The Money Pit (1986) Свали субтитрите
Уолтър. Взимаш ли тази жена за своя закона съпруга, докато смъртта ви раздели
Да.
Флоринда.Взимаш ли този мъж за свой законен съпруг, докато смъртта ви раздели
Да.
Обявявам ви за съпруг и съпруга
Направи ме много щастлив, скъпа.
И аз съм щастлива.
Единствено се надявах и синът ти да успее да дойде за сватбата.
- Има си проблеми.
- Как може да има проблеми с баща като теб?
Има ги именно заради мен.
Скъпи Уолтър, сватбени поздрави от мен и новата ти майка.
Няма да се връщаме в Ню Йорк поради 2.9 милиона причини за които се досещаш. С обич, татко.
P.S. Поздрави "Cheap Giris". Те ми бяха любимците.
Доста е хубаво, новото ти мамче.
Бяхме уважавана адвокатска кантора, а виж го сега.
- Изглежда ми щастлив.
- Той гепи парите, а аз плащам сметките.
Тате, защо ми причини това?
- Е, мога да разбера защо.
- Лека нощ, Уолтър.
ЕВТИНОТО Е СКЪПО
- "Новата ти майка. '" На колко години е това момиче?
- Добро утро, Уолтър.
Нямат ли си закони в Бразилия? Нямат ли си полиция?
Не бъди толкова консервативен.
Такъв съм си -консервативен.
Това е всичко към което съм се стремял.
Малка къщичка в предградията, бяла дървена оградка...
може би куче, две или четири деца...
и за да е пълна картинката... жена.
Ще се омъжиш ли за мен?
Уолтър...
скъпи...
Толкова много те обичам.
Но за какво ни е едно парче хартия от градските власти?
Лош опит, това е. Просто първия път не ти е провървяло.
Просто ми дай още време.
Добре.
Но не мога дълго да живея в срам.
Ще трябва да се омъжиш за мен.
Предпочитам частта с целувките.
- Чу ли това?
- Кое?
Някой се намъкна през входната врата.
Внимавай, Уолтър.
Господи! Още ли сте тук?
Лодката е в пристанището. Той е тук, а вие вънка.
Кой по дяволите си ти?
Маестрото се върна!
Мислех, че няма да се върне до следващата седмица.
Познаваш маестрото. Изненадва те по всяко време.
Какви ги плещите? Кой е този?
- Мислех, че разполагам с година.
- Така е, но годината мина и си замина.
Какво си правила? Само в леглото ли си се търкаляла?
Не си ли потърси апартамент?
Потърсих... Но няма апартаменти.
Да бе, точно така.
За кого говорим? Кой е този тип? Кой си ти?
Аз му говоря, а той не ми отговаря.
- Кога ще дойде тук?
- След минута, а може и след час.
Но със сигурност ще си дойде.
Нали не говорите за него? Лунатика се е върнал.
Да!
Мислех, че е в Европа.
Беше,но сега се върна, и вие сте вън!
Добре, добре. Съжалявам.
Вижте, защо не поговоря с него.
Може да живеем тук, всички заедно.
Чакай. Чакай.
Не е необходимо да търсиш компромисен изход от ситуацията.
Щом това е неговия апартамент, ще си тръгнем. Няма проблем.
Би ли ни оставил за няколко минути?
Разбира се, разбирам. Приятен ден.
Какво ще правим?
Това е Ню Йорк. Отнема време да си намериш квартира, дори и ако си богат.
А ние сме без пукната пара! Бездомни и напълно разорени.
- Съжалявам, Уолтър.
Не, не. Вината не е твоя. И двамата знаехме, че ще се върне.
Просто напоследък бяхме толкова щастливи.
Джак ще ни помогне.
Той не е ли в затвора?
Не, не. Измъкна се с малка глоба.
- Джак си е напълно законен агент по недвижими имоти.
Докато сме заедно...
Нищо лошо не може да ни се случи.
- O, има едно прекрасно местенце.
Само на девет часа от Ню Йорк.
Не успя ли да намериш повече от едно?
Ще отида дори и в Сохо. Гледах един таван там преди пет години.
беше по 350 на месец. Вероятно е нает, но...
Сохо, 350 на месец. Нека видим, Айзенхауер ли е бил президент тогава?
Разтревожен съм, Джак. Много разтревожен.
Виж, Уолтър, Трябва да проведа един разговор.
Да се видим на пистата за бягане в 1:00.
Няма да ме познаеш. Толкова съм отслабнал!
Къде беше? За малко да закъснееш.
Марта, в тази страна си имаме израз за това.
Казва се "на време."
- Не изглеждаш притеснена.
- Не съм.
Тя не е притеснена, а аз съм.
Ти си истеричка.
Как го понася Уолтър?
Да понася какво? Няма нищо за понасяне.
Той пристигна!
Благодаря, благодаря.
Удоволствието отново да съм при вас е огромно.
Сигурен съм, че и за вас е така.
Когато ви напуснах, вие бяхте най-добрия оркестър в света.
Господ знае какво е станало през сезона през който бяхте под ръководството на моя уважаван колега.
Да определим какви са пораженията...
с Хайден за начало.
- Джими!
- Внимавай. Внимавай.
Джими!
Шефе! Какво те тресе?
Имам някои документи които групата трябва да подпише.
- Какво е това?
- За ресторантите "Роджърс" които изкупихме...
а и продадох имота в Тъксън.
Това е техния дял, а това моя.
Смятам, че това покрива половината от дълга на баща ми...
но си провери записките, за да сме сигурни.
- Уолтър, за какво им ги връщаш?
- А?
Свикна ли са хората да ги крадат.
Това само ще ги обърка. Имат повече пари отколкото им трябват.
Ти си техен мениджър. Защо ми казваш това?
Защото те харесвам повече от тях.
Но те са ти братя и сестри.
Профсъюзите ме притискат да ви пусна на обяд въпреки начина по който свирехте.
Тези от вас които имат съвест не биха отишли да обядват.
А тези от вас чиято съвест е колкото таланта им...
да вървят да се тъпчат.
Надявам се да се задавите.
Бягай с мен, Уоли.
Не искам да си нарушавам ритъма.
- От кога правиш това, Джак?
- От шест месеца. Великолепно е.
Следващия месец ще бягам на маратона. Можеш ли да повярваш?
Преди да почна, не можех да вляза в тези дрехи.
Чувствам се добре. Изглеждам добре. И се къпя в пот.
Звънял си в офиса ми.
- Имаш ли добри новини за мен?
- Добри ли?
Когато чуеш какво имам за теб, просто си спомни, че този клуб е консервативен.
