Roswell - 02x07 - Wipeout (1999) Свали субтитрите
Марта Стюърт я сервира на гостите си в Хемптън.
И така... Ъ... Филип! Става студено. Ела вътре!
Кой има нужда от голяма чаша сок?
Аз ще взема една.
Предупредих те за абонамента й за това списание.
- Колко време смяташ да ме избягваш?
- Не те избягвам.
Ние унищожихме расата на хората. Просто се опитвам да го загърбя. Сок?
- Сигурна ли си, че няма още нещо?
- Сигурна съм. Мерси.
Татко. Татко! Тук.
Полека. Полека... Уау! Просто я докарай по-близо.
Опитвам се, опитвам се. Но ми трябва помощта ти. Това е...
Добре, малко по-близо. Ето, ето, ето.
О, човече!
- Виж.
- Добрата блесна отново го направи!
Ето, хвани я хубаво!
- Довечера ще си похапнем като крале.
- Това е прекрасно. Чудесно!
Давай, приятелче.
Това е кръговрат, татко. Кръговратът на живота.
Ще побързаш ли? Баща ми ще се пръсне,
ако не върнем тези неща обратно за обедния пик.
Това е първият ти ден отново с униформа.
Имаме една почивка за 8-часова работна смяна.
И този човек ни праща на 30 мили извън града по поръчка.
- Е, поне ни позволява да печелим.
- Съжалявам, Лиз.
Обичам баща ти. Наистина. Но това е точно Кати Лий.
Макс, как е очарователната Лиз Паркър, скъпи?
Не се е обаждала цяла вечност.
Може ли да си взема още "Фритата"?
Разбира се, скъпи. Много се радвам, че ти хареса!
Мамо?
Защо са спрели всичките тези коли?
Мария, какво става? Мария, к-какво става, Мария!
О, боже! Не го видях!
То просто... беше тук и аз карах прекалено бързо.
Какво? Какво?!
- О, боже мой, виж!
- Какво?!
Къде са всички?
Добре дошли в Розуел, Ню Мексико, приятели...
НЛО-столицата на света и последна спирка в нашата обиколка.
Всички вие, не забравяйте слънцезащитния крем.
Благодаря ти.
Да намерим малко извънземни.
Р О З У Е Л Епизод 7, Сезон 2: УНИЩОЖЕНИЕ
Превод: Aries Субтитри: Victory
Помощник Хенсън, имаме повредена собственост до Чапрал Търноут.
Искам да донесеш стълба и да се погрижиш за това.
Можеше да ми кажеш, че не ти се ходи за риба.
Не, напротив. Исках да отида.
Аз само... сега се забавлявам от друг ъгъл.
Различна е, изглежда, историята на живота ти в наши дни.
Момчетата повече не идват да гледат игрите.
Закачаш вятърни звънци в двора ми, гориш торни пръчици в кухнята.
Хенсън!
Нарича се "янг-янг" и освобождава ума.
Ако оставиш тези глупости,
можеш да ходиш и на срещи от време на време.
Хенсън!
Някакви други области, в които не съм компетентен, татко?
Или списъкът завършва с риболова и срещите?
Хенсън, ако дойда в офиса и те заваря да отпиваш от проклетото си капучино...
Единственият ми почивен ден!
Не мога да намеря татко. Макс? Макс! Макс!
- Къде беше?
- Къщата на съседите също е празна.
- Какво е станало?
- Не знам.
О, хайде, хайде.
Не!
Мама и татко са изчезнали! Няма ги.
О, боже! Само ние ли сме останали?
- Постави ли обвивката?
- Пасва идеално.
Като истинска кожа е.
Засега. Обвивката не беше съвсем узряла и не знам колко дълго ще се задържи.
Ти ми спаси живота, като открадна обвивката.
Е, ти пък спаси нашите в Купър Самит.
Ето хавлиена кърпа, ето и халат.
