Legend Of The Red Dragon (1994) Свали субтитрите
Селото ни беше унищожено, защото въстанахме срещу корумпирано правителство.
Аз съм последния и трябва да се крия.
Но теб, синко,
ще те оставя
сам да решиш съдбата си.
Ако избереш меча, ще живеем и ще се бием заедно.
Но ако предпочетеш любимата си играчка,
ще те изпратя в рая...
при прекрасната ти майка.
Не проливай повече сълзи, синко.
От този ден нататък, ще проливаме само кръвта...
на нашите врагове.
Не! Закъснях! Те са мъртви!
Моля те, прости ми. Вината е изцяло моя.
Юинг Ли, не се вини.
Разбрах какво крои правителството.
Опитах се да дойда, за да те предупредя, но закъснях.
Направил си всичко по силите си. Сега трябва да се спасяваш.
- Ами ти?
- Аз ще се оправя.
Така ли мислиш?
Страхливец!
Защо си ни предал?
Правителството е много силно, за да се борим против него,
затова избрах неговата страна.
- Семейството ми е мъртво!
- Направиха път за новата династия.
Как можа да го направиш?
Защото има награда за главата ти.
- За пари?
- Измисли по-добра причина?
Джет Ли
ЛЕГЕНДА ЗА ЧЕРВЕНИЯ ДРАКОН
Защо учителят ни направи тези татуировки?
Защото сега имаме пет части от карта на гърбовете си.
Тази карта е ключа към съкровището на Шаолин.
А по този начин правителството не може да го намери.
Фонг е прав. Трябва да хванат всички ни.
Чакайте малко!
Не искам карта на съкровище на гърба си.
Не се тревожи. Няма начин да ни хванат всички.
Да, но ако ни преследват?
- Той е прав, Чуи.
- Какво ще правим?
Ще им сритаме задниците! Ние сме войни на Шаолин.
Гърбът още ме боли от вчера, татко.
Монасите ни направиха татуировките...
Не говори за татуировките. Чу ли?
Не изричай нито дума. Не искам никой да разбере, че ходиш в Шаолин.
Защо? Какво му има на Шаолин?
Държим го в тайна, защото никога не се знае.
Всеки един от тези хора може да е шпионин на правителството. Разбра ли?
Страхуваш се от правителството?
Нека просто да кажем,
че не искам да конфискуват имуществото ми.
Защото ако разберат, че вдигам малък бунт,
това е първото, което ще направят, ще вземат всичко.
Нека оставим всичко, което се случва в Шаолин,
само между нас двамата.
- Добре.
- Да си вземем сладолед.
Хайде.
Извинете, по колко са крушите?
- По два цента всяка.
- Тогава ми дайте две, моля.
Нека е една.
Не. Бедната ми майчица умря. Какво да правя?
Тинг, трябва да говоря с чичо ти.
Стой отвън без да мърдаш, докато не те повикам.
Колко тъжно. Майка й е мъртва.
- Няма пари за погребението.
- Ако имах пари, щях да й помогна.
По принцип съм щедър,
но чух да се говори
за майка и дъщеря измамнички, които ходят от град на град.
Изиграват тези сцени и крадат парите на хората.
Не е ли много красива за разбойничка?
Колкото са по-красиви, толкова са по-непочтени.
Не съм ли прав? Да се махаме оттук.
Да те заведем при доктора.
Вижте го, не е мръднал от десет минути.
- Да го накараме да помръдне.
- Да го направим!
Съжалявам, че дойдох при теб по този начин, Хан.
Не го мисли. С теб сме братя.
Липсваше ми през тези години.
Знам, че си се крил
и ако има нещо, което мога да направя за теб, кажи ми.
Не искам да те забърквам в неприятностите ми.
Но съм много обезпокоен за безопасността на сина ми.
Може ли ти да се грижиш за Тинг, братко?
Разбира се! Какъв чичо щях да бъда, ако не го направя?
Чу ли, че ще има внезапно нападение над манастира Шаолин?
- Нападение?
- Правителството търси карта.
Показва местоположението на бунтовническото съкровище. Те...
Ще направят всичко, за да го открият.
Как се казваш?
Казвам се Червено Зрънце.
Г-ца Червено Зрънце!
Искам да ти помогна. Най-напред нека платя погребението на майка ти.