Не ми падай в краката да ми целуваш обувките.
Не се тревожи за това.
Попита ме за апартамент? Нещо хубаво, и не много скъпо?
Джак би ли се тръскал на другата страна, моля?
- Уоли, ще чуеш ли какво имам да ти кажа?
- Не и ако продължаваш да ме наричаш така.
- Какво е това?
А, нищо. Алармата за пулса.
- Е, може би трябва да спреш.
- Не, не. Тези джажи са неточни.
Уолтър, ще събереш ли 200,000 долара до края на седмицата?
Нека видя.
Ако събера всичко което имам, може би ще стигне да ти купя един обяд.
Джак?
Джак? Добре ли си?
- Добре съм.
- Успокойте се, г-н Шнитман.
- Това случвало ли се е и преди?
- Да.
Седем пъти през последните пет месеца.
- Мислех, че бягането те подържа в добра форма.
- Така е.
Да. Благодарение на бягането сега мога да го качвам в линейката.
Уолтър, това е буквално къща за милиони.
Исках само един апартамент. Бившия на приятелката ми се върна днес от Европа.
Това е хубаво.
Не е, ще трябва да напуснем мястото. Ситуацията е малко сложна.
Защо му е на някой да продава къща за милиони само за 200,000?
Кой знае? Развод, заеми...
наркотици, внезапна смърт.
Въпроса е в това, че: Трябва да се възползваш от нещастието на другите.
Това е в основата на истинската сделка с имоти. Ще правим ли сделка?
По красива си от всякога.
Благодаря. Ти също.
Защо ли се разведохме?
- Така имаме поне една причина да изглеждаме добре.
- Може ли да говоря искрено?
- Всичко е възможно.
Ана, разбрах, че животът ми е безсмислен без теб.
Знам, че нещата се объркаха преди...
но нека захвърлим миналото зад гърба си и да започнем отново свежи...
и в същото време по-зрели и по-мъдри.
- Можем ли да го направим?
- Не.
- Какво искаш да кажеш с това "Не"? Защо не?
- Обичам Уолтър.
- "Уолтър"? Какво е това?
- Макс, много добре знаеш какво е Уолтър.
- Не ставай смешна. Та той дори не е музикант.
- Повечето хора не са.
Ана, моля те, Стигнах до откритието...
че има само един човек, който значи нещо за мен.
И това си ти. Разбрала съм го отдавна.
Не. Ти ме обичаш, и аз те обичам.
Ти обичаш себе си. А аз Уолтър.
- Ще спреш ли да се повтаряш?
- Макс, между нас всичко е свършено. Свърши.
Добре. Тогава нека само да си легнем.
Някои от нещата на Маестрото. Както знаеш се връща днес.
Да, знам. Партито свърши. Ще трябва да се прибирате.
Някакво момиче се обади. Каза, че е взела някакви лекарства...
и ще се самоубие, ако не и се обадиш.
Не, не. Получавам такива обаждания, два-три пъти седмично.
Наистина звучеше зле.
Според мен звучи ужасно, но продаде шест милиона плочи миналата година.
- Уолтър!
- Ей, как си?
Трябва да хапна нещо!
Знам, че обещахме да не те безпокоим на твоето местенце, но сме в страшна криза.
Това местенце, вече не е мое.
Когато баща ти ни ограби, ти беше толкова добър с нас.
Миеше ми косата. Не съм го забравил.
Вярваме ти. Нужен ни е съветът ти.
Сигурен съм, че не съм ти мил косата.
Виж, ще трябва да ставам рано за да се видя с Бени.
- Ще си виждаш с Бени?
- Какъв ви е проблема?
- Искаме да сменим името на групата.
Не можете да направите това! Изгубихте години...
за да станете известни.
Името ви е перфектно. "Cheap Giris." Харесва ми.
- Не съм сигурен, че на нас ни харесва.
- Харесва ви.
Искаме да променим името си на "Мерил Стрийп."
О, не. Не можете да се казвате "Мерил Стрийп."
- Може би ще се поласкае.
- Всъщност, обмисляйки това...
Ви гарантирам огромен съдебен процес.
Не си сваляй палтото. Забравете.
Не може да се кръстите "Мерил Стрийп."
- Хайде, трябва да отидем на оглед за къща.
- Къща? Къде?
На час път от всички.
А какво ще кажеш за "Деби Рейнолдс'"?
Много благодаря. Задръжте рестото.
- Не може да бъде.
- Това е адреса.
Прекрасна е.
Знам. Нещо не е наред.
Да отидем да видим.
- Здравейте! Влизайте.
- Благодаря.
Извинявам се за това как изглежда мястото.
Наистина го позапуснах след като Карлос напусна.
но къщата е прекрасна.
С Карлос бяхме много щастливи тук.
Сега всичко свърши. Всекидневната е тук.
- Прекрасна е.
- Невероятно.
Вижте, ако искате и някои от мебелите всички са за продажба.
Мисля, че предпочитаме сами да обзаведем.
Евтино ги давам. Нужни са ми всички пари които мога да събера.
Проклетите адвокати ме изстискаха до шушка.
Пода има нужда от циклене. Горе е спалнята.
Опитвам се да спестя някой долар от осветление... за шибаните адвокати.
Прелестно е.
Има разковано стъпало. Все се готвя да го поправя.
Какво прекрасно легло.
- Мога ли да използвам банята?
- Защо не използвате тази на долния етаж?
Всичките ми лични вещи са все още в тази.
O. Разбира се.
Най -щастливите дни в живота ми след като напуснахме Парагвай...
бяха прекарани точно тук в тази стая.
Живели сте в Парагвай?
Десет прекрасни години.
Карлос е от Асунсион.
или поне така...
Ужасно съжалявам.
За какво?
Всъщност не знам.
Искате ли да купите леглото?
Така мисля.
Знаете ли, мислите си, че познавате някой...
след 25 години с него...
и тогава един ден...
изрелското разузнаване почуква на вратата.
Изрелското разузнаване?
Миналия вторник. Затова и продавам къщата.
Разкриха, че Карлос е бил сподвижник на Хитлер.
Има повечко пръст, но поддръжката не е трудна.
- Винаги съм го правила аз, но вие можете да наемете градинар.
- "Градинар"? Не, не.
Мога да се справя с това. Лесна работа.
Наистина ли?
Невероятна кола!
- Как казахте, че се казва?
- Линкълн.
- Вече не ги правят такива.
- Красавец.
Харесва ли ти? Ще ви я оставя, ако купите къщата.
Това е много щедро.
Отчаяна съм. Ще правим ли сделка?
