Roswell - 03x01 - Busted (1999) Свали субтитрите

Roswell - 03x01 - Busted (1999)
FPS 25
- Готова ли си?
- Мисля, че да.
- Не си длъжна да го правиш.
- Заедно сме в това.
Както си обещахме - заедно до края.
Легни! Легни! Легни!
- Сега! Сега, човече! Хайде!
- Прави каквото ти казва. Тя е луда!
С лице към пода, веднага!
Да, искам да докладвам за въоръжен грабеж.
В "Куик стоп сам" на магистрала 65.
Да, побързайте.
- Имам семейство.
- Побързай! Имаме само няколко минути.
Какво, по дяволите...?
Не вдигай глава! Не вдигай глава!
Ченгетата идват!
Хайде, да тръгваме.
Хайде! Да тръгваме! Побързай!
- Как са разбрали толкова бързо?
- Не знам.
Макс, пистолета.
Добре, задръж.
Макс, те не бива да разбират за диаманта.
- Замръзни!
- Ръцете! Да ви видя ръцете!
Имаш ли сила за това?
- Хайде, излизайте от колата.
- Давайте.
Ръцете на колата!
Имате право да мълчите.
Ако се откажете от него, всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас...
Р О З У Е Л Сезон 3, Епизод 1: АРЕСТУВАНИ
Превод: Aries Субтитри: Victory
Досега в Р О З У Е Л:
Има нещо, което трябва да ти кажа. Относно Тес и мен.
Нашата връзка има... Случи се нещо.
Лиз, Тес е бременна.
Ние се връщаме.
Кажи ми само едно нещо. Обичаш ли я?
Не както обичам теб.
Всичко това е било планирано, нали? Да забременееш и да се върнеш у дома?
Не е свършило, Тес.
Какво ще стане сега, Макс?
Трябва да спася сина си.
Чудех се дали ти ще искаш... нали знаеш - да се срещнеш с мен.
- Имаш предвид като "среща"?
- Просто някъде, където можем да говорим.
Опитвам се да започна наново, Лиз.
Три месеца по-рано:
- Изглеждаш възхитително.
Това са любимите ми. Благодаря ти.
И така, къде отиваме?
Изненада.
Доста е тъмно.
Искам да оставим зад гърба ни всичко, което се случи.
Да, аз също щях да искам, ако бях оплодила извънземен убиец,
който е убил един от нашите приятели
и след това е напуснал планетата с нероденото ми дете.
Значи все още държиш на това?
Трудно е, Макс.
Виж, ти си преспал с Тес и тя е забременяла от теб.
Нямам представа как просто ей така да загърбя събитията.
Ти ме нарани, знаеш ли?
Лиз, да се срещаш с някого... Някой като мене.
Идеята ме привлича, признавам си.
Това беше нещо, което трябваше да разбера. И сега съм над това.
Не е толкова просто.
Лиз, аз съм тук! Не смятам да отивам където и да е.
Изабел, Майкъл и аз загубихме единствения начин да си идем у дома.
Няма път назад.
Ти си единствената причина за мен да...
Ти си моята единствена причина.
Искам да бъда с теб.
Тес е бременна от теб. Какво ще кажеш за сина си?
Няма нищо, което да мога да направя по този въпрос.
Той ще бъде роден в друг свят. Свят, в който аз нямам място.
Приех го.
Лиз, ти плати висока цена, за да ме опознаеш. Беше ранена.
Беше изложена на опасности.
Сега искам да ти се отплатя.
Искам да превърна мечтите ти в реалност.
Ще ми позволиш ли да го направя?
По съседски?
Сине!
Ако искаш да излезеш оттук, не говори нищо в мое отсъствие.
В момента не съм твоя баща. В момента съм твой адвокат.
Боже мой, Макс.
Всичко е наред, мамо, всичко е наред.
Погледни се!
Какво става? Кой си ти?
Защо са те арестували за въоръжен грабеж? Разкажи ни!
- Какво, по дяволите, правиш в Юта?