После ще те направя моя жена.
Я стига! За какво й е дебел глупак като теб?
Какво? Не ми се бъркай в работата. Разкарай се.
Какво избираш? Свинско шкембе или истински мъж?
Не я докосвай!
- Глупак!
- Не се ядосвай, приятелю.
И двамата сме джентълмени. Все ще измислим нещо.
Най-добре за теб е да оставиш Тинг тук и да си вървиш. Тинг!
Мислех, че мога да имам доверие на брат си.
Как можа да ме предадеш?
Съжалявам, но наградата за главата ти е много голяма.
Трябваше да се усетя, когато спомена съкровището.
Какво съм казал?
Картата на шаолинското съкровище е стриктно пазена тайна,
позната само на малко бунтовници
и тези, които са станали шпиони на правителството.
Точно така. Но как ще ме спреш без твоето копие?
Копието ми!
Ето го, татко!
Здравей, чичо.
Куан, имай милост към заблудения ти брат.
Племеннико, помоли баща си за милост.
Помни, че няма нищо по-важно от семейството.
Това е моят бодигард. Още ли искаш да се биеш, плямпало?
Не мърдай, скъпа, сега се връщам.
- Извинете, господине.
- Какво има?
Бих искал да ме научите на кунг фу като вас.
- Не мога.
- Мога да платя!
Забравете.
- Трябваше да му откажа.
- Знам.
Мистичните ни умения не трябва да бъдат научени от непознати.
- Гладен ли си?
- Да.
Къде е крушата?
- Смачкала се е.
- Ще си купим фиде.
Как? Нямаме пари, забрави ли?
Нека ти купя нещо за пиене и да се опознаем. Какво ще кажеш?
- Би ми харесало.
- Добре, да вървим.
Искаш ли бодигард?
Не, не бодигард. Казах учител, разбра ли?
Не мога да те обуча. Само да те пазя.
В такъв случай, няма да ти платя много.
Ще получиш само стая и храна. Съгласен ли си?
- Става.
- Добре, последвай ни.
Хайде.
Спряха ти дъха, нали?
Давай, пробвай ги.
Пробвай това. Не е ли изящно?
Има и още много.
Всички за прекрасната ми нова жена.
Поласкана съм от величието ти.
Ще опиташ истинското ми величие в брачната нощ.
Има хора.
Да.
Хапни нещо, красавице.
Нека с теб обсъдим задълженията ти, докато работиш за мен.
Първо, ако видя нещо, което искам,
ти ще го вземеш,
независимо дали е земята на някой друг, жена му или парите му.
Ще правиш това, което ти кажа. Разбра ли?
Само ще те пазя. Няма да крада и да бия хората заради теб.
Стига, знам, че си по-умен от това.
Не може да оцелееш в живота, ако докосваш нежно всяко малко нещо.
Трябва да отидеш и да вземеш, което ти се полага. Така забогатях.
Собствеността на някой друг става моя собственост.
Дъщерята на друг пък ми става жена.
Виждаш ли, много е просто.
Ако някой иска новата ти жена или собствеността ти, как ще се почувстваш?
Не се притеснявам много за това, щом ти ще ме пазиш.
Просто се подчинявай на заповедите ми.
И запомни златното ми правило: "Потъпквай другите, за да си помогнеш".
Това правило не ми харесва.
Почакай! Чакай малко.
Добре.
Само ще ме пазиш.
Ако трябва нещо да се вземе, някой друг ще го направи.
Да хапнем.
Съжалявам. Май съм била много гладна.
Имаш апетит. Добре.
Ще ти дам да ядеш по-късно.
Хайде, синко.
Момченце? Запазих това за теб. Дръж.
- Ето, татко.
- Откъде го взе?
- От г-ца Червено Зрънце.
- Нямам й доверие.
Тогава и аз й нямам доверие.
Тинг, съжаляваш ли, че живееш по този начин?
Ние сме отбор, татко. Няма съжаления.
Мамо. Хайде, ставай.
Каква добра актриса. Дори аз помислих, че си мъртва!
Да се правиш на мъртъв не е лесно.
Особено на празен стомах.
Ето. От любимото ти пиле.
- Чакай! Криеш ли ги от мен?
- Щях да ти ги покажа.
Ще направиш нещо повече от показване.
