Desperate Housewives - 01x17 (2004) Свали субтитрите
Полицаите ми показаха досието ти.
Искаш ли да чуеш какво се случи или не?
няма значение, защото никога повече няма да повярвам на нищо, което кажеш.
Понякога неочакваните гости...
-Мислиш, че тя ти изневерява?
- Да.
- Ще се погрижа за това.
- Благодаря, мамо.
Водят до неочаквани последствия.
Андрю, ти почти уби друго човешко същество.
Тя си е изживяла живота, а аз имам целият мой пред себе си
и сега всичко може да се прецака.
В отделението за изпадналите в кома в болницата
мечтите започнаха точно след полунощ.
Тъмната нощ събуди някои много ясни образи,
които не оставяха на мира сънуващия чак до сутринта.
Гас, чистача искаше някой ден да спечели от лотарията
и да напусне неблагодарната си работа.
Хауърд, охранителя си мечтаеше за пенсиониране на някой тропически остров.
Рутан, дежурната сестра си мечтаеше как напуска съпруга си.
Но най-ясните сънища принадлежаха на пациентката от стая 312.
Да, Хуанита Солис сънуваше непрестанно от пет месеца.
Някои бяха свързани с шокиращата тайна, която беше разкрила.
Други...
Сънуваше катастрофата, която беше причина тя да е в болницата.
Но най-честият й сън
беше онзи, в който най-накрая казва на Карлос истината.
Габриел...
И тогава една нощ
Хуанита Солис реши, че е крайно време да се събуди.
Ехо?
Има ли някой тук?
Ехо?
Трябва да се обадя на сина си!
Въпреки, че знаеше, че ще умре
Хуанита не се интересуваше от това.
Истината най-накрая щеше да излезе наяве.
Кажете на сина ми, че жена му му изневерява.
Господи.
За нейно нещастие
това обаче беше сън, който никога нямаше да се превърне в реалност.
Какво? Какво?
Уважаваме героите по различни причини.
Понякога заради смелостта им, понякога заради дързостта им,
понякога за добрината им.
Но най-често,
защото в един или други момент
всички си мечтаем да бъдем спасени.
Сюзън, знам, че си вътре. Трябва да поговорим.
Това е лудост.
Знам.
Всичко, което са ти казали ченгетата е истина.
Убих някого,
но има нещо, което не са ти казали.
Убих заради теб, Сюзън.
Сюзън, ако не мога аз да те имам
никой друг няма да може.
Млъкни.
Сюзън, в къщи ли си?
Сюзън, колата ти е тук.
Знам, че си вътре.
Надявах се, че
че ще можем да поговорим за малко.
Сюзън, може би трябваше да почакаш поне докато си тръгна,
за да направиш това.
Знам, че не искаш да ме виждаш точно сега,
но ти дължа обяснение
и то е вътре. Всичко.
Всичко, което някога си искала да знаеш за миналото ми
и причините поради, които направих това, което направих.
Всичко е вътре.
Здравейте.
Момчета, какво правите?
Нали се сещаш... пушим
и обсъждаме скорошните събития.
Сериозно,
ако бяхте спрели на другата страна на улицата можеше да ви пусна.
Тогава защо не си представиш, че сме го направили?
Излезте от колата.
Спри колата.
Не мога да повярвам,
че е изключен точно преди да завърши.
Имахме късмет, че охранителя не е повдигнал обвинение.
- Какво ще правим?
- Радвам се, че попита.
Какви са тези неща?
Брошури за младежки центрове.
От кога ги имаш?
Бяха в шкафчето няколко месеца. Имах предчувствие.
- Може да имаме нужда от тях.
- Бри... не знам.
Трябва да признаем, че се нуждаем от помощ.
Ако не можем да се справим с Андрю, трябва да намерим някой, който ще може.
Наистина искаш да изпратиш сина ни в някакъв затворнически лагер, нали?
