The Million Dollar Hotel (2000) Свали субтитрите
Животът е съвършен. Животът е върхът.
Той е пълен с вълшебство и красота...
с възможности и телевизия.
И с изненади. Много изненади.
А също и онова нещо за което всеки копнее...
но го усеща само когато то си отиде.
Всичко това нахлу в главата ми изведнъж...
Явно не можеш да го видиш тъй ясно,когато си...жив. може да се каже.
че истинският ми живот започна преди 2 седмици.
Тогава изгубих най-добрия си приятел Изи...
и открих...Елоиз
Елоиз... За нея си струваше да се живее.
Иначе казано струваше си да се умре.
Някои казваха че била тъпа уличница. но аз знаех,че не е тъпа.
Каквато и да беше или да не беше Елоиз, за мен нямаше значение.
Тя бе любовта на моя живот, макар да не я познавах...
.. още.
Почакай,почакай... изненада!
Ето едно от най-хубавите местенца в "Хотел за милион долара" наричаме го "фоайето".
Хора от цялата сграда идват тук да поседят и да побъбрят...
за доброто старо време когато са имали застраховка.
И, разбира се, да се порадват на телевизията.
- Стана 10.Включи го!.
- Да бе, Том, Том!
По онова време съобразявах малко мудно...
.. Затова и мен търсеха за всички идиотщини.
Изи ме наричаше "Просяшки слуга".
.. Харесваше ми как звучи.
Тъкмо идиотщини вършех в деня когато пристигна той...
.. Дойде чак от Вашингтон.
Не бях виждал човек от Вашингтон дотогава.
Помня, че първо видях обувките му...
.. После костюма му...
.. който си падаше официален тоалет, само че за мъж де.
Виждаше се, че е специален, преди да си го каже.
Аз съм специален агент детектив Да Д. Скинър от ФБР.
Ако някой от вас има въпроси... Не ме докосвай.
- Ти ставаш. Води ме в стаята му. На кого.. на кого?
Пелтек ли си бе? На мъртвия, Израел Голдкис.
Изи.
- Какво? Ези или тура
- Изи... не тура...умря.
Изи. Ясно.
- Джеронимо.
- Както кажеш.
Да вървим при Джеронимо.
- Ходом марш!
Тоя да не е идиот?
Това бързо го схвана.
Скинър, нищо няма да разбереш в това сборище на хаховци.
Пази се, минавам!
Внимавай бе!
Надушвам репортери. Вземи да ги разкараш.
Работата ми е да те наглеждам да спазваш полицейския протокол.
Стой си тук и спазвай протокола. Имате ли товарен асансьор?
Том Том, качи го горе.
Знаете ли, че домът на човека е неговата крепост.
- Знаете ли, че домът...
- Чух те.
Наистина е неговата крепост.
Защо казахте, че съм идиот?
Налучках.
Вярно налучкахте.
Много високо сме отишли. Сега слиза.
- Скинър.
- Здравей мила.
Да, сега съм там... Не, добре.
- Странен случай... Ще стесня кръга.
- До няколко дни.
- Иди ти и затопли гнездото.
- И на мен ми липсват устните ти.
- Няма никой, просто ехо.
- Мая, владея положението.
Стая 440, в дъното.
Интересно беше да си чирак на специален агент.
Много можех да науча от него.
Повече, отколкото той би научил от мен.
Детектив Скинър, ФБР.
Това е моята стая. Какво става?
Стаята е на Изи, ти не си Изи.
Изи излетя, мой човек!
- Репортаж за Изи ли правиш?
- Аз съм по реалния живот.
Като Франкенщайн си с с тая шина.
Кой е тоя?
- Ехо, Том Том.
- Ехо, Джеронимо!
- Ура-Ура...
- На работа сега.
Стой мирен сега и внимавай.
"Франкенщанй" ми прозвуча добре.
Специалните агенти явно мразят да ги кръщават с имена.
Но чуждите научават бързо.
Джон Дикси, Джесика Орвил, Елоиз Аш.
Ако са тук, трябва да ги видя. Ако не са, трябва да ги намеря
Трудна работа. Гостите ни нямат твърд режим...
.. А и покрай тоя проблем с водопровода...
голямо търчене пада.
Малко бързам но мога да отделя време
да ти лепна 10-12 нарушения, та да се озовеш на улицата
и там да се грижиш за течовете, като ти е хоби. Схващаш ли?
Добре. Пробвайте с Диски?
Никога не излиза от стаята си. 406. Обича да му викат "Моржа".
Джеронимо каза, че Скинър го плашел и нищо чудно да бил по-луд от всички нас.
Трябвало да предупредим всички че търси убиеца на Изи.
Питах се възможно ли е Скинър да е по-луд от Дикси.
Дикси е бил в някаква група, наречена "Битълс".
Само дето те не знаели.
Специален агент Скинър. Аз съм детектив.
Да имате обезболяващо? Тоя зъбобол ми пробива мозъка.
Морфин, аспирин? не придирям. И вие се наричате зъболекар?
Детектив. Не съм по зъби и венци. Къде се бавихте?
От месеци ви викам.
- Ей ни тук.
- Крайно време беше. Някой се опитва да ме убие.
Ако успее, пак ще ви навестя.
О, здравей! Скачай вътре.
Не си забравяй инжекцията.
Какво я прихваща?
Откача малко горкичката. Виж, майка й откачаше много.
Но всички сме откачили. Важното е да му хванеш цаката.
Джесика, ще дойде ченге.
Господи! Знаех си! След 3 години в болницата я повериха на мен.
- Как ли ще се оправям?
- Не, за убийството на Изи е. Нали скочил сам?
Може би не.
Държа го в голям кафяв плик, в тоалетна чиния.
Зовях вашето име. Търсих Ливърпул, Интерпол, дори Пол.
Но нали официално не бях, в групата, знаете как е.
Не затова съм тук.
Израел Голдкис е блъснат от покрива. Заподозрян сте.
Боже мили! Не ме ли слушате? Говоря за "Битълс", за славната четворка.
Джон го разбираше. Затова ги и убиха?
Сега искат да убият мен, защото разбраха кой стои зад тия песни.
- Не че съм видял кьорав хонорар.
- Кофти работа.
Но или сътрудничиш, или те опандизвам.
