Hellraiser 7 - Deader (2005) Свали субтитрите
Днес е поредният блестящ облачен ден.
Искаш ли от тези?
Не, мерси.
Имам това, което ми трябва.
Как да бъдеш нарко-курва.
Благодаря, че ме направихте да изглеждам добре, момчета.
Отново.
По дяволите.
Ейми Клайн, мило от твоя страна да се присъединиш.
Закъсняваш с 20 минути.
И, какво стана с историята?
Не можах да я проверя.
О. Шегуваш ли се?
Ще изпратим някого.
Благодаря отново за приноса, Клайн.
Страхотна работа, Ейми.
Мерси.
Хей, Клайн.
Хубав репортаж.
Защо не ми покажеш какво си научила?
Искаш да ти покажа какво съм научила?
Тук?
Сега?
Може би по-късно.
А може би не.
Хей, Ейми.
Добро утро.
Четири и половина е.
Чарлз, Ейми е тук.
Чао.
Усещам онази уникална и вездесъща комбинация
от никотин и масло от пачуи, което може само да сигнализира пристигането
на възхитителната и световно-известна Ейми Клайн.
Да го духаш, Чарлз.
Знаеш ли, точно тази липса на уважение към висшестоящите
доведе до уволнението ти от "Ню Йорк Поуст".
Не ме уволниха.
Преназначиха ме.
Разбира се.
За твое щастие отворих врати когато чух,
че си се освободила.
И, между другото, така и не си спомням да си ми благодирила подобаващо
за преназначението.
Спомням си подобно преназначаване, засягащо теб, Чарлз.
Е, погледни от добрата страна.
Отново сме заедно в окопите, точно както едно време.
Не ми се разчувствай пред мен.
Ако става въпрос за мен и продълението на историята ми,
всичко е тук.
Тъкмо щях да...
Не става въпрос за нея.
Макар и да съм уверен, че работиш с присъщата си проницателност над
нещо, което ще се окаже отварящо очите разкритие.
Очаквам единствено великолепие в 5000 думи.
Или по-малко.
Но това, скъпа моя...
е по-добро.
Какво? Отново ли ни съдят?
Някой ни е пратил това по пощата преди около две седмици.
Какво е? Порно или нещо друго?
Нещо.
Ейми, с енциклопедичните си знания по всичкология,
чувала ли си някога за Дедърс?
Да, аз.
Задлъжняла съм с две заплати от кредитните карти.
Не, не "длъжници" (debtors), Дедърс.
Д-е-д-ъ-р-с. D-e-a-d-e-r-s.
Не, Чарлз, никога не съм чувала за Дедърс.
Гледай касетата.
Това е нещо, което трябва да видиш сам.
Не се плаши.
От страха се поучаваш.
Това е Ана.
Все още не е готова.
Не мисля, че вече е научила истината от него.
Уинтър.
Тук Катя ще ти даде възможност да я видиш.
Няма да е красиво.
Аз съм Марла.
Официален активист на мъртъвците.
Здрасти, аз.
Ето я и нея.
И трябва да ви покажа това.
Не се плашете.
Тук е.
Тази част не ми харесва.
Шшш.
Ставаш ли една от нас по своя собствена воля?
Да.
Добре.
Страх ли те е?
Да.
Добре.
От страха си се учим.
Кажи го заради мен.
Кожата ми не е истинска.
Очите ми не са истински.
Костите ми, сърцето, вените, нервите,
плътта и месото ми не са истински.
Продължавай.
Не съм...
истинска.
Не съм истинска.
Не съм...
По дяволите, Чарли.
Просто продължавай да гледаш.
Не съм истинска.
Не съм истинска.
Не съм истинска.
Не съм истинска.
Не съм истинска.
Не съм истинска.
Не съм истинска.
О, боже мой.
Обадихте ли се в полицията за това?
Просто гледай.
Това е извратено.
Кажи ми, че това са някакви специални ефекти.
Жива съм.
Добре съм.
Добре съм.
Какво по дяволите?
Какво казах точно.
Може би чудеса не се случват само в Лурд.
А кой каза, че там се случват?
Възможно ли е, по някаква случайност, да се заинтересуваш от това?
Имаш ли нещо освен тази касета?
Само обратен адрес на плика.
В Букурещ.
Румъния?
Много добре.
Това е мястото, където боклуците на европейската младеш се насочват,
за да си прекарат добре тези дни.
Амстердам ми напомня за 90-те.
Пръстът ми все още мери пулса ми,
въпреки че смяташ, че нямам такъв.
Билет, хотел, за бога.
Познаваш ме твърде добре.
