Because Of Winn-Dixie (2005) Свали субтитрите
ЗАРАДИ УИН ДИКСИ
Когато се преместихме в Ниоми
той беше просто един проповедник.
Често, всъщност през повечето време,
се чувствах съвсем сама.
Една сутрин, проповедникът ме изпрати до магазина
за пакет макарони и килограм сирене,
за пакет ориз и два домата.
След това всичко се промени,
но поне пораснах. Това е една добра история.
Нека ви я разкажа.
Оценявам, че сте тук, наистина. Благодаря ви!
Заповядайте вътре. Това за мен ли е?
- Да.
Радвам се да съм в Ниоми и да върша божията работа
в тази нова църква.
Признавам си, още не мога да свикна, че църквата
се помещава в местната железария.
Имаме нужда от по-добра сграда.
Проповядвал съм на странни места.
Не че това място е странно.
Аз...
Опал.
Заповядай напред. Седни.
... Моля.
Радвам се, че успя да дойдеш.
Това е дъщеря ми Опал.
Простете, все още опознаваме града.
Момчета, бихте могли да покажете на Опал по-кратък път до църквата.
Не?
Нека се помолим.
Отче наш, който си на небесата...
Аз съм, Боже. Ако не те затруднявам,
бих искала да имам приятели.
Не познавам много деца.
Само тези от църквата.
Те са странни. Това е Аманда.
Винаги е намръщена все едно й мирише на нещо много лошо.
Там е Слуити Пи Томас. Тя е на 5.
Все още е бебе и си смуче палеца.
Останаха Дънлап и Стиви Дюбъри.
Те не могат да ми помогнат, Боже.
Майка им ги подстрига, защото Дънлап си изцапа косата
с кравешка тор.
Те не искат да са ми приятели.
Аз съм полу-сираче, Боже.
Мама ми липсва. Моля те, Боже,
искам да видя мама отново.
Амин.
Молил Хоум Парк
Опал, хайде! Изключи телевизора и разтреби наоколо.
Тук вече си имат питчър.
... Няма да се върнем в Уотли.
Знам, че ти е трудно, но местенето е част от работата ми.
Татко! Направих портокалов сок!
Татко, направих портокалов сок!
Татко!
Иди до "Уин Дикси" за макарони,
един пакет ориз и два домата.
Къде отиде?
- Натам!
Ела тук!
Пази се!
Бауи Лейн да дойде веднага
в секция "Зеленчуци".
Какво, за Бога, става тук?
Какво става?
- Отиди при зеленчуците, Бауи.
При зеленчуците съм!
Какво? Какво има?
- Има едно куче, Бауи.
В "Уин Дикси" не се допускат кучета.
Внимавайте да не разпилее яйцата!
- Ето го!
Ето го! Хванете го!
Заобикаля! Хванете го!
- Ще го хвана!
Проследете го! Заобиколете...
Пресрещнете го!
Някой ще хване ли това куче?!
Някой да го хване!
Някой да...
Махнете го от мен! Не харесвам кучета. Махнете го.
Всичко е наред, сър. Кучето иска да ви оближе
в знак на благодарност за гоненето.
Обадете се в кучкарника. Хайде!
Не се обаждайте! Кучето е мое!
Разбрах, че съм казала нещо голямо..
... и може би, глупаво.
Но нямаше какво да правя.
Не можех да позволя да го отведат в кучкарника.
Тук, момче!
Хайде, момче!
"Уин Дикси"
Ела, Уин Дикси!
Кой нарече кучето Уин Дикси?
- Аз.
Това е името му.
Не знаеш ли, че не пускаме кучета?
Съжалявам, сър. Няма да се повтори, обещавам.
Хайде, Уин Дикси!
Какво сте ме зяпнали?!
Това куче почти ми изяде лицето!
Седни.
Стой тук. Веднага се връщам.
Понякога проповедникът изглеждаше като костенурка,
която се е скрила в черупката си
и мисли за неща, които никога не излизат на бял свят.
Татко.
- Да? Какво има?
Намерих куче и искам да го задържа.
Ти... куче?!
И преди сме говорили за това. Не ти трябва куче.
Знам. Знам, че нямам нужда от куче,
но това куче има нужда от мен!
- Не е така!
Така е!
- Стига, за Бога!
Така е! Уин Дикси! Ела, момче!
Последното, от което имаме нужда е..
Това не е куче, а кон.
- Няма си дом.
... Освен това, има ужасен дъх.
Знам.
Мога да го задържа.
Нали? Ще се грижа за него!
Ами...
Мили Боже!
Виж, той ти се усмихва.
Не обичаш кучета с чувства за хумор?
Донеси ми пинсетата. Май има нещо в лапата си.
Той е хубаво куче, нали?
Той е страхотно куче, нали?
Не можем да го задържим, Опал.
- Моля те!
Виж! Кльощав е! Има нужда от храна
и от грижи! Моля те!
- Не.
Моля те!
- Не! Казах не.
Моля те.
Може да остане докато му намериш...
Може да остане?!
- Временно!
Няма да го задържиш, Опал.
Това е временно. Не се чувствай като у дома си.
Знам. Не негово място не бих се чувствала така.
Хубаво. Направи листовки, за да знаят хората...
... че си намерила куче, на което му трябва дом.
Хайде, Уин Дикси!
-... Като и едно къпане.
Хей, върни се, Уин Дикси!
Г-це не използва ли достатъчно вода?
Все още мирише.
- От къде взе този басейн?
Мислех че няма да имате нищо против.
Имам против!
Съжалявам, г-н Алфред! Съжалявам.
Върни се, глупаво куче!
Ако те хвана Бог да ти е на помощ...
