Desperate Housewives - 01x14 (2004) Свали субтитрите
Ако се окаже, че някой я е наранил, го искам мъртъв.
- Понякога...
Парите ми са на свършване. След няколко седмици ще съм без пукната пара.
Може би е време да си потърсиш работа. Отговорите...
Ако ми кажете какво ви е казал, мога да оправя проблема.
- Не мога да направя това. Понякога най-значимите въпроси...
-Имах онзи кошмар отново.
- Какво мислиш, че е значението на името Анджела?
- Всъщност това е истинското ми име
- Са погребани...
Тя умря преди по-малко от месец, а ти вече забрави, че е съществувала.
- ...По дори по големи лъжи.
-Зак е казал на Джули какво се е случило с Дейна.
Той нямаше намерение да я убива.
Повечето майки биха казали, че децата им са дар от Господ.
Повечето майки също биха казали, че подаръците, които децата им им дават
далеч не са райски.
Линет беше преживяла рисунките в детската градина
поставка за подправки
и бижута направени по време на скаутските лагери.
Но в този ден Линет Скаво получи подарък, за който всяка майка мечтае...
Такъв, който не се срамува да показва.
- От къде взехте тази саксия?
- Направихме я.
Наистина ли? Много ми харесва.
Това е най-хубавият подарък, който някога сте ми правили.
Ще го сложа на пред вратата, за да може целия квартал да го види.
Линет знаеше, че ще пази този спомен в душата си до к рая на живота си.
Но споменът от този момент беше разрушен още на следващия ден.
Г-жо Маклъски, защо ми взимате цветето?
- Защото е мое. Момчетата ви го откраднаха от верандата ми.
- Не, не, не.
Синовете направиха това за свети Валентин.
Купих го от Коста Рикаон по време последния път, когато бях там. Виждате ли?
Цената все още стои. Погледнете.
Какво? Нямаш какво да кажеш? Глътна си езика?
Дръж децата си далеч от моята собственост.
да, повечето майки биха казали, че децата им са Божи дар.
Повечето майки също биха казали,
има дни, в които им с иска да ги върнат.
Епизод : 14
Беше деня преди Свети Валентин
и всеки мъж на улица Уйстерия се подготвяше за този опасен празник.
Докато някои пишеха романтични картички,
а някои носеха в къщи бонбони и цветя
и някои правеха резервации за скъпи ресторанти,
някои възнамерява да забравят за съществуването на този ден
...отново.
Но тази суматоха не съществуваше при жените на улица Уйстерия.
Те бяха заети с научаването на тайна на техните съседи
тайна, която със сигурност щеше да разбие много сърца.
- Значи Пол ти е казал, че Зак е убил Дейна?
- Да.
Трябва да е било някакъв инцидент. Малките момченца не убиват просто ей така сестричките си.
- Каквото и да е било, това момче наистина има проблем и ще забраня на Джули да се вижда с него.
- Дали ще можеш?
- Значи това.
- Това е тайната, която Мери Алис се е опитала да скрие.
Помисли само за вината, с която и се е налагало да живее.
Никога не съм вярвала, че ще го кажа, но съжалявам за Пол.
Искаше ми се да мога...
Все още си мисля, че нещо не е наред.
- В смисъл?
Всички сме били в къщата им. Някога виждали ли сте снимка на друго дете там?
Защо ще запазиш одеалцето й, а ще изхвърлиш всички снимки?
Имаш право.
Така и не разбрахме защо Мери Алис каза, че се е казвала Алис на терапевта си.
Знам само, че Мери Алис обичаше Зак повече от всичко на света.
Когато обичаш едно дете толкова много
... си способен на всякакви неща.
Да.
Бяха донесени в къщата ми по погрешка. Може ли?
Те са за Мери Алис Янг.
Господи.
Бях ги поръчал на цветаря и забравих да откажа поръчката.
Мери Алис беше съпругата ми. Тя почина преди няколко месеца.
Много съжалявам за загубата ви.
- И аз за вашата.
- Моля?
- Сестра ви - Марта.
- А, да.
Тя.
Господи, това е Анджела.
Какво?
Анджела Форест. Работихме заедно в Юта.
Трябва да е било преди 15 години.