Цял живот съм сътрудничил.
Така е като си в група.
Не казвам, че те нямат принос...
но все се заплесваха с оня, Махариши...
по Индия и къде ли не.
А аз седях сам в студиото.
Добре поне, че имах Джордж Мартин.
О, особено този албум, най-вече той. Ей така израснахме с Джордж.
Ето това ме тревожи. А вие се тревожите за някакъв...
...наркоман, любител на мистерии. "Разрешете тези! "
как тъй издадоха този албум без мен на обложката?
Ако искате да се прочуете, Сержант, открийте отговора.
Не подхващам два случая наведнъж.
Но ако направиш самопризнание, ще разпитам за хонорарите.
Може би се дължеше на възбудата...
.. около убийството, загадката и тайните агенти.
Внезапно осъзнах, че това бе шансът ми да заговоря Елоиз.
Исках тя да научи името ми.
Вярно отне ми доста време. И да си бавен, важното е да да си уверен.
Такъв съм аз. Бях де.
Не бива да пушиш.
Понякога хората дето пушат...
.. Ами те умират, понякога дори хващат рак.
Рак.
Понякога хората, дето пушат умират или дори хващат рак.
Аз не мога да умра.
Не можеш ли?
- Не можеш?
- Аз не съществувам.
Ама как така?
Измислена съм.
Сержант, не знам на каква дрога си...
...но Изи беше мечтатeл. Всички бяхме такиви.
Не сте ли чели интервютата? Не сте ли виждали записите?
"Карах си аз към Джон, моя Остин Мартин попаднах в задръстване на кръстовище.
"И внезапно ме осени като насън,
"някой ми проговори. 'Добре, добре' казах аз. "
Според хората Бог му говорел. Мислите ли, че му е говорел?
Това ли му е работата на Бог, да пише песни?
Аз съм титанът. Бог е само посредник.
И добре ли ти е да си измислена?
Извинявай, аз само мъча се да направя впечатление...
.. може би дори добро впечатление.
А ти сигурно не ме помниш.
Аз помня всичко.
Всичко?
Всичко.
Хич не е малко.
Не те съветвам.
- Хайде идвам.
- Що за човек?
Май няма никой,
Не е проблем, който платинената ми кредитна карта да не реши.
Хайде побързай.
Ти си от бъдещето, нали?
- Да.
- Да!
Какво представлява? Как е там?
- Бъдещето?
- Да.
- По-добро е.
- О, боже, боже.
Това са все стихове на Изи.
Фамилиарността ражда презрение.
- Това те прави заподозрян.
Какво ме прави. Това е катранът
Какво е... На Джеронимо е. Какво е...
- Заподозрян ли?
Човек, който е убил някого,
освен ако докаже, че не е.
Заподозрян.
- Благодаря!
- Устна благодарност стига.
Почакайте. Кажете пак онова...
- Заподозрян.
- Още веднъж!
- Заподозрян.
Не знам дали синът ми е убит, за да се отмъсти на мен,
но смъртта му крие голям потенциал за медиите.
Той е от семейство с пари и власт,
Живя със скитници.Умря загадъчно.
Заглавията се натрапват сами: "Далеч от златните порти на Бел Еър".
Ще бъде истински цирк
ако не хванем бързо убиеца му, затова сенатор Коул ангажира вас.
Нарече ви "самонасочващ се снаряд".
- Ако синът ви е убит, сигурно...
- "Ако"? Убит е, разбира се.
- За евреин самоубийството е долно престъпление.
Не прибягваме до него.
Никога.
Почти никога.
Проучвам заподозрените, като че всички са виновни.
и донякъде е тъй. Така работя.
Ако искате да набедите накого хванете ЦРУ.
Оставите ли го на мен, ще получите само истината.
Истината е решават мои хора всяка сутрин в 60 страни.
Истината е обяснението, на което се хващат повечето хора.
А конкуренцията ми?
Те биха ме удавили в лайна.
Няма да открият нищо преди мен. Информацията е моята игра.
Това е Холивуд. Тая игра те са я измислили.
Не им трябва много. От грам. лайна правят лайнено суфле.
Благодаря ти предварително. По-добре да започвам.
- Работи бързо.
- Налага ми се. Годеницата ми ме чака.
Имаш годеница?
Елоиз се движеше като сянка.
Едва ли не можех да виждам през нея.
Сякаш денем живееше в тялото си,
.. а нощем го напускаше...
Винаги съм искал да я пазя, но Изи казваше:
"Никой не може да я нарани. Та тя дори не присъства. "
Преди да замина, трябва да изясня всичко факти доказателство каквото ви е нужно.
Преследванията и суфлетата... не са по моята част.
Добре. харесва ми стилът ти.
Само внимавай. Не искам повече ядове.
Телевизия!
Какво става при убийство?
Ползвайте горната тоалетна. Изнасят трупа.
- Къде е топлата вода?
- Ще има след 2 часа.
- Готов ли си?
- Начало.
- Казвате се Джеронимо, нали?
- Те са от телевизията, Том Том!
Бяхте съквартиранти с Израел.
Джийн Суифт.
Малкият виж това.
Не знаете да е общувал с баща си?
Не.
Вярно ли е, че е бил богаташ?
Изи говореше като образован човек, но живееше като клошар!
Камерата уголемява всичко. Не бива да жестикулира рязко.
Сякаш има мравки в задника.
- Какво има зад тая чернота?
Какво е това?
- Катран е - Катранени картини.
- Катран?
Чу ли я какво каза? Бащата на Изи бил медиен крал.
Ето това е.
Символизира, живота културите, миговете
изгубени навеки, изгубени безследно... Като Изи.
Джеронимо говори за младежа, отхвърлил охолството,
за да улови на платното изгубени души от гетото.
- Мои са!
- Картините по телевизията.
Не!
Господ е бял!
- Господ е бял!
- Трябва да е бял.
- Да не мислиш че му пука за Индианците?
- Не!
Първо кавалерията,после резерватите, сега и картините.
Мойте картини! Аз съм ги рисувал.
Защо си сърдит? Изи е...
Изи е мъртъв, а теб, те показват по телевизията.
Телевизията?
Не се ли тревожиш, че може аз да съм убил малкия фукльо? И че сега мога да очистя и теб.
Не се боя.