- Просто се успокой.
Да се успокоя?! Как мога да бъда спокоен?
Скъпа, знам, че не си виновна. Знам, че ти не би направила такова нещо.
Но щом си го направила, може би някой те е забъркал в това.
- Да, те са ме забъркали. Нали, мамо?
- Добре, достатъчно!
Сега ни кажи какво, по дяволите, се е случило.
Няма да говоря с никой, докато не ми разрешат да говоря с Макс.
И така, имам нарушени... май поне 12 от правилата на мама.
Правила ли? Тя има правила?
Ами да. Откакто й казах, че си разбил сърцето ми...
без извънземни подробности, разбира се...
Тя смята, че ние с теб трябва просто да се забравим.
Просто вечеря и след това - право в къщи.
Без планове за бъдещи срещи, без любовни ласки.
Предполагам, че къпането гол също ще бъде против правилата?
Аха.
Не, не, не. Това не се случва.
Добре, добре, изказа мнението си. Това наистина не е толкова забавно.
Сега можеш да спреш.
Какво? Макс. Макс.
Уху.
Ела, прекрасно е.
Не, не е. Определено е студено.
Ела, Лиз! Това е нещо, което ще можем да разказваме на внуците си.
Ела, Лиз. Ела!
Добре. Добре.
Внуци... Дали ще бъдат 3 фута високи и зелени?
Но няма да сваля бельото си.
- И ако майка ми някога разбере...
- Лиз.
...ти ще умреш - разбра ли?
Разбрахме ли се?
Макс?
О, Макс!
Става ли, Макс?
Ъ?
Макс! Макс! О, боже мой! Макс!
- Кажи ни какво се случи.
- Прескочи изчервяващите моменти!
Той просто лежеше във водата.
Съвзе се в колата, но не е казал нито дума.
Има ли лекарство срещу това?
Вие сте извънземни. Направете нещо!
Максуел. Хей, Максуел. Максуел.
Хей, какво, по дяволите, става с теб?
Нещо стана. Имах видение - беше сина ми.
Той беше вече роден. Протягаше се към мен.
Има проблеми.
Ако имам някакъв шанс да завърша тази година,
трябва да постъпя във вашия клас.
- Защо не влизаше в часовете ми,
когато беше в него?
- Обърнах нова страница.
- Извини ме, докато се хиля.
Добре де, плановете се промениха. Мислех, че ще напускам Розуел.
Но това се провали и сега съм заседнал тук.
И колко напред планира нещата, че даже не си обмислил факта,
че твоите оценки ще бъдат изпратени в новото ти училище?
Всъщност, доста напред. Г-н Селиман,
знам, че мразите моя кураж. Лично аз също мразя вашия.
И ми искаш услуга?
Но ако ми помогнете да завърша тази година, няма да е необходимо да ме виждате следващата.
Това е мощен аргумент, а?
Добре, г-н Герин, ще ви позволя да посещавате часовете ми,
ако ми дадете тържествено обещание,
че няма да пропуснете нито един урок.
Майкъл, ето те и теб.
Г-це Евънс, мислех, че сте завършили.
Да, но изглежда, не мога да престана! Прекалено много нежни спомени.
- Трябва да приказвам с теб.
- Имам час.
Важно е.
- Ще бъда след минутка.
- Сигурен съм, че ще бъдеш.
- Г-це Евънс, хубава прическа.
- Благодаря.
- Е, какво става?
- Макс и Лиз...
са били арестувани в Юта за въоръжен грабеж. Трябва да тръгваме!
Дотук с измъкването от това училище. Какво са правили в Юта?
- Мамо.
- Изабел.
О, ние с баща ти се бяхме побъркали.
- Здрасти.
- Филип.
- Е, какво става?
- Ами...
все още се опитваме да разберем какво се е случило.
- Изабел. Здрасти.
- Здравей, татко.
Това е Джеси Рамирес от моя офис.
- Срещали сме се в компанията...
- На пикника, точно така.
