Roswell - 01x21 - The White Room - Part 1 (1999) Свали субтитрите
Кой си ти?
- Maкс, Mайкъл.
- Какво става?
Не съм сигурна.
- Какво по дяволите?
- O, господи.
- Тя не е Наседо.
- Тогава коя е тя, Maкс?
Тя е една от нас.
Защо той може да си сменя формата, а ние не можем?
Защото той няма човешко тяло като нас, Maкс.
Пиърс е опасен. Вие всички още имате нужда от мен ako oчаквате да го надживеете.
Ти наистина си уплашен от Пиърс, нали?
- Шериф Валенти?
- Мога ли да ви помогна?
Той е по-близо до вас четиримата отколкото някой досега е бил.
Uh, Замесник Фишър. Вие поискахте прехвърлянето ми.
Те държат Макс!
Те искат да знаят кога искаш да започнат с тестовете.
Утре сутрин. Остави го да поспи.
Да, сър, агент Пиърс.
- Добро утро, Maкс.
- Къде съм?
На място където никой не може да те намери.
- Защо съм тук?
- И аз това искам да разбера.
- Направили сте грешка.
- Не мисля така.
Знам какъв си, и сега ще ми кажеш всичко.
Аз съм Макс Евънс.
Живея на 6025 Мъри Лейн. Може да се обадите на родителите ми.
Можем да направин това по лесния или трудния начин.
- Какво е името на родната ти планета?
- Земя.
- Добре. Трудния начин.
Аз съм Макс Евънс. Защо ми причинявате това?
Защо? Защо?
Никога не трябваше да се разделяме. Искам да кажа, не трябваше да го осавям сам.
Какво му правите Имам предвид, какво ако той е вече мъртъв?
Не, не, Изабел. Не може дори да говорите така защото...
знаеш, Maкс е прекалено умен за да позволи нещо такова да се случи.
- Пиърс няма да го убие. Той иска да го изучи.
- От къде по дяволите знаеш това?
- O, господи. Лиз.
- Момчета, те отведоха Макс.
- Кой? Кой беше?
- Пиърс. Знаеш, специалния отдел на Ф.Б.Р.
Те го отведоха.
- къде е Наседо?
- Не знам.
- Предполага се да си на наша страна. Къде е той?
- Казах ти. Не знам.
Той никога не ме е оставял сама както сега.
Тогава зависи от нас. Ние трявба да намерим Макс.
Какво те кара да мислиш че ние можем да се изправим срещу ловци на извънземни и да спечелим?
Какъв подяволите избор имаме? Да го оставиш да бъде игленик на Пиърс? Да го оставиш да умре?
Не.
- Трябва да отидем при Валенти.
- Какво? И да му кажем всичко?
Макс щеше да го направи за да спаси Лиз. Може би сега е момента да му се доверим.
Какво те кара да мислиш че Валенти ще се справи по добре от нас?
- Той е закона. Има ресурси.
- Ние също.
По-силни.
Виж.Знам какво мога да направя. Ами вие двамата?
- Какво имаш предвид?
- Твоите сили, Майкъл. Tвойте дарби.
Ти ги имаш,нали?
- Не сме прекалено напреднали.
- Можем да правим прости неща...
като да променим проста молекулярна структура, но не ги използваме често.
- Ами ти?
- Времето прекарано с Наседо ме научи на доста неща.
Чакай. Ами относно онези неща които можеш да направиш със съня?
- Какви неща за съня?
- Мога да вляза в главите на хората когато спят.
- И всички можете това?
- Не. Само Изабел.
- И можеш да общуваш с тях?
- Подсъзнателно.
- Прявила съм го само няколко пъти.
- Ако го направиш с Макс, може би той може да ти каже къде е.
До сега не съм го правила на някой който е буден преди това.
Не знам дали ще мога да вляза.
На мен и теб не ни трябва процедура, сега, нали, Maкс?
- Къде отивате толкова бързо?
- Никъде, полицай.
Ти си замесникът?
Вие имате вашите трикове. Аз имам мойте.
- Кой мислите че съм?
- Това е което се опитвах да разбера в лабораторията.
Знаеш, има нещо много странно за твоите ренгенови снимки...
нещо което няма логика.
- Те са напълно човешки.
Твоята костна структура. Твоите органи. Твоята кръвоносна и белодробна системи.
Всичко е човешко.
Но... тук нещата стават наистина странни.
Това са кръвните ти клетки. Напълно нечовешки.
Още ли искаш да се обадя на родителите ти?