Имаме споразумение, делим всичко по равно.
Моля те, да не мислиш, че ще излъжа собствената си майка?
Запазих най-ценното за теб.
Красиво е. Не знам какво да кажа.
Я давай ценните неща.
Добре, няма нужда да си груба.
Едно за теб, едно за мен, едно за мен, едно за теб, едно за мен...
Чакай! Не се опитвай да ме мамиш. Да започнем пак.
Искам си моето!
Чонг носи огърлица. Несравнимо скъпа е.
- Защо се караме за дреболии?
- Тогава ще я откраднем.
- Да, но...
- Какво но?
Трябва да обезвредим бодигарда му.
Здравей, как си? Переш ли?
Искаш ли сладкиш?
Не.
Мога ли да ти помогна?
Ще ми помогнеш ли да махна тези петна от бельото на татко?
Как си?
Има ли нещо, което мога да направя за вас, г-це... Червено Зрънце?
Бих искала да ти ушия нова цветна дреха, затова не мърдай.
Не ми трябва нова дреха. Но все пак благодаря.
Но аз искам да изглеждаш добре.
За сватбата ми. Много е важно за мен.
Мисля, че искаш да направиш яката много стегната.
Добре, да измерим ръкавите.
Искаш ли да измерим нещо по-интимно?
Внимавай с това.
Знам какво правя. Остави на мен.
Страхувам се, че нямам толкова време.
Ще отнеме само минутка.
- Ще изглежда чудесно.
- Не съм съгласен.
Ще го оправя. Аз съм много добра шивачка.
Г-це Червено Зрънце, чувал съм много истории
за млада жена, която била много ловка измамничка.
Надявам, се че не ме обвиняваш.
Не е много умно да съм ти враг.
Не се преструвай.
Защо го направи?
Сега сме приятели. Просто любовно ухапване.
Ако ти си младата жена, за която съм чул, тогава не сме приятели.
Откъде знаеш? Заедно може да стигнем далече.
Престани да си играеш.
Докато съм на работа в тази къща,
няма да ти позволя да създаваш проблеми.
Добре, щом така искаш да бъде.
Но какво ще направиш,
ако искам да открадна нещо от господаря на къщата?
- Не ме карай да те нараня.
- Това ми харесва.
Много си секси, като говориш така. Ще бъде забавно. Чао засега.
- Какво иска?
- Нищо.
Мъжете се държат странно пред хубави жени.
Мозъците им се размътват и правят странни неща.
Внимавай с нея, татко. Тя е неприятност с главно "Н".
Ти си много мъдър за годините си.
Татко, просто се тревожа за теб.
Когато използвах кунг фу, той вече нямаше шанс.
И как го наричаш това?
Кунг фу стойка.
- Мислиш си, че знаеш кунг фу?
- Знам!
Аз съм учил в Шаолин. Мислиш ли, че си по-добър от мен?
- Не.
- Защо си държиш крака
във въздуха по този начин?
Татко каза да не го свалям до обяд.
- Наричаш това тренировка?
- Не го прави!
Този път беше леко.
Но сега няма да те щадя.
Не е честно! Пусни ме.
Вече е обяд.
Следващият път аз няма да те щадя.
Ще ти дам да разбереш!
"Братя от Шаолин, бях унизен.
Елате да ми помогнете да си отмъстя".
Лети право натам, пернати приятелю.
Към Шаолин!
Искаш ли да живееш? Кажи ни къде са момчетата.
Хайде, мърдай!
Проверете всяко момче. Хайде!
- Какво да правим?
- Бързо намерете момчетата!
Ела с мен.
Отведете ги в тайните проходи!
Бързо!
- Атака!
- След тях.
Мина много време.
Това не може да си ти, Юинг Ли!
Мислех, че Куан те е убил преди седем години.
И той мислеше, че ме е убил с неговото магическо копие.
Но аз оцелях. Бях излекуван от една вещица.
Тя ме направи неуязвим.
Когато бях момче, ти беше мой учител.
Затова ще бъда милостив към теб, старче.
Но само ако ми дадеш картата.
Никога няма да се предам пред злото.
Ти, глупав, упорит старец!
Тези момчета са били за примамка.
Сър, съобщение.
Момчетата имат приятел. Това ще е първото място, което ще претърсим.
Хей, Чуи.