Ами, нужно ни е малко време...
Нямаме никакво време. Екстрадицията е в петък.
- Екстрадиция?
- Ще ти разправям по-късно.
- Трябва ми отговор до утре.
- Ще го имате.
Между другото, имате най-хубавия фонтан който някога съм виждал.
Боже Господи.
Какво казах?
Джак беше прав. Не можем да се прецакаме.
- Нищо не може да е толкова лесно.
- Може. Знаеш ли на какво прилича?
- На опашка в КАТ.
- Какво?
Отиваш в КАТ да си вземеш книжката...
и заставаш на онази километрична опашка.
А точно до нея има гише със само двама души пред него.
Но ти не отиваш там, защото смяташ, че нещо не е наред...
иначе всички останали ще са там, така, че загубваш три часа.
И аз се наредих веднъж на късата. Беше за селскостопански принадлежности.
Искам тази къща. Имам нужда от нея. Нужна ни е.
- Би било чудесно.
- Кажи "Да"!
Ако ще го правим, да го направим заедно.
Или давам половината от парите, или не участвам.
- Супер!
- Мислех, че ще ми противоречиш.
Бих го направил, ако имах парите. Откъде ще вземеш твоята половина?
От Макс.
Ще му продам всичко което получих след развода. Ами твоята половина?
Отивам право при... Музикантът на годината.
- Този който миналата година продаде 22 милиона плочи.
- При Бени?
- Да.
- Самият Бени?
Чу ли това?
Влакът пристигна, точно в момента в който решихме да купим къщата!
Това трябва да е поличба.
Усещам го! Това е! Съдбата е на наша страна!
Каза, че имаш среща?
Не съм казал, че е уговорена!
- Здравейте, г-н Филдинг.
- Здравей.
- Какво по дяволите иска?
- Не знам.
Не го ли попита? За какво по дяволите ти плащам?
Каза ми само, че иска да те види Съжалявам, Бени.
О, да, това променя нещата. Уолтър, как си?
Е, видя ме.Това ли е или ще искаш и да поговорим?
Искам да поговорим.
Представям си.
Добре. Имаш пет минути.
Ще я оставиш ли да прави това?
Майка ми да чисти килима?
- Благодаря, Бени.
- Няма защо.
- Правя хубаво задушено.
- И това няма защо.
Не се храни.
Виж, мамо, заети сме тук. Защо не отидеш да погледаш телевизия?
Бъди кратък. Една мацка ме чака в джакузито.
Иска ми се да имам още стотина, като него.
Има една къща която искам да купя.
Да минем направо, става ли? Какво искаш?
Искам да ми заемеш 200,000 долара в брой.
Не.
Бени!
- Викаш ли ми?
- Викам ти!
Тези пари ми трябват и ти ще ми ги заемеш!
-Няма! Не, не и не!
- Напротив.
Ще ми ги дадеш! Спестил съм ти десет пъти повече от данъци миналата година!
- И какво от това?
- Бени, ако не ми дадеш парите, аз ще...
- Ще направиш какво? А?
- Няма да те харесвам повече!
- Добре.
- Благодаря ти.
Чудесно!
Чудесно!
Купуват я! Добре, банда!
Да правим сделката!
- Не отново.
Как върви?
Чудесно. Какво е това на лицето ти?
От тавана.
Изглежда пада в спалнята.
Ще се заема с това по-късно. Имам само две ръце.
- Става.
- Добре.
Какво по дяволите беше това?
Само пуснах водата.
Само това ли?
Не звучи добре.
Не. Трябва да видиш...
Предполагам, че е вода.
- Не знам. То се надигаше.
- Добре.
Значи водопроводната инсталация не е идеална.
Ще трябва да я оправим. Това не е края на света.
- Първо виж водата!
- Виж, това е стара къща.
Нуждае се от туй онуй. Би трябвало да го очакваш.
Не съм очаквала такава вода. Тази вода има крака.
С малко работа, малко внимание...
малко въображение, и всичко ще е наред!
Ще е забавно с поправките. Ще видиш.
Не знам. Никога не съм била добра в тези неща.
- В кои?
- В работата.
Не можеш да подхождаш така. Трябва да си по позитивна.
- Ще опитам.
Малко внимание, с малко въображение...
и позитивно мислене.
Какво беше това?
Нищо, скъпи.
Мамка му.
- Уолтър!
- Стълбата я няма!
Скъпа, стъпила си ми на пръстите.
Съжалявам.
Бих ти помогнал, но някой ми премаза пръстите.
Казах ти, че съжалявам.
Не съм очаквала пръстите ти да са на пода.
Знам. Просто съм разбит.
Същото е като да бяхме хвърлили тези $200,000 в тоалетната.
А освен това и ослепителната болка.
И това е само първия ден. Не е нужно вече да се жертваш.
- Напротив. Продължавам.
- Не.
Не продължаваш. Няма да ти позволя.
Имаме шанс да я пробутаме на "Cheap Giris".
Няма да я продаваме.
В крайна сметка, земята трябва да струва нещо.
Къщата ще стане великолепна!
Да, ако я срутим до основи.
- Какво?
- Прецакахме се, скъпа, нека си го признаем.
Не можеш просто да се откажеш.
Аз съм тази която се отказва, но в случая няма да го направя.
Защо не?
Поела съм отговорност.
Това било значи.
Права си. Къщата ще стане великолепна.
Обещавам.
Госпожо, това е невъзможно.
- Глупости. Справяш се добре.
- Чувствам, че ще умра.
Няма да умреш. Държа ти стълбата.
Ако паднеш, ще се приземиш на дюшека.
Здравейте. Да, да. Имаме проблем с водопровода и...
- Филдинг. Уолтър Филдинг.
Спри да се лигавиш. Почти стигнахме.
Няма причина поради която трябва да ме изслушате.
Нямам препоръки. Просто...
- Някой да е викал дърводелец?
- O, да. Ние.
- Не пускайте стълбата!
- И без това не я държах.
Какъв ми е дохода?
А вашия?
Наистина ли?
- Не, името не е еврейско.
- Шегуваш се, нали?
Би ли се разкарал?
- Не ме докосвай, свиньо!
- Толкова си сладка когато си ядосана.
- Сериозна съм. Махни се от мен.
- Ей!
- Спри!
- Пусни я! Това е жена ми!
Така ли? Е, съжалявам.
Не е споменала нищо за това, че е женена.
Просто сметнах, че е зажадняла за ласки.
Това животно ме нападна! Не съм казвала нищо.
Вижте, не искам да причинявам неприятности.
Ако съм бил малко рязък, съжалявам, сега всичко наред ли е?
