Life Is Beautiful (1997) (Life Is Beautiful - CD1.sub) Свали субтитрите
Подобно на приказка в нея има тъга,
както и много вълшебства и щастие.
Арецо, Италия 1939 г.
Пея за туй що виждам. Ето ме - рекох аз на хаоса.
"Аз съм твой роб!" А той: "Чудесно!"
Но аз свободен ще бъда накрая.
Милувките защо са, щом на блаженство радва се човек.
Ето, аз съм готов. Спирачките изчезват.
Повече не мога да устоя. Хайде, сладки Бакхус, вземи ме.
Нямаме спирачки.
- Чух те.
Не, наистина не работят.
- Натисни спирачката.
Завивай! Сега направо!
Кралят пристига.
Цяла тълпа се е насъбрала. Карай направо.
Нямаме спирачки. Пазете се!
Назад! Не можем да спрем колата.
Ж И В О Т Ъ Т Е П Р Е К Р А С Е Н
Хайде, разходи се.
- Добре.
Трябва ми ключ.
Какво ти трябва?
- Да ме оставиш сам за 10 мин.
Добре, оставям те.
Наистина ли не искаш ключа?
- Остави ме 10 мин.
Ще си измия ръцете.
- Добре.
Хубавице, как си?
Майка ти ли е сложила това? - Не.
Продава ли се?
Колко струва? На колко си години?
Как се казваш?
- Елеонора.
Приятно ми е. Аз съм принц Гуидо.
Принц ли?
- Да, аз съм принц.
Всичко наоколо е мое.
Ще нарека това място Адис Абеба. Ще го променя изцяло.
Вън кравите, да влязат камилите и щраусите.
Щрауси и камили ли?
- И няколко хипопотама.
Ще тръгвам, че имам аудиенция при принцесата.
Добър ден, принцесо.
- Как се уплаших!
За малко да се убия. Нараних ли ви?
Никога не съм бил по-добре.
Винаги ли излизате по този начин?
- Исках да изгоря осите, но ме ужилиха.
Оса ви е ужилила? Позволете.
Не мърдайте, принцесо. Отровата на осите е много опасна.
Ще отнеме близо половин час.
- Оправих се, благодаря.
На друго място ужилиха ли ви?
Какво място само! Прекрасно е!
Гълъби летят, жени падат от небето! Ще заживея тук.
Целия град е негов. Той е принц.
Точно така. Принц Гуидо, на вашите услуги, принцесо.
Идвам. До нови срещи.
Как да ви се отблагодаря?
- Няма нужда.
Но ако настоявате дайте няколко яйца
за да направя омлет на моя оръженосец.
Вземете. Всичко е ваше.
- Благодаря.
Ще взема две... шест. Хубав омлет ще стане.
Довиждане, Елеонора. Моите уважения, принцесо.
До скоро.
Ето ме и мен. Яйца за вечеря.
Щрауси и камили навсякъде!
Къде е къщата?
- Завий наляво. Още малко.
Чичо ти при нас ли ще спи?
- Какво?
Над 30 год. е живял в хотела. Той е главен управител.
Използва къщата за склад. Ето, пристигнахме.
Това е конят на чичо ми Робин Худ. Това е двуколката му и къщата му.
И вътре ще намерим чичо ми.
Тук сме, скъпи чичо. Дано не е много късно.
Извинявай, че закъсняхме, колата ни се повреди.
Чичо Елисео!
Варвари!
- Кои бяха тези?
Просто варвари.
- Защо не извика?
Мълчанието е най-силният вик. Това ли е твоя приятел поет?
Казвам се Феручо. Освен това съм и тапицер.
Трябва да се оправите тук. Използвам къщата за склад.
Пълна е с боклуци и вехтории. Но това е моя стара страст.
За какво ви е всичко това?
Останете колкото искате. Не е лесно да си сервитьор.
Това е леглото.
Няма нищо по-необходимо от непотребното.
Кметството е на улица "Сестани". Идете утре сутрин.
Това е тоалетната, оборудвана с изобретението на мосю Биде.
Има няколко книги, сред които е "Животът на Петрарх".
Кухнята е ето там. Това е велосипед, по народному - "колело".
Трябва да се се връщам в хотела. Ключът е само този, не го губете.
Радвам се да те видя. Идвам, Робин Худ.
Какъв чичо само!
Погледни тази сграда!
Нали ти казах? В града ще правим каквото си искаме.
Свободни сме.
Искаш да крещиш? Значи крещиш.
