Roswell - 02x02 - Ask Not (1999) Свали субтитрите
- Знаех, че няма да устои. Ела.
- Мария, не.
Знаеш, че го искаш. И така, какво става между теб и Макс?
Нищо.
О, видях те как го гледаш.
Имаше ли фойерверки?
Знаех си.
Макс!
- Наседо е мъртъв.
- Какво?
Дойде при мен ранен.
Каза... каза, че има други извънземни и всички ние сме в опасност.
Умря... в ръцете ми. Той... той умря в ръцете ми.
О, боже мой!
Трябва да закараме Наседо в камерата... и с лечебните камъни да го върнем.
Макс, къде е той? Къде е Наседо?
- В моята стая.
- В твоята стая?
Къде е джипът?
Отзад. Ще взема ключовете.
О, Макс, ти си ранен.
Какво ще правим?
- Нищо. Просто си отидете в къщи.
- Чакай. А другите извънземни?
- Не трябва ли поне да опитаме...
- Аз ще се погрижа за това.
- Ти не командваш, Майкъл.
- Е, все някой трябва.
Максуел, да тръгваме. Хайде.
Не става. Защо не става?
Мисля, че каквото и да е станало с него, е нещо, което не можем да върнем.
Той не може да умре. Нуждаем се от него.
Съжалявам, Тес.
Ти каза, че той е споменал други извънземни. Какво точно каза?
Каза, че всички сме в опасност... че Кожите са сред нас.
Кожите.
Какво?
Намерих нещо, близо до гроба на Пиърс.
Изглеждаше като змийска кожа. Като се опитах да я вдигна, се разпадна.
Виж.
Какво ще правим сега, Макс?
Р О З У Е Л Сезон 2, Епизод 2: НЕ ПИТАЙ
Превод: Aries Редакция: Victory
Добре дошъл, сине.
О... съжалявам, че закъснях. Как беше футболният лагер?
Беше велик. Велик! Ти... ти закъсня с два часа.
Да, знам. Знам.
Връщаш се в напрегнато време, Кайл.
Помниш ли, че ти казах за онзи мъж, който защитава Тес?
Да. Нориега.
Наседо. Да. Той, ъ...
Той беше убит снощи... от друг извънземен.
Моята сила намалява. Моята жизненост е изтощена.
Не мога да намеря бика. Мога само да чувам как свири щурецът.
- Какво?
- Нищо.
- Добре ли си?
- Аха.
Просто не чакам с нетърпение да имам нещо общо със зелените човечета отново.
Виж, може би трябва...
може би трябва да си по-благосклонен, Кайл. Все пак Макс ти спаси живота.
Проклетата му човешка страна.
Разбира се, той е първопричината да ме застрелят, но какво по дяволите!
Условията не са постоянни и надеждни. Нищо не е същото.
Да се върна в училище. Какъв велик план!
Не ми се говори за това.
Разбираш, че убиецът би могъл да бъде тук,
точно сега... разхождайки се наоколо, търсейки нас.
Я, къде ли сме ние? Хей, ние сме тук и чакаме да ни открият.
Знаеш ли какво? Престани, става ли?
Престани да ме поставяш в центъра на тези неща.
Ако имаш проблем, кажи на Макс. Той е лидерът.
Ако не сме внимателни, убиецът всички ще ни унищожи.
Здрасти. Трябва да тръгвам? Звънецът би.
Ще направим правилното нещо.
Докато сме изправени срещу това, ще си навеждаме главите.
Опитай се да се слееш.
Надявам се да е така. Твърде съм млада да умра.
Какво беше това?
Какво беше това?
Какво означава да си лидер?
През есента на 1962 г. Джон Кенеди все още е млад мъж.
Съветите смятат, че е лесен за убеждаване човек,
и в този момент повечето американци биха се съгласили.
И въпреки това, Кенеди ще се издигне за да се изправи срещу Съветския съюз,
и да върне света назад от ръба на ядрена война.
И така, тази седмица ще изучим в подробности ракетната криза.
Искам да помислите за човека Джон Кенеди .
Какво е чувството да държиш съдбата на цяла нация в ръцете си.
Представете си какво е да се изправиш лице в лице с напълно реалната възможност
твоето следващо решение да означава "краят на света".
- Вие ли сте Макс Евънс?
- Да. А кой сте вие?
Броуди Дейвис. Сега работите за мен.
- Моля? Милтън не ми е казал...
- Милтън напусна. Аз го купих от него.
Продал е УФО-центърът? Та това беше работата на живота му!
Нещата се променят.
Какви са всичките тези неща?
