Life Is Beautiful (1997) Свали субтитрите
Подобно на приказка в нея има тъга,
както и много вълшебства и щастие.
Арецо, Италия 1939 г.
Пея за туй що виждам. Ето ме - рекох аз на хаоса.
"Аз съм твой роб!" А той: "Чудесно!"
Но аз свободен ще бъда накрая.
Милувките защо са, щом на блаженство радва се човек.
Ето, аз съм готов. Спирачките изчезват.
Повече не мога да устоя. Хайде, сладки Бакхус, вземи ме.
Нямаме спирачки.
- Чух те.
Не, наистина не работят.
- Натисни спирачката.
Завивай! Сега направо!
Кралят пристига.
Цяла тълпа се е насъбрала. Карай направо.
Нямаме спирачки. Пазете се!
Назад! Не можем да спрем колата.
Ж И В О Т Ъ Т Е П Р Е К Р А С Е Н
Хайде, разходи се.
- Добре.
Трябва ми ключ.
Какво ти трябва?
- Да ме оставиш сам за 10 мин.
Добре, оставям те.
Наистина ли не искаш ключа?
- Остави ме 10 мин.
Ще си измия ръцете.
- Добре.
Хубавице, как си?
Майка ти ли е сложила това? - Не.
Продава ли се?
Колко струва? На колко си години?
Как се казваш?
- Елеонора.
Приятно ми е. Аз съм принц Гуидо.
Принц ли?
- Да, аз съм принц.
Всичко наоколо е мое.
Ще нарека това място Адис Абеба. Ще го променя изцяло.
Вън кравите, да влязат камилите и щраусите.
Щрауси и камили ли?
- И няколко хипопотама.
Ще тръгвам, че имам аудиенция при принцесата.
Добър ден, принцесо.
- Как се уплаших!
За малко да се убия. Нараних ли ви?
Никога не съм бил по-добре.
Винаги ли излизате по този начин?
- Исках да изгоря осите, но ме ужилиха.
Оса ви е ужилила? Позволете.
Не мърдайте, принцесо. Отровата на осите е много опасна.
Ще отнеме близо половин час.
- Оправих се, благодаря.
На друго място ужилиха ли ви?
Какво място само! Прекрасно е!
Гълъби летят, жени падат от небето! Ще заживея тук.
Целия град е негов. Той е принц.
Точно така. Принц Гуидо, на вашите услуги, принцесо.
Идвам. До нови срещи.
Как да ви се отблагодаря?
- Няма нужда.
Но ако настоявате дайте няколко яйца
за да направя омлет на моя оръженосец.
Вземете. Всичко е ваше.
- Благодаря.
Ще взема две... шест. Хубав омлет ще стане.
Довиждане, Елеонора. Моите уважения, принцесо.
До скоро.
Ето ме и мен. Яйца за вечеря.
Щрауси и камили навсякъде!
Къде е къщата?
- Завий наляво. Още малко.
Чичо ти при нас ли ще спи?
- Какво?
Над 30 год. е живял в хотела. Той е главен управител.
Използва къщата за склад. Ето, пристигнахме.
Това е конят на чичо ми Робин Худ. Това е двуколката му и къщата му.
И вътре ще намерим чичо ми.
Тук сме, скъпи чичо. Дано не е много късно.
Извинявай, че закъсняхме, колата ни се повреди.
Чичо Елисео!
Варвари!
- Кои бяха тези?
Просто варвари.
- Защо не извика?
Мълчанието е най-силният вик. Това ли е твоя приятел поет?
Казвам се Феручо. Освен това съм и тапицер.
Трябва да се оправите тук. Използвам къщата за склад.
Пълна е с боклуци и вехтории. Но това е моя стара страст.
За какво ви е всичко това?
Останете колкото искате. Не е лесно да си сервитьор.
Това е леглото.
Няма нищо по-необходимо от непотребното.
Кметството е на улица "Сестани". Идете утре сутрин.
Това е тоалетната, оборудвана с изобретението на мосю Биде.
Има няколко книги, сред които е "Животът на Петрарх".
Кухнята е ето там. Това е велосипед, по народному - "колело".
Трябва да се се връщам в хотела. Ключът е само този, не го губете.
Радвам се да те видя. Идвам, Робин Худ.
Какъв чичо само!
Погледни тази сграда!
Нали ти казах? В града ще правим каквото си искаме.
Свободни сме.
Искаш да крещиш? Значи крещиш.
Млъкни! Ти луд ли си?
В центъра сме. Не се дръж като на село.
Не бива да крещиш.
Мария! Ключът!
Виждаш ли? Като крещиш, те замерят.
Ако беше спрял да мислиш за поезия щеше да ощастливиш баща си.
Правилно. И аз това му казвам. Трябва да се установиш.
Каква хубава шапка! Как ми стои?
Отива ти, но е моя.
- Кога започвам работа?
Вече си закъснял. На часа!
Занеси креслото в работилницата.
Това ли?
- Това. И внимателно.
Аз отивам в кметството. Довиждане.
- Довиждане и се дръжте прилично.
Защото живеем в трудни, ужасно трудни времена.
Трудни ли? Защо?
Какви са политическите ти възгледи?
- Бенито! Адолф! Бъдете послушни.
Какво ме попита?
- Попитах как вървят нещата?
Извинявай и довиждане.
- Внимавай! Ще счупиш краката.
Довиждане.
Успя да ми вземе шапката. Обаче аз ще го намеря.
Бенито, ще изядеш боя!
Трябва да премина процедурата, за да отворя книжарница.
Колко време отнема?
- Години.
Тогава да започваме с документите.
- Първо подавате молба и началникът трябва да я одобри.
За малко да счупя яйцата. От вчера ги държа тук.
Слава Богу, че са здрави. Добре, пишете.
Аз, Гуидо Орефиче...
- Няма да я подпише сега.
Ето го, идва.
- Какво става?
Трябва да се разпишете, за да отворя книжарница.
Г-н Родолфо, обясних му.
Само един подпис.
- Не.
Заместникът ми ще се появи след час.
Само един подпис.
- Затваряме в 1 часа.