Чакайте! Не може да влизате тук. Махайте се!
Това са мои приятели.
- Какво се е случило?
- Трябваше да избягаме от манастира.
Получили сте съобщението ми?
Войниците нападнаха манастира и го сринаха със земята.
Учителят беше убит, а приятелите ни бяха изклани.
Търсиха картите, татуирани на гърбовете ни.
Добре, измийте се и да отидем да намерим баща ми.
Не. Не знам нищо за някакви си момчета.
Татко!
Приятелите ми са тук.
Татко, тези момчета живеят на нашата улица и искат да ме бият.
Досега бяхме добри.
Само се опитваме да си вземем парите, които ни дължиш.
Така че ни ги давай бързо
или ще станем грубички.
- Изчезвайте, малки разбойници!
- Да вървим.
- Това ли е твоето момче?
- Да, сър.
Той обучава ли се в Шаолин?
Не, сър! Никога не бих го изпратил там.
- Тези монаси са странни.
- Радвам се да го чуя.
Тази муха започва да ме дразни.
Благодаря ти, че си ми изпрал бельото, но си го скъсал.
- Съжалявам.
- Няма нищо.
Направих по-малки за теб.
Благодаря, татко.
Това означава ли, че не носиш гащи?
Нямам нищо против. Така е по-удобно.
Бил ли си се с младия господар Чуи?
Той започна.
Сгрешил си.
Но за какво са уменията ми, ако не мога да ги използвам?
Синко, трябва да помниш, че се крием.
Ако демонстрираш уменията си, може да ни открият.
Ще се постарая да не се бия, татко.
11, 12, 13,
14, 15,
16, 17...
Хайде!
Обърках бройката.
Добре, какво искате?
Какво мислиш? Време е за разплата, глупако.
Няма да се бия.
Ще се биеш. Хайде!
Дръпнете се!
Оставете ме на мира.
Единствения начин е да се биеш с всички ни.
Ами ако ви победя?
Ако ни победиш, ще те наричаме братко.
Хайде.
Да го нападнем!
- Хайде!
- Вие си го търсехте!
Рамото ми!
- Махни се!
- Рамото ти е извадено.
Мога да ти помогна да го оправим.
Стой спокойно. Отпусни се.
Боли!
Вече си добре.
- Хайде!
- Учителю Тинг?
Не ме наричай учителю. Викай ми братко.
Моля те, приеми покорните ни извинения.
И се присъедини към нас като брат. Хайде, той е с нас.
Да, брат.
За мен е чест.
Не ни преследвай! Не ни наранявай!
Не!
Вземи огърлицата!
Хайде.
Събуди се!
Не се преструвай.
- Невероятно.
- По дяволите!
Да взимаме проклетото нещо и да се махаме.
Кои сте вие?
Хвани го!
Задръж го, а аз ще изнеса този.
- Пипнах те!
- Помогни ми.
Какъв странен сън. Какво правиш тук?
Някой беше влязъл и се опитваше да открадне огърлицата ти.
Тази огърлица е безценна!
Трябва да ги хванеш, преди да опитат отново.
Не са далече.
Какво искаш?
Двама крадци нахлуха в спалнята на господаря
и се опитаха да откраднат огърлицата му.
Господи, крадци! Мислиш ли, че още са тук?
Всъщност, да.
Защо не ги търсиш? Защо си тук?
Крадците бяха облечени в черно.
Какво общо има това с мен? Какво намекваш?
С какво си облечена?
Спя гола. Ще ти го докажа.
На три. Едно, две, три.
Добре. Но те предупреждавам.
Ако има други неприятности, ще те изритам оттук.
Не бъди толкова срамежлив.
Ще ти дам още един шанс. Едно, две, три.
Говоря сериозно. Ако има неприятности, изчезваш.
Не мога да си тръгна. Утре е сватбата ми.
В цялата бъркотия от снощи, забравих да взема огърлицата.
Трябва да я взема преди дъщеря ми да се е омъжила за този глупак.
Добър вечер.
Защо вие двамата не влезете и не се присъедините към празненството?
Трябва да останем, за да пазим булката.
Мислите, че ще има неприятности?
Всъщност, тя е неприятностите.
Ще бъде интересна сватба.
Има някой на покрива.
Тинг, много си наблюдателен.
