Riding In Cars With Boys (2001) (Riding In Cars With Boys (2001) BG Cd2.srt) Свали субтитрите
А погледни ме сега.
4:00 часа следобед е и аз съм просто домакиня...
...крещейки по съпруга си пред съседите си.
Да, това съм аз!
Чудесно! Благодаря ти Рей!
Изглеждаш умна, мамо.
Наистина. Изглеждаш наистина умна.
Хайде Бев.
Цялата работа с колеж мисли, че ще стане.
Не, няма.
И аз ще се приспособя.
Трябваше ли да си отида?
Не мога да направя нищо правилно!
По-добре почисти това!
Това е семейна легенда и огромна сделка в нейната книга...
... денят в който тя не си взе стипендията.
За мен не се отнася за грешките на Рей.
Отнася се как единственото ми присъствие...
...е завинаги смазало всичките мечти на майка ми.
Това ли е удобно мълчание за теб?
Да.
Това ли ще правим цял ден? Не ми казваш каво не е в ред.
Добре, ще то кажа.
Но обещай, че няма да полудееш.
Няма да полудея.
Мисля че ще се прехварля в училище.
Вместо NYU, мисля че Индияна може да е добре.
-Не.
-Остави ме да довърша. Аз--
Не искам да го чувам. Отговора е не.
Две години и си свършен.
Ти ще завършиш университет. Ти ще имаш живота за който мечтаех аз.
Вик, това са за Мими.
Здрасти, Бев.
Желаем 17 "delux e Delite" бургера, моля.
Не, направи тези двайсет "Delite f ries".
И 20 "Delite cones".
Единайсет долара. Двайсет "f ries".
Изглежда Бев наи-накрая откри работа която й подхожда.
Те са готови.
Готови? Заповядай.
Удари го точно тук. Разбий шефа.
Ето тук.
Моля, благодаря. Без викане.
И осмивка, добре? Дори ако тя е истинска кучка.
Госпожо Форестер. Радвам се да ви видя.
Фей у дома ли е?
Кълна се, Не съм се усмихвала от месец.
Страхотно е че майка ти води децата на кино.
Затвори вратата.
Играйте внимателно, деца.
-Какви са тези?
-Рей ми даде две от тях.
Какви са те? Не искам да си видя черепа.
Рей винаги ме молеше да ги взимам с мен.
Той каза че е страхотно да ги взимаш с някой когото обичаш и му вярваш.
-Фей?
-Да.
-Обичаш ли Амелия?
-Човече, не се сърди на мен сега.
Истински въпрос е.
-Няма да правим това цял ден.
-Защото се отрязахме?
-Романса взе странен обрат за нас.
-Да, защото се отрязахме.
Искам да ти благодаря мамо. Г-жо Форестер....
С удоволствие ще простя на всеки за каквото и да ни държи да не сме близки.
Сигурно си казала отвратителни неща за мен.
И сигурно си чула да те наричам "ледена кралца".
-Мислех че ме мразиш.
-Амелия.
-Аз водя Амелия на филмите.
-Какво за Джейсън?
Неговата майка си тръгва скоро.
Няма да допусна тя да си тръгне без него. Да тръгваме.
Довиждане, сладурче.
-Тя обичаше да чува това.
-Просто излезе от устата ми.
-Влизай вътре и гледай телевизия.
-Искам да остана тук с теб.
Имам трудни моменти с теб тук и трябва да говоря с Фей.
-Тръгвай.
-Нямам какво да правя.
Ами използвай въображението си!
Тръгвай.
Е?
Е? Какъв беше въпроса?
Обичаш ли Амелия?
Да, обичам я. И ти обичаш Джейсън.
-Правилно?
-Да, обичам го, но....
Обичаш го но кокво?
Не знам дали наистина го обичам или трябва до го обичам.
И това ме плаши до смърт.
Добрите хора не мислят по този начин.
-Какво ми става?
-Бев?
Обзалагам се за това.
Ти наистина го обичаш.
Понякога обичаме хора толкова много, че трябва да се вцепеняваме пред тях.
Ако почустваме колко много ги обичаме, това ще ни убие.
Това не те прави лош човек. Това означава, че сърцето ти е прекалено голямо.
Добър начин да погледнеш на това.
Мамо, помощ!
Успокой се, успокой се. Не се паникьосвай.
-Ела тук.
-Взе ли го?
Не го изкарвай още. Ще замръзне.