Не ставай драматичен.
Някои от местата изглеждат доста забавни.
Виж... Къмпинг Хенеси.
Къмпинг Хенеси учи децата на уважение към властта и границите в една лятна атмосфера.
Периметъра е ограден от електрическа ограда.
Трябва да признаеш, че е ефикасен метод за научаване към респект към границите.
Какво ще кажеш за ето този? Идеален е за Андрю.
Ранчо в Монтана.
Има много свеж въздух и отворени пространства
и ежедневни класове по владеене на гнева.
Не съм много сигурен за всичко това.
Добре, какво ще кажеш за този?
В пустинята е и доста приемливо.
Сградите са малко неприветливи,
но за нивото на рецидивизма можеш да умреш.
Бри, няма да го направя. Няма да изпратя сина си на това място.
Лесно ти е на теб, нали?
Не ти си този, който той открито нагрубява.
Не теб те предизвиква всеки ден.
Не теб те мрази.
Ще поговоря с него, става ли?
Ще седнем и ще си поговорим откровено.
Говори с него колкото си искаш.
Аз ще проверя това място с електрическата ограда.
Слушайте, деца мои и трябва да чуете
в среднощната разходка за почитта към Пол.
Закачен е фенер високо горе на камбанарията
на северната кула на църквата.
Едни по земя, други по море
и аз на отсрещния бряг ще бъда.
Здравейте.
Исках да се представя на майка ти. Аз съм Линет Скаво.
Здравей, Линет. Аз съм Алиса Стивънс.
- Съжалявам.. Помислих.
- Не, не. Аз чета по устните.
Но в повечето време чрез знаците е по-лесно.
Не искам да не остана неразбрана или аз да не разбера.
- Аз съм Лили.
- Здравей.
- Приятно ми е да се запознаем.
- Здравей, мамо.
Това е синът ми Мат.
Близнаците ми говорят за Мат през цялото време.
Трябва да се видим някой път, за да поиграят.
Нека и да вечеряме.
С удоволствие.
Англичаните идват.
- Те идват! Англичаните идват!
Дори ще е по-добре ако се съберем само възрастните.
Скъпа, отстъпват.
Хванахме ги на тясно.
Кой? Кой отстъпва?
Окръжния прокурор.
Току що говорих с адвокатите. Предложиха сделка.
Това хубаво ли е?
Това значи, че знаят, че ще загубят процеса.
Не мислят, че ще спечелят.
Свърши се.
Господи.
Скъпи, това значи, че ще можем да запазим къщата.
Не, ще се наложи да я продадем.
Трябва да платя на адвокатите.
Но нали каза, че са ти предложили сделка.
Да, но ние няма да я приемем.
Пусни ме.
Скъпа...
Това ще означава да влезна в затвора за 8 месеца.
Това мисля, че е доста разумно,
като се има в предвид, че си виновен.
Каза, че няма да имаш нищо против да продадем къщата.
Това беше преди да разбера, че трябва да прекарам няколко месеца в затвора, за да я задържа.
Какво?
Не, снаха й е.
От болницата ли са?
Нещо с мама?
Благодаря ви. Да.
Габи?
Съжалявам, Карлос.
Някой вярват, че за хората се съди по начина, по който живеят живота си,
а за други по начина, по който си отиват.
Харесва ми махагона със златните листенца.
Отива си с розово кадифе и драперия.
Плюс това са ръчно гравирани
в случай на наводнение или земетресение
ще знаят кой е нейния.
Не мислиш ли, че това е прекалено?
Само най-доброто за мама.
Не, скъпи, тези погребални бюра правят цели състояния,
убеждавайки хората да харчат много.
Какво искаш да кажеш?
Искам да кажа, че майката ти беше чувствителна жена.
Не би се чувствала добре с всичко тези звънчета и свирки.
Може би ето този... С дървена облицовка.
Какво? Ти никога не си харесвала мама.
