Roswell - 01x11 - Toy House (1999) Свали субтитрите
- КОй друг знае за това?
- Никой.
- А родителите ви?
Не казваме на никой. Смятаме, че животът ни зависи от това.
Мразя да я лъжа.
Не трябва ли поне да си разменяме любезности?
- Как си?
Чувстваме емоции. Чувстваме болка.
Вероятно имаме повече въпроси за себе си отколкото имаш ти.
Не мога да се обвързвам толкова. Аз съм сам и така ще е за в бъдеще.
Човешко-извънземните отношения са обречени да бъдат бедствени.
Не можем да сме заедно..
Понякога трябва да отстъпиш крачка назад за да осъзнаеш какво наистина се случва.
Не, изчакай, Макс.
- Какво искаш?
Защо не сложиш малко повече чесън в това мамо?
Знаеш каква ставам когато баща ти пътува по работа, скъпи.
Пържени храни, червено месо.
- Наистина си купонджийка.
- Оо, стига.
Какво е това? Биология??
Да. Всичко което някога си искал да знаеш за мъртва жаба.
О, не е най-силният ми предмет.
Нито пък на мен. Но си имам добър лабораторен партньор.
- Много е добра в науките...
- Тя?
- Мамо...
- Добре де, просто съм любопитна.
Тя има ли си име?
- Лиз.
- О, да. Лиз Паркър.
- Не се ли отби миналия ден?
- Да.
Е, вие сте просто... .
приятели или....
- Да, просто...
- Ау!
Мамо! Внимавай!
Ох.!
Добре ли си? Добре ли си?
O, Макс. О. Аз, ...
- Мисля че да.
Щастливка сте, че не сте се наранила. Сигурна ли сте, че сте добре, госпожо?
О, добре съм, наистина. Благодаря ви.
Поне знаем, че пожарната аларма работи.
Да, благодаря ви. Съжалявам момчета, че трябваше да идвате до тук напразно.
О, няма проблем.
- Ти ми спаси живота, Макс.
- Мамо, аз... аз просто...
Изсипа вода върху него. Вече ми каза.
Да.
Мамо, изглеждаш уморена.
Защо не се качиш горе да си починеш?
Ще отворя. Добре съм, наистина.
Кое е? О, шерифе.
- Г-жo, Евънс.
- Няма ли да влезете?
Благодаря. Чух, че сте имали инцидент тук.
Просто исках да се уверя, че всичко е наред.
О, добре сме, наистина. Просто малко запалена мазнина.
Но благодаря на Господ, че синът ми я изгаси.
Добре, няма наранявания, нали?
- Добре сме.
- Хм.
Всъщност, пожарната току що се отби, така че...
Да, знам. Но двойната проверка не вреди на никого.
Изглежда по-лошо отколкото беше в действителност.
Да. От щетите, бих казал, че е бил доста голям пожар.
- Трябва да е било доста страшно.
- Е, да.
За момент, шерифе, не бях сигурна какво точно ще се случи.
Пламъците идваха точно към мен, а бяха... баха огромни.
- Колко високи?
- Не знам.
Може би... метър и половина.
- Може би повече.
- Макс е спасил всичко.
О, шерифе, той не се поколеба.
Просто дойде, издърпа ме настрани...
и изля тази тенджера с вода отгоре...
и изведнъж всичко беше наред..
Беше невероятно, наистина.
Невероятно.
Пламъците са били метър и половина, а може и повече...
и майка ти, пази Боже, е можела да се нарани...
- а ти си потушил всичко с тази тенджера с вода?
- Да.
Трябва да ти призная, Г-н Евънс..
Впечатлен съм. Можеш да се присъединишкъм пожарната ни
Всъщност, не беше... нищо особено.
Не. Не бъди скромен. Ти си истински герой.
Какво искаш да кажеш, че мама е можела...
- Че нещо е могло да и се случи?
- Беше доста близо.
- А тя какво точно видя?
- Случи се доста бързо.
Не мисля че е видяла нещо.
