вечер.
Тази песен е написана от едно странно момиче.
Тя не можа да остана тази вечер, затова ще я изпея вместо нея.
Името й е Мая, а песента се казва "Анимационен филм".
Посвещава я на своя баща.
"Искам толкова много неща с теб да споделя...
"Всеки ден нещо ново се случва...
"Сънувам, че съм още дете...
"Сънувам отминалото време...
Здрасти, Скелет.
- Не ми викай Скелет, Чучело.
Яир, ставай. Обеща на мама да идеш в училището.
Мая, не пипай щорите!
Убийца. Току-що унищожи милиони планети.
Сигурно на някоя от тях е имало живот.
Ти погуби цели цивилизации.
Изчезни. Събери си кокалите и се измитай.
Слушай, Дарвин, животът е тук, на тази планета.
Яир, ставай!
Остави ме на мира, Мая! Стига! По дяволите!
Махни си ледените крака от мен, искам да спя.
Отговори ми на едно въпросче и ще се махна.
Няма Бог, няма Истина, а от твоето мършаво
съществование няма смисъл.
- Супер.
Кажи ми, гаднярче, защо винаги всичко се стоварва върху мен?
Защото ти си по-голяма от мен.
Вчера ми беше първото участие на сцена.
Супер. И как беше?
Не знам, нямаше ме там.
Извикаха мама на работа, а ти, както винаги, беше изчезнал.
Помниш ли, преди можехме да си четем мислите един на друг?
Знаеш ли какво си мисля сега?
Писна ми от теб, Яир, до гуша ми дойде.
Като се напишквам в леглото, защо и сутрин толкова много пишкам?
Ти си шампионка по пишкане, трябва да те пратим на "Пишканиада".
Но нали няма нищо страшно?
- Абсолютно нищо страшно.
Няма да си мия косата.
- Добре.
И няма да се облека преди да дойде мама!
Ще се облечеш.
Но няма да тръгна на градина без нея, да знаеш!
Обърнете се.
Дишайте дълбоко.
Бавничко, спокойно. Така, добре, добре...
Няма да тръгна без мама. Няма да тръгна без мама.
Престани.
Няма да тръгна без мама. Няма да тръгна без мама.
Малък досадник!
Сиси, здравей. Мая е.
Добре, приготвяме се. Мама тръгна ли вече?
Вземи си сандвича с авокадо. Трябва да говоря с нея.
Сиси, мама не дойде да ме вземе!
Ало, Мая?
- Къде си?
Ще закъснея, как си?
- Никак.
Бари не иска да тръгне на градина без теб. Дарвин още се излежава,
Идо пак се е напикал и си смени чаршафите с Бари,
а аз закъснявам за училище, но това са дреболии, нали?
Дреболии, да. Виж да се облекат добре и им направи сандвичи.
Вече им направих.
Вземи я от градина и приготви вечерята. Ще карам нощна смяна.
Тя няма да тръгне без теб.
- Дай ми я. Чакай, Мая? - Какво?
Мая, с теб всичко наред ли е?
Сърдиш ли ми се за снощи? Знаеш, че нямах друг избор.
Нали всичко е наред?
- Наред е, мамо.
Ти закуси ли?
- Бар...
Къде е Бар?
- Скрих си я в джоба.
Бар!
Бар, отвори!
- Няма!
Бар, мама иска да говори с теб!
- Нека да си дойде вкъщи.
Бар! Веднага отвори вратата!
Мамо, заключила се е. Не иска да излиза.
Мамо, закъснявам за училище, кога ще си дойдеш?
Мая, какво си се развикала?
Мая, какво става?
- Защо правиш така?
Как?
- Идиот.
Какво искаш?
- Не искам да говориш като татко.
Накарай Бар да отвори вратата и я заведи до градината. Аз ще дойда там.
Няма да успееш. - Ще успея. После ще те закарам до училището.
Отивам на работа.
Но, Яир, ти обеща...
Опитах, но нищо не стана.
- Какво значи "опитах"?
Нали днес е първия учебен ден?
Яир, нямам време да споря с теб.
Дай ми Идо.
Идо! - Дафна, защо няма никой в пета стая?
В пета? Аз ще отида.
- Благодаря.
Какво искаш?
Как си, малък?
