Scrubs - 01x03 - My Best Friend's Mistake (2001) Свали субтитрите
но явно, напоследък, не се виждам много с най-добрия си приятел.
Не е като да съм отчаян или нещо такова.
-Виж, от три години оперирам тук, какво те кара да мислиш, че знаеш повече?
- За Бога! Знам, че съм прав!
- Трябва да решим сега!
- Добре, Вие решавате.
- Да, знам!
- Сестра! "Ирейшър"!
- Да, докторе!
-Мразя тази песен.
-И аз, приятел. И аз.
Subtitles by The Pope
"Странно е, но една болнична стая може да бъде много романтично място."
"Може би е от нежната зелена светлина на сърдечния монитор, или начинът, по който лунната светлина се отразява в поставката на леглото. "
-Смените ни стават все по-забавни в петъчните вечери.
-Това е най-близкото ми подобие на среща, напоследък.
- Прекарах чудесно тази вечер.
- О, да! И аз.
- Е, мога ли да ти позвъня на пейджъра?
- По-добре го направи, и недей да правиш номера с двата дни чакане.
- Скъпа, аз не играя по правилата!
- Лека нощ.
"Момент! Тя шегува ли се? Защото ако се майтапи и аз я целуна..."
"Преглеждам за храна"
"Но, разбира се, ако не се майтапи..."
- Хайде, не правя така със всички доктори!
- Да!
-Този мъж има нужда от 40 кубика КСЛ и ме извикайте, като получите резултатите.
-Ще се погрижим.
-А, телевизорът му е счупен! Така че, когато започнете да се натискате,
най-малкото, което можете да направите, е да го събудите и да го оставите да ви гледа.
"Опитът ми показва, че когато двама приятели изпуснат такава възможност, човек има точно 48 часа, за да получи целувката."
"В противен случай, някой от двамата ще размисли - добре, тя ще размисли,
и тогава си оставаш завинаги - "само приятел"!"
-Ще се видим...
-Такова си момиче!
-Снощи не се случи нищо между мен и Елиът.
-Радвам се, че си си опазил "цветето".
-Просто съм малко самотен. Сигурно защото не се виждам често с Търк, откакто той излиза с Карла...
-Първо: Кой е Търк? Не ми отговаряй!
-Виж, ако се обърнеш към мен с медицински въпрос, болничната политика ме задължава да ти отговоря.
-Но ако искаш мнението ми по лични въпроси, ще започна да правя това...
-Изглеждаш ми нещастен.
-Това ми харесва.
-Не мога да изкарам тази тъпа песен от главата си.
-Като проклет вирус...
-Окей! Ето картона му и бележката за прехвърляне. Състоянието му е стабилно. Считай го за твоя грижа, от сега, нататък.
-Т-мен, отивам да се натъпча.
-Отива да яде.
- Значи операцията мина добре?
- Да, без проблеми.
-Пич,
за първи път, заврях ръцете си вътре! За първи път!
-Човешкото тяло е толкова отвратително!
-Не вашето. Вашето е страхотно.
-Трябва да го отпразнуваме. Да се шляем, както преди... Само ние двамата...
-Преминаваме към план "Б". Купон!!!
-Както го правехме преди...
-Май ще е по-добре никога повече да не правим така.
"Тази песен е като вирус..."
-О, не!
"Не трябва да е неловко. Направи нещо нежно. Закрий очите й и кажи: "Познай кой е!"
-Познай кой е!!!
-Не мога да дишам...
-Добре, банда. Време е за препитване!
-Да видим кой e най-слабото звено.
-Най-слабото звено...
-Така, д-р Земодъс!
-Подуването на устните на тази пациентка, се дължи на какво...?
- Ангиодема.
- Браво, юнак!
И какво лечение бихте препоръчали, д-р.... Дориан?
- Комбинация от стероиди и някакви антихистаминови средства.
- Браво, юнак.
-Така. От какво трябва да стои настрана пациента? Д-р... Рийд?
-Предполагам, че черупчести мекотели.
-Правилно, скъпа.
-Скъпа?
