Rashomon (1950) (Rashomon.(1950).Akira Kurosawa.CD1.PROPER.DVDRip.XviD.srt) Свали субтитрите
По романа "В дъбравата" от Рюносуке Акутагава
Сценарий Акира Куросава и Шинобу Хашимото
Оператор Казуо Миягава
С участието на
Тоширо Мифуне
Мачико Кио
Такаши Шимура
Масаюки Мори
Минору Чиаки
Режисьор Акира Куросава
Не разбирам... Просто не разбирам.
Изобщо не го разбирам.
Просто не разбирам.
Какво има?
Какво не разбираш?
Никога не съм чувал толкова странна история.
Защо не ми я разкажеш?
Случайно в нашите среди има един мъдър свещеник.
Не, дори известният мъдър свещеник от храма Кийомицу
не е чувал толкова странна история като тази.
Значи знаеш нещо за тази странна история?
Аз и този човек току-що сами я видяхме и чухме.
- Къде?
- В градината на съдилището.
Съдилището ли?
Един човек е бил убит.
Само един ли? И какво от това?
Над тази порта можеш да видиш поне пет-шест трупа.
Прав си.
Войната, земетресенията, ураганите,
пожарите, глада, чумата...
Година след година само бедствия.
А и бандитите всяка нощ ни тормозят.
Виждал съм толкова много хора убивани като буболечки,
но дори и аз не бях чувал толкова ужасна история като тази.
Да. Много ужасна.
Този път може окончателно да изгубя вярата си в човешката душа.
По-лошо е от бандитите, от чумата,
от глада, пожарите и войната.
Виж какво, свещенико.
Стига с твоите проповеди.
Звучеше интересно, поне докато бях на сухо от дъжда.
Но ако ще е проповед, по-добре да слушам как вали.
Изслушай ме. Може би ще можеш да ми кажеш какво означава.
Нито една от трите не разбирам.
- Три какво?
- Ами...
Ще ти разкажа за тях.
Успокой се и ми разказвай бавно.
Дъждът няма да спре скоро.
РАШОМОН
Беше преди три дни.
Отидох в планината за дърва.
Тичах с всички сили за да кажа на стражарите.
А после, три дни по-късно, тоест днес, бях повикан да свидетелствам.
Да. Точно така.
Аз бях този, който първи откри трупа.
Какво? Дали съм видял сабя или нещо такова?
Не, нищо такова.
Само женска шапка, заседнала в клоните,
И стъпкано самурайско кепе.
До тялото имаше отрязано парче въже,
а малко по-нататък в листата, бляскав медальон с червена обшивка.
Да.
Това беше всичко, което намерих, да.
Да.
Срещнах убития преди смъртта му.
Беше три дни преди това, следобед.
По пътя от Секияма към Ямашина.
Жената беше с воал, затова не виждах лицето й.
Мъжът беше въоръжен със сабя, както и с лък и стрели.
Изобщо не предполагах, че го очаква такава съдба.
Човешкият живот наистина е толкова крехък и мимолетен, като сутрешната роса.
Срамота е, че неговият трябваше да свърши така.
Съжалявам.
Човекът, когото хванах е Таджомару.
Да, известният бандит, за който всички говорят.
Последния път, когато ми се изплъзна изглеждаше по същия начин
и носеше същата сабя.
Беше преди два дни по здрач, около бреговете на Кацура...
Какво има?
Имаше 17 стрели с орлови пера,
кожен лък и кон.
И всичките бяха на мъртвия, да.
Иронията беше, че Таджомару беше хвърлен от откраднатия кон,
и сигурно това е съдбовното възмездие.
Да съм паднал от коня ли? Глупак такъв!
Същият този ден...
си яздех коня и внезапно ожаднях.
Близо до Осака пийнах от един извор.
Сигурно нагоре по течението е имало смъртоносно отровна змия.
След малко стомахът ме заболя ужасно.
Докато дойда до реката, вече не издържах.
Затова слязох от коня и се сгърчих на полето.
Паднал ли съм?
То е ясно, че глупакът само глупости може да измисли.
Знаех, че рано или късно ще ме хванете за гушата,
затова няма да крия нищо.