Това не ми дава мира нощем.
Сега е моментът да кажа: "Внимавай".
Ейми.
Обади се, когато се установиш.
Върви. Махай се.
Махай се от тук.
Изгубили ли сте нещо?
Да. Аз...
Търся сестра си, Марла.
Не знаете ли фамилното име на сестра си?
Разбира се, че го знам.
Вижте, Марла ми е приятелка, а изчезна.
Само ми трябват 5 минути вътре
за да разбера всичко, което искам.
Е?
- Ох.
Винаги ли мирише така вътре?
Как?
Добре.
Хей.
Пет минути.
Ъх.
Ехо?
Боже.
Аах!
О, не.
Аах!
О, мамка му!
По дяволите.
По дяволите.
По дяволите.
Аах!
Какво правиш тук?
Аах!
Аах! Аах!
Аах!
Който и да си.
Трябвало е да ме откриеш днес.
Всички имаме същата история.
Тя ни води тук.
Нямаше да си тук, ако мястото ни беше тук.
Мислех, че ако го видя и започна да вярвам в него,
може да помогне.
Да помогне на всички ни.
Започвам да усещам болка.
Очите ме болят.
Светлината наистина, наистина боли.
А не знам как да се върна.
Вече просто не искам да съм тук.
Искам да сложа край.
Но не мога.
Той ще извади на показ собствените ти демони
и ще те поиска да се присъединиш към него.
Но недей, защото няма връщане назад.
И, най-вече, не отваряй кутията.
За него е нужно да отвориш кутията, но недей.
Сега зависи от тебе да спреш това.
Моля.
Върви до централната станция на метрото.
В южната част, чакай последния влак.
Кажи на Джои, че те пращам аз.
Той ще те запознае с тях.
Моля.
Моля, направи го за нас.
Да я отворя?
Да отворя какво?
Аах!
Аах! Аах!
И за миг не помисляй, че си вън от опасност.
Аах!
Аах!
Ало.
Помогни ни, Ейми.
Какво?
Търся Джоуи.
Отзад е.
Да!
Ах.
И ето идва дръзка душа.
Човек, отдаден на справедлива кауза.
Още един търсач на истината, без съмнение.
Ти ли си Джоуи?
Наричали са ме и по-зле.
И имам удоволствието да се запозная с...
Ейми Клайн.
Ейми Клайн.
Някой, на име Марла, ме изпрати да говоря с теб.
Мм?
Търся момиче на име Катя.
И един мъж.
Мъж, на име Уинтър.
Интригата са затяга.
Не ми казвай, че си замесена с онези шибаняци.
О, боже.
Време за морално колебание.
Какво да направи той?
Какво да направи той?
Защо просто не ми кажеш какво знаеш за Дедърс?
Ти първа.
Какво смяташ, че правят те?
Смятам, че връщат мъртвите към живот.
Кои са те, Джоуи?
Някои казват, че той е като някакъв шибан гуру.
Някои не го смятат за човек или мислят, че не е истински.
Но всички живеят заедно в тази къща.
Тези, които вярват, искам да кажа.
Къде е?
Ако не го направиш, някой друг тук ще те замести.
Знаеш ли, там е проблемът.
У теб напира онова шибано самоунищожително нещо.
А това ме прави много нещастен.
Пандури и Ковач.
Ясно? Североизточния край. Две врати надолу.
Има стълби, които водят само надолу.
Но веднъж забъркаш ли се с тях,
има голяма вероятност да не се измъкнеш.
Ейми Клайн!
Не го прави.
Не ходи там.
Промени името си, иди някъде другаде, стани нещо друго.
Не мога.
У мен напира онова шибано самоунищожително нещо.
Да, така е.
Само той може да те върне обратно.
Аах!
Не!
Къде? Къде е той?
Къде падна?
Е, хората търсиха.
И не беше там.
Не изглеждате ужасно изненадана.
Какво искате да ви кажа? Видях го.
Да. Така казахте.
Можете ли да повторите какво точно сте видели?
Стоя на платформата и виждам това...
Беше с гръб към влака.
Това е той.
Това е човекът.
Той е.
- Хей.
Хей, той е.
- Хей!
Хей! Видях какво направи с Марла.
Спри! Махнете се от мен! Махнете се!
Знам кой си!
Това е човекът.
Разкарайте се от мен!
Спрете го! Какво по дяволите правите?
Пуснете ме!
Няма да ти се размине!
Хей!
Късметлийка си да имаш шеф като мен.
Още веднъж спасих
малките ти, но сравнително оформени задни части.
Поне свикваш с пътуването.
