Madagascar (2005) Свали субтитрите
МАДАГАСКАР
Изненада!
Алекс! Не ме стряскай когато съм се замечтал!
Когато една зебра е вглъбена в себе си - не я закачай.
Стига Марти, исках само да ти честитя рождения ден!
Благодаря, приятел.
Нещо ми е заседнало в зъба. Направо ме побърква!
Ще ми помогнеш ли? Моля те.
- Дошъл си на правилното място, приятелю.
Доктор Марти е насреща!
Моля, заповядайте на стерилизираната ми маса за прегледи.
Нищо не виждам.
- От лявата страна.
Не говори с пълна уста.
Така, намерих го.
Какво прави това тук, по дяволите?
- Честит рожден ден!
Благодаря, приятел. Беше се заклещило между зъбите ти. Извадих го.
Още не са го пуснали в продажба! Ето, погледни.
Виж това, виж това.
Погледни, вали сняг.
Десет години, а! Цяло десетилетие!
Двуцифрена възраст. Кръгла годишнина.
Не ти ли харесва?
- Не, не. Страхотно е!
Май не ти харесва. Трябваше да ти взема Алекс будилник.
Трябваше. Най-много се харчат.
- Не, не. Подаръкът ти е супер, наистина.
Просто още една година се изтъркаля, а аз не съм постигнал нищо ново.
Застани тук, застани там, попаси малко трева, повтори отначало...
Разбирам те.
- Може да завърша право.
Просто имаш нужда от малко разнообразие.
И как да стане?
- Разчупи ежедневието си,
смени представлението, не знам точно.
Измисли нещо! Куцукай например, импровизирай в движение!
Направи нещо свежарско.
- Свежарско? Добре.
Ще измисля нещо свежарско.
- Учи се от мен.
ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА
Хората идват, Марти. Божичко, обичам хората!
Време е да се позабавляваме, и да позабавляваме и хората!
Хайде, Глория! Вдигни глава, отвори!
Какъв ден е днес?
- Петък. Чувствам се прекрасно!
Да, прекрасен ден, хайде, време е за ставане!
Остави ме още 10 минути.
Ставай, Мелман. Мелман, Мелман!
Събуди се! Време е за ставане!
Поредния прекрасен ден в Ню Йорк! Време е за шоу!
Остави ме. Нещо се разболявам.
- Какво?
Открих още едно кафяво петно на рамото си. Ето тук!
Виждаш ли? Точно тук! Видя ли?
- Мелман, самовнушаваш си.
Фил. Ставай, смрадлива маймуно.
Нещо свежарско. Направо ще бъда в стихията си.
Свежарско. Най-свежарското.
Кипящо от енергия!
"Дами и господа, деца от всички възрасти."
"Градския зоопарк с гордост представя..."
Покажи им котенцето! Кой е най-великия, а?!
"... Кралят на Ню Йорк - лъвът Алекс! Посрещнете лъва Алекс!"
Време е за шоу!
"Насам народе, не пропускайте най-изключителното представление!"
"Вижте най-удивителния трик, изпълняван някога от зебра!"
Усмихвайте се и им помахайте, момчета! Помахайте им за поздрав.
Ковалски, докладвай.
- Намираме се само на 150 метра от зоопарка.
А какви са лошите новини?
- Счупихме и последната лопата.
Така. Рико, поеми командването на патрула.
Трябват ни лопати и още пет клечки от близалки.
И да не се налага да спасяваме поредния кадет.
А аз, капитане?
- От теб искам да си сладък и пухкав, редник.
Днес ще взривим този басейн.
А!? Това не можеш да го видиш по "Анимал планет".
Е, представлението свърши, приятели! Благодаря ви, че дойдохте!
Надявам се, че ви е харесало! Ще бъда тук цяла седмица.
Всъщност ще бъда тук през целия си живот, 365 дни в годината,
дори на Коледа, на Ханука, на Вси Светии!
Моля ви не забравяйте, вашите любимци.
И дайте бакшиш на таксиджията, защото така е модерно.
Хей, четирикракия, шпрехен зи инглиш?
Шпрехен.
- В коя страна се намираме?
Манхатън.
- Проклятие! Още сме в Ню Йорк.
Всички на борда! Потапяме се! Потапяме се!
- Хей, морски! Почакайте!
Какво правите, момчета?
- Копаем тунел до Антарктика.
Анхутика?
- Ще пазиш ли тайна, черно-бял приятелю?
Да ви виждал пингвини да се разхождат из Ню Йорк?
Разбира се, че не си. Неестествено е. Мястото ни не е тук.
Това е някаква смахната конспирация.
Отиваме в необятните простори на Антарктика.
Напред към свободата!
Свобода? Наистина ли ще го направите? Звучи страхотно.
Хей! Чакайте! Къде е свободата?
Кажи ми къде е!
- Нищо не си видял.
Нали?
- Да, сър.
Извинете. Не, сър.
"А сега гвоздеят в програмата."
"Кралят на Ню Йорк, лъвът Алекс!"
Благодаря! Много ви благодаря!
Страхотни сте, момчета. Страхотна плячка сте.
Много мило. Благодаря ви.
Благодаря! О, много ви благодаря!
Долни гащи!
Карайте внимателно към дома.
Това се вика живот.
Да, точно там. Божичко, аз съм на седмото небе.
Уха, днес е рождения ден на Марти!
- Отваряй, отваряй ти казвам!
Какво е това? Какво е това?
- Хайде, отвори го!
Еха! Термометър! Благодаря.
Страхотен е, Мелман. Прекрасен е.
Да, исках да ти подаря нещо лично.
Знаеш ли, това е първият ми ректален термометър.
Честит рожден ден!
В зоопарка си роден.
На маймуна ти приличаш...
и като нея то миришеш!
Ама, че работа...
Браво на вас. Момчета карате ме да се чувствам неловко. Нямаше нужда!
Какви ги говориш? Цяла седмица репетираме!
Хайде духни свещичките и си намисли желание.
Е, какво си пожела?
- Не мога да ти кажа.
Хайде де, кажи ни!
- Не г-не, не мога!
Това е лош късмет! Нима искаш да те сполети лош късмет?
Ще ви кажа, но ако искате да сте в безопасност...
Марти, просто ни кажи!
