Fassbinder Querelle (1983) Свали субтитрите
за морето и моряците.
Това, което естествено следва мислите за море и убийство...
е мисълта за любов и сексуалност.
Хей! Затваряме!
Не ме ли разбра, Робърт? Затваряме!
Тогава заключи вратата.
Робърт остава с мен.
Какво каза?
Чу ме. Робърт ще остане тук с мен тази вечер.
Какво мислиш за това?
За кое?
В края на краищата тя все още е твоя жена.
Смяташ, че трябва да ревнувам?
- Би било нормално.
- Може би, но какво е "нормално"?
Ние имаме уговорка.
Лизиан прави това, което иска...
и ме оставя да правя каквото аз искам, ясно?
Това е важно за мен.
- Чикаго!
- Наистина.
Както и да е, аз искам да му гледам на карти. Нали, малкия?
Надявам се, че знаеш какво правиш.
Знаеш, че аз знам какво искам.
Загуби, Марио.
Тогава налей по още едно.
Ти имаш брат?
И какво?
Никога не си го споменавал.
Защо да го споменавам?
Приличате си много, нали?
Така казват хората...
но не е вярно.
Керел е моряк.
Може би е вярно.
И вие се обичате...
повече, отколкото бихте искали.
Глупости.
Ние сме братя...
и това е всичко, което може да се каже по въпроса.
Защо клатиш глава?
Не знам защо...
но брат ти е в голяма опасност.
В опасност? Какъв вид опасност?
Опасност...
да намери себе си.
Трудно е да хвърляш поглед покрай тези рамене...
профили, къдрици...
тези силни и гъвкави момчета...
без да си ги представяш способни на убийство.
Най-после земя.
И курви!
Сочни путки. Горещи и влажни.
"Хотел Бар Фериа"
- Бил ли си в Брест преди?
- Защо?
Защото те имат най-развратния бардак на света.
Фериа.
Да. Точно така се казва.
Момчета, някой от вас знае ли го?
- Да, но само от това което съм чувал.
- И какво си чувал?
Нищо конкретно.
Казват, че всеки трябва да хвърля зарове с шефа...
ако иска да си хване проститутка.
Ноно. Така се казва шефът на Фериа.
Точно така. Ноно.
Защо трябва да хвърлят зарове?
Такова е правилото.
Ако спечелиш, можеш да си избереш.
Ако загубиш, трябва да дадеш на шефа да те чука първо.
Наистина ли?
Наистина, и съм дяволски сигурен, че е пълно с момчета, които си падат да губят.
- Щом ги възбужда...
- И какво от това?
След като страдам от самотата причинена от моята странност достатъчно дълго...
Може би ще притисна гол към тялото си тези момчета...
които ме поразяват с дързостта и силата си.
Въпреки, че едва смея да го вярвам.
Със сълзи на очите, аз благодаря на Бога, че ме е дарил с това блаженство.
Моите сълзи ме размекват.
Топя се в тяхната влага по бузите ми. Люлея се.
Търкалям се във вълните на нежност към тези момчета...
и техните твърди, изпити бузи.
Голямата страст на Керел е собственото му почиващо си тяло.
Изглежда сякаш се отразява в собствения си образ.
Разглежда себе си като през увеличително стъкло.
Изследва дребните събития с етимологическа щателност.
Но колко сияйно е тялото му в славата на неговите горди движения!
Ботушите ви, сър.
Остави ги там.
Нещо друго, сър?
Не, благодаря.
Понеже те самите предпочитаха да я отричат...
странната прилика между двамата братя...
изглеждаше привлекателна само за другите.
Те се срещаха само вечерите, колкото се може по-късно...
в едно легло на една стая...
близо до тази, в която майка им живееше в бедност.
Може би се срещаха и отново в любовта към майка си...
но на такова дълбоко ниво
че не можеха да го видят въобще.
"Този филм е посветен на моето приятелство...
с Ел Хеди бен Салем м'Барек Мохамед Мустафа...
Райнер Вернер Фасбиндер"
От колко време си в Брест?
От вчера.
Никога не съм очаквал, че ще се натъкна на теб тук.
Аз съм любовника на шефката, Лизиан...
от шест месеца.
- А съпруга и?
- Той си има свои интереси.
Защо си дошъл тук?
Имам да се погрижа за една малка работа. Търся купувач.
- Опиум?
- Да, точно така.
Нямаш грижи. Ноно е човекът, който ти трябва.
Ще ви запозная.
А онова ченге с него?
Той е част от обзавеждането. Тук той не е ченге.
Точно обратното.
Той ни гарантира сигурността.
Това е Керел, моят брат.
Той има сделка за теб.
Той е окей.
Здравей.
Добър вечер.
Каква е сделката?
Опиум.
Пет килограма.
Десет хиляди долара.
Дадено.
В кеш.
Разбира се.
Керел беше смразен от погледа на Марио.
Повече от безразлични...
погледът и стойката на Марио бяха ледени.
Същевременно, Керел беше поразен от необикновената сила на собственика им...
и красотата на ченгето.
Никога преди той не беше се срещал с истинско съперничество...
с което се сблъска в лицето на тези двама.
Няма нищо мътно в тази работа, нали?
С мен няма от какво да се притесняваш.
Носиш стоката и прибираш сухото. Ясно, мой човек?
И не се притеснявай от Марио. Той е част от обзавеждането.
Керел не се съмняваше, че царството, над което властваше този тип...
беше земно.
Но беше ли възможно полицията да е толкова привлекателна, толкова богата?
Да пийнем!
Кога ще бъдеш тук?
Трябва да помисля как да измъкна стоката, но ще се оправя.
Не искам да се замесвам с гадости.
Не искам да си опаря пръстите.
Искаш ли да танцуваш с мен?
Разбира се, защо не?
Казвам се Лизиан.
Заведението е мое.
Така ли.
Аз съм брата на Робърт.
Знам.
За какво си се размислил, Керел?
Признавам наличието на авторитет у Марио.
Забелязвам неговите безпристрастни жестове.
Безпристрастността е спътник на абсолютната власт.
Тя владее непоклатим морален авторитет.
Това е една перфектна социална организация.
Печелиш.
Имам чувството, че си бесен.
Не е моя вината, че сестра ми не се появи.
Можеше да уредиш тя да дойде.
Не можех, Джил. Кълна ти се.
Много добре знаеш колко харесвам Полет.
Харесваш я, а?
И мислиш, че е забавно, Роджър?
Кажи ми ако мислиш, че това е забавно!
Знаеш ли...
Наистина искам да го направя със сестра ти.
Можеш ли да си представиш как бих я чукал ако я държах така, както държа теб сега?
