How To Steal A Million (1966) (How.to.Steal.a.Million.CD1.sub) Свали субтитрите
ПИТЪР О'ТУЛ
във филма на УИЛЯМ УАЙЛЪР
ОБИР В МУЗЕЯ
Участват още: ИЛАЙ УОЛАК
и ХЮ ГРИФИТ
Със специалното участие на ШАРЛ БОЙЕ
Продадено. $90,000 на господина тук пред мен. Благодаря ви, сър.
А сега, дами и господа,
номер 34 от корицата на каталозите ви.
Илюстрация 16.
Портрет на мадам дьо Немоар от Сезан.
Поради интереса към тази картина
поддържаме отворени телефонните линии към нашите купувачи в Лондон и Ню Йорк.
Тази прекрасна картина е от световноизвестната колекция Боне
и се продава по желание на настоящия глава на семейството,
мосю Шарл Боне.
А сега, дами и господа,
кой ще започне наддаването за този велик постимпресионистичен шедьовър
от $200,000?
$210,000. $220,000!
$230,000. Благодаря ви.
Кой ще предложи $240,000?
Много ви благодаря.
Кой предлага $240,000?
Благодаря ви.
$260,000.
$270,000.
...изравни този рекорд в близките три месеца.
А сега към света на изкуството.
На търг за забележителни импресионистични шедьоври
най-висока цена беше платена за портрет на Сезан
от известната частна колекция на Шарл Боне,
който след оживено наддаване беше продаден за $515,000.
Купувачът, самият той бележит колекционер на предмети на изкуството...
Добър вечер, Марсел.
- Добър вечер, мадмоазел.
Баща ми вкъщи ли е?
- Горе е.
Да му съобщя ли, че сте тук?
- Не, благодаря. Ще се кача.
Здравей, миличка!
Здравей, татко.
Внимавай. Целият съм покрит с боя.
- А също и с пари.
Чух за търга по радиото.
Трябва сериозно да си поговорим.
Ангелчето ми, беше истински триумф.
На място бих могъл да продам още дузина Сезани.
Никакво чувство за мярка ли нямаш? На това трябва да се сложи край.
Един момент.
Колко мило от страна на Ван Гог да използва само първото си име.
Така го подписвам два пъти по-бързо.
Ето. Идеално!
О, не, пак ли, татко? Толкова бързо?
Този отдавна изгубен шедьовър няма да се продава в близко време.
Ще го окачим на стената. Да му се любуват. А един ден, кой знае, може би някой милионер
ще ме убеди да се разделя с него.
Такъв мошеник си.
- Благодаря ти, детето ми.
Никол! Прахът ми.
Това не е обикновен прах. Това е прахът на Ван Гог.
Искам да кажа, че е прах от местността, където е живял.
Лично го остъргах от онези стари платна от 19 век.
Ето така.
Отне ми седмици.
Така изглежда много по-автентично, не мислиш ли?
Съмнявам се, че самият Ван Гог е влагал толкова усилия в работите си.
Не му се е налагало. Той е бил Ван Гог.
Но знаеш ли, че през целия си живот, той е продал само една картина.
Докато аз, почитайки паметта на неговия велик и трагичен гений,
продадох вече две.
Татко, за сетен път ти повтарям,
че да продаваш фалшиви шедьоври е престъпление.
Аз да не ги продавам на бедните?
Продавам ги само на милионери и те получават велики картини като тази.
Татко! Полицията!
Ох, как ме стресна.
Това е директорът на музея "Клебер-Лафайет".
Идва за нашата Венера на Челини.
И за какво му е?
Нашата Венера на Челини ще бъде гвоздеят
на голяма изложба, "Шедьоври от френски колекции".
Не и пред публика, татко!
Да. Ела с мен.
- Не!
Чакай малко. Не можеш да я изнасяш от къщата.
Не се безпокой.
Но, татко, това е лудост.
Идвам, мосю Грамон.
Не бързайте.
Моля те. Изслушай ме.
- Виждаш ли някъде боя?
Мириша ли на боя?
Умолявам те, няма ли да ме чуеш? Венера на Челини е фалшификат.
Тази дума не се използва в нашата къща.
- Твърде опасно е. Не мога да ти позволя.
Татко, няма ли да ме изслушаш?
Стига си се пръскал и... Добре.
Ела с мен, ще харесаш мосю Грамон.
Той е безупречно честен и изключително тъп.
Драги ми Грамон. Колко мило от ваша страна да дойдете лично.
Добър вечер, Боне.
- Удоволствието е мое, уверявам ви.