Наистина, какво толкова ще стане?
- Добре.
Пожелах си да бъда на свобода!
- На свобода! Еха!
Казах ти, че носи лош късмет!
На свобода? Да не си мръднал? Това е най-щурата идея, която съм чувал.
Звучи ми искрен.
- Пингвините ще бягат, защо да не мога и аз?
Пингвините са психопати.
- Хайде, представи си, че си на свобода.
Да се върнеш към корените си.
Чист въздух. Огромни равнини!
- В Кънектикът има огромни равнини.
Кънектикът?
- Да и всичко, което трябва да направиш
е да отидеш на Централна гара.
И да хванеш бързия влак на север. На север ли беше?
И можеш просто да хванеш влака? Само хипотетично.
Марти, стига! Какво може да ни предложи Кънектикът?
Лъвски болести.
- Благодаря, Мелман.
Не, не, наистина. Аз искам просто...
- Няма да намериш това в природата,
това е изискана храна. Не се намира под път и над път.
Не си ли се замислял, че живота е нещо повече от една пържола, Алекс?
Той не искаше да каже това, скъпа. Не, не, не.
Не ви ли тормози факта, че не знаете нищо за живота извън зоопарка?
Не.
- Хич.
Искам да кажа, хайде стига, това са празни приказки.
Малко си се изцапал, точно тук на устата.
Благодаря, приятели. Благодаря ви за празненството.
Страхотно беше! Наистина.
Каква муха му е влязла в главата?
- Поговори с него, Алекс.
Иди при него и му налей малко ум в главата.
- Не знам какво да му кажа.
Алекс.
- Предчувствам как ще свърши това.
Стана късно. Аз трябва...
Стига, той е най-добрият ти приятел.
- Добре де, добре. Ще го направя.
Лека нощ, Марти!
- Лека нощ, Глория.
Какъв ден, а?
Наистина, казвам ти,
не можеше да е по-добре.
Току-що стана по-добре! Дори звездите изгряха.
На бас, че в природата няма такива звезди.
- Това е хеликоптер.
Марти друже, чуй ме. Всеки има ден когато си мисли,
че другаде тревата е по-зелена.
- Алекс, погледни ме.
Аз съм на 10 години. Половината ми живот премина.
А дори не знам дали съм черен на бели райета или бял на черни райета.
Марти, сетих се за една песен.
- Алекс, моля те. Не сега.
Песента е страхотна. Мисля, че я знаеш.
О, не!
Не те слушам.
"Пуснете мълвата."
- Не те познавам.
"Аз днес заминавам."
- Не е забавно.
Хайде, знаеш думите.
Две кратки думи.
- Ню Йорк.
Ню Йорк!
- Ню Йорк!
Млъкнете! Тишина! Опитвам се да спя!
Сега ще ви дам да разберете!
- Ела ми де!
Няма да ти се размине, раиран!
- Ще си имаш работа с мен, страхливецо!
Видя ли? Г-н Свадливко.
Страхотен екип сме. Ти и аз.
- Така си е. Няма никакво съмнение!
Какво смяташ да правиш? Ще бягаш на свобода самичък?
Не.
- Добре.
Двамата заедно! Да вървим.
- Какво?
На свобода! Хайде, ще избягаме заедно!
От тук по Пето авеню и сме право на Централна гара.
Ще вземем влака. Ще заминем на север!
До сутринта сме тук. Никой няма да разбере!
- Шегуваш се, нали?
Да! Разбира се, че се шегувам! Я стига!
Как си представяш, че ще се качим на влака?
Не прави така, изкара ми акъла.
Е, аз ще ходя да гушна възглавницата.
- Да и аз. Трябва да си пазя гласа за утре.
Утре има намаление за пенсионери. Трябва да рева изключително силно.
Да им настръхнат косите. Сещаш се за какво ти говоря.
Лека нощ, Алекс.
Пак са забравили да изключат говорителите!
- Не се тревожи, сега ще ги оправя.
Знам им цаката.
Така е по-добре.
Ох, на батко! Малката ми пържолка.
Малката ми пържолка, с малко сланинка по края, обожавам!
Обичам по пържолата ми да има малко мазнинка, сочна сладка пържола.
Страхотен деликатес.
- Алекс? Алекс. Алекс!
Какво? Смучеш си палеца?
Какво има, Мелман?
- Добре де, добре.
Чувал си за инфекциите на кръвта, трябва да ставам на всеки два часа.
Та станах да пишкам и погледнах в леглото на Марти,
обикновено не го правя, не знам защо го направих, но погледнах...
Мелман, изплюй камъчето, какво има?
- Марти. Изчезнал е!
Изчезнал? Какво искаш да кажеш, изчезнал?
Откога ли копае това?!
Марти? Марти?
Не може да се проврял от тук.
- Марти? Марти? Марти?
Не се връзва. Че къде ще отиде?
Кънектикът!
Не би го направил.
- О, не! Какво ще правим?
Трябва... трябва да се обадим на някого!
Ало? Свържете ме с "Изчезнали животни"! Побързайте! Нашата зебра изчезна,
май е заминала за Кънектикът и ще ни трябва...
Ало? Ало?
- Я чакай малко. Не можем да извикаме хората.
Те наистина ще се ядосат. Ще преместят Марти някъде другаде!
Не трябва да хапеш ръката, която те храни.
- Точно така.
Трябва да тръгнем след него.
- Да тръгнем след него?
Той е загубил разсъдъка си. Да го спрем преди да направи най-голямата грешка в живота си!
Сигурно се е загубил и му е студено. Сигурно е объркан.
Горкичкият.
Мелман, хайде!
- Знаеш ли, може би някой трябва да чака тук,
в случай, че той се върне.
- О, не. Не сега.
Трябва да му помогнем Мелман, всички заедно!
Кой е най-прекия път до Централна гара?
- Тръгнете по бул. "Лексингтън".
Мелман!
- Добре. Тръгваме по "Лексингтън".
Ами парка?
- Не, парка има два изхода, ще се загубим!
Чух, че Том Улф ще говори в "Линкълн Център".
Разбира се, че ще се отбием да го позамеряме с фъшкии!
Трябваше да тръгнем през парка.
Сигурен ли си, че е най-прекия път до гарата?
- Нямам представа, така каза Мелман!