Правя някои подобрения. Знаеш ли, тази вечер нямам нужда от теб. Отивай си.
- Но аз не съм свършил...
- Казах да си ходиш в къщи.
Евънс? Ако някой те попита, никога не си виждал тези работи.
Хей, Макс.
Хей.
Добре ли си?
Не.
Той се опита да ме подготви за това, знаеш ли?
Той каза, че може да дойде време,
когато няма повече да бъде наоколо и аз ще трябва да се погрижа за себе си.
Някак си... винаги съм мислила, че това няма да стане преди да си отидем у дома.
- Като казваш "у дома", имаш предвид...
- "у дома".
Просто е въпрос на време преди да се предадеш.
Благодаря ти.
Това не е ровене. Това е факт. Ти си влюбена в него.
Не можеш да живееш без него и смяташ да се съберете отново.
Не. Не е истина. Аз се отдръпнах. От него, нея и от цялата тази ситуация.
Нея? Няма "нея". Макс не го е грижа за Тес. Никога няма да го е грижа за Тес.
Единственото нещо, което го интересува... О, боже мой!
Лиз...
Мария, каквото и да искаше да кажеш, просто недей.
Ти помниш нашият свят, така ли?
Не съвсем ясно. Основно образи. Впечатления, чувства.
Как?
Наседо ме научи на някои техники, възстановяващи паметта.
Мога да ти ги покажа някой път.
Сигурно.
"Сигурно, Тес. Докато си държиш ръцете далеч от мен."
Всичко е наред. Знам какво чувстваш... какво чувстват всички към мен...
Не е като да не те харесвам.
Не е необходимо да споделяш моите чувства.
Наседо ме научи как да не се оплитам в... това. Това не съм аз на практика.
Аз не съм човек. Нито пък ти.
Това е единственият живот, който помня.
Това не е истина. Ти си живял друг живот, Макс,
един живот, напълно различен от този. Живот, където ти ме обичаше.
Не помня.
Аз помня.
- Какво е това?
- Вътре има някой.
Може да е просто крадец.
Не мисля.
Съжалявам.
Няма проблем.
Имаме нужда от помощта ви.
Татко!
Добро утро.
Да, добро утро. Какво, по дяволите, правиш тук?
Живея тук.
Келвин Клайн. Одобрявам.
Татко!
- Паркър.
- Здрасти.
Има ли още някакви съобщения? Господин Пиърс звънял ли е?
Не.
Погледни ме... как чакам приятелят ми да ми позвъни.
Коя от нас е ученичката?!
Всъщност, конгресмен... Агент Пиърс няма да се върне...
повече.
Какви ги приказваш? Звучи, все едно е умрял.
Не, не, не.
Ъ... вижте, той остави съобщение, гласова поща, и в нея казва,
че заминава далеч и повече няма да се върне и че всичко между вас е свършено.
Искам да го чуя.
Ъ... Изтрих го. Беше грубо и студено и... нали знаете.
Повярвайте ми, вие нямаше да искате да го чуете.
И сама мога да взимам такива решения, Паркър. Голямо момиче съм.
Съжалявам.
Гласово съобщение.
Ден 4-ти от кризата.
Кенеди е притискан отвсякъде.
Военните искат да атакуват, дипломатите искат блокада.
И така, какво трябва да направи? Едно нещо е ясно: няма време.
Ракетите в Куба ще бъдат в готовност всеки момент.
Освен ако не действа... и то бързо.
Той рискува да позволи на събитията да го управляват.
Затова, правилен или грешен, изборът трябва да бъде направен, и то веднага.
14-ти май.
О, боже мой!
Не пипай!
Какво правиш тук?
Просто разглеждах. Интересно ми е цялото това оборудване, което си донесъл.
- Знаеш ли какво е това?
- Не. Какво е?
Аз задавам въпросите. Защо се протягаше към него?
Просто от любопитство.
Всичко свърши, Евънс.
Отивай си в къщи и не се връщай. Уволнен си.
Хей, мисля, че знам защо Макс и Тес са били заедно миналата вечер.
Той просто се е правил на бодигард.
Изпратил я е до тях в случай, ъ... че убиецът я последва.
Виж, не е нужно да му измисляш оправдания.
Кой измисля оправдания?
Просто се опитвам да му помогна, също на теб и на цялата ситуация.
- Той ли те изпрати?
- Не.
- Той е, нали?
- Не и този път. Мисля... не.
- Не, разбира се, че не.
- Мария, мислех, че си ми приятелка.
Не е честно.
Загрижена съм и за двама ви. Просто искам да бъдете щастливи заедно.
Мария, ще ми направиш ли услуга?