Млъкни! Ти луд ли си?
В центъра сме. Не се дръж като на село.
Не бива да крещиш.
Мария! Ключът!
Виждаш ли? Като крещиш, те замерят.
Ако беше спрял да мислиш за поезия щеше да ощастливиш баща си.
Правилно. И аз това му казвам. Трябва да се установиш.
Каква хубава шапка! Как ми стои?
Отива ти, но е моя.
- Кога започвам работа?
Вече си закъснял. На часа!
Занеси креслото в работилницата.
Това ли?
- Това. И внимателно.
Аз отивам в кметството. Довиждане.
- Довиждане и се дръжте прилично.
Защото живеем в трудни, ужасно трудни времена.
Трудни ли? Защо?
Какви са политическите ти възгледи?
- Бенито! Адолф! Бъдете послушни.
Какво ме попита?
- Попитах как вървят нещата?
Извинявай и довиждане.
- Внимавай! Ще счупиш краката.
Довиждане.
Успя да ми вземе шапката. Обаче аз ще го намеря.
Бенито, ще изядеш боя!
Трябва да премина процедурата, за да отворя книжарница.
Колко време отнема?
- Години.
Тогава да започваме с документите.
- Първо подавате молба и началникът трябва да я одобри.
За малко да счупя яйцата. От вчера ги държа тук.
Слава Богу, че са здрави. Добре, пишете.
Аз, Гуидо Орефиче...
- Няма да я подпише сега.
Ето го, идва.
- Какво става?
Трябва да се разпишете, за да отворя книжарница.
Г-н Родолфо, обясних му.
Само един подпис.
- Не.
Заместникът ми ще се появи след час.
Само един подпис.
- Затваряме в 1 часа.
Но сега е един без десет.
- Подайте жалба.
Какъв ужасен човек!
Само трябваше да се подпише, нищо особено.
Сега ще чакам този заместник, който ще се появи след час.
Подавам жалба. Пишете! Аз, Гуидо...
Какъв удар!
Ранен ли сте? Ще ви помогна.
Има ли кръв? Без да искам.
- Не ме докосвайте!
И забравете за книжарницата!
Не, яйцата са...
Мизерник, ще те убия.
Пазете се! Пазете се!
Добър ден, принцесо.
Дали някой път ще се срещнем в изправено положение.
Простете, но много бързам. До следващия път, принцесо.
Пиле.
- Нищо работа.
Сервира се цяло, с корема надолу.
Ще ми го нарежете ли? Застопорявам го с вилица под крилото,
след което отрязвам бутчето. Режа по гръдната кост.
Падат крилата, гърдите.
- Омар.
Фасулска работа, чичо Елисео.
Пухам в гърдите и махам бутчетата.
Обелвам омара... пъхам...
Махам черупката от черупчестата част.
Падат и антенките. Нали не ядем антенките?
Без антенките и обвивката. То нищо не остана.
Омарите свършиха, но предлагаме разкошно пиле.
Не си спомням за омарите.
- Сервира се, както ти го дадат.
Няма нужда да го докосваш.
Твърде лесно е. Затова не си спомних.
Продължавай.
- Поведение.
Стоя наблизо. Неподвижно. Ето така.
И в начална позиция. Келнер?
Начална позиция. Келнер? Да?
Защо само мен викат? Има и други келнери.
Поклоните са елементарни.
Ето, ще покажа.
Навеждам се под ъгъл 45 градуса, точно като бутилка шампанско.
Даже 50-55. 90 градуса и прав ъгъл.
Ще направя и 180 градуса ако се напъна.
Представи си как слънчогледите се накланят към слънцето.
Тези, които са наведени прекалено, са умрели.
Ти сервираш, не прислугваш. Сервирането е висше изкуство.
Бог служи на хората, но не им е слуга.
Нямаше копче там.
- Никога не е имало, глупчо.
Трябва да върна колата на баща ми.
Ще я върнеш след месец-два,
- Не, трябва да е по-скоро.
И знаеш ли защо?
- Защо?
Какво? Колко е часът?
- Ти спеше ли?
Разбира се, че спях.
Зададе ми въпрос и после се унесе.
Как го направи?
- Шопенхауер.
Според него, със силата на волята можеш всичко.
"Аз съм това, което искам да бъда." В момента искам да спя и си казах:
"Аз спя, спя." И заспах.
Забележително! И лесно. Ще опитам.
Заспивай, заспивай.
Не жестикулирай. Не си жонгльор.
Всичко опира до мисълта, но отнема време.