Марсел, вратите... Позволете ми да ви представя дъщеря си, Никол.
Възхитен съм, мадмоазел.
- Добър вечер.
Ето я.
Позволете.
Помня я като предмет на изкуството, но тя е нещо повече.
Приятелю, изразявам ви своята благодарност и тази на музея
за вашата щедра постъпка и ви благодаря от името на самата Франция,
че никога не позволихте това съкровище да напусне страната.
Наясно съм с предложенията, които са ви правили, сигурно са били ужасно изкусителни.
Французинът завинаги е французин.
Аз ще я взема.
- Не.
Моля те.
Татко, нека ти помогна.
В ръцете ви,
драги Грамон...
- Аз?
...предавам това наше безценно съкровище.
Татко, какво направи?
Стаята не изглежда същата без нея.
Какво направих ли?
Дадох на света възможността да разгледа Венера на Челини.
Която не е на Челини.
Имена! От работата с американците
си прихванала тази мания да съдиш за нещата по имената им.
Иска ми се да се откажеш от тази абсурдна работа.
Не знаеш ли, че вече не могат да се фалшифицират скулптури? Това не са картини.
Зная за тъй наречените им тестове.
Татко, те не са "тъй наречени". Истински са!
Само леко да ги поръсят с едно нещо, наречено калиев аргон,
и могат да определят възрастта на камъка, откъде е изкопан, кога е издялан
и даже името и адреса на скулптора.
А защо си мислиш, че не съм я продал?
Наскоро ми предложиха... Като си помисля, сърцето ми се свива.
Предложиха ми $1,000,000. Но не пожелах да я продам.
Аз дори наем не им искам. За какво им е да я изследват?
Чу ли как Грамон каза, че ще пуснат 100,000 сувенирни картички!
Ще ги разпратят по целия свят. Нашата Венера!
Не усещаш ли някаква вълнуваща тръпка от това?
Само тръпки от ужас по гръбнака ми.
Проблемът ти е, че си прекалено честна.
Не го казвам, за да нараня чувствата ти.
Направо свят ми се завива от тези разговори с теб, татко.
Имаш нужда от бренди.
Миличката ми, трябва да разбереш, че съм доволен и горд от това,
че нашата Венера на Челини е фалшификат. Ако беше истинска, какво щеше да представлява?
Обикновена скулптура, направена преди векове от някакъв побъркан за секс италианец.
А нашата Венера на Челини е наистина наша. Така че гордей се с нея.
Собственият ти дядо я е направил, а собствената ти баба е позирала за нея.
Стояла така цели месеци, без да помръдне и с пръст,
докато дядо ти я увековечавал в мрамор.
Това е било, разбира се, преди тя да започне да се тъпче.
Обратно към хотела, моля.
- Да, мистър Лиланд.
Мис Тредуел, напечатайте това веднага.
Направете го лично и го пратете на всички заинтересовани страни.
Отменете всички ангажименти и бизнес срещите в Близкия и Далечния Изток.
Оставам в Париж по спешна работа, засягаща фондацията ми за изкуство.
При необходимост ще ви дам допълнителни инструкции.
Парижкият офис: Изгответе пълен доклад за Шарл Боне,
адреса му, членове на семейството, колекцията му предмети на изкуството
и особено за Венера на Челини, която е изложена в момента.
Доставете цялата тази информация в хотела ми на сутринта.
Това е спешно, повтарям, спешно.
И поверително.
Не мърдайте.
Оставете тази картина.
Оставете я!
Мис Боне, моля ви...
- Стойте където сте!
Защо избрахте точно тази картина?
Беше ми подръка.
Не се обаждайте в полицията. Дайте ми още един шанс.
Взимах само една картина, а вие имате толкова много.
Имаше вероятност изобщо да не забележите.
Ще я оставя.
Хубава е. Жалко.
Знаели сте, че баща ми и слугите ги няма. Откъде?
Работата ми е да знам такива неща.
Вижте, ако съм ви уплашил, ужасно съжалявам.
Мислех, че ще бъдете на откриването с баща си.
Такова голямо събитие...
Както и да е, вие също ме уплашихте, така че сме квит.
Не бъдете нагъл.
Това нещо не е заредено, нали?
Разбира се, че е.
Въоръжен ли сте?
- Какво?
Имате ли пистолет?
Божичко, не!
Ще ви пусна да си вървите.
Не знам защо, но...
Аз съм този, който кърви.
Какво е това?
- Йод.
Ще боли ли?
Не сте много смел за крадец, а?
Аз крада от висшето общество. Не очаквам да гърмят по мен.