Боя се, оня специален агент Скинър може да отведе Елоиз...
..защото Елоиз беше с Изи точно преди той да умре...
Да ти донеса ли сандвич?
Страда от косопад.
Не казва нищо, яде кучешка храна. Невероятно
Това си е истинска лудница.
Скинър. Да здравей мила.
Аз ли? Съвсем добре съм.
Сега не мога да говоря, Мая. Да, ти замини.
Мая, ще ти се обадя пак. Дочуване, мила.
Има дребни нарушения, но хората тук са клинични случаи.
Едва ли твоят психарски метод ще даде резултат.
Боят се повече от тоалетните си отколкото от теб.
Много мъдро прозрение.
Скинър!
Това не е разрешено от правилника.
Добър вечер.
За ония, които нямат удоволствието да ме познават аз съм специален агент Скинър от ФБР.
Казват, че тук престъпленията оставали неразкрити.
Ще променя това. Знам че има убиец и че е един от вас.
Който и да е, обещавам му, че ще го пипна.
Хвани ни, ако можеш!
Власт на народа!
Тишина! Ред!
Както знаете, баните не работят.
Но като приключа, не бани и стаи, хотел няма да има.
Само голяма яма, в която всички ще паднете.
Ще копая тая яма всеки миг докато съм тук.
- Колкото по-дълбоко копая, толкова по-дълбоко ще паднете!
Налудничавото поведение няма да ви отърве.
И на носа да се изправите, аз го мога по-добре. Работя за правителството
-Мислех те за зъболекаря ми.
И ако можете да ме просветлите...
.. всичко ще се уреди муци.
Ще пощадя остатъка от мизерния ви живот.
Следите ли ме дотук?
Връщай се в Вашингтон, грознико!
Значи се разбираме. Радвам се.
Елоиз Аш? Стойте, госпожице. Искам да говоря с вас.
Том Том!
Имам няколко въпроса.
Може да звучи странно...
но освен случая, в който мама дойде да ме види и каза...
че от мен е излязъл свестен човек...
.. това че се оказах в същата...
.. ситуация заедно с Елоиз...
.. бе най-хубавият миг от живота ми.
И като се замислиш всичко беше заради Скинър.
Г-це Брукс стойте.
Но не всички му бяха благодарни като мен. Скинър бе наплашил всички.
Затова на следната сутрин се събрахме да изработим план.
Какъв ден беше.
Съдбите на всички ни щяха да бъдат свързани от смачкана хартийка.
Беше бележка от Изи до Джеронимо.
В нея казваше, че Джеронимо може да вземе
всички притежания на Изи като компенсация за наема.
Беше безценна, защото Изи умря и се прочу.
Джеронимо осъзна...
че може да продаде всички катранени картини...
за цяло състояние и да раздели плячката с нас...
стига само хората да вярваха е Изи ги е рисувал.
Трябваше му само малко помощ от приятелите и от телевизията.
- Да договорим версията си.
Давайте. Ти си пръв, Стикс
Понякога отстъпвах на Изи стаята си.
Хубава ергенска стая е.
Изи си водеше момичета.
- Мен не ме е водил там.
- Не, водеше тия от клубовете.
Какво намекваш? Че не съм достатъчно добра за лайнената ти ергенска дупка
А, не в моята дупка лайна няма нито във вените ми.
- Ще ти смачкам верните топки!
- Кротко де!
- Засмейте се да ви пукна главите.
- Никой да не се смее,
Посмей само, Джесика.
Ела ми, кучко!
- Ще ти се!
- Сядай си!
С Изи бяхме сгодени. Щяхме да се венчаем в църква,
в Беверли Хилс с всичките му роднини и приятели .
- И никой от тук.
- Вивиан, Изи беше евреин.
Мислиш че не го знам ли? Майната ти!
- Еби се!
- Еби се!
Леле, самата Дева Мария!
Тя го уби.Обърка му главата.
- Той щеше да се ожени за мен!
-А тя е уличница.
Той не я изнасили.
Тя си го търсеше.
Боже! Всички сте откачили.
Аз може да съм пияница, но мозъкът ми още работи.
В главата ми не се разхождат бръмбари като във вашите.
Сядай си. Ти си пиян.
Добре. В главите ни се разхождат бръмбари.
Но трябва да намерим изход. Ще гласуваме с бюлетини.
Да решим дали се навиваме на плана или не.
Живеем в САЩ, тази красива страна.
Тук всичко се гласува.
На всички листчета има по две букви.
"Д" и "Н" означава защо, а "Н" -защо не.
Ето какви вълнения ни друсаха.
Беше като онези старци с перуки за които Изи ми разказваше
как се събрали да подпишат, писмо и създали Америка.
И нашето начинание бе далечен прицел.
Онази нощ земята се въртеше главоломно бързо.
Надявам се да се задържа в света и да бъда част от него.
Казах ти да си предпазлив, ти ги наводни.
Предупредих те за медиите, а те си правят карнавал.
Сега излиза че тия отрепки притежават картините на сина ми.
Това ще излезе на първа страница.
Ако падна ще е от високо Скинър.
И ще падна върху теб.
Знаех си, че няма да ме харесвате вечно.
Планът бе пуснат в действие.
Взехме решение и го привеждахме в изпълнение.
Не бях виждал как става дотогава.
Моят принос беше да не се пречкам.
Още ли отказваш да зададеш старомодните детективски въпроси?
Въпросите ще им подскажат какво мислим.
Произволните отговори нямат стойност.
Но те ни играят номера. Надушвам таен план.
Щом искат да ни прекарат, ще си платят. Като всички останали.
Как смяташ да го постигнеш?
Улики сред чорапите ли търсиш?
Не, Бест. Подготвям улики.
Планът ни работи нали?
Може би е нечестно...
Искаш да продадем картините,
нали та бедните да спечелят? Ще има пари за нас.
Това нечестни ли е?
Хубаво е, Много хубаво.
Изи винаги казваше, че ти си акула.
- И то акула в индиански дрехи.
- Той беше задник!
Какво друго казваше?
Мислеше, че искаш да го убиеш.
Да го убиеш.
Изи мразеше дори мириса на катранените картина на Джеронимо,
но обичаше малките иронии на съдбата.
Сигурно би се зарадвал да узнае че смъртта му ни обедини,
и ни представи по Канал 6,
конкурентите на баща му.