Ще говорим утре.
Събуди се, събуди се.
Какво има сега?
- Действа безотказно.
Кое?
- Шопенхауер. Казах: "Събуди се".
И ти се събуди. Невероятно!
Как се получи?
- Просто крещеше в ухото ми.
Значи трябва по-тихо.
- Изобщо не трябва да говориш.
Не говориш, а само мислиш.
Защо тичаш? Спри се!
- Закъснявам.
Мария, ключът!
Всяка сутрин му хвърля ключа.
Ето я учителката. Приказна е.
Ела, да я поздравим.
Боже мой! Не мърдай.
Онзи в колата е гаднярът от кметството с яйцата.
Какво казва?
- Откъде да знам?
Сега какво прави?
- Тръгва си.
Има същата кола като моята. Тръгва.
Не мърдай.
- Хубава кола.
Още малко, още малко.
Добър ден, принцесо.
- О, Господи!
Пак вие! Винаги ме изненадвате.
Това е принцесата, която падна от небето в ръцете ми.
Този ли изсмука жилото?
- Да. Винаги се появявате неочаквано.
Да се уговорим за следващата среща.
Довечера в осем?
- Не, така ми харесва повече.
Хайде, Дора, ще закъснеем.
Надявам се пак ще се срещнем неочаквано.
До скоро, принцесо.
Видя ли я? Красива е, нали? Харесва й да се появявам изведнъж.
I don't believe it.
Не мога да повярвам.
- Тъмнина.
Вие сте гений!
"Колкото повече, толкова по-малко виждам".
Отговор: Тъмнина.
Великолепно. Вие ли я измислихте?
- Не, но я разгадахте за 5 мин., а на мен ми отне 8 дни.
Сьомга, салата и чаша бяло вино.
Чуйте тази, Гуидо.
- Ако позволите, мой ред е.
От баща ми я знам.
Снежанка и седемте джуджета сядат да хапнат.
За колко време ще познаете какво е сервирала?
Изглежда заплетена. Искам да я разгадая веднага.
Първо хапнете, че ще изстине.
- Не ми се яде, вече е късно.
Салатата, сьомгата и виното са лека храна.
Снежанка и седемте джуджета...
Гуидо?
- Кажете.
Кухнята работи ли?
- Всички си тръгнаха.
Един господин от министерството иска да яде.
Кухнята не работи.
- Добре ще ви възнаградим.
Кухнята работи.
Заповядайте.
Докторе, няма ли да ядете?
- Не.
Снежанка и седемте джуджета...
Знам че кухнята приключи. Може би едно студено блюдо...
Всичко е разкошно. Изберете си.
- Нещо леко.
Предлагаме месо, хубава пържола,
агнешко, бъбреци, малко мазен дроб.
Иначе има и риба.
- Да. Риба.
Предлагаме хубава мазна скумрия,
змиорка, пълнена с малки колбаси и бренди,
а имаме и мършава сьомга.
- Сьомга, благодаря.
Гарнитура?
- Има и гарнитура ли?
Предлагаме много, много пържени гъби,
картофи с масло с тежък сос.
Има ли някаква лека салата? Ако не, без гарнитура.
Лека салата? Жалко! Има само пържени гъби, божествени.
Значи салата, сьомга и чаша бяло вино.
Идеално. Възможно най-бързо.
- Ще се постарая.
Заповядайте.
За колко време ще познаете какво е сервирала? Нали?
Снежанка и седемте джуджета!
- Лека вечер, докторе.
Лека нощ, гений.
Снежанка ли спомена? Пиян ли е?
Това е загадка. Седем минути.
Щом седем джуджета вечерят
и тя сервира за минута, значи седем минути.
Д-р Лесинг е физик, сериозен човек.
Но е вманиачен на тема загадки. Не може да спи заради тях.
Извинете, училището "Петрарка"...
Основното училище ли? Една приятелка преподава там.
На близо е. Защо?
- Ще поспя половин час повече.
Там ли ще ходите утре?
Да, очакват ме в 8.30 ч.
Деца, тишина! Обърнете ми внимание.
Инспекторът ще дойде всеки момент.
Искам да му направите добро впечатление.
Слушайте без шум.
Ще ни разкаже прекрасни неща за страната ни.
Инспекторът пристигна.
- Вече? Подранил е.
Сядай долу, Роберто!
Станете!
Добро утро, принцесо.
Добро утро, г-н инспектор. Аз съм директорката.
Това са част от учителите ни.
Чудесно!
И така...
Откога преподавате тук?