Хей, приятели! В тази стая има едни неща, в които да се измиеш... и вижте!
Безплатни ментови бонбони!
Не сме на разходка, Мелман! Тръгнали сме на мисия
да спасим Марти, за да не провали живота си! Къде е влака?
А! Ето го и него.
Какво ти каза Марти? Нали те помолих да говориш с него!
Говорих! Но нищо не разбрах! Каза: "Да вървим!"
А аз му отвърнах: "Да не си полудял?" А той вика: "Вече съм на 10 години!"
И после каза, че имал черни и бели райета...
Тръгни надолу по Западна 42 улица.
След сградата на "Вандер" завий на ляво.
Ако стигнеш сградата на "Крайслер", значи си подминал пресечката.
Много ви благодаря, полицай.
Хей! Чакай да светне зелено! Идиот!
Да, точно така. Зебра. Точно пред мен.
Може ли да я застрелям?
- Не!
Тогава ще имам нужда от подкрепление.
О! Нашите пак са загубили мача.
- Какво да се прави.
Спирка централна гара ли казаха? Или последна спирка?
Това е!
Централна гара! В центъра е и е гара.
Това е извънредна ситуация! Не се паникьосвайте!
Успокойте се! Не е чак толкова извънредна.
Какво ще кажеш за това?!
Г-жо, какво ви става?
Стегнете се, хора!
- Лошо коте!
Проклятие, изпуснах експреса!
Сега ще трябва да се друсам на пътническия влак.
Хванах го!
- Той го хвана!
Хвана го!
- Хвана го!
Имам нещо за теб!
Добре съм, добре съм.
Какво правите тук, момчета?
Толкова се радвам, че те намерихме.
- Толкова се разтревожихме за теб!
Не се тревожете, добре съм. Погледнете ме, добре съм.
Добре ли си? Той е добре! О, това е чудесно.
Чу ли това, Марти е добре. Добре е да се знае.
Защото се чудех...
Как можа да ни причиниш това, Марти? Мислех, че сме ти приятели!
Какво толкова!? Щях да се върна до сутринта!
Никога не го прави отново. Чуваш ли ме?
Чуваш ли го?
- Момчета, нямаме време!
О Мелман, счупил си часовника!
- Никога повече не прави така!
Ела тук!
Момчета, обградени сме.
Сладки и пухкави, момчета. Сладки и пухкави.
Ако ти се намират фъшкии, сега е момента да ги хвърлиш!
Това са хората.
Добър вечер, г-да полицаи!
- Тихо, не говори, разбра ли?
Не те бива много в разговорите, нямаш красноречие.
Стой тук и си мълчи!
Хей! Как я карате? Да!
Знаете ли, всичко е точно, просто имаме дребен проблем.
Наши си работи. Всъщност, приятелят ми малко нещо се побърка.
На всекиго може да се случи. Този град е пълна лудница.
Малко му се е разхлопала дъската.
- Хей! Не ме наричай откачалка!
Ти да мълчиш! Аз ще се оправя с това!
Хванах го!
Вие нямате ли спиране?
Ще отведем малкия ни приятел у дома и все едно нищо не е било.
Става ли? Мирно и тихо.
О, не. Не, не. Хей, всичко е наред! Това съм аз, Алекс. Лъвът от зоопарка.
Какво им става?
Иха! Чувствам се наистина странно.
Хей! Обичам ви приятели.
Толкова ви обичам.
Снощните събития на Централна гара
бяха пример за потъпкване на правата на животните, за което предупреждавам от години.
Животните не трябва да живеят в плен.
Те трябва да бъдат изпратени в естествената им среда,
където да изживеят живота си на така жадуваната свобода.
Хей, имам нужда от помощ.
- Той е буден! Буден е!
Божичко!
Ох, главата ми!
Къде? Какво? Аз съм в сандък!
О, не! Не, не! Само не в сандък!
Не могат да ме преместят другаде! Не и мен!
Не мога да дишам. Задушавам се!
Пред очите ми се спуска мрак.
Не мога да дишам. Задушавам се!
Стените ме притискат отвсякъде!
Толкова съм самотен, толкова съм самотен.
- Алекс!
Алекс, тук ли си?
- Марти?
Точно така! Говори ми приятел!
- Марти, ти си тук!
Какво става? Добре ли си?
- Това не ми харесва, Марти.
Алекс? Марти? Това вие ли сте?
- Глория! И ти си тук!
Обичам звука на гласа ти!
- Какво става?
Натоварили са ни в сандъци.
- О, не!
Спането, направо ме съсипва.
- Мелман!
Това Мелман ли е?
- Добре ли си?
Да, добре съм. Когато ми излизат хемороиди, ми се приспива.
Мелман, не ти излизат хемороиди.
На лекар ли ще ни водят?
- Не! Няма да ни водят на лекар!
Местят ни! В друг зоопарк!
- В друг зоопарк! О, не.
Не могат да ме местят, в 5 имам час при доктор Голдбърг.
Мелман.
- Трябва да ми изпише лекарства.
Успокой се, Мелман.
- Другаде не предлагат здравна осигуровка!
Мелман!
- Никъде не отивам.
Спокойно, Мелман. Всичко ще е наред. Всичко ще бъде окей.
Не Марти, няма не е окей.
Прецакани сме, заради тебе!
- Заради мен? Какво толкова съм направил?
Шегуваш се, нали Марти?
- Ти! Ти риташе хората!
Ти ухапа ръката Марти, ухапа ръката.
"Не знам кой съм." "Не знам кой съм."
"Само на свобода, ще преоткрия себе си!"
- Хей! Не съм ви молил да тръгвате след мен.
Молил ли съм ви?
- Прав е.
Какво?
- Казах ви аз да си седим в зоопарка,
ама вие!
- Мелман, затваряй си устата!
Ти първи предложи тази идея.
Алекс, не намесвай Мелман в това, моля те.
- Благодаря Глория. Между другото Алекс,
не е моя вината за това, че ни местят!
- Мелман, млъкни.
На някой друг става ли му лошо?
- На мен.
Мелман, на теб винаги ти е лошо.
ПРАТКА ЗА ЖИВОТИНСКИЯ РЕЗЕРВАТ КЕНИЯ, АФРИКА.