Ще държиш ли големия си дебел нос далеч от всичко това?
Съобщението прието. Човече!
Виж, имам куп работа, така че...
Добре, добре. Ти не беше...
не беше сериозна за големия дебел нос...
- Довиждане.
Чао.
Не е приятна гледка, нали?
Знаеш ли, аз не бях... не съм мислила.
Не се стеснявай!
Не се случва всеки ден да завариш шефа си да пие и да нарязва...
но също така ти никога не си работила във Вашингтон.
Мога ли да помогна с нещо?
Искаш да помогнеш? Вземи една папка и нахрани звяра.
Ти нарязваш всички тези досиета относно извънземните, така ли?
Аз нарязвам специалния агент Пиърс и всичко, свързано с него.
Била ли си някога влюбена, Паркър?
Веднъж.
Той те заряза, нали?
Не съвсем.
Какво, ти ли си го напуснала?
В живота му имаше още някой.
Но ти си се отдръпнала. Виждаш ли? Ти си си тръгнала, момиче.
Не позволяваш на никой мъж да ти пробутва тези боклуци.
- Да.
- Да.
Коя е кучката, която ти отмъкна твоя човек?
О, тя е... ъ, просто някоя. Момиче от неговото минало.
О, лошият вариант!
Знаеш ли, те не е толкова лоша.
Да бе, вярно. Все едно не я мразиш.
Може би съвсем малко.
Аха. Виж, позволи му сега да излезе. Истината ще те освободи.
- Добре. Аз... Мразя я.
- Това вече ти отива!
А има ли си име тази уличница?
- Тес!
- Тес? Какво е това? Вече я мразя.
О, добре. Трябва да вдигна телефона. Добре ли си?
- Да.
- Добре.
Тес.
Хей. Това е моята стая и това е моята фланелка.
Съжалявам.
Не! Добре де. Ти си я облякла.
Нещо много си притеснен от голотата, като за момче, което разглежда "Цици"?
Дай ми това!
О... приложението? Добър вкус.
Добре де, не знам как правите нещата на планетата Вулкан или там където е,
но тук на Земята имаме една примитивна концепция, наречена "уединение".
Продължавай да ми говориш така и ще те изпепеля със смъртоносните си очи.
Шегувам се. Вие, будистите, явно нямате чувство за хумор.
Откъде знаеш за това?
"Будизъм за начинаещи" също се намира под леглото ти.
Как мислиш, че ще се чувства Буда
на сандвич между Хъстлер и цицеста рокерка?
- Виж, не казвай на никой за това.
- Защо?
Защото имам репутация.
За която колкото по-малко се каже, толкова по-добре.
- Сериозен съм.
- Кайл Валенти - будист.
Виж, това ме завладя ме през лятото...
- На футболния лагер. Те са луди по него.
- Слушай!
Тези... тези "извънземните-са-сред-нас" неща
наистина ме разтърсиха. Накараха ме да се питам
за живота, за моето място във вселената и... Ти не разбираш.
Вие... вие обърнахте живота ми с краката нагоре.
Трябва ми малко яснота. Имам нужда от спокойствие, да помисля.
Не, не разбирам.
Аз съм момиче от друга планета.
Без семейство, без приятели. Само трима като мен на този свят.
И човекът, с когото израснах... човекът, който ме отгледа...
беше току-що убит. Прав си, Кайл!
Какво ли знам аз за нуждата от душевно спокойствие?
Съжалявам.
Имаше формата на петоъгълник и определено беше извънземно.
Извънземно устройство в ръцете на един напълно непознат...
непознат, който скоро купи УФО-центъра от Милтън, или поне така твърди.
Какво трябва да означава това?
Защо Милтън го е продал?
Глупавият капан за туристи беше неговия живот.
И какво, един ден просто го продава, взима парите и изчезва?
Не, не мисля.
Значи казваш, че той е убил Милтън?
Е, след убийството на Наседо да убиеш Милтън би било елементарно.
Ако той е убил Наседо.
Да. Освен това е заинтересуван от нещо, което се е случило на 14-ти май.
Ами това е денят, в който получихме съобщението от нашата майка.
Но това не доказва нищо...
- Ще се събудиш ли?!
Преди да включим сферата Наседо каза, че може да съобщим на враговете къде сме.
Не повишавай тон.
Да, сър.
Какво искаш да направим, безстрашни водачо?
Ще говоря с Валенти... да се опита да намери Милтън.
Надявам се, че е жив и просто си почива някъде.
Което означава, че ще може да ни каже повече относно Броуди и как той...
Вместо всичките тези разговори,
защо просто не се промъкнем в УФО-центъра и не вземем проклетото нещо?