- Боли ме корема.
Просто си нервен, ще ти мине.
Нали ти казах, че няма да иде на училище.
Идо, обещавам ти, ще отиде.
Бал, миличка, плед влатата ли си?
Затволил съм се вътле и не мога да изляза.
Спешно ми тлябва твоята помощ.
Обичам те. Чао.
Знаеш ли защо ти викам "Бал"?
Защото не мога да кажа Р.
Затволен съм вътле и много ме е стлах.
Много, много ме е стлах.
Ти каза: "Страх", с Р.
- Не е вялно.
Кажи ми, как е там отвън, забавляваш ли се?
Няма ли да ходиш на училище днес?
Каза Р, Каза Р!
Ей, Идо!
Върни ми шапката!
Не го закачай.
Ухапа ме!
Кучи син, ще те убия!
Днес ли? Съвсем бях забравила за това.
Как така си забравила? Нали се разбрахме...
Не мога да ида в такъв вид? Сиси, само ме погледни.
Извинете.
- Гледайте къде вървите.
Извинете. Объркал съм спирките.
Не спирките, а етажите.
Това кой етаж е?
- Трети.
Мама обеща, че ще дойде, нали?
Да, но ние ще й обявим бойкот.
Нали не е страшно, че се напишквам в леглото?
Глупости! Та това е страхотно.
Аз всяка нощ се мъча да се напишкам и все не става.
- Глупости говориш.
Бар, не мислиш ли, че е време да се стегна и да се взема в ръце?
Вече съм на 5 и половина, а още нямам диплома.
Ти съвсем си се побъркал. Виж какво нарисувах.
Абстракционизъм.
Ще имате три контролни и два теста...
Добро утро, Мая Улман!
- Добро утро.
Щом знаеш, че е утро, значи всичко е наред.
Сядай, ваканцията вече свърши.
Колко добре започваш новата учебна година.
На мен ли го казваш...
Как си? - Гага, не започвай с въпроси от сутринта.
Хайде де...
По дяволите!
Добре ли сте? Ударихте ли се?
Дайте да видя?
- Всичко е наред, добре съм.
Как карате? Не знаете ли, че така е опасно?
Опасно...
Не сте ли голям за тротинетка?
- Това е мотопед!
Пак ли вие...
Да не сте решили да ме убиете...
- Извинявайте.
Какво? Не се притеснявайте, нищо ми няма. Добре съм.
Днес дъщеря ми за първи път отива в детската градина.
Трябва да съм там след 10 минути. Няма начин да успея.
Случайно да имате резервна каска?
Хубав мотопед имате...
Нов ли сте?
- Какво?
Отдавна ли работите при нас в болницата?
Върнах се от Калифорния преди няколко месеца.
Защо се върнахте, да не сте убили някого там?
Какво?
Няма значение. Завийте надясно.
Успяхме ли?
- Успяхме.
Много Ви благодаря. Довиждане.
Извинете...
А... Дафна.
- Якето ми...
А, да, якето... Извинете.
Лека нощ.
Ти си умно момче, трябва да продължиш да учиш...
Мамо, пречиш ми на работата. Искаш да ме уволнят?
Поне осъзнаваш ли колко глупаво изглеждаш в този костюм?
Цял живот ли искаш да бъдеш мишка?
Че какво му е лошото? Мишката няма ли право на съществуване?
Направо ми се гади вече от твоята миша философия.
Какво лошо има да си обикновен човек?
След 20 минути имаш среща с училищният психолог.
Дафна, успокой се.
Защо ме наричаш Дафна? Аз съм ти майка!
Дръж се прилично, не плаши консултанта.
Ново червило?
Яир, нали ти обясних: той просто ме докара.
Мамо, знам, че си се наконтила за някъде.
Не съм се наконтила, стига си остроумничал.
Исках само да ти кажа, че си свободна да го правиш,
не виждам нищо лошо в това.
Една целувка?
- Не прекалявай, мамо.
Чао.
Никога няма да се повтори, кълна ви се.
Ирис...
Какво правиш тук?
Не говоря с теб.
Яир Улман. Влизай.
Заповядай.
Сядай.
Казвам се Флора и съм новия консултант. Знам, че
миналата година са ти разрешили да не посещаваш училище, а само да държиш изпити.