Но сега е един без десет.
- Подайте жалба.
Какъв ужасен човек!
Само трябваше да се подпише, нищо особено.
Сега ще чакам този заместник, който ще се появи след час.
Подавам жалба. Пишете! Аз, Гуидо...
Какъв удар!
Ранен ли сте? Ще ви помогна.
Има ли кръв? Без да искам.
- Не ме докосвайте!
И забравете за книжарницата!
Не, яйцата са...
Мизерник, ще те убия.
Пазете се! Пазете се!
Добър ден, принцесо.
Дали някой път ще се срещнем в изправено положение.
Простете, но много бързам. До следващия път, принцесо.
Пиле.
- Нищо работа.
Сервира се цяло, с корема надолу.
Ще ми го нарежете ли? Застопорявам го с вилица под крилото,
след което отрязвам бутчето. Режа по гръдната кост.
Падат крилата, гърдите.
- Омар.
Фасулска работа, чичо Елисео.
Пъхам в гърдите и махам бутчетата.
Обелвам омара... пъхам...
Махам черупката от черупчестата част.
Падат и антенките. Нали не ядем антенките?
Без антенките и обвивката. То нищо не остана.
Омарите свършиха, но предлагаме разкошно пиле.
Не си спомням за омарите.
- Сервира се, както ти го дадат.
Няма нужда да го докосваш.
Твърде лесно е. Затова не си спомних.
Продължавай.
- Поведение.
Стоя наблизо. Неподвижно. Ето така.
И в начална позиция. Келнер?
Начална позиция. Келнер? Да?
Защо само мен викат? Има и други келнери.
Поклоните са елементарни.
Ето, ще покажа.
Навеждам се под ъгъл 45 градуса, точно като бутилка шампанско.
Даже 50-55. 90 градуса и прав ъгъл.
Ще направя и 180 градуса ако се напъна.
Представи си как слънчогледите се накланят към слънцето.
Тези, които са наведени прекалено, са умрели.
Ти сервираш, не прислугваш. Сервирането е висше изкуство.
Бог служи на хората, но не им е слуга.
Нямаше копче там.
- Никога не е имало, глупчо.
Трябва да върна колата на баща ми.
Ще я върнеш след месец-два,
- Не, трябва да е по-скоро.
И знаеш ли защо?
- Защо?
Какво? Колко е часът?
- Ти спеше ли?
Разбира се, че спях.
Зададе ми въпрос и после се унесе.
Как го направи?
- Шопенхауер.
Според него, със силата на волята можеш всичко.
"Аз съм това, което искам да бъда." В момента искам да спя и си казах:
"Аз спя, спя." И заспах.
Забележително! И лесно. Ще опитам.
Заспивай, заспивай.
Не жестикулирай. Не си жонгльор.
Всичко опира до мисълта, но отнема време.
Ще говорим утре.
Събуди се, събуди се.
Какво има сега?
- Действа безотказно.
Кое?
- Шопенхауер. Казах: "Събуди се".
И ти се събуди. Невероятно!
Как се получи?
- Просто крещеше в ухото ми.
Значи трябва по-тихо.
- Изобщо не трябва да говориш.
Не говориш, а само мислиш.
Защо тичаш? Спри се!
- Закъснявам.
Мария, ключът!
Всяка сутрин му хвърля ключа.
Ето я учителката. Приказна е.
Ела, да я поздравим.
Боже мой! Не мърдай.
Онзи в колата е гаднярът от кметството с яйцата.
Какво казва?
- Откъде да знам?
Сега какво прави?
- Тръгва си.
Има същата кола като моята. Тръгва.
Не мърдай.
- Хубава кола.
Още малко, още малко.
Добър ден, принцесо.
- О, Господи!
Пак вие! Винаги ме изненадвате.
Това е принцесата, която падна от небето в ръцете ми.
Този ли изсмука жилото?
- Да. Винаги се появявате неочаквано.
Да се уговорим за следващата среща.
Довечера в осем?
- Не, така ми харесва повече.
Хайде, Дора, ще закъснеем.
Надявам се пак ще се срещнем неочаквано.
До скоро, принцесо.
Видя ли я? Красива е, нали? Харесва й да се появявам изведнъж.
I don't believe it.
Не мога да повярвам.
- Тъмнина.
Вие сте гений!
"Колкото повече, толкова по-малко виждам".
Отговор: Тъмнина.
Великолепно. Вие ли я измислихте?
- Не, но я разгадахте за 5 мин., а на мен ми отне 8 дни.
Сьомга, салата и чаша бяло вино.
Чуйте тази, Гуидо.
- Ако позволите, мой ред е.
От баща ми я знам.
Снежанка и седемте джуджета сядат да хапнат.
За колко време ще познаете какво е сервирала?
Изглежда заплетена. Искам да я разгадая веднага.
Първо хапнете, че ще изстине.
- Не ми се яде, вече е късно.
Салатата, сьомгата и виното са лека храна.
Снежанка и седемте джуджета...
Гуидо?
- Кажете.
Кухнята работи ли?
- Всички си тръгнаха.
Един господин от министерството иска да яде.
Кухнята не работи.
- Добре ще ви възнаградим.
Кухнята работи.
Заповядайте.
Докторе, няма ли да ядете?
- Не.
Снежанка и седемте джуджета...
Знам че кухнята приключи. Може би едно студено блюдо...
Всичко е разкошно. Изберете си.
- Нещо леко.
Предлагаме месо, хубава пържола,
агнешко, бъбреци, малко мазен дроб.
Иначе има и риба.
- Да. Риба.
Предлагаме хубава мазна скумрия,
змиорка, пълнена с малки колбаси и бренди,
а имаме и мършава сьомга.
- Сьомга, благодаря.
Гарнитура?
- Има и гарнитура ли?
Предлагаме много, много пържени гъби,
картофи с масло с тежък сос.
Има ли някаква лека салата? Ако не, без гарнитура.
Лека салата? Жалко! Има само пържени гъби, божествени.
Значи салата, сьомга и чаша бяло вино.
Идеално. Възможно най-бързо.
- Ще се постарая.
Заповядайте.