Трудно да обичаш някого,
който те е мразил от дъното на душата си.
Тя винаги ме е смятала за недостойна за теб
и не ме оставяше да го забравя.
Тя те обичаше.
Държеше се с мен като с боклук.
Бог да я благослови.
Ще погребвам майка си.
Не е сега времето да си броя стотинките.
Карлос, точно сега не сме бъкани с пари.
Нека бъде вярна на корените се.
Била е родена бедна и боса.
Тя беше кралица.
Какво каза Майк, когато ти даде писмото?
Че в него е обяснено всичко.
Е?
- Не съм го чела.
- Защо не?
- Просто не мога.
Ти си по-добра жена от мен.
До сега да го бях разкъсала със зъби.
Не си ли любопитна какво пише вътре?
Да. Но ако е пълно с някакви измислени историйки.
Ами ще трябва да имаш едно наум.
Защо?
Ами помисли само колко мъже са хванати да лъжат на местопрестъплението.
Не дай си боже да им дадеш време и химикалка..
Иди ще наминеш ли покрай строежа по-късно?
Правя проекта за главната баня.
Ще се видим след малко Бил.
Това е новият предприемач. Ние се срещаме.
Не беше ли казала веднъж, че не обичаш да смесваш работата с удоволствието?
Не, казах, че не смесвам удоволствието с отговорностите.
Да.
Сюзън какво реши да правиш с писмото?
И за бога ще го отвориш ли най-накрая?
Не.
Не, няма.
Не вярвам на Майк повече, а без доверие...
Не ще отида,
ще го скъсам на парченца и ще го изхвърля.
Защо да чакаш? Да го направим веднага.
Не, не, не, не.
Не искам да правя боклук.
Ще го отвори по-късно.
Докато Карлос, уреждаше погребението на майка си,
Габриел искаше да се увери, че Хуанита е отнесла тайната й в гроба.
Здравейте. Аз съм Габриел Солис вие сте... сестра Хейзъл.
Да, здравейте, когато се обадихте и казахте, че ще дойдете
събрах всички неща,
които съпругът ви беше донесъл,
по време на престоя на Хуанита при нас.
Предполагам за това идвате.
Много мило от ваша страна, но всъщност не.
Не?
Вижте със съпруга ми още не сме напълно наясно
как е починала Хуанита.
Как?
Да. Дали е умряла тихо в съня си.
Да, обикновено така се случва.
Исках да кажа, сигурна съм, че така е станало.
Напълно сигурна.
Имам в предвид, че не знам дали е точно така,
защото не бях при нея точно тогава.
Имаше ли някой при нея?
Някой дежурен... Някой?
Не.
Беше сама.
Благодаря ви много. Това е всичко, което исках да чуя.
Г-жо Солис.
Можете да изхвърлите това.
Чудесно. Направо чудесно.
Мисля, че това е ваше.
Да.
Търся го от доста време.
Благодаря.
Предполагам, че няма ни най-малка представа къде го открих.
Ами най-често се забиват или в някой крак или автомобилна гума.
И тъй като не куцате и не кървите...
Това е само временно. Ще трябва да занесете гумата да се поправи.
Благодаря. Ще.
Наистина, не е безопасно.
Ще минете най-много 20, 30 мили с нея.
Добре, обещавам.
Вижте...
ще отида да обядвам. Искате ли да дойдете с мен?
Обяд?
Да. Обяд.
Каните ме на среща ли?
Това звучи много официално за
бурито и кутийка сода
но предполагам, че да. Каня ви.
Не се ли срещаше с Иди?
Излезнахме заедно веднъж. Не се срещаме.
Та? Аз черпя.
Наскоро се разделих с
онзи мъж, Майк и е малко сложно в момента.
Както и да е , просто не съм сигурна какво чувствам в момента.
Много съм объркана в момента
и не мисля, че мога да си позволя да се впусна в нова
връзка точно сега.