Докладвай, до къде сме стигнали.
- Стар код капитане, не мога да го разчета.
Хей, човекоподобния!
Ти можеш ли да четеш?
- Не, но Фил може. Фил!
Кораб за животинския резерват в Кения, Африка!
Африка. Няма да я бъде тая. Рико!
МОСТИК
Бях звезда в най-големия град на света!
Крал, обичан от народа си!
- Не усложнявай нещата!
А ти провали всичко!
- Обич? Хората те обичат,
защото не познават истинската ти същност!
- Не ме карайте да ви шамаросам и двамата!
Мислех си, че те познавам!
- Да поговорим за това на спокойствие!
Ти носиш само неприятности!
- Престани! Престани! Престани!
Хей, чуйте ме! Запазете спокойствие!
Докладвай.
- Този път капитане,
не знам паролата!
- Не искам извинения! Искам резултати!
Навигация!
Добре, нека да помисля. Накарайте го да млъкне!
Успях!
Да накараме това корито да завие обратно!
Глория! Мелман! Марти!
Алекс!
- Марти?
Алекс!
- Марти!
Не! Чакай! Върни се, Марти!
Не си отивай.
Марти? Мелман? Глория?
Марти! Мелман! Глория!
Марти!
Мелман! Глория!
Има ли някой!? Ехо!
Марти, Мелман, Глория.
Марти, Мелман, Марти.
Марти, Мелман, Глория, Марти, Мелман, Марти, Марти, Мелман.
Хей! Помощ!
Някой да ме извади от тук! Ехо?
Веднага ме извадете от тук!
Ехо? Има ли някой?
- Мелман!
Алекс! Това ти ли си?
- Мелман, хванах те!
Дръж се, дръж се, хванах те.
Мелман! Ще те спася, приятел!
Само секунда. Не мърдай от тук.
Алекс, какво правиш?
- Изваждам те от сандъка!
Успокой се.
- Алекс?
Жираф - полузащитник!
Чакай! Недей! Чакай!
- Ето Алекс напада!
Стой мирен!
- Чакай! Чакай! Чакай!
Стой мирен!
- Не! Хайде давай, давай!
Получава се!
- Гледай! Гледай!
Гледай, гледай! Това е Глория! Глория!
Хей, това е Глория.
Глория! Глория!
Добре момчета, край на купона.
Глория!
- Алекс!
Марти?
- Марти!
Знаете ли, нямам дребни.
Ще ви дам бакшиш следващия път.
Да ви се връща!
Марти! Марти!
Алекс!
Марти!
- Алекс!
Марти!
- Ал!
- Марти! Алекс?
Марти!
- Чакай, бяхме добър екип.
Марти! Ще те убия! Хей! Почакай! Почакай!
Огледай се! Всички сме заедно, цели и невредими.
Да, така е.
Къде точно се намираме?
Сан Диего.
- Сан Диего?
Златисти плажове, прекрасно пресъздадена естествена среда,
заграждения на открито, казвам ви това е зоопарка на Сан Диего.
Има даже и изкуствени скали. Иха! Изглежда истинско.
Сан Диего? Че какво по-лошо от Сан Диего?
Не знам. Това място е трепач, харесва ми!
О, бих могъл да се помотая наоколо, да бих могъл.
Ще те убия, Марти!
- По-полека! По-полека!
И после ще те обеся!
- Успокой се!
След това ще те клонирам! И ще избия всичките ти клонинги!
Хей, чакай малко!
- И после никога повече няма да ти проговоря.
Престани! Виж, ще намерим хората,
ще се регистрираме и всичко ще се оправи!
Страхотно, направо страхотно. Сан Диего.
Сега ще трябва да се конкурирам със Шаму. И самодоволната му усмивка!
Не мога да се конкурирам с него. Не мога!
Аз съм съсипан! Аз съм свършен! Аз съм вън от бизнеса!
Ти си виновен, Марти! Ти ме съсипа!
- Стига, Алекс. Наистина ли мислиш,
че нарочно направих всичко това? Искаш да ти се извиня ли?
Това ли искаш? Добре, изви...
Той ми изшътка!
- Марти виж, трябва да си мъничко по-...
Шшт!
- Не ми шъткай!
Чувате ли това? Нищо ли не чувате?
Сега чувам!
- Там където има музика, има и хора.
Да вървим право при директора.
- Да бяха направили алеи.
Да, ама че бунище е това място.
- Можем да го наречем зоопарка Сан Дилемо.
Първо ти казват: "Хей! Имаме страхотни планове за зоопарк на открито.
оставете на нас!" После изведнъж забелязваш,
сплъстената си козина и всички започват взаимно да се пощят.
Гадна работа, наистина. Насам приятели, хайде!
О, не!
Добре, да направим добро впечатление на хората.
Усмивки всички, да го направим заедно. Мелман, това ли е най-доброто, което можеш?
О, аз не се усмихвам - имам газове.
- Чудесно. Направи го да изглежда добре.
Това не са хора. Това са животни!
- Калифорнийски животни!
Все едно сме попаднали на купон на пубертети!
Внимание! Думата има Крал Джулиан!
Автентичния танц на Крал Джулиан!
Обичам да импровизирам, обичам да разкършвам тяло!
Когато разкършваш, го правиш изящно, с вкус и дръзко.
Що за зоопарк е това?
- На пръв поглед забелязах 26 нарушения.
Обожавам Сан Диего, това място е култово!
- 27!
Маймуните са просто хит!
Чакайте, къде е Алекс? Какво е станало с него,
беше точно зад нас. Нали беше зад нас?
- Къде се дяна, изпуска страшен купон!
Фууса! Фууса! Фууса ни нападат!
Мразя паяжини Благодаря ви много.
Благодаря ви, че ме изчакахте. Наистина го оценявам.
Ей здравейте, току-що пристигаме от Ню Йорк и търсим отговорника,
защото от часове стоим на онзи плаж,
а никой не си направи труда да се появи.
Нямам представа как стоят нещата на това място,
но очевидно има нещо нередно, което е нормално,
така че, ако ни насочите към офисите на администрацията или просто...
Здрасти!
Паяк! На гърба ми има паяк!
Морис, видя ли това?
- Той прогони Фууса.
Хвани го! Хвани го!
Къде отиде? Къде отиде?