"Вече виждах за какво си мисли Елиът."
-Правилно, скъпа...
-Какво ти се гледа?
-"Флеч".
- Нека да е "Флеч".
- Гледала съм го.
- Но не си го гледала, докато ние казваме всички реплики.
- Каква късметлийка съм, че те срещнах.
- Може би, следващият път, ще дойде и майка й?
- Не се притеснявай, няма да я забележиш.
-Просто, понякога тя прави някои глупости, които ме карат да се смея. Просто... Заради...
- Стига де, вечерта пак си е наша.
- Както и да е. Не ми пука.
-Търк, искаш ли да отидем в стаята ти?
-От една страна, знам, че д-р Келсо не влага никакъв смисъл в думите си и
аз наистина съм сладка...
- Аз спя!
-Но от друга страна, самото значение...
- Боже Господи! Не чуваш нито дума, от това което казвам, нали?
-Не е като да ми е дядо, или нещо такова. Както и да е.
- Джей Ди ми каза колко много сте му помогнал.
- Явно не ти е казал за перването по ухото, нали?
- Този супер съветник, за когото ме мислите, е пълна измислица.
-Аз не съм такъв човек. Попитай когото искаш!
-Сега ме остави на мира, или ще те накажа.
-Просто мисля, че "скъпа" е малко пресилено.
- Добре!
- Ето какво ще направиш. Отиди и му кажи какво мислиш.
- Наистина?
-Абсолютно! Без значение, че е завеждащ шеф на цялата болница. Той ще започне да се отнася към теб по коренно различен начин.
- Наистина ли?
- Да. Не можеш да позволяваш такива сексистки изказвания. Отиди да му разкажеш играта.
-Окей, изглежда, че тук всичко е наред, но все пак му направете ЕКГ, сърдечни ензими и...
... аспирин.
"Голяма част от работата ми, вече е станала втора природа за мен."
"Единственият проблем е, че ми дава прекалено много време за размисли."
-Виж, човече! Аз съм хирург, ти си обща! Това вече не ти е колежа.
-Нещата трябва да се променят.
-Знам, че връзките се променят, но си мислех, че това няма да се случи с нашата.
-Какво ти става, бе човек?
-Винаги сме се грижели един за друг. Вече не чувствам, че мога да разчитам на теб.
- Наистина ли се чувстваш така?
- Да, наистина.
-Наистина? Страхотно!
-Тогава ще ги взема от шкафчето ми, а ти ми напиши чек.
-И би ли хвърлил един поглед на г-н Бидуел? Температурата му започва да се покачва.
-Разбира се.
-Правно, има голяма разлика. Ако зашивате пациент и без да искате го зашиете за чаршафа, това е нещастен случай.
-Но ако той тръгне да става, целия инвентар падне и му избие предните зъби, тогава това е съдебен процес.
Да го кажем заедно: "нещастен случай - съдебен процес".
- Е, какво има, скъпа?
- Ето това - "скъпа".
-Просто не звучи добре. Аз съм доктор, и това звучи като липса на уважение.
-Аз винаги съм наричал младите господа - "юнак", а дамите - "скъпа".
-Но Вие нарекохте Беки, "юнак".
-О, Толкова съжалявам, юнак.
-Това сигурно е един от онези лоши навици, които съм развил, след 30 години работа в медицината.
-30 години?
-Но, Вие изглеждате толкова млад!
"Никога не е лесно да гледаш пациент, чието състояние се влошава, вместо да се подобрява."
"Всъщност, това е точната противоположност на нашата цел."
-Не разбирам. Снощи беше добре.
-Сега е разстроен, губи съзнание, може дори да има сепсис.
-Не можем да сме сигурни в нищо, докато не донесат кръвните му проби.
"Ако има сепсис, има вероятност да има нужда от нова операция."
"Разбира се, също има вероятност и той да умре."
-Виждала съм го и преди.
Марли, гъби... Някой млад хирург е забравил нещо в този мъж.
-Не, не... Познавам този, който го е зашил. Той не е толкова невнимателен.
-Извинявам се... Някой да е виждал ключовете ми? Не?