- Приятно ми е да ви видя отново.
- На мен също.
И така, какво разбрахте?
Предварителното изслушване е назначено от съдията за утре.
Макс и Лиз нарушават закона за първи път. Няма представени физически доказателства
и затова се надяваме да получат плясване през ръцете и да бъдат върнати в къщи.
Ами затворът?
Могат да попаднат в затвора само ако случаят се прехвърли в криминално съдилище
и бъдат третирани като възрастни.
- Но засега изглежда малко вероятно.
Не са намерили оръжие.
Няма свидетели, освен лудия зад щанда,
който се кълне, че е видял "жълта светлина не от този свят".
И така, докато няма доказателства, Макс и Лиз ще са добре, нали?
Да, да. Твърдо се надяваме на това.
Можем ли да ги видим?
Макс, ти си идиот! Какво се опитваш да направиш с нашите бедни, непросветени човешки родители?
Каква е причината? Цигарите ли ви свършиха?
Под магазина има подземен правителствен склад.
Е, това наистина е изненада!
Нашият кораб е там.
Имаш предвид "нашият космически кораб"?
Бил е сглобен наново. Видях го с очите си!
Виждам как часовете по биология се изплъзват от ръцете ми.
- Аха, сглобен наново. И функционира ли?
- Възможно е.
Мисля, че се разбрахме да оставим настрани другия свят и да живеем тук.
Това беше преди синът ми да се опита да се свърже с мене.
Макс, малка проверка на действителността. Корабът, за който говориш,
не струва. Това е измама!
Всичко е започнало с неговата катастрофа. Затова и ние сме тук.
Тя има право.
Вижте, трябва да намерите нещо за мен.
Трябваше да го изхвърля преди да ни арестуват.
Не, ние няма да ти помагаме в този абсурден план да намериш кораба.
- Това е нелепо.
- Това не е по повод кораба.
Лиз и аз го откраднахме. Това е диамант!
- Откраднали сте диамант?
- Това не е точно диамант.
Това е ключ към нашия кораб.
Извънземен е. Ако не го намерим преди полицията,
ще бъдем свързани с друго престъпление.
Никога няма да излезем от тук.
На какво прилича?
Хей, търсих те.
- Да. Да, аз само...
- Разглеждаше нещата на Тес.
Какво е това?
Беше заровено сред нещата на Тес.
Това е писмо, написано от Наседо, преди да умре.
В него се казва: "Аз съм твоят единствен защитник на тази планета.
Ще те защитавам докрай.
Ако някога умра, това е единственият начин да се свържем с дома."
И?
Трябва да се свържа със сина си.
Предполагам, че това е част от твоя живот, която все пак не си превъзмогнал.
Задължително присъствие. Разбирам.
Грижа за подобрението? Вече го правя.
И уважавам авторитета. Да, абсолютно.
Г-н Селиман, ще ви звънна по-късно.
- Кой беше това?
- Преподавателят по природни науки.
- Опитвам се да завърша училище.
- Защо просто не покриеш изпитите?
- Никой не наема такива хора.
- Аз така съм завършил и съм си добре.
Да, имаш чудесна кариера.
Имам съобщение за приятеля ти Макс.
Престани да търсиш.
Човекът, за когото работя, ще направи всичко необходимо, за да го спре.
- Всичко необходимо.
- Всичко, пич.
Не бъди такъв всезнайко.
Може би в това ти е проблемът и с училището.
Не ме карай да се връщам отново в Юта.
Защо извънземните не забъркват проблемите си на по-подходящи места?
Като Гренландия или Тахо, или Ню Орлиънс.
Не, Юта.
Мормони и планини.
О, боже мой, Мария. Не мога да повярвам, че си тук.
Кой друг, ако не аз, Лиз? Естествено, че съм тук.
Благодаря.
Прегърни ме!
- Хей.
- Хей.
Като за начало, имам малко извънземен зелен лимонов пай
специално за теб от "Крашдаун".
- Мария, ти си богиня.
- Ако беше момче, щях...