- Добре.
- А тя каза ли ти?
За Валенти?
Валенти?
Пожарната аларма се задейства...
и той се отби да провери какво става.
Какво каза? Подозираше ли нещо?
Не съм сигурен.
Просто гледаше към мама...
като към следващият си проект.
Разтревожен си. Това е лошо.
- Добре съм
Макс, познавам те. Слушаш Counting Crows само когато си много разтревожен.
Не е само това. А просто... всичко.
Постъпи правилно като се отдалечи от Лиз.
Благодаря ти. Вече го спомена.
Може би 10 пъти.
Просто вие се сближихте твърде много.
Едно е да се позабавляваш малко, но просто не можем да се обвързваме така, Макс.
Знам. Може би просто го забравих за момент.
Знам го сега.
И можеш да живееш с това? Искам да кажа, всичко наред ли е?
Определено всичко е наред.
Всъщност, за мен е иделано.
Защото винаги сме знаели, че това не може да продължи..
че това е напълно невъзможно.
Затова се радвам, че и двамата успяхме просто...
нали ме разбираш, да спрем.
Лиз, чашата е чиста.
О да. Виж.
Искам да кажа, разбира се, че се увлякох от вълнението около всичко това...
но... Вече го превъзмогнах.
Сигурна ли си?
Защото изглежда, че го превъзмогна доста бързо.
Просто няма причина да се измъчвам, нали ме разбираш?
Просто трябва да продължиш и да не поглеждаш назад.
Добре. Значи не си наранена.
- Наранена?
- Да, заради начинът по който се случи.
Изглежда, че е повече негово решение, отколкото твое.
Не, ни най-малко.
Нали? Исkам да кажа, да.
Технически, той сложи чертата...
но... не.
Беше взаимно, нали ме разбираш? Бше 90% общо решение.
Лиз, това е достатъчно кафе.
Да, добре..
Използвал си силите си пред майка ти? Това не е добре.
Майкъл, всичко е под контрол. Нали?
Надявам се. Да се изправяме срещу непознати е едно...
но не можем да въвлечем родителите в това и да очакваме, че ще го приемат
Възрастните са врагове, Макс. Запомни го.
Майкъл, ти твърдиш, че всеки е наш враг.
- Така е.
- Здравей!
- Здрасти.
- Здрасти.
Както и да е..
Е как я караш?
Страхотно. Наистина... Страхотно е.
Това е добре.
Е, за мачът днес...
и фактът, че местата ни са едно до друго?
Нали ме разбираш, това е просто баскетболен мач.
Ще отидем, ще го гледаме и ше си тръгнем.
Не трябва да е нищо повече.
Съгласен съм. Не е нищо особено.
Не трябва... да е нещо неловко.
Здрасти.
Хайде. Хайде, птиченца.
Хайде, птиченца. Хайде.
Елате. Хайде.
Хайде, птиченца..
- Птиче перо.
- Хайде, птиченца.
Макс! Мамо, вижте
Мамо, обещай ми, че няма пак да ставаш носталгична.
Няма.
Е, брат ти.
Винаги е бил много затворен. Не мислиш ли?
Зaтворен?
Да. Имам впредвид, че винаги като че ли има стена около него.
Това е Макс. Такъв си е. Винаги е бил такъв.
Да. И точно това ме притеснява.
Искам да кажа, защо винаги е бил толкова потаен?
Мамо, не знам.
Изабел, забелязала ли си...
нещо странно около брат ти?
Нещо... необичайно?
- Например?
- Не знам.
Нещо... което не можем да си обясним.
- Мамо, за какво е всичко това?
- О. Забрави. Няма значение.
Предполагам... проесто съм все още малко разстроена от пожара.
- Мамо...
- Не, забрави. Добре съм.
Тръгвай за мача, скъпа. Закъсняваш.
Да, добре.
Изабел?
Блузата ти.
О.
Комети! Комети! Давайте!
Давайте, Комети!!
Whoo!
Момчета, момчета.
Whoo!
- Хайде де.!
