Message In A Bottle (1999) (Message In A Bottle (1999) CD2.srt) Свали субтитрите
Прав е за едно.
Ти беше най-хубавото нещо тази вечер.
И този ден.
И тази година.
Бих искал да е по-просто.
Бих искал да е по-лесно.
Съжалявам.
Не очаквам да ми пращаш цветя, но ще се чуваме ли по телефона?
Не знам...
Надявах се да ми пращаш цветя.
Бих могла да живея тук.
Не исках да те изплаша. Изплаших те, нали?
- Ще дойдеш ли да ме видиш?
- На сушата ли?
- Не ходя на сушата.
- Имаме си езеро.
Голямо езеро.
Аз ще се върна при работата си и при сина си,
а ти просто ще ме забравиш, нали?
Да, всеки ден.
Имам номера ти, моряко. И ти имаш моя, така че...
Пътешественичката се завърна. Как си, разкри ли загадката?
Нямаше загадка. Жена му, Катрин, е починала.
Била е художничка. Той не я е забравил.
Значи край на историята?
Няма никаква история.
Не казах ли и аз същото?
Хайде, довиждане, това беше достатъчно.
- Съжаляваш ли?
- Никак.
Това е добре.
Каква е била тя?
Била е красива и нежна...
...и голяма художничка. Тя е навсякъде.
В къщата му, в работилницата му...
- Целият град я е познавал.
- Той още ли я обича?
За него тя е още жива.
Тереза на телефона.
"Аз съм."
- Гарет...
- Знам.
"Съжалявам, бях... Довършвах яхтата."
Моята яхта.
"Исках да ти го кажа. Как си?"
Няколко седмици беше тихо.
Нямах представа какво да ти кажа.
- Все още не знам.
- "Искаш ли помощ?"
Разчитам на това.
"Имам един въпрос."
"Това между нас случайно ли беше, или нещо повече? Начало?"
"Отговори ми, без да се притесняваш."
"Или ти си местният сваляч?"
През целия си живот съм обичал само 2 жени.
Катрин и...?
"Една жена от града, която говори много и е болезнено пряма."
Благодаря ти.
И се обади, само за да ми кажеш за яхтата?
"Липсваш ми."
"Всичко ми липсва."
Защо не дойдеш да ме видиш, Гарет?
"Просто ела, без никакви ангажименти."
Ще бъде ли достатъчно?
"Не мисли, че искам да те хвана. Аз също съм изплашена."
"Ти също ми липсваш."
Добре, кога?
Кога искаш да дойда?
"Вчера."
Няма да дойдеш с яхта, нали?
"С водни ски? С уиндсърф?"
- И се дръж прилично.
- Взе ли си билета?
Разбира се. Избродирах си името на всичките дрехи.
Имам и монети за телефон.
Купи ли подарък на детето й? Купи му нещо от летището.
И не се бий с никого.
Ето го. Точно навреме, като татко ти.
Пази си кръста и си взимай хапчетата.
Когато се върна, в хладилника трябва да има още 2 бири.
Жалко е да броиш бирите на хората.
Ако накараш някой да ти купи бира, ще разбера.
Имам агенти в цялата околност.
Здраво си хлътнал по тази жена.
Защо си толкова зъл? Ще се видим след една седмица.
Как ли не!
Трудно ще заминеш, защото билетът ти е на седалката!
Браво!
Мисля, че дойде, мамо.
Нервна си.
Така ли? Но изглеждам страхотно, нали?
- Добре си.
- Исках да кажа "добре".
Най-накрая! Влизай.
Разочарован е, защото нямаш капитанска фуражка на главата.
Очакваше я с нетърпение. Влизай.
- Не знам дали вече не си голям...
- Страхотна е.
- Благодаря ти.
- Много мило.
Той е в разрушителна фаза. Чисто мъжка психология.
- Благодаря ти, Гарет.
- Тя мрази бонбоните.
- Направо ги ненавижда.
- Така ли е?
- Да, но ти си много мил.
- Извинявайте.
Благодаря ти, точно това исках.
Сигурно си много изморен?
- Дано тук ти е удобно.
- Добре е.
Направо чудесно.
Утре вечер Джейсън ще спи при един приятел.
И какво?
Млъквай!
Знам, че не е много романтично, но това е моят живот.
Всичко това е... прекрасно.
- Прекрасно е.
- Искам да ме опознаеш.
Да видиш ежедневната ми страна.
Ти познаваш ли ме?
Какво?
Той няма да дойде.
А аз дойдох.