Отново... Просто бурито.
Съжалявам.
Добре, разбирам.
Нуждаеш се от малко време да размислиш и отпочинеш.
Да. Наистина.
Добре.
Ще намина утре да проверя какво е станало.
Толкова е вкусно.
Не знам как намираш време с четири деца.
Само за гости, които идват за пръв път.
Обикновено вечеряме пилешки крилца
и полу-готови макарони.
А понякога и това няма.
Хей. Млъкни.
Том, ти си в рекламата, нали?
Аз работих пет години в Саймън и Скот.
Аз започнах в Саймън и Скот.
Мразех ги тези момчета.
Трябва да си поговорим.
И кой.... Знаеш ли, че...
Всичко свърши.
Няма да спрат да си говорят до края на вечерта.
Алис обожава да говори за Алис.
Ами и Линет обича да говори за Линет.
Не бих си го помисли никога.
Със съпруга ти изглеждате доста близки.
И ние си имаме някои трудни моменти.
Ние ходим на брачен консултант.
Наистина ли? Още стек?
Идеята беше нейна.
Не е най-приятното място да прекараш цял час.
Най-често аз гледам часовника,
а тя ме обвинява за всичко.
Не мисля, че трябва да говориш така за Алис, когато тя е...
Така че...
Всичко е наред. Не може да ме чуе.
Може би ще хапна от това картофено нещо.
Наистина ли е казал, всички тези неща,
когато тя е стояла на една крачка от него?
Беше наистина гадно,
а той не можеше да млъкне.
Не мога да повярвам, че им каза, че ще играем тенис заедно.
Скъпа, това беше преди да знам, че е такъв нещастник.
Тя беше чудесна.
Виж на какво ме научи.
Означава "Обичам те".
Да, това е чудесно. Какво да правя?
В смисъл?
Очевидно някой трябва да й каже.
Не, не, не не трябва.
Това е между Денис и Алиса.
Но как да си затворя очите?
Цитирам "Все едно ще може да ме чуе".
Линет, започваш
да се месиш там, където не ти е работа.
Моля?
Нека довърша. Да не се караме.
Искаш да кажеш, че не мога да бъда тактична ли?
Знаеш ли какво?
Ако каже нещо докато играем тенис,
ще го издърпам на една страна и ще му кажа, че това не е хубаво.
Искаш да кажеш, че не мога да бъда тактична ли
Андрю, изхвърли боклука.
Разбира се.
Сега, не след пет часа.
Отивам.
Отивам. Господи.
Имам среща с Джъстин пред търговския център довечера
и ще ми трябват 40 долара.
Не.
Какво?
От тук нататък няма да получаваш джобни.
Добре. Няма да изхвърля боклука.
Андрю.
Какво ще направиш,
ще ме накажеш?
Давай. Ще го понеса.
Това, което искам,
това, което винаги съм искала
е да бъдеш щастлив.
А ти не се и аз не знам как да ти помогна.
Можеш да започнеш като, ми се разкараш от пътя.
Няма. Ще поговорим.
Казах да се махнеш от пътя ми.
Следващият път, когато посегнеш
на майка си по такъв начин
ще те изхвърля през тази стена
разбра ли?
Иди, почакай.
Искам да те питам нещо.
Не мога да спря. Трябва да поддържам пулса си висок.
Просто се питах дали ще имаш нещо против
ако излезна с Бил.
Какво?
Бил ме покани на среща.
Бил? Моят Бил?
Ами...
Той,
не се възприема
като твоят Бил,
защото каза, че е било само за веднъж.
Което знам със сигурност,
защото, когато той ме покани
му казах, че знам за отношенията ви.
Значи не си се съгласила да излезеш с него?
Не. Не. Исках да се посъветвам с теб преди това.
Уау, много мило от твоя страна.
Мога ли?
Не.
Иди.