Забранено за деца и домашни любимци!
- Може да преглътна детето,
но не мога да преглътна онова куче.
Виждате ли табелата на входа ми?
Някой въобще чете и табелите ми?!
Няма да го задържим. В момента му търсим дом!
Побързайте, защото иначе ще се обадя в кучкарника.
Татко...
- Изсуши това куче, Опал.
Изсуши и себе си.
Ако мама беше тук щеше да ми позволи да те задържа.
Откакто се преместихме тук много си мисля за мама.
Опал, нали кучето не е леглото ти?
Да, сър. Не сър, не е.
Не знам къде е тя.
Тръгнала си е когато съм била на 3.
Много смътно си я спомням.
Затвори прозореца. Ще вали дъжд.
Добре.
Проповедникът ли? Не става.
Той не иска да говори за нея.
Сигурно и ти не си спомняш майка си.
С теб сме почти еднакви.
Мислиш, че трябва да го накарам да ми разкаже за нея?
Ще си помисля.
- Вече трябваше да си в леглото.
Татко, ще ми разкажеш ли за мама?
Не обичаш да говориш за нея, но...
... но не си спомням как изглеждаше.
Как изглеждаше? Не искам много...
Само няколко неща.
Тя не би искала да стоиш до късно.
Опал, трябва да разлепим листовките.
Да, сър. Само момент.
Остави го тук.
Стой тук. Остани!
Ама какво...
Бог да го благослови!
Опал, би ли довела кучето тук?
Хайде, Уин Дикси. Онази вечер
написах в дневника си, проповедникът не го четеше,
...че Дикси не се беше изгубил
и че не аз, а той ме намери.
Той знае как да бъде приятел.
Момче, къде отиваш?
Харесва ли ти?
Ако имаш каишка ще се знае, че си нечия собственост.
Може би ще мога да ти я купя.
Дикси!
Ехо!
Ехо!
Ехо!
Здравей!
Ехо!
Извинете, работите ли тук?
Да, но в момента е затворено.
Спокойно. Така казва, "здрасти".
Той е Дикси, а аз съм Опал.
Аз съм Отис.
Отис, кучето ми харесва тази червена каишка,
но нямам пари за да я купя.
Виж, аз се грижа за животните...
Млъквай!
- Мислех си за някакъв бартер.
Не ми звучи добре.
Ще работа за теб. Ще идвам и ще чистя пода,
ще подреждам рафтовете и ще изхвърлям боклука
Ще се справя.
Това са мои задължения.
Определено имаш нужда от помощ.
- Така е.
Ще работя, но заедно с кучето ми.
Трябва да е с мен докато работя.
Не обича да стои сам.
Гертруд не харесва кучета.
Притежава магазин за животни и не харесва кучета?!
Да. Не. Папагалът се казва Гертруд.
Гертруд!
- Кръстен е на собственика
и не обича кучета.
- Ще хареса Дикси.
Почти всички го харесват. Ако те двамата се разбират
ще получа ли работата?
- Не знам.
Знам, че това е куче!
- Кучетата са готини!
Здравей, куче.
- Видя ли?
Тя го харесва! Това е невероятно!
Не мислиш ли?
- Проклет да съм!
Всичко е уредено! Благодаря!
Не, г-це, не мога просто така да ти дам работа.
Благодаря. Няма да съжаляваш! Сериозен работник съм.
Чудесно. Благодаря, че ме изслуша. Приятен ден.
Едно хлапе ме направи на идиот.
Млъквай, идиот!
Да? С какво да ви помогна?
Разкарай кучето.
Боже! Какво...
Какво пак е направило?
- Нищо.
Не е нужно да прави нещо.
Аз поддържам селището и тук е забранено за кучета.
Опал е много грижовна към кучето.
Все още му търси дом.
- Аз ще уредя нещата.
Веднага някой ще си го познае.
Не мисля, че е необходимо.
Мога да възприема кучето като част от църковния инвентар,
но моята финансова помощ ще спре.
Знаете, че оценяваме това, че ни дадохте жилище, сър.
Ще се обадя в кучкарника.
Г-н Алфред, моля ви, да поговорим.
Дайте ни още малко време.
Искаш да имаш дом ли да имаш куче?
Обади се в кучкарника.
Знам, че разполагате с пространство.
Сигурен съм, той ще се разбира с другите кучета.
Не! Внимавай да не те види!
Той е много игрив и обича децата.
Опал непрекъснато е с него.
Да. Вижте, ако се сетите за някого
обадете ми се, моля.
Ела тук, Дикси. Хайде!
- Надявам се да се видим в неделя.
Добре. Дочуване.
Не!
Уин Дикси!
Дикси, не!
- Опал!
Хайде! Стига.
- Не!
Трябва да подпишете този формуляр.
- Не!
Опал! Престани!
- Не!
Моля те, татко! Той е единственият ми приятел!
Не ми го отнемай! Моля те.
Моля те.
Чакайте. Не го отвеждайте.
Няма да го давате ли?
- Станала е грешка.
Няма да го даваме.
Хайде, прибери го вътре.
Проповедникът взе заем от църквата за да плати наема ни,
но трябваше да обещае на г-н Алфред
че ще намери дом на Дикси преди края лятото.
Аз не съм обещавала нищо на никого.
Бях много щастлива, че отново си имам Дикси.
Радвах се, че работя в магазини.
Това е нашият град. Виждаш ли?
Изглежда доста самотен, нали?
Какво?
Хей, Уин Дикси!
Чакай ме, момче!
Уин Дикси!
Уин Дикси, ела тук!
Това е библиотеката. Не можеш да влезеш там.
Има табела с надпис!
Погледни всички тези книги!
Мили Боже!