Ти си Джил, Джилбърт Търко, поляк.
Не работиш много отдавна като зидар...
и често си изпускаш нервите.
Тя наистина ме възбужда.
Човече, как бих я боднал.
Ти имаш същите черти.
Имаш същите очи.
Жалко, че не си тя.
Какво ще и кажеш?
Ще направя всичко, което зависи от мен да дойде утре.
"Млад мъж търси момчета с големи курове."
Керел не беше свикнал с представата, че е чудовище.
Бидейки млад мъж, той познаваше ужаса да бъдеш сам...
сграбчен в света на живите.
Браво! Браво!
Знаеш ли, за малко момиченце пееш тази песен точно като голямо момче.
Побързай, сладък! Тичай след приятелката си!
Иначе тя ще се удави!
Радвам се да те видя.
Защо?
Имам една работа за теб, също като онази в Бейрут.
Опиум?
Точно така.
Ще слизам на сушата утре следобяд.
През нощта ще пусна въже над стената към дока...
отдясно на митницата.
В 6:00 вземи лодка, вържи пакета на въжето...
след това се върни обратно през митницата.
Ще се срещнем по-късно пак горе.
Колко?
Триста.
Мен ме устройва.
Може би любовта е вертеп на убийци, и ако това е вярно...
дали Керел ще ме завлече в него?
А аз?
Когато за мен дойде времето да се удавя в чувството си към Керел...
дали ще има една аларма да иззвъни за мен?
Бихме искали да доловите, че морякът Керел...
роден от тази самота, в която оставаше изолиран и самият офицер...
беше образ, сравним с ангела от Апокалипсиса...
чиито крака почиват на морето.
Как пламенно желая Керел да се разкрие...
като разбойник под тази кралска външност.
И тогава да лежа в краката му...
и да целувам пръстите им.
"Войник, който бил паднал по лице по време на битката...
помолил врага си, докато той се приготвял да му нанесе смъртоносния удар...
да го почака да се обърне...
страхувайки се, че неговия приятел може да го намери с рана на гърба."
Плутарх: "За любовта"
Малко по малко, ние осъзнахме, че Керел...
вече в нашата плът, растеше...
развиваше се в нашата душа, захранвайки се с най-доброто в нас.
След като сме открили това за Керел, ние искаме...
той да стане истинския герой на тези, които се отнасят с презрение.
Документите Ви, моля!
Преследвайки съдбата си, неговото развитие в нас...
ние ще видим как той започва да вижда един единствен край...
който, изглежда, е негова собствена воля и негова собствена съдба.
Сцената, която ще разкажем е транспозиция на събитието...
което разкри Керел за нас.
Можем да кажем, че то е сравнимо с Посещението.
Добре, можете да минете.
Брат ми ще се погрижи за всичко.
Няма нужда да се тревожиш за него. Той е в Брест, във Фериа.
Във Фериа?
Сигурно се шегуваш.
Казват, че Фериа е доста странно място.
Не можеш да вярваш на всяка глупост, която чуеш.
Знаеш, както и аз, какво се говори.
И какво?
Той го прави с шефката.
Това ченге е покрито със скъпоценности.
И аз имам бижута, но не се фукам с тях.
Чувам, че и шефът си угажда също.
И какво, ако го влече?
Ако ти поиска, ще го направиш ли с него?
Защо не, ако ми се иска?
Правил съм и по-лоши неща в живота си.
Ако видиш брат ми, и той ще те възбуди.
Ти ще си легнеш с него.
Не би ме привлякло.
Аз пък ти казвам, че ще те привлече.
Искаш ли цигара?
Ноно ще те хареса.
Ти си готино парче.
Не би имал никакъв шанс с мен.
А аз? Имам ли по-добър шанс с теб?
Стига, престани!
Керел се вслушваше в барабаните и тръбите, свирещи само за него.
Погребалната служба за мъртвите.
Той се обви в благоразумие, чакайки ангела да удари.
По много смътен начин, Керел чувстваше, че всичко още не е свършило.
Оставаше му да изпълни и последната формалност:
собствената си екзекуция.
Кажи ми, какво ти харесва в Лизиан, което толкова те възбужда.
Обясни ми.
Съвсем просто е.
Харесвам я.
Добре, знаеш правилата на играта. Ако спечелиш, Лизиан е твоя.
Ако аз спечеля, ти си мой.
Двайсет и девет.
Двайсет и пет.
Губиш.
Смъртна присъда.
Какво каза?
Нищо.
Няма да се целуваме.
Това се подразбира.
Просто ще ти дам задника си.
Това е всичко.
Точно така. За това става дума.
Готов ли си?
Трябва да бъдеш внимателен, ясно?
Не мисля, че това е най-безболезненото нещо на света.
Не се притеснявай. Това не е първия път, когато са те чукали.
Първия път е. Просто трябва да ми повярваш.
Не се опитвай да се поднасяш с мен.
Не ми пробутвай тези глупости. Не и на мен.
Или си мислиш, че съм някакъв идиот?
Мислиш ли, че не те видях да мамиш, когато хвърляхме заровете?
Достатъчно.
Не забравяй, че не съм те молил да го правиш.
Сега, лягай!
- Грешиш, исках жена ти.
- Стига, бе.
Добре.
Бил ли си моряк?
- Бях Зефир.
- Зефир?
Легионер в затворнически отряд.
Лягай на масата.
Хайде. Ще стане бързо.
Така те харесвам.
Не боли.
Трябва да ти го призная.
Знаеш си работата.
Не чувствам нищо.
Добро утро, лейтенант.
Здравейте, Керел.
Трябва да кажа, че вършите чудесна работа.
Без дори да ми кажете, сте се предложили за друго задължение.
- Кой ви нареди да ринете въглища?
- Никой, сър.
Не намирате ли вашата работа с мен за малко по-приятна?
Разбира се, Лейтенант. Абсолютно.
Но това беше доброволно решение - за да заместя приятел.
Можеха да намерят някой друг.
Изгелждате красив така.
Намирате ли за толкова приятно да гълтате въглищен прах?
Не сър, но...
Да? Какво щяхте да кажете?
Нищо, сър.
Желаете ли още нещо, сър?
- Не, защо?
- Просто питам, сър.
- И какво смятате да правите сега?
- Нищо, сър. На ваше разположение съм.
Просто всичките ми приятели са сами долу.
Добре, тогава върнете се.
Всеки човек убива съществото, което обича.
Всеки човек убива съществото, което обича.
Брат ти е едно сладко малко парче.
- Керел? Какво искаш да кажеш?
- Добре се получи с него.
- Какво се получи? Вашата сделка?