-Съжалявам.
-Ще донеса кърпаи.
Това не тръбваше да се случва. От сега нататък, ще бъда по-внимателен.
-Знаеш ли какво означава това?
-Не.
Отговорен. Знаеш ли какво означава отговорен?
Не.
Трябва да ти чета повече!
Не! Ела тук!
Толкова съжалявам!
-Аз съм ужасна майка.
-Да.
Махам се.
Джейсън.
Обичам те.
Добре?
Играят кикбол.
Играй си с тях.
Възрастни вътре, деца отвън.
Това са $20! Знаеш колко можеш да купиш стях?
Моите родители винаги купуваха неща които мразех.
Картата е истинският подарък.
Погрижих се, но това е плана за твоя живот.
Ето, ще ти го прочета.
-"Скъпи Джейсън--"
-Мамо?
Ще ги настигнем по-късно. Готова ли си да се забавляваш?
Добре, добре.
Отивай да се забавляваш.
Влезте всички.
Здрасти Амелия.
Деви, взех ти нещата. Вземи си ги по-късно.
-Картата беше подаръка?
-Това е плана на живота ми.
-Тя е луда!
-Момчета внимавайте.
Какво?
Минималната надница е какво, една шеста на час?
Ще платя $160, само да ползвам фурната ти.
Не мисля, че родителите ми ще те оставят да използваш печката им, за да си изсушиш бурените.
-Ох, Бев.
-Направих го за него.
Справила си се чудесно.
Стояла си будна цяла нощ? Изглежда възхитително.
Прасе!
Донеси ми бира.
-Аз съм на крачка от теб.
-Направи ги две.
Бев?
Не ми казвай, че не ме помниш.
Скоби,къса къдрава коса, пъпки.
Томи?
Уоу.
-Така, аз завърших Брукли.
-Брукли?
Прекарах годината шофирайки наоколо, виждайки всичко.
След няколко дена се връщам в Калифорния да доведа моите учители.
Но исках да те видя първо.
-Искала си да ме видиш?
-Да.
Просто да кажа здрасти.
-Здрасти.
-Здрасти.
-Бев! Хей, Бев!
-Извинете.
-Тина!
-Бев.
Ти наистина дойде!
-Толкова се радвам.
-Разбира се че дойдох.
-Това е от Джой.
-Джой.
Джо донесе ли нещо?
Благодаря Джо.
-Това отвън. Играчка за навън.
-Спри.
-Ела и кажи здравей.
-Немога. Кевин ме чака при колата.
Това е фибростъкло.
Дойдох просто да кажа довиждане.
-Какво имаш предвид?
-Кевин и аз сме сгодени.
-Ти си бременна.
-Не.
Кевин беше в училище в Ню Йорк. Той не може да издържа да е далеч от мен.
Исках да ти го кажа преди да го чуеш. Отивам в колеж.
Бащата на Кевин ме вкара в този добър колеж в Ню Йорк.
-NYU?
-Да.
-Отиваш в NYU?
-Да.
О боже. Това е Джаки О. Ела!
Фей, развода!
Това е единственото нещо, което баща ми ми е давал някога.
Предполага се да е на късмет, но не беше за него.
И не е бил за мен. Може би ще е твой късмет.
Можеби е глупаво.
Не успях да го увия.
Не са глупави. Страхотни са! Обичам решителността ти, татко!
И аз обичам твоята решителност приятел.
Чао! Обичам ви момчета! Ще се обадя? Кълна се!
-Довиждане, момичета!
-Довиждане!
Ела да ме видиш в Ню Йорк?
Хей.
Извинявай.
Уплаших ли те?
Не.
Какво правиш тук?
Исках да видя дали си добре.
Добре ли си?
Искам да се разходя?
-Можеби само около....
-Добре. Хайде.
Кажи ми за какво мислиш в момента.
Аз съм на 22 години. Почти 30.
Все още не съм приела, че това е моя живот.
Ще ми се да съм тъпа и тогава няма да знам по-добре.
И може да бъда щастлива и да спра да се надявам.
И аз ти казвам това сякаш се интересуваш от моя скучен живот.
Ела в Калифорния с мен. Имам стая.
Мога да взема всички ви.
Ако искате да промените живота си, можете.
Ако не достигат пари, това няма значение.
Винаги си била умна. Лесно е.
-Искаш да отидеш в колеж?
-Да.
Държавата плаща.