- Не, не го казвай.
Говорих с всички замесени и имам сензационна новина.
Съдията и районният прокурор тук ще се хванат за това,
защото трябва да отидат пред съвет за преназначаване,
и освен това не са залавяли престъпници от десетилетия.
И така, по същество, те са по следите на вашите скалпове.
Това е всичко от моя страна. Сега е твой ред.
Казвай. Последното, което чух, е че ти и Макс се опитвате да го давате по-полека.
Какво?
- Какво става, Лиз?
- Обичаш ли ме?
Да.
- Колко ме обичаш?
- Коя си ти?
Виж това.
Как го намери?
Прекарах 16 часа в главния отдел на библиотеката в Албъкърк.
Диамантът е собственост на Долорес Браунинг.
- Къде е?
- Предоставен е за постоянно
на музея "Тейт" в Лондон.
Но той ще бъде основното събитие в пътуващото изложение.
- Ще бъде в Санта Фе след 2 седмици.
- Добре.
Не, не, не! Искам да направя това с теб, Макс.
Заедно.
Защо?
Защото ако аз бях изгубила детето си, щях да поискам да ми помогнеш да го открием.
Това е само едната част от причината.
Другата част е, че не искам да се изплъзваш далеч от мен.
Знам какво е да бъда с теб и знам какво е...
да бъда разделена от теб. И предпочитам да бъда с теб.
Не знам дали ще го преживея, ако ти се случи нещо.
Макс, ти си извънземен крал.
Какво може да ми се случи?
Благодаря ви за тази среща, г-н Рамирес.
Няма проблеми, Изабел.
Защо не ми каза, че си бил тук?
Работих цяла нощ с баща ти. Не можех да ти позвъня.
- Иска ми се всичко да беше открито.
- Все още не разбирам защо да не бъде.
Ами заради факта, че ти си на 26, а аз - едва навършила пълнолетие.
Ти си преживяла много! И със сигурност си живяла преди.
Дори си нямаш представа.
Е, какво е това, което ти и баща ми криете от нас?
- Какво имаш предвид?
- Видях погледа, който си разменихте.
Със сигурност не ни казахте цялата истина.
Джеси?
Миналата година в щата е имало обир. Умряло е едно дете.
Никой не е бил обвинен и местният обвинител е настървен.
Този град си търси някой за бесене.
Макс и Лиз са избрали лошо място да си играят на "Бони и Клайд".
Ало.
Филип.
О, просто работя над едно проучване.
Добре, веднага идвам.
Беше баща ти.
Намерили са доказателство.
Добре.
- Благодаря ти.
- Честта е моя.
Вие ли сте Долорес Браунинг?
Е, обикновено не членувам името си, но да, това съм аз.
А какво е усещането да притежаваш всички тези диаманти?
Притежавам само някои от тях.
Е, повечето от тях, всъщност. А вие сте...?
- Макс.
- И в действителност не сте сервитьор.
В действителност сте художник, актьор или...?
- Не, просто сервитьор.
- Сервитьор.
Бог да те благослови.
- Какво, по дяволите, правиш?
- О, Лиз.
- Какво, по дяволите, правиш?
- Нищо.
Не мога да ти вярвам. Колко пъти рискувам кожата си за теб,
а ти си стоиш тук, очевидно си флиртуваш с жена,
която е явно... Та тя е поне два пъти твоята възраст.
Лиз, успокой се.
- По-добре да тръгвам.
- Съжалявам.
О, боже мой! Ти даже се извиняваш на тази кукличка?
- Моля?
- Лиз, просто си тръгни и забрави за това.
Мислиш, че това е отговор за всичко, нали?
"Забрави всичко. Игнорирай всичко."
Мадам, ще дойдете ли с мен, моля?
Може ли да не ме докосвате! Чуйте, това прави той.
Ти не си специална. Той го прави с всяка жена.
Прекалено отчаяна сте, за да разберете какво става.
Лиз, ще престанеш ли?
Мисля, че си нямаш представа с кого говориш.