Защото е прекалено опасно.
Ако той е Кожа, нашата най-добра защита в момента
е това, че той не знае кои всъщност сме ние.
Казвам, че това е боклук.
Но добре де. Имаме един глас да влезем и един против. Изабел?
Не ми прехвърляй топката, Майкъл.
Няма да гласуваме за това, Майкъл. Аз взех решение. То е окончателно.
Знаеш ли, Максуел,
не помня този друг живот, който се предполага, че сме живели,
но знам, че съм бил твой доверен
Втори в командването, и съм дяволски сигурен, че си имал навика да ме слушаш.
Кой е там?! Стой, където си!
Хей! Не мърдай!
Не ми изглеждат счупени.
Да, не и за теб.
Добър ход, Майкъл.
Колко пъти трябва да водим този разговор? Колко пъти трябва...
Престани, Макс!
Той е получил достатъчно. Няма нужда от лекция.
Благодаря ти. По-добре късно, отколкото никога.
Просто не искам да виждам никой от нас наранен.
Знам... но някой трябва да бъде наранен.
Майкъл едва не беше убит тази вечер.
Наседо вече е убит.
Нещо трябва да се направи, Макс. Трябва да направим нещо с Броуди.
Какво имаш предвид?
Трябва да го убием.
Той използва извънземно оръжие.
Кой човек би могъл да направи това? Той е Кожа... каквото и да означава това.
И той е убил Наседо, и сега ни дебне. Ние сме във война.
Въпросът е "той или ние" и аз избирам "нас".
Аз също.
Какво прави той?
Американски разузнавателен самолет току-що е свален над Куба.
Американският пилот е мъртъв.
Налице е чудовищен натиск да се отвърне на удара, но дали това е правилен ход?
Дали моментът е подходящ?
На Кенеди не му липсват съвети.
Собствения му брат му Боби се съмнява в него, но накрая,
решението е негово и какъвто и курс да избере, историята ще е неговия съдник.
Как той е можел да знае?
Как Кенеди е успявал да бъде твърд с руснаците преди това,
но по-късно да играе на сигурно, даже и след като те свалят U-2?
Не знам.
Аз също. В това е проблемът.
Предполага се, че ще бъда този велик водач,
но не знам как да взимам решения от такъв тип.
Нямам тази проницателност.
Как да знам какъв е правилният курс на действие?
Хм, имам идея.
За какво говориш?!
Ето, даваш ми уроци по история. Даже не си ми казал какво става, Макс.
Знам. Съжалявам.
- Виж, просто се опитвам да разбера как...
- Да, да разбереш как да бъдеш лидер.
Добре. Ето едно малко прозрение. Джон Кенеди - той не е толкова велик.
Мами жена си с една проститутка.
О... ето нещо общо между теб и Кенеди.
И двамата сте забъркани с леки жени. Как е Тес, между другото?
- Не съм забъркан с Тес.
- Просто правите среднощни разходки?
А, видяла си ни?
Да. НИЕ ви видяхме... Лиз и аз ви видяхме.
Изглеждаше ми доста романтична вечер.
Може би малко пай пред входа преди да си кажете "лека нощ"?
Не. Това е... това е дълга история.
О, добре, със сигурност не ми се слуша дълга история, освен ако не е за Кенеди.
- Обичам Лиз.
- Знам, че обичаш Лиз, Макс.
Повтаря ми го цяло лято.
Но сега, когато тя се върна, аз съм тази, която върши цялата работа.
Какво трябва да направя?
Не знам. Направи нещо. Покажи й какво чувстваш, и моля те... направи го сега.
Виж, съжалявам. Знам, че ще се справиш с този
Розуелски "ракетен кризис" или нещо такова...
само се опитай да следваш сърцето си.
В смисъл, не е ли това, което винаги правят великите лидери?
Нека да го направим.
- Не. Не можем да го направим.
- Какво!?
Това не сме ние.
Знам какво казвате, но трябва да направим нещо.
Броуди е мъртъв. Край на проблема!
Какво, по дяволите...?
Кога се научи да правиш това?
Преди известно време.
Просто изчакайте тук.
- Какво смяташ да правиш?
- Да се срещна с него. Да разбера истината.
А ако те убие?
Тогава ти ще можеш да бъдеш безстрашния лидер.
Какво правиш в Розуел?
Това да не е някаква история от типа: "недоволни бивши служители изскачат
в късна доба, за да убият шефа си"?
Мразя да правя така.
Защо не отговаряш на въпроса ми?
Защото не съм тук, за да отговарям на въпросите ти.