Държавата плаща, Бев.
-Рей няма да отиде за него.
-Ако Рей те обича, ще го направи.
Правилно?
Направи каквото можеш, за да се измъкнеш от тук. Не принадлежиш тук.
Не си.
Благодаря ти за нещата, които каза вечерта.
Хубаво е да те виждам да се усмихваш.
-Мамо!
-Да!
Събудих се и тебе те нямаше!
Не се предполага да оставяш детето само!
Опасно е! Можех да се задуша!
Ще говоря с Рей.
Осведоми ме. Часовете ми започнаха.
Лека нощ, Бев. Лека нощ, Джейсън.
Какво мислиш за Калифорния?
Казах ти да го спреш.
Ами, аз само....
Искаш ли да отидеш в Калифорния?
Искам да отида, ако искаи и ти да отидеш.
-Добре. Да отидем в Калифорния.
-Да, Рей!
-Благодаря ти, Рей! Благодаря!
-Да.
Не забравяй да вземеш детски аспирин за Джейсън.
Детски аспирин, добре.
-Ще свърша с опаковането.
-Да, детски аспирин.
-Момчета виждали ли сте Лизард?
-Не, съжалявам.
-Добърден?
-По-добре ела тук. Рей е.
Добре, нагоре по стълбите. Нагоре.
-Къде е Рей?
-Съжалявам за Калифорния.
-Какво--?
-Той е долу с баща ти.
-Какво става?
-Не знам.
Защо не седнеш тук? Хайде.
Свали си якето.
-Кажи го.
-Добре.
Добре.
-Джейсън, как се е появил там?
-Проблем.
Съпругът ти дойде при мен с проблем.
И искаше моята помощ.
Реймънд?
Хей, Бев, как върви?
Добре.
Имам....
Не мога да го направя без....
"Скъпа Бевърли.
Моля те не полудявай когато чуеш това.
Но за съжаление трябва да те информирам, че аз съм...
...боклук.
Изхарчих всичките ни пари за хероин. Изхарчих всичко.
Дори изхарчих парите...
...за аспирина на Джейсън."
Беше съвсем малка сума.
-Но ги изхарчих и тях.
-Хероин?
Знаех че пиеш много, но хероин?
Божичко, Рей!
От колко време?
-Не знам.
-Не....
-Колко дълго?
-Две години, 31 Октомври .
Нощтта на Хелолиин.
Помниш ли когато Джейсън беше маймунка?
-Спри да слушаш!
-Била си болна.
-Изчиствам се.
-Чувсвам се толкова глупаво, че не съм знаела!
Бев, наистина съжалявам.
Млъкни. Не казвай, че съжаляваш. Съжалявам не означава нищо.
-Спри.
-Не! Това е последния път.
Не помагаш. Не привличаш внимание!
Слушай. Всичко което правя в момента е за това момче.
Той има нужда от баща. Това е неговия баща.
Не съм го вдигала. Ще му е лошо известно време.
Майка ти и аз ще вземем Джейсън докато му помагаш. Схващаш ли?
Не ти искам помощта. Мога да се грижа за детето си.
Добре Рей, ще почистя нова. Добре?
Чувсваш ли се по-добре?
Ще повърнеш отново? Тук, Рей.
Тук, Рей. Тук. Ох, не!
Това е отвратително.
О, Боже мой! Моляте убий ме!
Добре! Спри да пищиш. Ще уплашиш Джейсън.
О, Боже мой. Бев!
-Ще донеса още чаршафи.
-Бев, моля те! Помогни ми!
Татко добре ли е?
-Коя е любимата ти песен?
-"Чинчинати танцуващото прасе."
Хуквам.
Трябва да си почина между рундовете.
Съжалявам, че не успя да отидеш в Калифорния.
Моляте изключи тази песен! Не помага много.
Изключи я!
-Какво правиш?
-Правя ти закуска.
Благодаря.
-Защо шепнеш?
-Не искам да събудя баща ти.
Той не е тук. Той си тръгна.
Рей?
Хей.
Бев? Нека само....
Джейсън е в стаята си. Може да ни чуе.
Добре Бев. Виж....
Виж ме.
Какво?
Не казвай, че съжаляваш.
-Просто тръгвай.
-Не!
Знам какво си мислиш. Разбрах го.
Добре? Виж.
Просто не мога да спра?
Не можеш да го задържиш против мен, ако е невъзможно.
Просто това съм аз. Добре?
