Roswell - 03x07 - Interruptus (1999) Свали субтитрите
Аз, Изабел Аманда, взимам Джеси Естебан
за свой законен съпруг.
Аз, Джеси Естебан, взимам Изабел Аманда
за своя законна съпруга.
Одобряваш ли?
Ти винаги ще бъдеш моя.
Ами ако предам Джеси така, както предадох вас?
Не виждаш ли какво става? Това е просто сън.
Чувстваш вина заради Кивар и заради предишния ти живот.
Дори не знам със сигурност какво съм направила. Искам да кажа,
че всичко, което знам, е че съм те предала, Макс, и може би цялото семейство заради
този Кивар.
Ти не си тук. Ти не си наистина тук.
O, тук съм.
Скоро ще се видим.
Може ли да танцувам с младоженката?
Кайл, видя ли го тоя мъж?
Защо? Кой е той?
Някой, който не може да е тук.
Хей, момчета.
- Как е? Всичко наред ли е?
- Мда, чудесно.
- Сигурен ли си?
- Аха. Какво става?
Нищо, нищо. Изабел тук ли е?
- Преоблича се горе.
- Страхотно.
- Кухнята.
- Няма да ги мия всичките тези неща.
Върви!
Хей, не им ли каза?
Не, ти ще им кажеш, когато тръгна.
Този тип не е ли извънземен убиец?
Имам един сватбен месец и той няма да го провали.
Виж, аз съм "за" отричането като начин на живот...
Но не можеш просто ей така да избягаш от този тип.
Напротив, мога.
Искаш да миеш или да подсушаваш?
- Не мога да повярвам, че не ти е казала.
- Да ми каже какво?
Г-жо Рамирес, трябва да тръгваме или ще си изтървем полета.
Знам.
Приятно прекарване в Ла Джола. Ще се видим следващата седмица.
- Приятно прекарване.
- Довиждане.
- Чао.
- Чао.
Ще ни липсваш.
Мамо, само една седмица е. Ще се обаждам.
- Да, приятно прекарване.
- Сигурен съм, че ще прекара добре.
Всичко е различно сега.
Така е.
- Какво става?
- Замина ли вече?
- Да.
- Тръгвам си.
Чакай малко, Кайл има да ни каже нещо.
- Изплюй камъчето.
- Не мога да повярвам, че не ви е казала.
- Да ни каже какво?
- За Кивар.
- Какво, да не казах грешно името му?
- Какво за Кивар?
- Той е тук.
- Тук?
- Тя го е видяла. Танцувала е с него.
- Тя... какво?
На празненството. Той изглежда нормално, като човек.
Как така бивш любовник на Изабел се появява на сватбата, а ние не знаем?
Не знам, но той е тук.
Това е. Спри, спри тук.
Как е възможно това да е той? Това ли е той?
Ууф.
Просто казвам.
- Та кой е този?
- Кучият син, който ни е убил.
Всички нас.
- Убил ви е?
- Да.
Не си спомняме много.
В предишният ни живот Кивар е бил наш враг. Опитвал се е да узурпира трона ми.
Изабел се е влюбила в него и му е помогнала да ни победи.
Било е кървава баня.
Всички сме били убити, вкючително и Изабел.
Генетичният ни материал е бил комбиниран с човешко ДНК и сме били изпратени тук.
При вас нищо не е просто, нали?
- Какво прави Кивар тук?
- Съмнявам се, че е във ваканция.
- Какво ще правите?
- Каквото е необходимо.
Отиваме в Ла Джола.
Първа класа.
След което ще го убием.
- Добре ли си?
- Да, просто съм уморена.
Добре, тогава да се регистрираме и да направим нещо по-младоженско.
Уау, виж това.
- Господи, толкова е красиво.
- Не, ти си красива.
Чакай малко да се оправя с пиколото.
Това е за теб. Благодаря.
Боже.
Еха.
Какво?
Нищо. Добре съм.