А сега Пнина иска да започнеш пак да ходиш на училище, нали?
Знам, че си прекъснал преди
девет месеца поради семейна трагедия.
Искаш ли да ми разкажеш за това?
Пнина ми каза, че си добър баскетболист,
но си напуснал училищният отбор.
Искаш ли кафе?
Пнина смята, че ти не си реализираш потенциала.
Какво мислиш за това?
- Аз не мисля.
Имайки предвид, че си успял да вземеш всички изпити
без да ходиш на училище, явно тя е права.
Ако получавам четворки, без да ходя на училище,
явно и така успявам да си реализирам потенциала, нали?
И как изобщо е възможно да не си реализираш потенциала?
Вижте, защо не кажете на Пнина, че всичко е наред
и че потенциалът ми е напълно реализиран? - Не става, Яир.
Така създаваме прецедент.
Училището взе предвид случилото се...
но вече е време да приключим с това.
Искаш ли да поиграем?
Ще ти хвърлям топката и ще ти казвам някоя дума,
а ти ще ми я връщаш обратно с първото, което ти хрумне.
В тази стая няма ни родители, ни учители, ни училище,
само ние двамата сме, нали?
Както казвате вие: Give and throw
- Give and go
А аз какво казах?
Добро
Утро.
Аз
- Мишка.
Момче.
Очила.
Мама.
Акушерка.
Татко.
Страх.
Гняв.
Татко.
Сърдиш ли ми се?
Как мога да Ви се сърдя, та Вие не съществувате.
Моля?
Знаете ли коя е Вашата Немезида?
Какво? - Тя ви чака там, зад стените на тази стая,
където няма ни родители, ни учители, ни училище.
Можем да играем вечно, но вашите думи нямат никакво значение.
Вие сте само една прашинка в блуждаещата Вселена,
вие и вашите дрънканици.
Този разговор не съществува, вие не съществувате,
тогава как мога да ви се сърдя? Вие сте просто мъртва.
Защо изобщо дойде?
- За да спи майка ми спокойно.
Противниците на капитализма са като малки деца,
витаещи в облаците и пукащи въздушни балончета.
Добро утро, Мая и Гага.
Виждам, че за вас ваканцията не е свършила.
Или вие имате какво да кажете по повдигната тема?
Станете и споделете с класа своите знания.
Станете.
До тоалетната ли ти се ходи?
- Кракът ми е изтръпнал.
Какво ще ни кажете сега?
Пазарната икономика...
Забележително. Нещо друго?
Майка ми има 20 г. стаж но не може да си позволи гледачка,
тогава за каква пазарна икономика можем да говорим?
Тишина!
Това е чудесен пример.
Замислете се за това, което каза Мая.
Майка й работи дълги години на едно и също място,
но не може да достигне материално благосъстояние.
Мая, в кой отрасъл работи майка ти?
- В кой отрасъл?
Тя има най-древната професия на света.
Мая... - Акушерка е. А вие какво си помислихте?
Мая!
Чакай, Мая.
Какво ти става? Искаш да те изхвърлят от училище? - Да.
Чакай, Мая.
- Какво?
Не ти ли се обадиха от студиото "Хеликон"?
Не, Гага. А защо е трябвало да се обаждат?
Вчера на конкурса имаше техен представител.
Хареса му нашата песен.
Каза, че е трябвало ние да спечелим и поиска телефона ти.
Значи не се е обаждал...
- Не.
Добро кученце... Йорам! Извикай Алекс!
Тихо!
Здрасти.
Чао.
Исках да се извиня за снощи.
Наистина много съжалявам. Няма да се повтори, обещавам.
Мая...
Всичко свърши.
Заминавам. Местя се в Тел Авив.
Обещах да не се повтаря.
- Не е в това проблема.
Не искам цял живот да гния в тази дупка.
След 2 седмици имаме пак концерт.
- В училище.
Нали сам казваше, че много групи изнасят концерти в училищата.
Да, но на тях им плащат.
Значи, отдавна си го планирал?
Мая, ти си още дете,
имаш още да учиш. А аз съм вече на 24,
отдавна ми е време да пукна от свръхдоза.
Дафна Улман?
Ставай.
Усмихни се.