Най-после нещата взеха да се наместват.
Изи беше художник...
По дяволите, какво правиш?
Знаеш ли каква ти бедата. Израснал си нормален и на тая база възприемаш света.
Това няма да ти помогне сред кукувиците.
Как си е купувал платна, катран, че и с дрога се е снабдявал?
Може баща му да му е давал пари.
И наема не е можел да плаща. Не, Бест. Тук има нещо друго.
И те всички го знаят а ние не.
Нещо,свързано с Изи, което променя всичко.
- Ти го разгадай.
- Ще го направя.
Нещо което променя всичко.
Всичко.
Не го е бивало много?
Скинър не досаждаше на хората с въпроси,
той им пускаше бръмбари.
Бе роден да стане кинозвезда.
Притежаваше онова неопределимо качество. Човек го долавяше мигом.
- Вие го имате.
Изи имаше способността -
да се отдава изцяло на онези които обичаше.
Затова му дадох иглите си, да си обслужва навиците?
Изи не беше художник.
Неговите творби...
.. всъщност не бяха картини.
За мен бяха любовни песни.
Бях много горд с всички.
Съумяваха да кажат каквото трябва за Изи.
Дори аз почти им вярвах.
А аз най-добре познавах Изи.
Тогава се появи Елоиз.
Вивиан беше права.
Наистина напомняше малко Дева Мария.
Тъкмо тя бетонира работата.
Ще споделите ли с нас защо изпитвате такива чувства?
Когато нещо е свято, за него не се говори.
Този човек днес е наричан,
Художникът светец,
от онези, които наследиха не само душата му, но и творбите му.
Какъв момент.
Изпитвах нещо странно.
Дали пък това не бе усещането от успеха.
Какво ще правим сега? Май те поставиха натясно.
Ситуацията породи у мен мои си надежди.Явно си личеше.
Бинго, Бест. Ще подхванем различна игра.
Заговори ли някой за тъпота, моето име му хрумва.
Както жаждата? Свързваш с кока-кола.
Изи казваше: "Добре е да се специализираш в нещо.
"Така винаги се сещат за теб. "
Знам какво изпитваш към нея.
Ще се погрижа да получиш възможност да й го покажеш.
Честна детективска.
Ще ти я докарам в стаята. Иска ли ти се?
В замяна те моля да ми помогнеш да разкрия престъплението.
Това не е доносничество. Ще помогнеш на приятелите си.
Ще ги спасиш от опасност.
Искаш да помогнеш, нали? И ти е ясно за какво говорим, а?
- Сере ли мечката в гората?
- То се знае.
- И тъй, партньор.
- И тъй, партньор тук слизаш.
До скоро, юнако.
Забавно ми бе да правя сделка с важните клечки,
като разбирах колко голям е рискът.
Правех се на идиот.
Скинър също се правеше на идиот, но с мен не можеше да се мери.
Никой не знаеше къде ходи Елоиз и какво прави.
Но разгадаването бе умение на специален агент Скинър.
Мен по ме биваше да създавам объркване.
Поогледай Бест, ще се видим в пет.
Опитах, сър, но агент Скинър има доста агресивен подход.
Подгоних третия нарушител.
Агент Скинър простреля, другите над колената.
- Да утре ще представя рапорт.
Не си го и сънувал през всичките години в клиниката.
Знаете доста за мен.
Не чак толкова но да бъдеш изнасилена и убита от...
...бандити не е най-доброто за теб.
Поне не са лекари или ченгета.
Ще ти дам добър шанс.
Да постъпя във ФБР?
Не, да използваш мозъка си.
Или поне да използваш задника си за да отървеш кожата.
Жалко, че си ченге. Би станал добър сутеньор.
Ето предложението ми. Което е изгодно за теб,
защото колкото и зле да са, нещата тук, ще се влошат още.
Нужен ти е съюзник.
Никой не ми е нужен. Аз съм луда имам си документ.
Каквото и да направите, просто ще ме върнат в клиниката.
Само че не съм застрахована...
...а отровата не я дават безплатно.
Тъй че пак ще ме стоварят тук. Нямам къде другаде да ида.
Не ще минаваш тоя път безкрайно.
Надявам се.
- Хайде, и двамата трябва да идете в болницата.
- Без болници, благодаря.
Сама ще се оправя. Връщам се в хотела.
В кой хотел? Хотел няма да има ще го запаля, ако не получа каквото искам.
Мразя да играя твърдо.
И се боя да го правя.
Стигаше ми да я гледам.
Но не знаех че нещата толкова са задълбали.
Защо смяташ, че Том Том знае? Мислиш, че той го е направил?
Не ми се вярва.
За кого от нас ти се вярва повече?
За всички.
Знаеш ли колко много ще значи за него една нощ с теб?
Само защото е глупав.
А такъв ли е?
И трябва да ти повярвам, че след това ще ни оставиш на мира?
Да, всички ви освен убиеца.
Санитарният магазин ще достави устройството чак утре вечер.
- Или предпочитате...?
Предпочитам да правя любов с годеницата си на Ривиерата или каквото и да било друго.
Ако ви е трудно да инсталирате регулатора в шината, позвънете
Нямам вяра на политици и на паркингови броячи.
Но Изи мигом почувствах близък.
Удивително бе, че планът ни наистина действаше.
Само се боях, че приятелите ми ще бъдат още по-разочаровани,
ако се провали.
Както им се случваше обикновено,
'защото те бяха в пълния смисъл на думата неудачници.
Доста раничко е още за това.
Искам да дойда в стаята ти.
Виж, Том Том.
Готова ли си? Раз два три.
Венеция е град за влюбени.
Бива те в хватките, а?
Договаряш се с ченгета и какво ли не.
Само се правех на идиот.
Значи нищо не знаеш за убийството?
Бил ли си в болница?
Не задълго.
Наистина ли си бавноразвиващ се?
Имаш ли особени умения?
Можеш ли да преброиш клечките за зъби в кутия с един поглед
или да говориш с животни, или нещо такова?
Не.
Не.
Жалко.
- Защо не направиш нещо?
Хайде. Погледа.
Ти знаеш кой поглед.
Покажи онзи поглед.
Не. Не е смешно.
Смешно е.
- Не.
