Scrubs - 01x02 - My Mentor (2001) Свали субтитрите
"Един път на ден, в продължение на девет години си мислех, че съм загубил часовника си, защото забравях на коя ръка е."
"И въпреки това само след две седмици всички дреболии, които ме плашеха в началото ми бяха като втора природа."
"Катетри, интубиране, системи, всичко започваше да си идва на мястото."
"Добре ли си прекарваш"
-Е?
-Защото, ако имаш време да слушаш музика. тогава предполагам, че имаш време да си свършиш работата по документацията
"... си прекарваш"
-Мърдай !
Subtitles by The Pope
"Този ден започна като всеки друг"
-Как е ?
- На 37 години съм и съм разсилен
-Как мислиш че е ?
-Няма нищо лошо в това да си разсилен
-Така ли ?
-Благодаря, преобърна живота ми
-Сега трябва да отида да кажа на разсилната ми жена и разсилните ми деца, че живота си заслужава да се живее.
-И това идва от директно от нашия герой- д-р Хузниц, д-р Нищо.
-Не сериозно, хайде, може да дойдеш до мижавата ми къща и да посочиш нещата, които са евтини.
"За щастие имах свободна вечер да си отпочина."
-Кучето ви е зловещо.
-Бъди мила с Рауди.
-Човекът , от когото го купихме го държеше в кутия пълна със стари шапки.
-Ей пич, тя защо е постоянно тук.
-Просто и дай шанс, бе човек!
-Ооо , ти искаш да я забиеш !
-Нее.
-Да.
-Не тя е просто приятелка.
-Да бе!
-Мисля, че е полезно да прекарваш време с момиче без единствената цел да е секс.
-Разбираш ли ?
-Изпуснах ти мисълта.
-Зловещо.
-Вчера имах визитация с тази сестра Карла вчера.
Тя забравила да провери показателите на един пациент и после започна да ми чупи стойки за това!
-Ами ти да не я издаде или нещо такова?
-Кой е отговорен за това ?
-Тя!
-Не си спомням.
-Защо веднага реши, че аз съм виновна ?
"Това щеше да е добър въпрос, само дето Елиът имаше голяма уста."
"Тя наистина не можеше да се спре."
-Само защото от време на време казвам нещо глупаво, не означава, че в болницата скачам от врата на врата,
дразнейки хората, като някой луд свидел на Йехова.
-О, нали не си?
-Не.
-Майка ми е!
-Той е черен освен това. Може и за това да го подразниш.
"Аз се справям по-добре с нови хора"
"Като с Карла например"
-Хей Бамби, тази руса пръчка, с която движиш
-Кажи и ....
-Ще се наложи да ми го запишеш.
"А с д-р Кокс наистина се сближихме. Аз съм му нещо като протеже."
-Трябва да видя картона му...
-Готов е , подреден и подчертан.
-За нещастие тъкмо ми свършиха златните звезди.
-Двустранна пневмония на 31. По колко пуши този тип?
-Не знам.
-Естествено разбираш, че вниманието ти към детайлите ме впечатлява най-много.
-Колко кутии на ден, гений?
-Половин кутия.
-О извинявай, зададох въпроса си по погрешен начин!
-По колко кутии на ден, наистина?
-Единайсет.
-Сега се чудите от къде се взех!
- Две, три кутии.
Е, сега да чуем!
-О, аз не пуша, така че нула кутии!
-Той иска да знае, какви изследвания си назначил.
-Ооо, знаех, просто се шегувах с вас.
-Наистина се шегуваше, всички сме част от шегата.
"Харесвам Уил, което прави задачата ми по-трудна."
-Назначих кръвна картина. и високо разделителна микроскопия.
-Какво търсите?
-Рак.
"Когато споменете думата "рак" , всеки реагира по един и същ начин."
-Отлично!
"Не по този начин"
"Ето така."
"Никога не знаех за какво да си говоря с тъпите приятели хирурзи на Търк."
"Но ставам по-добър."
-Е, как е хирургията?
-Върха е! Но спалнята ми е мястото. където наистина оперирам!
-Прав ли съм?
-Хайде покажи на Тод малко любов!
