Gattaca (1997) (Gattaca.1997.SC.DTS.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
- Продължаваме по план.
Изстрелването може да стане само тази седмица.
Колкото и трагично да е това събитие, планетите продължават да се въртят.
- Какво става?
- Отивам горе.
- В края на седмицата.
- Толкова скоро?
- А ръководителят на мисията?
- Той е мъртъв.
Сериозно?
Намерили са го така пребит, че е трябвало да го разпознаят по табелката с името.
Наистина си сериозен.
Нищо не стои между нас и изстрелването.
Отивам горе.
- Той е бил убит?
- Не съм го направил аз.
- Ще е пълно с федерални агенти.
- Аз ще се оправя с тях.
А какво, ако намерят нещо? Това ще е извън тяхната юрисдикция.
Веднага трябва да се напием.
Добър вечер, господа. Чувам, че ни напускате, г-н Мороу.
- Ще ни липсваш.
- Надявам се, че си отворил си виното?
Налей си чаша, Кавендиш.
Откога е пробата?
- Взех я преди пет минути.
- Ще видя какво мога да направя.
- Пълно изследване ли искаш?
- Да.
Успех.
- 9.3. Добър улов.
- Да. Добър улов.
За Бога, казах ти, Кавендиш . . . Отворено е само от пет минути!
Виното трябва да диша.
Казват, че безтегловността на-много се доближава до това да бъдеш в утробата.
Не мога да повярвам, че успя. Изпращат те горе.
Горе! Теб, измежду всички хора.
Ще бъдеш сам там една година.
- По-голямо е от твоята консервна кутия.
- Какво ще правиш?
Имам книгите си. Пътешествам в главата си.
Бих искал да имаш компания. Някой, за когото не трябва да плащаш.
- Не бих приел така или иначе.
- Какво ще правиш?
Ще довърша това.
Как изглежда Титан по това време на годината?
Как изглежда Титан? Титан изглежда ето така.
Облаците около него са толкова плътни, че никой не може да каже какво има отдолу.
- Може би отдолу няма нищо.
- Има нещо.
- Ти би трябвало да отидеш, не аз.
- Как така?
Защото там горе краката ти нямат значение.
Страхувам се от височини.
Съжалявам.
Искаш ли го? Да ти запазя ли малко?
Съжалявам. Много, много съжалявам.
Не ме затруднявай. Стига толкова.
- Хайде! Помогни!
- Съжалявам.
Не бях пиян . . .
. . . когато излязох пред онази кола.
Излязох точно пред нея. Никога не съм бил по-трезвен, никога.
- Отивай да спиш.
- Дори това не можах да направя както трябва.
Ако не успееш първия път, опитай, опитай отново.
Отивай да спиш.
Гордея се с теб, Винсънт.
Сигурно си пиян, щом ме наричаш Винсънт.
- Колко време ти трябва?
- 20 минути.
Можеш да си вървиш.
Всичко е наред, Айрин. Извинена си.
Намерихме нашия човек. Това е единствената проба, която не можем да обясним.
- Всеки 10 години нещата работят в наша полза.
- Кажете ми за миглата.
Нерегистриран невалиден. Чистач. Изчезна преди няколко години.
- Пробата може да е оттогава.
- Нищо не се задържа толкова дълго.
Защо чистачът би дошъл след толкова много време да убие човек, когото не познава?
Данните му показват, че е склонен към насилие.
Също така показват, че е болен. Вероятността да е мъртъв е 90%.
Това означава 10% вероятност, че той е все още жив.
Собственикът на миглата е убиец. Ще направя кръстосана проверка . . .
- Няма живи роднини.
- Срамота, сър.
Провери кой е влизал. Алибита, лоши чувства.
Виждам много сухи очи. Директорът на мисията не е бил всеобщ любимец.
Искал е да съкрати програмата.
С цялото ми уважение, сър . . .
Както и да е.
Джероум метрономът.
Бих могъл да свиря на пиано по сърдечния му ритъм.