Добре ли сте?
Това е мечка!
- Мечка?!
Кръвожадна мечка!
- Така ли?
Да.
- Къде е?
Ето там.
- Това не е мечка.
Това е куче, моето куче. Уин Дикси.
Куче?
Твоето куче ли е?
Сигурна ли си?
- Да, г-жо.
Това е моето куче.
Нека ви помогна. Хайде.
Всичко е наред.
А ти коя си?
- Казвам се Индиоби,
но можете да ми казвате Опал.
- Аз съм г-жа Франи.
Сигурно ме мислиш за стара и глупава след като помислих
едно куче за мечка. Сигурна ли си, че това е куче?
Да, г-жо. Сигурна съм.
Той не обича да го оставям сам.
Съжалявам, че ви изплаших.
Имам лоши спомени от една мечка.
Навремето влезе в библиотеката.
Още не мога да го преживея.
Мечка е влезнала в библиотеката?
- Да.
Историяте е невероятна.
Бих искала да я чуя,
но на Уин Дикси му е тъжно без мен.
Ами...
може би бихме могли да направим изключение.
Беше много горещ четвъртък.
Седях си в библиотеката
и всички врати и прозорци бяха широко отворени,
а аз четях една книга.
Усетих много странна миризма.
... Много остра миризма.
Бавно повдигнах очи
и видях огромната мечка.
Много голяма мечка!
- Колко голяма беше?
Поне 4 пъти по-голяма от кучето ти.
Толкова голяма?!
Какво стана после?
Много бавно и внимателно
вдигнах на горе книгата която четях.
Коя беше книгата?
- "Война и мир".
Прицелих се и я метнах в мечката!
Атака!
Добро куче! Благодаря ти.
И знаеш ли какво?
- Не. Какво?
Това никога няма да го забравя.
Мечката взе книгата със себе си.
Не?!
- Да! Взе я и избяга!
Някога върна ли се отново?
- Не.
Повече не я видях.
Мъжете в града се шегуваха с мен.
Казваха: "Г-жо Франи, днес видяхме мечката ви в гората".
"Четеше Война и мир и много се забавляваше. "
Аз единствена видях тази мечка.
Нямате ли съпруг и деца?
Така и не се омъжих.
- Защо?
Нямах нужда да го правя.
Но вие си нямате никого...
Имам книгите!
Виж! Това куче ми се усмихва!
Искате ли да сме приятели? Аз, вие и Уин Дикси...
Искате ли да сме приятели?
Би било чудесно.
Би било страхотно!
Уин Дикси се сприятеляваше по-лесно от всеки друг.
С него си говорех за всичко.
Той беше много добър слушател.
Всичко хубаво, случило се тогава
ми се случи заради Уин Дикси.
Куче!
Отис, животните!
Помогни ми! Боже!
Престани, Уин Дикси!
Вкарай ги обратно в клетките!
Ще прибера зайците!
Ела тук, прасенце!
Мамка му!
Посвири им още!
- Какво?
Посвири им, Отис!
Супер! Хайде пак!
Явно има ефект.
Всичко ще разкажа на мама!
Този човек е вълшебник. Наистина.
Чао, вълшебнико! Чао, Опал!
Наистина ли си вълшебник?
Просто свирех на животните...
Явно им харесва.
Така е. Избягали ли са от клетките?
Не. Оставих клетките отворени.
Пуснал си ги да обикалят наоколо?
Не знам! Не е добре да си заключен.
- Заключен.
Млъквай.
- Млъкни, идиот!
Не трябва ли да почистиш?
Замети.
- С китарата ти?
Просто измети.
Опитай се да почистиш.
Той не иска да бъде сам.
Не може ли да го вземем?
- Не може да го вземем в църквата.
Хайде! Закъсняваме.
Страх го е, че ще го изоставим!
Това куче не си ли намери дом?
- Все още не,
но работим по въпроса.
- Едно време и аз имах куче.
Много лаеше.
Накарах го да млъкне.
- Така ли? Как?
Застрелях го.
- Не можете да застреляте това куче.
Това би било грях.
Достатъчно! Спрете, моля!
Благодаря ви. Опал!
Той не знае думите...
... но определено усеща духа.
Доведи кучето веднага!
- Да, сър.
Може ли кучета да влизат в църквите?
Седни.
Наскоро отпразнувахме 100 години от първия полет на човека.
Днес приемаме летенето за дадено.
Много години хората са вярвали, че могат да полетят
но са падали на задниците си.
Хората са се връзвали за хвърчила,
за специални крила и са скачали от скали и т. н.
Какво е станало после?
Едно нещо им е убягвало.
Те забелязали...
- Дори не си го помисляй!
Знаете ли, че част от дизайна на крилата е същият
като този на железопътните мостове?
- Не!
Гениално, нали? Да летиш с мост?!
Проповядвай! Ще го хвана!
Помислете си за мостовете!
Мили Боже!
Ако се обединим ще съживим града!
Имаме вярата и силата за да успеем!
Може да се научим да летим!
Съжалявам.
Опал, хвани това куче!
Досега на бях виждала такова нещо.
Куче да хване мишка!
Да се помолим.
... За тази мишка.
Службата беше хубава. И на мама щеше да й хареса.
Дикси не може пак да ходи на църква.
Всички му се радваха.
Казаха, че от много време не са се забавлявали така.
Опал!
Така изглежда по-добре, нали?
Къде ще ме водиш, Уин Дикси?
Това куче е като мръсен килим.
Да.
- Чувам ви!
Знам, че сте зад мен.
Внимавай! Кучето ръгна към къщата на вещицата.
Уин Дикси, върни се!
Уин Дикси!
- Изведи кучето си от там!