- Това също стана добре.
Но имах предвид нещо друго. Направих го.
С Керел?
Това е новина за мен.
Кълна се.
Само, че, моля те не говори за това с никого. С него също.
И какво?
Въобще не ми влиза в шибаната работа.
Но не можеш да ме накараш да повярвам, че си чукал Керел.
Кълна се. Чуках го в гъза.
И когато си извадих патката, тя беше покрита с лайна, ако искаш да знаеш.
Правил съм го с почти всички освен с теб.
Никога не съм те пожелавал, разбираш ли?
По този начин мога да казвам, че жена ми е спала замо с дупедавци.
Ти си единственото изключение. Не знам защо.
Мисля, че сме можели да го направим, но просто не съм го искал.
Ти не ме интересуваш въобще. Никак.
Ти не си по никакъв начин по-грозен от другите.
Просто не ме интересуваш.
Малко си прекалено откачен за мен.
Трябва да го знаеш.
Здрасти, Марио. Как си?
(Горе-долу) А ти?
Прекрасно.
- За какво си се ухилил такъв?
- Нищо особено.
Просто чуках брата на Робърт. Може би е затова.
Без майтап! Наистина ли?
Не беше Робърт, но какво значение има, по дяволите. Беше брат му.
Гледай Ноно.
Понякога има нещо толкова женствено в него...
особено, когато прави някой от тези сладки, глупави жестове.
Но този Керел, той е супер момче.
Здрасти, Ноно.
Да излезем отвън.
Това ли искаше?
Педал!
Педал!
Да дадеш на негър да те чука!
Двамата братя заприличваха един на друг все повече и повече.
Двубоят, в който се бяха вкопчили, приличаше повече на кавга между влюбени.
Кажи го пак!
Наречи ме педал още веднъж! Кажи го пак!
Няма да го кажа!
Пресичам реката от пълзящи лози.
Помогни ми. Идвам към твоя бряг.
Ще бъде трудно, братко. Твоята съпротива е осезателна.
Какво казваш? Едва чувам.
Скочи върху смеха ми. Хвани се здраво за него. Не се грижи за болката ми. Скачай!
Бъди себе си!
Аз се превръщам в себе си.
Говори по-тихо.
Сега съм по-близо.
Обичам те повече от себе си.
Омразата ми беше само маскировка.
Една опасна меланхолия ме привлича близо към теб...
но битките ми ни разделят.
Моят смях е слънцето.
Той прогонва сенките, които хвърляш върху мен.
Търся камите на нощта. Издигам барикади.
Моят смях ме оковава. Той ме отдалечава от теб.
- Ти си красив.
- Ти също си красив.
Мълчи.
Не трябва да губим себе си в едно толкова перфектно единство.
Пусни хрътките си и вълците си по мен!
С каква полза?
Всяка битка те коронова с болезнен плам.
Не губи кураж. Работи!
Обичам го. Всички тези офицери ме отегчават.
Защо не мога да бъда моряк?
Оставам във вятъра.
Студ и главоболие пристягат челото ми...
и ме короноват с желязна тиара.
Раста и се топя.
Морски офицер.
Когато бях млад, дори когато избирах тази кариера...
не осъзнавах какво перфектно алиби осигурява морската кариера.
Оправдава ергенството.
Жените не питат, "Защо не сте женен?"
Те ви съжаляват за това, че познавате само мимолетните връзки...
и никога истинската любов.
Морето, самотата...
Никой не ме пита дали съм сгоден или не.
Нито другарите ми...
нито майка ми.
Откакто се влюбих в Керел...
започнах да държа по-малко на дисциплината.
Любовта ми ме прави по-мек.
Колкото повече обичам Керел...
толкова по-фино и категорично...
жената в мен става по-тъжна...
защото не може да се осъществи.
По време на едно от тези странни откровения...
определящи отношенията ми с Керел...
си мисля, сред всички тези скърби и вътрешни провали,...
"Какъв е смисълът?"
На онзи моряк му прерязали гърлото?
Да. Никой не знае кой го е убил.
Ти познаваше ли го, Керел?
Да. Знаехме се. Не го познавах добре.
Същесвува една мъжка пасивност...
която се изразява...
в безразличието към ухажването,...
напълно спокойното...
очакване на тялото...
по отношение на ролята му...
на приемане или отдаване на страст.
Искаш ли да хвърляме зарове?
7 поръчва, 14 плаща, а 21 получава питие, окей?
- Искаш ли да играеш и ти, Керел?
- Разбира се, защо не?
Спрете боя! Спрете боя!
Между такива мъже, и само за тях...
се установява една вселена, от която идеята за жена е прогонена.
Отсъствието на жена принуждава двамата мъжкаря...
да извлекат малко женственост един от друг...
за да изобретят жената.
"Бихме искали да смятаме моментите на скръб...
за тези моменти, в които самият Керел чувстваше...
леките бръчки на забравата върху ужасното си тяло"
Знаеш ли, знам. Просто го питай. Аз съм точен. Можеш да питаш когото искаш.
Знаеш ли, знам. Просто го питай. Аз съм точен. Можеш да питаш когото искаш.
А ти? Ти си във флота.
Срещал съм куп моряци, които си падаха по това.
Това не им пречеше да бъдат истински мъже.
Може би.
И ако даваш на Ноно да те чука, защо не и на мен?
Но не трябва да вярваш на всичко, което чуваш за Ноно.
Познавам добре живота. Повярвай ми.
Добре, направих го с Ноно.
Но от това да не почнат да ти идват разни неща на ъкъла.
Аз не съм педи.
Знам.
- Но Ноно те изчука, нали?
- Точно така.
- Е, и?
- Остави това.
Няма нужда да ми доказваш, че си мъж.
Знаем...
че и двамата сме мъже.
Ти си легна с Ноно и това не е престъпление.
Поне доколкото той се е отнесъл добре с теб.
Надявам се, че и ти си получил твоя дял от удоволствието.
Не мога да кажа обратното.
Мога да направя на всяко момче много приятни неща.
Виждаш ли, ако е забавно, значи няма нищо лошо.
Сигурен съм, че на Ноно също му е харесало. Той е доста страстно парче.
А ти си много хубав.
- Изглеждам като абсолютно всеки друг.
- Глупости! Просто си представям Ноно сега.
Той сигурно го е надървил в първия момент, в който те е видял.
- Кажи ми, той добър ли е?
- Разкарай се.
Кажи, той знае ли си работата?
Какво толкова интересно има за теб в това?
Страшно те възбужда, нали?
Може би ти се иска сам да опиташ малко?
Защо не, ако е хубаво?
