Farscape - 01x14 - Jeremiah Crichton (1999) Свали субтитрите
Не винаги вината е твоя, просто почти винаги е твоя.
Сега завърти малко този амиокс, ако обичаш.
Не чак толкова, наполовина.
Знаеш ли, Пилот каза, че този... блокаж е... вторичен продукт от бременността на Моя.
Който вероятно причини ти, когато подкара онази изгаряща химикали земна капсула в транспортния хангар.
Е, не се безпокой, това беше последното ми гориво.
Сега съм напълно зависим от вашата технология.
Тя не е моя технология, а на Левиaтаните.
Д'Арго, пет пари не давам как ще я наречеш.
Това е вашия край на Вселената, значи и технологията е ваша!
Със сигурност не е моя!
Джон. Нещо не е наред ли?
-Да. Дойде ми до гуша.
-До... гуша? Значи...
O, съжалявам. Пак ли се разхълца микробът транслатор?
"О, Джон, дошло ти е до гуша. Това означава ли, че днес си преял с хранителни кубчета?"
Беше готино. Беше леко забавно първите шест милиарда пъти.
Нещо определено те тревожи, Джон. Сигурно ще мога...
Какво? Да помогнеш? Така ли?
Може би. Преди, когато беше жрица.
Но познай какво? Вече не си.
Крайтън, не разбирам за какво говориш!
Ще се поразходя. Хващам пътя, отивам да се разтакавам.
Какво става?
Ще си поема малко въздух, Ерън, и нямам предвид атмосферата извън кораба.
Виж, едва ли сега е времето за човешки безмислици, Крайтън.
O! Боже! Това ли било! Ти си така дяволски умна!
Няма време за никакви човешки глупости!
Писна ми, Ерън! Писна ми от Наполеон Четиринайсти,
Писна ми от Блу, писна ми от Момчето с пипалата,
и знаеш ли какво? Писна ми от теб!
Писна ми от целия този шибан край на Вселената.
Крайтън!
Трябваш ми тук долу, тази реакция се разраства твърде бързо!
Моя преживява изключително покачване в амнексиалните й системи.
Тя чувства, че плодът й е изложен на опасност.
-Тя декомпенсира.
-Декомпенсира?
-О, не! Това означава, че тя ще...
-Пригответе се за незабавен скок в пространството.
Джон.
Какво прави той?
Трябва да го предупредим! Пилот, върни го на кораба!
Няма време!
Момчета, зарязвате ли ме?!
Мразя скоковете в пространството!
O, Боже, мъртъв съм.
Не бях сигурна на кого да заложа! На теб или на Шаклума.
И аз самият не бях сигурен.
Ще го споделиш ли с мен?
В Акуара предлагането на храна от мъж на жена показва неговата привързаност към нея.
Как го предпочиташ?
Сварен или изпечен?
Какво е това?
Това е звездна карта.
-Ти ли я направи?
-Да.
От древните карти на Тимбала.
Тя е дар за теб.
Не. Лишала, аз...
Прекрасна е.
Благодаря ти.
Аз... си мислех, че можеш да ми покажеш къде е твоя роден свят.
Родният ми свят...
Ами, да видим.
На тази карта... точно... някъде...
Там.
Лишала.
Баща ти иска да се върнеш в селището.
-Баща ми ли го иска или ти, Рокон?
-Кога някога ще направиш каквото искам?
Когато се научиш да молиш учтиво.
Ти можеш да го научиш.
Виждам, че си хванал Шаклум.
Много лошо.
Още е бебе.
Не хващай по-малки от този.
Това е звездната карта на Лишала. Защо ти я е дала?
Ами, предполагам си е помислила, че може да ми помогне...да намеря пътя за вкъщи.
Никога не е правила такъв подарък на мен.
Рокон, на теб не ти трябва карта, за да се прибереш.
Знаеш, че никога няма да се върнеш у дома.
Не и от Акуара.
Сигурно си прав.
Но това е първото място, където съм бил, което ме кара да чувствам, че мога да свикна с него.
Но въпросът е дали
Акуара... може да свикне с теб?