- Имаме заподозрян.
- Това е облекчение. Кой е той?
Намерихме необяснена проба. Ето я снимката му.
- Невалиден.
- Все още разследваме.
- Веднага ще я разпратя.
- Любопитен съм, Директоре.
Предполага, това е предимство във вашата работа.
- Практиката Ви за наемане . . .
- Нашата "политика за набиране на хора".
- Кой трябва да си, за да бъдеш тук?
- Не взимаме обикновени хора.
Те всички са еднакво превъзходни?
От време на време трябва да приемаме кандидати с недостатъци.
Но не такива, които да им попречат да се присъединят към полицията, да речем.
Сега има достатъчно хора от правилния вид, които да гарантират нов стандарт.
Тела със съответстващи им умове. Нещо съществено за нашия напредък.
- И все пак следите как се справят.
- За да се уверя, че достигат потенциала си.
- И го надминават?
- Никой не надминава потенциала си.
Ако го направи, значи ние не сме преценили правилно потенциала му в началото.
- Наред ли е?
- Страхотно.
Списъкът на хората, влизали предната седмица.
А ти, Айрин? Имаш ли алиби?
- Бях сама.
- Не ми се вярва.
Аз ще се погрижа за това, г-н Мороу.
Виждам, че не съм единствената, която гледа нагоре всеки път, когато излита кораб.
- Това за директора е ужасно.
- Ужасно е, че не се случи по-скоро.
Той не заплашваше ли да отмени мисията ти? Някой ти е направил услуга.
- Знаят ли, на кого трябва да благодаря?
- Намерили са мигла.
- Тя има ли си име?
- Някакъв невалиден.
Джероум . . .
Следих те. Прочетох ти данните.
Съжалявам.
Изглежда, ти си всичко, което се говори за теб, дори повече.
Ти си създадена също като нас.
Не съвсем.
"Неприемлива вероятност за сърдечна недостатъчност." Така го наричат.
Единственото ми пътуване в космоса ще е около слънцето.
Ако има нещо, което не е наред в теб, то аз не мога да го видя оттук.
Ако не ми вярваш . . .
Ето. Вземи го.
Ако все още се интересуваш, обади ми се.
Съжалявам. Вятърът го отнесе.
Моля, проверете последния бюлетин на Гатака.
Джероум. Това ли е траекторията за приближаване, която обсъждахме?
- Абсолютно, Директоре.
- Наистина.
Слушайте, искам каквото съм поръчал.
Това е съвършено друг цвят. Не. Отегчих се да Ви говоря.
Ще Ви се обадя.
Става дума за боята ти за коса. Изпратили са ми "Лятна Пшеница".
Това е твърде светло.
"Защо не пробвате за разнообразие?" Не можем да я използваме!
- Вероятно ще трябва да я платя.
- Не можем да останем тук.
- Идиотите, с които си имам работа . . !
- Те мислят, че аз съм убил директора.
- Защо мислиш така?
- Намерили са моя миглата.
- Къде?
- В коридора.
Слава Богу, че не е била в окото ти.
Снимката ми е навсякъде. Не мога да се завъртя, без да видя лицето си.
- Ще ме познаят. Наистина!
- Аз не мога да те позная.
Няма да приемат, че някой от техния елит се е подигравал с тях толкова време.
Не, продължаваме по план. Ти си Джероум Мороу, Навигатор I-ви клас.
Аз не съм Джероум Мороу. Аз съм заподозрян в убийство.
Какво правиш? За това ми трябваше цял ден!
- Не можем да останем тук.
- Престани! Добре . . . добре!
Махай се, ако искаш. Но това не го взимай. То е мое!
Щях да си избера по-смел партньор -
- ако знаех, че ще се предадеш в последния момент.
Не можеш да ме оставиш сега.
Искаш ли да си избутам количката там и да довърша работата сам?
- Те ще ме намерят.
- Все още не разбираш . . .
Когато те погледнат, те вече не виждат теб. Само мен.