- Уморена си.
- Добре съм.
- Добре съм.
- Ела насам.
Хайде, нека просто...
Нека да спрем за малко.
Ще бъдем женени дълго-дълго време, нали?
Така че вече няма причина да бързаме с нещата.
Всичко ще бъде наред.
- Джеф.
- O, хей, Филип.
- Поздравления.
- Благодаря.
- Искате ли да видите менюто?
- А, не, не.
Виж, чувствам се малко глупаво, но може ли да поговорим?
- Разбира се. Сега ли?
- Да.
Ъ, насаме.
Хайде да идем отзад.
Скъпа г-жо Рамирес, сега е 2:30. Не исках да те будя.
Отивам на сауна. Ще се върна след час.
- Какво казаха?
- Шепнеха.
- Шепнеха?
- Нещо става.
Нещо лошо ли?
Не знам, но ти и аз не сме включени.
Криеха се наоколо, което ми напомня за нас самите.
Не, не, зарежи това.
Какво правиш? Не, недей.
Връщам се след секунда.
Отново ли се счупи?
Май е време за ново.
Така, ъ..., какво искаше г-н Евънс?
Нали знаеш, че използваме услугите на един и същ счетоводител.
И искаше да си оправи сметките, така че...
Не сме сигурни дали искаме да платим допълнително, ъ...
O, разбирам. Помислих, че не е доволен от доставките, но...
- Не, доставките са наред.
- Ами, това е добре.
O, маса 8. Ще им дадеш ли меню или вода...
- Джеси.
- Скъпа, съжалявам.
- Къде беше?
- Тъкмо смятах да дойда да те събудя.
- Къде беше?
- Наоколо.
Съпругът ти е доста добър на голф.
- Разбрах в момента, в който я срещнах.
- Наистина ли?
Да, любов от пръв поглед.
Толкова е мило, скъпи. Може би трябва...
Кевин, ами ти? Има ли в твоя живот специална жена?
Всъщност има.
Чудесно, може някой ден да се съберем всички и да излезем на вечря.
Ще бъде трудно, Джеси. Виж, тя си отиде.
- "Тя си отиде"?
- Не. Не е мъртва, просто изчезна.
О, боже!
Изглежда така, сякаш вечно я търся.
Кевин, съжалявам, това е...
- Как се случи?
- Джеси, това е лично, така че...
Не, всичко е наред.
За да разбереш, трябва да се върнем на първата нощ, в която се срещнахме.
Виж, ние се влюбихме.
Но нашите семейства враждуваха. Бяхме в двореца
и беше един от онези редки мигове, в които се опитвахме да открием мира.
Дворецът?
Бяхме до водата и тя ме умоляваше да не го правя, но аз я целунах.
И това беше всичко.
Оттам насетне бяхме заедно.
Бяхме готови да направим всичко един за друг. И го направихме.
До една неприятна нощ.
Една нощ аз я загубих.
Всичко това ми звучи малко пресилено.
Но всичко е истина.
- Аз ще отворя, Кайл.
- Добре.
Хей, какво става, Филип?
Здрасти, шерифе... ъ, Джим.
Виж, чувствам се наистина странно заради това.
- Заради какво?
- Ами, не съм сигурен.
Говорих с Джеф Паркър...
и има някои неща, които искам да знам.
И се чудех дали не би могъл да ми помогнеш?
- Може ли да вляза?
- Разбира се.
- Съжалявам, влизай.
- Благодаря.
Та какви неща?
Ами във връзка с децата. Ъ...
Във връзка с Макс всъщност.
- Нещо случило ли се е?
- Нещо се случва
от няколко години насам и не знам какво е то.
Опитвам се да открия повече информация за сина си.
- Как мога да ти помогна?
- Ами...
през цялото време го виждах с онова момиче, с русата коса.
Беше отседнала в дома ти.
- Тес.
- Аха.
- Те ходеха заедно, нали?