Грондирът иска да те види. Бъди там по обед.
Така. Още една зелена планета. В още една безименна система.
Крайтън може да се е приземил някъде.
Данните от пространствения скок на Моя показват, че тази планета има точно обратната траектория.
Както и всяка друга система, през която минахме през последния четвърт цикъл.
Д'Арго, трябва да си го признаем. Каквото и да се е случило с Джон, то е по негова вина.
Не трябваше да напуска Моя по време на криза.
Ние го подтикнахме.
Всички ние.
Станали сте толкова равнодушни.
Равнодушни, може би. Но също и практични.
На всички ни започва да омръзва това търсене.
А и то ни поставя в по-голяма опасност да бъдем открити от Умиротворителите.
Все още ме е грижа за Крайтън.
Единствената причина, поради която това търсене още се проточва, е вината в сърцата ти.
Сърцата ми са лична собственост.
Стойте далеч от тях.
Ерън, и ти имаш глас.
Добре, казвам да продължим да търсим. Засега.
Знаеш ли, Д'Арго.
Ще дойде време, когато може да разберем, че Крайтън е срещнал съдбата си,
и ние просто не сме част от нея.
Тогава ще чакам ти да ми кажеш кога да прекратим издирването.
Кога се отказваме от Крайтън.
-В светлината на Масата.
-В светлината на Масата.
A! Mоят почитаем гост е дошъл!
Махнете се, достатъчно!
В светлината на Масата.
В светлината на Масата. Научаваш нашите обичаи, Джон Крайтън.
A, те не са много по-различни от моите.
Вървете.
Искам да поговорим насаме.
Ела.
Седни.
-До теб?
-Знам.
Това е привилегия само за най-добрите ми ловци.
Не бих искал да ги обидя.
Но ако откажеш, ще обидиш мен.
Ела.
Седни.
Имаме много да говорим.
Виждаш ли? Не е толкова лошо място за седене.
- И така, ти каза, че имаме... много да говорим.
- Да.
Например... за романтичните пориви на сърцето на дъщеря ми.
Виждаш ли как се оживява, когато те погледне?
Когато я погледна,
аз виждам приятел.
Но ако стане нещо повече от това,
- трябва да разбереш, че...
- Като-Ре.
Аз дълбоко... ценя начина, по който твоите хора ме посрещнаха.
Но предпочитам да построя дома си извън селището, защото не искам да се бъркам...
в живота ви.
При нашия народ
жената избира мъжа, с който да сподели живота си.
Това може би не зависи от нас, драги Крайтън.
O.
Изглежда, че Грондирът е поканил чужденеца да седне до него.
- Кога за последно той покани теб?
- Беше само веднъж.
Когато поисках позволението му да ухажвам Лишала!
Очевидно Лишала изпитва обич към чужденеца.
И сега той седи на твоето законно място!
- Не съм сляп, майко!
- O, не си сляп!
Но може би... слаб?
- Аз съм пръв сред ловците!
- Като мой син, си повече от който и да е ловец!
Ти си част от жреческия род, и някой ден можеш да бъдеш Грондир на Акуара.
Погрижила съм се за това.
- Но само ако се ожениш за Лишала.
- Аз искам да се оженя за нея! Но не заради твоите доводи!
- Как мога да контролирам чувствата й?
- Говоря ти да управляваш всичко това!
А ти не можеш да покориш дори сърцето на едно глупаво момиче?
Ще сториш всичко необходимо да се погрижиш
никой да не застане между теб и нашата семейна съдба.
Разбираш ли?
Това е най-лошото приземяване, което ми се е случвало!
- Къде си се учил да пилотираш?!
- Загубихме цялата мощност.
- Падахме през последните няколко отсека.
- На мен ли го казваш!
Пилот, кацнахме на планетата. Видяхме модула на Крайтън по време на последното ни преминаване.
Приемам, Д'Арго. Чудесни новини. Ще информирам останалите.
Между другото, Моя се затруднява да локализира с точност сигнала ви.
Можете ли да активирате самонасочващата се идентификация, и да потвърдите отново сигнала си?
Пилот.