Махнете си ръката, за да мога да сложа това.
Боли.
Не се правете на бебе. Ръката ви е само одраскана.
Да, но е моята ръка.
Трябва да сте готов да приемете някои рискове на професията.
Нахлухте тук, за да крадете!
Може ли да не вкарваме лични теми в разговора?
Чудесно. Това нещо ще ме извади от бизнеса за цяла седмица.
Временно ще се наложи да поживеете честно.
Вижте, късно е и съм изморена, а сутринта съм на работа.
Вие работите?
Някои хора работят.
Добре. Тръгвам си.
Как ще се прибера? Не мога да шофирам.
Отпаднал съм от шока и загубата на кръв.
Мили боже!
Ще ви извикам такси. И ще го платя. Това устройва ли ви?
Що се отнася до мен, да,
но ако полицията открие колата ми пред вашата къща,
може да задават въпроси, а мен ме издирват.
Мисля за вашата сигурност.
Благодаря много.
Ще ви откарам вкъщи. Така става ли?
- Да, благодаря.
Случайно да ви се намира някоя цигара?
Вземете.
Красавица е, нали? Вдига повече от 150 мили в час.
Полезна е за измъкване.
Бизнесът с кражбите явно върви добре.
Крадена е.
Не мога да карам крадена кола!
Принципът е същият. Четири предни скорости и една задна.
Това е лудост. Вие трябва да сте в затвора, а аз - в леглото.
Добре. Накъде?
"Риц".
Къде?
Хотел "Риц" на площад "Вандом".
Знам къде е. Вие сте много изтънчен крадец, а?
Ръката ви е по-добре.
Не. Боли ме.
Беше другата ръка.
Инфекцията се разпространява.
Стигнахме дотук живи. Благодаря ви.
Ако някога мога да ви върна услугата...
- Не е много вероятно да се случи, нали?
Сега как ще се прибера вкъщи?
Виждате ли, човек никога не знае кога може да му потрябва приятел.
Добър вечер, мистър Дермот.
Арман, трябва ми такси.
Да, мистър Дермот. Веднага.
Транспортът е уреден.
Такси.
Издадох се, нали? Сега знаете името ми. Нямаше начин.
Освен това имам странното чувство, и това е рядкост в моята професия,
че заслужавате пълно доверие.
Само още една мъничка услуга:
Като идиот забравих да си сложа ръкавици. Може да съм оставил отпечатъци.
Бъдете добра. Преди да си легнете
избършете рамката на картината с чист парцал, става ли?
Разбира се. Нещо друго?
Да ви трябва подправен паспорт, фалшиви пари или...
Вие сте луд, напълно луд. Може би искате и целувка за лека нощ.
Обикновено не го правя, не и на първата среща,
но бяхте толкова добра с мен.
Улица "Парментие" 38. Карайте внимателно.
Наспете се добре.
Никол, миличката ми, колко жалко, че пропусна откриването.
Нашата Венера на Челини пожъна огромен успех.
Трябваше да видиш тълпата.
Бяха хиляди.
- Искам да...
Фотографи от всички страни,
с нашата Венера на Челини в центъра на вниманието.
Татко, хванах крадец.
Разбира се, мъничката ми.
Но трябва да ми обещаеш, че ще отидеш да видиш сама.
Крадец ли?
Какво? Тук, в къщата?
Боже мили.
Ето, пийни си и ми разкажи всичко.
Беше пълен мрак и изведнъж го виждам.
Висок, синеок, слаб, доста симпатичен...
...по един жесток, отблъскващ начин. Ужасен човек, татко.
Арогантен, безмилостен, никакво чувство за вина или срам...
...или някакво друго.
И обсъдихте всичко това, така ли?
Това стана по-късно, докато го откарвах вкъщи.
Наложи се, татко. Раних го в ръката със стария ти пистолет,
но стана случайно, струва ми се...
Миличката ми...
Защо не започнеш отначало и не ми разкажеш всичко подробно.
Хванах го на местопрестъплението.
Заплаших го с пистолета
и тъкмо щях да се обадя на полицията, когато видях какво краде.
Ван Гог, твоят Ван Гог.
- Какво?
Не знаех какво да правя.
Боях се, че ако го арестуват, може да се разчуе.
Разбира се. Полицейско разследване, това можеше да бъде ужасно.
И аз си помислих същото. Затова го пуснах.
- Добре!
Правилно постъпих, нали?
- Разбира се. Може да му е за първи път.
Да го беше видял как флиртуваше, докато му превързвах раната.
Можеше да се инфектира. Всичко беше толкова ужасно, татко.