За колко време ще познаете какво е сервирала? Нали?
Снежанка и седемте джуджета!
- Лека вечер, докторе.
Лека нощ, гений.
Снежанка ли спомена? Пиян ли е?
Това е загадка. Седем минути.
Щом седем джуджета вечерят
и тя сервира за минута, значи седем минути.
Д-р Лесинг е физик, сериозен човек.
Но е вманиачен на тема загадки. Не може да спи заради тях.
Извинете, училището "Петрарка"...
Основното училище ли? Една приятелка преподава там.
На близо е. Защо?
- Ще поспя половин час повече.
Там ли ще ходите утре?
Да, очакват ме в 8.30 ч.
Деца, тишина! Обърнете ми внимание.
Инспекторът ще дойде всеки момент.
Искам да му направите добро впечатление.
Слушайте без шум.
Ще ни разкаже прекрасни неща за страната ни.
Инспекторът пристигна.
- Вече? Подранил е.
Сядай долу, Роберто!
Станете!
Добро утро, принцесо.
Добро утро, г-н инспектор. Аз съм директорката.
Това са част от учителите ни.
Чудесно!
И така...
Откога преподавате тук?
- От 16 години.
Запознати ли сте с новата програма на министерството?
Четохте ли бюлетина за детската хигиена?
Разбира се.
Какво ще правите в събота?
Не, исках да кажа неделя... Денят на Дева Мария.
Ще ходя на опера.
Какво ще гледате?
- Офенбах.
Да, Офенбах ще изпълняват.
Много хубаво.
Благодаря и довиждане. Дойдох само да...
Знаем.
Инспекторът ще ни говори за манифеста за расите,
подписан от най-изтъкнатите италиански учени.
За нас е върховна чест,
че ще ни обяснят, че нашата раса е висша раса.
Най-добрата от всички.
Седнете.
Заповядайте, инспекторе.
Нашата раса...
- ... е най-висша.
Естествено!
Нашата раса е най-висша.
Току-що пристигнах от Рим, за да ви разкажа, деца,
че нашата раса е най-велика.
Бях избран от расистките италиански учени
да ви демонстрирам, колко е висша нашата раса.
Защо избраха мен, деца?
Трябва ли да ви обяснявам?
Къде ще намерите по-красив от мен?
Съвсем логично всички мълчат. Аз съм оригинална "висша раса",
чист ариец.
Да започнем с нещо,което всички се питате: "Какво велико има в това?"
Ухото. Вижте съвършенството му.
Ушната мида с висяща месеста част.
Проверете на себе си. Мек хрущял, огъва се.
Ако намерите две уши, по-хубави от тези, си отивам.
Във Франция мечтаят за такива.
Расите съществуват, бъдете сигурни.
Но да продължим. Ще ви покажа нещо друго.
Внимавайте.
Казал е, че е инспектор? От Рим.
Копчето на корема!
Погледнете този пъп. Здраво е зашит.
И със зъби не можете да го разшиете.
Расистките учени опитаха. Никакъв шанс!
Това е италианско копче на корема.
Вижте каква осанка.
Погледнете тези бицепси и трицепси.
Погледнете тази красота! Възхитете се на бедрото!
Само вижте движението.
Господа!
Сега трябва да се сбогувам, защото имам друга среща.
Моят ариец ви напуска и ви казва "довиждане".
Ще се видим във Венеция, принцесо.
Чувам само с това ухо.
Погледни ме, принцесо.
Хайде, тук долу съм.
Погледни към мен, принцесо.
Обърни се към мен.
Обърни се, обърни се.
Може ли един шоколадов сладолед?
- Да, но бързо.
Защо?
- В 8 трябва да сме у префекта. Поканени сме.
Къде?
- У префекта.
Смили се, Господи. Нека не е истина.
Пак ли вечеря у префекта?
- И майка ти ще дойде.
Ужас!
Да вечеряме сами. Ще се отбием у префекта на кафе.
Аз няма да дойда.
Да, чух те. Ще му кажа, че няма да ходим.
Ще вечеряме само аз и ти.
Добър вечер, Родолфо.
- Добър вечер, г-н префект.
Ще се видим у дома. Чакам ви в осем.
Ще бъдем там точно в осем.
- Чудесно!
Къде е тя? Видя ли я?
Не може да я няма.
- А, тук си.
Утре да си навреме, ясно?
Изкара ли мебелите от колата?
- Да.
Това е коприна, внимавай. Бъди особено внимателен.
Каква опера!
- Прелест!
Това твои завеси ли са?
- Не, на колегата.
Пак ми взе шапката!
Да вървим.
- Не виждаш ли как вали?
Докарай колата.
- Точно зад ъгъла е.
Добре, чакай тук. Като дойда, ще свирна с клаксона.
Дай ми ключа!
Не за къщата, а за колата.
За колата ли? Ти луд ли си?
- Занимавай малко онзи с яйцата.
Колкото може по-дълго. Аз тръгвам.
В колата има... Карай бавно.
Можеше да дойдеш с чадъра.
Грубиян си. Погледни на какво приличам.
Вечерята у префекта ме изнервя.
Ето, разхълцах се.
Винаги става така, когато правя нещо, което не желая.
Знаеш ли колко малко ми трябва, за да се зарадвам?
И един шоколадов сладолед стига. Или два.
Една приятна разходка. Каквото стане, стане.
А вместо това ти...
Здравей, принцесо.
Не мога да повярвам! Дължиш ми обяснение.
Не, ти ми дължиш извинение.
Спрях се под една стряха и ти падна в ръцете ми.
После аз се озовах в ръцете ти.
Отивам на инспекция в училището и ти пак си там.
Дори и в сънищата ми се появяваш.
Ще ме оставиш ли на мира? Много си си паднала по мен.
Не те виня, но...
Добре, предавам си. Ти печелиш.
Къде да отидем, принцесо? На морето! Обичаш ли морето?
Да, но ме чакат пред операта. Закарай ме обратно.
Какво става?
Знаеш ли как се включват чистачките?
Натисни спирачката!
- Без страх, дръж се за мен.
Счупи се.
- Кога се научи да караш?