- Така мисля.
Имам предвид за малко, да.
Знаеш ги децата. Трудно е да ги наглежда човек.
- Къде е тя сега?
- Замина си.
Върна се на Изток. Има роднини там.
Леля и чичо.
Имаш ли връзка с нея?
Какво...? Защо?
Искам просто да й задам няколко въпроса.
За Макс?
- Имаш ли й телефона?
- Да, някъде тук е.
Имам адреса й, но нямам представа къде е.
Не, нека да питам Кайл, като се прибере.
И ще видим дали ще можем да ти я намерим.
- Ще ви бъда благодарен.
- Разбира се, няма проблем.
- Благодаря, шерифе.
- Няма проблем.
- Плаши ме.
- Кой? Кевин?
Нали не мислиш, че е някакъв ненормалник, който ограбва медения месец на младоженците?
Добре, нека този път да се изнижем.
Джеси.
- Ето.
- O, благодаря.
- Изабел, искаш ли нещо?
- Не.
Имам чувството, че ви се натрапвам. Ще ви оставя насаме.
- Сигурен съм, че ще се видим по-късно.
- Ще бъдем заети.
- Тя има право.
- Да, наистина.
Поздравления.
Надявам се да имате дълъг, щастлив живот заедно.
- Благодаря.
- Чао.
- Само ние двамата.
- Слава богу!
Какво ти има?
Oх, ордьовърът със стриди май не бешеI добра идея.
Oх!
Сега се връщам.
Извинете ме. Съжалявам.
Какво направи на Джеси?
Ще се оправи. Просто го използвах, за да открадна момента.
Търсих те цяла вечност!
Веландра.
Вече не съм Веландра.
Напротив. Усещам го.
Усещам коя си точно сега.
Взе каквото искаше от мен. Сега ме остави на мира.
Зарежи човешката играчка, нека се срещнем до водата.
Като първия път, когато се срещнахме.
Не, не.
Не.
Благодаря.
- Та какво му каза баща ти?
- Засега се оправи с него.
Обаче е истина. Бащата на Макс разследва.
Аз не бих се притеснявала. Погледни от страната на г-н Евънс.
Синът му е престъпник, изведнъж дъщеря му се омъжва...
Той просто се опитва да осмисли новия свят около себе си.
Представи си, че открие междузвездния триъгълник
и извънземния ударен отряд, летящ към "Меден месец"?
- Не, няма. Няма да го открие.
- Възможно е да го направи.
- Какво е това?
- Не знам. Какво е?
- Познай.
- Какво?
Извънземният любим на Изабел е човек на име Дени.
И не е от Антар?
Не. Ето как Кивар е дошъл тук - използвал е "обсебване".
Този човек е напълно невинен.
Женен е.
И Макс и Майкъл ще го убият.
- Джеси, идваш ли?
- Аха, само секунда.
O, Джеси, побързай.
Хей, Изабел.
Нещо не е наред с вратата. Можеш ли да я натиснеш?
Ами запънала е, скъпи. Не мога дори дръжката да завъртя.
Колко платихме за тази стая?
Джеси, ще отида да намеря някой от поддръжката
и да видя дали те ще могат да я отворят. Веднага се връщам!
Изабел. Изабел, просто им звънни по телефона!
Какво си ми направил?
Какво искаш да кажеш?
Взел си контрол над мен чрез някаква сила.
Нищо не съм направил.
Тук си, защото Веландра иска да бъде тук.
Веландра е мъртва. Тя не съществува.
Напротив. Тя е вътре в теб.
Веландра предаде цялото ми семейство. Тя ги уби.
И ми е даден втори шанс, който не включва теб.
О, напротив, включва ме.
Просто като съм тук.
Можем да тръгнем тази вечер, още сега.
Как?
Това е нов начин на пътуване. Нещо, върху което работихме.
По-добро, отколкото с кораб. Просто ела с мен.
- Веландра.
- Не.