Ще ми платиш за това.
Май не е много добра идея.
След нощна смяна съм.
Всичко ще е наред, не се притеснявайте.
Първо ще порепетираме, а после ще направим снимките.
Разкажете ми за себе си.
Казвам се Дафна, на 43 години съм.
Имам четири деца
- Кажете, че сте на 39, а не 43.
Но в анкетата съм написала 43.
Никой не гледа анкетата. Важното е това на касетката.
Да започнем отначало.
Казвам се Дафна. Работя в болницата Ротшилд.
Акушерка съм.
Имам 39 деца.
Ох, извинете, съвсем се обърках.
Точно така, усмихнете се. Това е всичко, което ни трябва.
Здравейте, Дафна. Как сте?
- Добре.
Дафна, макар, че не се познаваме,
виждам, че сте общителен и любознателен човек, нали?
Ако Ви предложа един самолетен билет,
къде бихте искали да отидете? Какво ще кажете за Европа?
Да.. макар, че... да се установяваш на ново място...
Не, имах предвид една почивка...
- А, почивка...
Да.. Аз и в Америка никога не съм ходила. - Чудесно.
Ако ви изпратя в Америка с мъжа на вашите мечти...
как би изглеждал този мъж?
Какво би правил? Какво бихте правили заедно?
Щяхме да се разхождаме...
Понякога щяхме да ходим на кино...
А в почивните дни - на плаж.
Вижте, според мен това не е добра идея.
По-добре да дойда друг път.
Не! Спя!
Затвори вратата, по дяволите, как ме изплаши!
Супер е това... Искаш ли?
Нещо ново?
- Нищо.
А ти добре ли си?
Обичаш ли ме?
- Какво?
Обичаш ли ме?
Знаеш, че те обичам.
Откога?
Какво ти става?
Откога си влюбен в мен?
Някъде от трети-четвърти клас.
Какво би направил заради мен?
Не знам, не съм мислил за това.
Защо ме обичаш?
Не знам.
Идиот.
Затвори очи.
- Какво?
Затвори очи.
- Защо?
Защото аз ти казвам.
Какво правиш?
Искам да видя.
Мая, какво правиш?
Какво сега?
- Не мога.
Защо?
Просто не мога, и това е.
Да? - Идо, Мая забрави да ме вземе.
Ще спиш в градината.
- Стига, Идо.
Тогава ще дойдеш с мен в басейна и ще снимаш с камерата.
Мая не ни позволява да ходим там.
Тогава се прибирай сама.
Ще дойда с теб.
- Добре, идвам.
Всичко е наред. Брат ми ще дойде.
- Сигурна ли си?
До утре.
- Довиждане.
Стига, не си бебе да се държиш за мен,
така никога няма да се научиш да се прибираш сама.
Мая винаги ми отстъпва.
Мая сега я няма, и ти трябва да се научиш да се прибираш сама.
Поглеждаш наляво, после надясно, пак наляво и преминаваш.
Ако не пресечеш, аз си тръгвам.
Мая винаги ми отстъпва.
Чао, тръгвам.
- Тогава няма да дойда с теб
в басейна и няма да те снимам как скачаш.
Виждаш ли ме?
- Да.
Натисни червеното копче.
Ало?
- Търся Дафна?
Аз съм. - Обажда се Флора, психоложката от училището на Яир.
Събудих ли Ви? - Няма нищо, бях нощна смяна на работа.
Проведох срещата с Яир.
Не можем да го приемем пак.
- Защо?
Преди да започне училище, трябва да мине курс по психотерапия.
Защо винаги обичате да усложнявате всичко?
Ако въпросът е до пари, можем да ви помогнем.
Не е въпроса в парите. Той едвам се съгласи
да се върне в училище, защо не му помогнете и вие?
Флора, извинете, звънят ми, ще изчакате ли? - Разбира се.
Здравейте, Ехуд от "Хеликон". Бих искал да говоря с Мая.
Ало? Ало?
Ехуд от "Хеликон" се обажда...
Извинете, да знаете колко е часа? - Моля?
Колко е часа? Имате ли часовник?
Къде тръгна?
Голяма съм идиотка! Трябваше да взема сестра си от градината.
Мама ще ме убие. Колко е часа?
Каква съм идиотка.