- Съжалявам.
Отменям последното "Ууу."
- Давайте, Комети!
- Хайде! Да! Давайте!
- Хора.
- Какво?
Колко се въудошевяват от това, че някой хвърля топка през ринг..
Нелепо е..
Да!
Има ли място и за нас?
Мм, да.....
ОК. Извинете ме. Съжалявам.
Извинете ме. Съжалявам. Извинете ме.
Може ли да се преместите...
Да. Докрая. Добре дошли на мача.
Радвам се, че решихте да дойдете.
- Как си?
- Добре.
- Хей, Елиът, може ли да си сменим местата?
- Разбира се.
Трябва да поговорим за секунда.
Давай!
- Мама знае нещо.
- Какво?
Разпитваше за теб.
- Каза, че си имал тайни.
- Тя го е казала?
Да. Гледаше видеокасетата когато бяхме деца.
Но тя винаги гледа видеокасетите, когато татко го няма. СТава сантиментална.
Не. Сякаш търсеше нещо. Трябва да се погрижим за това.
- Как?
- Знам, че се разбрахме да не и казваме, но...
Но какво?
Ако майка ви разбере за нас, животът ни ще стане ужасен.
Съвсем скоро ще каже на някой неподходящ човек..
Майкъл, успокой се. Никой няма да казва нищо на никого.
Давай, Кайл!
- Боже! О!
Ау! О, човече!
О, не.
Не, не.
- Нова услуга доставка по домовете?
- О, не.
Всъщност, просто ще занеса пай на Кайл.
- О.
- Да. Чух за това...
че си е счупил глезена...
- Това е лошо.
- Да...
увствам се някак си отговорна...
защото го разсеях по време на мача, и...
Няма значение, не е нищо сериозно. Просто...
- Пай.
- Да.
До после.
Много мило, че се отбихте, шерифе. Чуствам се доста по-добре днес.
Това е добре. Трябва да благодарим на Господ, че Макс е бил тук.
Да, знам.
Макс е добро момче, нали?
- Специално.
- Да.
Надявам се, че се справя добре.
Изглежда му се събраха много инциденти напоследък.
- Много?
- Да. Е, спомняте си стрелбата...
в кафенето Crashdown през септември, нали?
Да, спомням си. Но какво общо има Макс с това?
- Не ви ли е споменал?
- Не.
Хъм.
Шерифе, Макс бил ли е замесен по някакъв начин?
Нищо сериозно, предполагам.
Изглеждате заинтересован от синът ми.
Бих искала да знам защо. is.
Ако Макс е бил замесен в някакво престъпление, шерифе...
Г-жо Евиънс, Не съм дошъл тук за да ви тревожа.
Просто исkах да се уверя, че се чувствате по-добре и...
да оставя тази брошура за спешни случаи
Подчертал съм секцията за запалено олио.
Малко полезна информация, това е всичко.
Аз ще си тръгвам. Приятен ден.
О. По дяволите!
Не го правиш правилно. Стискаш дървото прекалено силно.
- Виж, знам как да го държа. Ясно?
- Изглежда не знаеш.
Виж, трябва да приключа това. Ясно?
Това е годишният ми проект, а е пълно бедствие. Така че...
- Не изглежда толкова зле.
- О, да.
Не, говоря сериозно. Всъщност е доста добро.
Само да ги съединиш и можеш да поставиш обувката точно там.
Какво общо имат обувките с това?
- Правиш поставка за обувки, нали?
- Не, правя поставка за салфетки.
О. Е добре... със сигурност ще изглежда добре щом ги съединиш.
Искаш ли нещо?
Просто те видях тук и исках да кажа здрасти....
но изглежда не е било добро решение.
- Няма да с е повтори. Съжалявам. Чао.
- Добре.
Бягай. Страхотно
Какво по дяволите ти става?
Какво съм направил
Нищо. Точно там е проблемът.
- Какво?
- Mайкъл...
Спасихме ти живота.
Нали? Беше отпаднак, потеше се..