- От 16 години.
Запознати ли сте с новата програма на министерството?
Четохте ли бюлетина за детската хигиена?
Разбира се.
Какво ще правите в събота?
Не, исках да кажа неделя... Денят на Дева Мария.
Ще ходя на опера.
Какво ще гледате?
- Офенбах.
Да, Офенбах ще изпълняват.
Много хубаво.
Благодаря и довиждане. Дойдох само да...
Знаем.
Инспекторът ще ни говори за манифеста за расите,
подписан от най-изтъкнатите италиански учени.
За нас е върховна чест,
че ще ни обяснят, че нашата раса е висша раса.
Най-добрата от всички.
Седнете.
Заповядайте, инспекторе.
Нашата раса...
- ... е най-висша.
Естествено!
Нашата раса е най-висша.
Току-що пристигнах от Рим, за да ви разкажа, деца,
че нашата раса е най-велика.
Бях избран от расистките италиански учени
да ви демонстрирам, колко е висша нашата раса.
Защо избраха мен, деца?
Трябва ли да ви обяснявам?
Къде ще намерите по-красив от мен?
Съвсем логично всички мълчат. Аз съм оригинална "висша раса",
чист ариец.
Да започнем с нещо,което всички се питате: "Какво велико има в това?"
Ухото. Вижте съвършенството му.
Ушната мида с висяща месеста част.
Проверете на себе си. Мек хрущял, огъва се.
Ако намерите две уши, по-хубави от тези, си отивам.
Във Франция мечтаят за такива.
Расите съществуват, бъдете сигурни.
Но да продължим. Ще ви покажа нещо друго.
Внимавайте.
Казал е, че е инспектор? От Рим.
Копчето на корема!
Погледнете този пъп. Здраво е зашит.
И със зъби не можете да го разшиете.
Расистките учени опитаха. Никакъв шанс!
Това е италианско копче на корема.
Вижте каква осанка.
Погледнете тези бицепси и трицепси.
Погледнете тази красота! Възхитете се на бедрото!
Само вижте движението.
Господа!
Сега трябва да се сбогувам, защото имам друга среща.
Моят ариец ви напуска и ви казва "довиждане".
Ще се видим във Венеция, принцесо.
Чувам само с това ухо.
Погледни ме, принцесо.
Хайде, тук долу съм.
Погледни към мен, принцесо.
Обърни се към мен.
Обърни се, обърни се.
Може ли един шоколадов сладолед?
- Да, но бързо.
Защо?
- В 8 трябва да сме у префекта. Поканени сме.
Къде?
- У префекта.
Смили се, Господи. Нека не е истина.
Пак ли вечеря у префекта?
- И майка ти ще дойде.
Ужас!
Да вечеряме сами. Ще се отбием у префекта на кафе.
Аз няма да дойда.
Да, чух те. Ще му кажа, че няма да ходим.
Ще вечеряме само аз и ти.
Добър вечер, Родолфо.
- Добър вечер, г-н префект.
Ще се видим у дома. Чакам ви в осем.
Ще бъдем там точно в осем.
- Чудесно!
Къде е тя? Видя ли я?
Не може да я няма.
- А, тук си.
Утре да си навреме, ясно?
Изкара ли мебелите от колата?
- Да.
Това е коприна, внимавай. Бъди особено внимателен.
Каква опера!
- Прелест!
Това твои завеси ли са?
- Не, на колегата.
Пак ми взе шапката!
Да вървим.
- Не виждаш ли как вали?
Докарай колата.
- Точно зад ъгъла е.
Добре, чакай тук. Като дойда, ще свирна с клаксона.
Дай ми ключа!
Не за къщата, а за колата.
За колата ли? Ти луд ли си?
- Занимавай малко онзи с яйцата.
Колкото може по-дълго. Аз тръгвам.
В колата има... Карай бавно.
Можеше да дойдеш с чадъра.
Грубиян си. Погледни на какво приличам.
Вечерята у префекта ме изнервя.
Ето, разхълцах се.
Винаги става така, когато правя нещо, което не желая.
Знаеш ли колко малко ми трябва, за да се зарадвам?
И един шоколадов сладолед стига. Или два.
Една приятна разходка. Каквото стане, стане.
А вместо това ти...
Здравей, принцесо.
Не мога да повярвам! Дължиш ми обяснение.
Не, ти ми дължиш извинение.
Спрях се под една стряха и ти падна в ръцете ми.
После аз се озовах в ръцете ти.
Отивам на инспекция в училището и ти пак си там.