Махайте се, бебета такива!
Вещицата ще изяде кучето ти за вечеря, а теб за десерт.
Не отивай там, страхливке!
Страхливка?! Вие сте стахливци!
Ще кажем на проповедника какво ти се е случило.
Уин Дикси. Къде си?
Пусни го!
Пусни го!
Престани, куче!
Пусни!
- Престанете!
Кой е там?
- Моля ви! Не ме изяждайте!
Не ме изяждайте! Не съм вкусна!
Да те изям ли? Глупаво дете!
Как бих могла да те изям?!
Къде е кучето ми? Изядохте ли го?
Не, но ти ми открадна сандвича и едва не ми отхапа ръката.
Къде е? Къде е кучето?
Къде е кучето?
Къде е? Чувам го!
Чувам го. Облизва се. Явно обича фъстъчено масло.
Чуйте го само!
Извинете, че нахлухме в дома ви.
Казвам се Опал.
Аз се казвам Глория.
Глотия Дъм( тъпа ).
Нали това е ужасна фамилия?
Дъм!
- Моята фамилия е Белони.
В училище ме наричат Месоноска.
Месоноска?!
Приятно ми е да се запознаем.
Как е казва приятелят ти?
- Това е Уин Дикси.
Уин Дикси? Като супермаркета?
Странно име за куче, не мислиш ли?
Не.
Този е мой и ще си го изям.
Не ми пипай пръчката.
Пръчката е моето зрение. Вече не виждам добре.
Не можеш да виждаш?
- Ами...
мога...
мога да виждам само контурите на предметите.
Останалото виждам със сърцето си.
Разкажи ми всичко за себе си за да те видя със сърцето си.
Първото, което трябва да знаеш, е че
баща ми е проповедник и за това се казвам Опал.
Толкова дълго бях чакала да кажа на някой всичко за себе си.
Не можех да се спра. Разказах всичко на Глория.
И докато говорех, Глория ме слушаше.
Разбирам.
Най-важното, което трябва да знаеш,
е че нямам майка.
Нямаш майка?
- Нещо се е случило,
която я е накарало да си тръгне и не знам какво е.
Тя ме слушаше с цялото си сърце
и усещането беше хубаво.
Уин Дикси.
Тихо! Ще събудиш проповедника
Уин Дикси!
Уин Дикси, върни се!
Опал!
Какво му става на това куче?
- Не знам.
Ела, Уин Дикси! Ела!
Уин Дикси!
- Татко, съжалявам!
Не знам какво му става!
-Това са гръмотевици! Спокойно!
Татко ами ако излезе и избяга?!
Татко, какво става?
Да се дръпнем на страни!
Знаеш ли какво е патологичен страх?
Не, сър.
- Това е много, много силен страх.
Страх, който не може да се усмири,
страх за който може да няма причини.
Мисля, че Уин Дикси има патологичен страх от гръмотевици.
При бурите има много гръмотевици.
Ще внимаваме да не е навън по време на буря.
Може да избяга. Трябва да го пазим.
Да, сър.
Говорех с Уин Дикси.
Така ли?
Той мисли, че трябва да ми кажеш 10 неща за мама.
Връщай се в леглото, Опал.
Само 10 неща. Това е всичко.
По едно нещо за година от живота ми.
Това звучи като смислена молба!
Знаех си че ще ми създадеш проблеми.
Много ми напомняш за майка си.
Така ли?
Това не се брои за първо нещо, ясно?
Добре.
Десет неща
и после се връщаш в леглото, ясно?
Така. Първо, тя беше забавна.
Можеше да разсмее всеки.
Две тя имаше руса коса и големи очи.
Също като мен.
- Точно като теб.
И аз си мислех че изглежда като мен.
- Така ли?
Хубаво.
Три, обичаше да сади. Отдаваше й се.
Можеше да засади гума, от която да порасне кола.
Четири, можеше да тича.
Беше бърза. Не можех да я надбягам.
Ако я изпревариш ти налиташе на бой.
Какво е номер 5?
Не можеше да готви.
Прегаряше всичко, дори вода.
Шест, майка ти обичаше истории.
Можеше да слуша всякакви истории.
Най-много обичаше смешните истории,
защото обичаше да се смее.
Какво е номер 7?
Знаеше всички съзвездия.
Знаеше имената на всички звезди.
Изричаше имената им, посочваше ги...
Не се уморяваше да гледа небето.
Номер 8...
Мразеше, че е жена на проповедник.
Каза, че не може да понася
жените в църквата, които я съдят
как говори и как е облечена и т. н.
Каза, че се чувства като хлебарка под микроскоп.
Какво е номер 9?
Номер 9 е...
че майка ти те обичаше и то много.
Но ме е изоставила...
Изостави ни.
Защо ни е изоставила?
Тя просто...
си опакова багажа и ни напусна.
Просто така.
Нищо не остави след себе си.
Нищо ли не е оставила?
Не. Нищо.
Какво е номер 10, татко?
Мисля, че ти казах достатъчно.
Но това са само 9 неща!
- Знам.
Късно е.
Ще ми кажеш и номер 10, нали?
Лека нощ.
Можеше да зарови гума, от която да порасне кола.
Прегаряше всичко, дори и вода.
Знаеше всички съзвездия.
Мразеше да бъде жена на проповедник.
Беше като хлебарка под микроскоп.
Цяла нощ си мислех за нещата, които ми каза проповедника.
След това ги записах в реда, в който той ми ги каза.
Така никога нямаше да ги забравя.
Продаваме, сладки, бели зайчета.
Не трябва да бъде отделено от майка си много време,
когато е толкова малко.
Какво е това дърво?
Това е "Почакай и ще видиш" дърво.