Иди, защо не мога да изляза с него?
Защото аз го видях първа.
Това е много детинско от твоя страна.
Виж, ти искаше разрешението ми.
Казах не.
Точка по въпроса.
На практика не се нуждая от твоето разрешение.
Знаеш ли? Толкова много
искам да те харесвам,
- но ти просто не ми позволяваш.
- Иди...
Сюзън, опитах.
Опитах се да пренебрегна недостатъците ти...
Непохватност,
Тази...
Тази превзета уязвимост...
Косата ти.
Но ти все намираш начин
да ми попречиш.
Той само искаше да ми купи бурито.
Сюзън, моля те
позволи ми да те харесвам.
Добре.
Няма да изляза с него.
Очевидно имаш някакви чувства към него.
Не, нямам.
Наистина нямам.
Ами тогава?
Ако ти не можеш да го имаш,
то и никой друг няма?
Виждаш ли?
Сега разсъждаваш като приятелка.
Аве Мария.
- Грация плена.
- Какъв глас.
Трябва да признаем на Габриел и Карлос,
че могат да скърбят както никого другиго.
Грация плена.
И колко ни струваха този кон и файтон?
- Възразяваш ли?
- Да съм бедна ли? Малко.
Гледайте напред, Отче.
Не мога да повярвам каква е Иди.
Няма права върху всеки мъж на тази земя.
Ако искам да изляза с Бил
ще го направя.
Не мислих, че го харесваш.
Нито пък тя,
а щом тя не си пада по него
защо не мога и аз да не си падам?
Сега смятам да поскърбя.
Какво има? Защо намаляме?
Защото почти стигнахме.
Какво е това?
Семейството, чиято собственост беше не можеха да си позволят издръжката.
Сключих много изгодна сделка.
Гробница? Купил си на майка си гробница?
По-тихо.
Недей да правиш сцени.
Това беше.
Не мога да бъда част от това.
Не мога.
Габриел.
Престани да се държиш като дете.
Трябва ли да ги следваме?
Не знам. Може да е някаква част от ритуала.
Върви по дяволите Карлос.
Добре хора,
ние ще следваме тялото.
От тук, моля.
Хайде.
Това е прекалено.
Единствената причина, поради която се отказах от къщата
беше, защото мислих,
че ще си вземем разкошен малък апартамент.
А сега няма да получа и това.
Какво искаш да направя?
Приеми сделката.
Какво?
Да. Извършил си престъпление.
Защо аз трябва да плащам за грешките ти?
Стегни се, бъди мъж
и си излежи времето.
Габи, това е абсурдно.
Така ли? Всичко, което искам
е да получа същото уважение,
което оказваш на мъртвата си майка.
Габи, моля те.
Тя поне ще има покрив над главата си.
15.
Това брои ли се?
Добър опит.
За Бога Алиса, ти си глуха, а не сляпа.
Почти улучи.
Точно това трябваше да му кажеш.
Чакам подходящ момент.
Ако си мислиш, че тениса й не струва, тогава трябва да опиташ готвенето й.
15-30.
Съжалявам.
Май пропуснах да спомена, че тениса ми е далеч по-добър от готвенето.
Това беше забавно. Наистина играеш доста добре.
Благодаря. Нека си почина.
Сервиса и е ужасен, за Бога.
- Какъв ти е проблема?
- Моля?
Имаш ли бутилка вода?
Защото електолитите ми полудяват, когато се потя.
Тя ти е жена.
Как можеш да говориш така за нея?
Нека ти кажа какво казва Света София
с тази фалшива усмивка на лицето си.
"Размърдай се, Денис."
"Хубави любовни дръжки, Денис."
"Пробвай да си смениш дезодоранта, Денис."
Добре, достатъчно. Ако имаш проблеми с жена си й го кажи.
Ние ходим на брачен консултант.
Да,
явно не помага щом си изливаш душата пред напълно непознати, нали?