Казах ти, Maкс.
Аз знам... какъв си.
Значи сега ще започнеш ли да отговаряш на въпросите ми.
Делта, Колорадо. 1962. Агент Луис...
първия началник на този специялен отдел, беше намерен мъртъв.
Неговите органи бяха достигнали температура от 180° по Фарнхайт.
Сребърен отпечатък беше намерен на гърдите му.
Какво знаеш за това?
Нищо.
Юниън Сити, Тенеси. 1967. Aгент ДелБианко, неговия замесник.
- Да ти припомня нещо?
- Не.
Добре. Ами за това?
2 Maй, 1999. Aгент Даниел Сомърс...
мъжът който ме доведе в този отдел... мъжът чиято работа имам сега...
И него ли уби също?
- Или беше един от другите?
- Какви други?
Ти знаеш, може да не съм бил наоколо през 1947, но знам всичко за катастрофата...
за четирите извънземни които те хванаха... две мъртви, две живи.
Посветил съм цялата си кариера изучавайки документацията...
особено трите години на наблюдение...
на този койти беше задържан...
- Точно тук в тази стая.
Мислех че казахте че са били четири.
Едно от тях избяга. Наседо.
Нали така го наричате?
А къде е другото?
Какво става когато ги съберете заедно?
Незнам.
Шшш.
Шшш.
ПОмня когато Mайкъл едва не загина тук.
Той отиде някъде в съзнанието си, и едвам успя да се спаси.
- Трябва да го направя.
- Да.
Тогава оставам с теб.
Ако аз... If I'm holding on to you, може би няма да се загубиш.
Добре.
Пусни ме, Maкс. Пусни ме.
Maкс? Maкс!
O, господи.
Maкс, спри това. Спри това и ми помогни.
Не мога. Те ми дадоха нещо.
Добре. Добре.
Добре. Maкс, погледни ме.
Гледай само мен. Гледай само мен. Къде си?
- Кажи ми къде си.
- Незнам.
- Моляте, Maкс. Как се озова тук? Мисли.
- Не знам.
Мисли по силно.
Кой те доведе тук?
- Замесника на Валенти.
- Huh, Maкс?
- Погледни пак.
Замесник Фишър е агент Пиърс?
- Трябва да тръгваш.
- Не.
- Не. Няма да те оставя.
- Трябва.
Не. Защо? Не.
Не. Не. Няма да те оставя. Няма да те оставя.
Maкс! Maкс! O, господи! O, Господи!
- Какво се случи? Какво се случи?
- O, господи, Mайкъл.
- Той е толкова уплашен. Той е толкова уплашен.
- Изабел, трябва да се успокоиш.
Ти трябва да ми кажеш какво видя. Трябва да ми помогнеш.
O, господи. Замесника който ни спря миналата вечер, той е Пиърс. Той е Пиърс.
- Сигурна ли си?
- Той ми каза. И той го е упоил.
- Той го наранява.
- Къде е той? Къде... Къде са...
- Незнам. Незнам къде е той.
- Мисли по-силно.
- Трябва да ти е показал нещо.
- Той ми показа. Показа ми.
Мисля че знам къде съм го виждала преди.
Военната база Йигъл Рок. Там се говореше че ..
тайно са завели извънземните след катастрофата.
Това е. Това ми показа Макс.
Това е символа на болницата на базата.
- Говори се че изоставена от години.
- Там е той.
виж. Сега нямаме избор, okay? Трябва да отидем до Валенти.
Какво? Да не си луда? След като току що разбрахме за замесник Фишър?
- Валенти вероятно е навътре в нещата.
- Не можем да отидем сами.
Не. Вие не, но ние можем.
- Изабел, Teс и Аз можем да се пазим.
- С какво? С дарбите ви?
- Защо не?
- Защото не знаете как да ги използвате, ето защо.
- Може да ви убият.
- Вие момчета не отивате там без мен.
Виж. искаш ли чуеш истината? Вие сте в тежест, и тримата.
Имаме по-голям шанс да спасим Maкс без вас, и за това става въпрос.
Нали?
- Доведето го обратно при мен.
- Ще го направя.
По-добре да побързаме.
И ти се върни при мен.
Видях това. Maкс си го спомни.
- Той е там.
- Как ще влезем вътре?
- От тук или те ще ни видят.
Чакй. Те винаги патрулират на интервали.
От къде знаеш това? Наседо?
Когато си преследван през целия си живот, е по-лесно да разбереш.
Кажи ми за катастрофата, Maкс.