Дори и в сънищата ми се появяваш.
Ще ме оставиш ли на мира? Много си си паднала по мен.
Не те виня, но...
Добре, предавам си. Ти печелиш.
Къде да отидем, принцесо? На морето! Обичаш ли морето?
Да, но ме чакат пред операта. Закарай ме обратно.
Какво става?
Знаеш ли как се включват чистачките?
Натисни спирачката!
- Без страх, дръж се за мен.
Счупи се.
- Кога се научи да караш?
Преди 10 мин.
- Мислех, че са по-малко.
Гюрукът се развали.
- Вратата не се отваря.
Чакай, не можем да мръднем.
Ще се измъкнем оттук. Аз ще имам грижата.
Важното е, че не се намокри. Вземи това.
Сега ще се измъкнем.
Аз ще се погрижа за всичко.
Хайде, слизай, принцесо.
Да, точно така.
Има голяма локва. Ще си намокриш краката.
Почакай, принцесо.
Заповядай, принцесо.
- Къде сме?
Идвали сме тук.
Аз и ти? Кога?
- Не помниш ли?
Вечерта, когато валеше,
и ти направих чадър от възглавница.
Нощта беше прекрасна. Сложих волана на рамото си...
и затанцувах валс. Когато спрях пред теб,
ти ме целуна.
Принцесо, задните ти части са изложени на вятъра.
Зависи от човека. Баща ми беше като теб.
Умееше да ме накара да направя всичко.
Той ме разбираше, знаеше как да подходи към мен.
Бях като глина в ръцете му. Винаги, винаги казвах "да".
Значи всички скъпоценности, които криеш...
Има начин да отворя ковчежето, а ти винаги да казваш "да"?
По-лесно е, отколкото си мислиш.
Трябва ти само подходящият ключ.
- И къде точно е той?
Може би в небесата.
Започна да просветва.
- Значи твърдиш,
че ключът, с който винаги казваш "да", е в небесата?
Да.
- Ще опитам.
Дева Мария може да ми го хвърли. Човек никога не знае.
Мария, ключът!
Този ли е?
Трябва ли да се прибираш? Искаш ли един шоколадов сладолед?
Не, не сега.
Тогава кога?
- Не знам.
И това ли да бъде решено от небесата?
Не, остави Мария на мира. Не я притеснявай за един сладолед.
Не, важно е. Трябва да решим. Ще говоря с нея.
Дево, прати някого, който да каже кога ще ядем сладолед!
Седем минути!
Ето моята къща.
- Стотици пъти съм минавал оттук.
Питах се: "кой ли живее тук?" Исках да отворя книжарница отпред.
Книжарница ли?
- Да. И ще те виждам всеки ден.
Беше много мил с мен. Но сега мисля само за гореща баня.
Забравих да ти кажа...
Слушам те.
Не можеш да си представиш колко силно искам да те любя.
Но на никого няма да кажа.
Трябва да ме измъчват, за да го изрека.
Какво да изречеш?
- Че искам да те любя.
Не само веднъж, а безброй пъти. Но аз никога няма да ти го кажа.
Трябва да съм луд, за да ти призная, че искам да те любя...
през остатъка от живота ми.
Прибирай се, че пак ще вали.
Принцесо?
Вир-вода си.
- Дрехите ми не са важни.
Притеснява ме шапката.
Имам нужда от суха, но не мога да намеря.
Как го правеше преди малко? Май е лесно.
Дево, прати някой да даде на приятеля ми суха шапка.
Лека нощ, принцесо. До скоро.
Извинете, къде е тоалетната?
- Право напред вляво.
Ако не станеш веднага, кълна се в името на баща ти,
че повече няма да ти проговоря. До края на живота ми!
Ще броя до три. Ако не станеш ще употребя сила.
Едно, две...
и три.
Послушно момиче.
Познай кой ще се жени? Не ти ли казах? Онзи с яйцата!
За коя?
- Не знам. Не е пристигнала.
Всички я чакат.
Навсякъде те търся. Чичо ти!
Нещо е станало. Ела.
Навън! Конят!
Това твоят кон ли е?
Що за надпис?
"Внимание! Еврейски кон."
Обичайните вандали, но е тъжно. Каква глупост!
"Еврейски кон."
Не се разстройвай.
- Направили са го...
С умисъл са го написали.
Ще се наложи да свикнеш, Гуидо.
И теб ще подхванат.
- Мен ли?
Какво толкова може да ми се случи?