Аз съм. Среща в "Крашдаун" веднага.
Виж, виж, виж. Все още е топло.
Добре, хайде просто да се върнем в колата.
- Става.
- Добре.
Чакай!
Лоша работа.
- Никой не се връща там.
- Всички са си тръгнали.
Всеки човек.
Който и да го е направил, се опитва да ни набележи.
- Е, къде води тази теория?
- Майкъл!
Макс, какво... какво е станало? Ние... ние току-що се връщаме от Декстър.
Родителите ни са изчезнали. Изглежда, всички от града ги няма.
Всички хора поне.
А защо ние не?
- Съжалявам.
- Какво става тук?
Всички са си отишли? "Отишли" в смисъл "умрели"?
- Не знаем.
- Вдигни телефона, Алекс.
Това, което можем да направим е да се концентрираме върху това, че сме заедно.
Групата на Алекс току-що записа ново CD и той няма търпение да ми го покаже.
Първо трябва да разберем кой го е направил това.
Ние знаем кой. Кожите.
Да. Намерихме едно парченце "змийска кожа" на Елм стрийт.
Никълъс.
Това е наша грешка.
Не, нейна е.
Ти доведе Кожите направо в Розуел, Къртни!
Тя е с нас, Тес.
- Какво правят твоите хора в града?
- Те не са "мои".
Престани да посочваш с пръст! Ние бяхме тези, които провалиха реколтата им.
Те са тук да си уредят сметките с всички нас.
В банята. Те идват. Сега.
Има двама от тях... Никълъс и Айда. Скрий ни!
Провери отзад!
Моля те, не позволявай да умра като Елвис.
Мамо?!
Не пипай. Няма никой нито отзад, нито по стълбите, сър.
- Погледни в огледалото. Лющиш се!
- О, това е от горещината.
Защо тия пикльовци не бяха от Сиатъл!?
Да се връщаме във влажната дупка. Такова безразборно търсене не води доникъде.
Какъв е план "Б"?
Ще претърсим града... улица по улица, сграда по сграда, инч по инч.
Няма да спра, докато не ги открием.
Никога преди не съм се сблъсквала с подобна сила.
Чувството е... все едно някой стоварва ковашки чук в главата ти.
Ще се върна.
Майка ми винаги слуша Елвис Костело, когато пере. Толкова ме е страх!
Каквото се случи на твоето семейсто, на всички хора... наша е вината.
Все още не сме ги загубили. Трябва да останем силни.
Да.
Трябва да се връщам долу.
Макс!
- Тя просто е припаднала.
- Макс, трябва да й помогнеш.
Да я качим по стълбите.
О... ъ, може би трябва да я съблечем?
Държиш ли я?
- Сега какво?
- Ъ... знаеш ли... Това, дето тя каза,
че "обвивката гладува". Бедрата й изглеждат като два консервирани бута.
Чух го, кучко.
А какво ще стане, ако й дадем храна от външната страна на кожата.
Нещо от рода на "всичко-което-може-да- ядете", бюфет или нещо подобно?
Да, смятам, че си струва да опитаме.
Трябват ни малко витамини, минерали и... и храна.
Добре. Имаме "гинко", пчелен прашец, витамин С, D, E, калций
и успокоително от Свети Джонс.
Какво? Срещах се с Майкъл Герин.
Главната улица изглежда чиста. Иска ми се да знаех къде се крият.
Мислиш ли, че ще се оправи?
Не знам.
- Ти и Къртни сте се сближили.
- Да.
- Как се чувства Мария заради това?
- Какво те засяга теб?
Никога преди не си се интересувал от социалните ми контакти.
- Никога преди не си спал с врага.
- И сега не съм.
Тогава защо тя беше при теб тази сутрин?
Защото искаше да ми покаже как й ляга обвивката.
Това е.
- Добре.
- Нека хвърля един поглед.
Доста бързо се възстановява, не мислиш ли?