Аз се нуждая от малко, да ме пазиш прав. Не достатъчно да ме изправиш.
Просто достатъчно да ме държиш прав. Просто така.
И какво ако го държим така?
Искаш разрешение да използваш по малко хероин завинаги?
Добре.
Ще си хвана хубава работа.
-И, едно, виж--
-Не.
Какво?
Не.
Бев, хайде.
Този план работи!
Рей.
-Трябва да мислиш като възрастен вече.
-Добре.
Като 40-годишен бизнесмен, който хваща влак за работа всеки ден...
...и взима отговорни решения.
-Можеш ли да направиш това?
-Да. Ще се опитам.
Казваш, че е невъзможно да сприш.
Вярвам ти. Няма повече да го държа срещу теб.
Но ако останеш и съсипеш живота ни...
...и знаеш, че ще го направиш...
...после е моя вината.
Искаш ли да живея с това?
Не.
Хей, татко.
-Познай какво?
-Какво?
Падна ми зъбчето.
Виж?
Ами.
-Просто дойдох да кажа лека нощ.
-Лека нощ, татко.
-Обичам те смелчаго.
-Обичам те.
Татко, отиваш ли някъде?
Може ли да дойда?
Защо не мога да дойда?
Защото майка ти...
...не мисли, че е добра идея, ако сме заедно.
Не се предполага да казвам това.
Ще чуеш много лоши неща за мен.
Добре?
Но само две, от три неща ще са добре.
Така че когато чуеш нещо което е много, много лошо...
...опитай се да мислиш, че тогава грешат?
Добре.
Добре?
-Обичам те татко.
-И аз те обичам.
Добре, приятел?
Добре, трябва да тръгвам.
Трябва да тръгвам!
Татко! Чакай!
Татко, Чакай!
Татко, Чакай!
Джейсън, какво правиш?
Джейсън, не може да отидеш с него!
Татко, Чакай!
Татко! Искам да тръгна с теб!
-Джейсън?!
-Чакай! Татко!
-Джейсън.
-Вземи ме с теб!
Ти си луд, но няма да имаме шанс освен ако не направя това.
Остави ме на мира.
Остави ме на мира!
Ако се разкараш от улицата, Ще те оставя на мира.
Но помни, аз съм твоя майка.
Това означава, че не ти се позволява да си ми сърдит!
-Може ли две кафета, черни?
-Разбира се.
-Къде е тоалетната?
-Две кафета, готови.
-Здравей?
-Амелия.
Джейсън. Радвам се, че си ти. Виждал ли си баща си?
-Не, все още не сме там.
-Получих съобщението ти.
-Направила си го?
-Да.
И аз те обичам.
Това е най-хубавия разговор в живота ми!
Това е най-хубавия разговор в живота ми.
Добре.
Така, опаковала съм моите неща. Почти съм опаковала твоите.
И заминаваме довечера.
-Как го прие майка ти?
-Имаше дискусия.
И тя имаше няколко въпроса.
Но мисля...
...че открих начин да бъде наред с всички.
-Наистина?
-Преобразила си я.
-За какво говориш?
-Не знам. Просто....
-Джейс!
-Провалям ни.
Не. Не.
Не ти се позволява да се чувсваш зле за нас. Нали?
Слушай ме. Аз не съм поредната жена за която трябва да се грижиш.
Ако не тръгнеш с мен, ще се виждаме всеки път когато можем.
-Ти си невероятен.
-Не, не съм.
-Си.
-Не съм.
Ядосан съм й!
Но...
...не мога да ти се предам.
Някой ден ще спреш да я преследваш. Правиш го цял живот.
Млад си. Заслужаваш да си млад. Заслужаваме да сме млади заедно.
Сега, не мога да те направя щастлива, така че...
-...трябва да тръгвам.
-Амелия, чакай.
Ще ти се обадя, когато полета ми пристигне.
Обичам те толкова много.
Съжалявам.
Джейсън, идваш ли?
Напазарувай ми, ще ти платя.
-Всяка гара е в цвят.
-От кого си го откраднал?
Купих го.
Чудех се, ако можем да останем сами за минута.
Сами е непознато измерение за мен. Говори.
Знам че не съм любимият ти човек в света.
Но искам да помогна. Рей беше добър приятел.
Искам да ти предложа работа. $200 на час, за да ползваш печката си.
Довиждане, Лизард. Вземи телевизора.