Идо, моля те.
Идо! Моля те, Идо!
Стани, моля ти се... Идо, ставай, моля те...
Здравейте, тук е домът на Улман.
Ако не сте объркали номера, оставете ни съобщение.
Къде беше?
Бар!
Добре ли си, миличко?
Идо падна.
- Къде падна?
Не можах да го събудя.
- Бар, къде е Идо?
Той скочи в басейна. Мисля, че е умрял.
Помогни ми да отворя проклетата врата!
Идо, събуди се, мама е. Идо, събуди се!
Яир, Мая е.
Идо е зле, обади се на мама при първа възможност.
Мамо...
- Мая, остави ме.
11-годишно момче, в безсъзнание, с травми на главата...
падане от 3-метрова височина.
- Идо, ела на себе си.
Идо, отвори очи.
Идо, събуди се.
Разширени зеници,
забавени реакции... не реагира на болка...
Отведи я вкъщи, не искам да стои тук.
Аз искам да остана тук.
Поне веднъж направи това, за което те молят.
Рентгенът е нормален, оттоци няма.
Трябва му време да дойде в съзнание.
Дафна, имаш ли нужда от нещо?
Какво правиш тук?
Това да не е частна собственост?
Мислех, че не говориш с мен.
Не говоря, дойдох да потренирам.
Тук ли спиш? Харесва ми пижамата ти.
Кога се върна?
Преди два месеца.
Защо?
- Домъчня ми за теб.
Шегичка. Майка ми имаше връзка с Клинтън.
Преспа с цял Балтимор.
И накрая Макс я заряза.
Никога не улучвам.
- Естествено, нали си момиче.
Така ли?
Гледай сега, със затворени очи...
Идиотка!
Можеше да си счупиш главата.
- Но не я счупих.
Какво правиш тук?
- А ти какво правиш тук?
Добре, да вървим.
- Къде?
В училището. Забравих си ключовете.
Забранено ми е да ходя там, докато не мина курс по психотерапия.
Оная и теб ли те прати на терапия?
Хайде, ще ти направя психотерапия. Ще ти позволя да преписваш.
Фишбаум!
Нощем изглежда толкова странно...
- Напротив, през деня е странно.
Защо?
Не ти ли се струва странно да се мъкнеш в тази дупка 12 години,
за да получиш накрая едно парченце хартия с оценки?
По-хубаво е да раздаваш рекламни брошури, нали?
Рекламни брошури, дипломи - това са все парченца хартия...
Всичко, което правим е безсмислено.
Защо?
- Помисли си само.
Ти си само една прашинка в огромната безумна Вселена.
Животът ти е една микроскопична точица, съвсем незабележима.
Като удар в баскетболния кош.
Хвърляш топката, тя лети...
и край... вече си мъртва.
Ирис?
Ирис!
Ирис, стига!
Ирис!
Извинете, че толкова късно се обаждам. Ехуд от "Хеликон".
Цял ден се опитвам да се свържа с Мая.
Моля ви, кажете й да ми се обади по повод утрешния запис.
Какъв запис?
Просто я помолете да дойде с групата си в студиото, тя знае.
Няма да може да дойде.
- Защо?
Съжалявам, но няма да дойде.
Тук е Йорам. Оставете съобщение и ще ви се обадя... или няма да се обадя.
Яир?
- Аз съм.
Яир не се ли е мяркал?
Не. Някаква промяна?
Не, нищо.
Мамо... - Кажи на Яир да ми се обади веднага като си дойде.
Идо, не искаш ли да говориш с мен?
Знаеш ли...
Обещавам ти...
ще се постарая да си намеря друга работа, без нощни смени.
Можем да се преместим в друг град.
Ирис, дяволите да те вземат, утре съм на работа!
Ирис!
Ирис, какво правиш?
Мислиш ли, че ще успея да уцеля коша?
Какво чакаш?
Хайде, да се гмурнем в твоята безкрайна Вселена,
ние сме просто прашинки, нали така?
Да скочим в коша и да приключи всичко.
Ирис, не съм казвал, че ти си прашинка.
Аз съм прашинка.
Добре, ти си прашинка. Аз харесвам прашинките.
Те са ми най-добрите приятели, заклевам се.