имаше 50 градуса температура и умираше.
Можех да си тръгна и да не поглеждам назад.
Но не го направих. Не си тръгнах.
А останах там да влача потното ти тяло...
из индианският резерват...
да се изцапам цялата и... да се тревожа.
Защото... наистина... ..
не мислех, че ще оцелееш.
Виж.
Направих всичко това за теб..
а ти прегърна Макс и Изабел...
защото всичко опира до вас тримата.
Искам да кажа...
Искам да кажа, че ти...
Щеше ли даже да ми благодариш?
Благодаря ти
Вече е късно, приятел.
ОК, дръж се! Дръж се!
- Дръж се
- Отворено е.
Дръж се! Дръж се!
- И Томи Тайгър..
- Със страхотен удар!
- О, ти ли си.
Виж, знам колко обичаш пая в Crashdown...
така че...
аз...
Добре, просто ще го оставя тук. Извинявай.
И ти донесох... Донесох ти записките си.
По етика. Помислих, че ще ти трябват за изпита.
Um...
Кайл.....
Наистина съжалявам за глезена ти.
Знам колко много означава баскетболът за теб...
Не съм в настроение да говоря за това.
00:17:49,120 --> 00:17:51,040 ОК?
Да. Разбира се.
Довиждане.
Макс, не е нужно да го правиш.
Не е проблем.
Защо си будна толкова късно?
Не можах да заспя.
Можеше да бъде истинска трагедия.
Благодаря на Господ, че беше тук.
Мамо, наистина.
Ще получа комплекси, ако не спреш да говориш за това
Разкажи ми отново, Макс. Разкажи ми как го направи.
- Как го направих?
- Да.
Видял си пламъците и какво направи?
Е... Изтичах до печката...
грабнах тенджерата с вода и я изсипах върху огъня
Това ли беше всичко.
Това беше запалена мазнина, Макс.
Шерифът се отби днес и ми даде тази брошура
И странното е, че тук пише...
че водата не потушава запалена мазнина.
А само го кара огънят да се разпростре.
Макс, какво направи?
Прибрах се. Чух гласове.
Защо никой не спи?
О, Макс! Колкото по-дълго не правим нищо по въпроса...
толкова почече време даваме на Валенти да я направи подозрителна.
Изабел, Става въпрос за хора които не знаят нищо.
Става въпрос за хора които знаят, че нещо не е наред.
Не можем просто да правим както ти досега. Не можем просто да седим и да чакаме.
Аз не гледам пасивно.
Признай си? Имаме проблем.
- Трябва да направим нещо.
- Какво? 353 00:20:34,880 --> 00:20:37,474 Да и кажем истината.
Виж, разбирам как се чувствате с Майкъл...
но ми се е искало да и кажа всеки ден от последните 10 години!
- Изабел, знам как се чувстваш.
- Не мисля, че знаеш.
Аз съм й дъщеря. Майка и дъщеря...
Просто е различно.
Не разбираш ли?
Вече не просто крием от нея. Ние...
Вече я лъжем.
Не знам колко още мога да го правя.
А какво ще стане ако мама разбере че всичко било измама?
Ако и отнемем семейството, това ще я съсипе.
Може би ще ни сближи.
Не мисля.
Какво искаш да кажеш?
Че ако и кажем истината тя няма да ни обича повече?
Искам да кажа, че никога няма да разберем отговорът на този въпрос.
Макс. Това не е само твое решение.
- Знам това.
- Дали?
- Чук, чук.
- О, Боже!
Мамо, изплаши ме.
Съжалявам, скъпа. Не исках.
Изабел...
ще ми кажеш ли какво си спомняш?
Никога не сме разговаряли...
за теб и брат ти преди да се появим аз и баща ти.
В, не си помням много.
Знам, скъпа Казвала си ми.
И винаги съм го приемала.
Но, скъпа, бяхте на шест години.
Трябва да има нещо в живота випреди това...
което да си спомняте
Добре...
Спомням си сиропиталището...