Крал Джулиан, какви са тези? Какво са?!
Чужденци. Диваци от диви земи.
Дошли са да ни избият! И да отведат жените ни!
И безценните ни земи!
Ставай Морт, не се мотай в краката на краля!
Шшт! Крием се. Всички да пазят тишина. Дори и аз.
Шшт! Кой издава този звук? О, май пак съм аз.
Хайде, момчета!
- Престани! Достатъчно!
Мисля, че го махна. Мисля, че тя го махна.
Още ли е на мен? Мразя паяци.
- Всичко е наред, махнахме го.
Те са диваци! Тази нощ ще умрем!
Краката! Казах ти! Не ти ли казах за краката?
Каза ти за краката.
Чакайте. Имам план!
- Наистина ли?
Измислих много хитър тест!
Да видим дали наистина са свирепи убийци.
Не!
Здравей!
- Нека аз да се оправя с това.
Алекс се оправя. Марти не прави нищо.
Здрасти!
О, извинявай. Не, не!
- О Алекс, какво направи?
Стига, стига. Всичко е наред.
Всичко е наред. Аз съм само един глупав лъв.
Горкото бебче, този голям лош лъв изплаши ли те?
Изплаши те? Той е един голям, лош, мърляв котарак, нали?
Ела при мама да те гушне.
Толкова са сладки от разстояние.
Какво сладко захарче, направо да си го сипеш в кафето!
Те са само банда клоуни.
- Не знам, има нещо...
в този с откачената прическа, което ми се струва подозрително.
Глупости, Морис! Хайде всички! Да отидем да посрещнем клоуните!
Негово Кралско Височество, нашия знаменит крал Джулиан, 13-я само обявил се
Господар на Лемурия и т. н. и пр. Ура, всички!
Има стил.
Какъв е той, крал на морските свинчета?
- Мисля, че е катерица.
Здравейте, великани! Чувствайте се свободни да се наслаждавате на кралския ми блясък!
Определено е катерица.
- Аха, катерица е.
Изказваме ви огромната си благодарност, че прогонихте Фууса.
Хууса?
- Фууса.
Те непрекъснато ни досаждат, като престъпват границите ни, прекъсват празненствата ни,
и ни късат крайниците.
- Звучи мило. Вижте, ние просто...
Просто се опитваме да открием хората.
- О, Боже! Какви големи зъби имаш! Ужас!
Засрами се, Морис! Не виждаш ли, че обиждаш този чудак?
Кажете ми, кои по дяволите сте вие?
- Аз съм Алекс. Небезизвестния Алекс.
А това са Глория, Марти и Мелман.
- И от къде сте великани?
Ами ние сме от Ню Йорк и...
- Три пъти ура за Великаните от Ню Йорк!
Великаните от Ню Йорк!
Какво е това, някаква нова кръстоска?
Викам просто да попитаме тези клоуни, къде са хората.
Извинете, хората са при нас, разбира се.
Хей, клоуните знаят къде са хората!
- О, страхотно. Чудесно! Велико!
Те са там горе.
Не са ли страхотни? Малко умрели си падат.
А няма ли живи хора?
- Не. Само мъртви.
Искам да кажа, че ако имаше много живи хора наоколо, това нямаше да е пущинак, нали?
Пущинак?
Я чакай малко!
Искаш да кажеш, че живеете в колиби от кал и се бършете с листа и такива неща?
Че защо да се бършем?
Ще ме извините ли за момент?
Изведете ме от тук! Трябва да се махна от тук!
Алекс!
- Помощ!
Какво правиш?
- Ще плувам обратно до Ню Йорк!
Знам, че не мога да плувам, но трябва да опитам!
Не можеш да плуваш!
- Въпреки това имам по-голям шанс!
Природа! Налазила ме е навсякъде! Махнете я! Не виждам! Не виждам!
Виждам!
Виж, явно има малка грешка.
Сигурен съм, че хората не са ни изоставили тук нарочно.
Щом разберат какво е станало, ще дойдат да ни търсят, нали така?
Да, точно така.
Знаеш ли какво? Обзалагам се, че вече са на път.
2501 мили на юг.
Е момчета, май ще има ледено суши за закуска.
Рико!
Е, след като съм обречен да загина на този изоставен остров,
аз Мелман Манковиц в добро състояние на ума, макар и с влошено здраве,
разделям имуществото си поравно между вас тримата.
О, извинявай Алекс.
- Хей! Страхотен окоп. Добра работа, Мелман.
Не, не е окоп, това е гроб.
Изпрати Мелман в гроба, сега щастлив ли си?
- О, я стига. Това не е краят.
Това е едно ново начало!
Това е най-хубавото, което ни се е случвало!
- Не, не, не, не, не!
Не е най-хубавото, което ни се е случвало!
- Да! Ти злоупотреби със желанието си.
И донесе лош късмет на всички ни.
Защо ни каза желанието си? Не трябваше да правиш това!
Я чакайте малко, аз не исках да ви кажа, помните ли?
Вие ме накарахте.
Между другото, това не е лош късмет. Добър късмет е.
Огледайте се. Няма огради, няма работно време, това място е прекрасно!
Добре, престани.
Това е твоята страна на острова, това пък е нашата.
Това е лошата страна, където можеш да подскачаш и търчиш като някое откачено пони.
И да правиш каквото по дяволите искаш да правиш по цял ден. А това,
това е добрата страна на острова, за тези,
които обичат Ню Йорк и искат да си отидат у дома.
Хайде стига.
- Не, не. Назад! Назад!
Знаеш ли, това не е хубаво.
- Добре! Това е вашата половина,
а това е моята. Ако имате нужда от мен, ще бъда ей там.
На веселата част на острова. И ще се забавлявам!
Това е веселата страна! Това е! Ще си прекараме чудесно,
докато се опитваме да оцелеем и да се върнем у дома! Обичам тази страна! Върхът е!
Твоята страна смърди! Ти си в Джърсито на острова!
Е, какво ще правим сега?
- Спокойно, Мелман. Имам план за спасение.
Нямам търпение да видя физиономията на Марти, когато види това!
Погледни го само, той е безпомощен без нас.
Млъкни, Сполдинг!
Стоя тук от часове, котенце!
Докога да позирам така?
Готово!