Ако си нещастен с брака си по-добре направи нещо, вместо само да се оплакваш
защото честно да ти кажа изобщо не искам да те слушам.
Нека сменим партньорите.
Чудесно.
Мерси.
Аз ще играя с теб.
Здравей.
Здравей.
Не си я занесла на ремонт.
Това за сега ще свърши работа...
но трябва да я занесеш.
Благодаря ти. Знам. Ще.
Това ще ми е приоритета.
Доста се уморих.
Искаш ли чаша вода?
И може би извинение да влезнеш и да говориш с мен?
Звучи чудесно.
Значи утре.
Казах ти, че няма да забравя за онази среща.
Бил...
Имам си причини.
Неприятен ли съм ти?
Не, Господи, не.
Не, ти си невероятно не неприятен.
Благодаря ти.
Поне ми се струва.
Виж, може би думата "среща"
е това, което ме притеснява.
Виж, просто искам да се позабавлявам.
Знаеш вечеря, питиета.
Нищо обвързващо.
Добре, ще изляза с теб.
Чудесно. Знам едно чудесно местенце извън града.
Ще ти хареса.
Какво правиш?
Правя ти списък с някои необходими неща.
Така, че да знаеш на кого да се обадиш в случай, че покрива протече.
- Или тока изгасне.
- Защо?
Ще приема сделката.
Ти ще запазиш къщата.
Когато погребах майка си го направиш с огромно уважение
и не съжалявам нито за цент,
но аз съм този, който ни докара това положение до главите.
И в момента, в който го направих спрях да уважавам теб.
Това не е правилно.
Толкова си смел.
Но има едно условие.
Трябва да ми обещаеш, че ще си тук,
когато изляза.
Това е абсурдно.
Никъде няма да ходя.
И искам да ми обещаеш,
че докато ме няма ще си ми вярна.
Разбира се. Обещавам.
Габриел, не съм глупак.
Ти си красива жена
и разбирам, че си имаш своите нужди,
но аз съм много ревнив и обсебващ мъж
и трябва да чуя, че го казваш.
Обещавам.
Добре, тогава.
Утре сутрин ще отидем да се видим с адвокатите.
Обичам те.
И аз теб.
И само за сведение...
ще държа на това обещание.
Какво има?
Баба да не е умряла?
Не, тя е добре.
Виж, Андрю...
Миличък, разбираме, че
от известно време насам не си щастлив.
Цялото това буйство...
Пушене, ярост...
Това не си ти и ние мислим, че имаш нужда от малко време
да помислиш какви са целите в живота ти
и какъв човек искаш да бъдеш.
За какво по дяволите говорите?
Има едно място, което се казва лагер Хенеси.
Предназначено е за тийнейджъри като теб,
които са изгубили правилния път,
и... Трябва да се шегувате.
Те наблягат на дисциплината и отговорностите...
две неща, от които ти силно се нуждаеш.
Надяваме се, че няма да си там повече от няколко седмици.
Можете да приключвате. Няма да ходя в някакъв тъп изправителен дом.
Готови сме.
Съжалявам скъпи, но нямаш избор.
Махнете си ръцете от мен.
Андрю, Андрю не е нужно да буйстваш.
Сега, тези мъже ще ти помогнат да се облечеш
и след това ще те закарат до лагера.
Ние ще поемем оттук нататък.
Почакайте, почакайте. Мамо, почакай.
Моля те, съжалявам, мамо. Моля те.
Скъпи, всичко ще е наред. Обещавам.
Знам, че идеята е била твоя.
- Ах, ти малък...
- Рекс, спри.
Скъпи...
Без значение какво правиш или казваш,
аз винаги ще те обичам
Нека да тръгваме. Хайде.
За какво е това?
За това, че си тук.
Че беше до мен през цялото време.
Не знаеш какво значи това за мен, Рекс.
От доста време не бях чувствала, че имам истински партньор.