Опасявам се, че грешите. Името на жена ми беше Мери Алис.
Тя никога не е била в Юта.
Да, сигурно. Както казах - минаха доста години.
Не, Мики, грешиш не се държах като примадона.
Напуснах изложението, защото този координатор ме караше да се чувствам остаряла.
Вината не е моя. Яо Лин, изпуснала си едно петно.
Не ми чети лекция, а ми намери друга работа бързо.
С Карлос си прегледахме сметките и няма как да ги платим.
Добре. Чао.
Какво каза?
Нищо.
Ще изчистиш ли петното.
Кое?
Това, което ти казах да изчистих.
Ще.
Изчисти го сега.
Защо?
Защото така казвам.
Добре, но ще трябва да кажете моля.
Добре, моля.
Всичко само, за да паднеш пак на колене там, където ти е мястото.
Не си по-добра от мен.
Моля?
Единствената причина поради, която си успяла в този живот е, че си хубава.
Един ден ще остарееш и когато това стане няма да ставаш за нищо.
- Уволнена си.
Сериозно?
Картичка за Свети Валентин. Хубава е. Прекрасно изрисувана.
Който и да ти я е изпратил явно много те обича и е наистина талантлив.
Много е хубава. Мерси.
- Остави ли уговорката за утре вечер?
- Разбира се,
направих резервация в "La Petite Fleur".
Това място е толкова снобарско. Умирам да отида там.
Момчета. Приберете си играчките.
Момчета?!
Горката Линер. Ако не си намери скоро нова бавачка ще експлодира.
Момчета, от кого се криете?
От мама. Иска да ни набие.
Защо, да не би да сте направили нещо лошо?
Ако се криете прекалено дълго ще се притесни. А после ще се ядоса много.
Знаете ли какво? Приберете се и си вземете играчките.
Има доста голям шанс да можете пак да играете до края на деня.
- Хайде, ще ви вдигна.
- Добре.
Много впечатляващо.
Ами, обичам деца.
- Нямам търпение да имам свои някой ден.
Не искаме да ни биеш. Обещаваме да сме добри.
Прекалено късно е. Откраднахте, а после излъгахте.
Дори по-лошо
унижихте ме пред г-жа Маклъски, която както знаете е смъртния ми враг.
Изберете оръжието.
Какво ще кажете за колан? Това е класика.
Или може да е с пръчка. Това е клише, но е много ефективно.
Или шпатула, дупките позволяват да влезе въздух.
Става по-бързо.
- Не, не, не, не...
Момчета... Ръцете ми са завързани. Крадците се напляскват. Не зависи от мен.
- Освен...
- Освен какво?
Понеже ви е за първи път ако се закълнете с ръка на сърцето, че няма никога повече да откраднете и
и напишете извинително писмо до г-жа Маклъски.
-Ще ви се размине.
- Добре, добре! Заклеваме се.
Добре, започнете със "Скъпа г-жо Маклоски".
Мамо, защо се усмихваш?
- Знаете ли какво значи "психологическа война"?
- Не.
Толкова по-зле за вас.
- Започнете с голямо "М" и малко "к"
- Добре.
С Рекс ще правим парти за 10 души следващата седмица.
Ще сложим най-хубавия порцелан и ще сервираме патица.
- Значи с Рекс сте двойка отново?
- Да.
Знаеш ли, нещото, което най-мразех по време на раздялата беше, че
не можех да организирам вечери.
Има нещо толкова елегантно в тях, не мислите ли?
Да разбирам ли, че си му простила за изневярата?
Нека кажем, че съм затворила мислите си за това във въображаема кутия и не искам да я отварям за известно време.
Смяташ ли, че това е най-здравословният начин да се сдобрим?
Няма да е лесно. Ще има много фалшиви усмивки
и формално правене на любов, но след време
съм сигурна, че ще намеря начин да му простя.
Както виждам имаш план.
Искам да му простя, д-р Голдфайн, но
има нещо, което той не ми казва.
Наистина ли?
Мисля, че има нещо общо с това защо е имал връзка.
- Питала ли си го?
- Веднъж
и трябваше да видите в очите му. Беше ужасен да не разбера...
Вие знаете какво е, нали?