Но не може да се разсейваме от пазенето на Червено Зрънце.
Добре.
Не, пусни ме! Не ме наранявай!
Хвана ли се? Помощ!
Изнасилват ме! Съжалявам.
Не, татко загази.
Червено Зрънце, какво става?
Добре ли си, скъпа?
Какво ти става? Как смееш да обезчестяваш булката ми!
- Не мога да те погледна.
- Скъпа...
Искам да се махнеш незабавно.
Добре, тръгвам.
Махай се!
Що за пазач си!
Да вървим, синко.
- Защо...
- Какво ви има?
Не знам. Това ми дойде много.
- Скъпа...
- Сложете господаря на леглото.
Хайде. Попрекалихте с пиенето.
Защо не обясни какво е станало?
Нямаше да разберат.
- Защото харесваш Червено Зрънце.
- Грешиш.
Винаги си ми казвал да остана спокоен при всякакви обстоятелства.
Но когато тя изкрещя, ти скочи като подплашен заек.
- Тинг, аз...
- Всичко е наред, татко. Разбирам.
Отправили са се към къщата на господаря. Какво мислиш?
Искам да се върна и да помогна на новите си братя.
Прав си.
Какво искате?
От това насилие ми се гади.
Направете каквото трябва,
но ако може по-бързо, ако нямате нищо против.
Търсим група от пет момчета.
Останалите от вас не ни интересуват.
Затова, всеки по-голям от 10 години, ще бъде убит веднага!
Върни се!
- Да се преструваме на мъртви.
- Добра идея.
Защо не се махнете оттук?
Защото сме мъртви, точно като теб. Лежи си кротко, става ли?
Кой е казал, че само ти можеш да се преструваш на умряла?
Аз бях тук първа.
Вие двамата сте глупави подражатели.
Мислиш, че можеш да ме измамиш?
Сега може да престанеш да се преструваш.
Тези идиоти дори не могат да се преструват на мъртви.
Не мога да повярвам.
Ти също, госпожо.
- Защо...
- Не!
Отиваш ли някъде?
Върни се тук!
Учителю Куан?
Правителството все още дава награда за главата ти.
Вие ли мислите да я вземете?
Време е да умреш.
Дай им да разберат!
Това нещо е доста здраво.
Предполагам, че празненството е приключило.
Време е да взема каквото мога и да изчезвам.
За малко.
Ще ви дам да разберете!
Хайде, да вървим!
Помощ, момчета! Помощ!
- Елате, момчета!
- Чуи, бягай!
Учителю Куан!
- Здравей, стари приятелю.
- Юинг Ли?
Знам, че си изненадан.
Вещица от Юиханг направи тялото ми неуязвимо.
Но изглежда душата ти все още е покварена.
Той уби учителя ти от Шаолин.
Те търсят съкровището на Шаолин.
То е татуирано на гърбовете ни.
Те хванаха четирима от моите братя, но на мен е последното парче.
- Вземи го.
- Хайде.
Върви.
Тихо.
Само още малко.
Благодаря за гостоприемството ти.
Ще се върнем, когато нещата се успокоят.
Спи си спокойно.
- Ти си ме съблякъл!
- Трябваше да извадя стрелата,
иначе раната ти щеше да се инфектира.
- Чувствам се омърсена.
- Престани да се оплаквам.
Как очакваш да се чувствам?
Видял си ме гола. А дори не излизаме.
Не трябва да се срамуваш. Красива си.
Казваш ми това, само за да се почувствам по-добре.
Няма да стане, мога да те уверя.
Знам, че съм потна, мръсна и ми трябва баня.
На ужасно място съм, имам грозна превръзка
и отвратителна рана.
- Всичко друго съм, но не и красива!
- Млъкни!
Научи се как да приемаш комплименти.
Трябва да отида да спася сина си.
Защо не го спаси досега?
Тинг е много силен.
Той може да помогне на другите момчета.
Другите момчета?
Имаме последното парче от картата на съкровището.
Тинг трябва да защити останалите момчета, ако империята го открие.
Междувременно, изпратих съобщение на бунтовниците,
да се срещнем в павилиона на Червения дракон.
А картата?
Ще трябва да спасим момчетата от крепостта на врага.
- Ще бъде опасно.
- Ти можеш да се справиш.