Най-ясно си спомням, когато ви видях с татко...
в денят в който дойдохте да ни осиновите...
и ти носеше този жълт пуловер.
Спомням си, че си мислех, че прилича като слънцето..
Че ти беше като слънцето.
Мамо, не знам дали можеш да разбереш това...
но в денят в който ти и татко дойдохте за нас...
тогава започна животът ни.
- Интересно.
- Какво?
Тази цялата идея, че трябва да ти се извиня. За какво е всичко това?
За какво е всичко това?
- Ще ти кажа за какво е. Това е тактика.
- О, тактика.
Точно така. Това е начинът ти да ме накараш да си мисля, че съм ти задължен.
Нека ти кажа нещо. Не съм задължен на никого.
Интересно. ЗНаеш ли, че имаш нужда....
спешна терапия.
- Какво правиш?
- Ще оправя това глупаво нещо и ще сме квит..
Е какъв цвят го искаш? Зелен? Бял? Син, може би?
- Върни ми го!
- Няма.
Страхотно.
- Какъв ти е проблемът?
- Това е измама.
Не можеш просто да размахаш ръката си над някой проблем и да го накраш да изчезне.
Защо не разбреш какво точно става с теб, Майкъл?
Защо не можеш да се извиниш като всяко нормално човешко същество?
Опа. Може би точно това е проблемът.
Заповчдайте.
- Здрасти.
- Разбрах го.
- Разбрал си какво?
- Вина е, нали?
За какво говориш??
TПайът, записките.
Вина е.
Чувстваш се отговорна за глезена ми.
Не, Кйл, не се чувствам...
Не се чувствам отговорна за глезена ти. 423 00:24:52,538 --> 00:24:56,201 Току що разбрах, че ще пропусна остаъка от сезона.
Кайл...
Съжалявам, Кайл...
Ooh.
Признавам си, добре.
Чувствам се малко отговорна.
Стоях там и...
те гледах на баскетболния мач...
когато те блъснаха.
Знам какво означава да си скъсал с някого и...
просто исках да кажа....
че наистина съжалявам.
Знаеш как свърши всичко...
a и аз...
съжалявам много, че ще пропуснеш остатъка от сезона.
Няма да играя само две седмици.
Казах го просто за да ти докажа.
Както и да е... За това...
което се случи между нас.
Просто искам да кажа, че... беше искрена с мен.
Каза ми... че всичко е свършило...
но... аз не те послушах... и не престанах.
Извинявай?
Извиняваш ли ми се?
- Предпологам.
- Ооо.
Не знаех, че и това е част от репертоара ти.
- Нито пък аз.
- Тогава, какво се промени?
Не знам...
Просто си лежах там два дни...
и имах време да размисля.
И след това гледах това шоу.
"Отмъщениетона бившите""
И все пак си мисля ....
But anyway, I think...
че ще бъде чудесно ако....
останем приятели.
Е....
Разбира се. Можем... Можем да поработим върху това.
00:25:37,400 --> 00:25:40,720 Е... Както и да е, за... за обяд.
- О, да.
- Надявах се на нещо...
с високо съдържание на мазнини и холестерол...
- И без каквито и да е питателни качества.
Мисля, че си късметлия. Нека ти покажа.
Точно тук в менюто е нашата мазна секция.
- Благодаря ви, че дойдохте, г-жо Евънс.
- Разбира се, шерифе.
- Звучеше важно.
- Просто има нещо което симисля, че бихте искали да видите.
Това е полицейският доклад..
от инцидента в кафенето Crashdown.
Макс е бил там?
- Няколко човека го разпознаха.
- Казаха, че е избягал от мястото.
- Защо би направил подобно...
- Точно това е въпросът, г-жо Евънс.
Нямало е никаква причина да избяга
А ако обърнете на другата страница...
има свидетелства..
от Лари Трилинг и Дженифър Кетлър.
Те са двойка туристи...
с доста противоречиви сведения...
но идвамата твърдят...
че са видели как сервитьорката е била протреляна в стомаха.