"Мразя да показвам любов на Тод"
-Хей Бамби, защо си тук с тези касапи?
-Извинявай мила, това тук е VIP масата.
-Защо не поседнеш малко?
-Мила, това е VIP масата.
-Не се интересувам наистина от нея.
-Така ли?
-Тогава, може би Тод ще покаже на тази сладка бисквитка малко любов.
"Може би е малко заинтересован."
-Добре. Тод ще покаже на себе си любов.
-Мисля днес да поканя Карла на среща. Какво мислиш?
-Мисля че разсилните ме преследват.
-Уау, много благодаря за помощта ти. Знаеш ли защо не бъдеш малко по-параноичен?
-Чакай, Търк!
-Това е той.
-Здрасти, как си?
-Ам, трябва ми картона на Дейвид Форест.
-Всички имаме нужда от нещо.
-Супер.
-Д-р Келсо, шефа на болницата има ли някакъв специален начин на комуникация със сестрите, с който не съм запозната?
-Разбира се, но той не би работил, защото те вече са толкова мили.
-Сега ме чуй добре д-р "Каквото и да ти е името". Ти се обърна към мен, аз отговорих. Не съм се чувствал по-близък до теб.
-Но проблемите са си твои, затова не се опитвай да ме въвлечеш в жалката и ревлива караница
с тази банда заядливи същества. Надявам се да се избиете една друга.
-Приятен ден, дами!
-Мразя това място!
-Д-р Кокс. Резултатите от изследванията на Уил са готови- няма рак. Какво да му кажа?
-Ще започна с това.
-Да де, но тъй като е тръгнал по лош път. си мислех да поговорим с него.
"Когато се сближиш с наставника си започваш да разбираш истинското значение на думите му.
-Прави каквото искаш! "Означава "Страхотна идея!"
-Радвам се, че днес още не си се издънил. "Означава "Започваш да се справяш добре като доктор."
-Никога не ме докосвай! "Означава "Никога не го докосвай!"
-Просто помислих, че е добър момент.
-Не искам!
-Хайде, хайде, хайде!
-Карла, не трябваше да те издавам на д-р Келсо.
-Не, не трябваше!
"Ааа, успокояващата тишина!"
-Но благодаря, че се извини все пак.
-Добре!
-Само искам да изясним едно нещо.
-Не, не няма какво да се изяснява.
-Все още мисля, че ти грешиш. Да провериш показателите е твоя работа и не исках нищо повече от това.
-Това е всичко!
-Готово, всичко е наред!
-Е да, до този момент нямаш признаци на рак.
-Кой е краля, Уил е краля
-Уил важно е да разбереш, че това не са страхотни новини.
-Сигурен ли си? Защото първоначално прозвуча точно така.
-Уил пързаляш се по заледен път, бе човек! "Трябваше да го уплаша, но имах чувство, че е чувал всичко и преди"
"За щастие, за да си доктор трябва да умееш да импровизираш"
-Така че сега единственото, за което искам да мислиш е..
-Би ли искал да звучиш така?
-Дай да видя.
-Това е толкова яко!
-Не, не е!
-Окей докторе.
-Не е играчка.
-Желаете ли да играете игра?
"Понякога всичко, което имаш е стари думи, които свързваш и се надяваш да кажат нещо ново.
-Виж, човек, ти си страхотен пациент и само мога да се надявам да не те видя отново.
-Но ти обещавам, че ако продължаваш да пушиш ще бъдеш отново тук.
-Обзалагам се на собствения ми живот.
"Д-р Рийд стая 402, после долу до 201 и после пак горе до стая 403"
-Нервен съм човек, защо съм нервен?
-Тод е крилото ти, няма да се отделя от теб.
-Хей бейби!
-Продължавай нататък, нещастник!
-Няма проблем.
-Хайде, давай!
-Не ме препирай!
-Имам предвид, че не трябва да си нетърпелива с това, което наричам едничка възможност в живота.
-Ооо, сега ще седна, защото си толкова секси, че коленете ми омекнаха.
-Наистина ли?
-Д-р Кокс, знам че ставам досаден, но наистина започвам да свиквам да говоря с пациентите. За това станах доктор нали?