- Не, не е наред.
- Махай се.
Е, добре, щом така искаш.
Смятам, че трябва да извикаме полиция.
Ей, да не правим от мухата слон.
Всъщност кой си ти?
Арт Ширк - дърводелеца. Говорихме по телефона.
- Ти си дърводелеца?
- Да. Е, предполагам, че трябва да тръгвам.
Чакай! Само минутка. Може би ще загладим нещата.
Да загладим нещата? Какво правиш? Той се опита...
Знам, но е добър дърводелец.
- Опита се да ме нападне.
- Помислил си е, че си зажадняла за ласки...
а си привлекателна жена.
- Не е знаел коя си.
- Не мога да те позная.
Виж,...
знаеш ли колко е трудно да се намери добър дърводелец?
Освен това, има брат водопроводчик.
- Наистина ли? Брат водопроводчик?
- Така мисля.
- Смяташ ли, че ще трябва да спя с тях?
- Може би само с този.
Смятам да приготвя вечеря.
Къщата ще стане великолепна.
Чудесно.
- Ей, съжалявам за това...
- Всичко е наред.
Ще имаш достатъчно възможности да ни се реваншираш.
Нали разбираш, обикновено жена вика дърводелец...
когато търси "някой да забие пирона."
- И аз не мислех, че...
- Да, разбирам какво искаш да кажеш.
Ей, приятел, наистина ли си купил тази къща?
Да.
Сега да видим как е било.
Стълбището. Започваше от тук и извиваше нагоре...
Господи!
Недей!
Какво има?
Просто запалих фурната.
Просто запали... Можеше да се убиеш! Всички щяхме да умрем!
Много ти благодаря.
Не съм напълно безпомощна в кухнята.
Знам как се пали фурна.
Е, да, но...
- Мислиш ли, че това нещо работи?
- Все по-добре и по-добре.
Удивително. Ами, ъ-ъ...
- Как се казват тези?
- Котлони.
- Не съм ги пробвала още.
- Може би не трябва да си насилваме късмета.
- Искаш ли да видиш хладилника?
- Не.
Вода?
Няма вода.
Имаме газ и електричество, това прави две от три.
Арт се обади на брат си. А, и добрите новини...
Не е нужно да спиш с него.
Само скромна вечеря с малко танци.
- Колко време мислиш, че ще отнеме това?
- Две седмици.
Така ли? Само толкова? Кога ще можеш да започнеш?
Веднага щом чекът ти е осребрен.
Не можеш ли поне да закачиш вратата? Имам достатъчно пари поне за това.
Нямам необходимите материали.
Дървото е гнило. Няма да задържи винт.
Което ми напомня:
Закъснявам за следващата си работа.
- Ако разбираш какво имам предвид.
- Да, разбирам какво имаш предвид.
Въпреки всички проблеми...
Въпреки изгледа да прекарам в робство остатъка от живота си...
затънал в дългове надминаващи и най дивите ми мечти...
Обичам тази къща.
И аз.
А също и теб.
Животът е хубав.
Проблеми с простата?
Това беше доста бързо.
Дърветата са ни доста слаби.
"Слаби дървета"?
Предполагам, че е от външната врата.
Побързай, че може да звънне пак.
Чакай!
- Ти ли си Филдинг?
- Да!
Брат ми Арт ви препоръча.
- Обикновено не работя в този район.
- Радвам се, че сте склонен на изключение.
- Да не изпреварваме събитията, а?
- Съжалявам.
- Откъде ще започнем?
- Ами, може да ми предложиш нещичко за пиене.
Къде ли си забравих маниерите
Наближава 11:30. Сигурно сте пресъхнал от жажда.
Какво? Чакай! Та ние дори още не сме говорили за водопровода!
И няма и да говорим, не и при това отношение.
Пазим добрия скоч само за приятелите, а?
Нищо чудно, че всички водопроводчици в долината са ви отказали.
- Това не е вярно!
- Не усложнявай нещата чрез лъжи.
Не лъжа! Никого не съм лъгал.
Моля те, трябва да ми помогнеш!
Не знам.
Пиши бързо чек, преди да съм размислил. Пет бинки.
- Пет бинки... Пет хиляди долара?
- Това е само капаро.
Та ти дори... Ами...
Не искам да ти се меся в работата, но дори не си видял тръбите.
Гледах ги преди три години. Да не смяташ, че са се подобрили с времето?
Подготвително училище.
Йейл. Клуб на знаещите.
Университет, изпит за правоспособност...
Добре ли си?
Да, добре съм.
Тайната е, да не гледаш надолу,.
Защо го каза?
Да не гледаш надолу ли? Това е тайната.
Беше ми добре преди да го кажеш.
Съжалявам. Справяш се чудесно.
- Просто чудесно.
Ако нямаш нищо против, ще споделя ваната с теб...
защото няма да имам сили да я напълня втори път.
Отлична идея.
Това е начина да спестиш енергията си за по заслужаваща си кауза.
Би ли донесъл останалата вода?
Здравейте, аз съм Джулия Чайлд със съвета си за приготвяне на десерт Сюзет...
чудесен фламбиран десерт който можете да приготвите.
В тигана имам смес от захар масло, портокалов сок и настъргана портокалова кора.
Взимам крепа, и го потапям в сместа...
... а сега прибавяме и малко бренди.
Да оставим да заври, и след това да го потопим в пламъците...
Малък проблем в кухнята. Нищо особено.
Е, пуйката е съсипана.
А също и кухнята.
Всъщност прекалено, дори за моя вкус.
Да не ходим там повече.
- Не искаш ли да ми кажеш какво се случи?
- Не.
- Просто искам да се отпусна в една хубава хладка вана.
- Ами това?
Не мисля, че може да ни нарани повече.
Какво правиш?
- Спасявай се.
- Какво?
Аз съм заплаха за всичко до което се докосна.
На челото ми трябва да бъде изписано предупреждение от здравните власти.
"Уолтър Филдинг е опасен за здравето ви. Не го докосвайте."
- Спасявай се.
- Не мога.
- Уморих се, но обичам Уолтър Филдинг.
- Не.
- Не мога да го оставя. Безнадеждно пристрастена съм.
- Не.
Трябва да помислиш за себе си! Бързо затъвам в тази бездънна яма...
и не искам да те повлека с мен.
- Спасявай се докато има време.
- Уолтър, разведри се.
- Мразя да те гледам такъв.
- И аз се мразя такъв. Аз съм бедствие.
Това са оценките на предприемачите за поправката на тази дупка.
Тези които си тръгнаха са толкова скъпи, че не ми се говори.