Това "Аз паднах и не мога да стана" изглежда прекалено удобно.
Мисля, че дойде време за въпроси и отговори. Какво точно прави тази кожа?
Не знам.
- Не.
- Какво се е случило с нашите семейства?
Времето на нашата планета съществува в множество измерения.
Никълъс трябва да има технология, с която да наложи едно или повече от тях тук.
Говори на английски!
Все едно да бъдеш в няколко часови пояса едновременно.
Човешките тела не могат да функционират. Те просто изчезват.
Къде? Къде са нашите родители, нашите приятели! Ами Алекс?
- Къде са всички? Мъртви ли са?
- Водата свършва.
Някъде! В друго измерение на реалността. Не знам къде!
Изглежда просто са... изместени.
- Добре, а можем ли да ги върнем?
- Не знам. Моля ви.
- Защо Лиз и Мария не са изчезнали?
- Не знам.
- Бяхме извън града сутринта. Слава богу!
- Това вероятно ви е спечелило малко време.
А какво имаше тя предвид със "спечелило ни е малко време"?
Не се притеснявай за това. Тя каза, че сме се плъзнали през прозореца и ще сме наред.
Бягай!
Хайде! Давай, давай!
- Давай, давай!
- Мария!
Внимателно, шерифе! Той е Кожа!
О, бо.. о...
Татко! Татко, добре ли си? Добре ли си?
Ако не може с пистолет, как тогава ще ги убием?
Вземете най-тежкото нещо, което може да намерите
и размажете това със все сила. Това разкъсва връзката с обвивката... завинаги.
А Никълъс? Той какво може?
Всичко, което можете вие... умножено по хиляда.
Но нещото, от което трябва най-много да се страхувате, е... ето това.
Той може да влезе в мислите ви и да вземе всичко, което поиска.
По същество той насилва вас, вашите спомени и мисли.
Трябва да отидем на някое безопасно място.
УФО-центъра. Това е бомбено убежище.
Няма прозорци и има малко входове и изходи.
След като настаним всички, ти, аз, Майкъл, Изабел и Тес ще ги очистим един по един.
А аз?
Ти не си някой, на когото вярвам.
Да тръгваме.
Няма много прикритие, затова трябва да се разделим на групи.
Добра идея.
- Добре ли си?
- Да.
Майкъл, Кайл, вземете Къртни. Вие сте първи.
- Когато сте вътре, ще пратим следващите.
- Добре, тръгваме.
Аз ще взема Тес, Лиз и Мария. Вие двамата завършвате.
-Готови?
- Да.
Ще бъдем наред.
Макс, ако те помоля да направиш нещо, ще го направиш ли без да задаваш въпроси?
Ти върви. Убеди се, че всички останали са в безопасност.
- Аз смятам да намеря Никълъс.
- Не.
Макс, ти не разбираш.
- Той е тук заради мен.
- Защо, Изабел?
Какво наистина се случи в Аризона? Ние сме по-силни заедно, отколкото разделени.
Ти си прав. Съжалявам.
Не се притеснявай за това.
Искам да се убедя, че е безопасно. И тогава ще минем.
Чисто е. Ти тръгвай напред, аз след теб. Готова ли си?
Ще ти донеса малко вода, ако искаш.
- Ще приготвим съставките за нова баня.
- Няма да се получи. Аз... умирам.
Не. Това не е алтернатива. Трябва да има нещо, което да мога да направя.
- Къртни, какво?
- Няма да искаш да го направиш.
- Само кажи. Какво е това?
- Гранилитът.
Не мога да позвъня извън града.
Кайл, Кайл.
Виждаш ли този скок на графиката?
Имало е нещо от рода на електрическо смущение.
- Кога?
- В 10:30 тази сутрин.
Точно когато всички са изчезнали.
- Кайл, ако енергийното поле е било включено...
- Може би може да бъде изключено.
Точно така.