Бри, не мога да коментирам другите си пациенти с теб.
Разбирам.
Това, което той крие лошо ли е?
Може би е по-добре, че не знам.
Бри, как според теб от сдобряването ви ще има полза
ако двамата не можете да бъдете да споделяте най-личните части от живота ви?
Ние сме като осите д-р Голдфайн. Не си признаваме...
че слонът в стаята е нещото, което правим най-добре.
Подкрепяш това? Живот пълен с ограничения и откази?
И вечерите.
Не забравяйте вечерите.
Тук са кралските и летните правоъгълни серии
и само хилядарка струва да бъдеш отнесен в императорския рай.
- Страхотна работа, нали?
- Мм.
Кълна, се че понякога се будя сутрин и не мога да повярвам, че съм краля на тази фирма.
Само, че съм.
Много впечатляващо.
Къде иска да ме снима този фотограф?
Агента не ти ли каза? Няма да има снимки?
За какво ме наехте тогава?
Чувала ли си, че секса продава?
Ти си точно това.
Тук си, за да напомниш на хората, че има много забавни неща, което те могат да правят
върху матраците освен спането.
Разбра ли?
Често се казва, че хубавите огради правят добрите съседи.
Но Линет беше на път да открие,
че оградата би трябвало да е с шипове ако съседката е г-жа Маклъски.
Какво си мислите, че правите? Махайте се.
Малките ви разбойници са влезли в къщата ми и са откраднали стенния часовник.
Какво?
Ръчно изрисуван в бяло и виолетово стенен часовник.
- Синът ми го направи.
- Сигурна ли сте, че не сте го преместили?
Остарявате с годините. Без да се обиждате, но вероятно забравяте къде слагате разни неща.
Без да се обиждаш, но трябва да те стерилизират.
Момчетата ми не нахлуват в къщите на хората.
Може да са ви откраднали саксията, но се извиниха.
Написаха писмо.
Това е за страхливците. Трябваше да дойдат и да се извинят лично.
Знаете ли какво? Беше ми забавно, но...
- Децата ти излизат извън контрол.
Играчки из целия двор, има колела по средата на улицата.
-Какъв срам само.
- Махайте се от къщата ми.
Тези момчета щяха да бъдат по-добре ако бяха отгледани от вълци.
- Само Господ знае, дали щяха да бъдат по-чисти.
- Свети Валентин е утре.
- Знам.
Купи ли подаръците си?
Рози и английски карамел.
- Както винаги.
- Да.
И предполагам, че ще правим любов утре вечер, нали?A
Това ни е традиция.
Нямам търпение.
Нямаш търпение.
Какво?
Просто знам, че не те задоволявам сексуално
и се чудех дали наистина нямаш търпение да бъдеш с мен.
- За Бога.
- Съжалявам, Рекс.
Мислех, че мога да се преструвам, че това не ме интересува, но не мога.
- Моля те не го прави.
- Ти имаше връзка.
Ходеше при друга жена, защото има нещо, което аз не ти давам.
- Поне имай доблестта да ми кажеш какво е.
- Бри, не мога.
Защо не?
Рекс, моля те кажи ми.
Нека ти докажа колко много те обичам.
Харесва ми да бъда малтретиран.
Сексуално...
Няма значение.
Рекс, моля те искам да разбера.
- Обърни си главата. Не ме гледай.
- Моля те господарке, да, да, да...
- Но, господарке --
- На колене, веднага.
- Стегни си белезниците. Стегни ги.
- Да, господарке.
- Направи го сега. Долу главата.
Е?
Какво по дяволите ти е направила майка ти?
Какво?
Ама моля те това е последица от травма в детството ти.
Това няма нищо общо с майка ми Бри.
- Такива са ми предпочитанията.
- Това е перверзия.
За Бога, обеща да ме подкрепиш...
Какво искаш да кажа...
съпругът ми носи метални закопчалки по зърната си, супер?
Искам да кажеш, че ще опиташ... Поне веднъж.
Да опитам какво? Да те нараня?
- Караш ме да ти причиня болка?
- Ако от това ще изпитам удоволствие, да.
Добре.
Хареса ли ти?
Майк иска деца.
Какво?