О, нямам, така ли?
Не я докосвайте!
Май това е ваше. Съжалявам.
Изведи ме от тук!
- Лиз.
- Ти отново ме унижи.
Сега ме изведи от тук.
Взе ли го?
Естествено.
- Направихме го.
- Ти беше гениална.
Не, ти беше гениална.
- Това е толкова вълнуващо.
- Знам.
Само факта, че го измъкнахме.
Всичко това... Сякаш всичко е възможно, нали?
И хвърлянето на шампанското по тази жена беше толкова пречистващо!
Виж, Макс. Знам, че това, което направихме, е много погрешно и напълно незаконно,
но просто ми хареса, знаеш ли?
За милион години.
За милион години, би ли помислил някога...
Сега, когато имаме диаманта, трябва да намерим кораба, нали?
- Е, не точно на секундата.
- О, хубаво!
Лиз! 2 часа сутринта е! Къде, по дяволите, си била?
Лиз.
Качвай се горе.
- Къде беше?
- Никъде.
- И какво си облякла?
- Дрехи.
Това просто е начинът, по който се работи тук. Тя ще е добре.
Нанси, Джеф! Здравейте.
- Г-н Макгрегър, добро утро.
- Приятно ми е да ви видя отново, г-н Евънс.
Г-н Макгрегър е тук, за да ни даде информация за съдебната система.
О, колко щедро!
Е, приятно ми е да ви видя, приятели. Нанси, Джеф.
Вие сте добри хора. Вашата дъщеря заслужава най-доброто.
За какво беше всичко това? Знаете, че той се опитва да вкара децата ни в затвора.
Г-н Макгрегър просто чувства, че ще бъде по-добре да пледираме "виновни".
За него ще е по-добре. Той е обвинител. Неговата работа е да има виновни.
Но той каза, че ако пледираме "невинни", това може да провокира съдията
и ще бъде по-вероятно да препрати делото в криминално съдилище.
Ако пледираме "виновни" в углавно престъпление, тогава ще има дело срещу тях в криминалния съд.
Не можем да го позволим. Повярвайте ми, знам какво правя.
Какво?
Не, това е... Това не е лично, Филип.
Просто ти си адвокат по корпоративни дела и това не е твое поле на действие.
Нанси, Джеф...
този човек, с когото говорихте, иска да пледирате "виновни"
и той ще каже и ще направи всичко възможно, за да го постигне.
Ако пледираме "виновни", ви гарантирам, че делото ще отиде в криминално съдилище.
Вижте, нашите деца са заедно в тази работа.
Всички сме вътре.
Вярвайте ми, правя това, което е най-правилно за дъщеря ви.
Разбирате ли обвиненията срещу вас?
- Да, ваша чест.
- Как пледирате?
- Невинен.
- Невинен.
Добре, благодаря ви. Седнете.
Г-н Макгрегър и г-н Евънс, прегледах това, което сте предоставили.
Ваша чест, преди да направите официално заключение, имам допълнителен материал,
който е критичен за този случай.
- Добре, нека да го видя.
Благодаря ви.
Това са 4 скорошни официални заключения на щатския съд на Юта.
Всички те не допускат съвпаденията в ДНК-то
от космени фоликули да бъдат представяни като доказателство.
Ваша чест, като се има предвид, че тези няколко косъма
са единственото физическо доказателство по този случай и нямаме предшестващи
от двамата подсъдими, които са и двама отлични ученици,
и порядъчни членове на обществото, искам този случай да бъде прекратен.
Добре. Благодаря ви, г-н Евънс. Ще взема това предвид.
Макс Еванс.
Съдът реши да бъдете освободен под попечителството на вашите родители,
за да бъдете върнати в щата Ню Мексико,
ако се съгласите да не се завръщате в щата Юта до навършване на 21 години.
- Съгласни ли сте, сър?
- Да, ваша чест.
Много добре. Седнете.
Елизабет Паркър.
Вашият глас и ръст съвпадат с описанието на човека,
държал огнестрелното оръжие.