- Какво значи това?
Значи, че трябва да почакаш да порасне за да видиш какво е.
Добре ли е?
И тя просто така замина.
- Вече ти казах.
Добро утро, Отис.
Я виж ти!
От колко време познаваш г-н Отис?
Не от много време.
Сигурно познаваш и Гертруд.
Да, така е.
А познаваш ли г-жа Гертруд?
Знаеш ли защо си е поверила магазина на един скитник?
Казах ти, че той ми беше братовчед.
- Ти нямаш братовчед.
Майка й е болна и Гертруд ме помоли да се грижа за магазина.
Мислиш се за голям хитрец, а?
Защо не развалиш деня на някой друг?
Остави ме на мира.
Я виж ти! Някой май се ядоса.
С теб ще си поговорим отвън.
Остави момичето на мира.
Май някой от нас трябва да млъкне!
Хайде, малката.
Да се махнем от присъствието на...
г-н Равиоли.
Хайде.
Хайде.
Не знаеш много за този мъж, нали?
Знам, че може да пее много хубаво.
Да, може да пее като пиле в клетка.
Каза ли ти, че е бил в затвора?
Не знам нищо за това.
Пастора знае ли, че работиш тук?
Едва ли. Внимавай да не...
Хей! Не! Махни се от там!
Нарушавай разпоредба 29-02!
Разрушаваш полицейско оборудване!
Не ме хапи, тъпа патко!
Отис, глупак такъв!
Ела и ми помогни! Пусне ме, патко!
Махнете се от мен! Гадни животни!
Лоша птица!
Нарушаваш закона! Ще те арестувам!
Ти си голям добряк!
Дъщерята на пастора не трябва ли да си е вкъщи
и да учи библията?
Видях те с полицая. Загазила си!
Онзи от магазина е престъпник!
Не знаеш нищо за него.
- Знам, че на пастора
няма да му хареса да се мотаеш с престъпници.
- Остави я, Стиви.
Не ме интересува какво ще му кажете.
Оставете ме, пеленачета такива!
Мамка му, Опал!
Скъпа, разкажи ми някоя история.
- Имало едно време
две ужасни момчета, които се казвали Дюбъри!
Край.
- Стига с тези глупости.
Мразя ги. Те те мисля за вещица.
Просто се опитват да ти привлекат вниманието.
Сигурна съм, че те харесват.
Глория, познаваш ли Отис?
Не, но помня какво ми каза за него.
Той е престъпник. Бил е в затвора.
Ела, скъпа. Ще ти покажа нещо.
Виждаш ли това дърво?
Да. Защо са окачени тези бутилки?
За да държат духовете надалеч.
Какви духове?
Духовете на всички неща, които съм объркала.
Толкова ли много неща си объркала?
Дори повече, скъпа.
Но ти не си лош човек.
Но съм вършила лоши неща.
На дървото има бутилки от уиски.
И бутилки от бира.
- Така е.
Знам. Аз ги изпих всичките
и след това ги вързах на дървото.
О, скъпа!
Много хора имат проблем...
с уискито и бирата.
Пиеш и после не можеш да спреш.
И ти ли си била такъв човек?
- Да.
Но знаеш ли какво, от много дни
не пия нищо по-силно от кафето.
Уискито и бирата ли те накараха да извършиш всички тези лоши неща?
Някои от тях, да. Някои щях непременно щях да извърша
със или без алкохол.
Така научих...
Какво си научила?
Научих кое е най-важното нещо.
И кое е то?
То е различно за всеки.
Трябва сама да разбереш какво е.
Знаеш ли, трябва да възприемаме Отис
чрез хубавата музика, която прави
и чрез любезността му към животните.
Само това знаем за него.
Нали?
- Да, г-жо.
Добре тогава.
Г-жо Франи имам една приятелка, която се казва Глория Дъм.
Тя много обича да чете,
но не е добре с очите
и вече не може да чете.
Бих могла да й прочета някоя книга.
Имате ли някакви предложения?
- Разбира се.
Може би "Отнесени от вихъра".?
За какво се разказва?
- Това е една чудесна история
за Гражданската война.
- За гражданската война?
Опал, не ми казвай, че никога не си чувала за Гражданската война.
Войната между Севера и Юга, нали?
Точно така, Опал. Пра пра-дядо ми
е участвал в тази война.
Идвам за нова книга.
Нали можеш да почакаш за момент?
Точно разказвах на Опал историята на пра пра дядо ми.
Искам да чуя тази история.
Той е бил едно 14 годишно момче,
което се е готвело да стане герой,
но в последствие открил истината.
Коя истина?
- Че войната е ад.
Истински ад!
Ад е лоша дума!
- Война също е лоша дума.
Не знаете какво е било.
Той е бил гладен и е носел много тежка екипировка.
Било му е студено. Освен това, е бил прострелян.
Страдал е така, както никое момче не заслужава
и страданието го е променило.
Брато, нищо не виждам.
Вероятно няма нищо за гледане.
Стига, Дънлап! Трябва да мислиш като таен агент.
Трябва да мислиш като шпионин.
Войната свършила и той се прибрал.
Вървял от Верджини чак до Джорджия,
но когато стигнал там родителите му, сестрите му,
всички били изчезнали.
Г-жо Франи, какво е станало със сестрите му?
Умрели са. Починали са от тиф.
А майка му?
- И тя е умряла.
А баща му?
Той загинал на бойното поле.
Тия умират като за световно!
Цялото семейство на този ти е умряло. Дръж ме.
Той е останал сирак?
Да. Той останал съвсем сам.
Когато престанал да плаче
имал много странно усещане.
Искал нещо сладко. Искал бонбон.