- Лиз Паркър?
- Да.
И също твърдяха, че са видели някого...
да се доближава до нея...
коленичи...
слага ръката си върху нея и да я излекува.
Кой?
О, шерифе. Какво намеквате за сина ми??
Че има сили да лекува?
Просто си мислех, че трябва да видите оклада.
Хайде. Хайде, птиченца.
Птиче перо.
Хайде, птиченца.
Пак ли не можеш да спиш?
Макс, искам да ти покажа нещо.
Ето, започва..
Макс! Мамо, вижте!
Птичката е ранена. Нещо не енаред с крилото и.
Добре, деца. Не.
Не, Макс, скъпи, остави птичката.
Може да е болна. О, вижте крилото й.
Добре. Просто... просто я оставете.
Мисля, че крилото и е счупено.
Макс, скъпи, прото я остави.
Моля те.
Филип.
Филип.! Видя ли това
Можеш ли... Можеш ли да ми помогнеш, Макс?
Можеш ли да ми обясниш какво се случи?
Тази птица имаше счупено крило..
и когато я докосна, отлетя.
- Върна се към живота.
- Мамо, това беше преди 10 години.
мислих по въпроса.
Искам да кажа, че това беше само едно от многото подобни неща които се случиха.
Никога не можах да го разбера, но тогава нямаше какво друго да направя.
Затова опитах да го забравя
Но някой неща никога не се забравят.
И когато се случи инцидента с пожара...
Премислям го отново и отново.n.
Защо ми причиняваш това?
- Не ти причинявам нищо.
- Напротив.
- Би трябвало да си ми майка.
- Аз съм ти майка.
- Не трябва да ни разследваш.
- Не ви разследвам.
- Напротив!
- Просто искам да поговорим за това. Защо не можем...
Просто не мога. Не мога да говоря с теб за това.
Макс, моля те, просто ми кажи.
- Мамо, няма!
- Макс, къде отиваш?
- Излизам.!
Излекувал си гълъб.
Страхотно. Сега си др. Дулитъл.
Майкъл, бях на 6 години. Дори не знаех, че имам такива сили.
- Просто се случи.
- Е какъв е планът?
Точно за това сме тук.
- Да го обсъдим.
- Е, първото нещо е очевидно.
Взимаме тази касета и я унищожаваме.
И след това е нейната дума срещу нашата.
"Нейната дума срещу нашата"?"?
Майкъл, тя ни е майка.
Тя не ви е майка. Не е свързана с вас по никакъв начин. Знаеш това.
Но ако има някой възрастен, на който можем да се доверим, това е тя.
- Да не предлагаш да и кажем?
- Не, тя не предлага това.
- Макс, ще ме оставиш ли да говоря за себе си?
- Изабел....
Може би ще е добре да имаме възрастен на наша страна.
Проблемът е, че когато и кажем, няма да е на наша страна!
Може би ви обича сега, но няма такова нещо като безусловна любов.
Майкъл, може би наистина не разбираш, но тя ни обича.
- Безусловно е.
- Сигурна ли си в това?
Изабел, няма да и кажем. Ясно?
- Престани.
- Престани да ми говориш така.
- Как?
- Като че ли имаш последната дума за всичко!
- Не съм казвал, че е така!
- Чуй се само!
Е, Майкъл е прав. Тя не ни е майка!
Ние сме сами тук.
Винаги ще бъдем.
Престани да се преструваш, че не е така.
Макс, не виждаш ли какво се случва?
Губим я. Губим майка си.
Не мога да я изгубя. Нуждая се от нея..
Няма да и кажем, Изабел. Това е окончателно.
Здрасти..
Здрасти.
Е оцениха ли годишният ти проект?
- Да.
- И как беше?
Скъсаха ме, както си мислех.
- Какво?
- Да.
Мисля, че мога да се откажа от всякаква кариера свързана с дървета.
- Не получи ли подаръка ми?
- Да, получих го.
Това е нелепо! Скъсах се да работя за да го направя!