Най-много да ме съблекат и да напишат:
"Внимание! Еврейски сервитьор." Дори не знаех, че конят е евреин.
Хайде, утре ще го почистя.
Отведи го в конюшнята.
Погледни! Точно пред теб.
Дора!
Чакай, ще я изненадам.
Искам да те запозная а Фидо Джованарди.
Доктор Лесинг! Заминавате ли?
Спешна телеграма. Трябва да замина за Берлин.
Защо носиш тези цветя?
- За изпроводяк.
Ще взема само едно.
Ще го дам на жена ми. Цветето на Гуидо!
Много се забавлявах с теб.
Ти си най-гениалният сервитьор, когото съм срещал.
А вие сте най-възпитаният клиент, на когото съм сервирал.
Довиждане, д-р Лесинг.
Между другото, ако кажеш името ми,
вече ме няма. Кой съм аз?
Ако кажеш името ми, вече ме няма.
Какво е? За какво говори?
Мълчанието.
Прекрасно! Ако изречеш дума, то - мълчанието - вече го няма.
Не говоря за Берлин, а за провинцията. Представете си!
Чуйте задача за трети клас.
Помня я, защото бях шокирана.
Един лунатик струва на страната по 4 марки на ден.
Един инвалид - 5 марки. Един епилептик - 3,5 марки.
Приемайки, че средната стойност е 4 марки на ден...
и че има 300 000 пациенти, колко ще спести държавата,
ако елиминират тези хора?
- Умът ми не го побира!
И аз така реагирах.
7-годишно дете да решава подобно уравнение!
Задачата не е лесна. Дроби, проценти.
Нужно е да знаят малко алгебра.
За нас това е гимназиален материал.
Не става само с умножение.
- 300 000 инвалиди, нали?
300 000 по 4.
Убиваме ги и спестяваме 1 200 000 марки на ден.
Елементарно.
- Браво на вас.
Но вие сте възрастен, а там го решават 7-годишни.
Наистина са друга раса.
"Добър ден, принцесо."
Какво каза?
- Пише го на тортата.
Защо стоиш тук! Хайде, да танцуваме.
Ще ви кажа две неща, които знаете от няколко години вече.
С Дора сме се родили на една улица,
бяхме съученици, имаме едни и същи приятели.
Дора е жената на моя живот, а аз съм мъжът на нейния.
Решихме да се оженим тази година.
Всички сте поканени на 9 април
в базиликата "Санта Мария дел Пелегрино".
Там ще празнуваме до зори. Всички, които сме тук.
Ще сме щастливи като сега.
Горчиво! Горчиво!
Какво ти става?
- Нищо.
Добре ли си?
- Да.
Кой сложи това кресло тук?
Добре ли си?
Нищо ми няма.
- Съжалявам.
Не се ударих.
- Не, говорех за...
Забавляваш ли се? Връщай се на масата си.
Върви, сам ще се оправя.
Добре ли си?
Да! Защо всички ме питате това? Нещо станало ли е?
Не, нищо не е станало. Но върви в кухнята.
Гуидо? Кухнята!
Преместили са всичко през нощта. Виж къде е кухнята.
Познай кой е!
Аз съм. Какво? Да не си изкуфял?
Госпожице? Най-после се срещнахме, Дора.
Той така и не ни запозна. Беше те страх, нали?
Вече няма да идваш в бордея с нас.
Простете, ако съм ви обезпокоил. Желая ви щастие и всичко хубаво.
Какъв веселяк!
Сега ще почистя. Извинете.
Принцесо! И ти ли си тук?
Отведи ме оттук.
А сега, дами и господа...
величествената изненада от Гранд хотела.
Етиопската торта!
О, благодаря. Музика, маестро!
Честито!
- Благодаря.
Заповядайте, принцесо.
Но вие сте...
Бързо, принцесо!
Но той е...
Това е кретенът с яйцата!
Ключът е у Феручо.
Някаква тел. Ще отворя, ако имам тел.
Майстор на телта съм. Татко ме научи.
Отворих.
Джозуе!
Хайде, майка ти ще закъснее заради теб.
Загубих си танка.
- Спокойно, ще го намерим.
Къде го остави?
На стълбището е.
- Ще го донеса.
Дръж колелото да го донеса.
Заповядай.
Да тръгваме.
Давай, тате!
- По-бавно.
Закъсняваш за училище. По-бързо!
Това е кон! Два коня!
Престани с този звънец!
Не съм аз, аз Джозуе.
- Не съм аз, а тате.
Спри да сляза!