Пилот!
Връзката прекъсна. Пак енергиен срив.
Нещо изсмуква цялата енергия.
Д'Арго!
Къде отиваш?
Настоявам да ме изчакаш!
Много е просто, Ерън.
Ти или аз слизаме долу да се опитаме да разберем къде загубихме контакт.
Ние не загубихме контакт, Заан. Той беше прекъснат.
Д'Арго потвърди, че е намерил модула на Крайтън, и после изчезна.
Ето защо трябва да действаме бързо.
Не и без повече информация.
Вече приземихме една транспортна капсула, нека не ги правим две.
Може да са ранени или да се нуждаят от медицинска помощ, или дори подкрепление, Ерън.
Беше много по-сговорчива като миролюбива жрица.
Както, предполагм, и ти, като Умиротворителски пилот.
Аз не съм изоставила задълженията си. А ти го направи.
Моето лично решение да оставя настрана духовното търсене не е твоя работа.
Предупреждавам те, Ерън, не се меси там.
- Това заплаха ли е?
- Ще ти го кажа само веднъж.
Има граници, които не бива да прекрачваме.
А сега, решително предлагам да се съсредоточим върху настоящия проблем.
Първо бойно правило: преди да влезеш в битка, опознай врага си.
- Това не е битка, Ерън. Това е спасяване.
- От какво?
Би трябвало да има нещо като термичен дневник от двигателните системи на модулите,
но няма нищо.
Е, тогава предлагам да разберем защо.
Добре. Защото ако не го направим... оставаме само ние.
В светлината на Масата.
Само си минавам.
Има ли проблем?
Рокон.
Какво има?
По дяволите...
- Рокон!
- Знам, че не искаш да си враг.
Но ти се бъркаш в живота ни.
Не се... опитвам да се бъркам, просто се опитвам да живея живота си, сам.
Тогава защо тровиш сърцето на Лишала?
Рокон, ти и Лишала...
няма защо да се безпокоите заради мен.
Но трябва да съм сигурен, че няма защо да се безпокоя и заради Лишала.
Смърдиш ужасно.
Изглеждаш ужасно.
Махни се от мен.
Върнахме се за теб.
И това е добре, така ли?
Да не предпочиташ тези типове да бяха потанцували върху лицето ти.
Да.
А сега, откъдето и да си дошъл, връщай се.
Тогава той влетя.
Размахвайки мощното си острие...
това... човекоподобно.
Цял санит по-висок от Тали или Акума!
- С пипала и татуировки по цялата си глава!
- Виждаш ли?
Този чужденец, този Крайтън, ни заразява като паразит.
Вече внася повече зло в средата ни.
Спомни си, че нашите предшественици също са били звездни пътешественици.
Ние самите сме колонизатори тук.
Значи, ще посрещнеш това човекоподобно така, както посрещна чужденеца?
Може би ще го поканиш и да си легне с дъщеря ти.
Майко!
- Няма да позориш дъщеря ми!
- Всичко е наред.
Тя не знае нищо за сърцето ми и още по- малко за креватните ми привички.
Би трябвало тя самата да си създаде такива.
Изпитваш границите на сана си, Ниира.
Помни, че се обръщаш към Грондира.
Помни, че твоята служба зависи от одобрението на моята.
Не проявявай слабост, Като-Ре.
Нашият народ няма да го търпи.
Крайтън! Ти си жив!
Не и благодарение на вас.
Ставай! Махай се оттук.
Това не е щастливото ни събиране, което планирах!
Аз въобще не планирах такова. Не и след като ме зарязахте!
- Наистина ли мислиш, че се случи това?
- Ти си виновен.
Всъщност ти саботира горката Моя.
След това изчезна от там като Баркен от Хезмана!
Oтивам да поразпусна малко, и веднага щом излизам от кораба - бум!
- Вие, момчета, изчезвате някъде в пространството.
- Моя сама направи скока в пространството!
Ти я принуди да декомпенсира, като не успя да освободиш налягането в амнексиалните й системи.
Наистина ли мислиш...
че сме те зарязали, когато прекарахме последния четвърт цикъл в издирване?