- Кажи ми, как го прави той?
- Прави го добре.
Доволен ли си сега?
- Ти свърши ли? Беше ли супер?
- Опитай сам.
- Кажи ми. Хубаво ли е?
- Не е зле.
В началото, когато ти го вкарва, малко боли...
след това е добре.
Наистина, хубаво ли е?
Просто ми беше за пръв път.
Различно е от това, което си представях.
Обзалагам се, че има голяма патка. Хареса ли ти патката му?
Не обърнах внимание.
Ако те притеснява, можем да спрем да говорим за това.
Не, не ме притеснява.
Докато говоря за това, яко го надървям. Повярвай ми.
Майтапиш се!
- Не ми ли вярваш?
- И какво? От това го надървяш?
Провери. Хайде. Пипни го.
Глупости!
Не ти е надървен!
Давай. Пипни го. Добре ще го усетиш.
Нищо. И на това му викаш надървяне?
Хайде. Натисни го. Той е чудовище.
Разбира се, дрехите го правят по-голям.
Бръкни вътре. Ще видиш.
Разкопчай го.
Ще видиш, че не лъжа.
Прав си. Не е зле.
Харесва ли ти?
Казах ти, големината не ме интересува.
Хайде. Направи ми чекия.
"За първи път в живота си, Керел целуна мъж в устата.
На него му се струваше, сякаш притиска лицето си в огледало...
което отразява собствения му образ,...
сякаш промушва езика си...
в твърдата вътрешност на гранитна глава."
И това трябва да е супа? Това е шибана помия!
Бульон от пикня, това е то!
В супата трябва да има зеленчуци...
но зеленчуците стават все по-трудни и по-трудни за намиране.
Може би трябва да затегнем коланите още малко.
Може би можем да намерим малко зеленчуци някъде наоколо.
Смяташ ли?
Може би някой е натъпкал малко в задника си?
Има хора, които си падат по това. Ядат през гъзовете си.
Ти си скроил това номерче, нали, Тео?
Е добре, нека ти кажа нещо:
нямам намерение да се примирявам с тези гадости повече.
За какво говориш?
Това те възбужда, кефи те, нали?
Но не се притеснявай. Аз винаги ще бъда тук, когато се нуждаеш от мен.
Искаш да ме чукаш?
Не се притеснявай!
Давай!
А вие, момчета, се смеете.
Мислите, че е забавно!
Има ли още някой, който иска да ме чука?
Моля!
Престани, Джил.
Твоето спречкване с Тео не ни влиза в работата.
Какво? Аз нямам спречкване с Джил.
И пет пари не давам за него. И пет пари!
Защо не праснах Тео в устата тогава?
Защо не смачках мутрата на това копеле?
Само защото ми плаща питиетата?
Мразя го защото има власт над мен.
Исках да му бъда приятел, но не така.
Той ме направи на глупак пред всички.
И всичко това, защото не го праснах в устата навреме.
Защо не размазах мутрата на това копеле?
Полет...
ти, сладко малко прасенце с твоята възхитителна путка.
Ще усетиш още веднъж вкуса на пръчката ми.
Аз съм мъж. Дори чукам мъже!
Да ти го начукам и на теб, Тео!
Защо не размазах мутрата на това копеле?
Мога да се разправя с теб, Тео!
Винаги, когато ми се прииска.
- Роджър!
- Здравей, Джил.
- Роджър!
- Здравей, Джил.
Роджър, приятелю мой, да пийнем по едно заедно.
- Как е?
- Добре, предполагам.
Няма защо да се притесняваш за мен.
Няма го вече Тео.
Не трябва да ме слагаш в един кюп с него.
Не съм педераст, но той не е мъж.
Той е курва, духач.
Ти и аз, ние сме приятели.
И имаме правото да бъдем. А той е просто едно мръсно копеле.
Мисля, че си прекалил малко с пиенето.
Не ставай параден.
Платил съм го със собствените си пари.
Той може да вземе парите си...
и да си ги завре отзад!
Казвам ти, той е нищо...
и аз ще го смачкам.
Здравей, Джил.
Това си ти, Тео!
Ще черпиш ли? Аз съм с приятел.
Разбира се. Защо не, скъпи?
А сега не си вече сред нас!
Как се запознахте с Джил?
Как се запознахте с Джил?
Лесно, просто така. Той си падаше по сестра ми.
Имаше ли връзка със сестра Ви?
С Полет? Не. Защо?
Защото намерихме тези снимки под възглавницата му.
Нямам какво да кажа за това.
Правихте ли го с него? Имахте ли връзка?
Никога, инспекторе, кълна ви се.
А този Тео, когото Джил уби...
правил ли сте го с него?
Боже господи, та аз го познавах само от това, че съм го виждал наоколо.
Но този Джил със сигурност трябва да се е опитвал да ви прелъсти.
Не, никога, инспекторе.
Как въобще ви дойде това наум?
Просто защото Джил е гей.
- Това не е вярно!
- Как може да сте толкова дяволски сигурен?
Защото той си падаше по сестра ми, затова.
И никога не се е опитвал да ви докосва?
- Какво разбирате под "докосва"?
- Много добре знаете какво.
Правил ли ви е нещо неприлично?
Вече ви казах: нищо.
Някога плъзгал ли е ръце по панталоните ви?
Дори не се е опитвал да ви докосне по чатала?
Не. Никога.
Точно както ви казах е. Никога не ме е докосвал.
Добре.
Те не можеха да измъкнат нищо от него, който сега обикваше Джил все повече.
В началото, той го обичаше като дете с живо и вдъхновено въображение.
Престъплението му позволи да проникне в свят...
където чувствата са брутални.
Сега можете да си вървите.
Какво внезапно желание? Аз не съм нищо друго освен желание.
В началото, само механично...
ръцете ми оформиха женски гърди върху гръдния ми кош...
така сякаш са били присадени там.
Бях щастлив.
Повторих движенията отново, и се чувствам щастлив.
Аз съм изпълнен.
Отделям ръцете си, аз съм изпълнен.
- Мен ли търсите?
- Да, Вас.
- Ако Вие сте лейтенант Себлон.
- Да, аз съм.
Ние сме от полицията. Става дума за убития моряк.
Имате предвид Вик? Точно така си и помислих.
Нима?
Да, ние разследваме случая на този Вик Ривет...
и досега не сме напреднали много.
- Наистина ли?
- Да.
Но може би вие можете да ми кажете дали този Вик Ривет...
не е имал специални отношения с някой от своите другари.
Как мислите, любовни отношения могат ли да се смятат за такива?
Нищо не съм казал за "любовни отношения".