Не. Това е подърък за мен. Нали?
Да, така е.
Подарък е. За него.
-Трябва да поговорим семейно.
-Не е твоя вината.
Грижиш се за дете, като махаш неща.
Но той няма нищо, което да маха. Сега има.
Ще изчакам тук.
Не е честно, мамо!
Аз съм единственото дете без цветен телевизор.
Ами аз съм единствената майка, която носи скъсан чорапогащник.
Аз съм единственото дете, което знае кой носи скъсани чорапи!
Аз съм единствената майка, чиито обувки говорят на хората!
И аз правя всичко тук!
Трябва да пазарувам, готвя, чистя и да пера!
Никога не си играя!
Така ли? Нито пък аз! Аз ходя на вечерно училище.
Когато работиш двойна смяна, използвамш свободното време да спиш и да се къпеш.
-Отбор сме, нали?
-Не!
Предполага се да ми бъдеш майка! Предполага се аз да съм детето!
Да.
-Пусни ни! Амелия замръзва!
-Не ми е студено.
Баща ми ми писа пак.
Той сложи и друга снимка на жена си.
Той иска да я наричам майка мусон.
Аз му отговорих "Тя не е моя майка. Само моята майка е моя майка."
Мразя го.
Хайде Амелия. Не плачи.
Все пак баща ти ти пише.
Той мисли за теб. Само това ще ти кажа.
Кадето и да е баща ми, предпочитам да съм там отколкото тук.
Трябва да се съсредоточил.
Това ще ни измъкне всички от тук.
И няма да моля родителите си за пари. Нали?
Когато се преместим в Ню Йорк, ще намеря най-богатия мъж.
Ще живеем в къща.
Ти ще си известен автор и ще имаме партита за надписване на книги.
-Хей.
-Хей, дядо.
Баба ти искаше да ти донеса това. Трябва ти. Дай ми целувка.
Толкова си голям.
Майка ти се тревожи, че хвърляш сняг по къщата?
Майките ни отидоха до магазина. Няма да се върнат скоро.
Така ли е?
Не чупете прозорци.
Твой ред е да дойдеш за през нощта да наглеждаш, хъ? Закопчай се.
Дядо?
Мама е вътре сушейки бурени.
Ох, момче. Тези деца имат малки гласове, хъ?
-Какво мислиш за това?
-Не чух нищо. Да тръгваме.
Лео, хайде.
Хасек. Плати гаранцията.
Децата отвън, те са в бизнеса от един ден.
Отиди до Мейн Стриит. Знаеш старата тухлена сграда? Той разглабя коли.
-Можеш ли да оправиш това?
-Разбира се.
От къде са разбрали?
Няма повече да ти казвам нищо.
Ако има някой в света, на когото можеш да се довериш, това съм аз.
-Благодаря.
-Няма защо.
Взели са всичките. Всички пари, които спестявах, за да отида в Ню Йорк. Отишли са.
Не са ги взели. Използвах ги да платя гаранцията.
Защо не ги зае от родителите си?
Родителите ми нямаше да ми платат гаранцията! Искаше ли да те оставя там?
-Не. Кой ти плати гаранцията?
-Денис.
-Мислех, че не ти говори.
-Да и...
...той дойде в града на неговия голям бял кон, за да спаси името на семейството.
Но трябваше да направим сделка.
Какво сделка?
От както родителите ми ме изхвърлиха...
...той иска да ни заведе мен и Амелия до Аризона с него.
Той каза, че ще покрие наема ми и яденето и всичко което искам.
-Ако не....
-Ако не какво?
Ако не те видя повече.
Но аз ще му кажа, че няма да стане утре.
Аз ще....
Те обичат да се прегръщат доста.
Никога няма да ни разделят.
Ще ти се обадя веднага щом стигна там.
Обичам те.
Хайде Амелия. Трябва да тръгваме вече.
Чао.
Чао Джейсън.
Джейсън, качвай се в колата.
-Ще тръгваш ли Денис?
-Добре.
Денис, карай внимателно.
Ако ти кажа нещо важно, обещай ми да не се разсърдиш?
Кажи. Какво?
Трябва да се закълнеш, че няма да се ядосаш или няма да ти кажа.
Добре. Заклевам се.
Казах на дядо.
Казал си на дядо какво?
Казах му, че си вътре и сушиш бурени.
Какво?
-Защо ще правиш това? Защо?
-Не знам.