Цялото това време...
последните три месеца?
И се върнахте.
Да ме търсите.
Грешка, за която ще съжалявам до края на живота си.
Да. Би могъл.
Остатъка от живота ти.
Всички ще съжаляваме, ако не се справим с тази клопка от негативна енергия.
- Какво точно означава това?
- Ако използва енергия,
- не работи.
- Заседнали сме тук?
O! Няма енергия, няма удобства, няма защити!
Звучи като Рая.
Заан!
Събуди се, Заан.
Не спя, повишавам работоспособността си с Делвийска Уанта молитва.
O. Ами, това може да помогне, ела да видиш. Пилот току-що го направи.
Добре. Това е топографска биоразпечатка.
- Все пак е твърде обобщена.
- Твърде обобщена за какво?
Ами, тъй като Моя не може да приема никакви енергийни сигнали от планетата,
тя се концентрира върху биологичните знаци.
Това, което трябва да направим, е... да изолираме най-добре развитите организми.
Добре, това включва тримата, които търсим.
Да. Дори да можем да определим местонахождението им, проблемът е как да им помогнем?
Мислех си за това.
Трябва ни някакъв защитен източник на енергия,
нещо достатъчно горещо да подкара транспортната им капсула, което може да се вгради в снаряд.
- Как ще го изпратим там, където ще е най-полезен?
- Ами, ти определи целта, а аз ще я улуча.
Както и да е. Благодаря на Бог, че открих тази планета. Тази система.
Да не си си помислил, че ще останеш тук до края на живота си?
Непрекъснато си го мислех.
Огледай се, Д'Арго.
Има много по-лоши места.
Откакто напуснах дома си...
ме преследват.
Бият. Заключват. Принуждават, стрелят по мен.
Имал съм извънземни пред лицето си, върху носа си,
в мозъка си, в панталоните си.
Това е първият път...
първото място...
където намерих спокойствие.
Лишала!
Не се страхувай.
- Кой си ти?
- Лишала, това е Д'Арго...
Д'Арго, Лишала.
- Защо го доведе тук?
- Не съм го довел,
той... дойде сам. Като приятел.
Рокон обвини приятеля ти, че е нападнал братята му.
Това е лъжа! Те устроиха засада на Крайтън!
Цял късмет е, че се показах точно тогава.
Откакто си дошъл, не си направил нищо, за да ни нараниш.
Защо те ще искат да наранят теб?
Лишала.
Рокон вярва, че... сърцето ти... се стреми към мен.
Може би е прав.
Не. Виж. Ти и аз, това е... това не е добра идея.
Трябва да отидем при баща ми, веднага.
И да го убедим, че твоят приятел Д'Арго не е заплаха.
Ела. Ще те заведа.
Д'Арго!
Оттук.
Д'Арго!
Спри! Спри!
Какво правиш?! Пусни ме!
Рокон! Кажи им да ме пуснат! Пуснете ме!
Рокон! Престани! Пуснете ме!
- Тя ни подмами!
- Не, не ни е подмамила, тъй че млъкни!
Рокон! Казах ти! Те не ни мислят злото!
Защо не ме изслушаш?! Рокон!
Рокон! Пусни ме!
Обвинени сте в убийството на личните стражи на Грондира.
Милостиви Грондире, знаеш, че винаги съм ти казвал истината.
Всичко това започна, когато поиска да седна до теб.
Това накара Рокон да си помисли, че се опитвам да открадна сърцето на Лишала.
- Това е лъжа!
- Достатъчно!
Сърцето на дъщеря ми не е предмет, който може да бъде притежаван или откраднат.
Тя е свободна да го отдаде както пожелае.
Опитай се да му го кажеш.
Чужденецът е този, който нарушава мира ни!
И сега неговия съюзник, това човекоподобно, заплашва нашата безопасност!
Убийството на личните ми стражи се наказва със смъртна присъда.
Не! Моля те! Аз зная, че те не са опасни! Моля те! Те не са заплаха за нас!
Замълчи, или ще те отведат!
Но понеже вярвам, че не сте напълно виновни...