- Моля те.
Моля те.
Моля те.
- Заради мен.
Ако не играеш малоумен, и аз няма да играя курва.
Да не отскочиш за поничка.
Е, защо ме харесваш толкова?
Не знам.
Том, чуй ме...
Не може винаги да отговаряш с "да","не"
или "не знам"
Нали така? Сигурно има причина.
Ще се радвам да разбера каква е.
Хайде помисли си, а аз ще почакам.
Любовта не може да се изобрази, както дървото...
.. или морето, или като друга загадка
Тя е очите, с които гледаме.
Тя е грешникът в светеца.
Тя е светлината вътре в боята.
Знаех си, че тези реплики един ден ще влязат в работа.
Дължах благодарност на Изи за тях.
Разбирате, че знаменитостите зависят изцяло от моята преценка,
Защото понякога границата между изкуството и помията е тънка.
Случва се дори авторите да не я виждат.
Моето решение определи дали творбата е едното или другото.
Затова често художникът е само рисувач,
а търговецът е истински творец.
- Творец на алабализми.
- За щастие авторът е мъртъв, и мога да говоря свободно.
- О, не се колебайте.
- Това, разбира се е ...помия.
Знаех си!
Съществена помия.
-Охо, съществена.
- Социална...
Психарска...
- Еротична?
- Да.
Да?
Елегантна?
Не.
- Мрачна? Много мрачна.
И все пак оптимистична.
Голяма... мрачна... помия.
- Само така преподобни.
- Като изкуство...хареса ми
Напълно прав в. Великолепно.
- Мога да я продам.
Намерили тялото на момичето в боклука.
В един от контейнерите пред къщите.
Бил пълен с бетон
и тя дори не се виждала.
Трябвало много внимателно да къртят блока
та да не унищожат доказателствата.
Казали, че не знаят...
.. дали е била малтретирана.
Обзалагам се, че е била.
Сигурна съм, че е била малтретирана по всякакви начини.
Начини, които не се представяш.
За които няма логично обяснение.
Дори за хората, които ги прилагат.
И може би е посрещнала, бетона като облекчение...
Може да е било най-прекрасното което й се е случвало.
Като топла вана, в която можеш...
просто да си спиш вечно.
А после онези чук-чук.
Изобщо не знаят какво в ставало...
Някой...
би трябвало да заплаче.
Някой би трябвало да заплаче.
Внезапно ме сполетя фантазия, че ще имаме нормален живот.
Че тя ще дойде един ден с куфара си и ще остане.
Че ще гледаме телевизия и дори ще ходим на вечеря.
Тя ще ме погледне и аз ще почувствам...
.. че съм я достигнал.
Плачи!Ти можеш да плачеш! Ти!
Знаеш ли кой го уби? Мислиш ли, че съм аз?
Знаеш ли...
.. той ще се опита...
.. да те изиграе...ще те сплаши.
Ще ти причини зло.
Майната му на Скинър.
Майната му на Скинър.
Майната му на Скинър!
Трябва да вървя.
Може би ще отида...
.. в клиниката...
.. да се прегледам.
За да не лепнеш нещо.
Христос не умря само заради вашите грехове.
Той умира за вас и в този миг ще го чуете ако имате уши..
Да, браво пуснахме Чарли.
Един момент. Да...
Има тук едно момче, от квартала е...
О, колко мило.
Тръгвай... Кой те научи на това? Мама?
В делегирането в истината Делегирането ще ни даде ключа.
Разумно е. Няма смисъл всеки да се натиска
да излиза под светлината на прожекторите.
Всичко е преходно и успехът, и парите, и славата.
Бях там, видях всичко, от Христос до Пол...
- Най-после Том Том!
- Том Том закъсня.
- Няма вече Том Том.
Край с Просяшкия слуга. Край с всичко. Аз съм вече само Том.
По дяволите, ето че се случва вече!
- Благодаря Том Том.
- Том!
Късмет, че те срещам.
Имаме резервация за обяд Гладен ли си?
- Да вървим.
- Но Елоиз...
Ресторантът ще ти хареса. Умирам от глад. Мога да изям курва.
- Мадам.
- Мадам.
Става. Последното напомняше пикня на прилеп. Направо наливайте
- Как се справяш с мезето? Направо...
Ям го.
Докато го почнеш, вече няма да е прясно.
В процеса на нашето сближаване, ще те заведа по любимите си места.
Може да доведеш Елоиз. Жените си падат по това.
Знам, че тя те харесва.
Дойде в стаята ти, нали?
Няма защо да се смущаваш. Дано успееш да я катурнеш.
Не задавам въпроси.
Но ти можеш да ме питаш всичко. Каквото ти хрумне.
Как беше, Мая владея положението?
- Келнер!
- Келнер!
- Отнесете това.
Чарли, владеем положението...
По-късно и за това ще говорим. Ще ти разправя за Мая,
ще си водим сърдечни разговори каквито сте имали с Изи.
Нищо не си спомням.
Знам, че е трудно да изгубиш най-добрия си приятел.
Разбирам, че никой не може да го замести...
Г-н Много Специален Агент...
Не мога да бъда ваш много специален приятел.
Ти вече си мой специален пръв приятел.
Нали аз те уредих с Елоиз?
Почесвам ти гърба, ти почеши моя.
Я се отпусни сега и ми сподели...
най-приятните ти спомени.
Кажи пъровто, което ти хрумне Аз ще преценя кой го е направил.
Като телевизионно състезание Аплодисменти за Том Том Т.Бароус.
Хайде...
Какво?
Не бъди глупак.
Аз съм си глупак.
Глупак ще си, ако оставиш убиеца да се измъкне.
Не бива да го правиш Защото той може да убие и теб.
Добър опит беше... Видяхте ли го?
Не си спомням, не си спомням.
Направо наливайте! Положението е овладяно.
Чарли, дръж го под око тоя.
Добре. Мога да наклепам Елоиз.
Лесна е. Има добър мотив и лошо досие.
- Тя го е направила.
- Не.
Трябва да приключа случая и да ида при годеницата си.
Абсолютно сигурно, абсолютно специално-не е тя.
Ще я прибера след обяда. Лапай вкусно изглежда.
Имаш да кажеш нещо ли?
Аз го направих.
- Шашна ме.Значи ти го направи?