Да не говорим за това.
Току що дадох последните ни $5,000 долара...
последните ни 5,000 долара... на Ширк.
Уолтър, не искам да ти задавам въпроси, но защо...
Бяха склони да ги вземат!
Приличните хора искат четири пъти повече само да ти кажат "здрасти."
Значи ще са Ширк. Това не е толкова зле.
Ако изобщо се появят.
Само защото са се появили да вземат парите...
не гарантира, че ще си свършат и работата.
А ако го направят, Няма да мога да им платя!
- Опитвам се да помогна.
- Да не би да имаш пушка?
"Тук лежи Уолтър Филдинг. Той си купи къща, и това го уби."
Ако успея да намеря пари, това ще помогне ли?
- Зависи как успееш да ги намериш.
- Мисля, че знам как.
- Подозирам как.
Просто престани. Имам някои вещи които мога да продам.
Не ми се говори повече за пари или за къщата тази вечер.
Нито пък на мен. Може да избягаме, ако вземем автобус.
Или по- добре можем да запрашим нанякъде.
Всичко ще е наред.
- Ще видиш. Довери ми се.
- Как?
- Не ми ли вярваш?
- Не е това. Просто...
Ще измислим нещо. На кой му пука?
- Какво става?
- Стой тук. Отивам да разбера.
Здравейте. Вие трябва да сте г-н Филдинг.
- Да, да. Кой...
- Аз съм от Братя Ширк.
Дойде и вашия ред. Днес започваме работа!
Чудесно. Това е... Къде е Брад?
Май в Южна Франция.
Не трябва ли... Не би ли трябвало да е тук?
Брад е изпълнителен водопроводчик. Ще свършим работата.
Ние сме тук да дадем началото.
Ако искаш можеш да гледаш, но не ти го препоръчвам.
- Има ли живи същества вътре?
- Ами, приятелката...
- Жена ми. Какво толкова.
- Ще я изведа.
Задръжте, момчета. Само за малко. Вътре има жена.
Стойте! Хайде!
Чакайте, момчета, има жена вътре.
Ето. Наред ли е всичко? Добре ли си?
- Да.
- Всички ли са навън?
Да.
- Добре. Приятен ден!
- Кои са тези?
- Водопроводчиците.
- Сигурен ли си?
Не, и не ме е грижа. Направо тръпна да видя , че някой работи.
Г-н Филдинг, не се тревожете за това.
- Добре момчета, давайте!
- Да!
По брачния ни договор стойността на картината е $ 100,000.
Ще ти я дам за 75 .
Тази картина не ме интересува.
Напротив. Ти обичаш тази картина.
Това е причината поради която я и взех.
Говориш само за пари.
Да поговорим за любов и секс. Забрави за любовта, да говорим само за секс.
Макс, отчаяна съм. Трябват ми пари.
Нуждая се от нов водопровод. От нови прибори.
- От ново стълбище, Макс.
- Престани, моля те. Отегчително е.
- Измазване, озеленяване, боядисване, от покрив.
- Твърде простовато. Спри.
Ново дюшеме, нови керемиди, нови плочки в банята.
Добре, добре, ще ги купя. Ще ти дам парите.
Само за бога, спри!
Благодаря ти, Maкс. Понякога може да си много сладък.
Знам.
- Как ти изглеждам в това?
- Прекрасно.
Всичко ти стои прекрасно.
Здрасти!
Здрасти!
Какво е станало?
Е, не беше като на пикник, но тези момчета са истински животни.
-Всичко изглежда добре щом е под контрол .
- А под контрол ли е?
Е, не и за очите на един адвокат, разбира се.
Буквално са изкормили къщата ни!
Със сигурност са го направили! Направо са я изтърбушили!
Хора-животни, Казвам ти!
Виж какви дупки!
Ето ти ги купът чакъл...
купът пясък, купът от скрап.
- Животни!
Обичам да си бъбря, като никой друг, но трябва да вървя.
Hasta pronto, ако разбираш какво искам да ти кажа.
- Тръгвате ли си?
- Е, няма да влизам.
Но ще се върнем когато получите разрешение.
Разрешение? Човекът с разрешителното трябваше да е тук в 4:00.
Беше тук, но вие с жена ви не бяхте тук за срещата с него.
Не сме ли? Ана няма ли я?
Не. Щях да си отбележа.
Човекът с разрешителното беше доста възбуден.
Доста се надъха.
Каза, че ще се върне, когато ви израстне виме и почнете да давате мляко.
Това прави доста време.
Да.
Е, ако някога се върне, обадете се и ще си довършим работата.
След като взема разрешение, колко време ще отнеме работата?
Две седмици.
Две седмици? Две седмици?
Като папагал си. "Две седмици? Две седмици?"
Е, две седмици. Това е... изумително.
Изумително е слабо казано.
Ще бъде професионално чудо.
Ало?
Здравей.
"Жизнерадостен"? Гласът ми не е жизнерадостен.
Защото стоя на купчина отломки...
и нямаме разрешение да ги махнем.
"Преувеличавам"? Скъпа, живеем в швейцарско сирене с врата.
"Моцарт"? Моцарт е мъртъв. Мъките са му свършили.
Помощ-щ-щ!
Добре. Съжалявам.
Права си. Щом имаш работа, върши я.
И аз те обичам.
Къде е номера на човека? Човека с разрешителното.
В кабинета.
Ще те взема от гарата.
Само ми звъни когато пристигнеш.
"Шрап"?
Г-н Шрап?
Г-н Шрап. Уолтър Филдинг е.
Внимавайте какво казвате за майка ми.
Г-н Шрап, нека говорим като възрастни.
Аз... Вижте, много съжалявам Следобед не си бях вкъщи.
Жена ми се натрови и я заведох в болница.
Е, как мога да ви умилостивя?
Подкупче? Разбира се. Може ли да дойдете след половин час?
Добре.
В брой? Няма проблем.
В брой.
По-мощ!
Да пробваме с Брад!
- Филдинг!
Ехо...
Здравейте! Здравейте! Тук съм!
Там ли си, Филдинг?
Д- Да! Тук съм.
Г-гърдите ми са притиснати.
Не мога да викам.
Добре, Филдинг, Мога да чуя как ми се присмиваш.
Това е, нещастнико!
Тръгвам си, и никога повече няма да се върна! Чуваш ли, Филдинг?
Д-Д-Да, чувам те!
Късам разрешението ти!
Ето!
Никой не се присмива на Монтгомъри Шрап!
Господи!
Да не би да изпробвате ракети тука?
Къщата ще е великолепна.
Господи.
Уолтър!
A-Ана!