Осъдени сте да работите в затвора Ломата Кай, за период от десет цикъла!
Като-Ре, грешиш.
Грондире, напомням ти! Заокнът е категоричен!
Аз определям закона!
Хванете това!
Тук!
Какво държиш вътре?
Това е той!
В светлината на Масата!
Това е той, погледни!
В светлината на Масата!
Така се радвам, че можа да се присъединиш към нас, твое Величество.
- Крайтън, какво по дяволите става?
- Мисля... те мислят...
че ти си Бог.
Не.
Бог не. Крал.
Това е напълно неразбираемо.
Моята хм... хм... моята империя включваше десетки хиляди планети и раси.
Това трябва да е просто една от тях.
Знаеш ли, колибата на Грондира наистина е доста удобна.
Изобщо не сме близо до Хинерия. В неизследваните територии сме.
Какво правят твоите поданици чак тук?
Не е за вярване до къде се простира влиянието ми.
Може ли, Ваше Величество?
- Хм? Може ли какво?
- Тук сме, за да Ви изкъпем.
O! Можете да вървите.
Ще се погрижа нищо лошо да не ви се случи.
Как върви?
Ами, почти приключих със снаряда.
Защитения енергиен източник обаче е съвсем друго нещо.
Нямам достатъчно знания от необходимата наука, за да го направя.
Не мога да повярвам, но ми трябва Крайтън.
Моя изолира биоразпечатки на най-развитите форми на живот.
Виж тези оранжеви знаци тук. Те показват обитаваните места.
- Селище. Вероятно село.
- А тъмната област?
Ами, според Пилот, там е центърът на оттока на енергия.
Но я погледни. Тези три знака тук. Три различни форми на живот.
- Ясно различими от всички останали.
- Възможно ли е?
Крайтън, Д'Арго, Райджъл.
Добре, знаем къде да изпратим това, но нямам защитен енергиен източник, който да поставя на борда.
Можем обаче да го използваме, за да ги насочим в правилната посока.
O, това е твърде, твърде много. Продължавайте.
O! Плодове. Шаклумски вкусотии. O!
Извинете, Ваше Величество.
O! Хайде, хайде, хайде. Влез.
Твоите верни поданици подготвят малко празненство за теб.
Отлично.
Където те официално ще те приемат като техния Масата, а ти ще изпълниш твоята част от пророчеството.
Хм? Коя част от кое пророчество?
Това се опитваме да разберем.
Но те не обичат да говорят с чужденци за религията си.
Религия?! Казах ви, че съм техния крал, не техния бог!
Е да, ама те не мислят така!
Те мислят, че си някакъв спасител.
Ваше Величество.
Някой чука ли изобщо?
В светлината на Масата, най-смирено моля за прошка.
Вашето величествено тържество се подготвя.
A, да, разбира се.
И се очаква аз да изпълня моята част от пророчеството.
Сега, за моята част от пророчеството ще изисквам свещеното писание.
- Тимбала?
- Да! ДА! Тимбала.
Тя е написана на древния език. Малцина могат да го разчетат.
Само жреци като мен, и, разбира се, Вие.
Ще очаквам с нетърпение честта да ръководя тържеството.
Откъде знаеш за свещеното писание?
Къде си отраснал? Всяка религия си има такова.
Отпусни се. Отговорът на цялата история с Масата трябва да е тук някъде вътре.
- Можеш ли да го разчетеш?
- На старохинерийски е.
Имах куп учители през цялата си младост, които не правеха нищо друго,
- освен да ме обучават на старохинерийски.
- Можеш ли да го разчетеш?
Ще опитам.
И ти ли си безсмъртен, като Масата?
Кога смяташе да ми кажеш?
Мислех, че имаме бъдеще заедно!
Лишала.
Нашите съдби... никога не са били предопределени да са в едно.
Както и да е, няма значение.
Сега, когато той се появи, нашите съдби вече са различни.
- Написано е в пророчеството.
- Лишала, какво е пророчеството?
Той е Масата.
Чрез жреците, той ни е закрилял.
Водел ни е. Управлявал ни е в изгнанието ни на тази планета.