Преди 10 мин.
- Мислех, че са по-малко.
Гюрукът се развали.
- Вратата не се отваря.
Чакай, не можем да мръднем.
Ще се измъкнем оттук. Аз ще имам грижата.
Важното е, че не се намокри. Вземи това.
Сега ще се измъкнем.
Аз ще се погрижа за всичко.
Хайде, слизай, принцесо.
Да, точно така.
Има голяма локва. Ще си намокриш краката.
Почакай, принцесо.
Заповядай, принцесо.
- Къде сме?
Идвали сме тук.
Аз и ти? Кога?
- Не помниш ли?
Вечерта, когато валеше,
и ти направих чадър от възглавница.
Нощта беше прекрасна. Сложих волана на рамото си...
и затанцувах валс. Когато спрях пред теб,
ти ме целуна.
Принцесо, задните ти части са изложени на вятъра.
Зависи от човека. Баща ми беше като теб.
Умееше да ме накара да направя всичко.
Той ме разбираше, знаеше как да подходи към мен.
Бях като глина в ръцете му. Винаги, винаги казвах "да".
Значи всички скъпоценности, които криеш...
Има начин да отворя ковчежето, а ти винаги да казваш "да"?
По-лесно е, отколкото си мислиш.
Трябва ти само подходящият ключ.
- И къде точно е той?
Може би в небесата.
Започна да просветва.
- Значи твърдиш,
че ключът, с който винаги казваш "да", е в небесата?
Да.
- Ще опитам.
Дева Мария може да ми го хвърли. Човек никога не знае.
Мария, ключът!
Този ли е?
Трябва ли да се прибираш? Искаш ли един шоколадов сладолед?
Не, не сега.
Тогава кога?
- Не знам.
И това ли да бъде решено от небесата?
Не, остави Мария на мира. Не я притеснявай за един сладолед.
Не, важно е. Трябва да решим. Ще говоря с нея.
Дево, прати някого, който да каже кога ще ядем сладолед!
Седем минути!
Ето моята къща.
- Стотици пъти съм минавал оттук.
Питах се: "кой ли живее тук?" Исках да отворя книжарница отпред.
Книжарница ли?
- Да. И ще те виждам всеки ден.
Беше много мил с мен. Но сега мисля само за гореща баня.
Забравих да ти кажа...
Слушам те.
Не можеш да си представиш колко силно искам да те любя.
Но на никого няма да кажа.
Трябва да ме измъчват, за да го изрека.
Какво да изречеш?
- Че искам да те любя.
Не само веднъж, а безброй пъти. Но аз никога няма да ти го кажа.
Трябва да съм луд, за да ти призная, че искам да те любя...
през остатъка от живота ми.
Прибирай се, че пак ще вали.
Принцесо?
Вир-вода си.
- Дрехите ми не са важни.
Притеснява ме шапката.
Имам нужда от суха, но не мога да намеря.
Как го правеше преди малко? Май е лесно.
Дево, прати някой да даде на приятеля ми суха шапка.
Лека нощ, принцесо. До скоро.
Извинете, къде е тоалетната?
- Право напред вляво.
Ако не станеш веднага, кълна се в името на баща ти,
че повече няма да ти проговоря. До края на живота ми!
Ще броя до три. Ако не станеш ще употребя сила.
Едно, две...
и три.
Послушно момиче.
Познай кой ще се жени? Не ти ли казах? Онзи с яйцата!
За коя?
- Не знам. Не е пристигнала.
Всички я чакат.
Навсякъде те търся. Чичо ти!
Нещо е станало. Ела.
Навън! Конят!
Това твоят кон ли е?
Що за надпис?
"Внимание! Еврейски кон."
Обичайните вандали, но е тъжно. Каква глупост!
"Еврейски кон."
Не се разстройвай.
- Направили са го...
С умисъл са го написали.
Ще се наложи да свикнеш, Гуидо.
И теб ще подхванат.
- Мен ли?
Какво толкова може да ми се случи?
Най-много да ме съблекат и да напишат:
"Внимание! Еврейски сервитьор." Дори не знаех, че конят е евреин.
Хайде, утре ще го почистя.
Отведи го в конюшнята.
Погледни! Точно пред теб.
Дора!
Чакай, ще я изненадам.
Искам да те запозная а Фидо Джованарди.
Доктор Лесинг! Заминавате ли?
Спешна телеграма. Трябва да замина за Берлин.
Защо носиш тези цветя?
- За изпроводяк.
Ще взема само едно.
Ще го дам на жена ми. Цветето на Гуидо!
Много се забавлявах с теб.
Ти си най-гениалният сервитьор, когото съм срещал.
А вие сте най-възпитаният клиент, на когото съм сервирал.
Довиждане, д-р Лесинг.
Между другото, ако кажеш името ми,
вече ме няма. Кой съм аз?
Ако кажеш името ми, вече ме няма.
Какво е? За какво говори?
Мълчанието.
Прекрасно! Ако изречеш дума, то - мълчанието - вече го няма.
Не говоря за Берлин, а за провинцията. Представете си!
Чуйте задача за трети клас.
Помня я, защото бях шокирана.
Един лунатик струва на страната по 4 марки на ден.
Един инвалид - 5 марки. Един епилептик - 3,5 марки.
Приемайки, че средната стойност е 4 марки на ден...
и че има 300 000 пациенти, колко ще спести държавата,
ако елиминират тези хора?
- Умът ми не го побира!
И аз така реагирах.
7-годишно дете да решава подобно уравнение!
Задачата не е лесна. Дроби, проценти.
Нужно е да знаят малко алгебра.
За нас това е гимназиален материал.
Не става само с умножение.
- 300 000 инвалиди, нали?
300 000 по 4.
Убиваме ги и спестяваме 1 200 000 марки на ден.
Елементарно.
- Браво на вас.
Но вие сте възрастен, а там го решават 7-годишни.
Наистина са друга раса.
"Добър ден, принцесо."
Какво каза?
- Пише го на тортата.
Защо стоиш тук! Хайде, да танцуваме.
Ще ви кажа две неща, които знаете от няколко години вече.