Лека нощ, татко.
Лека нощ, миличко.
Наспи се добре.
Този висок, симпатичен грубиян със сините очи...
...не ти досаждаше по някакъв начин, нали?
Не много.
Съжалявам.
Добро утро.
Изглежда винаги се срещаме по повод, свързан с изкуството.
Прекрасна е!
Не бихте посмели.
Не се бойте, днес почивам.
Мис Боне. За мен е удоволствие да ви видя тук.
Мистър Грамон, директор на музея, и...
Приятно ми е.
- Здравейте, сър.
Ние сме стари приятели. Доста патрони сме изгърмяли един по друг.
Великолепна изложба. Толкова прекрасни неща.
И толкова ценни!
- Да.
Обърнете внимание на мерките за сигурност,
пазещи чудесната ви скулптура.
Интересувате ли се от изкуство, мистър Дермот?
- О, да.
Също и от сигурност.
- Чудесно. Нека ви покажа, моля.
Извинете. Виждате ли онези тънки сини лъчи?
Това е инфрачервена верига.
Аз трябва да тръгвам.
- Продължавайте. Намирам го за изумително.
Внимавайте.
Защото лъчите създават верига около Венера
и когато нещо я прекъсне, зазвучава алармата!
Браво! Благодаря ви...
Това е Електрическа Засичаща и Алармираща Система.
Наричаме я ЕЗАС.
Много умно.
- Хубаво е.
Знам какво ще попитате:
"Ами ако някой крадец се промъкне и изключи алармата?"
Не. И през ум не ми е минало.
Интересно, тъкмо това щях да попитам.
Добър въпрос. Отговорът е, че не може.
Виждате ли, това действа като врата на трезор и само двама доверени пазачи,
както и аз, разбира се, знаят комбинацията.
Нека ви покажа...
- Аз имам среща.
Довиждане.
- Аз мога да отделя няколко минутки.
Вие идвате с мен. Нали?
- Добре. Щом настоявате. Довиждане.
Сега си вървете или ще повикам някой полицай.
Много сте непостоянна.
Винаги ли се палите и изстивате толкова бързо?
Чуйте. Имам да ви казвам нещо много важно.
Не си тръгвайте, де.
Е, най-после!
Чаках ви снощи в "Риц". Помислих, че са ви хванали.
Не.
- Какво се случи?
Аз съм крадец само от време на време и тази работа не е никак лесна.
Открихте ли Ван Гог?
Без проблеми.
- И?
Безпокоите се, нали?
Ни най-малко.
Това е един великолепен Ван Гог.
Разбира се, но кой го е рисувал?
Драги ми Бернар, Боне в момента е изложил скулптура на Челини,
която струва $1,000,000. Не му е притрябвало да фалшифицира картини.
Освен ако не смятате и Венера за менте.
- О, не!
Тя е била изложена за първи път още през 1910, когато Боне е бил на осем годинки.
Освен това Боне никога не е учил скулптура. Но е учил рисуване.
Щом има до себе си $1,000,000,
защо да фалшифицира картини? Какъв е мотивът му?
Его, суета, да баламосва целия свят
и да се забавлява от това.
Саймън, представи си Боне като млад художник.
Като много други, и той копира майсторите, за да изучи тайните им.
Това му е хоби.
Но с годините се превръща в мания.
Той изучава всеки нюанс на светлината, на цвета, на сенките, на формите.
Идентифицира се напълно с тях.
Когато рисува Ван Гог, той е Ван Гог.
Той е Лотрек, Сезан, всеки художник, който си избере, и това е неговият мотив,
както и печалбата.
Ами дъщерята на Боне?
- Никол? Какво за нея?
Мислиш ли, че е замесена?
- В кое?
Според теб, тук няма нищо.
Така е.
- Грешиш. И ще се убедиш в това.
Влез.
Здравей, татко.
- Добър вечер, миличка.
Марсел ми каза, че ще вечеряш навън.
С един американски магнат, който срещнах днес.
Произвежда компютри.
- Какво?
Е, това може да е основа на едно дълго приятелство.
Ето го и него. Цепи секундата.
Огромен Кадилак. Добре ли ти звучи?
Как се казва?
- Дейвис Лиланд.
Сигурна ли си?
- Познаваш ли го?
Не, но много искам да се запознаем.
Да, той е един от най-щедрите колекционери в цяла Америка.
Ще отида да му правя компания.
Не спомена нищо за колекция.
Не ти ли каза, че притежава великия Тулуз-Лотрек
от колекцията на Боне?
Твой Лотрек или Лотрек на Лотрек?