Тогава защо спря да ми пишеш?
Нали знаеш, мишките не умеят да пишат.
Стига, Яир, поне веднъж бъди сериозен.
"Дафна и Давид Улман. Мая, Яир, Идо и Бар"
Здрасти.
- Какво правиш тук?
Обадиха ли ти се?
- Да. Прости ми, Йорам,
но не мога да дойда. Имам неприятности.
Знаех си, че всичко ще провалиш, Мая.
С брат ми стана нещастие.
- Ти винаги си имаш оправдание!
Ти не разбираш.
- Какво има тук за разбиране?
Тръгвай си тогава.
- Не, чакам обяснение, Мая.
Ти не искаш да ме изслушаш.
Защо винаги трябва да се правиш на мъченица?
Значи така мислиш за мен?
- А какво мога да мисля?
Погледни само как се държиш.
Какво искаш да чуеш?
Как три месеца тя не стана от леглото?
Че трябваше насила да я мъкна под душа?
Че три месеца не си сменяше чаршафите,
за да усеща неговата миризма до себе си?
Това ли искаш да чуеш?
Искам да чуя как пееш.
Доктор Голдман.
- Валентин.
Извинете, ако ви преча. Видях ви като минавахте
покрай стаята... и си помислих...
Исках да ви предложа кафе.
Не, благодаря, нямам нужда от нищо.
Скоро сте се върнали от Калифорния, нали? - Да.
Познавате ли Еби?
- Кой? - Еби.
Тя също работи тук.
- Нали ви казах, нов съм.
И тя скоро се върна от Калифорния, медицинска сестра е...
дипломирана...
- Там ли е работила?
Разбирате ли, толкова е трудно...
да се местиш на ново място, да започваш всичко отначало...
Няма значение, аз...
По-добре да поговоря за това с Еби.
Баща ми умря, затова спрях да ти пиша.
Зная. Имал си мач, а те двамата с Мая отишли на плаж.
На връщане на Мая й се приходило до тоалетна.
Откъде знаеш?
- Мая ми разказа.
Какво е това?
Нищо.
Заради това ли беше при Флора?
Хайде да слезем оттук.
На коя страна?
На вътрешната.
Какво има? Целият трепериш.
Да, странно.
- Защо странно?
Страх ме е.
Защо?
- Защото ми е хубаво.
Дай ми очилата.
Затова не ме позна в метрото:
станал си къртица.
Искаш ли да узнаеш нещо поразително за къртиците? -Не.
Добре, чао.
- Чао.
Ирис, дай си ми главата. Чао.
Къде е Бар?
В коридора.
Тя поспа ли?
- Малко.
Яир обади ли се?
Искам да се прибера, да поспя няколко часа.
Смени ме за малко.
Мамо...
Хайде, кажи си го.
Мая, нямам какво да ти кажа.
Нямаш какво да ми кажеш?
Добре, отивай да спиш, ще ти се обадя.
Мая, извинявай, но нямам сили да се карам с теб.
Винаги съм идвала навреме. Само веднъж забравих да я взема,
и теб дори не те интересува какво се случи? - Какво се случи?
Ето какво се случи! Не разбираш ли?
Жалко, че умря той, а не ти.
Какво? Какво каза?
Жалко, че умря татко, а не ти.
Мамо, прости ми, не исках...
Мамо...
Взимай си нещата и се махай оттук.
Откакто татко умря...
- Мая, млъкни.
Ти искаш само да спиш, нищо друго.
Как може да разчиташ, че така всичко ще се оправи?
Какво е станало с косата ти, Скелет?
Къде отиваш, сестричке?
- Не говоря вече с теб.
Мая, къде отиваш?
- По-далече от вас.
Чакай, Мая.
Иди в болницата, поговори с брат си с този бащински глас,
може това да му подейства.
Болницата? За какво говориш?
- Разкарай се!
Здравейте, Мая се обажда. Дъщерята на Дафна Улман.
Мая, миличка, как си? Искаш ли да говориш с мама?
Не, исках само да разбера
има ли някаква промяна в състоянието на брат ми?
Не, няма промяна.
Не искаш ли да извикам мама?
- Не, благодаря.
Пак ли пропуши?
Мамо, не се притеснявай, ще й мине и ще се върне.