С Дора сме се родили на една улица,
бяхме съученици, имаме едни и същи приятели.
Дора е жената на моя живот, а аз съм мъжът на нейния.
Решихме да се оженим тази година.
Всички сте поканени на 9 април
в базиликата "Санта Мария дел Пелегрино".
Там ще празнуваме до зори. Всички, които сме тук.
Ще сме щастливи като сега.
Горчиво! Горчиво!
Какво ти става?
- Нищо.
Добре ли си?
- Да.
Кой сложи това кресло тук?
Добре ли си?
Нищо ми няма.
- Съжалявам.
Не се ударих.
- Не, говорех за...
Забавляваш ли се? Връщай се на масата си.
Върви, сам ще се оправя.
Добре ли си?
Да! Защо всички ме питате това? Нещо станало ли е?
Не, нищо не е станало. Но върви в кухнята.
Гуидо? Кухнята!
Преместили са всичко през нощта. Виж къде е кухнята.
Познай кой е!
Аз съм. Какво? Да не си изкуфял?
Госпожице? Най-после се срещнахме, Дора.
Той така и не ни запозна. Беше те страх, нали?
Вече няма да идваш в бордея с нас.
Простете, ако съм ви обезпокоил. Желая ви щастие и всичко хубаво.
Какъв веселяк!
Сега ще почистя. Извинете.
Принцесо! И ти ли си тук?
Отведи ме оттук.
А сега, дами и господа...
величествената изненада от Гранд хотела.
Етиопската торта!
О, благодаря. Музика, маестро!
Честито!
- Благодаря.
Заповядайте, принцесо.
Но вие сте...
Бързо, принцесо!
Но той е...
Това е кретенът с яйцата!
Ключът е у Феручо.
Някаква тел. Ще отворя, ако имам тел.
Майстор на телта съм. Татко ме научи.
Отворих.
Джозуе!
Хайде, майка ти ще закъснее заради теб.
Загубих си танка.
- Спокойно, ще го намерим.
Къде го остави?
На стълбището е.
- Ще го донеса.
Дръж колелото да го донеса.
Заповядай.
Да тръгваме.
Давай, тате!
- По-бавно.
Закъсняваш за училище. По-бързо!
Това е кон! Два коня!
Престани с този звънец!
Не съм аз, аз Джозуе.
- Не съм аз, а тате.
Спри да сляза!
Стигнахме.
- До довечера.
Карай бързо, тате.
Можем ли да я купим за мама?
Колко струва?
- 15 лири.
Вероятно е фалшива като танка ти.
Хайде, Джозуе.
"За евреи и кучета забранено."
Защо е забранено за евреи и кучета?
Просто не искат да влизат вътре. Всеки прави, каквото желае.
В един железарски магазин е забранено за испанци и коне.
Малко по-натам има една аптека.
Ходих с един китаец и кенгуруто му.
Попитах: "Може ли да влезем?" А те: "Забранено е за китайци и кенгура".
Ние пускаме всички в книжарницата. Не. Ще сложим същия надпис.
Какво не обичаш?
- Паяците. А ти?
Не харесвам вестготите. Ще напишем:
"Забранено за паяци и вестготи".
Писнало ми е от тези вестготи.
Добър ден.
- Всичко е на половин цена.
Гуидо Орефиче?
- Аз съм.
Явете се при префекта.
- Пак ли?!
Той вече ходи.
- Тръгвайте.
Защо?
Този господин с вас ли е?
- Да. Тръгвайте.
И аз ще дойда.
Ти стой тук. Няма да се бавим, нали?
Не, никак.
Джозуе, бъди любезен с клиентите. След малко се връщам.
Добър ден.
Здравей.
Ще взема тази.
- Струва пет лири.
Не, тук пише десет.
Всичко е на половин цена.
Дай това на майка си и й кажи, че е от баба ти.
Не съм виждал баба досега.
Искаш ли да се запознаеш с нея?
- Да.
Ще я видиш утре.
- Утре ли?
Защото утре имаш рожден ден...
и баба ще ти донесе подарък.
- Нов танк ли?
Не. Изненада е.
Предай писмото на майка си. Довиждане, Джозуе.
Забрави рестото, бабо.
Благодаря.
Кога ще си дойдеш?
- След час-два.
Ще мина през чичо да видя дали е донесъл ядене.
После какво каза баба ти?
- Че ще дойде утре.
ЕВРЕЙСКИ МАГАЗИН
Време е за къпане.
- Не искам.
Върви да се изкъпеш.
- Къпах се в петък.
Той е прав.
- Смени си ризата.
Смених я в четвъртък.
- Цветята!
Отвън са. Ще ги донеса.
Ще дойда с теб, тате.
- Трябва да се изкъпеш, инатчо.
Не искам да се къпя.
Побързай, трябва да мина да взема баба ти.
Къде да сложа цветята?
- Сега ще ги оправя.
Къпах се в петък.
Джозуе!
Знаеш ли къде е Джозуе?
- Сигурно е оттатък.
Би ли подредил тези неща?
Защо не ми покажеш цветята?
Сега ще ги донеса.
Ще ги накарам да дойдат. Елате, цветя!
Ела, шкафче!
Шопенхауер, силата на волята. Искам шкафът да дойде тук.
Шкафче, ела.
Спри, шкафче. Изглеждаш ми много мръсно.
Добър ден, принцесо.
Може да пише и чете?!
От една година вече.
- Добра работа си свършила.
Пристигнахме.
Ще ти помогна да слезеш.
- Не, мога и сама.
Дора, какво има?
Стигнахме ли?
- Не, това е кръстопът.
Ще ми кажеш ли къде отиваме?
- Как така къде?
Хиляда пъти ме попита. Отиваме на едно място...
Как се казва?
- Отиваме...
Къде отиваме?
Кой ден сме днес? Днес имаш рожден ден!
Нали искаш на пътешествие?
Бяха ми нужни месеци, за да го организирам.
Знаеш ли къде отиваме?
Не мога да ти кажа. Обещах на мама да не издавам.
Знаеш каква е, ще побеснее.
Моят татко организира подобно нещо за мен, като бях малък.