Беше добре изработено. Имаше и пружини за да придържат салфетките.
То дефинираше терминът "поставка за салфетки""
Да, знам. Така беше.
Тогава, как може да са те скъсали?
Защото... не използвах твоята.
Задържах я за себе си.
Благодаря ти.
Искам да ти кажа нещо.
Ако нещо подобно се случи с мен...
както когато се разболях, не ми помагай.e.
Не мога да се привързвам към никого.
Трябва да съм като каменна стена.
И когато съм с теб...
вече не се чувствам като каменна стена
- Тогава как се чувстваш?
- Не знам. Объркан.
Чувстваш се човек?
Да, а не искам да се чувствам така.
- Какво правиш?
- Нищо.
Как я караш?
IДобре.
Всичко наред ли е?
Да. Да.
Просто... Искам да знаеш, че всичко е наред
Не трябва...
да се чувстваш неудобно ако ти и Кайл се съберете отново.
Какво?
Видях ви двамата заедно тук вчера.day.
Добре....
Макс, първо, нищо подоно не се е случило.
И второ..
и да се беше случило, нямаше да се нуждая от разрешението ти.
- Махам се от тук. Звучиш точно като Изабел.
- Защо да звуча като Изабел?
Изведнъж реши, че я контролирам.
- О, значи вината е нейна.
- Какво?
Макс, по добре отиди на психоаналитик, защото ти я контролираш.
Ей, аз съм такъв какъвто съм. Струпаха ми се доста неща и се опитвам да се оправя.
Макс, знаеш ли какъв е проблемът ти?
Опитваш се да се справиш със всичко сам.
Може би трябва да имаш вяра и в хората около теб.
- Предполагах, че може да си тук.
- Макс.
О, скъпи. Седни.
Радвам се, че си тук.
Исках да говоря с теб за нещо...
за което не сме говорили до сега.
Мислил ли си някога да се опиташ да намериш...
истинските си родители?
Просто симислех...
че може би има причина за това да не можеш да говориш с мен
Може би са ти нужни истински родители за това
Може би баща ти и аз просто не сме ти достатъчни.
Мамо, не мисля, че някога ще намерим истинските си родители.
И... моеж би това...
би ни дало някой отговори, но...
моля те, никога не си мисли, че не сте ни достатъчни
Искам да кажа, че...
без вас...
дори не знам къде щяхме да бъдем сег
Макс, нищо което и да си...
не може да ме отблъсне от теб.
Искам да кажа..
че ви обичам.
и ти си ми син.
Разбираш ли ме?
Да.
Тогава защо...
Защо просто не ми разкриеш тайната си?
Това е за теб.
- Съжалявам за опаковката.
О.
Къщата ти.
Спомням си първите няколко нощи в къщата ни.
Толкова я мразех.
За Изабел беше различно
Тя ви видя с татко...
и от този момент знаеше, че си е вкъщи.
А аз лежа в леглото си цяла нощ и плачех.
Защото искаше да си отидеш вкъщи.
Да.
И ти ми даде това.
И ми каза, че това е вълшебна къща...
и че ако я държа, ще ме отведе вкъщи.
Но истината е, че тя никога няма да ме заведе вкищи...
защото не знам къде е домът ми.
Не си спомням.
Това е истината..
И ако не можеш да го приемеш, ще те разбера.
- Мога да си замина.
- Да си заминеш? Макс, моля те...
Мамо, моля те, не ме разпитвай за това повече.
Не е нещо лошо. Не е нещо опасно.
Умолявам те да ми се довериш.
Ти си моята майка.
Моля те, мамо.
Предполагам, че поспорихме.
Да.
Беше интересно.
Съжалявам, Из.
Говори ли с мама?
Да
- Всичко ще бъде наред.
- Каза ли й?
Не.
Съжалявам.
Просто... просто исках тя да научи..
Толкова много го исках.
Знам.
- Знам.
Но имаме един друг.
- Всичко ще бъде наред, Из.
- ОК.
Всичко ще бъде наред.