Да, момичета. Той осъзнал,
че светът е много жестоко място
която е пълно с лоши неща.
Той искал да усети нещо сладко!
Виждаш ли нещо?
Тихо!
Искате ли по един бонбон?
Да, благодаря.
- Благодаря.
Вече не ги произвеждат.
Светът изгуби апетит към бонбоните.
Успях да запазя няколко бонбона.
Харесват ли ви?
- Да, г-жо.
А на теб, Аманда?
Да, г-жо, но ми стана тъжно.
В бонбоните има тайна съставка.
Каква е тя?
Тъга.
Не на всички им харесва.
На мен ми хареса.
- И на мен.
Може би и двете сте тъжни за нещо.
Светът много се промени.
Хората в Ниоми си знаеха мъките едни на други,
помагаха си взаимно.
Този град не е същият без фабриката за бонбони.
Как се вкарва тъга в бонбон?
Да. Как се създава този вкус?
Това е загадка.
Така собствениците на фабриката са забогатели.
Произвеждали са бонбони, които са били вкусни и тъжни
едновременно.
Брато, изтървахме бонбоните.
Сега си седят и коментират вкуса на бонбоните.
Хайде.
Трябваше да се преместим от Уотли.
Там останаха всичките ми приятели.
Само за тази тъга се сещам.
И майка ми...
Не познавам майка си.
Знам само няколко неща за нея.
Има обаче нещо, което проповедникът не иска да ми каже.
Спомних си за Карстен.
Хей! Вие сте две ревли!
Трябва да тръгвам.
Какво й е?
- Кой е Карстен?
Карстен беше братът на Аманда.
Беше?
Миналата година се удави.
Стана пред очите ми.
Хайде, Дънлап.
Глория ми каза, че Ниоми е едно голямо дърво с много грешки.
Всеки местен жител си имал бутилка,
която била полюшвана от вятъра.
Според г-жа Франи, така е от какво фабриката за бонбони
била закрита преди няколко години.
Хората изгубили повече от работните си места.
Загубили връзката между себе си.
Има вкус на музика.
Това ми напомня за времето когато...
бях в затвора.
Отис, защо си бил в затвора?
Не е нужно да ми казваш. Само питам.
Никога не съм наранявал никого.
Никога не съм искал...
но в крайна сметка ме затвориха.
Спомням си деня съвсем ясно.
Седях в парка и свирех.
Хората разхождаха кучетата си,
децата се смееха. Беше хубав ден.
Отидох там за да посвиря малко.
Сложих шапката си пред мен,
но не свирех за да изкарам пари. Помислих че...
ако на някой му хареса музиката ще остави някоя стотинка.
Никой обаче не...
- Хубаво е някой да слуша музиката.
Както и да е. Един...
Един полицай дойде при мен.
Каза, че съм нарушавал общественото спокойствие.
Той се опита да ми вземе китарата.
Много му се ядосах.
Не съм лош човек.
Просто нямах много късмет.
Както и да е. Каза, че съм счупил носа на този полицай.
Обвиниха ме в нападение на полицай.
Въобще не чуха какво им казах.
Те просто...
Осъдиха ме на 3 години.
Не съм лош човек. Просто...
нямах много късмет.
Ти и аз... когато те погледна...
Ти си като пеперуда.
Момиченцето си мечтаело да лети.
Искала да пипне облаците.
Дъждът намокрил крилата й.
Пеперудке!
Хайде!
Полети!
Онзи ден много бавно изметох пода.
Исках да правя на Отис компания.
Не исках да се чувства самотен.
Понякога ми изглежда, че
всички хора на света са самотни.
Гадост!
Много гаден бонбон.
Има вкус като да си нямаш куче.
Чудех се дали на майка ми,
където и да се намира в момента,
й е мъчно за мен.
Мисълта за нея беше като дупката,
която остава след като ти падне зъб.
Умът ми непрекъснато се намираше в тази дупчица.
Там трябваше да е тя.
Точка за нас.
Какво мислиш? Да ги почерпя ли?
Да. Не се държаха много мило с мен.
Не поискаха да си играят с нас.
Пробвай тази, Дънлап!
Уин Дикси!
Ето го! Хванете го!
Хванете го!
- Насам.
Топката е в него!
- Хайде!
Помощ! Помогни ми, Дънлап!
Шерифът дойде.
Какво, за бога, става тук?
Проблем ли има, деца?
Не. Просто ни пречите да играем.
Не! Махнете го от мен!
Остави ме! Остави ме, зло куче!
Върни ми панталоните! Боже!
Целият град е полудял.
Краката му са като на кокошка.
- Смешно ли ви е?
Не ме гледайте!
Той не искаше да ви нарани.
Просто искаше да ви даде бонбон.
Внимавайте, маймуни такива!
Ще ви вкарам в затвора за маймуни.
По-добре да включа на скорост.
Какво има? Добре ли си?
Уин Дикси! Колко изяде?
Това беше ужасно.
Уин Дикси!
- Нали кучето не е в леглото ти?
Татко.
- Да, Опал.
2 часа сутринта е. Защо си станала?
Татко, гладен ли си?
Търсиш нещо за ядене...
- Да.
Малко съм гладен.
Опитай това.
Какво е това?
- Карамелен бонбон.
Харесва ли ти?
Бонбонът ти има меланхоличен вкус.
Какво значи "меланхоличен"?
- Тъжен.
Точно такъв вкус трябва да има.
Кара ме да си мисля за майка ти.
Много ли си мислиш за нея?
Да, Опал.
Татко, тя пиеше ли?
Опал, още си малка и не би могла да разбереш някои неща.
Успях да разбера много неща.
Знам за хората, които имат проблем с пиенето.