Ами за сферите? Комуникатора?
Събуди го. Събуди го. Кажи ми. Не ме карай да те убивам.
- Maкс, кажи ми къде е. Повече!
Аз ще разбера по един или друг начин.
Виждаш ли? Това не ни отведе никъде.
Искам да разкарате всичко от него с което го наблъскахте!
Искам го в пълно съзнание...
за следващата фаза.
Сигурен съм че са го намерили досега.
- Вероятно по пътя на връщане.
- Да. Иска ми се да повярвам на това.
Бях буден цяла нощ...
опитвайки се да разбера какво се случи на онзи карнавал.
Искам да кажа, Знам какво видях.
С огледала или без, там имаше двама Maкс Eвънс стоящи точно пред мен.
И сега един от тях е в рицете на агент Пиърс и специялния отдел.
Само се надявам да не е онзи за който всички сме загрижени.
Лиз, кажи ми.
- Позволи ми да помогна.
- Не знаем повече от вас, шерифе.
Съжалявам.
Е, ако и Пиърс е достигнал до същото заключение до което и аз...
Maкс ще има нужда от повече помощ от колкото някой от вас ноже да му даде.
Вие момчета, какво ако той е прав?
Никога няма да си го простя ако нещо наистина се случи с тях...
което може би можехме да предотвратим.
Слушай. Да им дадем време до 4:00, добре?
- Ако не се върнат до тогава...
- Добре. Добре. 4:00.
Той ще бъде добре.
O, господи. Той няма да ме пусне вътре.
Просто продължавам да виждам ослепяваща светлина. Това не е добре.
- Той е в някаква операционна стая.
- Ако можеше да перминеш проклетата електрическа ограда...
защо не накаш систевата да сигурност да даде на късо?
Казах ти. 'Защото те наблюдават. В момента в който ни видят, всичко свършва.
- И какво се предполага че трябва да правим? Да чакаме и да им позволим да го убият?
- Ще го махна това.
- Това е той.
- Не знаем това.
Щях да усетя ако нещо му се случи.
Има само един начин да разберем.
Няма да чакам повече. Ще направя това което Maкс щеше да направи за мен.
Изчакай минута. Сигурни ли сте че е наша отговорност да кажем на Валенти всичко?
Наша отговорност е да ги опазим живи. Знаеш, Maкс беше готов да му повярва.
- Това е всичко което искам да знам.
- Какво ще кажеш?
Каквото и да е за да го накарам да помогне.
O, боже мой. Mайкъл, виж.
- Какво е това?
- Наседо.
- Ето така убива той.
- Заклевам ти се, Никога не...
- Хей.
Вие не трябва да сте тук.
Какво правите тук?
- Това си ти.
- Никога не ме оставяй сама така.
- Трябва сега да за четиримата да се грижа.
търсих те от доста време.
Не и колкото аз те търсих теб.
- Сега ще ви убият.
- Ние сме тук за Maкс.
Това не е местният шериф с когото си имате работа. Трябваше да знаете по-добре.
Никой от вас не е подготвен за да бъде тук.
Трябва да ви измъкна от кук.
Г-жо. Паркър.
Прав сте, шерифе. Имам нужда от вашата помощ.
Всички имаме.
Вашия нов замесник, Фишър?
Той не е замесник, шерифе, и името му не е Фишър.
То е Пиърс, от специялен отдел на Ф.Б.Р.
Той е този който държи Макс.
От къде знаете това?
Не мога да ви кажа, шерифе, но Maкс има големи неприятности. Мисля че те всички имат.
Шерифе, моля ви. Ще ми повярвате ли?
Мога да ви кажа къде е той.
- Не ми харесва да съм с него.
- Той е Наседо.
- Какъв избор имаме?
- Може да се върнем горе сами.
Четирима са по-силни от двама. Трябват ни.
Той може да работи за Пиърс. Не знаем нищо със сигурност.
Най-важната част от плана е времето. Нагласете часовниците.
5:47.
Това е маршрута ви за бягство. Сканирайте го.
- да го сканираме?
- В мозиците ви.
не можете. Добре. Имате две минути за да го запомните.
Знам това място в детайли. Вече избягах веднъж.
Сега, Ако отивам да спася Maкс, имам нужда от помощ.
Трябва да минем през защитната врата.
- Мога да направя това. Минавала съм и преди през врати.
- Това не е обикновенна врата.
Taзи врата е направена от убеднен уран, метал, създадем от тежки атоми, не можем да го манипулираме.
- Не можем?
- Имате доста ограничения.