И ако наистина ме обичаш, не се връщай.
Ами ако не е тук?
Тук е. Той иска Изабел. Кивар е решителен.
Тогава се надявам да не сме...
Твърде късно.
Върни се с мен, Веландра.
Не съм Веландра.
Можеш да бъдеш. Можем да оставим всичко това зад гърба си.
Моля те.
Oх!
Не си ли чувал за вибрация?
- Джеси.
- Той няма значение.
Има! Той има значение.
Макс, здрасти. Още си жив.
Това Лиз ли е?
- Не мога да говоря точно сега.
- Макс, уби ли го?
- Не. Обичам те, но трябва да вървя.
- Майкъл добре ли е?
- А Изабел?
- Просто не го убивай.
- Затварям.
- Той е човек.
Казва се Дени Ридли. Има жена и е местен.
Майкъл добре ли е?
- Макс, затваряй!
- Да, Майкъл е добре.
- Добре е.
- Намерили ли са Изабел?
- Кой е Дени Ридли?
- Няма ги.
Жена му е налепила обяви из целия град, че е изчезнал.
Хайде.
Мисля, че е взел контрол над него.
Нещо като обсебване. Още нещо. Знаеш ли какво прави баща ти?
Задава въпроси из града.
- За какво?
- За теб и Тес.
Открий какво търси. Трябва да вървя.
Макс.
Кивар е обсебил някакъв тип на име Дени.
- Е, и?
- Така че не можем да го убием.
Аха, кой казва, че не можем?
- Какво направи?
- Нищо.
- На вратата. Какво...?
- O, на рецепцията.
Казаха ми, че понякога запъвала и просто трябва да...
- Навън ли си била?
- Не.
Да.
Човекът по поддръжката беше отвън.
Така че трябваше да го намеря и да го питам за вратата.
И той каза, че понякога трябва просто да натиснеш вратата
и едновременно да дръпнеш назад.
Да натиснеш и дръпнеш едновременно? Това ли трябваше да направиш?
И така, до къде бяхме стигнали?
- Аз ще отворя.
- Просто ги игнорирай!
- Обслужване по стаите.
- Не мърдай. Просто ще...
Както и да е.
- Здрасти.
- О!
Тук сме, за да убием гаджето ти.
Кой е?
Обслужване по стаите.
- Поръчала ли си нещо?
- Не, беше грешка.
Ела в леглото.
- Имам нужда от питие.
- Какво?
Бъди съпруг-мечта и слез до бара,
за да ми вземеш една от онези плодови напитки с чадърчета.
- Какво? Хайде де...
- От цялото това тичане ожаднях.
- Добре, кажи на човека от обслужването...
- Той си тръгна.
Какво става?
- Нервна съм. Трябва ми да се отпусна.
- Имаме шампанско.
Но аз наистина имам настроение за едно от онези питиета...
- Ананасова напитка, с чадърче.
- Да, моля те.
Благодаря, скъпи.
Какво правите тук?
- Оправяме ти проблема.
- Защо не ни каза?
Не очаквах да ме последва тук.
Сигурен е, че няма да има проблем с нас.
- Можем да го убием.
- Знаем.
Ще го направим.
- Майкъл.
- Кивар е обсебил някакъв идиот.
- Кой?
- Не ме засяга.
Няма значение. Той е мъртъв.
Вижте, мисля, че трябва да тръгвате. Държа всичко под контрол.
- Ще се отърва от него.
- Ще му дадеш каквото иска.
Какво?
Ще му играеш по свирката и ще се върнеш с него на Антар?
- Видяхме те.
- До беседката.
O, защо това се случва на мен?
Омъжена съм. Обичам Джеси. Обичам го.
- Знам.
- Но обичам Кивар.
Не. Не го обичаш.
Веландра го обича. Тя иска контрол. Тя иска да се върне.
- Нея я няма.
- Тук е.
Иска ми се да не беше. Мразя я!