-Добре, ами портфейла ми? Някой...?
-Никога преди не се е случвало.
-Търк?
-Доктор Кокс... Виждали ли сте Търк?
-Търк...?
-Хей... Тъкмо те сънувах...
-Бяхме... Бяхме...
-Хей... Имаш ли няколко минути?
-Не мърдай!
-Не, не, не! Не... мърдай!
-Виждал ли си Търк?
-Да, видях го. Излезе през тази врата...
-Търк?
-Бла-бла. Не те чувам.
-Какво?
-Пусни ме!
-Кой обичаш ?
-Луис Каплър, аритмията Ви се подобрява. Всъщност..., всичко изглежда прекрасно.
-Звучите изненадана!
-Това няма нищо общо с Вас, но вчера имах малко спречкване с д-р Келсо и
когато той Ви прехвърли към мен, помислих, че е типичен случай на...
-Продължавайте, слушам Ви!
-Извинете ме... Трябва да проверя един друг пенис... Пациент... Той е пенис-пациент...
-Хей... Търк...!
- Трябва да поговоря с теб...
- А, не, не, не...
-Виж, резултата е равен. Току що загубихме четвъртата част. Сега топката е ваша.
- Много е важно, може ли да поговорим сега?
- Това също не е шега, човече.
-Хирурзи срещу медици. Хайде, пич, ваша топка. Да поиграем.
"И ето пак... Вече всичко друго беше по-важно от мен."
-Само недей да играеш като слабак, както последния преди теб!
"Изведнъж така се ядосах, че реших да дам малък урок на Търк и Тод."
"Разбира се, след като загрея малко."
-Стреляй!
-Джей Ди, сега ще ти покажа... за... какво... става...
-Добре, ние спечелихме. Кажи сега, какво е толкова важно?
- Добре... Докато преглеждах Пидуел...
- Един момент...
-По дяволите! Трябва да вървя. Но игра добре.
-Аз си мисля, че не струваш.
-Я отиди да се натъпчеш!
- Здрасти, скъпа. Как е?
- Я се разкарай...
- Да?
- Съжалявам, че Ви безпокоя, сър...
Я, и това ако не е юнакът...
-Как вървят нещата? Видя ли г-н Каплър днес?
-Да...
-Да, видях го... Д-р Келсо, само искам да кажа, че...
...що се отнася до цялата история със "скъпа"-та...Мисля, че попреиграх.
- Сигурна ли си?
-Защото въобще не искам да те карам да се чувстваш неудобно.
-О, не... Честно да Ви кажа, нямам представа какво ме накара да Ви кажа тези неща...
-Трябва да ме оставиш на мира, или ще те накажа...
- Да, нямам никаква идея...
- Много добре.
-Тогава изчезвай, скъпа!
-Виждала ли си кръвните проби на г-н Пидуел?
-Не, още не са ги донесли.
-Добре, а виждала ли си Търк?
-От сутринта не съм го виждала.
-Е, сигурен съм, че ще го видиш преди мен, така че...
- Бамби, ти да не би да ми чупиш стойки?
-И какво ако го правя?
-Скъпи, трябва да си второстепенен герой, в тъп филм, за да успееш. Знаеш какво искам да кажа, нали?
-О, моля те... Казваш истината!
-Обясни го на този мъж, моля те!
-Първо, ръката. След това - пръста. Говориш през носа и когато се държиш така, тогава се получава.
Но ако не си оттам, въобще няма и да разбереш, затова аз дори няма да ти отговарям...
- Добре, аз ще тръгвам...
-Какво? О, няма... Къде тръгна? Къде тръгна?
-Какво?
-Здравейте, как сте? Имам един бърз правен въпрос. Просто съм любопитен
какво ще стане, ако...
- О, Боже! Убил сте някого?
- Не! - Някой друг го е направил?
- Не, не съм убивал никого.
-Значи не съм разбрал. Да не преувеличаваме.
- Дори не казвам, че има проблем.
-Правя тестове и всичко останало, което трябва да правя...