Боже милостиви, това си ти! Благодаря ти Боже!
Уолтър?
- Слава на бога, че си тук скъпа!
- Ти ли си?
Дали съм аз?
Дали съм аз?
Ана, от цяла вечност съм тук Халюцинирам.
Преди малко ми се струваше, че мечетата с нежни сърца са тук.
Уолтър?
Добитък, или гъски и пилци...
Уолтър?
Горе!
Добре ли си?
Не, не съм добре. Не и след всичко .
Не!
- Къде си?
- В кабинетът.
Не, не си. Току що бях там.
В кабинета съм. Кълна се. Повярвай ми.
Ще спреш ли с тъпите шеги,Уолтър? Омръзнаха ми.
Там съм.
Виж, Уолтър, прекали.
Там съм!
Къде?
В пода, зад стола.
Смях.
Смееме се.
Човекът с разрешителното беше тук.
- Това е добре.
- Не, не е.
Сега, утре ще трябва да се измъквам от работа, да ходя в офисът му...
и да му целувам задника.
Благодарение на падането сега сме в изходна позиция.
Така май е по-добре.
- Е, защо репетицията продължи до толкова късно?
- По моя вина.
По-късно започнахме защото се пазарях с Макс на тема живопис.
Какво точно имаш предвид с "пазаря се"?
- Какво искаш да кажеш с това?
- Мисля, че аз зададох въпроса.
Да не ревнуваш от Макс?
Да ревнувам от Макс?
Не ставай глупава.
Само защото е богат, известен, добре изглеждащ и възхитителен.
-Искам да кажа, какво има той, което аз да не притежавам?
- Стени.
Почувствах се по-добре.
Лека нощ, скъпа.
Лека нощ.
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПО КЪСНО Внимавай с това да не паднеш.
Връщайте се на работа!
Четири месеца след като взех разрешителното.
А не са свършили и половината. Казаха две седмици за всичко.
Казваш ми го, все едно не съм била тук.
Преминаваме през тежък период.
- Нека си спомним, че нищо не може да ни раздели.
- Права си.
Чувала ли си за онзи лудия в Бронкс дето си мислил, че е гълъб?
Намерили го в парка хвърляйки трохи сам на себе си.
- А бил само затворен в банята за гости.
- Ясно.
Нека бъдем мили един с друг. Само ние сме си останали.
Не забравяй да донесеш водата.
- Да съм я забравял някоя сутрин от четири месеца насам?
- Уолтър.
- Забравял ли съм я някога?
- Не прави това. Уолтър, Уолтър, Уолтър!
Съжалявам.
Кофата е в хола.
Знам къде е кофата.
Не е нужно да ми казваш къде е.
Стълби!
Стълбище! Имаме си стълби!
Здравейте, г-н стълбище. Липсваше ми.
Ана? Ана, скъпа!
Донесе ли водата?
Имаме си стълби!
Какво събитие, скъпа.
Всичко ще се оправи.
Имаме си стълби.
Това е невероятно.
- Всичко ще е прекрасно.
- Да.
Скъпи, наистина ми трябва вода.
Да. Веднага.
Кърли?
- Ще ми качиш ли малко вода?
Малко сме заети днес, Уолтър, опитваме си да строим къща.
Ще си донеса сам. Ще ползвам новото си стълбище.
Така те искам.
Кофата за смола слиза.
- Добро утро, Джеймс.
- Добро утро!
- Алка Залцер.
- Момент.
Да имаш идея, кога ще свършвате тук?
- След две седмици.
- Така си и помислих.
Алка Залцер. Ето ти го.
Знаеш ли, че противозачатъчните ти таблетки са с изтичащ срок?
Благодаря ти, Джеймс.
Уолтър. Уолтър!
Водата! Знам. Нося я.
Ей, Уолтър!
Искаш ли и стаята боядисана в синьо както в коридора?
Не, не искам. Цялата дървения... Какво искаш да кажеш с, "както в коридора"?
Коридорът. Синьо, нали?
Не съм искал нищо в синьо. Нищо!
Човече. Сега ще трябва да мия бидона с боята.
Какъв лентяй.
Да сте виждали г-н Филдинг?
- Филдинг?
- Да.
Не познавам никой Филдинг наоколо. В Синсинати...
Уолтър?
А, Уолтър! Да, Уолтър.
Трябваше да ми донесе кофа с вода.
- Да носи вода?
- Да... Не...
- Ами тази тук?
Това е чудо.
Да!
Уолтър.
- Искам да те питам нещо. Ти си адвокат, нали?
- Да.
Миналата година баща ми бе ударен в главата с топка за голф.
Мога ли да изключа...
Сега е добре...
но миналата вечер гледахме телевизия...
и превключих на шоуто на Боб Хоуп.
Направо полудя!
Баща ми, не Боб Хоуп.
Така, че срита телевизора. Сега...
Трябва да проуча въпроса, но бих казал, че имаш основание за дело срещу Боб Хоуп.
Благодаря, човече.
Това не беше зле.
- Сега хареса ли ти?
- Бих казал, че не съм недоволен от чутото.
Това е най-добрият начин по който този окаян оркестър някога е звучал.
Имате поздравленията ми, и можете да се прибирате по домовете си.
Няма ли да ги чуеш пак?
Не, ако нещо не е наред, то вината е твоя...
и ти ще отговаряш за това.
Да ти се намира цигара?
Не съжалявам.
Беше чудесно, Макс.
По добре от версията на Шилц?
Чудех се защо си се захванал с нея. Никога не си я харесвал.
Е и?
- По-добре беше.
- Благодаря.
Жалко, че кучия син не е жив да я чуе...
защото това би го убило.
Имаш ли цигари?
Спря цигарите преди пет години.
От две седмици пак пропуших.
Ще ми дадеш ли най-сетне проклетата цигара?
Изглеждаш напрегната.
Провесила си нос.
- Добре ли си?
- Не изглеждам ли добре?
Честно казано, не.
Единственото хубаво при развода ни бе това, че изглеждаше щастлива.
И в същото време малко нещастна...
след такава загуба.
Натъжаваш ме.
Уолтър е във Филаделфия...
и идеята да се връщам в къщи, сама...
Господи.
Защо не отидем на вечеря и полеем с подобаващо количество алкохол?
Не съм подходящо облечена за ресторант.
У нас. Старото ни местенце.
Можеш да си вземеш топла вана.
Ще си запалим огън. Хуанг ще ти приготви каквото поискаш за вечеря.
Патица с портокали.
Отлежало двадесет годишно уиски.
В чисти чаши.
Може да се уреди.