Дори не знам какво правим.
- Радвам се, че си тук.
- Аз също.
Почти стигнахме.
Това той ли е? Той е.
Не казвай нищо.
Здрасти, приятел. Какво правиш тук?
В метрото е готино. Може ли да си поиграя с компютъра?
Джейсън искаше да те изненада. Дано не сме те обезпокоили.
След 2-3 минути си тръгваме.
- Него го е страх от метрото.
- Не ме е страх.
Гарет, това е Ани.
Ето тук работя.
МНОГО Е ГОТИН!
Беше ми приятно.
Сега вече знам как изглеждаш, когато си на работа.
- Значи това е капитан Ахаб?
- Той не е капитан Ахаб.
У смихни му се.
Колегите ти са дружелюбни.
- Колко мило й се усмихва.
- Дръж се прилично!
Защо си такъв, Чарли? Не искаш ли да е щастлива?
С него цял живот ще мирише на риба.
Не знам какво очаквах.
Нямах представа, че всички сте така близки.
Голяма изненада!
За куче номер 1 в САЩ е обявен пуделът.
Приятно ми е.
Джейсън и Гарет отиват да карат лодка.
- Няма ли да поостанете?
- Ако той не се изгуби по пътя.
- Знам, че езерото е наблизо.
- У сеща го.
Значи е чувствителен. Ако имате проблеми, обадете ми...
Обадете се тук.
- Искаш ли да управляваш?
- Да.
Сега ти си капитанът. Карай право напред.
Право напред!
- Как сте?
- Добре.
Здравейте, банда!
Кажи "довиждане" на майка си.
Не съм свикнала да си тук.
Всичко е наред, Гарет.
Приятно ми е да съм сред твоите неща.
Това ли очакваше?
Тук е уютно.
Притесняваш ме.
- Какво гледаш?
- Тереза у дома й.
Тереза и нейната ежеднева страна.
Чакай.
Наистина исках да го направим както трябва.
Исках да оправя спалнята и да запаля свещ.
Трябва да взема един душ.
Едно, две, три...
Четири, пет, шест...
- Силна беше.
- Умирам от срах!
Голяма беше.
Смятам най-накрая да взема един душ.
Почакай...
"Да откриеш писмо в бутилка"
"Скъпа Катрин..."
Няма да повярваш...
Господи, Гарет!
Откъде го взе?
- Намерих го.
- Как така си го намерила?
Намерих го на плажа.
Почакай, Гарет! То само дойде при мен.
- Трябва да ми повярваш.
- Да ти повярвам?
Трябваше да се запозная с автора. Да се запозная с теб!
- Щях да ти кажа...
- Как ме откри?
Проучих всички писма, имаше много следи...
Всички писма?
Хората, които са ги открили, писаха до вестника.
Щях да ти кажа, кълна се. Почакай!
Трябва да се махна оттук.
- Гарет, почакай!
- Защо го направи?
Защо?
От любопитство ли?
- Направи проучване, а?
- Аз се влюбих в теб!
Първо в писмата ти и после в теб. Но се страхувах.
Страхувах се, че ако ти кажа, ще те отблъсна. Както и стана.
Почакай! Каквото и да си мислиш за мен, и каквото и да стане,
искам да знаеш, че те обичам.
И не би трябвало да е важно какво точно ни е събрало.
Изпратих писмата на нея, а не на теб! Не на колегите ти!
Те знаеха кой съм, нали? Знаеха за Катрин.
Твоите три писма промениха живота ми.
- Не исках да бъдат публикувани.
- Пуснах само две писма.
Какво? Но аз имам три писма.
Къде е третото писмо?
И то ли е в чекмеджето?
Катрин?
"До всички кораби и пристанища.
До моето семейство, приятели и непознати.
Това писмо е молитва.
Моите търсения ме доведоха до една голяма истина.
Имах това, което всички търсят и почти никой не намира.
Имах единствения човек, когото да обичам безкрайно.
Човек, роден на Открития бряг и отраснал с магията на Атлантика.
Човек с истински достойнства, постигнал всичко в живота сам.
Той е моето пристанище.
Нито бурята, нито проблемите,
нито дори смъртта не могат да ми го отнемат.
Моля се за това, всеки човек да има шанса да познае такава любов
и да бъде благословен от нея.
Ако молитвата ми бъде чута,
ще изчезнат и вината, и съжалението.
Това ще бъде краят на гнева.
Моля те, Господи!
Амин."
Не знаех какво е написала.
След този ден, тя повече не дойде в съзнание.