И наистина помага
особено за такава ужасна сутрин като тази.
- Здравей, Алиса.
- Здравей, Лили. Как сте?
Може ли да говоря с теб?
Разбира се. Момчета, тук.
Стойте тук.
Да, мамо.
Как си?
Денис ме напусна.
Какво?
Денис ме напусна.
Защо?
Говорила си с него.
- Моля?
- Говорила си със съпруга ми относно брака ни.
Това не ти влиза в работата.
Алиса, спри. Не те разбирам.
Говори по-бавно.
Добре.
Денис каза, че си му се развикала,
защото е говорил някакви неща зад гърба ми.
Ами, да.
И си му казала, че
от консултациите няма полза.
Не казах, точно това...
Коя си ти по дяволите та
да казваш на хората да спрат да ходят на консултант?
Нямах в предвид, че...
Разбира се имахме си нашите си проблеми...
Финансови, емоционални, сексуални...
Но малко, по малко ги решавахме.
Алиса ела, за малко.
Сигурна ли си, че
искаш...
да говориш всички тези неща пред дъщеря си?
Сега ми казваш как да възпитавам дъщеря си?
Лили, връщаме се.
Алиса...
Съжалявам, че е станало така.
Аз просто исках да помогна.
Защо? Защо искаше да помогнеш?
Ами, защото....
Защото съм глуха?
Не, защото съпруга ти беше пълен нещастник.
И просто дойде на белия си кон
да ме спасиш? Ами, познай...
нямах нужда някой да ме спасява. Разбра ли?
Нямах нужда някой да ме спасява.
Кучка.
Тя каза...
Да, благодаря ти. Мисля, че разбрах какво каза.
Имам в предвид, че в един момент сме в колата му,
а в следващия сме в болницата
и докторите вадят куршум от него.
Просто, когато започнах да се срещам с Майк
той изглеждаше толкова нормален мъж, разбираш ли?
Винаги така става.
Искаш ли малко начос?
Очевидно, няма да прочета писмото.
Всичко трябва да отмине, нали?
Да. Имаш ли нещо против да откажем джелапекос-а?
Не си падам много по пикантните неща?
Не исках да мърморя толкова много. Просто всичко е толкова сложно
а има толкова неща за Майк, които ти не знаеш.
Това би ме изненадало.
Иди.
Майстора каза, че
си отишъл на среща с някаква мацка.
Явно някой има нужда от очила.
Проследила си ни?
Не беше трудно.
Последвах миризмата на предателството.
Имахме уговорка, Сюзън.
Не, нямахме.
Знаеш ли просто казах това, което ти искаше да чуеш,
защото ти иначе щеше да ме обвиняваш.
Опитах се да предпазя и без това крехкото ни приятелство.
Прекъсвам ли нещо?
Вече не.
Теб... ще те мразя завинаги.
А ти си уволнен.
Иди.
Уволняваш ме, защото излезнах със Сюзън?
И преди да си започнал да мрънкаш
че срещата с нея е била достатъчно наказание...
Запази си го.
Предполагам, че мога да й кажа, че ти си ми се предложила.
Че си била самотна, умолявала си ме да те заведа на вечеря
и аз съм те съжалил.
Извинявай, но...
Това звучи все едно вината е моя.
Не можеш да ме обвиняваш. Не съм аз тази, която те уволни.
Да. просто пропусна да ми кажеш,
че Иди ще побеснее ако изляза с теб.
Намали. Караш прекалено бързо.
Това е между теб и Иди.
Аз просто се оказах там, където не трябва.
Да, сигурно си си казвала това през цялото време.
Какво трябваше да значи това?
Не ти се оказа там, където не трябва.
Ти предизвика всичко.
Това не е вярно.
Ти прекара последния час говорейки за бившето си гадже
въпреки, че е бивш затворник.
който вероятно е удушил съседката ти.
Не, не е.