Няма да спя с теб.
Не съм те и карал.
Господи.
Добро утро.
- Боже Господи.
- Нещо не е наред ли?
Какво е станало? Какво сме правили?
- Какво сме направили? Господи!
- Успокой се.
- Малко залиташе.Изпя няколко песни.
- Битълс ли?
- Пълна програма.
- Какво друго?
- Не помниш ли?
- Вечерята беше патица, нали?
- Последвана от десерт "Сюзет".
- Не го помня.
- А пианото помниш ли?
- Не.
- А под пианото?
- Не искам да слушам повече.
- Беше невероятно. По-добре от Цюрих.
- Цюрих?
- Дойде и полиция. Не помниш ли нещо?
- O, не.
Обувките ми!
- Снощи бе истински звяр доколкото си спомням.
- Не ми трябват обувки!
- Върни се при мен, и полицията ще идва всяка вечер.
- Обичам те.
- Това е кошмар.
Снощи каза, че ме обичаш и...
че ще бъдем заедно до края на живота си.
Не съм била пияна, Била съм полудяла!
- Кога ще кажеш на Уолтър?
- Никога!
- Просто ще го напуснеш без да му кажеш нищо?
- Няма да го напускам.
Влюбена съм в него. Не в теб, в него.
- Не, трябва да си объркана след като си осъзнала желанията си.
Обсъди го с Уолтър, и ще видиш.
- Ще излъжа.
- Какво?
Това което трябва да направя е да му наговоря куп лъжи.
- Не. Кажи му истината.
- Ще го изгубя.
Ей, опитай.
По добре ме оставете тук.
- Не мисля, че ще можете да продължите.
- Да не тестват ракети тук?
Прав си, пич, така е и е много тайно. Строго секретно.
Забрави каквото си видял и че изобщо си идвал тук.
- И забрави за бакшиша.
- Дом, мой изкормен, дом.
Още не мога да свикна с това, че имаме топла вода когато ни се прииска.
Да. Да.
- Е, какво прави снощи?
- Нищо особено.
Къде яде?
Какво?
Снощи. Къде яде?
В "Четири Сезона".
Предполагам не е било нещо специално.
Всъщност беше.
Може би направихме най изтънченото изпълнение...
на симфонията на Хайден, което някога е правено.
Така значи.
Кажи ми, че не си плащала ти.
Не съм.
Макс ни заведе.
- Трябва да е било добро изпълнение.
- Беше си.
Това никога не ми е била любимата музика но се справихме добре.
Как беше Макс?
Чудесно!
Искам да кажа, че беше много доволен от себе си.
Пита за теб.
- Това е... това е много мило.
Спа ли с него?
Ще се направя, че не съм чула.
Разбира се, няма да ходим там пак.
Направи ли го?
Уолтър!
Спа ли с него?
Сериозно ли ме питаш?
Знам, че снощи не си беше тук...
защото звънях, и предположи какво.
Не знам. Ти ми кажи.
Никой не отговори.
Уолтър, ще ми кажеш ли какво намекваш?
Нищо не намеквам.
Всъщност, това което казвам е...
че се надявам, че ако има нещо което искаш да ми кажеш...
като например, че снощи си спала с Макс... ще ми кажеш...
не би имало проблеми да ми кажеш.
Трябва да ми имаш доверие.
Вярвам ти.
Вярвам ти. Единствено искам да ми казваш истината.
Казах ти я.
Тогава край на спора.
Би ми казала, нали?
- Уолтър.
- Само искам да си честна с мен.
Мога да приема всичко, освен, че ме лъжеш.
Хората правят грешки. Това ми е ясно.
Случва се през цялото време.
Искам да кажа, че не съм някакъв закостенял провинциален шовинист.
- Това ли е всичко?
- Не. Не.
Ревнувам. Много ревнувам от Макс.
Не ме влудява идеята, че си спала с него, но ако си го направила и не ми кажеш...
тогава наистина ще ми е неприятно.
Без да се оправдавам, бих искала да знам защо.
Защото така ще ме подцениш.
Без да знам причините няма да мога да разбера защо си го направила.
Не това, че си го направила, а как се е стигнало до там
Спа ли с него?
Искаш да ти кажа истината независимо от това колко ще те нарани.
Ако не можем да сме честни един с друг, какво друго ни остава?
И ти ще ми повярваш? Ще ме разбереш?
Разбира се. Обичам те.
И аз те обичам, но не съм спала снощи с Макс.
Не си?
Хайде да спрем с това и да лягаме да спим?
Обичам те.
И аз те обичам.
Уолтър?
- Уолтър!
- Уолтър.
- Буден ли си?
- Да!
Да, буден съм. Какво има?
Трябва да ти кажа нещо.
Не мога да повярвам, че го правя. Толкова е глупаво.
Какво? Какво има?
Излъгах те за Макс.
Отидох в апартамента му, напила съм се...
Изпяла съм няколко песни...
и очевидно съм...
спала с него.
- Знам, че не би трябвало да ти го казвам.
- Не, не.
Всичко е наред.
Това само показва колко много те обичам.
Звучи глупаво, но е вярно.
Обичам те, Уолтър. И аз те обичам.
Обичам те. Няма проблем.
Всичко е наред.
Няма ли да ми се разсърдиш? Прощаваш ми?
Разбира се. Може ли да поговорим за това на сутринта?
Толкова съм уморен.
Трябва ли да говорим за това? Не може ли просто да забравим за него?
Да.
Обичам те.
И аз те обичам.
Курва!
5 минути ме няма в града, и ти с нетърпение се мятваш в леглото на стария Макс!
Ти... копеле!
- Точно така! Хвърли вината върху мен!
- Лицемер!
- Не съм аз този който се чука наоколо!
- "Само бъди честна с мен."
- И откога е така?
- Шовинист!
Нищо повече няма да ти казвам!
Никога повече!
Това е върха! Сега се правим на обидени!
- Къде си мислиш, че тръгна?
- Някъде където няма да те има!
- Тогава остани тук, защото аз се махам!
- Хубаво!
Махай се! Не искам да те виждам повече!
Мазачите ли са идвали?
Ей, Уолтър.
Какво е станало? Дамата те е изритала?
Нямам желание да обсъждам личните си проблеми с теб, Хулио.
Хубаво. Представям си как го е изритала.
- Не ме е изритвала!
- Беше ти даден шанс да ни кажеш.
Сега това е разговор между мен и Дюк.
Не ви плащам да се мотате наоколо. Хващайте се за работа.
Не можем да правим нищо, докато инспектора по водопровода не дойде.
Тук няма тръби в стената.
- Няма ли?