-Чух "знам, че ставам досаден" и после сив шум.
-Уил, пациента с пневмонията. Убедих го да откаже цигарите.
-Завинаги?
-Без последна цигара, защото последната е по-добра от секса. Повярвай ми - имал съм поне хиляда такива.
-Край завинаги. Закле ми се. Просто стигнах до него.
-Голям ден за теб, Сюзън!
-Частно парти!
"Трябва веднага да се върна в състезанието."
-Д-р Кокс, относно Уил...
-Не сега! Имам 10 минути почивка и дават сериала ми.
-Хей, ако все пак смениш програмата, кълна се, че ще ти зашия ръцете една за друга.
-Така че Уил...
-О тази жена е просто фантастична, циците вероятно са силиконови, но за Бога, сълзите са истински.
"Време за смел ход!"
-Трябва да знам как ще оправим нещата с Уил.
-Осъзнаваш ли какво направи току що?
-Току що загуби всички привилегии на кучето.
-Моля?
-Никакви разходки, никакви подаръци, никакво следене из болницата.
-Не съм ви кученце!
-Хей, ти отзад, какво правим с кучетата, които правят бели в къщата.
-Гоним ги навън.
-Точно така. Сега имаш 5 секунди да се махнеш или ще започна да те удрям по носа с това.
-Не се смей! Това не е шега, заек, махай се!
-Но аз си мислех...
-Изчезвай!
-Какво искаш да гледаш, капитан Смелост?
-"Дните на нашия живот"
-Само така!
-Влез!
-Помириса храната.
-Ей мръдни се!
-Окей
-Мир?
-Виж, Търк, знам, че не винаги правя добро първо впечатление или второ.
-Както и да е, искам да сме приятели и помислих, че може да се опознаем по-добре.
-Да видя какъв си всъщност.
-Например кога срещна Морган Фрийман?
-Това е майка ми!
-Харесвам луничките й...
-Исусе...
-Рауди не!
-Още не мога да разбера защо д-р Кокс ми беше толкова ядосан днес.
-О, стига вече, той е кретен!
-Той е кретен!
-Той е кретен!
-Той е кретен!
-Ти си кретен!
-Той е просто д-р Кокс. Винаги е такъв.
-Кой го познава наистина, с кого излиза?
-Никой.
"Сигурно е самотен."
-Вземи два Търк-а, приложи на чувствителните зони. Кой написа това?
-Ко' ста'ааа?
-О, хайде Карла, дай ми една основателна причина, да не излезеш с мен.
-Ами, ти си хирург, значи се мислиш за Бог, наперен си, женен си за работата си
сладък си, но отлично го знаеш, нямаш представа каква съм, така че всичките ти чувства към мен идват от там долу.
-Но най-важното, аз търся истинската любов, а ти не си нищо освен малко момче, което не е свикнало да му отказват.
-Ето ти куп причини, избери си любимата!
-Щях да избера това за Бога.
-Но честно казано ти също си ...
"Болницата е коварно място, много е важно да внимаваш какво казваш."
"Много прилича на гимназията."
"Искаше ми се да мисля, че ако не трябваше да съм другаде в момента, щях да седна до нея."
"Но тази вечер трябваше да се погрижа за друг."
-Знам, че вас също ви боли да гледате как Уил бавно се самоубива.
-Даже е по-тежко ако няма с кого да споделите. Затова реших да взема няколко студени бири и двамата ще се справим с цялата ситуация.
-Нали? Какво ще кажете?
-Писна ми! Всеки ме отбягва. Като чума съм.
-Моля те не се обръщай, когато ми говориш.
-О... д-р... Рийд, просто исках да ви кажа, че съм впечатлен. Страхотно се справихте с диагнозата на пациента с менингит.
-Всъщност, сър, Карла забеляза обривът по краката му.
-Невероятно, можеше да запазите заслугата за себе си, но вместо това я предадохте на сестра.
-Колко благородно!
-Ще поръчам в стола да ви изпишат "Заслужаваше ли си?" на голяма торта.
-Смятате ли че съм наранил връзките?
-Не ми пука!