Таджомару беше човекът, убил онзи мъж.
Видях двойката преди три дни. Беше горещ следобед.
Внезапно хладен полъх прошумоля в листата.
Ако не беше този полъх, нямаше да го убия.
Зърнах я за малко и после я нямаше.
Сигурно затова.
Стори ми се, че видях богиня.
От този момент реших да я заловя, дори ако се налага да убия мъжа й.
А ако можех да я имам без убийство, толкова по-добре.
Намерението ми беше да я имам, без да убивам мъжа.
Но не можах да го сторя по онзи път към Ямашина.
Какво искаш?
Какво искаш?
Какво има?
Не ставай подозрителен.
Виждаш ли? Не е ли красива?
Добре я разгледай.
Оттатък има руини.
Когато копах в една могила, открих купчина саби и огледала.
Зарових ги в една дъбрава зад планината за де не може никой да ги намери.
Ако те интересува, ще ти ги продам евтино.
Ей там е.
Върви пред мен.
Тук е. Зад онези борове.
На мъжът ти му стана лошо.
Лицето й пребледня. Зяпаше ме със замръзнал поглед,
изражението й преливаше от емоции, като на дете.
когато видях това, завидях на мъжа и изведнъж го намразих.
Исках да й покажа колко жалко изглежда, завързан за оня бор.
Мисли, каквито нямах допреди малко, изпълниха главата ми.
Не бях виждал толкова ярост у една жена.
Така успях да я имам, без да убивам мъжа й.
И все още нямах намерение да го убивам.
Но тогава...
Чакай!
Спри!
Или ти ще умреш, или съпругът ми.
Един от вас трябва да умре.
Двама мъже да знаят за срама ми, е по-лошо и от смъртта.
Ще тръгна с този, който оцелее.
И така, трябваше да го убия, но исках да го направя с чест.
Той се би много добре. Кръстосахме сабите 23 пъти.
Спомням си го, защото още съм впечатлен.
Никой не беше кръстосвал сабя с мен повече от 20 пъти.
Какво? Жената ли?
Не знам.
Когато мъжът умря, аз се обърнах да я видя. Нямаше я.
Битката трябва да я е изплашила и тя е избягала.
Изтичах до планинския път.
Намерих само коня й да си пасе спокойно.
Бях силно привлечен от яростта в душата й,
но в края на краищата, тя си беше само жена, като всички останали.
Дори не я потърсих.
Какво? Сабята му ли?
Размених я в града за алкохол.
Кое? Камата й?
Беше инкрустирана с перли. Изглеждаше много ценна.
Изобщо забравих за нея. Това беше глупаво.
Най-голямата ми грешка!
Дори измежду бандитите, Таджомару е известен женкар.
Ами да, миналата есен, млада булка тръгнала към манастира, а после тя
и прислужницата й били открити мъртви в планината. И това е негово дело.
Кой знае какво действително се е случило с жената, която оставила коня си?
Отишла в съдилището.
Криела се в храма, когато полицията я открила.
Това е лъжа.
Всичко е лъжа. И историята на Таджомару и тази на жената.
Човешко е да се лъжа.
През повечето време не можем да бъдем честни дори със себе си.
Може да е така.
Но това е, защото хората са слаби, затова лъжат, дори себе си.
Само не започвай проповед.
Не ме е грижа дали е лъжа, щом като е занимателна.
А жената с каква версия излезе?
Напълно различна от историята на Таджомару.
Толкова различна, че лицето й дори не показа яростта, за която той разправяше.
Тя беше толкова хрисима, почти жалостива.
Онзи човек, със синьото кимоно,
след като ме насили да му се отдам,
гордо обяви, че той е скандално известният Таджомару,
и се смя подигравателно на мъжа ми който беше завързан.
Колко ужасно трябва да се е чувствал съпругът ми.
Колкото повече се мъчеше да се освободи,
толкова по-дълбоко се врязваха въжетата.
Изтичах към него, или по-скоро се опитах.
Дори сега виждам очите му,
кръвта ми замръзна във вените.
Това, което видях в тях не беше нито гняв,
нито скръб,
а само студена светлина, поглед пълен с ненавист.