С теб се чувствам в безопасност.
Червено Зрънце!
Как смееш да ме зарязваш!
- Нямах избор.
- Не ми ги разправяй тези!
Куан, това е майка ми.
Господи, какво ти се е случило?
Уцели ме отровна стрела, но Куан ме спаси.
Благодаря ви, учителю Куан.
Дой дори почисти и превърза раната.
Искаш да кажеш, че си й свалил дрехите?
Мамо, нищо не се е случило. Успокой се.
Интуицията ми подсказва,
че между вас става нещо нередно.
Ела насам. Трябва да поговорим.
Разбери нещо.
Ако ще се увърташ около дъщеря ми,
трябва да се уверя, че си богат.
Мамо, той няма пари.
- Така ли?
- Няма.
Но я уважавам. Това не е ли достатъчно?
Не и в днешно време.
Парите движат света.
И ако не вярваш в това, много се заблуждаваш.
Знам, че си много добра, за да приемеш това.
Не знам за какво говориш.
Някои неща означават много повече от парите.
- Какво например?
- Например,
да спасим момчетата.
Очаквате аз да помогна?
Няма начин. Няма да го направя.
Чакай. Отвлечи им вниманието, докато намеря начин да вляза.
Да им отвлека вниманието? Ще направя много повече от това.
- Трябва да ме видиш в действие.
- Само им отвлечи вниманието.
Какво? Не вярваш, че мога ли?
На младини бях учител по кунг фу.
Не мърдай.
Предупреждавам те, че хората ми са зад теб.
Не вярвам на никой мъж с грим.
Виж тогава.
Мислиш, че ще се хвана на този изтъркан трик? Видя ли?
Имам предвид там.
Съжалявам.
Имам предвид за грима.
Помощ!
Някой да ме свали оттук.
Момчета, как може просто да си седите и да гледате как страдам?
Ти сама си виновна, че те хванаха.
Какво искаш да направим?
- Махнете се оттам.
- Пазете се!
Синко, отведи ги на безопасно място.
Крайно време беше да дойдеш.
Какво им се е случило на тези?
Баща ми ги е убил.
Това е страхотно. Той е велик боец.
Бих искал да ме осинови. Какво мислиш?
Аз ще те осиновя. Вие сте добри момчета, нали?
Бягайте! Над стената!
- Помощ!
- С мен ли сте, братя?
Хайде!
Добре ли си?
Време е да ти дам урок, малък плъх.
Драконов ритник, братя.
Слонско тръшване, братя.
Пази се!
Куан, да се махаме!
Не мога да повярвам, че ме изоставихте.
Къде е татко?
Досега не разбра ли, че не можеш да ме победиш?
По някакъв начин ще отмъстя за това, което си направил в Шаолин.
Ще го направя.
Не можеш да направиш нищо.
Можем да умрем заедно.
Татко!
- Тинг, искам да се махнеш оттук.
- Ние сме един отбор.
- Няма да те оставя да умреш.
- Казах да вървиш!
Няма!
- Хей, грознико!
- Тинг!
Тинг!
Тинг! Тинг!
- Татко?
- Сине!
Какво се е случило?
Сигурен ли си, че е това?
Извинете. Търсим павилиона на Червения дракон.
Не безпокой стария човек.
Той не знае нищо, което може да ни помогне. Хайде.
Аз ли не знам нищо?
Знам всичко, което става тук
и тук няма павилион на Червения дракон.
Но аз бях тук преди десет години.
Също сме чули, че тук живее учител от Шаолин.
Не, не и тук.
Носи се слух, че се крие.
Тук няма учител от Шаолин,
няма и павилион на Червения дракон.
Тук сме само аз и още един.
Той живее надолу по улицата.
Кой е той? Не съм много сигурен.
Но е странен. Не го виждам много.
- Какво е това място?
- Много е зловещо.
- Някой ще ни помогне ли?
- Защо не се движат?
Ти беше на улицата.
Как го направи?
Направени са от восък.
Като живи са.
И са анатомично верни.
- Свърши ли?
- Господи!
Изплаши ме почти до смърт!
Заслужи си го.
Нахлувате непозволено. Всички вие.
Идвате ми неканени в къщата.
Бих могъл да ви хвана и да ви измъчвам до смърт.
Особено теб.
Чухме, че тук живее учител от Шаолин.