В какво щяха да ме обвинят, така или иначе?
Да те обвинят?
Мислеха да те изпратят
в лудницата за наблюдение.
Повярвай ми, влезеш ли там, няма да излезеш.
Донесе ли своето?
Защо ми даде историята, Чарлз?
Кой друг щеше да я поеме?
Или ще си помислят че са пълни глупости,
или ще се уплашат.
Но Ейми Клайн.
Кажи ми, че е истинско, Ейми.
Истинско е.
Или съм луда.
Както и да е, историята е добра.
Виждаш ли, Ейми, за средностатистичесикия човек
гладът за знание е като глада за храна.
Искаме да знаем точно толкова, че да притъпим апетита си.
Тогава сме доволни и спираме.
Но ти си лакомия.
Не можеш да не преядеш.
Не чувам да се оплакваш.
- Не, там е работата.
Ето защо все още си ми нужна.
Защото всичко онова, което не изям, все още желая.
Затова изпращам теб да ядеш вместо мен,
така че да получа усещането
без да страдам от духовно разстройство.
Благодаря ти много. Значи аз ще изстрадам всичко.
Никой не те заплашва с нищо в гърлото, нали?
Не.
Не съм тук да спасявам хората и не съм тук, за да ги съдя.
Взимам ги каквито са и ги използвам, докато минават.
Знаеш ли, има нещо слабо демонично у теб.
Знаеше ли, че думата "демон"
идва от гръцката дума за "знание"?
Не, не го знаех.
Американско образование.
Скачай вътре. Ще те откарам.
Не, мерси.
Нуждая се от свеж въздух.
Тогава се върни в стаята си,
легни в ковчега си, докато дневните часове не изтекат,
както обикновено, а после иди ми намери история.
Пандури и Ковач.
По дяволите.
О, мамка му.
Ехо?
Има ли някого?
Ехо?
Има ли някоог?
Какво по дяволите?
О, боже!
Не! Не!
Не! Не, не!
Шшш.
Следвай ме.
Един от нас.
Ейми Клайн.
Познаваш ме.
Избрах те.
Не си ме избирал.
Дойдох тук да помогна на Марла и останалите.
И какво те кара да мислиш, че се нуждаят от помощ?
Кажи ми, Ейми Клайн, беше ли те страх, коагто видя Марла?
От това, което откри?
Да.
Какво е това?
Може да предположиш, че е семейна реликва,
предавана много поколения.
Оставена тук като подарък.
Начинът, по който да измамиш смъртта.
Вход към свят от вечни удоволствия.
По право ми принадлежи.
Въпреки че има други, които не биха били съгласни.
Да се чувствам ли поласкан или уплашен,
че си тук с мен, Ейми Клайн?
Ти ми кажи.
Не танцувай с мен.
И за секунда не помисляй, че си вън от опасност.
В по-голяма опасност си, отколкото някога си мислела, че можеш да бъдеш.
Кой си ти?
Тук съм, за да възвърна своето.
А ти си тук, за да ми помогнеш.
Твоя съдба е да си тук.
Мога да дам живот на тези, които изберат мрака пред светлината,
и ще сторя толкова повече.
Но първо се нуждая от помощта ти.
Какво се случи с Марла?
Какво и стори?
Марла?
Какво, приех я, нищо повече.
Само това съм направил за всеки, дошъл при мен.
Тя не искаше да става една от вас.
Каквито и да сте, по дяволите.
Затова се самоуби.
Така ли?
Марла никога няма да умре, защото всъщност не е жива.
Колкото повече се съмнява,
толкова по-мъртва става.
Знам че това, което видях в онази стая, беше истинско.
Истинско, като тази плът.
Смяташ ли, че това е истинско?
Тази плът?
Кръвта?
Не.
Смяташ ли, че това нещо е присъствие?
Във всичките си същински качества, то е по-малко от нищо.
Във всичките си същински качества, ние сме по-малко от нищо.
Не веществени.
Не тук.
И не истински.
Какво видя?
От какво те е страх, Ейми?
Не ме е страх от теб.
О, да, страх те е.
Отвори кутията.
Сега трябва да направиш следващата стъпка.
Кутията и всичките й сили ми принадлежат.
Махни се от мен!
Пуснете ме!
Всички сте луди!
Пуснете ме.
Приема дара ми.
Не!
Не!
Стой мирно, Ейми.
Сега ми върни онова, което по право е мое.
Махнете се от мен!
Не!
Без повече болка.
Не!
Само удоволствие!
Да!
Събери парченцата.
Не. Не.
Какво по дяволите?