Така ли? Тогава вероятно аз съм ви разбрал неправилно.
Вероятно...
но може би Вие знаете повече за приятелствата на този Вик.
Физическите връзки на моите момчета не ме касаят.
И дори някой да е убил Вик...
във връзка с някое от тези приключения, то аз няма как да бъда информиран.
Разбира се, лейтенант, но би било възможно...
да сте чул нещо за това, нали?
Трябва да се шегувате. Аз не шпионирам хората си.
Освен това, повярвайте ми...
когато тези млади хора се замесват със съмнителни индивиди...
те със сигурност не обичат да говорят за това.
Мисля, че тези срещи...
са обвити в мрачни тайни.
Тези съмнителни индивиди са изключително добре организирани.
Изглежда сте отделили доста време за размисли над тази специфична материя.
Само така изглежда.
Всъщност, въобще не се интересувам от този тип неща.
Наистина ли?
Между другото, вашето алиби проверено ли е вече?
Моето алиби?
Но разбира се. Можете да проверите в папките си.
Сигурен ли сте?
Всичко най-хубаво, лейтенант.
Всичко най-хубаво.
Надарен ли съм с чар, с който мога да завладея другиго?
И кой, освен мен, е бил завладян от чара на Керел?
Как бих могъл да стана той?
Навивам ръкавите на пижамата си...
за да не ми пречат, когато правя чекии.
Това просто движение ме прави мъж.
Така се явявам като укротител на лъвове пред Керел.
Но всичко това ще свърши трагично.
Ченгетата разпитваха ли те?
Да, но не казах и дума.
Че какво имаше да казваш?
Точно така.
А Полет?
Какво прави Полет сега?
Нищо особено.
Още не се е върнала на работа.
Просто си седи в къщи.
Ти говори ли и за мен?
Не мисля, че е добра идея.
Твърде опасно е. Полет не може винаги да си затваря устата.
Снимката ти беше във весника.
Казват, че на съвестта ти лежи също и онзи моряк.
Кой казва?
Полицията.
Пишеше във весника.
Глупости!
И те самите не вярват на тази измислица.
Намерили са запалката ти до тялото.
Запалката ми?
Боже, трябва да съм я загубил преди години, нали?
- Така ми се струва.
- Ето, виждаш ли?
Момче, сестра ти!
Да можех да се чукам с нея точно сега!
Тя е толкова сладка.
- Прилича на мен.
- Знам.
Но тя е по-хубава.
Ако я държех в ръцете си, така както държа теб сега...
Щях да се изпраскам с нея като луд.
Колко жалко, че не си момиче.
Наистина ли?
Ти определено си хубав като момиче.
Какво ти става? Уплаши ли се?
Не.
Какво тогава? Какво мислиш, че искам?
Не се чувстваш в сигурност с тип като мен...
нали?
Какво искаш да кажеш?
Ако беше така, нямаше да дойда тук, не мислиш ли?
Правилно.
Трябва да се срещнеш с Робърт.
Обмислях го.
Той и приятелите му може би могат да ми помогнат да се измъкна от тук.
Добре, Джил.
Ще се опитам да се свържа с Робърт.
Мисля, че сега е най-добре да си тръгваш.
- Да?
- Ела насам.
Познавам те.
Ти си онзи приятел на Търко.
Джил Търко, който извърши убийството.
Не ме ли познаваш?
Да, ти си Керел...
брата на Робърт.
Точно така.
Помислих си, че бих могъл да помогна на приятеля ти, ако още е в Брест.
Какво мислиш?
Ами, понеже си брата на Робърт...
веднага се връщам.
Чувство на безпокойство изпълни Керел, затормозявайки душата му.
За първи път той щеше да се срещне с друг престъпник...
убиец от собствената му величина, с когото би могъл да говори делово.
Срещнах Керел. Нали знаеш, брата на Робърт?
Той иска да ти помогне. Да го доведа ли тук?
Разбира се! Защо не си го довел веднага?
- Мислех, че...
- Бързо! Доведи го!
Става. Ела с мен.
- Мерси, хлапе.
- Казвам се Роджър. Роджър Батай.
Мерси, Роджър. Роджър Батай.
Сега, в този изтоставен затвор...
Керел щеше да се срещне с младеж, който беше убил.
Тази мисъл го изпълваше с нежност.
Убецът беше едно непохватно дете... убиец за нищо.
Глупак.
Но, благодарение на Керел, той щеше да бъде увенчан с истинско убийство.
Кажи ми...
защо пречука онзи моряк?
Не разбирам.
Хайде. Кажи ми. Защо направи това на моряка?
Той не го е направил.
- Ако не е той, кой тогава?
- Честна дума. Не съм го направил.
Не мога да кажа кой го е направил, но кълна се...
не съм бил аз.
Във весника пише, че си бил ти.
Вярвам ти...
но никога няма да убедиш полицията.
Намерили са запалката ти до тялото.
Изчезвай, Роджър. Чупката!
Не мога да понеса и минута повече с теб днес. Разкарай се!
Загубил съм си запалката.
Дори не съм забелязал.
Как може една запалка да бъде толкова важна?
В крайна сметка аз знам защо не даваш на другите момичета да носят черно бельо.
Защо?
Защото ти единствена се облагородяваш с това черно.
То те прави толкова красива...
придава ти тържествен вид...
и същевременно си непоносимо страстна.
Възбуждам ли те?
Искаш ли да видиш?
Добре, давай.
Ти си сам на света.
Нощта лежи над самотата на...
едно безкрайно пространство.
Като повторно, огледално отражение на брат ти...
ти живееш в двойна самота.
Вие ме разстройвате.
Няма защо да го крия.
Вашата прилика ме съсипва.
Повдига ми се от вашите гадости.
Точно така! Вашите гадости.
Мислиш ли, че не знам?
Повдига ми се.
Единственото, от което се интересувате, сте самите вие.
Аз дори не съм тук за теб.
Коя съм аз тогава? Къде ми е мястото?
Ти живееш само в очите на брат си.
Вътре в брат си, и той живее вътре в теб.
Няма място за мен между двама ви.
Аз съм на вратата.
Аз съм твърде дебела.
Това е! Твърде дебела съм!
Съзнанието и беше замъглено от екстремното, прецизно...
неописуемо сливане на тези две мускулести, жилести тела.
Тя се опитваше да вкара меката, разпадаща се маса...
на собственото си пищно тяло между тях.
Робърт...
радост на моето сърце...
иска ми се да бъдеш сам с мен някога.
Ти ме правиш нещастна.
Страхувам се за теб.
Страх ме е, че може да не си свободен вече.
Когато мадам Лизиан се озова пред Керел...