Въоръженият грабеж е едно от 10-те престъпления, наказуеми под Ютанския...
... пакт за въоръжените престъпници.
Моето решение е да препратя вашия случай в криминалния съд.
Но, ваша чест, оръжие не беше намерено.
Единственото споменаване на оръжие е в показанията на служителя...
Взех своето решение, г-н Еванс. Това вече ще го решава друг съд.
О, боже мой, не може да направите това!
Това момиче никога не е било повече от непредпазливо.
Тя е една от най-добрите ни ученички в Розуел.
Не сте в Розуел, съветник.
- Изслушването се закрива.
- О, боже мой. Не!
Не, не може да я вземете! Не можете!
Всичко ще бъде наред.
Лиз, ще поговорим, нали?
Лиз, прегледах случая заедно с родителите ти.
Моят съвет като твой адвокат е да се опиташ да сключиш сделка.
- Каква сделка?
- Ти си добро дете, Лиз.
Добра ученичка, клубове, активност.
Може би си попаднала под лошо влияние. Срещнала си момче с проблеми.
Може би Макс те е въвлякъл в това.
Искате да продам Макс?
Той те предаде в момента, в който те накара да влезеш там с пистолет в ръка.
- Бяхме заедно в това.
- Вече не.
Скъпа, може да идеш в затвора за 20 години.
Нека поговорим за оръжието. Макс ли те убеди да го държиш?
Как започна всичко?
Защо ни трябва това?
- Пътуване.
- Къде?
Направих някои проучвания в УФО-центъра.
Има пет държавни склада, достатъчно големи да поберат кораба.
Той е в един от тях.
Не виждам правителствена сграда, а ти?
Нека да погледнем.
Не се притеснявай, няма да бъде зареден.
Ако влезем с пистолет, това е престъпление.
Защо просто не отвлека вниманието на служителя?
Времето не е достатъчно.
Трябват ми поне 5 минути, за да сляза по стълбите и да видя дали корабът е там.
- Да видя дали функционира.
- И ако работи, какво?
В смисъл, ще заминеш за Антар и какво?
Имам предвид, ами ако не се върнеш никога повече?
Ще се върна.
И не заминавам все още.
Първо трябва да видя дали изобщо е възможно.
След това трябва да разбера как се управлява.
- Може да ни хванат.
- Няма.
- Да тръгваме.
- Какво? Какво си намислил?
- Ще те измъкна оттук.
- Макс, и после какво?
Да се крия през остатъка от живота си? Никога няма да можем да се приберем у дома.
Не е толкова лошо, колкото звучи.
Не, Макс. Съжалявам, но това просто е прекалено много за мен.
Не съм готова да се откажа от дома си или от семейството си.
Бих искал да можем да си разменим местата.
Не, не, не, Макс. Няма.
Ти си свободен. Ние дойдохме тук, защото синът ти е в беда.
Трябва да се върнеш и да направиш това, заради което дойдохме.
Да видиш дали корабът ти функционира.
Хайде, не искам всичко това да иде на вятъра.
Какво става?
Мария плаче за Лиз. Освен това всичко останало е наред.
Трябва ми диамантът.
Казах ти за онзи, дето ми изкара акъла.
Има някой, който иска да стоим настрана.
- Той ме убеди.
- Ще бъда предпазлив.
Майкъл, синът ми е в беда. Просто ми го дай...
Дай ми диаманта!
Ще го направя заради теб.
Но ще кажеш на Изабел, че си дошъл и си го намерил сам.
Хей.
Как си могъл да накараш Лиз да държи оръжие?
Хей.
Не е ли стаята ти по-надолу?
Да. Бях тук с Мария.
Там? Била си там с Мария?
- Къде отиваш?
- Нещата ми са в багажника.
- Добре. Е, лека нощ.
- Да, лека нощ.
Макс.
- Съжалявам. Трябва да...
- Моля.
Агент Бърнс от ФБР.
И така, защо именно "Куик стоп самс"?