Дръж си миглите на клепачите, където им е мястото.
Как може да си толкова безгрижен?
- Излизам.
- Къде?
Искам да се повеселя преди да ме хванат.
- Сигурен ли си, че това е добра идея?
- Каза да не променям нищо.
- Кой ще е там?
- Всички, бих казал.
Ако не отидеш, ще изглежда подозрително.
Не искаш да изглеждаш подозрително, нали?
Благодаря.
Кой поръча това? Какво правим тук?
Вървя по следа. Прости ми, но аз съм детектив. Вървя по следи.
- Защо заподозреният ще бъде тук?
- Той е невалиден.
- Това е мястото, където идват невалидните.
- Той е невалиден.
Той се е крил през всичките тези години. Мислиш ли, че ще се остави да го хванем сега?
- Какво предлагаш?
- Да се върнем обратно на местопрестъплението.
Да претърсим зоната около Гатака.
- Ти си навигатор? В Гатака?
- Така пише, нали?
- Не пише, че си сакат.
- Нараних си краката, докато тренирах, идиот такъв.
Как се осмеляваш да ме разпитваш? Кой е номерът ти?
- Номерът ти, тъпо ченге!
- Какво искаш? Извинение?
Дразни те, че мога да изживея мечтите ти. Махам се от тази помийна яма!
- Обиждаш ме!
- Моя грешка.
Кой ти е номерът?
На това място е извършено престъпление. Какво прави този човек тук?
- Какво правиш тук, старче?
- Върша си работата, сър.
- Това е улика.
- Но това е само боклук.
Ти не знаеше? Чудесно, нали?
12 пръста или 1, така свириш.
Това може да бъде изсвирено само с 12.
- За какво е този шум?
- Вероятно нищо.
Не. Не искам да ти дам замърсена проба. Разбираш ли?
Благодаря. Никога не знаеш къде може да са били тези неща.
Искам да ти покажа нещо.
Хайде, ще го изпуснем.
Хайде, ще го изпуснем.
Какво ти казах?
Странно. Очите ти изглеждат различно.
- Сигурно е от светлината.
- Сигурно.
Положителен резултат. Впечатлен съм.
- Скоро ли е била използвана чашата?
- Две проби за два дни.
Той може да се е върнал на местопрестъплението за да пие вода.
- А може би все още работи тук.
- Проверихме всички от обслужващия персонал.
Не мисля, че той все още чисти. Мисля, че е тук предрешен.
- Измамник в Гатака?
- Трудно изпълнимо, но не невъзможно.
Не може да бъде сред елита. Той е по-низш умствено и физически.
Може би е самозванец и директорът го е разкрил.
Да тестваме всеки от работещите тук интравенозно.
Ще се наложи да затворим тук за два дена. Не, да им вземем кръв от пръста или урина.
Предлагам да им вземем кръв от вената. Надявам се, че не греша.
Въпрос на време е, сър.
Какво става, Ламар? Да не си отворил кръвна банка?
Детективите се боят, че методите ми може да са компрометирани.
- Проклятие ! Да не си загубил тренинг?
- Дай да видя.
- Няма нищо.
- За щастие имаме достатъчно.
Ако ти трябва още, можеш да вземеш от обувките му.
Айрин.
- Значи все пак не си го направил ти?
- Предполагам, че някой ме е изпреварил.
Предполагам.
Заминавам след два дена.
Навярно ти го знаеш. Но . . .
Това е последният.
- Нещо не е наред.
- Той не е тук.
- Да ги тестваме отново.
- Не. Без повече прекъсвания.
- Тук има убиец.
- Твоето присъствие е по-голяма заплаха.
Прозорецът за последното ни изстрелване е отворен за седем дена на всеки 70 години .
- Критично е да излетим навреме.
- Тази мисия значи много за теб.
Покойният ти колега й се противопоставяше.
Погледни данните ми отново. Нямам грам насилие в тялото си.