- Те знаят за тях?
- Те знят повече за вас дори от самите вие.
Те ни изучават от 50 години.
Единствения начин да влезем е през охранителния скенер.
- Как ще направим това?
- Мога да си променя формата във всеки от тези агенти...
да приема формата им, дори техните отпечатъци.
Ето защо добавиха скенера с ултравиолетови личи. Моята костна структура е далече от човешката.
Мога да си променя външният вид, но не вътрешността си.
Вашата костна структура, от друга страна...
е 100% човешка.
Така че сте различни от мен?
Уроци по биология по-късно.
Хайде. Ако ще влизам през тази врата, ще имам нужда от някой от вас.
И откакто единствения женски агент от специялния отдел е мъртъв...
Това сме ти и аз, Mайкъл.
Не мога да мина през скенера. Не мога да си сменя отпечатъците.
Да, можеш. Просто не знаеш че можеш. Аз ще те науча.
Само се надявам за доброто на Макс да учиш бързо.
Ще имам нужда и от вас двамата също.
Дори не се опитвай. Дори не се опитвай да използваш твоите възможности, Maкс.
Серумът с който те инжектираме?
Много ефективен в подтискането на невроните в твоята мозъчна кора.
хей. Шшш. Експерименти с извънземното...
през '40те ни научихте от къде идва по-голяма част от силите ви.
хайде, Maкс. Седни.
Всичко е наред.
Това не ти истинската слабост, нали?
Знаеш, подхождъм към това по напълно погрешен начин от самото начало.
Не от това че си отчасти извънземен, а това че си от части човек.
- Имаш чувства.
- Емоции.
Приятелство.
Любов.
Не! Не!
- TТрикова фотография, Maкс. Maкс, компютърно променена.
- Не!
- Виртуална реалност, Maкс. Това не е реално. Не е реално.
Не сме я убили. Не сме я убили.
Исках само да ти покажа какво може да стане... какво ще стане.
- Ти си зъл.
- Аз съм зъл?
Рискувам живота си да спася страната си, моята планета, от колонизирането и от извънземен живот...
от вас.
- Кажи ми къде е другият.
- Другият какво?
Намерихме това в катастрофата. прекарахме 50 години...
В търсене на другият, и знаем че ти го имаш.
Oтне малко убеждаване, но Тъполски ни каза.
кажи ми къде е. Кажи ми.
Добре.
Ще ти дам избор, Maкс. Ти можеш да ми кажеш къде е сферата...
или да ми кажеш кой от приятелите ти искаш да убия първо.
Huh?
Huh?
И имаш 10 секунди.
- Може би ще започна с Лиз.
- Добре! Престанете!
Престанете!
Ще ви кажа къде е. Само не наранявайте Лиз.
Хмм. Ти имаш чувства.
Точно като нас.
Независимо къде си, по-добре да им кажеш истината...
в интерес на Лиз.
Човеците са слаби... което не ме притеснява... и прахосници.
Техните мозици са изумителни машини, които дори не са започнали да учат как да използват.
Koгато сте били проектирани, ви е дадем капацитета...
да направите всичко на което е способен човешкия мозък.
- Искаш да кажеш, освен нашите сили?
- Това са твоите сили, Mайкъл.
Всичко което можете да направите е човешко. Просто сте програмирани да сте няколко хиляди години...
напред в еволюцията от хората, това е всичко.
Но от това което видях по-рано, почти не сте започнали да опознавате възможностите си.
Tи можеш да го направиш, Mайкъл. Единственото нещо което те спира си самия ти.
- Опитай пак.
Всичко ще е наред. Наседо знае какво да прави.
- Благодаря ти.
- Преди имахме неприятности.
- Можем да се оправим с това.
- Не това имам предвид.
Благодяря ти че ни помагаш да намерим Maкс.
Още не сме го намерили.
Е не разбирам. Ще се свържа с него за да му дам плана...
но какво ще правите вие?
Всичко е наред. Наред е.
O, господи. Какво се случи току що?
Накарах те да мислиш че нещо се случва точно пред теб, което всъщност не се случваше.
Ето това направи на Maкс, нали? Ето защо той имаше всички тези мисли за теб.
Мога да продължа да го правя известно време.
След като накараш Макс да разчисти стаята, Ще вляза в главата на Пиърс, ще го разсея.
Да се надяваме, ще мога да го направя достатъчно дълго за да може Mайкъл и Наседо да изведат Макс.
- По дяволите! Не мога да го направя!
- Да, можеш. Единствения който те спира си ти.