Беше толкова... Много забавно беше!
Не, няма да ти кажа. Искам да видиш сам.
Това е изненада, която...
Уморих се.
- Заспивай.
Къде отиваме? Къде ни водят?
Колко е часът? Тръгваме точно навреме.
Каква организация!
Не си се возил на влак, нали?
- Не. Хубаво ли е?
Много! Отвътре е дървен. И няма седалки.
Седалки във влак? Очевидно е, че не си се качвал на влак.
Всички се притискат един до друг.
Виждаш ли тази опашка? Успях да взема последните билети!
Побързай, чичо Елизео. Не искам да кажат: "няма места, връщайте се".
Чакайте, имаме запазени места. Оставете малко място и за нас.
Благодаря.
Какво обичате?
- Станала е грешка.
Каква грешка?
- Мъжът и синът ми са във влака.
Името на съпруга ви?
- Гуидо Орефиче.
Джозуе Орефиче и Елизео Орефиче също са на влака.
Няма никаква грешка.
И аз искам да се кача.
Готови сме.
- Тогава да тръгват.
Хайде! Заминавайте!
Вървете си, г-жо.
Искам да се кача на влака.
Пуснете ме да се кача на влака.
Мама е тук!
Спряха влака, за да се качи мама.
Чичо?
Радваш ли се? Виждаш ли това място?
Влакът не ми хареса.
- На мен също.
На връщане ще хванем автобус.
Ще се връщаме с автобус със седалки.
Казах им.
- Така е по-добре.
Виждаш ли? Всичко е организирано.
Виждаш ли тази колона? Хората се редят на опашка, за да влязат.
Каква е тази игра?
- Точно игра е.
Това е игра, при която...
Всички ние сме играчи. Всичко е организирано.
Играта е: мъжете тук, жените там.
А войниците ни обясняват правилата. Много са трудни.
Ако някой ги наруши веднага го връщат обратно.
Трябва да внимаваш.
Но ако спечелиш, получаваш първа награда.
Каква е наградата?
- Първата!
Наградата е танк.
- Вече си имам.
Но този е истински. Чисто нов.
Истински ли?
Да! Не исках да развалям изненадата.
Къде отива чичо Елизео?
- Той е в друг отбор.
Довиждане, чичо.
Истински танк.
Какво ти казах, а? Прелест!
Какво място само!
Побързай, че ще ни вземат местата. Имаме резервация. Две единични.
Направете път. Това е нашето място.
Ето го нашето легло. Ще спим един до друг.
Тук е грозно и мирише. Искам с мама.
И ще бъдем с нея.
Гладен съм.
- И ще ядем.
Много са груби тук. Крещят.
Крещят, защото всички се борят за първата награда. Длъжни са да са лоши.
Може ли да видя мама?
- След края на играта.
Кога ще свърши?
Трябва да събереш 1000 точки.
Който събере 1000 точки, получава танк.
Не ти вярвам. Ще има ли закуска?
Закуска ли?
Само попитай.
Я, кой е тук! Как се казваше?
- Бартоломео.
Ще те питам нещо.
Човекът, който раздава хляба и сладкото, мина ли?
Ужас! Изпуснали сме го за малко.
Но той ще се върне пак, нали? Ще мине пак.
Какво каза той?
- Пита дали някой говори немски.
Ще обясни правилата в лагера.
Говориш ли немски?
- Не.
Играта започва. Който е тук печели.
Който събере 1000 точки, той печели. Наградата е танк.
Всеки ден ще обявяваме по уредбата кой води.
Който има най-малко точки ще носи надпис "магаре"...
точно тук, на гърба.
Ние играем ролята на лошите, които крещят.
Който се уплаши губи точки.
В три случая губите всички точки.
Първо - ако се разплачете.
Второ - ако поискате да видите майка си.
Трето - ако искате закуска. Изобщо не си помисляйте!
Лесно се губят точки заради глад.
Вчера пропилях 40, защото се запънах за филия с мармалад.
От праскови. Не, от ягоди.
Не молете за близалки, няма да получите.
Ние ги изяждаме всичките.
Снощи излапах 20.
Колко ме боли коремът! Но пък бяха разкошни.
Несъмнено.
Простете, че говоря така отсечено, но играя на жмичка.
Сега си тръгвам, иначе ще ме намерят.
Не ме питайте нищо. Обръщайте се към Бартоломео. Той знае всичко.
Хиляда точки ли?
- Казах ти, че ще се забавляваме.
Тези хора са луди.
Сигурно тежи 100 кила! А температурата е 3000 градуса!
Виторио, не издържам повече.
Само след първата наковалня?
- Да не би да има още?
Ще работим тук до довечера.
Бартоломео, къде те водят?
- В клиниката, нараних си ръката.
Тук ще измрем.
Не мога повече, ще я пусна.
Какво ще ми направят?
- Ще те убият.
Къде да я занеса?
- Там долу.
Господи! Няма да успея.
Тук сигурно е 10 000 градуса!
Тате!
Погледни. Виждаш ли? Хубава е, нали?
Записаха ни.
Когато отидох, реферът беше там и ми каза:
"Не, със сина ви не сте записани, не сте си платили таксата".
Щях да падна от учудване.
Той каза: "Вървете си вкъщи". А аз: "Не, ти си върви.
С Джозуе се записахме. Кажи номера ми."
Накрая ми дадоха номер. Виж.
Накарах ги да ми го сложат тук.
Виждаш ли на какво хубаво място те заведе татко ти?
Игра ли си с другите деца?
Да, но те не знаят правилата.
Твърдят, че първата награда не е танк.
Не са чували за точките.
Ти повярва ли? Хитри са като лисици.
Искат да те победят. Нямало танк, а?
Колко точки изкарахме днес?
- 50.
Т.е. 48. Взеха две точки, защото се спънах,
докато играех на дама.
Днес се смяхме като луди.
Прималя ми от кикот.
Нямам търпение да поиграя и утре.
Дама, стражари и апаши, въртележка.
Вече не помня всички игри.
"Вие сте луди. Спрете! Уморих се" - виках аз.
Ти яде ли нещо?