Мамка му!
Какво става, мамка му?
Не!
Света простотийо!
Не!
Какво става, мамка му?
Това е сън.
Това е шибан сън.
Това е шибан сън!
Не!
Господи, помогни ми!
Какво ми стори?
Помощ!
Не!
Не!
Не!
О, не е истинско.
Това не е истинско.
Само той може да те върне, Ейми.
Какво, по дяволите, ми стори?
Нищо.
Нито пък ще сторя.
Кой си ти?
Защо ми причини това?
Кой съм аз не е твоя грижа.
И можеш да си сигурна, че това не е мое дело.
Запитай се това.
Стоейки там, плътта ти на показ,
плуваща в басейн от собствената ти кръв,
защо не усещаш болка?
Защото сънувам.
Защото това е шибан сън.
Не!
Не е сън.
Беше наета за войник във войната на друг човек.
Война, който той никога не може да спечели.
Отвори кутията и душата ти ми принадлежи.
Както и неговата.
Дедърс откриха вход към моя свят.
Моето владение.
Но могат да приключат пътуването си само чрез теб, Ейми Клайн.
И сега единственият ти обратен път е само чрез мен.
Аз съм твоят спасител.
Аз съм пътят.
Не!
Дори и не започвай.
Джоуи.
Моля те, нуждая се от помощта ти.
Да ти помогна с какво?
Уау.
Истински ли са?
Джоуи, моля те!
Нуждая се от шибана ти помощ!
Трябва да се поддадеш, Ейми.
Стараеш се твърде много.
Забрави фактите.
Забрави реалността.
Просто се отпусни.
Наслади се на пътуването.
И без това не можеш да направиш нищо по въпроса.
Всички ние сме само парчета от пъзела на Уинтър.
Кутията.
Ти си човек, който иска да направи всичко, за да открие истината.
Това ме привлича у теб.
Това и фактът, че имаш страхотен задник.
Но ние двамата всъщност не сме чак толкова различни.
Бихме направили всичко, за да стигнем до ръба, до границата.
Знаеш ли какъв ни е най-големият проблем?
Никой от нас не знае кога да слезе от шибания влак.
Джоуи.
Джоуи.
О! О, боже!
О, боже!
Не!
Не!
Не!
Марла?
Какво става с мен?
Умираш.
Като мен.
Хайде, да вървим.
Къде?
Ти решаваш.
Марла, погледни ме.
Просто искам да си ида у дома.
Ейми.
Ти си у дома си.
Марла, почакай.
Къде отиваме?
Вкъщи.
Каза, че искаш да си идеш у дома.
Марла.
Какво се случи с тебе?
Просто погледни от тази страна.
Преди час те наръгах в сърцето,
и все пак ти все още се разхождаш наоколо.
Това не е ли малко необикновено?
Да.
Защо не си мъртва, Ейми?
Не!
Защо не си?
Не зная.
Защото когато е достатъчно тъмно, няма такова нещо.
Няма разлика между това да си жив или мъртъв.
И сега съм тук, за да ти помогна да се изправиш срещу миналото си, Ейми.
Демоните си.
Не те избрах, за да забиеш нож в гърба ми.
Напротив, така е.
Но това беше само репетиция, Ейми,
за да привикнеш към усещането.
Трябва да решиш как ще продължиш.
Уинтър те иска, защото отвори кутията.
Нужна си му поради това.
Но ще му помогнеш само ако станеш Дедър по свое желание.
И не може да имаш никакви съмнения.
Изглежда се прецаках в тази част.
Страх.
От страха се поучаваш.
А понякога страхът е всичко.
Не!
Съжалявам, Ейми. Казах ти, че връщане назад няма.
Не!
Добро утро.
Ейми, успокой се.
Успокой се.
Ще те извадим от тук.
Какво?
Виж, опитвам се да те извадя от тук, да те върна в Лондон.
Но при бъркокията, която си направила в хотелската си стая,
няма да те пуснат да си тръгнеш толкова бързо.
Чарлз.
Това е най-добрата шибана новина, която чувам от много време насам.
Е, ето така.
Това е цяло ново определение за оптимизъм.
Ами Марла и историята?
Забрави за историята.
Важното е, че ти си тук, нали?
Но, хей, знаеш ли, това е и една страхотна история, знаеш ли?
Можеш да я наречеш "Психиатричното ми преживяване".
Или "Психиатричен епизод едно".
Е, изглеждаш много по-добре.
Може и да ти разрешат да използваш
химикалки да си водиш бележки.
Как се чувстваш?
В капан.
Какво ще кажете да свалим гривните на обаянието засега?