Аз я изсуших, поддържах я топла.
Заведох я в болница.
Така и не успях...
Тя почина 3 дни по-късно.
- Ако не беше излязла тогава...
- Тя е знаела, Гарет.
Написала го е.
"...дори смъртта не може да ми го отнеме."
Искам да го взема.
Съжалявам. Да те оставя ли сама?
Обади ли ти се?
Оставих му съобщение.
Казах, че съжалявам.
Помолих го да ми се обади.
Значи ще се обади.
Лина, помниш ли от какво се оплаквах винаги?
Винаги, когато съм ти плакала на рамото заради Дейвид?
От липсата на честност и доверие.
Бях толкова уплашена.
Не исках...
Започвах да се влюбвам в Гарет и...
Половината от мен казваше: "Кажи му!", а другата половина -
"Той няма да те разбере. Изчакай подходящия момент.
Изчакай, докато намериш подходящите думи."
Издъних се.
Станах това, което мразя. Станах лъжкиня.
- Ти не си лъжкиня.
- За него съм.
Сега вече никога няма да ми повярва.
Всички ние имаме малките си лъжи и малките си премълчани истини.
Трябва просто да вярваш, че той ще разбере това.
Не знам.
Не знам дали ще може.
Видях болката му, когато четеше писмото й.
В него имаше...
...толкова много болка.
Той все още я обича много.
Не знам.
Ти каза, че искаш да напиша някоя статия?
Сериозно?
- За него ли е?
- Не.
Други истории. Добри са.
Крайно време беше.
Наранените хора се затварят.
- Докато болката им отмине?
- Не знам.
Може би привикваш с нея, както и с всичко останало.
Нима ще изхвърлиш чаша вино, заради няколко парченца корк?
Това има ли го тук?
- Това за виното и корка?
- Не.
Добре! Никак не ми хареса.
"Повечето от нас пишат историята на живота си
според обстоятелствата.
Но животът на някои е планиран и подреден,
неизбежен и перфектен като окръжност."
Отвори го.
Бавно.
- Вълнуващо е.
- Да.
На първа страница в раздела! Това е супер!
- Благодаря ти.
- Мога ли да си я изрежа?
- Тези добри ли са?
- Да, чудесни.
- Пощата ви.
- Благодаря.
"Скъпа Тереза, непрекъснато мисля за теб.
Ако не беше ти, нямаше да знам последните думи на Катрин.
Ще пусна яхтата на вода на 25-и. Тя ще ти хареса. Гарет"
Хубав офис. Харесва ми как си го подредила.
Минималистичен стил.
Нося подарък за стената на телефонната ти будка.
- Много мило.
- Да го закача ли?
Няма да познаеш кой е този.
Изглеждаш щастлива. Нещо се е оправило?
Капитан Ахаб.
Може ли?
Ако направиш нещо лудо, това ще докаже само едно.
Какво?
Че той е един щастливец.
Така казва Чарли Тоски.
Хората ще си помислят, че това са праните ти гащи.
- Изглеждаш добре.
- Стяга ме.
- Красива е, Гарет.
- Благодаря, Марта.
Давай!
Страхотна е, Гарет.
За Катрин!
Господи...
Господи, как бих искал тя да е тук днес!
И всеки ден.
Татко ми каза, че си тук. Не знаех.
Исках да те изненадам.
Много се радвам да те видя.
- Радвам се, че си тук.
- И аз.
Видях яхтата. Наистина е прекрасна.
- Радвам се за теб.
- Няма ли да влезеш?
Съжалявам.
Това, което казах, сигурно е било тежко за теб.
Не...
Най-накрая чух това, което не искаше да ми кажеш.
Или аз не исках да чуя.
Сега вече разбирам.
Начинът, по който я обичаш, е прекрасен.
Не казвай нищо.
Точно това ме накара да те открия.
Тогава остани с мен. Ела вътре.
Остани, колкото искаш.
Мислих за това. Мислих много, докато седях тук.
- Не мога да остана.
- Защо?
Ти трябва да дойдеш при мен. Когато го почувстваш.
Ако не го почувстваш, няма страшно.
Защото няма да съжалявам за нито един миг.
Нито един!
Сбогом.
Не искам да те загубя.
Тогава недей.
- Защо винаги сядаш тук?
- Какво ти пука?
Просто съм любопитен. Сядаш тук вече 10 години.
- Господи!
- Преди седеше ето там.
Донеси едно кафе на момчето.
Изглеждаш ужасно.
- Добре съм.
- Намери ли я?