Така ли мислиш?
- Вече е голямо момиче.
Голямо момиче? Та тя е още дете.
Защо не идеш да поспиш?
- Мислиш, че ще мога да заспя?
Прибери се вкъщи, ще се почувстваш по-добре.
И ти ли мислиш, че единственото, което искам, е да спя?
Притеснявам се за теб.
Нека да те сменя малко, а после пак ще дойдеш.
Добре, Яир...
искам да заведеш Бар у дома и да й дадеш нещо за ядене.
Всичко ще се оправи. Ще ти се обадя.
Толкова е спокоен.
Обикновено все е сърдит.
На кого?
Не зная... На мен, на целия свят.
Почти не разговаря с мен.
Ясно.
- Какво ви е ясно?
Нищо не ви е ясно.
Имате ли деца?
-Да, една дъщеря.
Къде е тя?
В Калифорния.
А жена ви?
- Също в Калифорния.
А какво правите тук, след като те са там?
А какъв е проблема? Те и двете са омъжени...
при това щастливо.
Ще останете ли с него през нощта?
Днес съм дежурен, ако ви потрябвам за нещо...
Благодаря.
- Чао.
Съжалявам. Няма нищо.
- Лека нощ.
Извинете...
- Да?
Ехуд пристигна ли вече?
- В звукозаписното студио е.
Кога мога да се срещна с него?
- Имате ли уговорена среща?
Нещо такова. Той ме помоли да дойда днес.
Сега има запис,
елате след 2 часа, и се обадете предварително.
Ало? Ще вземеш автобус номер 18...
Не може ли да му звъннете? Пристигнах чак от Хайфа...
Казах ви, че е на запис.
Къде мога да почакам?
Пътуваш с автобуса...
- Ако го видите...
предайте му, че го чакам там, нали? Благодаря.
Сима, сандвич с авокадо.
- Извинявай, скъпа.
Пиши го на сметката на "Вдовиците".
Една бира.
- И един ментов чай.
Какво правиш тук?
Не знам.
Сама ли се подстрига?
Не е зле. Ти си способно момиче.
Някой казвал ли ти е, че си способно момиче?
Да, ти.
Какво още умееш?
Нищо.
Тогава какво правиш тук?
Нали искаше да чуеш как пея.
Ела насам.
Щеше да запишеш тази песен и без мен?
Мая, колко още можех да те чакам?
Толкова, колкото трябва.
Доктор Голдман?
- Искате ли да подремнете?
Не, трябва да намеря дъщеря си.
Не бихте ли могли да ме смените?
Ще се върна до няколко часа.
- Разбира се.
Ще ви оставя номера си, обадете ми се, ако има нещо.
Добре.
Благодаря.
- За нищо.
Микуш, почти полунощ е, защо още не спиш?
Как мога да си свърша работата като ми звъниш през 5 винути?
За бога, Микуш, слагай си пижамата, пусни си диска и лягай да спиш.
Обичам те.
Така ли? Аз пък те обичам милиони пъти повече.
Тогава те обичам милиарди пъти повече, колкото всички звезди
на небето и луната, и цялата безкрайност...
Добре, миличко.
Добре, чао.
Тези нощи ще ме довършат. Искаш ли? - Не, благодаря.
Текста на песента е твой, нали?
А музиката?
- Наша, обща.
Симпатяга е. Гадже ли ти е?
Нещо такова.
За него ли написа тази песен?
- Не, за баща ми.
Сериозно? Късметлия.
Мъртъв е.
- Какво?
Ужили го пчела, и той умря. Смешно, нали?
Не. Не знаеше ли, че има алергия?
Знаеше.
Тогава как стана?
Прибирахме се от плажа,
приходи ми се до тоалетната, и спряхме край пътя.
Тогава го е ужилила пчела.
Не си ли носеше лекарство?
- Носеше си.
Тогава?
Бях се отдалечила много,
притеснявах се да не ме види някой от пътя...
а когато се върнах...
Отдавна ли се случи това?
Не знам, девет месеца за отдавна ли се брои?
Ей, вие сте майката на Мая?
Здравей, Гага.
Какво правите тук?
- Да знаеш случайно къде е Мая?
Не. - Не е ли идвала тук?
- Не.
Сигурен ли си?