- Тогава можем да прибираме и да ни се обадиш като мине.
Стойте където сте. Вече съм се парил от това.
Станала си рано направо цъфтиш.
Не спах много добре.
Добре изглеждаш. Да нямаш среща?
Да, с оркестъра на военноморския флот.
Ще ги подкарам от брас секцията, и ще си прокарам път до барабаните.
- Не смяташ ли, че трябва да поговорим?
- Сега не му е времето.
- Бясна съм, и ставам все по-бясна.
- А как мислиш се чувствам аз?
- Мисля, че си мижитурка.
- Знам.
- Не осъзнавах каква голяма мижитурка съм бил, до снощи.
- Нито пък аз.
Стига толкова. Да свършваме с всичко това тук и сега!
- Хубаво.
- Ще ти опаковам багажа, а останалото ще ти го изпратя по-късно.
- Очакваш от мен да се изнеса?
- Няма да ти е трудно да си намериш легло.
- Имам легло за теб, маце.
- Разкарай се от тук!Разговорът е личен!
Кой ти дава право да мислиш, че ей така ще ме изхвърлиш от къщата ми?
Ти си този който ще напусне.
Работих и робувах... страдах и си заложих задника...
а ти искаш да си ходя задето си се чукала с Макс?
Няма начин! Чуй ме!
Преживяла съм същото за къщата, което и ти!
Даже повече, защото трябваше да търпя и теб!
Това е смехотворно! Та ти дори не харесваше къщата!
Обичам тази къща!
Откакто сме тук не си правила нищо друго освен да се оплакваш!
Правех и още нещо... Всеки мой цент потъна в грижи за тази къща!
- И ще си ги получиш обратно!
- Аз и всичките ти познати!
"Ще ти върна парите" ще ти го изпишем на надгробната плоча!
Няма да ти чета лекции за цената на обещанията!
- Думите ти не значат нищо след онази вечер!
- А твойте значат!
Със сигурност са по-добри от чековете които разписваш!
Ще ти върна парите!
Не искам пари! Това си е моята къща, и няма да се мръдна от тук!
Къщата е голяма! Ще я разделим!
Ти ще си стоиш в твоята част, а аз в моята!
По-глупаво нещо не бях чувала.
Понякога се изумявам, че изобщо си успял да станеш адвокат.
Със сигурност съм успял. Ти никога не би могла.
Намирам те по-малко привлекателен когато съм трезва.
- Слава богу, че не е толкова често.
- Добре, стига!
До гуша ми дойде от теб, къщата, Макс, оркестъра и всичко останало!
Колко време ще отнеме, това място да се приведе в приличен вид?
Две седмици.
Две седмици! Две седмици.
Добре, ще се търпим докато къщата е готова.
Тогава ще я продадем, разделяме си парите и всеки си хваща по пътя.
Хубаво.
Връщайте се на работа!
Какво правиш тук?
- Нямаше те на репетицията.
- Така е.
- Каза ли на Уолтър за нас?
- Да.
И той?
С Уолтър се разделихме .
- Мразя и двама ни.
- Ще ти мине.
- Ще се върнеш при мен.
- Няма.
Ще избягам някъде надалеч.
Никъде няма да ходиш. Имаме представления.
Не разбираш. Трябва да се махна от тук, далеч и от двама ви.
Напускаш оркестъра?
Какво сторих?
Не беше по твоя вина. Аз сгафих.
Проявих слабост.
Не, не си.
Какво?
Преувеличих.
Какво преувеличи, Макс?
Ти спа в спалнята. а аз в хола.
Ако е имало секс щеше да е чудо.
Макс!
Исках те обратно, и мислех, че този път мога да те направя щастлива.
Макс.
Кажи му истината.
Не.
Той не може да ми прости, а аз не мога да му простя това.
Губи чудесна жена, което знам какво е.
И аз загубих много.
- Сигурно ме мразиш.
- Не.
Мразех те. Сега мразя Уолтър.
Щастливец.
- Уолтър!
- Това е неочакван обрат.
Постигна ли целта си? Мога ли да те убия?
Виждам, че присъствието ми тук...
може да се възприеме като проява на лош вкус.
- Не!
- Осъзнаваш ли какви ги вършиш?
Имаше жена, която те обича...
една от най-красивите жени на тази земя...
а ти я отблъсна.
И аз я загубих, но ще го преживея защото съм повърхностен.
Но ти, няма защото си дълбокомислен.
Ще страдаш от угризения до края на живота си.
Денят обещава да е приятен.
Приятен ден.
Равен замах.
Нагоре и надолу.
Боядисвай, не се разсейвай.
И не пуши.
Е, приятели,предполагам, че това е дългоочаквания край
Между нас да си остане...
имаше моменти в които мислех, че няма да успеем да се справим.
- Но всичко стана.
- Прекрасно е, Кърли.
Така е, много по-добре отколкото си представях.
Благодаря. Това беше много мило.
И още нещо. Ето ви го ключът.
Това е единствения който имам. Кой го иска?
А?
Ще го оставя тук на парапета.
Със сигурност няма да ви е трудно с продажбата на мястото.
- Ширк Брадърс ще ви дадат милион за него още утре.
- Чудно.
Ще ти кажа нещо. Не беше от лесните, но основите бяха добри.
А когато те са добри, всичко останало се оправя.
Ами, довиждане, приятели. Късмет.
Е, това е.
Тук ли ще останеш да спиш?
Не. А ти?
Вече опаковах багажа.
По добре и аз да отида да стегна моя.
Ще отида да си взема чантите.
Уолтър?
Уолтър?
Това стъпало. ... Беше първата ни стъпка.
От това място всичко започна...
да се сгромолясва.
Твърде е късно да върнем нещата, нали?
Ти спа с Макс, но на мен не ми пука.
Какво?
Не ми пука.
Е, пука ми, но не чак толкова, че това да ни раздели.
Наистина ли?
Наистина.
Радвам се, че спа с него, защото така разбрах колко много те обичам.
Приспиването ти с Макс беше най-доброто нещо което ни се случи.
Не съм спала с него.
Слава Богу.
Все съм шаферка, и нито веднъж досега булка.
Задръжте!Още една! Готови?
Рио Де Женейро
Къщата е хубава, а и цената е разумна.
Разумна ли? Та това си е направо обир.
О, скъпи! Прекрасна е.
Купувате ли я или не?
Купуваме я.
Ако искаш ги преброй, но ще видиш, че са точно.
Хайде, Карлос!
Нямаме цял ден! Да вървим!
Mein wife.
Auf wiedersehen...
Hasta la vista.
Превод: IVECA