Мой, естествено.
О, не.
Да не намекваш, че моят Лотрек по нещо отстъпва на оригинала?
Слушай, татко.
Той спомена името ти така, сякаш само смътно се познавате.
Не само, че не обели и дума за някаква колекция,
ами даже каза, че изобщо не харесвал изкуството.
Той подозира нещо.
Сигурно нарочно е устроил срещата ни.
Това ми се струва доста интригуващо.
Ще отида да го видя.
Чудесна вечеря. Великолепно вино. Откъде знаете как да го изберете?
Притежавам лозя.
Виж ти!
Това е филиал на "Източни въглища и кокс".
- "Източни въглища и кокс"?
Те пък са филиал на "Западна вълна и лен".
Изумително. Какъв е факторът ви на растеж?
Хей! Вие сте забележителна. Прекрасна сте.
Знаете ли, обикновено ми е трудно да разговарям с момичета,
но с вас все едно говоря с член на управителния съвет.
Много мило от ваша страна, мистър Лиланд.
Но не знам защо, имам впечатлението, че се опитвате да избягвате някоя тема.
Има нещо, нали?
Да. Неприятно ми е да го кажа.
Разбирате ли, свързано е с баща ви
и с колекцията Боне.
Да. Виждате ли... Проклятие, толкова ми е трудно.
Мистър Дейвис Лиланд?
- Да.
Международен разговор, мистър Лиланд. Съединените Щати. Калифорния.
Как, по дяволите, са ме проследили дотук?
Моля, извинете ме. Ще бъда кратък.
О, не!
- Не е много сърдечно приветствие.
Доста усилия ми струваше да уредя тези няколко безценни мига насаме.
Напуснете масата.
- Сега е "Седмицата за превъзпитаване на бандити".
"Поканете крадеца на вечеря".
- Придружителят ми е с много опасен нрав.
Сега вървете и отменете онова фалшиво телефонно обаждане.
Има нещо, което трябва да ви кажа.
Как бих искала пак да ви гръмна!
- Важно е!
"Ките па"! Какво значи това?
Ще ви кажа аз едно "ките па".
Ако не станете от масата, ще се развикам.
Добре, тръгвам.
- Решавайте!
Само кажете къде и кога ще се видим.
Решавайте! И по-бързо!
Запомнете, Саймън Дермот. Стая 136, "Риц". Спешно е.
"Риц"!
Та докъде бяхме стигнали?
До баща ми и неговата колекция.
А, да.
Неприятно ми е, че трябва да ви кажа това, мис Боне.
Аз устроих нашата среща.
- Защо?
Заради тази абсурдна мания. Обсебила ме е изцяло.
Още от мига, в който я зърнах, се почувствах загубен, безпомощен,
напълно завладян от тази ужасна страст.
Какво сте зърнали?
Венера на Челини, разбира се. Видях я снощи. Оттогава ме преследва.
Не мога да мисля за нищо друго. Не съм мигнал цяла нощ.
Днес, когато разбрах, че баща ви не иска да я продава,
използвах връзките си, за да уредя среща с вас,
надявайки се да ви използвам някак, за да се добера до Венера.
Е, това е.
Бедничкият ми!
- Не!
Не щадете чувствата ми.
Съжалявам, че сте се влюбили във Венера. Тя не се продава.
Повярвайте, ако беше моя, до сутринта щеше да е на прага ви.
Нека това ви е утешителна награда.
Вие ме целунахте!
- Да.
Още веднъж за късмет.
Ще танцуваме ли?
- О, да!
Добро утро, миличка.
Ще повикам Марсел.
- Не, благодаря, татко. Закъснявам.
Само да ти кажа за Дейвис Лиланд.
Всичко е наред.
Що се отнася до Дейвис Лиланд, фалшифицирай си шедьоври,
докато можеш да държиш четка в ръка.
Измислил е целият този заговор със срещата, само за да се добере чрез мен
до скулптурата на Челини.
Наистина ли? Американските милионери явно всичките са малко луди.
Може би е заради нещо, което слагат в мастилото при печатане на парите си.
Един джентълмен ви търси, сър.
Изпращал го директорът на музея "Клебер-Лафайет", сър.
Толкова рано? Покани го, Марсел.
Сигурно е някой енергичен младеж.
Добро утро, сър. Съжалявам за безпокойството.
Дребен проблем със застраховката на статуята, която сме наели от вас:
"двайсет и девет инча, мраморна, озаглавена Венера, от...
...Бенвенуто Челини."
Застраховка, на статуята?
Тя никога не е била застрахована. Безценна е!