- Сто процента.
Ако я видиш, помоли я да ми се обади.
Добре.
"Искам толкова много неща с теб да споделя...
"Всеки ден нещо ново се случва...
"Сънувам, че съм още дете...
"Сънувам отминалото време...
"Как ми се иска с теб да поговоря...
"но ти все повече и повече се отдалечаваш...
"Все по-далече и по-далече...
"Останала сега сама...
"със спомените си далечни,
"животът покрай мен пробягва
"като в анимационен филм...
"Искам толкова много неща с теб да споделя...
"Всеки нов ден идва с нови тревоги
"и нямам сили вече с тях да се преборя...
"а теб те няма и не чуваш моите думи...
"не чуваш моите думи..."
Знам, че не предприемате мерки преди да са изтекли 24 часа,
но тя е на 17 години.
Представяте ли си какво може да се случи на едно момиче за 24 часа?
Не бихте ли могли да съобщите името й по радиостанцията
и да съобщите, че е изчезнала?
Добре, не правете нищо.
Идо. Идо, моля те, събуди се.
Идо, на теб говоря. Моля те да се събудиш.
Знам, че ме чуваш. Идо, моля те, събуди се!
Дафна какво правите?
- Трябва да го събудя на всяка цена.
Той не спи, в кома е. Не трябва да го тресете, опасно е.
Не ме учете кое е опасно и кое не. Той е мой син.
Вие не можете ли да го събудите?
Може би...
сте научили някой трик в Калифорния?
Доктор Голдман?
Валентин?
Виждаш ли ме?
-Да.
Натисни червеното копче.
Сега ще получиш удар по наглата си физиономия.
Кой е научил Джордан на всичко, което знае?
Кой е научил Джордан да играе?
Татко! Подай на мен!
Дръж!
Насам, татко!
- Ето така.
Ало?
Ало?
- Здрасти, Скелет, къде си?
Не ме наричай Скелет, Чучело.
Всичко ли е наред с теб?
Не.
Случило ли се е нещо?
Не.
Тогава какво има?
- Нищо.
Щом нищо лошо не се е случило, значи се е случило нещо хубаво.
Много умно. Вече не приличаш на себе си, заради тези твои дрънканици.
Къде си?
Сама съм.
Кажи ми къде си и ще дойда да те взема. - Не искам.
Защо?
Защото мама не иска да ме вижда.
Мама те чака вкъщи, обърна целия град да те търси.
Мая, кажи ми, къде си и ще дойда да те взема?
Яир, кажи ми, нали не е толкова страшно?
Кое не е страшно?
Целият наш скапан живот...
Да, хич не е страшно.
И това, което се случи с татко, и то не е страшно, нали?
Да, и това не е страшно.
Изобщо не е страшно.
Изобщо не е страшно.
Наистина ли?
Къде си, сестричке?
Кажи ми къде си и ще дойда.
Искам мама.
Искаш да говориш с нея?
Не, искам тя да дойде да ме вземе.
Бари...
Бари.
Бари. - Какво?
- Събуди се.
Хайде, ставай.
Защо?
- Отиваме да будим Идо.
Не съм се напишкала.
- Нищо, утре ще се напишкаш.
Кракът ми е изтръпнал.
Спи, миличка, спи.
Публиката става на крака!
Топката е в Яир Улман, той хвърля и... кош!
И пак!
Топката е в коша! Да, браво!
12 секунди до края на играта, топката е в Улман.
Той дриблира... и... Да!
40 хиляди зрители крещят като обезумяли!
Топката е в коша! Да!
Кой беше?
- Валентин.
И?
- Идо се е събудил.
Всичко е наред.
Аз съм ужасна майка, Мая.
- Не е вярно.
Вярно е, ужасна съм.
Изключих двигателя.
Писна ми от тази развалина! Божичко, как ми писна!
Да извикаме буксир.
- Ще ни струва колкото цялата кола.
Още мъничко. Бутай.
- Нали бутам.
Дай пет.
Или направо десет.
Нищо няма да стане.
Писна ми от нея...
"Някои умират от скука....
"Някои се хвърлят надолу с главата...
"Някои безпомощно отпускат ръце...
"Някои винаги гледат напред...
"И все напред..."
Превод: BENIX