- Оставил си я да си тръгне.
- Не ми се говори за това.
Махни се!
- Тя реши, какво искаш от мен?
- Упорство.
Искам да направиш нещо лудо, да се пребориш...
Бил си с нея.
Ти дори не я познаваш.
- Какво е...?
- Обади се в Чикаго!
Отивай на телефона.
Това е последният ти шанс.
Естествено, че си е тръгнала. Тя не е глупава.
- Не иска да застане между теб и...
- Нищо не ми е ясно!
И на мен не ми е лесно да виждам друга жена в къщата ти.
Не ми е никак лесно. Но ще ти кажа едно:
Бих дал милион долара, за да видя как се свързваш с тази жена.
Стига толкова! Просто...
Забрави го.
Не мога!
- Не мога да го забравя.
- Защо?
Защото си ми син.
- Това не е твоя работа.
- Какво?
Казах, че не е твоя работа!
Обърни се.
Обърни се!
Стисни ръката си в юмрук!
А сега ме удари по лицето, кучи син такъв!
Не било моя работа?! Синът ми не бил моя работа?
Какво друго на този свят може да има значение за мен?
Кой друг, освен теб, ме е подкрепял някога?
Мислиш, че не разбирам болката ти?
Аз съм причина за част от нея. Мислиш ли, че съм го забравил?
Ти можеше да заминеш с нея за Ню Йорк.
Но аз бях пиян, болен и ти остана заради мен.
Може би, ако беше тръгнал, всичко щеше да е различно.
Не останах заради теб. Мястото ми е тук, в този град.
Тя също се върна, защото разбра, че мястото й е тук.
Направи избора си сама.
Обичах я и заради това.
Аз също.
Сега ти трябва да избереш. Да избереш между вчера и утре.
Избери едното и дръж на решението си.
Тогава ще млъкна и ще те оставя на мира.
"За да знаеш винаги къде си и в коя посока е домът ти.
С любов: Тереза"
"Скъпа Катрин..."
- В открито море ли излизаш?
- Тъй вярно.
Внимавай, идва буря.
Вече реших.
Хайде, приятел, време е за ставане.
Започва още един ден.
Наричат го: "Кметът на 43-а улица".
Много е сладък, знае всичко и помага на всички.
Сега става на 17 години...
- Тереза, търсят те по телефона.
- Не може ли да ти предадат нещо?
Спешно е.
- Извинете ме.
- Обади се от моя кабинет.
Да не е Джейс?
"Здравей, моето момиче.
Най-добре...
Искам да ти кажа всичко, докато още мога да говоря.
Една яхта претърпя корабокрушение в открито море.
Цяло семейство - трима души. Гарет опитал...
Опитал да им помогне и...
Съжалявам, но той се удави."
- Как така?
- "Гмурнал се, за да ги спаси."
"Спасил е двама, но сам той потънал, Тереза."
"Съжалявам."
"Повече нямам какво да кажа."
"Довиждане."
На всички ни е тежко.
Влез.
Намерих го на яхтата. Беше в дъждобрана му.
"Скъпа Катрин, животът ми започна с теб.
Мислех, че е свършил, когато не успях да те спася.
Мислех, че спомените ми, ще пазят и двама ни живи.
Сгрешил съм. Една жена - Тереза, ми показа,
че ако имам смелост да отворя сърцето си,
ще мога да обичам отново.
Помогна ми да разбера, че съм полужив.
Когато разбрах, ме заболя.
Не знаех колко я обичам, докато тя не си отиде.
Когато самолетът й излетя, нещо в мен се скъса.
Тогава разбрах, че трябваше да я спра.
Трябваше да я последвам.
Утре ще изляза в открито море и ще се сбогувам с теб.
След това ще отида при нея и ще опитам да спечеля сърцето й.
Знам, че ако успея, ти ще ни благословиш.
А ако не успея, пак ще съм благословен,
защото обичах два пъти в живота си.
Тя ми даде тази възможност.
И ако ти кажа, че я обичам толкова, колкото обичах теб,
ти ще разбереш всичко.
Почивай в мир, моя любов. Гарет"
"Ако животът на някои е окръжност,
то този на други е с непредвидима и неразбираема форма.
Загубата беше част от моя живот.
Но тя ми помогна да разбера кое е наистина ценно.
И аз съм благодарна за това, че познах истинската любов."
Вulgаriаn Тrаnslаtiоn bу Превод: Христо Христов
Вulgаriаn Subtitlеs Аdарtеd bу Aдаптация: GЕLULА & СО., INС.