Нито един спасител в радиус от милион мили, не би пропуснал това бебче!
Като настъпи момента ще запалим факлата на свободата!
И ще бъдем спасени от този ужасен кошмар!
Какво ще кажете? Добре измислено, а?
Как върви огъня на свободата, Мелман?
Страхотно. Идиот!
- Чух те.
Защо просто не вземем на заем малко от огъня на Марти?
Това е дивашки огън! Няма да запалим факела на статуята на Свободата с дивашки огън!
Сега търкай, Мелман.
- Търкам, не се получава!
Не мога! Не мога! Не мога да го направя!
Огън. Огън!
Огън! Огън!
Огън!
- Не, не!
Огън!
Скачай! Алекс, скачай!
Не се тревожи, котките винаги се приземяват на... лицето си.
Що за котка си ти?
Маниак! Изгори я!
Проклет да си! Да горите в ада дано, всичките!
Сега можем ли да преминем на забавната страна?
Успокойте се всички! Влезте в пещерата.
Моля ви, успокойте се всички.
Ти иди там, а ти - ето тук.
"Затегнете Коланите!"
Спокойно банда, става ли?
Негово Кралско Височество, ала-бала и т. н., ура и да почваме.
Внимание всички! Всички ние изпитваме огромно любопитство към нашите гости.
Великаните от Ню Йорк. Да, Уили.
На мене ми харесват.
- И на мен. И на мен!
Аз ги харесах първи! Дори преди да ги срещна.
Да, да.
- Нямате представа колко ги харесвах.
О, я млъкни, досадник такъв!
Така! Откакто се помня,
сме похищавани и изяждани от страховитите Фууса.
Фууса! Фууса ни нападат!
В СЛУЖБА НА ЛЕМУРИТЕ
Светата книга! Покайте се!
Морис, моля те. Моля те.
- Шшт! Тихо!
Хей, я се стегнете! Не ни нападнат точно в този момент.
Чуйте, гениалния ми план.
Ще се сприятелим с Великаните от Ню Йорк. И те ще бъдат наоколо.
Тогава, след като г-н Алекс стане наш защитник, ще бъдем в безопасност
и никога вече няма да се притесняваме от страховитите Фууса! Никога вече!
Аз го измислих! Аз! Да! Аз!
Успокойте се всички! Нека помислим.
Някой запита ли се, защо Фууса толкова се изплашиха от г-н Алекс?
Може би и ние трябва да се страхуваме от него.
Ами ако г-н Алекс е по-лош дори и от Фууса?
Мале, направо ми настръхна козината.
Морис, не вдигна ръка.
Поради това, твоето изказване няма да бъде отразено в протокола.
На някой друг да му е настръхнала козината?
Не? Добре. Затваряй си устата!
Когато великаните от Ню Йорк се събудят,
ще направим така, че да помислят, че се намират в рая.
Така, кой иска бисквитка?
ПОМОЩ
Ал, Мелман и Глория си прекарват добре там.
Има място и за още един.
- Не, благодаря.
Виж, мислех си...
Ако дадеш шанс на това място, не знам...
Може дори да ти хареса.
- Марти, уморен съм и съм гладен.
Искам да отида у дома.
Не можеш ли просто да му дадеш шанс. Помисли си.
Без теб не е много забавна страна.
АД
НЯМА СВОБОДНИ МЕСТА
Шшт! Това е той! - Кой е?
- Разносвача на пица, кой мислиш?
Да? Мога ли да ви помогна?
- Може ли да дойда на забавната страна?
Моля?
- Държах се като идиот, Марти.
Но размислих над това, което ми каза и... извинявай.
Добре дошъл в Замъка на Гледките! Настанявай се! Хей, избърши си краката!
ПУЩИНАК, СКЪП ПУЩИНАК
Алекс!
- Моят замък е и твой замък!
Много впечатляващо!
- Хей, вземи си питие!
За сметка на заведението!
- Но това е морска вода!
О, не я гълтай. Това е само временно докато стане готов бар-плота.
Май всички сте гладни? Какво ще кажете за малко дарове на природата?
Имаш храна?
- Ето и специалитета на заведението!
Водорасли на клечка!
Водорасли?
- На клечка!
Щом ги опитате - моментално ще се влюбите в тях!
Толкова са вкусни.
- Ами, благодаря!
Малко те удрят в стомаха, нали?
Ами... може би им трябва малко лимон...
Не, страхотни са. Наистина са страхотни.
Едва ли би могло да е по-добре.
- Разбира се, че би могло! Вижте това!
Еха! Гледайте!
- Като милиони хеликоптери!
Падаща звезда! Пожелайте си нещо!
- Какво ще кажеш за дебела, сочна пържола?
Знаеш ли какво, Алекс? Утре ще ти намеря убийствена пържола.
Благодаря, Марти.
- Стана късно. Май ще ходя да...
И аз ще гушна възглавницата. Приятни сънища на всички.
Алекс!
Какво правиш?
- 27, 28, 29, 30.
Тридесет. Тридесет черни и само 29 бели.
Значи все пак си черен на бели райета. Лека нощ на всички. Лека нощ.
Видя ли, Морис. Г-н Алекс пощеше приятеля си.
Той определено е едно нежно любящо същество.
Как може да те е страх от г-н Алекс. Погледни го.
Толкова е готин. И наперен.
- Не мисля, че го пощеше, Джулиан.
Според мен го опитваше на вкус.
- Мисли каквото си искаш. Не ми пука.
Скоро ще приведем в действие гениалния ми план.
Трябва само да почакаме да заспят дълбоко.
Колко време трябва да чакаме?
АНТАРКТИКА
Това място е отвратително.
Събудете се, г-н Алекс.
Събудете се, г-н Алекс. Отворете очички.
Събудете се, г-н Алекс! Алекс, ставай!
Смучеш си палеца?
- Какво по дяволите става тук?
Какво е това?
Не се тревожете великани. Докато спяхте,
пренесохме малкото ви кътче в рая.
Добре дошли в Мадагаскар!
- Мада... хуа?
Какво?
- Не хуа. Гаскар.
Марти, това е...
- Прилича на моята ливадка. В зоопарка.
Не приятелю. Стоката е истинска.
- Мисля, че гледката не е лоша.