Моите извинения. Няма да Ви безпокои отново.
Това не е единственото място, където можем да гледаме.
Дай да обиколим наоколо.
Аз имам повече късмет от останалите. Но не толкова, колкото някои.
- И аз знам нещичко за това.
- Какъв е проблемът със сърцето ти?
Случвало ли ти се е да разбият твоето?
Имах безумната идея, че си по-заинтересован от убийството, отколкото от мен.
Права си.
Идеята е безумна.
Искаш ли да танцуваме?
Странно е. Полагаш толкова труд да се махнеш от някое място . . .
И когато най-накрая можеш да се махнеш, намираш причина да останеш.
- Една година е много време.
- Не толкова много.
Само едно завъртане около слънцето.
Здравейте, аз съм детективът ви тази вечер. Моля, останете по местата си.
Не напускайте! Да не би да говоря на някакъв странен чужд език?
Провери за лещи, изкуствени челюсти, салфетки, фасове, слюнка по чашите.
Този изглежда познат. Провери го.
- Мислех, че искаш да танцуваме.
- Къде отиваш?
Джероум!
- Луда ли си?
- Хайде !
Къде отидоха?
Хайде.
- Не мога да го направя!
- Току-що го направи.
Не си докосвай лицето. Не преглъщай. Почистете му зъбите.
Винсънт!
Винсънт!
Кой е Винсънт?
Аз . . .
Не казвай нищо.
Не казвай нищо.
Какво стана?
Белезите по краката ти?
Помниш ли Крайслер ЛеБарон модел '99?
Ударих се в предната броня. Погледнах наляво вместо надясно.
- Това старото извинение ли е или новото?
- Старото.
- Замесен си в убийство.
- Това не е вярно, Айрин.
Това не е ли мъжът от вчера?
Той не е никой.
Той е един от най-добрите ни. Няма нищо общо с тази работа.
Джероум Мороу.
Не изглеждаш добре, Джероум. Защо не се прибереш?
- Да?
- Джероум Мороу.
Болен е. Малко е неразположен. Нормално нещо преди мисия.
Искам да го посетя. Виждам, че можете да ми покажете пътя.
Не знаеш кой е той, нали?
- Ало?
- Бъди себе си днес.
- Никога не съм бил добър в това.
- Кажи на следователите, че си болен.
- Колко време имам?
- Малко.
Предполагам, че не си е вкъщи.
- Идвам да видя Джероум Мороу.
- Аз съм. Качете се.
Предполагам, че си е вкъщи.
Влизайте.
Влизайте.
Влезте.
Здравей, скъпа.
Къде ми е целувката?
- Радвам се да видя, че си по-добре.
- Разбира се, щом ти си тук.
Кой е приятелят ти? Мога ли да Ви помогна?
- Става дума за директора.
- Отново?
- Надявам се, че не Ви притеснявам.
- Не, не.
- Няма да Ви развеждам наоколо. Съжалявам.
- Не можем ли да го направим някой друг път?
- Няма да вземе много време.
- Може би той може да ми каже защо съм болен.
Кого очаквахте?
- Задържахме престъпника.
- Идвам веднага.
- Как си, Джероум?
- Добре, Джероум.
- Как, по дяволите, се качи горе?
- Мога да вървя. Преструвах се.
Айрин . . .
Не ме докосвай! Дори не знам кой си ти.
- Същият съм като вчера.
- Стига лъжи, Джероум.
Казвам се Винсънт Антон фрийман.
Роден съм 'с вяра', или де-ге-не-рат или както е там. Но не съм убиец.
- Ти си божие дете?
- Имаме нещо общо.
Само че на мен не ми остават 20-30 години. Вече съм пресрочил с 10 000 удара на сърцето.
- Не е възможно.
- Ти знаеш кое е невъзможно.
Нали, Айрин?
Накарали са те така да се вглеждаш за недостатъци, че само това виждаш.
Каквото и да струва, аз съм тук, за да ти кажа, че е възможно.