погледът и попадна върху дюкяна му, въпреки желанието и.
Може би тази вечер платът беше по-гъвкав...
и ясно очертаваше кура и топките му...
позволявайки на мадам Лизиан да забележи една дълбока разлика между двамата братя.
Тя все още се надяваше, че курът на моряка ще е по-малък от този на Робърт.
"Той е среден на ръст, здрав и добре сложен.
Косата му е гъста. Очите му са пълни с презрение.
Има правилни черти.
Изражението на лицето му е сурово, гласът - мощен, макар и приглушен.
Цялото му същество е засенчено от страх.
Държането му показва крайна хладина.
Подозрителен, прикрит, мрачен, естествено той знае...
как да изглежда непроницаем и да запази тайната си."
"Портрет на Сен-Жуст" от Паганел."
Лизиан дълго чака любовта.
Мъжете въобще не я вълнуваха толкова.
Чак след като мина 40 години...
тя разви апетит към мъже с твърди мускули.
Когато беше щастлива, тя ставаше ужасно ревнива.
Но не го признаваше.
Тя обича брат ти.
Робърт е нейния мъж.
Първия истински, струва ми се.
Но когато се любят, те го правят като гейовете...
а Лизиан презира гейовете.
Вие се обичате.
Вие се обичате с твоята красавица.
Не мога да ви разделя.
Вие винаги ще намирате обратния път един към друг.
Ти обичаш брат си повече от мен.
Няма как да заобиколя това.
Този вид нещастие...
може да се случи само на жена на моята възраст.
Винаги оставах безразлична...
към желанията, които другите ми показваха...
но моята вътрешна девственост...
изгради в мен поле...
поле, което може лесно да бъде засято...
със семената на чудодейното.
След като я видя онзи първи ден...
Керел повече и не помисли да погледне Лизиан.
Но малко по малко, с обичайната си властност...
тя се наложи над него и го завладя.
Нито брат ми, нито аз сме достатъчно влюбени в любовта...
за да търсим нови преживявания.
Нито пък се нуждаем да удовлетворим някаква хигиенична нужда.
Ноно вижда в играта си с Керел една енергична...
донякъде самохвалска, демонстрация на похотливост...
която той смята, че е открил в Керел.
Това е като оргия в манастир, нищо повече:
малко приятно забавление, на което Ноно се отдава също и...
поради мощните си рамене.
Знам, че не рискувам нищо...
защото абсолютно никаква емоция не замъглява чистотата на моята игра.
Никаква страст.
Това е игра без значение.
Двама мъже, които се забавляват добре благодарение на единия от тях...
без усложнения - който си предлага задника на другия.
Ноно се съгласи да чука Керел повече или по-малко от деликатност.
На него не му се струваше, че морякът е влюбен в него...
но се нуждаеше от това за да продължи да живее.
Поради силата на Керел, Ноно не чувстваше презрение към него.
Харесва ти да ме чукаш, нали?
Защо не? Не е зле.
Ако кажех, че съм си паднал по теб щеше да е лъжа.
Никога не съм разбирал как някой може да се влюби в мъж.
Никога не бих могъл да се влюбя в момче.
Оставих се да ме чукат, защото ми харесва.
- Опитвал ли си се да чукаш мъж?
- Никога.
Нито пък ме интересува и най-малко.
Но нямаш нищо против други мъже да те чукат?
Защо не?
Както казах, то е само за забавлението.
Ноно не ме обича...
но чувствам все повече и повече, че нещо ново се случва.
Едно чувство ме привързва към Ноно.
Никога не бих се съгласил, че Ноно доминира над мен само защото ме чука.
Но не можеш да продължаваш да играеш същата игра всеки ден...
без накрая да и се предадеш.
Освен това, съществува и Лизиан.
Приятелството ми с теб ме прави щастлив.
По тези причини...
загубих желанието да продължавам да играя тази игра с Ноно.
"Те знаеха, че не рискуват нищо...
че нищо не размътва чистотата на техните игри.
Никаква страст."
Джил се почувства странно, когато, за първи път в живота си...
Джил се почувства странно, когато, за първи път в живота си...
видя името си в заглавията на весниците.
Беше на първа страница.
В началото си помисли, че пише за някой друг...
и в същото време, че само за него.
Въпреки това, съдиите ще разберат...
Ще разберат какво?
Какви съдии?
Не мислиш да се предадеш сега, нали?
Това ще бъде напълно идиотско.
Прекалено дълго си се крил, за да не помислят, че си виновен.
Името му го разкриваше, и го разкриваше напълно гол.
Това беше слава...
от която е ужасно да се срамуваш,...
да я посрещаш през вратата на презрението.
Какво имаш да губиш?
Ако откраднеш нещо сега, дори няма да ти влезе в досието.
Какво е грабеж в сравнение с едно убийство?
Не е много това, което моряк като мен може да направи, но аз го направих.
Потърсих подходящо сигурно място...
и намерих.
Така ли?
Ако имаше пари...
би могъл да си купиш различни дрехи и да се измъкнеш от тук спокойно.
Какъв е планът?
Моят лейтенант има среща днес.
Той винаги носи много пари в брой в себе си.
И как се предполага, че ще стане тая работа?
Лесно.
Лесно?
По пътя си той ще мине през един писоар, който винаги използва.
Пада си по мръсните графити в него.
Преоблечи се с това.
Никой въобще няма да те заподозре.
А ако се опита да се отбранява с бой? Имам предвид...
Той никога не се бие. Прекалено е пъзлив за това.
Той е просто едно голямо педи.
А ако се бие?
Помислил съм за това. Човек трябва да мисли за всичко.
Ето защо донесох това.
Пистолет?
Само ако ножа опре до кокала.
Няма да ти потрябва. Сигурен съм в това.
Този костюм ти стои идеално.
Мислиш ли?
Щом го казвам.
Ще ти дам мустаци.
Идеално.
Това е писоарът между дока и католическата църква.
"Към моралната самота на убиеца се прибавя...
и самотата на артиста, който не може да признае ничий авторитет...
освен този на друг артист."
Двойно бренди.
Горе ръцете!
- Какво трябва да означава това?
- Затваряй си устата!
Просто ми дай куфарчето си или ще стрелям.
На твое място не бих направил това.
Затваряй си устата и не мърдай.
Дай ми парите си или ще ти пробия дупка в корема.
Давай. Стреляй.
Хайде. Стреляй!
Хайде!
Всичко наред ли е?
Почти.
Почти?
Какво трябва да означава това?
Не искаше да даде парите.
Трябваше да стрелям.
И той...
Само го раних.
Улучих го в рамото.
Колко пари имаше?
