Scrubs - 01x04 - My Old Lady (2001) Свали субтитрите
-Не. Не искам да го забравям.
Това си е елементарен въпрос. Защо не искам да отида на тази симфония.
-Не исках да кажа това...
-Естествено, че искаше.
-Трябва да направим нещо по въпроса.
-Не, не трябва.
Хайде, Коли е приятелката ти, Али е моя приятелка.
Довери ми се. Не се намесвай!
- Щом е така, значи не обичам музиката?
-Казвам само, че класическата музика не е за всеки.
Или защото не съм израснала с бавачка, която да ми сменя пелените.
Искаш ли да кажеш нещо?
Да, всъщност мисля, че станахте дребнави и твърде емоционални.
Извинете ме за секунда.
"връщане назад"
- Щом е така, значи не обичам музиката?
-Казвам само, че класическата музика не е за всеки.
Или защото не съм израснала с бавачка, която да ми сменя пелените.
Искаш ли да кажеш нещо?
Не, този път не.
Да, всъщност мисля, че станахте дребнави и твърде емоционални.
По дяволите.
превод и субтитри: substantia nigra
Някак си ме yчудва.
На първия ми работен ден ми казаха:
Ако не броиш родилното, което си е най-вече ... сещаш се
или спешното, което са си най-вече счупени кости, шевове и разни такива,
казаха ми, че един от всеки трима, които са били настанени тук
ще си и умре тук.
Здравейте, аз съм вашият лекар.
Ехо, аз съм доктор.
Доктор!
Ти!? Че ти си на 16?
- Това е неприемливо!
- Да нямаш безплатни купони за тази болница, мамо?
Достатъчно!
Определено е млад, но вярвам, че е много добър лекар.
- Добър лекар ли си?
- Рано е да се каже.
Умник. Харесва ми. Сигурно искаш тези хора да изчакат отвън.
Би било много мило.
Покажи им, че си мъж, а не някакво хлапе.
- Имате ли нещо против да ...
- Тук ми е добре, благодаря.
- Накрай ме де!
Всички вън! ВЕДНАГА!
- "Веднага".
- Е, това е да си мъж!
Да, за това говоря.
- Искаш ли бомбонка?
- Да, моля.
- Мисля, че е обикновена лапароскопична херния.
- Ето това е неудобно!
Всички сте облечени еднакво.
Не ме ругайте, аз пък съм без гащи.
Стига де, това беше смешно.
- Добре, продължаваме.
- Къде отивате?
Пуснал съм ESPN. Това си е класика. Най-добрите моменти в спорта.
Няма ли поне да пратите няколко сестри?
Обадих се да повикат сестрата, която говори испански.
Не чаткате английски а?
Аз съм "Петко плет плете през, пет плета преплита".
Малко ще ми е трудно да го преведа.
Страхотно, ти си тук.
Днес съм при една много милинка бабка.
"Милинка"!? Човек, обадиха се от 1930г. и казаха да не им употребяваш изразите.
Харесва ми връзката, отношението, сещаш се.
Не, не се сещам.
Остави ме да се поизпотя малко, моля.
Хирурзите не обичат да се сближават много с пациентите си.
Може би ги затруднява после да ги режат, може би е твърде рисковано. Нямам идея.
Мисля, че пропускаш. Например г-жа Танър.
От нея блика невероятна енергия и топлина.
Слушай, обадиха се от Партията на жените и питаха къде да ти пратят членската карта.
Използваш често това "обадиха се" за да ме подиграваш.
Знам, но какво да направя. А и трябва да се погрижа за един пациент с херния.
- Как се казва?
- Ами, казва се 'пациент с херния'.
Но аз се сближих с него и му викам само 'херния'.
Сигурно се чувства толкова сигурен, че ти се грижиш за него.
Млъквай.
Обадих се на д-р Кокс. Ще е тук след малко.
Какво казва?
Казва, че е удивително, че в училище не са ви научили и грам испански
имайки в предвид, че на всеки трети пациент му е майчин език.
Да бе, защото всеки доктор тук говори испански.
- И сега д-р Барби?
- Г-жа Гарос е на 45 с лупос и има проблеми с дишането.
Затова препоръчах система хепарин и пуснах изследванията. Но исках да я видите и вие...
- Едно, две, три ...
- Дали да не...
- Много е важно да не ме прекъсваш до десет.
- Но защо...
- Слушай малката! Тук си вече над месец. Става дума за спешна медицина.
Не искам всяко малко оплакване да минава през мен.
И сега аз не искам да ти давам моите две лепти. Но ако все пак искаш моето мнение, ще те подсетя,
че ще изпиташ невероятна болка, защото всеки път когато видя ангелското ти личице, ми идва да те вдигна и да те тръскам
докато не изтръскам всичкото време от живота ми, което си ми пропиляла.
- Сега се усмихвай!
- Какво?
Смей се, да не си помисли, че ти се карам.
Ох, че забавно беше.