- Аз бях.
- Уби едничкия човек,добър с теб?
- Аз бях, не Елоиз.
И сам е щял да се метне но ти го бутна.
Не вярвам. Елоиз е.
Само тя има ум за такъв план...
Майната му на Скинър!
Назад! ФБР. Добър апетит на всички.
Някой ме лъже.
И ти, и всички. Все пак знам кой е бил. Почваме друга игра малкия.
Ако си държиш очите затворени, е Елоиз.
Ако ги отвориш, Дикси е.
Отваряш дясно око, Джеронимо. Е кой е?
Диски?
Или Джеронимо?
Джеронимо.
Не! Не!
Изумяваш ме.
След всичко това ще аерстуваш индианеца за убийство,
само заради плямпането на кретена със скейборда?
Знаех, че накрая ще схванеш.
Всички му се доверяват.
Всички. Дори и аз почти.
Поне дотолкова, че ще размърда нещата.
Агент Скинър,установих самоличността на вашия изчезнал.
Истинското име на Джеронимо е Юдженио Валдес.
Откраднал картона си от психиатрията,където е лежал.
Вярва, че вожд на навахо. Три ареста за кражба на картини.
Типичен заподозрян.
Скинър.
- Мая.
- Напротив, звънях ти.
- Закъснях с един ден. Да аз...
- Да, важна си.
Мая, ти си най-важното в живота ми.
- Виж какво, в кола съм.
- Съжалявам, че смяташ така.
Такъв съм, това е.
Дай газ?
Юдженио Джеронимо Валдес арестуван си, ръцете на гърба.
Изи имаше много мисли,
и искаше да ги складира на сигурно място-в празна глава.
Да можех отново да ги пусна навън.
Как да обясня, че предадох всичките си приятели
и провалих едничкия им шанс да забогатеят, да получат нещо?
Поне не знаят, че Джеронимо е художникът.
Не подценявайте мощта на сочния-скандал.
Ще изгубим търговския си посредник без него сме пак нищо.
Тъпоглави ченгета! Дават им големи значки и големи пари,
само да тормозят хората!
Важното е шоуто да стане. Ще се обадя на моите хора.
Да се примирим прекарани сме!
Джеронимо притежава картините, а е затворен за убийство на Изи.
- Няма начин.
- Винаги има начин.
Трябва да им дадем каквото искат- лесен изход.
Ако докажем, че друг е убил Изи,
Джеронимо ще е свободен.
Не е тъй лесно. Набият ли си нещо в главата, няма връщане.
Какво от това, че написах всички тия красиви песни?
Пак не ми присъждат "Грами".
А и те са сигурни, че е някой близък до Изи.
Тоест, ако не е Джеронимо значи е някой от нас?
Ако нямаме доброволец трябва да си намерим идиот като Том Том да си признае.
Не!
Не Том.
Важното е да се вярва, ако вярваме в нещо,
значи е вярно, нали така? И ако достатъчно хора появрват...
в същото това вече е реалност.
Разполагаме с нещо, на което всички искат да повярват.
Отново сме в играта, играта на реалност.
И дявол да го вземе...
.. На мен ми харесва.
Той ще се уреди, Елоиз.
Том Том ще си е добре.
Ще бъде само за кратко.
После ще го пуснат.
заради кретенската невменяемост или нещо такова.
Ще го пратят в красиво
бяло имение на зелен хълм,
на върха на скала,сред тучни поляни и с изглед към океана.
Ще яде хубава храна по три пъти на ден и...
хора в бели дрехи ще се грижат за него.
Бъдеще- един път.
Не.
Око за око, зъб за зъб.
Око за око, зъб за зъб.
Какво да кажа? Изглеждаше ми редната постъпка.
Формално не най-мъдрата, но исках да помогна.
Първо си кажи името.
Естествено телевизията, беше приятен плюс.
Аз съм Томас Т. Батаоу и ми викат Том Том, но вие ме наричайте Том.
Том.
Днес е...
Моля, нека ви кажа днешната дата,
Тя е...
.. 23 март...
2000... 2001.
Изи Голдкис беше моят най най-добър приятел,
затова може би малко ще се учудите като ви кажа...
като ви кажа по телевизията...
Исках да ви кажа, че...
аз го бутнах от покрива...
на хотела...
Бях само аз самичък и никой друг не беше, и имам стихотворение.
Какво имаш?
Стихотворение, Изи все ме учеше на него и искам да го кажа...
Моля.
Добре, ама бързичко.
Знаех, че ще те намеря тук при книгите.
Ти винаги си покрай книгите, и все книги и още книги.
А ти никога не четеш книги и изобщо нищо.
Какво имаш да ми казваш?
Какво искаше да ме питаш?
Може ли да ти видя катеричката?
Моля?
Защото Хектор разправяше, че имаш хубава малка катеричка.
Още ли я имаш?
Том...
Катеричките всъщност не са...
Махнах я.
Какво направи с нея?
Обръснах я.
Караш ме да се измъчвам.
Том слушай,
ако Дикси или някой от другите дойде да ти иска някаква услуга,
та да освободят Джеронимо...
ще кажеш "не" разбра ли ме?
Обичаш ли телевизия?
А сега Джийн Суифт на живо, от централната градска част.
В хотела сме,
чакаме отриването на изложбата,
ще видим още картини и ще разкрием факти, оневиняващи Юдженио Джеронимо Валдес,
който е в ареста за убийство.
Аз съм Джийн Суифт от новините на Канал 6.
- "Хотел за милион долара".
- Искам да говоря с някой шеф.
Само че те всички са заети, аз също.
- Аз съм от фирмата за лимузини.
Пратете я отзад, та гостите да се качат, после заобиколете за да пристигнат от пред.
Щеше да е голяма вечер за нас и хотела.
Най-после той изглеждаше като за милион долара.
"Сърцето красавица е спяща, и обича единствената целувка на която може да устои.
"Макар отворени да са очите, вътре има спящо сърце,
"и натам към него бързай ти,
"че всички сърца хранат мечти.
"Сънуват и мечтаят само за пробуждане".
И Изи...
той бе знаял всичко това, но по пътя го бе забравил.
А аз не забравих и затова аз го бутнах от покрива.
Ето това е. Ще го излъчим в ефир след 10 минути.