Искам да кажа, че цял живот съм гледал този пейзаж,
но сега го виждам на живо, това е нещо като автентична версия на...
Какво ще кажеш да потичаме? Да си раздвижим кръвта,
да си напълним дробовете с чист въздух, кой идва с мен?
А, не. Не мисля, че мога. Ти гониш.
Хей! Искаш да си поиграем?
Хванах те!
- Ела тук!
Престани! Хей, да не си полудял?
Добре, Марти. Аз гоня.
Аз гоня. Печелиш.
- Хайде Алекс, отдай се на удоволствието!
Не съм ял от два дни. Кръвната ми захар е много ниска.
Нямам сили за това.
- Не мисля, че това ти е проблема.
Първо на първо, не се тича така в природата.
Да вървим, друже! Размърдай кости!
Освободи лъва в себе си!
Е, кой е котката?
- Марти, аз наистина не...
Ти! Ето кой! Хайде, да тръгваме!
Точно така. Да разгреем!
Ти си котката.
- Кой е котката?
Кой е котката? Кой е котката?
Кой е котката?
Изненада!
Ти гониш! Ти гониш! Хвани ме де! Котките са твърде бързи.
Хей, на момчето му се пълни сърцето и да знаете братлета - е направо на небето!
Да лудуваме!
- Говори ми!
Приятелю, чувствам се... страхотно!
Марти, Марти, Марти! Както каза скъпи, това е...
Направо жестоко! Не съм ли прав, Мелман?
- О, да! Да!
Аз съм на седмото небе!
Виждаш ли Морис, Алекс ни е приятел, а Фууса не се виждат никъде.
Може да се каже, че моят план работи отлично.
Алекс, трябва да опиташ това!
Чувствам се прекрасно! Чувствам се като Крал!
- Крал?
Да! Погледни го само!
Хайде Алекс, покажи му голямата си уста!
Не, не мисля, че мога... Добре де.
- Дами и господа, примати от всички възрасти,
пустошта с гордост представя - Кралят! Лъвът Алекс!
Какво ще кажете за това, приятели!
Да! Кралят се завърна!
Ако е крал, къде му е короната?
Аз имам корона. Прекрасна корона! И тя си стои на главата ми!
Изреви друже, изреви!
Уха! Никога не съм чувал такъв рев!
Да лудуваме друже, хайде!
Да бъдем диви!
Извинявай, захапал си ме по задника!
Не те хапя.
- Хапеш ме.
Алекс, какво направи?
- Ухапа ме по задника!
Не съм. Ухапах ли те?
- Нещо такова.
Ухапа ме по задника! Какво по дяволите ти става?
Защо ме ухапа?
- Защото за него ти си храна.
Какво?
- Моля?
Това беше тъпо. Тъпо, тъпо, Морис.
Какво е малко гризване по задника между приятели?
Ето, гризни ме!
- Купона свърши, Джулиан.
Блестящият ти план се провали.
- За какво говориш?
Твоя приятел е нещо, което наричаме изящен модел машина за преследване и изяждане.
Той се храни с пържоли. А това си ти.
- Я се разкарай.
Оки-доки, Морис. Признавам си, планът се провали.
Всичко е загубено! Обречени сме!
Фууса ще се върнат и ще ни излапат!
Защото всички ние сме пържоли.
- Аз съм пържола! Аз, аз, аз!
Г-н Алекс не може да остане тук. Трябва да отиде при своя вид.
При Фууса, от другата страна на острова.
- От името на дадената ми власт,
по закона на джунглата, ала-бала...
Заповядвам ти да напуснеш!
- Какво? Я стига.
Приличам ли ти на пържола?
- Да.
Видя ли, казах ти, че не приличам на...
Я чакай, какво каза?
- О, да!
Той подивява.
- Спасявайте се!
Марти, бягай!
Право в десятката! Отличен изстрел, Морис.
- Благодаря.
Марти? Толкова съжалявам, Марти.
Какво ми става?
О, не. Какво направих?
Истина е. Аз съм чудовище.
Трябва да се махна от тук.
НАЗАД! Територия на хищниците! 3 Мили.
Територия на Фууса. 1 миля. ВНИМАНИЕ, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!!!
Какво направих? Това е някакъв кошмар!
Всичко е по моя вина.
Заради мен загубихме Алекс.
- Какво ще правим?
Трябва да намерим начин да му помогнем, ето какво трябва да направим.
Хайде, ние сме Нюйоркчани, нали?
Ние сме печени. Ние можем и искаме. Ние сме приспособими!
Няма да стоим и да се излежаваме като някакъв си Мелман!
Не, няма!
- О, Глория!
Не бях аз. Това беше кораб. Кораб!
Кораб? Корабът се върна за нас!
Хайде банда, да му сигнализираме!
Тука сме!
- Насам!
Насам!
Хайде, вдигнете ме! Вдигнете ме горе, вдигнете ме!
Помощ! Помощ! Помощ!
- Насам!
Главата ми. Главата ми.
Насам!
- Насам!
Нямате представа колко боли.
Вижте! Корабът обръща! Връща се!
Да, насам!
- Хайде, корабче!
Вие сигнализирайте на кораба, аз отивам да намеря Алекс.
Чакай малко. Не можеш да се върнеш там самичък.
Я стига, познавам Алекс. Като чуе, че сме спасени, ще полудее от радост.
Хората идват, те ще ни помогнат.
- Прав е. Хората знаят какво да сторят.
Хайде, трябва да сигнализираме на кораба.
Това вече е по-добре!
- Ти! Къде са хората?
Избихме ги и изядохме черния им дроб.
Хванахте се, а? Напуснаха кораба.
Пътуват с леки джонки към Китай.
Хей! Вас двамата ви познавам. Къде е онзи откачен лъв?
И черно-белия ми приятел?
- Марти, той е...
Къде се е дянал? Беше точно зад нас.
Отиде да търси Алекс, право в лапите на смъртта.
Момчета, черно-белият ми приятел е в беда.
Имаме работа за вършене.
Капитански дневник. Изключително тежка, враждебна обстановка.
Ковалски, трябва да спечелим сърцата и умовете на туземците.
Рико, ще имаме нужда от специално техническо оборудване.
Ще бъдем изложени на смъртна опасност.