Глория Дъм е имала такъв проблем.
Искам да разбера.
Дори аз още не разбирам какво стана с майка ти.
Много дълго време бяхме щастливи.
Сякаш бяхме щастливи цяла вечност.
След това, тя започна да пие.
Започнала е да пие...
Това ли беше проблемът?
Малко по-сложно е.
Пиела е, защото съм се държала лошо?
Аз ли съм виновна, че си е тръгнала?
- Не.
Не! Вината не е твоя.
Никога повече не говори така.
Не го казвай.
Чу ли ме?
- Да, сър.
Животът е като онзи бонбон.
Сладкото и соленото са смесени
и трудната част е да ги разделиш.
Той беше много ядосан!
Мъчно му е, за това е бил ядосан.
Всеки си има някаква болка.
Става ми тъжно като си помисля.
Искам да му помогна,
но не знак какво да направя.
Не можеш да направиш много.
Хайде да видим какво прави Скарлет?
Сигурно се приготвя за онова парти.
Точно това трябва да направим!
Кои ние?
- Ние! Ти и аз.
Трябва да си направим празненство!
Мислиш ли, че трябва да си направим парти, Уин Дикси?
Ще поканим г-жа Франи и пастора...
- Не, Опал!
Опал, не влизай там!
- Трябва да се приготвим.
Не.
- Леле, тук е тъмно.
Опал, къде си? Опал!
Опал, къде си?
Виждаш ли? Така е по-добре.
- Недей да...
Хайде!
- Не! Тук не можеш да правиш парти!
От години не съм пускала хора тук!
Ще направим сандвичи, Отис ще дойде с китарата си!
Казах не! Точка по въпроса.
Г-жа Франи каза, че проблемът на хората тук е,
че са забравили да плачат заедно.
Аз мисля, че хората са забравила как да споделят радостта си.
Уин Дикси!
Глория, имаме нужда от това парти.
Моля те.
Детето ми!
Ако ще си правим парти...
тази къща се нуждае от почистване!
Ще си направим парти!
- Ще си правим парти!
Да не забравиш да поканиш момчетата Дюбъри!
Благодаря, Опал!
Благодаря.
- Няма за какво.
Плодове.
Уин Дикси!
Ще дойдеш, нали?
- Да. Ще дойда.
Тогава ще може и да се помолим.
Ще правим парти и вие сте поканен.
Не благодарете на мен. Идеята беше на Уин Дикси.
Хайде, Уин Дикси.
Малка г-це, кучето вече е послушно.
Защото вече не е самотно.
Вие сте един от първите гости.
Реших, да бъда точен.
- Здравей, Опал.
Здравейте, г-жо Франи.
Г-н Алфред, познавате ли г-жа Франи?
Не.
- Г-жо Франи, здравейте.
Приятно ми е да се запознаем.
Нарисувах картини с кучета.
Това е чудесно Слуити Пи.
- Ела да ги видиш.
Хайде, Уин Дикси.
Страхотни са!
- Здравей, Опал.
Здравей, Аманда.
Много се радвам, че успя да дойдеш.
- Благодаря, че ме покани.
Благодаря ти, че дойде.
- Извини ме.
Добре.
- Глория!
Глория!
Идвам.
Идвам, скъпа. Не ме юркай, моля те.
Много съм нервна. От много време не съм правила партита.
Всичко е наред. Много си красива.
Благодаря ти, че ми помогна за косата и ноктите.
И ти си хубава. Носиш ли гердана, който ти дадох?
Всичко е толкова красиво! Виждам!
Виждам лампите!
- Здравей, Глория.
Глория, запознай се с приятелката ми Аманда.
Аманда! Какво красиво име! Радвам се, че си тук.
Аз също.
Това е г-жа Франи Блок.
- Здравей. Много съм слушала за теб.
Надявам се, че ти е харесал "Отнесени от вихъра".
Благодаря.
- А това е г-н Алфред.
Радвам се да се запознаем, Глория.
Радвам се, че...
Здравей, Отис.
Спокойно. Само няколко души сме.
Съвсем малко сме.
- Донесох туршия.
Точно това ни трябваше!
Много ще върви със сандвичите.
Г-жо Франи, това е Отис.
Радвам се да ви стисна ръката, Отис.
- Благодаря. Донесох туршия.
Да, виждам. Чудесно.
Това е Глория Дъм.
Донесох туршия за партито.
Радвам се, че си донесъл туршия.
Парти без туршия не е парти.
Бил съм на партита без туршия.
И нито едно от тях не беше забавно.
Отис, остави буркана ето там.
- Благодаря, г-жо.
Къде са момчетата Дюбъри?
И къде е проповедникът?
- Не знам.
Казах му да бъде точен.
Вижте кучето и птицата!
Не! Уин Дикси!
Долу!
Дикси, хайде!
- Ако скоро не седнем на масата
няма да е останала никаква храна.
Права си. Нека се хванем за ръце...
и да благодарим за храната.
Опал, дай си ръката. Седни, Дикси!
Скъпи Небесни татко,
имаме сандвици и салата,
имаме туршия, имаме картини с кучета
и имаме карамелени бонбони.
Най-важното е, че сме заедно.
Боже, имаме приятели, с котио да споделим вечерта.
Благодарни сме за това.
Научи ни, да се обичаме един друг.
Молим се във Твоето име. Амин.
Амин.
- Амин.
Вече може ли да ядем?
Може би трябва да влезем вътре.
Днес не трябваше да вали!
Вали!
- Приберете храната!
Глория!
- Някой да вземе сандвичите!
Някой да вземе салатата!
Вали.
Как си?
- Малко се понамокрих.
Взехте ли салатата? Някой взе ли ги?