Ако сте готови с отговор, ще го включим.
Извинете ме, имам пряко включване.
Това самопризнание е майтап.
Който го е нагласил е убиецът.
Успех на всички.
Ето това съм искал винаги.
Винаги ще те обичам Том.
Началник Ларсън, искам да издам заповед за арест,
на Томас Т.Бароу,
Купонът ще е фурор, та макар и изкуството да е помия.
На мен ли говориш?
Влез.
- Нося си нещо специално.
- О, Том Том.
Красива е.
- Благодаря ти, Том Том.
- Само Том.
- Toм.
- Toм.
Елоиз, закъсняваме за тържеството.
Ти няма ли да се издокараш?
Израснал съм с хора които бихте могли да наречете...
.. . откачалки,психопати луди за връзване.
Тъй като бях единствен с ръка на гърба,
и ходех прегърбен като първобитен човек, бях главната атракция.
Да, дори сред кукувиците Можрх едновременно да свиря на цигулка и да си бърша задника.
Видях повече жестокост и отчаяние,
отколкото в сто военни филма.
Но на какво се нагледах най-вече. На самозаблуда
Хората искаха да вярват в неистини.
Не ги виня, откачени бяха.
Какво общо има това с убийството на сина ми?
Същото е.
Искате да намеря някой който е убил сина ви?
Но да е друг, а не вие. Защото от това се боите...
Страх ви е от хората да не разберат, че се е самоубил...
А в един или друг смисъл, той е направил точно това.
Имал е много крехко его.
а толкова лесно бива премазано от голямо его като вашето.
Ти не схащаш. Имаме записано самопризнание.
То не е моя фантазия.
Тази игра свърши.
и резултатите ще бъдат показани по телевизията.
- Разбра ли ме, специален агент?
- Самозаблудата ви е семейна черта.
Ако ми попречите някак, ще ви прочета правата.
От това което чувам, не вярвам много в правата.
Не го приемаш, защото не ти хрумна.
Беше пред очите ти, но ти не го видя,
защото махленският идиот не пасна на теорията ти за егото.
Знаеш ли защо не вярваш? заради твоето его.
Чакайте! Нека остана за миг сама в колата с Изи.
На сватбата ни щяхме да имаме такава кола.
Сега не е моментът, Вивиан.
Не съм напускал сградата от декември 1980 г.
- По-бързо ще закъснеем.
Мръдни сестро. Сега сме семейство.
- И това е семеен бизнес.
- Бизнес на сбъркано семейство.
Помните ли, разказвах ви как хората се събират в фоайето
да си дрънкат за доброто старо време и да гледат телевизия?
Изведнъж сякаш доброто старо време се бе върнало,
а телевизията оживя.
Шанс за моите приятели да са някогашните,
каквито са били преди живота им да се съсипе.
Беше като в рая.
- Ей, познавамли те?
- Аз познавам ли те?
- Вижте всички тези хора.
- Отде се взеха те?
Да му се не види.
Голям купон ще става.
Станал е вече и е за нас.
Полицията сне обвиненията от Юдженио Джеронимо Валдес
и ще арестува Томи Т.Бароу, известен тук като Том Том.
Канал ще ви представи пълня запис на самопризнанието му.
Джийн Суифт, новини на Канал 6.
- Toм Том го дават по телевизията.
Аз съм Томас Т. Бароу и ми викат Том Том, но вие ме наричайте Том.
Том.
Днес е...
Моля, нека ви кажа днешната дата.Тя е.
23 Март.
2000... 2001.
Изи Голдкис беше моят най най...
добър приятел... аз го обичах...
Много го обичах, затова може би...
Мако ще се учудите, като ви кажа...
Аз го бутнах от покрива.
Роклята която ще облечеш, носих на забавата преди години.
През 30-те имаше един екстрасенс
Той ми каза, че живота ми ще влезе прекрасен мъж.
и че трябва да го чакам, щял да е красив,чистичък, малко разбойник.
Но щял да ми донесе диаманти, защото ме обичал.
"и натам, към него бързай ти...
"че всички сърца хранят мечти.
"Сънуват и мечтаят... само за пробуждане."
Хубаво стихотворение, Том Том.
Изи бе знаял всичко това...
но по пътя го бе забравил. Но аз не забравих и затова...
аз го бутнах от покрива.
Джийн Суифт на живо, от мястото на събитието.
- Познавам те- Джийн от Канал 6.
- Как се чустваш?
- Чудесно е, че сме тук.
- Обичаме ви всички.
Тъжно е, защото Израел бе тъй надарен...
но се радвам за творбите му.
Точно това исках да кажа с целия си вид.
Каква вечер... Какви гледки...
Знаете как се съобщават лошите неща около убийството.
Едно ще кажа: животът на Изи може и да бе скапан,
но смъртта му бе велика.
Тя сякаш съживи всички.
- Добър вечер.
- Заповядайте на тържеството.
Виждал ли си тоя хлапак?
Не съм опитвала това от времето на Хърбърт Хувър.
Не, той напусна хотела.
Още вчера. Май отиде във Филаделфия.
Обадете се, ако го видите.
Добре. Почерпете се с шампанско и канабис.. канапета.
- Наведи се! Луд ли си?
- Джо, трябва да я видя.
- Да видя Елоиз, моля те.
Това са рибешки яйца. Много вкусни, много скупи.
Толкова е красива.
- Спокойно. Хайде тръгвай.
- Не е ли красива?
Трябва да изчезваш Не го яж така!
Елоиз!
Млъкни!
Кажи й, че я чакам при книгите.
При книгите, добре.
Скинър, ФБР. Натам господа.
Следвайте носовете си наляво.
- Г-н Голдкис.
Г-н Голдкис, какво изпитвате пред изкуството на мъртвия си син?
Чуствам се добре, прекрасно.
Вярвате ли на признанието на приятеля на сина ви?
Защо да не вярвам? Извинете ме.
Не е възможно.
Иска да те види.
- Къде е той?
- Книгите. Каза нещо за книги.
Боже мой! Обикновено тя прилича на удавен плъх.
Вивиан, запознай се със секретарката ми Ронда.
Какво мислите за картините?
Винаги съм искал да прочета книга.
Но как да избереш коя?
Здравей, татко.
Това съм аз, Вивиан.