Учител в този град? Не ставайте смешни.
Тук сме само старецът и аз, майсторът на восъчни фигури Биао.
Прекрасни са. Как ги направихте да изглеждат като живи?
Използвам истинска човешка плът под восъка.
Искаш ли и ти да си един от тях?
Не! Мамо!
Съжаляваме, че ви обезпокоихме. Ще си вървим.
Ранен си.
Имам известен опит в медицината.
Нека те излекувам. Сигурен съм, че мога.
Все пак благодаря, но трябва да тръгваме.
Накъде? Този град призрачен. Смъртта броди навън.
- Към павилиона на Червения дракон.
- Павилионът. Там ли.
Следвайте пътя на запад от града.
Евентуално ще ви изведе там.
- Благодаря ви, сър.
- Не, не "сър".
Майстор на восъчни фигури Биао.
Сигурен ли си, че не искаш да станеш една от моите статуи?
Не, не.
Момчета, чакайте ме.
Това не може да е павилиона. Наоколо няма никой.
- Аз ще поогледам.
- Не, стой тук.
Това е мястото.
Преди години имаше цветя навсякъде.
Но вече не.
Куан, как ще ни открият бунтовниците?
Вчера им изпратих съобщение.
Ще го получат и бунтовниците ще дойдат.
- Сигурен съм.
- Добре ли е?
- Гледайте навън.
- Да, сър!
Трябва да намерим място да се скрием, ако империята ни открие първа.
Армия от мечоносци се е отправила насам.
- Вземи момчетата и бягай.
- Няма.
- Няма да те изоставя.
- Не спори!
Бунтовниците.
Учителю Куан, радвам се да те видя.
Учителю, Чен, аз...
- Какво се е случило?
- Би се с Юинг Ли.
- Мислех, че е мъртъв.
- Бих искал да е така.
Но юихангска вещица го е излекувала.
Сега той е неуязвим, не може да бъде спрян, като демон е.
Трябва да внимаваме. Преследва момчетата.
Той е ужасно чудовище.
Язди метален кон и иска да ни убие.
Не се страхувай. С хората ми ще се справим.
Непобедимият ми меч може да проникне дори през метал.
Радвам се, че сте тук. Да оставим учителя Чен да се погрижи за всичко.
Мамо!
Знаем място, където да отседнете и да се погрижите за раните си.
- Учителю Чен?
- Да, какво?
Сега знам откъде си ми познат.
Преди 20 години спечелих първенството по кунг фу за жени
и ти беше един от съдиите.
Тогава ми беше хвърлили око. Не знам дали си спомняш.
Помниш ли?
Да, мисля, че си спомням.
Мамо.
Ела да ме видиш по-късно. Може да се поопознаем отново.
И ти ли си нервен като мен?
Знаеш, братко.
- Това ме изнервя.
- Тихо.
Атака.
Мечът ми!
Момчетата са в безопасност с майка. Не се тревожи.
Благодаря.
Цял живот все съм крала и мамила.
Но откакто те срещнах, обърнах нова страница.
Стига кражби.
Какво мислиш да правиш?
Не знам. Може би ти имаш идея.
Добре, момчета, яжте. Ако ще се борим срещу злата империя,
ще ви трябва калий.
- Разкажи ни приказка, бабче.
- Добре.
Предавам се без бой.
Когато бях млада,
бях специалист по хващането на стрели, най-добрата.
Един ден, един зъл монах изстреля 300 стрели по мен.
Но със светкавичните си ръце, аз хванах 299 във въздуха.
Дори бях хванала една между зъбите си.
А какво стана с последната?
С последната?
Хванах я между пръстите на краката си.
Момчета, това не е за смях.
Мога да науча всички ви на това онова за кунг фу.
Можете да бъдете сигурни!
На младини аз бях учител.
- Веднъж се бих с 22-ма!
- Призрак!
Стойте зад мен.
Това учителя Чен.
Дошъл е при нас на вечеря.
Колко забавно!
- Учителю Чен!
- Приятел ли ви е?
Моля ви, не ни наранявайте.
Тези момчета са толкова сладки и невинни.
А аз съм само една старица. Имайте милост.
Мислиш се за много лош.
Ти се погрижи за тях. Аз ще измъкна момчетата!
Продължавайте!