Не. Ти си тук заради това, което се случи на 14-ти май.
Откъде знаеш за 14-ти май?
Има го във всичките ти документи.
Репетирал си отговора.
Ти си тук заради това.
Ти си един от нас, нали?
Точно така. Подозирах, че вие сте подобни, но не бях сигурен.
Защо си тук? Какво искаш?
Каквото искаме всички.
Да повторя контакта. Може би даже да се върна.
Ще се махнеш ли от мен сега?
Помниш ли какво се случи?
- Не напълно.
- Аз също.
Две години психотерапия за възстановяване на паметта ми!
И все още единственото нещо, което мога да си спомня за моето отвличане,
е цветът на стените и миризмата на изгорена коса.
Отвличане ли?
Да, знам. И аз я мразя тази дума.
Можеш да кажеш, че си видял Дева Мария и хората ще палят свещи пред банята ти,
но кажи им, че си бил отвлечен от извънземни, и те ще те изкарат откачен.
Това ми се случи преди 7 години.
Карах колата си по една магистрала в Масачузетс
и изведнъж се оказвам в някаква стая и те правят... нещо с мен.
И след това пак съм в колата си, 2 дни ги няма и аз съм в Западна Вирджиния.
Бих описал цялото това нещо като проблясък от миналото.
След това докторът ми каза, че вече не съм болен от рак.
Беше рак на костния мозък. Без никаква надежда!
Оставаше ми само година живот и пуф... изведнъж вече го няма.
- И се опитваш да установиш контакт със... извънземните?
Длъжен съм.
А това?
Това го купих... не знам... преди 3 години.
От някакъв, който се предполагаше, че е имал работа с артефакти.
Мислех, че е парче боклук.
И тогава на 14-ти май това нещо оживя. Изпрати импулс.
Затова наех екип, който
да провери цялата радиотелескопна връзка за нещо необичайно и те намериха нещо.
Сигнал, Макс.
Странен, високоенергиен микровълнов сигнал, индентичен с това, което видях.
И знаеш ли откъде идваше сигналът?
- Розуел.
- Именно.
Знаеш ли какво означава това, Макс?
Извънземни. В смисъл, не че те ходят сред нас
или някоя глупост от този сорт,
но те наистина са установили контакт с хората в Розуел.
Какво мислиш за това?
И така, разкажи ми за теб, Макс. Каква е твоята история с отвличане?
А откъде той е взел пари, за да купи УФО-центъра?
Така се е случило, че е купил някаква току-що стартирана интернет компания.
Моментален милионер.
Но като почнал да говори за отвличането, станал ненадежден и те са се откупили.
Да, за 300 милиона.
Взимай повече компютърни курсове.
Какво за атаката над Майкъл?
Броуди каза, че това устройство просто се е озовало в ръцете му.
То е изпратило импулс без предупреждение.
Мисля, че е било заради това, че Майкъл е бил наблизо, но не съм сигурен.
Но защо то е реагирало на Майкъл, а на теб не?
Не знам.
Е, какво трябва да правя сега?
Знаеш ли... баща ми е предполагал, че това ще е временно положение.
- Разбираш ли?
- Естествено.
Добре.
И в такъв случай, просто искам да ти кажа, че ще изнеса всичките си боклуци
от стаята. Ти я получаваш. Ще спя на дивана или нещо подобно.
- Не съм искала това.
- Не е кой знае какво.
Ъ... материалната собственост само замъглява мозъка.
- Ти го казваш, Буда.
- Добре. Ще се видим.
Хей.
Мерси.
И така, Майкъл, какво мислиш за пиърсинг?
Не мисля.
- Трябва да помислиш за това.
- Болката не ме привлича.
Е, това боли само веднъж, после е стимулиращо.
Четвърта маса чака.
- Трябва да говоря с теб.
- Макс, трябва да говоря с Мария.
- Виж, трябва да чуеш това.
- Мария се опита да ми обясни
за теб и Тес онази нощ. Но аз не...
- Не става въпрос за Тес.
Става въпрос за теб и мен.
Мислиш, че ще те забравя или нещо от този род, но...
но не, не мога.
Не ме е... не ме е грижа за съдбата ми или за планетата ми, или за каквото и да е.
Единствено ме е грижа за теб.
Затова просто трябва да знаеш... Идвам за теб, Лиз.
Ето, това е велик човек.
Нали разбираш, че нашите проблеми още не са свършили, Макс?
Каквото и да е убило Наседо, то е още тук...
и вероятно се приближава.
- Ще ме прикриваш ли?
- Нещо ново?
Превод: Aries Субтитри: Victory
К Р А Й