-Мога ли да разчитам, че няма да идваш повече тук или ще трябва да се преместя?
-О, не може да напуснете място с толкова уют.
-Особено ми харесва етажерката пълна със снимки на роднини и приятели.
"Окей, ако те нападне просто опитай да се изтърколиш през вратата."
-Е, всъщност имаш право.
-Предполагам, че да гледаш мача сам с уиски, не е единствения начин да гледаш мач.
-Не знам... просто винаги съм смятал, че да имаш нужда от други хора за проява на слабост.
-Не е!
-Тогава... ще останеш ли да гледаш мача с мен? Може да поръчаме и пица.
-Естествено!
-Мога да ти сплета косата.
-Знам, че дивана не е много широк, но може да свалим облегалката и да се излегнем.
-Здравейте, момчета! Бирата и чипсът са отзад.
-Не им обръщай внимание.
-Само ми отговори, отгоре ли предпочиташ да си или отдолу?
-Казвам ти, Келсо даже не я пита а тя му каза, че заслугата е твоя.
-Не ме интересува. След дъжд- качулка.
-Освен това знам защо си тук. Затова ще се настаня във VIP ложата, за да ми покажеш какво можеш.
-Щях да ти кажа как се заяждах с Джей Ди вчера, защото искаше да е приятел с момиче.
-А сега намирам за изумително колко си силна, как се държиш с достойнство
Как бих дал всичко на света да се събудя сутринта и да те видя как четеш вестника
- Но вместо това смятам, че трябва да скочиш от метлата си за малко, да се опиташ да си спомниш как е било първите ти дни тук
и да оставиш Елиът на мира.
-Защото тя може да е дразнител, но е добър човек.
-Задника ти изглежда страхотно днес.
-Вземи ме утре в 7.
-Не само тя е добра в речите. И мен ме бива.
-Ще ми върнеш чадъра в болницата, не тук, ясно?
-Ей, заек...
...знаеш ли какъв ти е проблема?
-Кракът ме боли?
-Щеше да ме спасиш от самотата с бира от 3$ пакета?
-Оказва се, че не може да спасиш хората от самите тях, заек. Просто ги лекуваме.
-Лекувай дихателните проблеми на това хлапе, а когато се върне с рак, лекувай и него.
-Е благодаря за ценния съвет.
-Ей...
-Пушачи, алкохолици, наркомани, дебелаци, каквото и да е.
-Просто ти казвам, че ако продължаваш да преживяваш дали някой ще се промени или не...
... няма да те бъде като доктор, това е!
-Сега ме прегърни. Всичко е наред, ела.
-Елааа
-Я се разкарай! И вземи тази пикня с теб. Срам ме е да е тук.
-Аз ще я изпия.
-Ще взема бирата. Ти изчезвай!
-Извини се!
-Не искам.
-Хайде просто го направи набързо! Като лепенка.
-Ето, написах предписаните лекарства на всичките ти пациенти.
-Супер! Знаеш ли с какво още може да ми помогнеш...
"Мисля, че единственото нещо, което не спираме да търсим е приемане."
-Благодаря ти, Карла!
-Няма за какво.
"Приемане на собствените си грешки"
-Кога очаквате бебето?
-Какво бебе?!
"Приемане, че някои неща ще са такива, каквито са."
-Това е странен курорт, превоза е на ниво, но в апартамента, който наех имаше друг човек.
-И поради някаква причина портиера ми направи клизма.
-Той е нов тук.
-Е... искаш ли да ми кажеш още нещо?
-Ти си знаеш всичко.
"Все пак мразех мъничко Уил. Заради него започнах да се замислям какво би могло да убие любимите ми хора."
"Сърдечни заболявания..."
"Чернодробни заболявания..."
"Някой да те удуши"
"Не знам..."
"Може би стрес"
-Нещо ново?
-Не.
-Но ти се искаше.
-Да ама тя ми каза, че...
-За Бога, Джей Ди, бъди мъж!
-Ако не следваш убежденията си няма да те бъде като доктор.
-Не мога да повярвам, че главата ти експлодира. Ако главата ти експлодира, няма да те бъде като доктор.
-Имам предвид... изглеждаш нелепо.