Освен, разбира се, ако по някакъв начин не ги намираш за стимулиращи.
Не ме въвличай в малките си фантазии, Чарлз.
Моля.
Рисувам картини.
Прекрасни са.
Имаш ли нещо против да се присъединя?
Добре. Искаш ли да нарисувам картина?
Много бих искала.
Без да надничаш.
Какво мислиш?
Марла?
Марла, жива си.
Казваш го, сякаш е нещо хубаво.
Марла, какво става с мен?
Защо съм тук?
Върховно удоволствие.
Повече от всеки друг,
дори тези, разгадали кутията-ребус преди нас
са могли да си представят.
Състояние на нервните окончания,
които твоето въображение
не би могло да провокира.
Поне така казват.
Проблемът е, че Уинтър не може да разреши пъзела.
Само няколко избрани.
Точното количество поквара и самота
в душите им може.
Така че той е в търсене от години.
В търсене на митичната личност.
Тази, която иска да се присъедини към нас от една страна,
и която може да разреши загадката.
Не бях аз.
Може би е Ейми Клайн.
Защо аз?
Защо който да е от нас, Ейми?
Всички имаме тъмно минало, което пазим скрито, дори от самите нас.
Той използва това против нас.
Но ти си избраната, Ейми.
Ти отвори кутията, и само ти можеш да го спреш сега.
Запомни го.
Изглежда времето ти изтича.
Не.
Не.
Не!
Остави ме на мира!
Довърши го, Ейми.
Не.
Нека всичката болка си отиде.
Време е да приключиш пътуването си.
Да.
Не!
Хайде, Ейми.
У теб живее онова шибано самоунищожително нещо.
Мястото ми не е тук.
Съжалявам.
Виждаш ли, сега си една от нас.
Трябва само да направиш последната крачка.
Да.
Точно така.
Не мисля така.
Върви по дяволите.
Не!
Изглежда злото наистина се предава по наследство.
Произхождаш от занаятчия.
Създател на играчки.
Трябваше да останеш в семейния бизнес.
Жертвах смъртната си същност за тази кутия.
Сега е моя.
Принадлежи ми.
Е, точно там грешиш.
Болезнено грешиш.
Ние й принадлежим.
Не можеш да ме нараниш.
Не си първият, който го казва.
И няма да си последния.
Помощ!
Помогнете ми!
Стига вече!
Когато се изкуши да живееш отвъд смъртта,
навлезе в моите владения.
О, Боже!
Трябва да си много внимателен в желанията си.
Спри!
Може и да се сбъдне!
Този свят.
Очевидно разочарова всички ви.
Ето защо избрахте да започнете това пътешествие.
И тъй като се отдадохте с такова желание,
позволете ми да завърша започнатото от него.
О, мамка му шибана.
И тъй, Ейми Клайн.
Ти отвори кутията.
Събра всички ни.
А сега трябва да платиш цената.
Този път няма да е толкова лесно.
Да, баща ти е с мен.
И те очаква.
Ти си тук, за да спреш това, Ейми.
Не му позволявай да те отведе.
Душата ти е моя и само моя.
Само той може да те върне.
Няма път назад освен през мен!
Не му дадох душата си.
Няма да я дам и на теб.
Не!
Свидетели казват, че сградата
на ъгъла на Пандури и Ковач
просто е избухнала в малките часове на деня.
Понастоящем е неизвестно
дали има хора в сградата
или дали има ранени
по време на срутването на структурата.
Има сведения, че са били чути писъци на жертви.
Току-що говорих с полицията.
Все още нищо.
Просто е изчезнала.
Оставила е хотела си.
Дрехите. Парите.
Никъде няма следа от нея.
Ни звук, ни стон от Ейми.
Мислиш ли, че нещо се е случило?
Не зная.
Просто не зная.
Огнеборците са на мястото още от нощта.
Много лошо. Може да имаме история.
Изглежда най-лошите пожари са погасени.
Имам предвид, преди това да се случи.
Други източници твърдят, че е малко вероятно
някой или нещо да е устояло на пораженията
след унищожението на сградата зад мен.
Става все по-добре и по-добре.
Човекът ти за 15 часа е тук.
Хмм?
Г-ца...
Търнър.
- Търнър.
Г-це Търнър.
Да, удоволствие е да се запознаем.
Добре дошла в отбора.
Сега, вижте, искам да ви покажа касета, която току-що получих.
Това е история, която може да ви завърти главата.
Разбира се, ако желаете.
Малка останка, открита невероятно и мистериозно незасегната.
Ще останем тук до края на деня.