По-късно, след тържеството, той ще се въздигне и ще ни поведе към светлината.
Почакай. Вие мислите... че Райджъл ще ви отведе от тази планета?
Независимо дали искаме да тръгнем, или не!
Лишала...
Райджъл не е свръхестествено същество. Той няма никакви особени сили.
Това не е истина!
Ние почитаме образа му от поколения.
И сега той се завърна. Точно както е написано в Тимбала.
Вашата Тимбала...
вашите вярвания...
- те грешат. Един крал от плът и кръв...
- Не!
- ви е бил представен... като някакъв бог.
- Не е вярно!
Ако той е истинският Масата, ще се въздигне и ще ни поведе към светлината.
Ако довечера не докаже, че е истинският Масата,
ще бъде наказан с по-мъчителна смърт от всяка друга!
А също и вие!
Купонът започва, изглежда, че ти си почетният гост.
Райджъл, по-добре намери нещо, което можем да използваме.
Предшествениците на тези хора, тези Акварийци, били колонизатори.
Изпратени от империята ми по време на управлението на Райджъл Десети.
Трябвало е да разширят влиянието на нашата монархия,
и били...
били изоставени.
Райджъл Десети ги изпратил тук. И после...
Райджъл? Какво?
Каквото и да причинява енергийния отток на тази планета,
то е умишлено.
Има някакво устройство,
изпратено от Империята, което нарочно държи тези хора на тази планета.
Така че... да не могат да пътуват. Да не могат да научават за други култури.
Да не могат да бъдат нищо друго, освен слепи последователи на фамилията на Райджъл.
Какво означава това, че си бил някакъв Масата?
Много неща са нови.
Измислени са от жреците.
Издигнали предците ми и мен в богове.
За да издигнат себе си. Но аз трябва да им кажа. Да им обясня.
Аз съм Райджъл Шестнайсти. Трябва да ме изслушат.
Райджъл, погледни ги там навън.
Те не се подготвят за заръщането на земен крал.
Подготвят се за заръщането на своя спасител.
Тогава... сме прецакани.
Хакуна матата, Масата. Имаме голям проблем.
Те всички очакват едно плужесто същество да се въздигне и да ги поведе към светлината.
- Знаем, написано е в Тимбала.
- Метафора е, това е всичко.
Цветисто късче от образен език, което изразява повеждането на народа към по-добър живот!
Слушай, Райджъл!
За тези хора това не е някаква проклета метафора!
Те изгарят имуществото си!
Те очакват да се въздигнеш и да разделиш небесата.
Но аз не мога да го направя! Аз... O!
Не! Не, почакай! Заповядвам ти!
Чудесно.
Разшифровката на тази биоразпечатка показва, че и трите форми на живот...
са много близо до мястото на оттока.
Добре, нека го пуснем точно при тях.
Програмирам координатите на целта.
Готови за изстрелване...
...сега.
Движи се по оптимална траектория.
Ако всичко върви гладко, ще имаме контакт след...
Изгубихме го.
Енергийния отток.
Никакъв сигнал. Никакви данни. Никакъв контакт. Той изчезна. Просто така.
- Сега не можем да направим друго, освен да чакаме.
- И да се молим да стане чудо.
Хора на Акуара. Верни поданици.
В това време на... надежда...
на още по-голямо разбирателство,
желанието ми е да осъзнаете,
че имаме да постигнем много заедно,
като сплотен народ,
преди ... и... чрез ръката си...
да се въздигна и да ви поведа към светлината.
Така! Понеже ще се впуснем заедно в това велико пътешествие в бъдещето...
може да отнеме много време. Аз...
Не! Написано е, че Масата ще се въздигне, и ще ни поведе към светлината.
Но това е само метафора!
Ъъ... и като ваш водач, ваш крал,
- ви заповядвам да чакате...
- Свещената Тимбала не ни повелява да чакаме!
Казано е категорично: "чрез ръката на Масата,
ще се въздигне той и ще ни поведе към светлината"!
Въздигни се и ни поведи към светлината!
Въздигни се и ни поведи към светлината!