Не разрушаваш живота на всички и казваш после "Не знам." Защо?
Щях да използвам тези пари, за да ни измъкна от тук.
Разбираш ли? Ти провали живота ни!
Това не се казва, когато някой ти казва истината.
И най-лошото нещо от всичко е, че Фей си отиде. Заради теб.
Нямам никого.
Някои неща не се променят.
Както аз съм объркана за всичко освен какво чувсва тя.
Трябва да се сближим.
Тук живее той.
Тя няма да го признае, но се страхува от срещата си с Рей.
Сигурен ли си, че ще е добре да го видиш?
Разбира се.
Можеш да изчакаш в колата ако искаш. Напълно разбирам.
Добре съм.
Идвам! Секунда!
Ще си сложа хавлията!
-Тук ли живее Реймънд Хасек?
-А вие сте?
Бевърли.
-За тебе е. Ставай!
-Чакай, идвам.
Влез. Той е неразположен. Можеш и ти да влезеш.
Благодаря ти.
Извинете, не очаквахме компания.
-Имаш готини неща.
-Колекционирам разни неща.
Ловния сезон ли е?
Това е стрелбище. Ти си в това?
Някои хора.... Рей!
Секунда.
Рей, аз съм.
Бевърли.
Бев! Хей!
Хей, Бев. Аз съм, Рей.
Никога не съм си те представял възрастна.
Бевърли, това е Шърли.
Шърли, това е първата ми жена.
Здравей.
Очарована съм.
Хей, човече.
Рей, това е синът ти Джейсън.
Нямаше да те позная.
Хей, мерси.
Хей, искаш ли да седнеш? Хайде.
Разчисти нещата. Съднете.
Тук е добре. Нещо за пиене?
-Нещо за пиене?
-Нямаме нищо.
Дай им от оранжевото нещо.
За малко сами, Рей?
-Куул-Айд?
-Искашo--
-Никаде не отивам.
-Да. Мерси.
Точно така.
Нека ти го разясня.
Правех си обичайните неща в малък вестник в Ню Йорк.
Но през нощта, за 6 години...
-...пишех книга.
-Четири години.
Започнала си книгата, когато съм навършил 16.
Беше подаръка ми за рождения ми ден. Тове беше преди четири години.
-Добре, четири години. Щастлив ли си?
-Просто му дай правата.
Куул-Айд.
Наслаждавай се.
-Завърших книгата.
-Наистина? Това е чудесно.
И искат да я публикуват.
Знаеш, че това е много за мен.
Това е което искам от както се помня.
Но е малка издателска къща.
Тъй като те има доста в нея, искат да са внимателни за закоността.
Има доста относно теб и наркотиците и незаконни работи. Не е ласкателство.
Както и да е...
...това за което става дума е...
..., че те се нуждаят да подпишеш това разрешение...
...или те няма да рискуват да го публикуват.
Схванах.
Извинявай.
Извинявай, Рей. Скъпи, спри.
-Дай ми това.
-Тя трябва да ти плати.
-Ти си в книгата й. Тя ще забогатее.
-За какво говориш?
-Питам колко ще получим ние.
-Не знам--
-Защо започваш?
-$100, 000.
Какво?!
-Някога искала ли съм издръжка за детето?
-Излез.
-Хей, хайде.
-Върни се когато вземеш парите.
-Успокой се.
-Няма да си тръгна.
-Просто стани.
-Не можем да си тръгнем.
Аз съм тази която си съдира задника за да ни измъкне от тук!
Ако мислиш за преместване, аз изчезвам.
-Никога няма да ти простя!
-Ще го преодолеем, довери ми се.
Трябваше да ти дадем повече време да говориш. Съжалявам.
Благодаря ти много. Чао-чао.
-Какво правиш?
-Щеше да подпишеш живота си.
Какво си мислеше? Господи, не издържам тукr!
-Дай ми ключовете.
-Не.
Не те е грижа. Няма да я публикувам, а теб не те е грижа.
Просто видях човек, който не се е къпал от месец.
Чиито зъби са отвратителни, който живее в лайна.
-И той ми е баща.
-Не прави това.
Не превръщай това в твой проблем.
Направи ми услуга. Просто се преструвай на добра майка за две минути.
Само две минути от целият ти живот.
Добре?
Къде отиваш?
Ще трябва да запомниш това, което току що каза, за цял живот.
-Няма да те последвам!
-Добре.