- Да, но не молих за закуска.
Браво! Значи ти имаш 12 точки.
Аз - 48, 12 - ти, значи 60.
Ето какво получаваш за 60 точки.
Парче хляб, без мармалад.
Вземи, изяж го.
60 точки много ли са?
- Какви ги говориш?
Разбира се, че да.
Я, кой дойде! Бартоломео.
Как мина?
Ако беше по-зле, щях да получа 20 от тези.
Имаме повече от него.
Не му казвай. Ние водим!
Вече казах - никакви деца и старици.
Влизай вътре! Вие не работите. Всички останали, слизайте долу.
Хайде, момичета, живо!
Тази е нова, но бързо се научи.
Онази при вратата изглеждаше приятна, когато дойде.
Сега е най-лошата.
- Поне не прати децата да работят.
Това е защото ги убиват.
Скоро ще ги пратят в банята. "Деца, време е за къпане".
Истината е, че онова не е баня, а газова камера.
Слизайте долу!
Но това е невъзможно. Виторио?
Откъде изкопаха толкова наковални?
Тате!
Защо си дошъл? Мястото ти не е тук.
Бягай оттук. Защо не си с другите деца?
Казаха, че всички деца трябва да се къпят днес, а аз не искам.
Върви да се къпеш.
- Не!
Няма да отида.
- Бягай да се къпеш!
Ти какво правиш тук?
Ние правим... танка.
Още се занимаваме с веригите. Изоставяме с графика.
Не бива да стоиш тук. Върви в банята.
Не искам пък!
Голям инат си. Губиш 10 точки.
Скрий се някъде тук.
Никой не бива да те вижда. Забавно е, нали?
Събличайте всичко! Сваляйте всички дрехи и ги закачете.
Ще си ги вземете след къпането.
Запомнете номера на дрехите.
Жените и децата ще се къпят заедно.
Зле ли ви е?
Благодаря, Бартоломео.
Ще се криеш тук по цял ден.
Ако ни видят, ще ни дисквалифицират.
Какво трябва да правя?
- Трябва да останеш тук.
Трябва да се криеш.
Никой да не те вижда. Особено крещящите мъже.
Запомни, не се показвай.
Това е най-трудната част, Джозуе.
Ако се справим, танкът ще е наш. Печелим по 120 точки на ден.
Ще те взимам с мен на работа и ще те крия.
Всички ще мислят, че си изчезнал.
Пу за теб.
Има ли някои? Преча ли?
Джозуе. Ела тук!
Трябва да сме като светкавица.
Добър ден, принцесо.
Снощи те сънувах цяла нощ.
Бяхме на кино, а ти беше с розовата рокля,
която много харесвам. Само за теб мисля, принцесо.
Само за теб мисля. А сега...
Мамо!
Тате ме вози в количката, но не умее да управлява.
Ще умра от смях.
Водим в резултата. Колко точки спечелихме днес?
Бягай! Крещящите лоши хора са тук.
Накъде?
- Насам.
Изсъхнаха ли?
- Да.
Дръж. Обличай се.
Какво е станало с Виторио, Алфонсо и другите?
Не оцеляха.
Ако изречеш името си, вече не съм тук.
Мълчанието.
Гранд хотела.
Гуидо.
Слава Богу! Уплаших се.
- Не всички са луди.
Проверяващият офицер - капитанът -
е мой приятел. Запознахме се, когато бях келнер.
Спомена, че ще има вечеря за всички офицери и жените им.
Помоли ме да сервирам.
Може би иска да ми помогне. Може и да ни изкара оттук.
Виждал ли си Джозуе?
Как така "не"?
Какво правиш? Ела тук.
Не.
- Казах ти да дойдеш.
Не ли? Излизай оттам.
Виж се, целият си в мърсотия.
Къде беше?
Наложи се да довърша играта на карти.
Правят копчета и сапун от нас.
Какви ги приказваш?
- Изгарят ни в пещите.
Кой ти каза това?
Един човек плачеше. Каза, че правят сапун от нас.
И ти му повярва? Пак?
Мислех, че си умно и интелигентно момче.
Копчета и сапун от хора? Друг път!
Наистина ли го вярваш?
Само си представи утре да си мия ръцете с Бартоломео.
После да се закопчая с Франческо.
Мътните го взели! Загубих Джорджо.
Прилича ли ти на човек?
Само те дразнят. А ти си се хванал.
Какво друго ти казаха?
- Че ни изгарят в пещите.
Изгарят ни в пещите.
И това ли вярваш? Много си доверчив.
Чувал съм за пещ с дърва, но не съм виждал пещ с хора.
Дървата свършиха, дайте този адвокат.
Не гори, не е достатъчно сух.
Копчета, сапун, изгаряне в пещите.
Дай по-сериозно. Утре ме чака трудно състезание с лошите.
Стига толкова. Искам вкъщи.
Сега ли?
- Веднага.
Навън вали, ще настинеш.
Не ме интересува. Хайде.
Добре, щом искаш, ще събера багажа и си тръгваме.
Можем да си тръгнем?
- Естествено.
Да не мислиш, че ни държат насила? Друг път!
Хайде да се стягаме и да си вървим.
Жалко! Бяхме начело. Отказваме се и край на състезанието.
Друго дете ще спечели танка.
- Няма други деца, само аз останах.
Няма ли? Тук е пълно с деца.
Тогава къде са те?
- Крият се. Не трябва да ги намират.
Това е сериозна игра.
- Просто не разбирам.
Колко точки имаме?
- Почти 687.
Сто пъти ти казах. Но да си тръгваме.
Печелим, но щом искаш...
- Печелим ли?
Първи сме. Вече ти казах. Но ще се откажем, щом искаш.
Вчера видях класирането.
Довиждане, Бартоломео. С Джозуе си тръгваме.
Танкът е завършен, готов е.
Почисти клемите на свещите преди да го запалиш.
Дай пълна газ. Иначе снарядът ще се заклещи между колелата.
А видя ли колко е хубаво оръдието?
И пусни ръчната спирачка. Ние двамата си тръгваме.
Джозуе се отказа.