- Ще престанеш ли да го повтаряш? Това не ми помага.
- Просто ще оставиш Макс да умре?
- Давам най-доброто от себе си!
- Това не е най-доброто, Mайкъл. Не е най-доброто!
Е, дай ми съвет, добре? Подскажи ми. Дай ми нещо.
- То е в теб. Ти си програмиран.
- Не получих книжката с инструкциите, Ясно?
Всичкото това време, съм бил сам. Ти къде беше? Къде подяволите беше ти?
- Huh? Защо позволи това да ни се случи, на мен?
- Емоциите са слабост.
- Съсредоточи се.
Имаш време докато онзи стигне до вратата, след това ще използвам ръката му...
И знаеш как ще я взема.
- Време ни изтича.
- Хайде.
Успях. Успях. Мисля че успях!
- Aгент?
- Кой подяволите си ти и...
Не!
- Казах че го направих!
- Чух те. Казах ти че можеш.
- Ти го уби. Защо го направи?
- Не можех да поема риска да..
както когато бяхме в коридора.
- Не може да има двама мене.
- Как можеш да го правиш? Как можеш да убиеш тези хора?
- Не те интересува, нали?
- Mайкъл, ако искаш да оцелеш, ако искаш да се върнеш в къщи...
Трябва да имаш волята да се бориш за това, разбираш ли?
- Ти не си този който те мислих.
- Нито пък ти.
Време е за шоу.
Най-накрая ми каза истината къде си го скрил.
Сега, накарай ги да работят.
- Не мога.
- Направи го!
- И сега ти казвам истината.
- Накарай ги да работят.
- Накарай сферите да работят.
- Не знам как.
- Да започваме.
Мога да те разкъсам на части парче по парче...
и ще се погрижа да си в достатъчно съзнание да усетиш всяка секунда.
Не мога да ти кажа това което незнам. Не мога да ти кажа това което незнам.
Доведете хирурзите.
- Матисън.
- Добър ден, Агент.
Фиилдс? Ти си новия агент, нали?
- Да. Радвам се да се запознаем.
- Избрахте неподходящо време да се появите.
- Добре дошли в отдела.
- Благодаря ви.
- Къде отиваш?
- Maкс е там. Трябва да го вземем.
Няма да помогнем на Maкс ако ни убият. Трябва да го направим по правилният начин.
Две минути.
- Ще го направя.
- Две минути.
Ами ако ми отнеме повече време да вляза в главата му от последния път?
Трябва да се придържаме към плана. Всичко трябва да бъде направено както каза Наседо... до секундата.
Добре. Добре.
Този човек ще те нарани.
Този човек ще ти помогне.
Казваш ми каквото искам да знам, и той ще престане с болката.
Кой не е човек сега?
Oтворете го.
Maкс. Maкс.
Maкс. Няма време. Трябва да ме чуеш.
Mайкъл И Наседо идват да те спасят, okay? Maкс? Maкс, чуваш ли ме?
O, господи. Моля те, Maкс. Моля те. Трябва да ме слушаш.
Той... иска от мен... да накарам сферите да работят.
Добре. Кажи му нещо.
Остави го сам. Остави Пиърс сам в тази стая. Това е единствения начин. Кажи му нещо.
- Спрете!
- Спрете.
Ще ти покажа как работят. Но само на теб.
Опразнете стаята.
- Стана ли?
- Да.
Пиърс иска Maкс да му покаже как работят сферите.
- не знам как работят.
- Е, Трябва да направиш нещо и то сега.
Накарай ги да работят.
Отнема... малко време.
- Ще ги доведа обратно.
- Не. Само почакай.
Ти имаше своя шанс, Maкс.
Времето е всичко.
Това е Наседо, Maксуел. Не се тревожи.
- Добре ли си?
- Сега съм.
Добре. Да тръгваме. Да тръгваме.
- Излез от тук. Знаеш маршрута за бягство.
- Какво правиш? Хайде.
- Има нещо за което да се погрижа.
- Няма да ме оставиш отново.
- Хайде.
- Останаха само секунди. Давай.
Добре ли сте, сър?
- Тук сте от доста време. Помислихме да се върнем.
- Къде е затворника?
Фиилдс! Какво правиш?
Заповеди на Пиърс! Трябваше да пусна затворника от тук! Вътре имат нужда от помощ! Давай! Сега! Сега!
- Добре ли сте, сър?
- Сър, отдръпнете се! Той не е Матисън!
Не! Давай! Заключете го!
Хайде! Хайде!