Мразя това, което е направила. Но тя не си е отишла. Все още е вътре в мен.
Чуй ме, Изабел!
Това е, което ще направим.
Ще стоиш в стаята със съпруга си.
- Ние ще намерим Кивар.
- Не.
Не, Макс, няма да ходите без мен.
Ами ако нещо се обърка и имате нужда от мен?
Това някакъв вид край на дебатите ли е?
Да, да.
Трябва да се отърва от него. Този път трябва да победя.
Добре.
Добре.
Ти ще останеш тук. Ние ще чакаме отвън в случай, че дойде да оглежда.
Ако не се появи, ще излезеш на разсъмване, далече от Джеси.
Ние ще бъдем зад теб, далече от погледа. А ти ще намериш Кивар.
Заведи го на някое уединено място.
А ние някак ще извадим Кивар от Ридли.
- После какво?
- Ще си взема тениска с картинка отпред.
Ще го убием.
Той сега е след теб, но ние имаме недовършена работа.
Разбираш ли?
Или той, или ние.
- Изабел?
- Да.
Добре.
Изабел, аз съм.
- Това беше бързо.
- Мотивиран съм.
O, благодаря, скъпи.
Добре, идвам ей сега. Остави го там.
Добре ли си?
Изслушай ме за секунда. Не казвай нищо. Просто ме остави да свърша.
Не съм тази, за която ме мислиш. Аз съм от друга планета.
Като "Мъжете от Марс", "Жените от Венера".
Аз съм от Антар. Аз съм извънземна.
Разбира се.
Уоу, как го направи?
Макс, Майкъл.
Какво е това?
Всички ние сме извънземни. Корабът ни се е разбил в Розуел преди 50 години.
Не е било измама. Правителството е покрило нещата.
Ние сме хибриди. Извънземно-човешка ДНК.
Излязохме от тайните ни капсули преди 12 години
в пустинята. И никой не знаеше, дори родителите ни не знаеха.
- Някои хора знаят, например гаджето му.
- И неговото.
Сега и ти.
Това е някаква смахната семейна шега, която често разигравате, нали?
Постоянно.
Нали помниш, когато аз и Лиз ограбихме онзи магазин?
Бяхме по следите на извънземен космически кораб в мазето.
Тоя направи бебе на това момиче. Тя също е извънземна и сега той има дете.
Някъде. И имам нужда от кораб, за да го открия.
Някъде навън.
- Вие не се шегувате.
- Не.
Но, скъпи, виж, това не означава,
че не можем да имаме пълноценен, нормален, здравословен, щастлив брак.
Така е, така е.
Добре.
Разбира се.
Помощ, помощ! Пуснете ме!
Някой да ми помогне! Помощ!
Добре ли си?
Какво става?
Нали помниш ордьовъра със стриди? Мисля, че беше прав.
Не беше толкова добра идея.
- Лошо ли ти е?
- Май да.
Значи не искаш питието, нали?
Не.
Ами жалко.
Здрасти, Филип. Джеф е.
Виж, съжалявам, че ти звъня толкова късно, ъ...
Да.
Филип, има някои неща, за които си спомням.
Къде искаш да се срещнем?
ДОбре, утре в твоя офиса.
Да, разбира се.
Изабел!
Изабел?
Да вървим, хайде.
Макс? Какво, по дяволите, правиш тук?
- Джеси.
- Попитах те какво правиш тук.
- Ваканция.
- Какво?
Изабел свърши добра работа, като ми описа мястото, и нали имахме свободно време...
Зарежи тия глупости. Какво става тук?
- Трябва да тръгваме.
- Къде? Къде?
- Уроци по танци.
- Уроци по танци? Къде е Изабел?
- Ами тя е твоя жена.
- Като я намериш, й кажи "здрасти".
- Трябва да вървим.
- Какво става?
- Майкъл.
- Готово.
O!
Промени ли си мнението?
Да.