Редникът, най-вероятно няма да оцелее.
Алекс, хайде Алекс!
Върни се, отиваме си у дома!
Алекс!
Алекс.
- Марти?
Излез от там, Алекс. Корабът се върна. Можем да се махнем от тук.
Можем да се върнем в цивилизацията и всичко да си бъде като преди!
Стой далеч. Моля те. Аз съм чудовище.
Алекс, ти не си чудовище. Ти си ми приятел.
Ние сме екип, ти и аз, помниш ли?
Не искам да те нараня.
Алекс, няма да тръгна без теб.
Алекс, сетих се за една песен. Прекрасна песен.
Сигурен съм, че я знаеш.
"Разпръснете мълвата."
"Днес заминавам."
"Ние сме част от него..."
Хайде, знаеш думите. Две малки думи!
Моля те, не ме карай да пея сам самичък.
Няма да ме оставиш да пея тази песен самичък.
Алекс?
Излез за минутка.
Алекс, трябва ми малко помощ. Помогни ми!
Алекс!
Помощ! Моля ви, помогнете! Чува ли някой?!
Мелман?
- Точно така, скъпи.
Бягай!
Какъв е планът?
- Това е плана!
Това е плана?
Фууса, стой!
Фууса, ха!
Фууса, ху!
Фууса, ха!
Хванете ме де!
Твърде много са, капитане!
- За мен беше чест да служа с вас, момчета!
Алекс?
- Това си е моя плячка! Моя!
Алекс гладен.
Алекс яде.
Шшт! Време е за шоу!
Благодаря ти, че не ме изостави, Марти.
Божичко, почти ми докара инфаркт!
Не можеш да се промъкваш така и да ми вадиш ангелите.
Изчезваме от тук, момчета. Следвайте ме.
Както казах, време е за шоу!
Плячката е моя! Всички те са мои!
Това е кралят на зверовете!
- Моля ви, пощадете ни г-н Лъв!
Красота и свирепост, надхвърлящи въображението!
Твърде млад съм да умра!
Хей вие!
Максималисти ли си? Бягайте и се спасявайте!
Някой да извика ченгетата!
- Той е психопат!
Това е моя територия! Ясно?
Да не съм ви видял повече на моя територия!
Да! Ти си котката!
Успях! Покажете ми любовта си!
Планът сработи! Сработи! Много съм умен!
Аз съм звездата, бейби! Време е за робота!
Аз съм един много умен крал. Аз съм супер гений
Аз съм крал-робот от маймунски произход.
Е, какво има за обяд?
Затвори ги тези очи!
- Защо да си затварям очите?
Направи го!
- Затворих ги.
По-силно!
- Да, сър.
Не поглеждай!
- Добре де, не гледам.
Рико.
Отвори люка.
Огън по амбразурата! Сега дъвчи!
Дъвчи смело. А сега гълтай!
И?
- Е?
Вкусно, а?
- Винаги има план "Б".
Това е по-добро от пържола. Харесва ми! Обожавам го!
Котенцето обича рибка.
Може ли да вдигна тост?
Понякога, той може да е трън в гащите,
повярвайте ми, знам го от опит.
Но тази котка, без капчица съмнение,
има сърце голямо колкото стомаха си! За Алекс!
За Алекс!
Достатъчно!
Е, какво мислите момчета? Ще потегляме ли обратно към Ню Йорк?
Не знам, Марти. Искам да кажа, това е твоята мечта.
Сигурен ли си, че искаш да си тръгнеш?
- Не ми пука къде сме.
Докато сме заедно, не ми пука.
Е, в този случай... Ей, Рико!
300 пъти от същото! Действай!
Да, да. Но преди да тръгнете, искам да направя едно съобщение.
Затова, моля за тишина. Благодаря.
След огромна по обем мисловна дейност,
реших да ти благодаря, че донесе мира в земите ни.
И за благодарност искам да ти подаря нещо за сбогом.
Не, не бих могъл. Не мога да взема короната ти.
Няма проблем. Имам по-голяма. С гущер!
Виж как се мятка!
Сбогом, малки, пухкави щураци!
- Благодаря за всичко!
Няма проблем, сбогом.
Сбогом! Ще се видим някой ден!
Морис, ръката ми е изтръпнала, помахай я вместо мен.
По-бързо, какво я клатиш като на някоя маймуна?!
Знаеш ли, докато стигнем да Ню Йорк,
ще стане средата на зимата. Та си мислех, за къде да бързаме?
Можем да поспрем тук-таме по пътя.
Може би Париж?
- Четеш ми мислите!
Да помислим. Испания.
- Какво ще кажете за Фиджи?
Страхотно! Може би Канада? Лекарствата там са евтини.
Знаете ли, не бих имал нищо против да се върнем тук на гости.
Да, и аз.
- Кажи го пак.
Капитане,
не трябва ли да им кажем, че корабът няма гориво?
Не, усмихвайте се и им махайте момчета. Усмихвайте се и махайте.
режисьори: ЕРИК ДАРНЕЛ и ТОМ МАКГРАТ
продуцент: МИРЕЙ СОРИЯ
сценаристи: МАРК БЪРТЪН, БИЛИ ФРОЛИК, ЕРИК ДАРНЪЛ и ТОМ МАКГРАТ
музика: ХАНС ЦИМЪР
монтаж: Х. ЛИЙ ПЕТЕРСЪН
художник: КЕНДАЛ КРОНКАЙТ-ШАЙНДЛИН
превод и субтитри: St. Squiffy
ролите озвучиха:
Лъвът Алекс БЕН СТИЛЪР
Зебрата Марти КРИС РОК
Жирафът Мелвин ДЕЙВИД ШУИМЪР
Хипопотамката Глория ДЖЕЙДА ПИНКЕТ СМИТ
Кралят на лемурите - Джулиан САША БАРОН КОЕН
Лемурът Морис СЕДРИК КОНФЕРАНСИЕТО
Лемурчето Морт АНДИ РИХТЕР
Капитанът Пингвин ТОМ МАКГРАТ
Пингвинът Ковалски КРИС МИЛЪР
Пингвинът редник КРИСТОФЪР НАЙТС
Шимпанзето Мейсън КОНРАД ВЪРНЪН
анимация: DREAMWORKS ANIMATION TECHNOLOGY