Трябва само да намерим източника.
Ако можем да го изключим, може би ще върнем всички обратно.
Лиз, ще ни извиниш ли за секунда?
Не се безпокой, татко. Стоя настрани от всичко.
Кайл... помниш ли какво направи веднага след като майка ти ни напусна?
Заех ти г-н Скуишълс.
Притесняваше се за мен и не искаше да спя самотен, затова го направи.
Това беше смела постъпка за 6-годишно дете и аз бях... бях горд с тебе.
Помня първия път, когато сам си завърза обувките
и когато... махнахме балансьорите на колелото ти.
О, татко, остави. Ти... татко. Добре ли си?
Благославям всеки ден с теб, синко.
И извинявай, че не разпознах
в теб мъжа, в който ти се превърна, защото ти си дяволски добър такъв.
Не! Татко!
Намери ли я?
Къде е Майкъл?
Отзад.
Намерили са път. Трябва да тръгваме.
Добре. Отиваме в училището. Там е наша територия. Вземи баща си.
Не мога. Изчезна пред очите ми.
Знаеш ли, измерението на Кожите може би "хваща" само тези от нас, които са...
Хора. Кой е следващият?
Онова времево поле идва от билборда, който е до Чапрал Търнаут.
Тази сутрин баща ми забеляза една зелена пръчка, забодена в него.
Помислихме я за някаква лудория.
- Отивам там.
- Не. Отиваме заедно.
Хей, наистина ще ми бъде приятно да следвам заповедите ви, Господин Президент,
но ако да мога да направя нещичко, за да върна хората обратно или да можем Лиз,
Мария и аз да посрещнем утрешния ден, смятам да го направя.
Кайл.
Поеми по алеята на Брадфорд.
Оттам е бързо. Там не могат да те хванат.
- Благодаря.
- Успех... на всички вас.
Ще се погрижа за нея.
Ъ... знам колко мразиш, когато съм хлътнала по теб, така че...
Да. До скоро.
- Да бе.
- Не, наистина.
Ние сме четирима. Ако се държим към едната страна, можем...
Какво е неправилно?
Къде е Къртни?
Знаех, че е въпрос единствено на време да се присъединиш към нас, Виландра.
Опита се да устроиш засада на моето хлапе.
Трябва да изтръгна порочните ти очи и да ги смеля на прах.
- Дойдох, за да сключим сделка.
- И какво можеш да ни предложиш?
Мен.
Ти винаги си била една вятърничава принцеса.
Бижутата пред обучението! Това е Виландра. Наша си, красива малоумнице.
Струва ми се, че вие сте тези, които не разбирате.
Остави ни!
- Не е възможно да смяташ, че тази жена...
- Наистина ли искаш да довършиш изречението?
Остави ни. Веднага!
Добре.
Давай.
Последният път, когато бяхме заедно, ти събуди нещо в мен.
Спомних си неща от нашето минало. Ти и аз.
- Нашите забранени срещи.
- Дойдох тук за теб.
Знам какво се крие зад тази обвивка.
- Мамо, какво правиш?!
- Спасявам ви, сър!
Тя не беше заплаха! По дяволите, сега тя изобщо не е добре!
Писна ми от това!
- Какво искаш да направим сега?
- Убийте останалите.
- Ако се измъкнем от това...
- Когато се измъкнем от това...
Нещата ще се променят за мен. Смятам да прекарвам повече време с майка ми.
Смятам... смятам да пиша по-често на баба. Това са хората, които са ми дали живот.
- Не! Не мога да напусна така!
- Моля?
Макс. Не, аз се отдръпнах от него без да му обясня какво се случило между теб и мен.
А?
Даже не му казах "довиждане"!
Виж, имаме работа за вършене. Макс има работа за вършене.
Когато всеки си свърши работа, можеш да бъдеш добра.
- Той никога няма разбере!
- Той е Макс. Той винаги ще знае.