Петдесет хиляди.
Хвърлих куфарчето в морето.
Това е добре. Много добре.
А сега?
Купил съм ти билет за Бордо.
За кога?
За днес. 4:20.
Вече? Днес?
Всяка секунда, която прекарваш в Брест е опасна.
Сега имаш пари. Можеш да се погрижиш за себе си.
Петдесет хиляди трябва да ти стигнат за известно време.
Толкова съм щастлив, че ми помогна, Керел.
- Знаеш ли?
- Забрави.
Все още трябва да внимаваш да не те хванат.
Мога ли да ти вярвам, че ще си затваряш устата, ако те пипнат?
Разбира се, че можеш.
Ченгетата никога няма да измъкнат нищо от мен.
Дори никога не съм чувал за теб.
Е, сега е най-добре да тръгвам.
Да, май е най-добре.
Съжалявам за това, старче.
Наистина.
- Харесвах те.
- Аз също те харесвам.
Но ние ще се срещнем отново.
Никога няма да те забравя.
Казваш го сега.
Животът лети.
Ти вече си ме забравил.
Няма начин, приятел.
В никакъв случай.
Не съм такъв човек.
Наистина ли?
Няма да ме забравиш?
Щом казвам, че няма, значи няма.
Забавно е... какви добри приятели станахме.
Ние бяхме приятели още от самото начало.
Надявам се, че нищо няма ти се случи.
Приятелството на Керел към Джил се развиваше на ръба на любовта.
Като самия него, Джил беше убил.
Той беше един малък Керел, към когото Керел поддържаше...
странно чувство на респект и любопитство.
Като че стоеше пред зародиша на едно бебе Керел.
Той искаше да прави любов с него...
защото вярваше, че неговата нежност ще се усили от това.
Защото щеше да бъде по-здраво свързан с Джил...
когото после щеше да свърже по-здраво със себе си.
Но не знаеше как да се захване с това...
защото бивайки винаги чукан, той не знаеше как да чука мъж.
И един жест би го смутил.
- Сладък си, знаеш ли?
- Защо?
Позволи ми да те целувам така, без да протестираш.
Защо да протестирам? Казах ти - ти си ми приятел.
- Това не те притеснява, нали?
- Не.
Трябва да ми бъдеш много специален приятел завинаги.
- Разбираш ли?
- Да.
- А ще бъдеш ли?
- Да.
По някакъв смътен начин...
Керел разбираше, че любовта е съзнателна.
Трябва да го искаш.
Когато не обичаш мъжете,...
да се оставиш да те чукат, може да ти донесе удоволствие,...
но за да чукаш мъже, трябва да ги обичаш...
дори и само в момента в който ги чукаш.
Така, че ако трябваше да обича Джил, той трябваше да се предаде на неговата пасивност.
Керел опитваше.
Приятелю.
Колко жалко, че не можем да останем заедно завинаги.
Но ние ще се срещнем отново.
Да бъдем заедно както тук...
Би ми харесало.
Откровението за самотата, в която се беше развила тяхната любов...
увеличи любовта му към Джил.
И той се почувства всичко за него...
единствения му приятел, единственото му семейство.
Никога не съм обичал момче преди.
- Ти си първият.
- Наистина ли?
Наистина.
Джил накрая се беше покорил на другото престъпление.
Малко по малко, той беше приел отговорността за убийството на моряка.
Здравей.
Искаш ли нещо от мен?
Зависи.
От какво?
От теб.
Имам едно сведение за Марио.
Но трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на никого откъде е дошло.
На никого.
Никога.
Ясно ли е?
Обещавам ти. Това е всичко, което мога да кажа.
Това е достатъчно.
Можеш да кажеш на Марио...
че този поляк...
този Джил Търко...
ще бъде във влака, който тръгва за Бордо в 4:20.
Чао.
"Керел се беше обвързал с нещо като негласен договор с дявола.
Той не му беше приписал нито тялото си, нито душата си...
а вместо това нещо, което е също толкова ценно. Приятел.
И смъртта на този приятел щеше да освети неговото престъпление.
Нашата задача е да изразим...
универасалната черта на един специфичен феномен.
Вече не се занимаваме с произведение на изкуството...
защото произведението на изкуството е свободно."
Но обичан от Керел...
аз бих бил обичан от всеки моряк във Франция...
защото Керел е компендиум на всички техни мъжки и наивни добродетели.
Ако желая властност...
тази възхитителна форма, която извиква любов и страх...
тогава трябва да събудя чувства за тази властност...
в сърцата на моряците.
Те трябва да ме обичат.
Искам да бъда техен баща и да ги наранявам.
Ще ги белязвам. Те ще ме мразят.
Пред лицето на страданието им, аз ще оставам безразличен.
Все повече и повече, чувството на съвършена власт ще изпълва съществото ми.
Победил състраданието си, аз ще бъда силен...
и тъжен, когато наблюдавам патетичната си маскировка.
Знам, че никога няма да напусна Керел.
Целият ми живот ще бъде посветен на него.
Добро утро.
Когато стадам, аз не мога да вярвам в Бог.
В болката всичко, на което мога да разчитам съм самият аз,...
в нещастието, за което трябва да благодаря на някой друг.
Винаги съм знаел, че си убиец!
Хайде! Намушкай ме!
На Исус дължим това, че сме способни да прославяме смирението...
защото той го направи знакът на божественото.
Божественото в нашите най-съкровени дълбини...
Защото защо да се отказваме от насилието на този свят?
Ако това божествено трябва да се изправи срещу насилието...
тогава то трябва да бъде силно за да постигне победа.
А смирението може да бъде родено само от унижение.
Иначе то не е нищо освен суета.
Приберете си ножа.
- Добро утро, лейтенант.
- Добро утро. Какво мога да направя за вас?
Бихте ли бил така добър да дойдете с мен в полицейското управление?
Разбира се. По каква причина?
Искам да видите един заподозрян. Има отношение към грабежа.
- Значи имате заподозрян, така ли?
- Да.
Истина ли е това?
Е, тогава ще се радвам да ви придружа.
Да вървим.
Сега Керел беше любовника на Лизиан.
Вълнението, което тя чувстваше, мислейки за еднаквостта на двамата братя...
я разгневяваше до такава степен, че се чувстваше изгубена.
Какво се надявахте да постигнете...
нападайки вашия колега работник Тео Селин?
- Исках да го убия.
- Така ли?
Т.е. вие вече сте мислел да го убиете, когато сте счупил бутилката...
с която смъртоносно сте го наранил?
Да, исках да го убия.
Т.е. преди да го ударите, ви е било ясно, че може да го убиете с бутилката?