Годеницата на Изи.
Здравйте, бях приятел на сина ви.
Горе и вляво.
Чакат ме важни клиенти. Дано не се бавим.
Само секунди.
Познавате ли усещането на потъване, когато поемаш риск?
Просто следвайте инстинкта си с други думи слагате си патката на дръвника.
Тогава някой ви дава плик, и -пуф!
Всичко отива през комина.
Знам едно място.
Дами и господа,
това може да е поврат в церемонията полицията взе една от картините на Голдкис за проверка.
Експертът от Лондон, Терънс Скоупи,
е тук с полицай Чарлс Бест от лосанджелиската полиция...
Отдолу има друга картина.
Краден Шнабел. Откраднал е Шнабел и го е замазал с катран.
Какво е Шнабел?
Пак сме с Джийн Суифт.
Полицията и експертът по катрана ...
Полицията и експертът по катраните направиха откритие.
Катранът от картините на Голдкис е покривал други творби
откраднати от градски галерии.
Ще се изясни дали убийството и гражбите са свързани
когато хванат Томи Т.Бароу избягалия бавноразвиващ се.
Джийн Суифт от Канал 6.
Ето те по телевизията.
Но това...
то е много по-хубаво от телевизията.
По-хубаво е дори... от най-хубавия миг в живота ми.
- Том!
- Надявам се много, че и за теб...
е хубаво и още по-хубаво, да си тук с мен?
Направо наливай.
Том...
Дикси и другите ли ти помогнаха, да се появиш по телевизията?
Да, много ми помогнаха за това.
Напускате ли ни сержант Пилчърс? Веселбата едва започва.
Наслади се на своя миг слава, танцувай туист и викай!
'защото стигнат ли те, ще видиш че нещата които правят,
ме карат да се чуствам добре.
Мога да ви разправя, за Лирой Ниман, чудесен художник.
Колкото да Шнабел, не го знам кой е.
Явно е прочут в света на изкуството.
- На колко години беше Изи?
- Като Исус, към 30.
Том, те миалят че си убил най-добрия си приятел
Сега ще искат да те отведат и да ти причинят болка.
защото ти каза че си го бутнал.
Аз го бутнах.
Казваш че си го бутнал?
Казвам... Вървях напред, и оставих...
.. Изи да се отдели от покрива, а сега аз съм главният човек...
- и знам, че е мой ред да си ида.
- Да, Toм, ти си главният човек.
Но сега тук е опасно за теб.
Защо не се махнем и не отидем другаде?
Чарли Шаколада на четвърта, трябва да тръгвам.
Това е много хубаво и по-добро, нашата собствена стая.
Какво да правим? Да потърсим полицията?
Не, Скинър. Да му кажем истината.
- Ти призна убийство което не си извършил.
Не разбираш ли? Ще те отведат от мен в болницата?
- Ще те загубя завинаги.
- Изи...
Няма да те слушам повече.
Всичко това по телевизията не е реално.
Престани!
Помниш всичко, нали?
Сигурно помниш какво ти направи Изи.
Кого го е грижа?
Мен ме е грижа...
за теб.
Ти притежаваш себе си...
макар Изи да не мислише така и да казваше че си нищо
и дори ти стори онова.
Ето затова го оставих да се отдели от покрива
точно както той искаше.
Написал е това преди близо 200 години
за момиче от друго измерение, което го обсебвало.
Името Елоиз, му дошло като в сън.
Какво е това? Що за боклук?
А ето сега, Ед.
Не знам това откъде ми дойде.
Да намерим сигурно място за няколко дни.
Нали го знаеш онзи Джери,
живее на четвъртия етаж, и цял ден пуска соул.
Има апартамент, като този с прозорците.
Можеш да гледаш надолу и да ме виждаш.
Щом стане чисто, ще идвам долу има авариен изход.
Ти ще пазиш, и ще издадем оня твой тих звук.
Да тоя звук, и ще знам че мога да мина.
Може да заминем
за Южна Америка, да речем. Представяш ли си?
Ще е невероятно.
Там е много по-топло влажна горещина е, защото вали...
през цялото време.
Въздухът е тъй влажен...
че рибата влиза през вратата и излиза през прозореца.
И става горещо.
Много горещо.
А птиците...
.. те минават през мрежите...
.. за да умрат...
.. в спалните.
Знаех, че планът и не може да се осъществи.
Невъзможно беше.
Но бе най-милото нещо, което бях чувал.
Най-милото нещо което бях чувал.
Toм Toм, трябва да ти кажа нещо.
- Не, Изи, моля те недей.
- Не скачай или няма да ти кажа?
- Разбери едно нещо за Елоиз.
Разбирам. Обичам я.
Не може, тя сама не се цени.
Може.
Направих го само заради теб? за да проумееш, че тя е нищо.
Знам, че не е нищо!
Ще ти кажа какво й направих.
Целта ми не бе да те нараня.
Облечена бе в оня глупав пуловер на райета и червен клин.
с боси мръсни крака.
Реших, че трябва да го знаеш. Лежеше като чувал с картофи.
Жалка картина.
Беше едно нищо.
Аз чуках нищото.
И тъй, вече знаете.
Странно как те врълитат нещата.
Ето, любовта например...
Любовта, която ме отведе при Елоиз...
е същата любов, която ме накара да убия най-добрия си приятел.
Същата любов-различни резултати.
Може би в бъдещето ще разтълкуват всичко това.
Изпусна шоуто.
Гледах го по телевизията.
Не е същото.
Знаете ли, винаги съм хаерсвал Скинър.
Може би защото знаех: всъщност той бе един от нас,
макар да се мъчеше да го забрави.
Жалко не се досети че аз го бях направил.
Впрочем, мисля, че моето его ме накара да го направя.
А дори не знаех че имам такова докато не срещнах Елоиз.
Тя дойде...
Точно както си го бях представял.
Ще ми се още да бях там.
Да, та както ви казвах,
след като скочих, ми хрумна:
Животът е съвършен, животът е върхът.
Той е пълен с вълшебство и красота и изненади.
Не можеш да го видиш тъй ясно, докато си там.
Аз исках само да достигна до Елоиз.
Само да достигна до нея.
И успях. Накрая го постигнах и преобърнах света наопаки,
Макар и само за миг.
tosho_79@yahoo.com