Идвам с теб.
ДОбре, нека се приберем у дома.
Оттук.
- Това част от плана ли е?
- Не мисля.
Какво не е наред?
Кaжи ми.
Винаги ще бъдеш моя.
Макс и Майкъл са тук. Те ще те убият.
Къде?
Благодаря, Изабел.
Веландра.
O, Зан, мина много време.
Чудех се кога пътищата ни отново ще се пресекат.
- Няма да ти позволим да отведеш Изабел.
- Не отвеждам никого никъде.
Нали?
Изабел, пусни му ръката.
Изабел!
Да вървим, моля те.
Не я карайте да ви убие отново. Ще бъде прекалено.
- Няма да го направи.
- Направи го преди време.
Не, не е. Спомням си нещо.
Ти пусна в града Кивар, с неговите хора. Той те убеди, че иска мир.
Каза, че няма да убива никого, че ще призове за примирие.
И след като му беше помогнала да влезе, той изби всички ни.
Ти не си ни убила, Изабел, той го направи. Той те предаде!
Без повече проблеми, нали? Обещавам.
Готова ли си?
Да.
Хайде да се прибираме в къщи.
Дръж лапите си далеч от жена ми!
- Какво е това?
- Трябва да вървим.
Какво ти има на очите? Той направи ли ти нещо?
Изабел, кажи ми какво стана.
Моля те, кажи ми.
Изабел, обичам те. Моля те, говори с мен.
Съжалявам, Джеси.
Ако ще вървим, трябва да тръгваме.
Изабел! Не!
Ако се върнеш, ще те убия собственоръчно.
Махни го от тук. Добре ли си?
- Ей, както-ти-е-там-името.
- Така мисля.
- Къде съм?
- В Ла Джола.
- Трябва да се обадиш на жена си.
- Как съм дошъл до Калифорния?
Не знам. Може да си бил отвлечен от извънземни или нещо такова.
Какво стана?
Той ме спаси.
Изправи се срещу Кивар сам и после аз го извадих от играта.
- Какво видя той?
- Всичко.
Това може да е проблем.
- Изабел?
- Тук съм. Точно тук съм.
Какво стана? Къде е този кучи син?
- Беше ли той...?
- Много опасен човек.
Мисля, че той ни е упоил.
Защото ми е зле.
- Той направи ли...?
- Добре съм.
Какво друго си спомняш?
Бяхме в стаята и танцувахме.
И той те взе?
Аха, и после аз...
Как се върнахме тук?
Ти вървеше, аз ти помагах.
А преди това?
Имаше бой! Той те удари...
и ти върна удара, силно. А после той избяга.
Ти ме спаси.
Уоу.
Спомняш ли си, че това е меденият ни месец?
Да.
Искаш ли да направим нещо по въпроса?
- Искаш да кажеш, че не сме...?
- Не още.
Какво чакаме тогава?
- Чакай, Макс и Майкъл.
- Какво за тях?
- Те тук ли са?
- Не, не, абсурд.
- Но аз...
- Джеси, меден месец, съсредоточи се.
Стегни се!
Хайде да отидем на уроци по танци.
- Сериозно ли говориш?
- Кога иначе?
Трябва да хващаш момента, Макс.
Трябва да се връщам у дома.
Ще има предостатъчно моменти да "мътиш" с Лиз по-късно.
Току-що бяхме почти заличени от извънземен убиец.
- И затова трябва да охладим страстите.
- Да охладим страстите?
Точно така.
- Ти наистина си сериозен за това.
- Да.
Значи, Филип, какво искаш да направиш?
Да си държа очите на четири и да те помоля да правиш същото.
Добре. Какво търсим?
Не знам. Само се надявам, че ще го позная, когато го видя.
- Уоу.
- Добре ли си?
Аха. Добре съм.
Сигурен ли си?
- Имам само три думи за теб.
- Да?
Това... беше... различно.
sub: Abe Коректор: Victory