- Да. Това ни е известно, сър.
Затова беше сключена специална полица за нейното транспортиране и излагане.
Но поради злополучна грешка, сър,
не е получен вашият подпис върху документа.
Разбира се, няма никакви разходи от ваша страна, сър.
Обикновена формалност, след като веднъж подпишете документа,
тази творба ще бъде защитена до момента, в който ви бъде върната в добро състояние.
Трябва просто да подпиша? И тя вече е....
Застрахована за $1,000,000 срещу всички рискове, включително
наводнение, земетресение, светкавица, падане на самолет, грабеж,
военни и цивилни безредици, пожар, рухване на сгради
и, разбира се, кражба.
Благодаря ви, сър.
Между другото, сър, желаете ли да присъствате
на техническата експертиза?
Техническа експертиза?
Да, това е непременно изискване и вие току-що дадохте съгласието си.
Обикновена формалност.
Струва ми се, че професор Бауер ще долети от Цюрих в петък.
Е, благодаря ви, сър. Приятен ден.
Чакай.
Татко, този професор Бауер...
Познава ли всички тестове?
Той ги е измислил.
Но ние не се опитваме да я продадем.
- Миличка, само при най-слабото подозрение
целият мит за колекцията Боне ще рухне.
Всичко, което съм направил, ще бъде проверявано и препроверявано с рентген
флуороскопи, микроскопи, сенкографи,
вонящи химикали и всякакви...
Живеем в груб, комерсиален свят, където хората нямат вяра на никого.
Трябва да попречим на професор Бауер да изследва Венера.
Но как? Току-що им дадох разрешението си.
Не само си сложих главата на гилотината,
ами си разхлабих ризата и вратовръзката, за да могат да я отсекат.
Поне теб мога да държа настрани. Напусни Париж.
Искам да отидеш в Америка. Не, иди в Ориента или някъде там.
Моля те, за мен ще бъде по-лесно, кълна ти се.
Няма да те оставя и това е последната ми дума.
Сър?
- Да?
Някой си сеньор Паравидео ви търси.
- Кой?
Южноамерикански джентълмен, струва ми се, сър.
Доста емоционален.
Кой е този?
- Не знам.
Боже мой!
Мадмоазе, мосю. Аз трябва...
Ето го!
Точно както казахте,
само че още по-прекрасен!
Трябва да се извиня. Обадиха ми се спешно. В страната ми е станала революция.
Освен това някои от мините ми са наводнени. Трябва бързо да се върна.
Но не можех да напусна Париж, без да поговорим за това.
Сеньор, тя не се продава.
- Нали ми казахте, че може би... Казахте...
Не се продава!
Довиждане.
- Личи си ръката на майстора!
Довиждане. Адиос.
Смахнат дребосък!
Запознахме се на търга, когато моят Сезан
удари такава зашеметяваща цена.
И защо не? Заслужаваше си я. Дори повече!
Това няма да бъде скандал, а триумф! Нека експертите дойдат на тълпи!
Да си домъкнат рентгените, микроскопите,
дори атомни оръжия, ако искат.
Помниш ли какво стана с Ван Мегерен
и фалшивите Вермери? Той побърка експертите.
Спечели всеки рунд, бореше се с тях и излезе победител.
Накрая нарисува един последен Вермер и дори той беше триумф.
Надзирателите се изумяваха от майсторството на неговата четка.
Дори съкилийниците му не можеха да повярват на очите си.
И началникът на затвора, той...
Кой е номерът на хотел "Риц"?
Опера 2830.
Добро утро.
Не ви познах. Изглеждате някак различна.
Скоч.
- За мен също.
Бях изненадан, че ми се обадихте. Изненадан и щастлив, мис...
Моля ви, без имена.
Ако нещата са толкова поверителни, горе в стаята имам бутилка.
Това е бизнес среща.
Открих, че се нуждая от някого с вашите таланти и опит, мистър...
Моля ви, без имена!
Интересува ли ви един голям удар?
Какво?
- Тараш.
Имате предвид кражба?
Каква е плячката, бейби?
Няма да е лесно.
Става. Каква е работата? Вътре съм.
Музеят "Клебер-Лафайет".
- Отказвам се!
Защо точно там?
Венера на Челини.
Вашата Венера на Челини?
Е, не е точно моя. По-скоро на семейството.
Както и да е, това не ви влиза в работата.
Искате да я откраднете?
Защо?
За реклама ли?
Божичко, не! Тя е много ценна. Струва $1,000,000!
Знам. И около нея обикалят 1,000,000 полицаи.
Горе-долу по долар на полицай. Не ми харесва обменният курс.