Иска да има деца и погледа му сякаш казваше
"Готов съм да се размножавам, посочете ми най-близката матка."
И доколкото разбирам това за теб е проблем?
Не мога да имам друго дете.
Толкова съм щастлива, че имам теб. Не съжалявам дори и за секунда, но...
но е непреодолимо.
Понякога се чудя как го преживях.
Ти и аз - двете.
- Каза ли на Майк?
- Не мога да му го кажа.
Това може да ни раздели. Джули, наистина го обичам. Не искам да го загубя.
Може би преувеличаваш. Сигурна съм, че би предпочел теб пред бебе.
Ами ако не?
Тогава това нещо, което трябва да знаеш.
Сюзън не трябваше да се притеснява толкова много.
Децата бяха последното нещо, за което мислеше Майк.
Той беше толкова зает с търсенето на отговори
...и то все на грешните места.
Аз просто --
Извадил си късмет.
Не е уцелил някой важен орган.
- Ноа става нетърпелив.
- Можеш да кажеш на Ноа, че съм близо.
- Това е тя, нали?
- Да.
Трудно е да повярваш, че дете от толкова добро семейство може да се забърка в такава каша.
Срещнах някого, който разпозна снимката й.
Мисля, че е наела стая на Пайн Авеню.
Проверявах къщите, когато...
Ало, Майк. Аз съм. Там ли си?
Вдигни. Ало.
Знам, че си в къщи. Лампите светят.
Наистина трябва да говоря с теб за нещо. Знаеш ли какво? Ще намина покрай теб.
Хей, хей. Тук съм.
- Добре ли си?
- Да.
- Просто си прескрипах пръстта.
Мога ли да дойда? Наистина трябва да говоря с теб за нещо.
Всъщност имам гости точно в момента.
Не може ли да почака до вечерята утре?
Важно е...
Да, предполагам, че може да почака.
- Значи ще се видим в 7:00?
-Добре. Броя минутите.
Карай я по-спокойно следващите няколко дни.
Не мога да отложа срещата.
Последното нещо, от което имам нужда е да будя подозрението й.
Може би е от деменцията, но все още не мога да си намеря часовника.
На никой от семейството ми не му пука къде ви е скапания часовник.
И между другото ще кажеш ли на малките си разбойници да махнат колелото си от улицата.
- Аз ще го взема.
- Да не си посмял.
Ще го преместим, когато кажете моля.
Моля.
Линет, не откачай моля те.
Дори и г-жа Маклъски да беше тази, която обяви войната,
Линет беше тази , която реши да атакува първа.
Ще изчистиш това.
- Мислиш ли?
- Да.
Да, войната на Улица Уйстерия наистина се оказа доста объркана за всички участващи.
Извинете. Извинете.
Чудехме се дали това е пружинения матрак.
Не разговаряйте с модела.
Извинете.
Какво е това?
Хората идват и ми говорят някакви неща, питат ме разни въпроси. Не това ми е работата.
Не е нужно да си груба.
Аз не съм продавачка.
Има ли нещо нередно в това да си продавачка?
- Да не би да е под нивото ти?
- Всъщност, да.
Аз съм модел.
Знаеш ли какво? Агента ти ме предупреди, че се държиш като примадона и беше прав.
Не говориш с клиентите, оплака се от кафето
и се присмя на тортата за рождения ден на Хейзел.
Срещнах тази жена днес.
Това не те спря да си вземеш парче.
Съжалявам, но нямам нужда от служител, който не може да работи в колектив.
- Не, не, не, не. Почакайте...
- Уволнена сте принцесо.
Искам да знам дали застраховката ми ще го покрие.
Не, колата ми всъщност не беше замесена. Беше колата на съседката.
Но яйцата бяха мои.
Мога ли да говоря с управителя ви?
Скъпа, можеш ли да дойдеш за малко?
Какво?
Виж какво намерих в къщичката на момчетата.
Моля те кажи ми, че не е лилаво бял часовник.
Приготвяй си багажа. Местим се.
Разтроена, че си е загубила работата
Габриел реши, че нова козметика ще й се отрази прекрасно.
Това беше преди да намери лосион, който не можеше да си позволи
на Габриел и дойде на ум
че може би гордостта й беше тази, която се нуждаеше от грим.