Не се е променила.
Всичко винаги се случва на нея, не на някой друг.
Хей, ела тук.
Ела тук.
Подписах това нещо, добре ли е?
Не мога да ти го дам, тя гледа. Не гледай.
Казах, че излязох, за да изхвърля боклука и да кажа довиждане.
-Да, да, да.
-Е....
Уоу, това е може би последния път, когато говоря с теб.
Исках просто да кажа това....
Трябваше да се чувсвам ужасно, за това че ви напуснах и всичко.
Тогава, преди няколко години, майка ти ми прати писмо, казвайки...
...какво прекрасно дете си била.
Какъв добър човек се оказа че си.
Ще ми се да мисля, че има да правя доста с това.
-Да, добре.
-Дори ако всичко което направих е да стоя настрана...
...все пак е най-доброто нещо, което съм правил в живота си.
Не мога да ти дам хартията. Тя ни гледа като ястреб.
Не гледай, не гледай, не гледай.
Тъй аз ще се приближа сеедно че те прегръщам.
Ще го мушна в джоба ти.
Сега ще се приближа. Повдигни си ръката.
-Вътре е.
-Добре.
-Свърши ли с хвърлянето на боклука?
-Да.
-Сигурен ли си?
-Какво, Шърли?
Ще го преодолее. Жените искат да прощават.
Дори и тотално издънване, те ще помогнат. В натурата им е.
Трябва просто да помниш, че трябва, да им кажеш, че ти трябва помощта им.
Или иначе няма да го направят.
Господ знае, трябва ми всичката възможна помощ.
Не е ли така с всички ни?
Довиждане, сине.
Бях добра майка. Не, бях чудесна майка...
...за нещата през които минах, за да ви задържа заедно.
Не моля за благодарности, но не ми причинявай това, неблагодарнико.
Кой казва, че съм в едно парче?
-Ти се най-нормалния човек, когото познавам.
-Нормален?
Нормален?
Амелия беше в Ню Йорк преди две седмици. Тя искаше да се пренеса.
Тя поиска да се запиша в нейното училище.
Но аз не мога да отида.
Не мога да те оставя. Ако нещо лошо се случи с теб...
...ще е моя грешка.
Аз съм това което се обърка в живота ти. Знаеш, ти написа книга за това.
Кълна се няма--
Знаеш ли, че обичам Амелия? Не се притеснявай, тя си тръгна вече.
Ето го и смшното нещо.
Тя мисли, че не мога да я обичам, защото не може да ме направи щастлива...
...и по дяволита, тя е единственото хубаво нещо в живота ми.
Аз съм просто невероятно прецакан.
Така вече се изяснихме за това, обвинявам теб.
Кога ще свърши тази работа?
Наричаш това работа?
Ами, какво мислиш че е това? Професия?
Прецаках се.
Прецаках се.
Хайде, не плачи. Съжалявам.
Съжалявам. Виж, Рей подписа.
Не ме интересува. Просто давай.
Просто ме остави тук.
Мамо...
...нуждая се от помощта ти.
С какво?
Мамо, чакай. Какво за дрехите?
-Продали са ги в Индиана.
-Апартамента ми?
Ще се погрижа за него.
Ще се погрижа за всичко. Просто тръгвай.
Как ще се прибереш в къщи?
Ще те оставя и ще замина утре.
Ако не тръгнеш сега, никога няма да тръгнеш.
Тук ще съм добре.
Има уличен телефон. Ще се обадя на някого.
Просто тръгвай.
Чакай.
Стой там.
Искам да изясня нещо.
Не мисля, че ще съм по-добре без теб.
Ти не си това което сгреших за нищо.
Ти беше това което ме запази.
Искам да ти благодаря за това.
Добре?
Ти си добре дошла?
Сега ме прегърни, Или ще си взема всичко.
Обичам те.
И аз те обичам.
Не това е важното, но знае ли Фей за теб и Амелия?
Тя мисли, че е страхотно.
Немога да повярвам на това. Немога да повярвам на това. Фей!
Ние говорехме преди две нощи. Тя не каза нищо.
-Чао, мамо.
-Предполага се да съм нейната най-добъра приятелка!
Ще ти се обадя от Индиана.
Студено.
Със сигурност.
-Добре ли ще е ако прекарам нощта?
-Да.
Джейсън ме обвинява за всичко което се случи в живота му.
Можеш ли да си представиш?
Превод: kukuman