И Иди ти каза да не излизаш с мен,
но ти послуша ли я? Не.
Защото знаеше, че ще стане някоя катастрофа
и не устоя да не я предизвикаш.
Добре, г-н Нека-само-се- позабавляваме-
защото-аз-съм-чаровния- небрежен-доставчик.
Ти ме преследваше, за това задръж си обидите, приятелю.
Не поправи гумата, нали?
Щях.
Предполагам, че пак всичко е по моя вина...
Само малко.
Том, аз лош човек ли съм?
Не. Защо ме питаш?
Не знам. Просто ми мина през ума,
че само лошите хора развалят бракове
и причиняват проблеми.
Опитах се да те предупредя.
Да.
Защо го направих?
Този мой навик да си пъхам носа
там, където не ми е работа.
Скъпа, ти, просто искаше да предпазиш приятелката си.
Да, много й помогнах.
Поне опита.
Възхищавам ти се за това.
Моля те.
Знаеш, че
аз бях този, които остави Денис да злослови за жена си.
- А ти го спря.
- Това съм аз...
никога не се притеснявам да направя някоя сцена.
Скъпа искам да кажа...
Имаш много изразено чувство за това кое е правилно
и не се страхуваш да го отстояваш.
И за това ти се възхищавам.
Знаеш ли аз за какво ти се възхищавам?
Че винаги намираш начин да ми направиш комплимент,
когато можеше да кажеш "Казах ти".
Току що каза "Казах ти", нали?
Никога няма да успееш да го докажеш.
Благодаря, че дойдохте г-жо Солис.
Познавате сестра Хейзел, нали?
Да. Здравейте... Отново.
Сестра Хейзел много се привърза към
свекърва ви.
За това я поканих да бъде тук сега.
Преди всичко искам да знаете,
че изпълняваме задълженията към пациентите си
неприкосновено доверие.
Добре.
Казвайки това,
може би повтарям "може би" ..
Е имало някаква повреда в нашата верига от грижи.
Мога да ви уверя, че сме подбирали персонала си
според най-високите стандарти,
но преди всичко ние сме просто хора.
Скъпа, добре ли си?
Сестра Хейзел, защо не излезнете?
Толкова съжалявам.
Всички споделям болката ви.
Очевидно.
И се надяваме да облекчим всяка бъдеща болка,
която семейството ви може да изпита
като ви предложим..
Парична компенсация.
ако вие и съпругът ви се откажете от правото си
на съдебен процес за в бъдеще, разбира се.
Парична компенсация.
Опитвате се да ни подкупите ли?
Нека не навлизаме в толкова сложни понятия.
Нека погледнем на това като израз на нашата загриженост.
Ами в такъв случай...
Договорихме се.
Г-н Хартли,
искам да ви задам иден хипотетичен въпрос.
Искам да играя лотария и..
Да, знам какви са шансовете.
но ми харесва цялото това търкане с монетката.
Да кажем, че печеля...
не знам, примерно $1,600,000.
Държавата ще вземе ли парите?
Както взеха всичко останало?
Така си и помислих.
Копелета.
Та...
Какво ще стане ако спечеля докато Карлос е в затвора?
Могат ли да вземат парите тогава?
Хипотетично.
Разбирам.
И можем да запазим къщата.
Не, просто съм в магазина и
се чудех дали да си купя билет.
Много ви благодаря, г-н Хартли.
По кое време трябва да заведа Карлос в полицията утре?
Чудесно.
Всички се прекланяме пред героите заради някаква причина.
Понякога заради тяхната дързост...
Понякога заради тяхната смелост...
Отвори.
Понякога заради добрината им.
Обичам те.
Но най-вече,
защото по един или друг начин
всички си мечтаем да бъдем спасени.
Разбира се, ако правилният герой не се появи,
понякога трябва да спасим сами себе си.
Превод : Angelwingx Редакция : Pepi X