Да, но са мокри, Глория.
- А салатата?
Да.
- Сандвичите!
Опал, може ли да поговорим?
Опал, много работи в магазина.
Донесох ти това. Заслужи си го.
Благодаря, Отис.
- Куче!
Куче!
Не се тревожи. Имам рисунки на кучета. Ето ги!
Уин Дикси!
Не!
Дикси! Страх го е от гръмотевици.
Не! Уин Дикси!
Не. Сигурно се е скрил под стола.
Ще взема фенера и ще го потърся.
- Не!
Трябва да го намеря!
- Вземи фенера!
Опал!
Уин Дикси!
Ще се изгубиш!
- Няма!
Опал!
Момчетата Дюбъри. Целите сте мокри.
Опал!
Уин Дикси!
- Опал, гостите дойдоха!
Опал!
Опал, гостите ти дойдоха.
Не ме интересува!
Веднага се върни! Ела тук!
Чуй ме, това е твоето парти!
Искам да кажеш на тези момчета колко се радваш да ги видиш.
Благодаря ви, че дойдохте,
но трябва да намеря Уин Дикси.
Искаш ли да ти помогнем?
- Чуй ме.
Не можеш да искаш всичко за себе си.
Разбираш ли какво ти говоря?
Трябва да обичаш когато имаш.
Това е.
Трябва да го намеря.
- Опал, изчакай да спре дъжда!
Опал!
Уин Дикси!
Уин Дикси!
Той тук ли е?
- Кой?
Няма го. Не мога да го намеря.
Не стой на дъжда, Опал. Хайде!
Трябваше да дойдеш на партито!
Ти не дойде, а той изчезна!
Опал!
Върни се!
Облечи се. Ще го потърсим заедно.
Уин Дикси!
Ще направя списък с 10 неща за него.
Така ще могат да го разпознаят.
Ще го намерим, Опал.
Има патологичен страх от бури.
Две. Обича да се усмихва на всички.
Три. Обича да ходи на църква.
Четири. Той хърка.
Пет. Хваща мишки без да ги убива.
Шест. Обича да бъде сред хора.
Седем. Много обича фъстъчено масло.
Осем. Не издържа да бъде сам.
Десет. Обича да спи в легло.
10. Той беше куче, което знае как да ти бъде приятел.
Непрекъснато премислям този списък.
Също както мислих и нещата за мама.
Уин Дикси! Остана ми само споменът.
Радвам се, че поне ми остана нещо.
Вече е късно, а и си уморена.
Трябва да си починеш.
- Но татко, той е тук някъде!
Не можем да го изоставим.
Търсихме го, колкото можахме.
Искаш да се откажеш!
- Опал...
Отказваш се от всичко.
Това не е вярно.
- Вярно е.
Ти непрекъснато се предаваш.
Затваряш се в глупавата си черупка
и се предаваш. Не говориш.
Не искаш да ходиш по партита.
Сигурно не си потърсил и мама,
когато тя си е тръгнала.
Просто си я оставил да си тръгне.
Не можах да я спра. Опитах се...
Опитах се! Нима мислиш, че не съм искал да остане?!
Тя беше всичко за мен.
- Не си се опитал.
Не е била всичко за теб.
- Напротив, беше.
Опал, тя беше всичко за мен! Всичко!
Аз я предадох, ясно? Предадох я.
Предадох я, Опал. Опитах се...
- Не си се опитал!
Опитах се.
- Знам, че не си.
Опитах се.
... Опитах всичко възможно.
Вината е моя.
Опал, вината е изцяло моя.
Съжалявам.
Татко...
Не ми е все едно зза Уин Дикси. Мъчно ми е за него.
Обичах това куче.
Теб също те обичам.
Обичам те, татко.
И аз те обичам.
Татко...
дали някога мама ще се върне?
Не, Опал.
Молих се и си мечтаех за това,
но не мисля, че това ще се случи.
Глория ми каза, че не можеш да имаш всичко.
Каза ми да обичам това, което имам, когато го имам.
Глория Дъм е мъдра жена.
Не съм готова да се откажа от Дикси.
Ще продължаваме да го търсим.
Опал...
помниш ли, че ти казах, че майка ти си взе всички вещи?
Да, сър.
- Остави едно много важно нещо.
Какво?
Теб.
Добре че майка ти те остави при мен!
Намерихте ли го?
- Не.
Все още, не.
Ние също го търсихме.
Обиколихме наоколо с колелата.
Съжалявам. Обиколихме целия град.
И моето куче избяга навремето.
И?
И когато му омръзна да се скита...
се прибра вкъщи.
Не се тревожи Опал. Той ще се върне.
Трябва.
Пасторе?
Това дете ви е благословението.
Дали се моли?
Молиш ли се?
- Не.
Просто си мисля.
За какво?
- За много различни неща.
Съжалявам, че ви нарекох пеленачета.
Искаш ли да влезеш вътре?
Мисля, че да.
Да се състезаваме до къщата!
- Старт!
Отис, знаеш ли църковни песни?
- Знам няколко.
Така ли?
- Само му затананикай мелодията.
Уин Дикси!
Уин Дикси!
Уин Дикси!
- Къде беше, момче?!
Колко си мокър само!
Ще си направим ли парти, а?
Ще си направим парти с това куче.
Супер!
- Кучето е страхотно!
Чувствам се по-добре!
По-добре!
Сърцето ми вече не е толкова празно.
Пълно е и то до горе.
Имам Уин Дикси, Глория Дъм,
г-жа Франи Блок, Отис
и дори братята Дюбъри.
Имам си пастора който пак ми е баща.
Историята беше хубава, нали?
И всичко стана заради,...
Нали се сещате?