Извинете, госпожо?
- Забравихте да ми дадете касовата бележка.
- О, да.
- О, ето, заповядайте. Благодаря ви. Заповядайте отново.
Г-жо Солис?
Господи.
Добър ден.
Здравей, Яо лин. Как си?
Добре, много добре.
Исках да ти се обадя.
Чувствах се ужасно заради случилото се.
Имам нужда от червило.
- Добре, но --
- Сега.
Сигурно много ти харесва това, нали?
Сбъдна се мечтата ти да те обслужвам аз.
Не се оплаквам.
Това е разликата между мен и теб Яо Лин. Нашите мечти.
Затвори си очите. Благодаря.
Аз си мечтах да се издигна от нищото и го направих
мечтах за нещата, които исках и ги получих
преуспяваща кариера, красив съпруг и екстравагантна къща.
Така, че има една светлинка на радара, която свети за мен,
защото знам на какво съм способна
и щом съм успяла веднъж, ще мога пак да го направя.
Никога няма да легна по гръб дори и когато изглежда, че съм го направила.
Така, че наслади се на момента. Наслади се на мечтата си.
Защото няма да получиш нищо повече от това.
Тук. Не изглеждаш ли хубава?
От тук.
Всичко наред ли е?
Просто роклята ми се вдига и
ако ходя по-бързо ще бъде щастлив Свети Валентин за всички.
Особено за мен.
Благодаря ти.
Извинете, госпожо?
Съжалявам - всички добре ли са?
Благодаря ви. Много благодаря.
- Госпожо салфетката ви.
- Не си го и помисляй.
Това, което си написал е прекрасно. Благодаря ти.
Няма да мога да ти бъда приятна компания обаче ако не ти кажа каквото имам да казвам.
Спомняш ли си онзи ден, когато каза, че искаш да имаш деца?
Ето как стоят нещата:
Не мисля, че съм готова да имам друго дете.
Ще трябва да поговорим сериозно.
Да, добре.
- Няма да отида там.
- Напротив.
Ще мога да превъзмогна унижението ако трябва да обикалям квартала и да връщам всичко, което момчетата са откраднали,
но моля те не ме карай да се извинявам на онази жена.
Линет, това значи да си добър съсед - да намираш начини да се справяш с тях...
...вместо да ги целиш с яйца.
Но защо трябва да се извинявам? Защо не отидем и не кажем "вече сме квит" и не започнем всичко отначало?
Добре, ако да си любезно човешко същество е понятие, което не се свързва с теб, тогава ще опитаме със самосъхранение.
Ами ако се събуди посред нощ и къщата гори?
Не би ли искала да се обади на 911?
Ако къщата ни се запали мога да ти гарантирам, че тя ще я е подпалила.
искам да кажа, че ще дойде момент, в който ще имаме нужда от нея
и че ти не искаш тя да ни помогне само заради някаква глупава кавга.
Добре, ще го направя.
Уау. Благодаря ти.
Който и да е измислил мотото "обичай съседа си" определено не е живял в съседство с Кароли Маклъски.
На Свети Валентин единственото мото, което е от значение е
"обичай своя съпруг".
-Наистина ли? Не съм чувала това мото.
Разбирам защо искаш да имаш деца,
но тази глава от живота ми е затворена и не мога да се върна пак там.
И определено начина, по който аз се чувствам и начина, по който мисля, че ти се чувстваш...
Господи. Не го приемаш добре. Страхувах се точно от това.
Какво?
Трябва да тръгвам.
Какво?
Съжалявам.
Не мога да повярвам.
Тръгваш си дори без да се опиташ да ме убедиш да имам дете от теб?
Как можеш да знаеш, че няма да се призная за победена. Винаги го правя. Майк?
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Как става тази работа с доминирането?
Няма от какво да се страхуваш.
Просто ще си измислим някакъв сценарий и ще го следваме.
Все едно сме в малка пиеса.
Донякъде.
А ако нещата отидат прекалено далеч трябва да имаме контролна дума.
Ако един от нас я каже, другият спира моментално.
Каква ще е тази дума?
Напоследък използвам Филаделфия.
Какво има?
Просто леля ми живее във Филаделфия
и не искам да мисля за нея докато те удрям с кожен камшик.