Здравейте, искам вашето мнение за един пациент.
Тя е на 74, казва се г-жа Танър.
- О да, сладката малка госпожа.
- И аз така мисля.
На никой не му харесва кафявия й нос, синко.
ще те убия
какво?
аз
ще
убия
теб
защо?
- Предпиши й диоретици.
- Вече предписах.
Не изглежда добре. Мисля, че е време да започнем диализа.
- Но знаеш ли, какво трябва да направиш първо, хлапе?
- Какво?
Да я намериш.
СВОБОДА!
Отивам до парка.
Тя е отишла в парка.
Това е Хващане. Хващане?
Няма реакция? Как може да няма никои в тази болница, който да знае какво е "хващане"?!
Найнърс срещу Каубойс, Джо Монтана подава далечен пас към Дуайт Кларк в последните секунди.
Хлапе, не ме обиждай!
Стига, бре човек. Дават последната четвърт. Ела да погледаме.
- Естествено.
- Супер.
- Дейвид беше, нали?
- Аз съм Търк.
- Какво става? Искаш ли малко глюкоза?
- Не, така ми е добре.
Сигурен ли си?
- Г-жо Танър!
- Тоя пак е тук.
- Не знам как е било при другите ви лекари, но докато аз се грижа за вас
ще стоите в болницата, докато не ви разреша да напуснете.
- Има чинийка и за вас.
- Не ме интересува някаква храна в момента.
"Господи това да не са ордьоври!?"
Петият рожден на Саманта е. Няма да ми причиниш това, нали?
- Не можахте ли да й вземете голяма торта?
Ще пусна още едно изследване за по-сигурно.
- Какво мислиш?
- Да, може би е добра идея.
Как да й кажа, че е добре?
Добре, кажи това...
Стана.
Слушай!
Има само едно нещо да запомниш.
- Няма да те боли толкова, колкото си мислиш.
- Готов съм.
- Добре, г-жо Танър...
- Само Саманта да духне свещите.
- Какво ще си пожелаеш, скъпа? Колело?
- Не.
- Куклена къщичка?
- Не.
- А защо не способноста да взимаш бързо решения?
- Мммм, не.
А какво ще кажеш за това?
- Пони?
- Не.
Достатъчно. Никои от вас не осъзнава, колко е сериозен проблема.
Би трябвало да се претеснявате за майка си.
За баба си.
За... извинете, не се запознахме. Аз съм Дориан.
- Много си добричък.
- Благодаря. Да тръгваме.
- Свещите още горят.
- Хлапе, хайде. Духай!
Увеличих хепарина на 1500cc на час.
- Дали ще е достатъчно?
- Би трябвало.
- Говорейки за хепарин... спа ли вече с Търк?
- КАКВО??
Извинявай, съжалявам! Твърде личен въпрос.
Обичам да чакам.
Харесва ми да го накарам да го иска толкова много, че да си мисли, че никога няма да се случи.
И като загуби всяко желание да живее, тогава му скачам.
- И колко време отнема това обикновено?
- Месец, може би два.
- При теб как е?
- Използвам секса за преодоляване на първоначалната дистанция.
- И получава ли се?
- Е все пак я няма тази насъбрана пара като при теб.
Като откриете херния ми кажете.
- Тотално се загубихме.
- Не сме.
- Дай на ляво.
- На дясно е.
Минаваш от тук вече за трети път. Просто спри и попитай за посоката.
Искаш ли ти да караш? Защото ей сега ще измъкна тея работи и ще ти ги връча.
Чакай малко! Върни се малко назад.
Какво е това?
Показателите се покачиха. И погледни и пулса!
Мамка му.
И това е долу горе. Бъбреците ви вече не реагират на лекарствата.
И ще се наложи да започнем диализа.
- Не съм голям фен на диализата.
- За съжаление нямаме друг избор.
Всъщност аз си имам избор.
Някой неща, не можеш да очакваш, че ще бъдат казани.
Мисля, че съм готова да умра.
Един тон тухли за д-р Дориан?
Може ли да ми върнете писалката.
Все някога трябва да си затвориш устата.
Скъпи, аз съм на 74. Готова съм да си ходя.
Да, но с диализа може да живееш още поне 80-90 години.
- Мисля, че в монета не си много рационален.
- Не, не съм.
- Всеки си умира някога.
- Не всеки.
Сър, мисля че стана добре, че намерихме лимфома докато...
Разбира се. Ще ви изчакам да дойдете, преди да казвам на Дейвид.
Надявам се, че не ползваш телефона за лични разговори.
Не, това беше бащата на Дейвид Морисън, който ми е пациент.
Дейв е добро хлапе.
Хей, вие се разбирате доста. Станахте като най-добри приятели май.
Тримата мажем да си поиграем на "пръчка и топка".
Сър?
Ще ни трябва една пръчка и топка и разбира се малко мечти.
Или по-добре да играем на боулинг като засилваме пациенти по коридора в моята болница.
- Вижте, мога да обясня.