Значи няма да го направите?
- Не.
Сигурен ли сте?
- Напълно.
Съжалявам.
Благодаря, че се сетихте за мен.
Чакайте, допийте си скоча.
Трябва да вървя.
Сериозно ли говорите?
Видяхте как е защитена статуята.
Електрическата система, пазачите...
Ами, надявах се да оставя тези подробности на вас.
Ще помисля до утре и...
Късно е, музеят е затворен.
Ще огледаме помещенията на сутринта.
На това в професията му викаме "да прослушаш терена".
Много благодаря.
Вижте, още е рано. Елате с мен да ви покажа истинския Париж.
Много мило от ваша страна.
Аз живея тук. Родена съм в Париж.
Забравих. А защо вие не ми покажете истинския Париж?
Останаха ми само два инча от пейката.
- Ужасно съжалявам.
Къде и по кое време утре?
Разбрал съм, че най-успешно такива работи се планират,
когато всички са спокойни. Затова нека се видим на дълъг, уютен обяд.
На ъгъла на "Габриел" и "Марини" в 10:00 сутринта.
Става ли?
- Става.
Тези полицаи ли те тревожат толкова?
Да. И онези.
Но това е Вътрешното Министерство. Винаги го охраняват.
Ами те?
Те нямат нищо общо с нас. Пазят правителствените сгради.
Там живее президентът.
Знам.
А музеят, който искаш да оберем, е точно там.
Много удобно!
Направо усещам вкуса на хляба с вода!
Не може да бъде!
- Какво?
Ами, за миг ми се стори, че забелязвам прилика.
Прилика с кое?
Вие и...
Това е глупаво! Тя е поне на 400 години.
Зная, но...
Съжалявам.
Къде точно сте били в началото на 16 век?
Не зная, но не съм била облечена така.
Кой е главният тук?
Сър! На вашите услуги!
Дюбоа, помощник заместник-председател на Комитета по туризъм.
Това място не се ли чисти редовно?
Погледнете този ръкав, само забърсах леко ламперията.
Съжалявам, но имаме пълен персонал от чистачки.
И чистят веднъж в месеца, предполагам.
Не, сър, всяка нощ, от полунощ до 4:00 сутринта.
Погрижете се да си вършат добре работата, иначе ще докладвам.
Да, сър.
Продължавайте.
- Благодаря ви, сър.
Сър!
Насам.
- Наистина ли?
Не смятате ли, че е леко изсилване да започваме с грабеж за един милион?
Така де, преди да тичаш, трябва да се научиш да ходиш.
Зная една малка галерийка, която можем да претарашим,
просто да си намокрим краката, образно казано, а после,
като натрупаме самочувствие, можем да минем към нещо по-голямо.
Не става ли?
- Изобщо не става.
Следващ въпрос.
Защо трябва да е именно тази статуя?
Да не би да мислите, че съм в състояние да открадна нещо чуждо?
Извинете ме, говоря, без да мисля.
А защо не почакаме да си я вземете вкъщи и тогава да я откраднем?
Без бъркотия, без суетене, чиста и спретната вътрешна работа.
Ще бъда щастлив да си предложа услугите.
- Това не е някаква шега или прищявка.
Това е нещо, което трябва да направя...
... просто защото трябва.
- Разбирам.
Да погледнем безстрастно фактите.
Не можем да заобиколим алармата. Това отпада.
Не можем да я излъжем. Това отпада.
Не можем да я изключим.
- Това отпада.
Ама и вие сте един крадец.
Така ли работите обикновено, като набързо претупате всичко?
Мисля. Вижте челото ми, цялото е набръчкано.
Това, от което имаме нужда, е точно в определения момент
някой доверен член от персонала на музея
услужливо да изключи алармената инсталация.
Не можем ли да подкупим някого?
- Чудесна идея!
Не.
- Защо?
Защото не знам кой пазач може да я изключи.
Искате ли да видите пак? Добре. Ето.
Винаги завива и се връща обратно. Проста работа.
Не сега, моля ви!
Ето, синко. Готово е. Благодаря много.
Вие, сър. Колко ще желаете?
- Извинете, джентълмени. Аз бях пръв.
Извинете, сър. Виждали ли сте бумеранг? Два? Сини или червени?
Помнете какво казвам на децата. Хвърляйте ги под правилен ъгъл.
Точно така.
Страшно е забавно! Опитайте.
Ако ми кажате какво правите и защо,
ще ви купя каубойски костюм и комплект влакчета.