Делото ми беше прекратено.
От офиса на шерифа може би.
Смятам да ти гласувам доверие...
Затова ще допусна, че ти си просто един неопитен престъпник.
Но ако си бил в онзи магазин по каквато и да е друга причина, трябва да те предупредя,
че ако не спреш, тогава ти и твоята приятелка
няма да бъдете щастливи деца-престъпници.
Трябва да се свържа със сина си. Синът ми е в беда.
Мисля, че се разбрахме да оставим другите светове настрана.
Това беше преди синът ми да се опита да се свърже с мен.
Искам да направя това заедно с теб, Макс.
- Защо?
- Защото ако аз имам дете,
което загубя, бих искала ти да ми помогнеш да го намеря.
Хайде, дойдохме тук, защото синът ти е в беда.
Върни се и направи това, за което сме дошли.
- Какво, по дяволите, става, сине?
- Преследваш ли ме?
Да. Да. Проследих те,
защото повече не мога да ти вярвам, че ще ми кажеш истината.
Мислех, че си се забъркал с наркотици, но това със сигурност е нещо друго.
Какво си търсил тук долу, Макс?
Какво е това място?
Ако ти кажа за какво е всичко това, ще въвлека теб и мама в голяма опасност.
И какво е това?
Не пипай, татко!
Може да е токсично.
Защо ще има токсични химикали в мазето на някакъв обикновен магазин?
Просто не го пипай, татко.
Макс, ако това е онова, което мислиш, можем да успеем да помогнем на Лиз.
За какво говориш? Как?
Г-н Евънс, приятно ми е да се срещнем.
Агент Бърнс от ФБР. Сега ние сме упълномощени.
И така, може би някой ще ми обясни защо ФБР толкова се интересува
от това, че двама тийнеджъри са обрали някакъв си магазин.
Всъщност, г-н Евънс, ние не се интересуваме.
Изследвахме така наречения "токсичен химикал", който сте изпратили на шерифа.
- Оказа се, че е прах за пране.
- Така ли?
Направихме наши собствени тестове и се оказа, че това е тетрил.
Съществува известен брой хора сред медиите,
които биха били заинтересовани защо толкова опасен химикал
е бил намерен в избата на магазин.
- И още по-заинтересовани да разберат,
че федералните са притежавали това място.
Имате късмет, че ще успеете да се измъкнете живи от това.
Дайте ми сега този буркан и никога не сте били тук.
Никога не сте виждали нищо под този магазин.
Никога не сте намирали никакъв химикал там.
Би било доста трудно да не споменаваме това отново...
ако това момиче все още е в затвора, г-н Бърнс.
Ще ни оставите ли за момент?
- Какво става?
- Обвинението отпадна.
Бащата на Макс е разкрил някои неправомерни дейстия
на офицерите, извършили ареста, и затова делото се разпуска.
О, боже мой, мамо!
О, боже мой.
Лиз, преди да напуснем, има нещо, за което искам да поговорим.
Да?
Ние с майка ти ти забраняваме да се виждаш с Макс.
Той не е "добре дошъл" в нашия ресторант.
Няма да излизаш на срещи с него, нито да посещавате едни и същи партита.
Ако го срещнеш в училищния коридор, ще се обръщаш на другата страна.
Това е за твое добро.
Макс, имало е 200 долара в касовия апарат.
Не сте направили това за пари.
Никога не бих повярвал, че сте го направили заради тръпката.
Направили сте го, защото сте искали да слезете в онази стая.
Трябва да ми кажеш защо.
Не мога да ти кажа истината.
Моля те, не ме карай да те лъжа.
Съжалявам, синко, мълчанието не се приема.
Също и лъжата. Не и след това, през което току-що преминахме.
Не, не и под моя покрив.
Мога да уважа това.
Просто искам да ти благодаря, че помогна на Лиз.
Винаги ще ценя това. Ще дойда в къщи да си събера нещата.
Довиждане, татко!
Превод: Aries Редакция: Victory