-Вижте, ако знаете нещо и не го докладвате, Вие сте напълно виновен. Има ли нещо, което искате да ми кажете?
"Защо защитавам Търк, като той дори не може да ми отдели 5 секунди?"
-Нещо..., каквото и да е?
"Кажи му!"
-Не!
-Изплашихте ме до смърт.
- Д-р Кокс...!
- Надявам се, за твое добро, че има и друг д-р Кокс, който седи зад мен.
-Чувствам се глупаво, но не успях да разбера какво се опитвахте да ме научите, като ме изпратихте при д-р Келсо?
Колко е важно, и, това е важно - да ме оставиш на мира.
- Хайде, знам, че има и нещо повече...
- Не, не. Няма!
-Виж, искам да отидеш и да го разпространиш, госпожичке! Писна ми!
-Следващият ревльо стажант, който дойде при мен, молейки за сладкиш че и прегръдка, кълна се в Аиша, ще пострада!
А ти, невротичка такава, отиди заедно с "бла-бла"-то си, при "бла-бла"-толога,
защото ако си толкова глупава, че да се заяждаш с шефа на болницата,
заради някакво глупаво обръщение, то тогава трябва да отидеш да си смениш главния мозък, защото нещо не му е наред.
-Прав сте. Просто трябва да се науча да избирам битките си. Благодаря Ви, сър!
-Няма защо.
-И казваш, че мъжът ти не е обичал да ги носи?
-А, кръвните проби дойдоха.
-Отрицателни?
-Как може да са отрицателни? Този мъж изглежда като мъртъв.
-Здрасти!
-Какво е станало?
-Няма никаква инфекция. Той е диабетик. Затова когато някой му бие инсулин, при спрял пулс...
и той не яде, получава хипогликемия.
-Това е странно, защото единствения човек, който може да му даде инсулин...
"Опа!"
-Съм аз?
-Аз съм му предписал инсулин?
"Два пъти!"
-Но сега е добре, Бамби. Бих му ампула D 15 и сега яде.
-Но ще е добре, ако след около час, му дадеш една чаша портокалов сок.
-Карла, Благодаря ти много. Ти ми спаси задника.
- Не бях аз...
-Виж, Търк...
- Стига, пич! Нали знаеш, че винаги ти пазя гърба.
-Да, знам...
"Просто му кажи какво изпитваш, като се опиташ, поне веднъж да не звучиш като момиче."
-Толкова ми липсваш, че понякога чак ме боли!
-Добре, имаше тежък ден, така че няма да обръщам внимание на това.
- Благодаря ти!
-Ще намерим време да сме заедно.
-Просто и двамата сме затънали в момента... Знам, че прекарвам много време с Карла...
Но... Кажи ми... Ти ако си имаше някого,
-нямаше ли да правиш същото?
"Мамка му!!!"
-Сестра Робъртс ли ти ги продаде?
-Въобще не искаш да чуваш какъв ден имах...
- Права си! Целуни ме!
-Сега?
- Можем да почакаме, 3-4 секунди.
-Но преди малко хапнах и ми е кофти...
- Не кофти, а красива. Ела тук...
-Джей Ди, може ли просто да поговорим? "Винаги става така!"
"Само приятели".
-Бяхме заедно в училище.
-Работихме заедно в "Пенгуинс Йогърт".
-Тя ще дойде...
-Геврече...?
-Благодаря.
-Първите няколко седмици бяха много тежки - психически, физически и емоционално.
-Все едно математическия лагер се повтаря...
-Не, че някога съм била на такъв лагер... Това е просто израз.
-Аз го използвам постоянно.
-Хайде...
- Както и да е...
"Знам, че изборът на приятелството пред секса, е последното нещо, за което един мъж иска да чуе. "
"Но знаете ли..."
"Този път, наистина виждам смисъл в това."
"Освен това..."
"Нека някой опита да мине през общата медицина, без да има група от близки приятели, на които да разчита."
-Не мога да повярвам, че си загубил отварачката ни.
- Да, знам...
-Толкова ми липсва, че понякога чак ме боли.
-Ти си лош човек.