Абсолютно, инспекторе.
Исках да го убия.
Защо искахте да направите това?
Той накърни достойнството ми и душата ми.
Как направи това?
Подигра ми се пред всички...
включително и самия мен.
И тази причина беше достатъчна за вас за да убиете човек?
Има ли нещо по-лошо, което човек може да направи на друг...
от това да накърни досотйнството му?
Е...
предполагам, че има някои различия в мнението по този въпрос.
Повтарям още веднъж:
убил сте моряка Вик Ривет за да ограбите парите му...
и сте убил Тео Селин защото е накърнил достойнството ви.
Правилно ли е?
Да.
Правилно е.
А грабежа над морски лейтенант Себлон?
Точно както ви казах е.
Нямам нищо общо с това.
Придържате се към вашата версия за това. Добре.
- Марселин?
- Да, инспекторе.
Е, лейтенант, ето го.
Разпознавате ли го?
Ти, свали си шапката.
И стани.
Не, не е той.
Съжалявам лейтенант. Трябва да ви помоля да обмислите това много внимателно.
Може би си спомняте този млад мъж.
Не разбирам за какво намеквате.
Аз също съм заинтересуван от правосъдието. Не мога да обвиня невинен човек.
Абсолютно ли сте сигурен?
Абсолютно.
Щях да го разпозная веднага, защото лицето му беше точно до моето.
Лейтенант, сега можете да си вървите.
Дори не го дървиш прилично.
Не винаги става.
Купи си гумен.
Знаеш ли...
много си мечтах за пениса ти напоследък.
Така ли?
Беше ли по-хубав в мечтите ти?
Не.
Много съм доволна.
Ти имаш солиден, тежък, масивен пенис.
Не елегантен, но силен.
И толкова различен от на Робърт.
По какъв начин различен?
Твоят пенис има повече характер.
Защо ме отблъскваше толкова време?
Не съм те отблъсквал.
Просто ти беше жената на брат ми.
А сега?
Сега си отмъщавам на брат ми.
Значи...
това е причината.
А аз?
А аз?
Ти?
Ти си просто една жена.
Всеки човек убива съществото, което обича
Някои го правят с озлобен поглед
Други с ласкателна дума
Страхливецът го прави с целувка
Внимателно, Керел!
Ако загубиш опора, понякога можеш да паднеш много лошо.
Благодаря, инспекторе.
Какво ще кажеш? Ще хвърлиш ли едни зарове с мен?
Не.
Никога няма да хвърлям зарове с теб отново.
Дай ми един двоен скоч.
Те дори трябва да се напият в един ден.
"Светите Братя"
Казах двоен.
Някои убиват любовта си, когато са млади
А някои, когато са стари.
Някои я задушават с ръцете на похотта
Някои с ръцете на златото
Къде отиваш?
Това е само моя работа.
Чуваш ли ме?
Хей, искаш ли чукане? Хайде, маце.
Искаш ли аз да те чукам?
Ето.
- Шибаняк!
- Да удари беззащитно момиче!
Ако беше истински мъж...
Внимавайте, момчета, има нож.
Не правете глупости. Това е чиста лудост.
Не искам да се забърквате в такива неща.
Прибери си ножа.
Хайде. Ела с мен.
Ти си приятел.
Всички други са задници, но ти си приятел.
Каквото поискаш от мен - твое е.
Тихо. Ако някой офицер минаваше...
Дреме ми на оная работа!
Що се отнася до мен - ти си всичко.
Престани да викаш!
Ще свършиш в ареста!
Ще бъда много тъжен, ако отидеш в затвора.
Наистина ли? Само така казваш.
Ти си офицер. Какво ти пука?
Много добре знаеш, че не е така.
На ръба на срам съм, от който никой не се възстановява.
Но само в този срам ще намеря моя вечен мир.
Толкова съм слаб.
Аз съм разгромен.
Напълно разгромен.
И мислите ми са тъжни.
В мен витаят чувства за есен...
нечистотии...
изящни смъртни рани в мен.
Никога няма да намеря покой, докато не ме оправиш.
Това трябва да стане, за да мога след това...
да лежа през бедрата ти, както Пиета...
крепи мъртъв Исус!
"Млад мъж търси момчета с големи курове."
Това е типът, който стреля по мен. Разпознах го.
Керел, най-после!
Защо ме накара да чакам толкова дълго?
Искаш да ме нараниш?
Да ме унищожиш?
Моя копнеж за теб...
е толкова силен...
толкова дълбок...
безкраен.
За какво става дума всъщност?
Защо плачеш?
Защото си копняла за мен?
Знаеш ли за кого си копняла?
Гаджето на твоя съпруг.
Подръчния му задник.
Погледни го! Големия Ноно!
Най-добрия жребец, който някога е съществувал.
- Това не може да е вярно!
- Защо да не е вярно?
Стига, хлапе.
Не си струва.
Ти си се чукал с Ноно...
само защото...
обичаш брат си диво, нали?
Все повече и повече, Лизиан оставаше извън играта.
Всичко най-красиво и най-невероятно се случваше без нея.
Вярвай каквото искаш.
Е, хлапе, значи ти си просто едно педи, така ли?
- Какво толкова смешно има в това?
- Нищо.
Освен, че това означава, че Ноно също е педи.
Мисля, че това е много смешно.
- А Робърт?
- Какво ми пука за Робърт?
- Аз съм си аз!
- Ти си отвратителен.
Ти си ми враг!
Ти ме унищожи.
Ти обладаваш тайнствени сили.
Те се умножават безкрайно.
Ти не си човешко същество.
Ти не принадлежиш на тази земя!
Когато гледаше Керел, Лизиан вече беше загубила това чувство...
което фехтовачите наричат "братството на меча".
Тя беше сама.
Сега знам...
защо се чувствам толкова изоставена.
Вътрешната хармония на Керел беше ненарушима...
защото беше запечатана в онези небеса на небесата...
където красотата се съединява с красота.
Какво ти става?
Сбъркала съм! Ти нямаш брат.
Разбираш ли?
Направила съм грешка. Чуваш ли ме?
Ти нямаш брат.
Той няма брат въобще.
"Актът му за раждане гласи:...
Роден на 19 декември 1918 в 10 часа сутринта.
Майка: Габриел Жьоне.
Баща: неизвестен.
Освен книгите му, не се знае нищо за него.
Дори датата на смъртта му...
която на него му изглежда близка. Жан Жьоне."
Превод от английски субтитри: Keed
"Колкото можах - толкова."
Търся си гадже. Аз съм хетеросексуален.
Изпращайте снимки на адрес: valb4444@yahoo.com