Сега ще ви покажа,
кучи синове!
Добре, бабче!
Бабче, ти наистина си най-добрата в бойните изкуства!
Толкова си сладък.
Здрасти.
Поздравления. Подцених те.
Благодаря. Сега бъди мил и ни остави да си вървим.
Не.
Но ако ме победиш със стреличките си, тогава вървете.
Глупчо, не ми останаха повече стрелички.
Какво има? Не ти харесват на вкус ли?
- Бабче! Бабче!
- Ела тук.
Беше страхотно. Може ли да ме научиш?
Не трябваше да ме подценяваш.
Беше страхотно!
Наистина беше страхотно!
Как го правиш? Ще ме научиш ли?
- Мамо, добре ли си?
- Разбира се, че съм добре.
Не ставай смешна. Момчета, кажете й колко бях добра.
Беше невероятна.
С момчетата трябва да продължите.
Искам да се уверя, че с този негодник е свършено.
- Ти ще дойдеш ли?
- След вас съм.
Хайде, момчета, да вървим.
Майка ти е страхотна.
Само учителя Куан може да я победи.
Мамо! Какво има?
Явно не съм толкова добра, колкото мислех.
Не умирай, моля те.
Не успях да хвана всички стрели.
Трябва да намерим помощ!
Не плачете. Все още няма да умра.
Помогнете ми да стана.
Учителю Биао, помогнете ни!
Мамо! Учителю Биао, трябва ни помощта ви.
- Студено е.
- Аз ще те стопля.
Учителю Биао!
Ето. По-топло ли ти е?
Мамо, говори ми.
Странно как се променят нещата.
Преди се...
преструвах на мъртва, а сега...
Няма да умреш, мамо. Няма да ти позволя.
- Ранен ли си?
- Хайде!
Хайде, да вървим!
Трябва.
Мамо, обичам те.
Хайде, по-бързо! Да се махаме оттук!
По-бързо! По-бързо!
Добре, Тинг, да го ударим високо горе и ниско долу!
Хайде!
- Тинг, приготви се.
- Ясно.
Тинг!
Татко!
Кой си ти?
В този град съм познат като майсторът на восъчни фигури Биао.
Но всъщност съм учител от Шаолин.
Да вървим, Тинг.
Отиваш ли някъде?
Крия се тук от много години.
Но когато узнах за злините, които си сторил,
се заклех да облека отново одеждите си и да отмъстя за братята си.
И ще отмъстя за Шаолин!
Ще умреш като останалите монаси от Шаолин.
Така ли мислиш?
Ти си толкова арогантен, колкото зъл. Приготви се да умреш.
Опитай силата на Драконовия юмрук.
Добре ли са всички?
Да.
Братко!
Сега си мой.
Дръжте се, момчета! Не се пускайте.
Не мога! Изплъзвам се.
По-бързо! Издърпай ни!
Бъдете силни, братя. Дръжте се здраво.
Тинг, изплъзвам се!
Братко!
Сега ще умреш.
Казах ти, че никога няма да ме победиш.
Ще се видим в ада!
- Престани!
- Бягай!
Скъпи, събуди се!
Ставай! Скъпи!
- Моля те!
- Тинг!
Татко!
Тинг!
Хайде, дърпайте!
Държим те!
Младежи, вие показахте сила и смелост
и аз ви приветствам за това.
Ли, Сю,
Фонг, Чуи
и Так.
Учителите от Шаолин щяха да бъдат горди да узнаят,
че са предали завета си на такива като вас.
За мен е голяма чест да ви наричам братя.
Още веднъж ти благодаря за помощта.
Хайде, сине.
Миличък, баща ти ще дойде ли?
Не знам къде може да е.
Защо не дойдеш с мен? Ще те обуча в бойните изкуства.
Не, благодаря.
Так, при нас си добре дошъл.
Баща ми ще дойде, сигурен съм.
Так! Так!
Синко!
Татко!
- Вие ли сте бащата на Так?
- Да.
Той е прекрасен боец.
Много смешно. Благодаря ви, че сте го спасил.
Синът ми?
Той е истински мъж.
Не знаех за този твой приятел, Так.
Хайде.
Истина е, татко, аз съм шаолински учител.
Добре ли си?
- Радвам се, че се усмихваш.
- Да вървим, мамо.