Възможно е.
Поздравления, сър. В окото на мъртвия директор беше намерена негова слюнка.
Докато аз бях обзет от идеята за миглата, Вашите инстинкти показаха правилния път.
Значи невалидният не е бил замесен?
Не, нашият приятел е действал сам. Мисията е означавала всичко за него.
Ще доживее само да види изстрелването.
Сега, когато вече нищо не може да спре изстрелването, той е много, много услужлив.
- Ще празнуваш ли довечера?
- Разбира се.
- Мисля, че тя ни харесва.
- С времето ще свикне.
- Какво представляваше той?
- Просто ченге.
- Научи ли името му?
- Не.
- Той ще се върне.
- Хванали са човека. Свърши се.
Не, не е. Трябва да се срещна с него.
Винсънт?
Господи, променил си се.
- Не познаваш ли брат си?
- Братя ли сме?
Родителите ни умряха, мислейки, че са те надживяли. Аз се съмнявах.
- Какво правиш тук?
- Имам право да бъда тук.
- Нямаш.
- Звучиш, като че ли си вярваш.
Не съм извършил убийство. Сигурно си разочарован.
Извършил си измама. Ти си в беда. Аз мога да те измъкна оттук.
- Борих се, за да вляза тук!
- Отишъл си толкова далеч, колкото е възможно.
Има още милион мили за изминаване.
Само провалът ми ли ще ти докара успех?
За Бога! Сега дори ти ли ще ми казваш какво мога или не мога да правя?
Нямам нужда да ме спасяваш. Но някога имаше.
- Как си го обясняваш?
- Ти не ме победи. Аз се победих сам.
- Кого се опитваш да убедиш?
- Искаш ли да ти го докажа?
Това не е важно, Антон. Забравено е вече.
Ще ти докажа. Искаш ли да ти го докажа?
Искам.
Винсънт!
Винсънт! Къде е брегът? Много сме се отдалечили!
Искаш ли да се откажеш? Искаш ли?
Не.
Винсънт! Как го постигаш, Винсънт?
Как си постигнал всичко това? Трябва да се връщаме.
- Не. По-близо сме до другия бряг.
- Искаш да се удавим и двамата ли?
Искаш да знаеш как го постигнах ли?
Ето така. Никога не съм пазил сили за плуването в обратна посока.
Ти нищо не виждаше, нали? Онази вечер, когато пресичаше улицата.
Пресече въпреки всичко.
Ако все още си заинтересован, обади ми се.
Съжалявам . . .
Вятърът го отнесе.
Днес излиташ, нали? Погледни се каква бъркотия си.
- Приготвил съм ти пробите.
- Там, където отивам, не ми трябват.
Може да ти потрябват, когато се върнеш.
Всичко, което ти трябва за два живота време.
- Защо си направил всичко това?
- Джероум винаги ще бъде тук.
- Къде отиваш?
- Аз също отпътувам.
- Не знам как да ти благодаря.
- Не, не . . .
Аз получих по-добрата част от сделката. Аз ти заех само тялото си.
Ти ми даде мечтите си.
Не и докато не си горе.
- Какво е това?
- Нова политика.
- Полетът те е изнервил?
- Има проблем, Ламар.
Никога не съм ти разказвал за сина си, нали? Той ти е голям почитател.
Само помни, че аз бях толкова добър, колкото всеки друг и по-добър от повечето.
- Той иска да постъпи тук.
- Можех да отида дотам и обратно.
За съжаление, синът ми не е всичко това, което ни обещаха.
Но от друга страна, кой знае какво може да постигне?
Нали?
За в бъдеще знай, че десняците не си го държат с лявата ръка.
Просто една подробност.
Ще си изпуснеш полета, Винсънт.
За някой, който никога не е бил предназначен за този свят, -
- внезапно ми беше трудно да го напусна.
Разбира се, казват, че всеки атом от телата ни някога е бил част от звездите.
Може би не напускам. Може би си отивам вкъщи.