Слушайте!
Чуйте ме!
Аз...
не мога.
Лъжовен бог, той не е Масата!
Лъжовен бог!
Но аз никога не съм бил бог!
Дръжте го!
- Крайтън!
- Д'Арго, пусни ме!
Крайтън! Крайтън, помогни ми!
За Бога! Д'Арго, те ще опекат Райджъл!
Няма да му помогнем, ако опекат и нас!
- Добре. Предавам се. Какво е това?
- От Моя е.
Калъф за топлинно съхранение.
Изглежда, че момичетата се опитват... да ни изпратят съобщение.
Това са координати.
Били сте подведени!
Ужасно подведени от моята империя! Признавам го!
Но вашата вяра, че съм бог, също е погрешна!
Нека да обясня! Моля ви! Оставете ме да обясня!
- Така трябва да бъде.
- Не.
Защо да не можем ние да определяме собствената си съдба, да приемаме собствени правила?
Спрете!
Освободете го.
Предали са ви.
Всички вас.
Принудили са ви да живеете на тази планета против волята ви, както са били принудени и вашите предци преди в..
- Не го слушайте.
- Има устройство!
Устройство, изсмукващо всички източници на енергия, което пречи на машините ви да работят.
- Няма никакво устройство!
- Това устройство...
излъчва невидим сигнал, който покрива цялата повърхност на планетата.
Когато предците ви са пристигнали на тази планета,
техните междузвездни кораби са функционирали!
Както и всички машини, които са оставили след себе си.
Но вие сте били лъгани.
Първо от тези, които са ви изоставили тук,
и после от жреците.
Как смееш да обвиняваш жреците?
Това е най-ужасното светотатство!
- Не!
Най-ужасното светотатство е, че нарочно сте държали народа си в неведение!
- И покорен, за своя собствена прослава!
- Лъжи!
- Ти нямаш никакви доказателство!
- Да, имам!
В Тимбала.
Но само жреците са я чели.
Ако е истина, това означава, че жреците са ни лъгали от поколения.
Не може да бъде!
Убий го, Рокон.
Той е луд. Просто го убий.
- Недей, Рокон.
- Убий го, Рокон!
Убий го, Рокон!
Ако това, което казваш, е истина, тогава къде е това устройство?
Къде е?!
Не съм съвсем сигурен, Рокон.
Но хората от кораба ми току-що изпратиха координатите.
Само ми дай възможност да го открия!
Чрез ръката на Масата, ще се въздигне той и ще ни поведе към светлината!
Готин, ти си! Д'Арго!
Райджъл, трябва да натиснеш с ръцете си ето тук!
Не. Спрете.
Аз го управлявам.
Не съм се въздигнал. Не съм божество.
Не съм нищо друго, освен същество като вас самите.
Но съм ваш крал.
Плужекът, който стана крал.
Бих искал да можеш да останеш с нас, кралю.
O, аз също, приятелю. Аз също.
Но трябва да продължа пътуването си.
И ако тези Умиротворители, които споменах, дойдат тук...
Няма да им кажем нищо за идването ти.
Провизии за пътуването ви?
Хм? O! O! Това е толкова щедро, бих искал и аз да ви подаря нещо.
Ти ни даде най-великия дар, кралю Райджъл.
Ти ни даде свободата. Сега можем да останем в нашата любима Акуара.
И за да не ни забравиш...
ти приготвихме един специален подарък.
Шаклумски вкусотии!
Чудесно.
- Грижи се за нея, Рокон.
- Ще се грижа.
- Какво ще стане с майка ти...?
- Ще бъде отстранена.
Често казваше, че харесваш това място.
Защо не останеш и не ни помогнеш да го възстановим?
Бих искал да мога.
Но бъдещето ми е с моята раса.
Ще продължа пътуването си.
- Ще ни липсваш.
- Крайтън! Време е да тръгваме!
Трябва да вървя.
Май че трябва да се извиня на някого на кораба. На Заан, на Ерън, на теб.
Забрави за това.
Струваше ли си главоболиeтo, човеко?
Каквo главоболиe?
Да тръгваме.