Можехме да имаме танк, но сега ще се прибираме с автобус.
С Джозуе си тръгваме. Довиждане.
Уморихме се от това място.
Да побързаме, че ще изпуснем автобуса.
Джозуе, хайде.
Вали дъжд, ще настина.
Джозуе, аз съм - татко ти. Ще ти покажа нещо важно. Ела.
Разбойничето ми бяга цяла сутрин.
- Наистина ли има деца?
Като мишки са, крият се навсякъде.
Нехранимайковците искат да ни вземат танка.
Май го мернах.
Усещам, че е наблизо.
Провери дали се крие там, аз ще чакам тук.
Там е, тате.
Как изглежда? С кестенява коса ли е?
- Да.
Значи е същият - Шванц. От 3 седмици е вътре.
Беше втори, но го елиминирахме. Ще намеря и останалите.
Колко са?
- Гъмжи от тях.
Но всички се крият.
Виж, тате!
- Това е скривалище.
Пу за теб! Пу за теб! Елиминирани са.
Тя ни забеляза.
- Дисквалифицирани ли сме?
Тя иска да хване теб. Сега е време за мълчанка.
Да не си проронил звук!
Закълни се.
Закълни се.
- Заклевам се.
Странно говори, не разбирам.
Ако се справим първата награда е наша.
Това е играта мълчанка. Нито звук, разбра ли?
Защо си тук при децата? Тишина! Никакви приказки.
Разбра ли?
- Заклевам се.
Трябва да говоря с теб. Важно е.
Къде? Кога?
- Ще ти дам сигнал по-късно.
Благодаря.
Какво каза?
Благодъра.
- Не. Благодаря.
Казах ти да не говориш с децата.
Докторе, и жена ми е тук.
По-бавно, вредно е да ядеш бързо.
Може би скоро ще си тръгнем. Играта ще свърши по-рано.
Не прави грешки, докато сме начело. Яж бавно.
Слушай внимателно.
Мазен, мазен, грозен, грозен, целият жълт в действителност.
Ако ме попиташ какво съм аз ще ти отговоря "па-па-па".
Когато ходя, правя "ак-ак-ак". Кой съм аз. Кажи ми честно.
Патенце, нали?
Дали е патенце?
Не е!
Един приятел вегетарианец от Виена ми я каза.
Не мога да му пратя моята загадка, докато не реша тази.
Мислех си, че отговорът е птицечовка с патешки клюн,
но тя не прави "па-па-па". Птицечовката издава звука...
Снощи я преведох на италиански.
Е, какво ще кажеш?
Всичко води до патенце.
Помогни ми.
За Бога, помогни ми.
Изгубих съня си.
Патенце е!
Ела тук!
Спи ми се.
- Ела.
Къде попаднахме? Сигурно съм объркал пътя.
Добро момче, поспи. Сладки сънища.
Може би всичко е един сън. Ние сънуваме, Джозуе.
Утре мама ще ни събуди и ще ни донесе мляко и сладки.
Първо ще похапнем, после ще я любя два-три пъти.
Ако съм в състояние.
Бартоломео?
Вече 20 пъти ги викат. Бас държа, че са избягали.
Друго разбра ли?
- И без да знаеш немски се разбира.
Войната свърши. Щурат се като полудели.
Къде отиват тези камиони?
- Важното е да не попаднеш в тях.
Тръгват пълни, връщат се празни.
Знаеш ли къде отиват?
А какво става с жените?
Да се махаме от тази дупка. Не е нужно да си събираме багажа.
Часове наред се чува стрелба и кучешки лай.
Искат да се отърват от всичко.
- Аз тръгвам.
Ще се видим във Виареджо. Ще отворим фабрика за наковални.
Виж колко са ядосани. Направо са разярени.
Виждаш ли? Теб търсят. Цялата суматоха е заради теб.
Ти си последният. Всички други ги намериха.
Играта свършва утре сутрин. Тогава ще връчат наградата.
Ако не те намерят и тази нощ печелиш 60 точки.
Колко точки имаме?
- 940. Плюс 60?
Хиляда.
- Първо място! Печелим!
Търсят те под дърво и камък.
Никакви грешки тази нощ.
Бързо се скрий там.
- Шванц е вътре.
Кой?
- Момчето с кестенявата коса.
Вчера го намериха и го елиминираха.
Там е най-безопасно. Хайде, бързо като светкавица.
Влизай вътре!
Вземи това одеяло ако ти стане студено.
Скоро ще се върна.
Ще ги заблудя. Мисля, че го видях ей там.
Тате, изплаши ме до смърт.
Дай ми одеялото. Студено ли ти е?
Тогава ми дай пуловера.
Ще го закача на някой клон, за да ги заблудя.
Търсят те навсякъде. Всички крещят "Къде е Джозуе?"
Страшни проклятия изричат.
Но никой няма да те намери. Ще дойда малко по-късно.
Слушай, ако много се забавя,
не излизай оттук.
Няма да излизаш, докато не стане абсолютно тихо
и няма никой наоколо.
Повтори. Няма да мърдам оттук.
Добро момче.
Махай се! Бягай оттам, куче!
Чиба оттам! Махай се!
Махай се! Махай се!
Браво на теб, Феручо. Действа.
Има ли Дора сред вас?
Дора, тук ли си? Аз съм - Гуидо.
Знам, че се криете тук. Има ли Дора при вас?
Не.
Има ли Дора при вас? Тя е италианка. Моя съпруга е.
Да, има Дора при нас.
Дора, това съм аз.
Това не е тя.
Щом излезете от лагера, скачайте от камиона.
Вярно е!
Здравей, момче.
Сам ли си? Как се казваш?
Не разбираш какво ти говоря, така ли?
Качвай се, ще те повозим. Хайде, ела.
Дай да ти помогна.
Спрете!
Това е моят разказ.
Това бе жертвата, която баща ми направи.
Това беше неговият дар за мен.
Ние спечелихме!
- Да, спечелихме.
1000 точки, на които се смяхме като луди.
Ние сме на първо място. Ще си вземем танка.
Ние победихме!
Subtitled by LiST For exchanges: zaiavka@abv.bg