- Спести ми го.
Да ви до спестя? Добро е. Това с боулинга.
- Вие май не се шегувате, нали?
- Не и в момента.
Той е добро хлапе и се нуждаеше от приятел.
Пациентите ти не се нуждаят от приятели. Нуждаят се от доктор.
Кръвното й пада. Може би е време да и дадем тромболитици.
- Ако ти беше лекар, какво би направила?
- Това е извън моята компетентност.
Изглежда, че се влошава, а тромболитиците ме плашат. Времето минава и аз не знам какво да правя.
Тя трябва да знае, какво става.
Ей сега се връщам!
- Значи, тя не иска диализа?
- Да, което не знам какво...
- Но ако тя отказва диализата, няма етическа дилема.
- А нашият дълг като доктори, да правим всичко възможно за пациента?
Нашият дълг като доктори...
Слушай! Това няма нищо общо с пациента. Става дума за теб.
Ти се страхуваш от смъртта, а нямаш това право.
Ти си медицинско лице. Трябва да приемеш факта, че всичко което правим тук, всичко
е печелене на време. И ние просто се опитваме да я поддържаме играта да продължава.
Това е. Но все пак винаги си приклщчва по един и същ начин.
- Печеля.
- Къде? Не виждам.
- Ето, диагонала.
- Гадна, хитра смърт.
- Значи д-р Келсо ти се навика, а?
- Да, но е прав. Това си е болница.
Не е игрище.
И това е медула облунгата.
Това трябва да са поне 15 точки. Ти как смяташ?
Печеля и си го взимам за мен.
Днес говорих с баща ми.
- Ще намине.
- Супер.
И една сестра дойде да ме обръсне...
- Не съм й поръчвал.
- Не си ли?
Не. Мисля, че си пада по теб.
Хайде, кажи ми, какво става?
Добре.
Казва на семейството си. Нищо не може да ме накара да отида там точно сега.
- Не им каза, нали?
- Не стана на въпрос.
Нямат нужда от подобно бреме. Пък и ти ми даде доста причини да си променя мнението.
А пък аз си позволих да направя списък с нещата, които мисля всеки трябва да направи веднъж в живота си.
Номер 1: Да хапна хот дог в специален сос в "При Енрике".
Дай ми нещо което не съм правила.
Номер 2: Посети Азия.
Ще приема, че си ходила и ще си отбележа: да науча чужд език.
И какво стана "Ей сега се връщам"?
Не мога да повярвам, че толкова сбърках с теб.
Тази жена има нужда от доктора си, който да и каже нещо, каквото и да е, а ти се покриваш?
Ще ме погледнеш ли въобще?
Чудих се, каква напитка да си взема. Сода с череша или сайдер.
Трудно е. И в двата случая е нещо студено и знам, че няма как да убия някого с подобно решение, но все пак не мога да реша.
Мисля, че си имам проблем.
Едва ли подобни решения са лесни за някой.
И ако трябва да съм честна, една от причините, заради които не те харесвах е,
защото ти си вече по-добра от повечето лекари, които минават от тук
и другото е, че ми беше харесало да съм единствената умна и свястна мацка в групата.
Ти като че ли ми направи комплимент.
- Добре, ще си взема сайдер.
- Добро начало.
Времето много ни притисна, така че да поставим тромболицитите.
- Да се изкача на върха на Айфеловата кула.
- Правила съм го.
- Да се изкача на върха на Майфеловата кула.
- Стига, няма такава.
Напротив, ето написано е тук.
Слушайте, др. Дориан. Няма и едно нещо за което да съжалявам до тук.
Готова съм. Наистина!
- Имала сте невероятен живот.
- Добре, съгласихме се с това.
- Нямате ли да преглеждате и други пациенти?
- Аз ли? Не, не, имам 2 часа почивка.
И през ценното си свободно време се набутваш в болницата да говориш с някаква баба?
А този списък? Ти сам си го направил.
Колко пъти си лягал в тревата, просто да си починеш?
Трябва да започнеш да отделяш време за себе си.
Обещай ми, че ще го направиш!
- Обещавам.
-Добре.
Хайде, омитай се от тука.
Добре, само искам да проверя някой неща.
Добре ли си?
Уплашен съм.
Ела тук, ела.
Ще се оправиш, успокой се.
Искам само да знаете, че си отиде в мир.
Знам, че направихте всичко, което можахте, за сина ми.
Радвам се, че съм с негов приятел в момента.
Не се обвинявай. Ти направи каквото трябваше. Наистина!
Знам.
Казват, че един от трима пациенти попаднали в тези стаи, ще умре.
Но някой дни процентът е по-голям.
Съжалявам.
И в дни като този най-доброто, на което можеш да се надяваш, е,
че си успял да научиш нещо.
Здравейте, аз съм Търк.
Каквото и да е.
Каквото и да е.
Дори и да е да отделиш малко време, да си полежиш в тревата
и да си помислиш за всички неща, които искаш да направиш.