Добре. Ти избери думата.
Какво ще кажеш за бъзе?
- Бъзе?
- Какво има?
Ще правим нещо сериозно тук, Бри
и такава смешна дума ще развали всичко.
- Имаме нужда от нещо, което звучи сериозно.
Какво ще кажеш за Палестина?
Бъзе ще бъде чудесно.
Ами да започваме.
Какво искаш да направя?
Прикови ме към леглото.
Бри, няма да съжаляваш, че правиш това.
Това ще придаде на брака ни повече страст отколкото някога си си представяла.
Просто ми се довери.
Добре.
Имаш ли нещо против да ги пухна в съдомиялната преди това?
Разбира се.
Изчакайте тук. Ще го видите веднага щом доктора е готов.
Добре, мерси.
Вярваш ли на тази история?
Моля те, не би могъл да се застреля сам.
Странно как не си спомня кой го е зашил.
Полицаите ще го разпитат. Те ще разберат какво е станало.
Извинявай, че развалих вечерята.
О моля те аз съм щастлива, че си добре.
Значи се застреля сам?
Много куцо нали?
Да, почиствах си пистолета и
се притеснявах да ти кажа.
Разбирам.
Знам, че звучи налудничаво, но не исках да проваля Свети Валентин.
Но чух какво каза за това, че не искаш деца.
-Нека не говорим за това сега.
- Не, Сюзън.
Повече от всичко искам да съм с теб.
И ако това значи да не бъда баща...
може да съм достатъчно глупав, за да се застрелям,
но не съм, за да те изгубя.
Знаеш това, нали?
Да.
Ще отида отвън, за да си починеш малко.
Мерси
за разбирането.
Госпожо. Извинете, г-н Делфино. Аз съм полицай Ръсел, това е полицай Уолтърс.
Искам да ви задам няколко въпроса. Ако имате възможност да отговорите.
Какво искаш?
Момчетата имат нещо, което биха искали да ви кажат.
Правя чай. Може би ще искате да влезете вътре момчета.
Ами ти, Линет? Имаш ли нещо да кажеш?
Не. Аз ще изчакам тук.
Както решиш.
Искате ли карамелизирани фъстъци?
Вземете си.
Не правете трохи. Още?
Добре. Давайте. Извинете се.
Съжаляваме.
Това е, а ?
Не знаехте ли, че краденето е лошо нещо?
На колко сте години?
На 6.
-А, ти?
- 5.
Майка ви просто ви е изстреляла един след друг, нали?
Вие на колко сте години?
на колко мислиш?
Побързайте и си изяжте фъстъците.
Кой е това?
Това е моето малко момченце.
Къде живее той?
Почина, когато беше на 12.
Как стана?
Разболя се.
беше разбойник като вас тримата.
Щяхте да го харесате.
Изядохте ли фъстъците?
Хайде.
Сега искам да ви кажа нещо преди да тръгнете.
Това, което направихте беше лошо,
но е хубаво, че сте искали да дадете подарък на майка си за Свети Валентин.
Никой няма да ви обича повече от майка ви.
Добре, хайде.
Разкарай ги от къщата ми.
Вътрешно Линет знаеше, че никога няма да заобича съседката си
но не осъзнаваше, че тази любов е единственото, което ги свързва.
- Здравей.
- Здравей Линет, какво има?
Децата ми се превърнаха в крадци и крадат разни неща от съседите.
Съжалявам.
Знам. Ще бъдат наказани, предполагам до живот.
Но исках да видиш нещо.
Казаха, че са го откраднали от гаража на Майк. Твоят Майк?
И?
Прочети гравюрата.
Това кръв ли е?
Не знам.
Какво означава това?
Не знам.
Не е възможно за разбиране колко силна е любовта.
Може да устои на трудните времена
или да ни мотивира да направим необичайни жертви.
Може да накара един добър човек да извърши много лоши постъпки
или да принуди една обикновена жена
да търси скрити тайни.
И дълго след като ние си заминем, любовта остава...
да изгаря спомените ни.
Всички ние търсим любов,
но някои от нас, след като сме я намерили
ни се иска да не бяхме.
Превод : Angelwingx Редакция : Pepi X