Искам да хвърлите един дълъг поглед на синьото небе, зелената трева,
дърветата и реката, всичко това лично мен ме отвращава
и затова никак не ме притеснява мисълта да търкам нара
в някой уютен френски затвор.
Смятате, че имате план, който може да проработи?
Вие наистина сте най-самодоволният и противен мъж на света.
Ако се движите в престъпно общество, не можете да си позволите да избирате.
Харесва ли ти да бъдеш гадже на гангстер, бейби?
Къде отиваме сега?
В апартамента ми.
Бих искала да ви напомня, мистър Дермот, че отношенията ни са делови.
Наясно съм с това. Наясно съм също така и с разликата в общественото ни положение.
Вие сте аристократка, а аз съм прост крадец.
Така. Там е банята. Свалете си дрехите.
Едно и също престъпление ли замисляме?
Вие сте в пълна безопасност. Време е за репетиция с костюми.
Затова купихме целия този прекрасен боклук. Хайде.
Щом е нужно за плана....
Сигурен ли си?
Само дрънкаш. Прави каквото ти казват!
Хубаво е.
Да, много е хубаво.
Трябва му само един последен щрих.
Би ли се завъртяла да те огледам? Давай.
Да, чудесно е. Това решава нещата.
Решава какво?
Най-малкото Живанши ще почива една нощ. Сега...
На колене!
Търкай пода.
Престъпленията са мръсна работа, а?
Лъскай! Търкай! И не се цупи.
В 11:57 вечерта, в музея ще се разрази истински ад.
А в полунощ ще нахлуят чистачките.
И каквото и да се случи, не се отделяй от кофата.
Имаш план, нали?
Разбира се, че имам. Сега слушай много внимателно.
Планът ми е в нощта на престъплението
моят план и аз да сме се сгушили в това легло с някоя хубава книга.
Защо?
- Ти ме питаш защо? Аз питам защо.
Защо да нахлуваме в строго охраняван музей,
за да крадем безценна статуетка, която ти принадлежи?
Но аз ти казах защо не мога да ти кажа защо.
Това не е достатъчно.
Напълно си прав. На твое място и аз щях да се чувствам така.
Просто ужасно съм го загазила.
Но това няма нищо общо с теб.
Просто не мога да ти обясня.
Ще сваля дрехите.
Не смей да плачеш!
- Имам нещо в окото.
Нищо му няма. Плачеш, за да ме размекнеш.
Не е вярно.
- Няма да стане! Прекалено съм твърд.
Знам. Тръгвам си.
Побързай!
Давай. По-бързо!
Ще те срещнем в музея точно в 5:30 следобед.
И не питай защо, че ще те цапардосам с кофата!
Да, сър. Благодаря ви, сър!
Няма да си дойда за вечеря, Марсел, всъщност може да закъснея доста.
Ако някой ме потърси, независимо кой,
не знаеш къде съм, нито как да се свържеш с мен.
Да, мадмоазел.
Добър ден.
Бихте ли предали на мис Боне, че съм тук?
Съжалявам, сър. Мис Боне излезе.
Излезе? Сигурен ли сте? Колата й е в двора.
Напълно сигурен съм, сър. Тя взе такси.
Е, ще почакам.
О, здрасти...
Каква приятна изненада!
Наистина бях излязла. Забравих нещо, затова се върнах.
През задната врата.
Трябва да бягам. Благодаря. Аз ще изпратя мистър Лиланд.
Не. Отрепетирал съм всичко и трябва да го кажа.
За щастие речта е кратка.
Бързам. Имам бизнес среща. Може да закъснея...
Бизнес! Вие, французойките, само за това мислите.
Е, може една минутка, всъщност секунда.
- Вие бързате.
Искате действие? Чудесно! Това е и моят стил.
Ето. Дръжте.
О, Дейвис!
- Моля, без речи.
Но защо?
"Защо" ли? Това е най-глупавият въпрос, който съм чувал.
Това е безумие. Ние дори не се познаваме.
Моля ви, елате утре?
- Не. Решил съм. Аз съм човек на действието!
Казвам и отсичам. Така купих цял флот танкери.
Една от най-добрите ми сделки.
- Но аз не съм флот танкери.
Няма да се сгодя за мъж, когото почти не познавам.
Ще ме опознаете. Погледнете в "Кой кой е", в бизнес справочниците...
Ето. Това е. Споразумяхме ли се?
Да. Не! Малко съм замаяна.
И това нещо просто ме заслепява! Наистина трябва да бягам.
Не. Отпуснете се.
- Отпусната съм.
Никога през живота си не съм бил сгоден за толкова неспокойно момиче.
Целувката.