Лиз?
Не Лиз, имам нужда от Лиз.
Мария, Мария, виж, виж. Тя ще се върне, нали?
Лиз каза нещо за генератор и електрическо поле.
- И така, как работи електричеството?
- Защо ме гледаш?
Ние и двамата бяхме в един и същ поправителен клас за 3 години.
По същество ние трябва да... взривим бушона му, нали така?
Следователно, да се набъркаме в напрежението. Имаш ли стартови кабели?
Да.
Буда, прости ми, но смятам да сритам задника ти.
- Кайл!
- Мария.
Когато моите войници ми казаха какво са намерили, трябваше да се уверя сам.
Какъв е проблемът, Къртни? Да не би да си прекалено слаба, за да бягаш?
Остави ме на мира.
Винаги си била социална птичка, Къртни. Винаги първа създаваш нови приятели.
Но това, което искам да знам, е къде се крият твоите?
Мисля, че виждам изход, Никълъс. Път за минаване.
Добре. Ще направим това по трудния начин.
Нека да видим... забъркала си яйца за закуска.
След това си се пъхнала в тази обвивка, която онзи боклук отмъкна от нас.
Не, не.
Скука. Скука. Скука.
Добре, отиваме в училището. Това е наша територия.
Училище? В събота?
- Какво издърпване.
- Надявам се да те убият.
Ти си станала ужасно близка с тях, нали? Къртни?
Криеш ли още нещо?
Да. Имаш някаква тайна. Какво знаеш?
Ако нещо се случи на мен, Макс или Тес, искам да бъдеш в състояние да се спасиш.
Ако ти кажа, къде е гранилитът, ще се закълнеш ли, че никога на никой няма да кажеш?
- Кълна се.
- Гранилитът! Това е бонус!
Надявам се да ти е дал подробно упътване.
Това е войник.
Сигурен ли си, че не знаеш къде е отишла Къртни?
Твоите предположения са също толкова добри, колкото и моите.
Имам едно. Тя и Никълъс най-вероятно се присмиват на нашата доверчивост.
Изабел. Изабел.
Какво стана с вас, момчета?
Вие определяхте съдбата на цели армии с подхвърляне на монета.
За мое щастие продължавате да се доверявате на неправилните хора.
Позната ли ти е тази сцена, Виландра?
И твоя доверен Втори...
момчето, което предаде тайната на гранилита на един от нашите членове.
Правило "Номер 1" на война: дръж си голямата уста затворена.
Къртни знаеше това.
Затова тя се самоуби преди да науча точното му местоположение.
Между другото тя ви обичаше. Надяваше се, че ще спечелите.
Има още едно нещо, което трябва да знам.
Преди края на деня. Къде е гранилитът?
- Няма да ти кажа.
- О... ще ми кажеш.
Почакай! Ще те закарам там! Само аз и ти.
- Това няма нищо общо с тях.
- Макс, недей.
Твърде лесно е.
В старите дни не бих ти подхождал. Но сега...
Във всички случаи ти ще умреш, Макс. Защо не го направиш по лесния начин?
Дръж ги заедно, Де Лука.
Готов ли си да ми кажеш?
- Какво... какво се случи?
- Ти ни спаси.
Виландра?
- Хей, тези са ледени!
- Алекс.
Здрасти, шерифе. Пропусни тортата.
Да? Хей, момче. Как си?
- Добре. А ти?
- Добре.
Чудесно.
Мамо!
О, толкова ли е трудно да седнем заедно за една закуска?
Но не... всеки трябва да търчи нанякъде.
Изабел, защо не можем да сме като нормално семейство?
О! Скъпа, заляла съм целия под с вода.
Просто исках да ги изплаша.
Помислих си, че ако видят огън... беше ужасно, Макс.
Загубих контрол. Потънах в нещо... нещо напълно различно.
- Дали ще можеш да го направиш отново?
- Не бих искала.